Римската империя варвари пред портите



Дата27.10.2018
Размер83.05 Kb.
#101857
РИМСКАТА ИМПЕРИЯ - ВАРВАРИ ПРЕД ПОРТИТЕ

Крахът на Римската империя ясно показва, че цивилизациите са смъртни. Научните спорове около причините сигурно няма да утихнат никога. Монтескьо посочва прекалено големите завоевания на империята, довели до загубата на някогашната дисциплина; Едуард Гибон обвинява христи-яните, подкопали основите на античния патриотизъм; Макс Вебер вини икономическата криза, сринала средновековния свят; Фереро – полити-ческата криза, осъдила Рим на ритъма на военни метежи; М. Ростовцев – социалните мутации, довели до варваризацията на Запада…

Колкото обяснения, толкова и възражения. “Нито една цивилизация не е разрушена отвън, без преди това да се е саморазрушила, нито една империя не е покорена отвън, ако преди това не се е самоубила - пише Рене Грусе. - А империите и цивилизациите се саморазрушават, когато спрат да разбират смисъла на съществуването си, когато умира идеята, около която са били съградени. Така се случи с античния свят.”

Смъртта на гръцко-римската цивилизация е плод на духовна криза. И това я превръща във важен прецедент.

Народ от селяни и воини, римляните не са били предопределени да поемат факела на цивилизацията и да въплътят ценностите, които днес са и наши. Но те са съзнавали по-ниското си културно равнище и са имали интелиген-тността да въприемат нравите на противника си. “Покорена Гърция покори победителя си”, пише Хораций.

Рим възприема най-доброто от елинската наука, като привнася практичния си дух. И позволява на елинизма да се разпространи, като добавя към съ-кровищата на гръцката мисъл рамка, която замества ограничения модел на града с римската държава, междуособиците – с идеала за една световна империя, гарантираща постоянен мир. На Изток Рим продължава империята на Александър, на Запад измъква Галия от разрухата и от опасността от германски нашествия. Италия се превръща в градина на развлеченията, моретата са предоставени на търговските кораби. Безкрайни пътища разсичат територията на империята. Аквадукти докарват вода в градовете.

Държавата се налага като модел на обществена организация, обединяващ покорените народи в съжителство, което уважава особеностите им и създава нови елити чрез избирателно предоставяне на римско гражданство.

Безоблачна картина, но сенките не закъснявят. Като всички антични общества и римското е основано на робството. И присъединените провинции са подложени на безскрупулно плячкосване. Те плащат на победителите тежки данъци, а в замяна получават римския мир. Би трябвало да го съзнават, защото опитите за отцепване са рядкост. В края на II век светът като че ли е изграден. И тогава започва кризата.

За Рим нашествията на варварите не са нещо ново. Още в I век пр. Хр. римският консул Мариус спира тевтонците около Екс-ан-Прованс и цимбрите в Пиемонт. Цезар прогонва зад Рейн свевите. Но в 9 г. сл. Хр. на Елба воините на Август търпят едно от най-жестоките поражения – Арминий разбива легионите на Варус, губернатора на новата Германска провинция. Никой не се връща – пленниците са избити или поробени. Катастрофата срива самочувствието на римляните.

“За пръв път Рим отказва да цивилизова един народ и развива страхов комплекс: римляните запазват от тази студена и залесена страна, от войнствения й народ един страх, който се предава от поколение на поколение…”, пише Рише. Още 500 години този страх изглежда неоснователен. Защитен от укрепленията по границите /валове, високи от 2 до 5 метра с постове по тях/, римският мир цари в провинциите.

Краят идва през 166 г. Квадите и маркоманите пресичат Дунава и обсаждат Акуила в Северна Италия. Марк Аврелий отблъсква нашествениците, но трябва да прекара остатъка от царуването си в пазене на границите. Борбата срещу варварите на Север и на Изток не спира през следващите два века. Династията на Северите /193-235 г./ удържа атаките, но след тяхното царуване натискът се удвоява.

Империята е в криза. Между 235 и 288 г. на трона й се изреждат 18 императори. Повечето от тях умират от насилствена смърт. Римската история е низ от преврати, а варварите напират.

В ход е мащабна миграция – тази на източните германи – вандалите, бургундите, гепидите, сарматите и най-вече готите, които, идвайки от Скандинавия, през първата половина на III век достигат Дунава. Притиснати от новопристигащите, западните германи пресичат границите на империята. Франките и алеманите нахлуват в Галия, Испания, Северна Италия, а саксонските пирати плячкосват бреговете на Бретан. На Изток готите минават Дунава. Но империята е спасена от поредица от илирийски императори – Клавдий Готски, Аврелий, Пробус, Диоклециан, Констанций Хлор, Константин – храбри воини, те успяват да обуздаят стремежите за отцепване и да отхвърлят варварите към родните им гори.

Спасение, но с цената на преустройство, което след време ще доведе до края на римската цивилизация. Базирани по границата легиони не успяват да спрат нашествията. Веднъж пробили отбраната, варварите плъзват из империята. Тогава разположението на войските се променя: частите се групират в столиците на провинциите, а във фортовете по границата остават воини земеделци. По подобие на Рим градовете се ограждат с крепостни стени: ако местните контингенти се огънат пред варварите, те могат да чакат зад стените императорската армия. Създават се 20 нови легиона – 200 000 воини.

За известно време тази армия е ефективна – позволява на наследниците на Константин да отблъскват варварите. Но успехите са за сметка на радикална промяна на римската армия… Възниква проблем с набирането на войници. За да се пази толкова дълга граница, трябва да се върне задължителната военна служба, да се потърси опората на провинциалната буржоазия, получила римско гражданство още през 212 г. от Каракала. Но това се оказва невъзможно. Социалната реорганизация на илирийските императори, които, за да спрат гражданската война, въвеждат кастова система /колонии, обвързани по наследство с парчето земя, буржоазия и търговци, стиснати за гърлото от данъчните/, сломява римския патриотизъм. Деций, Валериан, Диоклециан напразно се опитват да възкресят гражданското чувство чрез преследването на християните. Константин и Теодосий се опират на зараждащото се християнство, самото то разкъсвано от голямата арийска криза.

В тези критични години Рим престава да бъде схващан като съкровище, което трябва да се брани с оръжие в ръка. Населението на империята вече не е обединено от принципа на съдбовната общност. Шири се безразличие. Под привидността на връщането към реда обществото се разпада. Изключени от командните постове, аристократите живеят в големите си имения като емигранти, докато градският плебс се отдава на безделие: очаква дажбите и следи със страст спектаклите на гладиаторите. Заради продължителността на военната служба и скромното заплащане дори и селяните не са мотивирани да стават войници.

На фона на този граждански упадък императорите правят парадоксален избор: поверяват на самите варвари защитата на римския свят. Чуждестранните наемници не са нещо ново в армията. Използват ги още от републиката. Но те винаги са били малобройни на фона на римските легиони. Сега масово се набират чужди военни части. Цели племена се настаняват в граничните райони. Войната нанася чувствителни демографски щети в цялата северна част на империята. Град като Автун, простирал се по времето на Август на площ 200 хектара, заема само 10. Големите градове на Запада наброяват едва по 6 хиляди души. Белгия и граничните райони по Дунава пустеят.

Рим дава на варварите земя, която те трябва да пазят, и им плаща данък за военната помощ. Така франките влизат в Галия. Още по-фатално е, че Рим, вярвайки, че е вечен, не им налага модел. Гарантира зачитането на техните закони и обичаи. Варварските племена се настаняват като чужди тела в империята.

През 325 г. Константин победил на Дунава готите, вандалите и сарматите, прехвърля 300 000 сармати и значителен брой готи на римска територия. През 362 г. Юлиан дава Токсандрия на франките. През целия IV век наследниците му следват този пример, убедени, че имиграцията е шанс за Римската империя.

И ето го края на илюзията. От степите на Изтока идва непознато племе, пресича Дон и Волга, помита аланите и опустошава империята на остготите. Без обичаи, без дом, без закони, тези мъже галопират през Европа на дребните си коне. Това са хуните, предвестници на катастрофата, която ще сгромоляса античния свят. Старият крал на готите Херманарих се самоубива. Наследникът му Витимер загива в битка. Оцелелите бягат на Запад и искат убежище на територията на империята.

Това е началото на голямото нашествие, което ще срине Рим - града, покорил света. На територията на империята готите сеят разруха и опустошение. Валенциан, който излиза насреща им, е убит при Адрианопол. Енергичните действия на Теодосий спасяват Константинопол и отлагат края с един век. Но Римската империя оттук нататък е само фантом.

На 5 септември 394 г. Теодосий за последен път обединява в ръцете си римския свят. Когато умира, синовете му Аркадий и Хонорий си поделят империята на Източна и Западна. На практика властта минава в ръцете на “патрициите”, които ще я упражняват начело на армиите от тяхно име.

Императорът вече не е “първият воин и водач на армията, владеещ силата”. Затворен в замъците си в Милано или Равена /там се укрива Хонорий след 402 г./, играчка на двор от интригантстващи жени, евнуси, свещеници, висши функционери и варварски военачалници, той става ням свидетел на трагедия, която се пише без неговото участие. Истинските господари се казват Стилихон и Рикимер, Аспар, Гайна и Евтроп. Начело на варварските части, които по нищо не се отличават от завоевателите, те, разбира се, защитават територията, на която се простира властта им, но дали битката им е за римския идеал?

Докато зад стените на Константинопол съчетаването на християнство и елинизъм ражда византийската цивилизация, Западът, изтощен, се озовава под натиска на хуни, готи, алани, севери и вандали. Няколко години след смъртта на Теодосий св. Амброзий ще може да сравни с трупове процъфтяващите някога градове по долината на По.

През 476 г. Одоакър слага край на илюзията. Той прогонва в Неапол Ромул Августул, юношата, който затваря цикъла и по странно съвпадение носи името на основателя на Рим, към което добавя и това на създателя на империята. После опакова символите на империята и ги праща в Константинопол на императора на Източната римска империя.

След още един век в Рим живеят 20 000 души, изтощени от епидемии, глад и нашествия. Едва през ХI век на Запад отново се създава градска цивилизация с писмена култура и стабилна политическа организация, сравнима с Римската империя.

Напоследък някои учени се опитват да докажат, че линията между Римската империя и Късното средновековие не се прекъсва. Истината е, че сгромолясването на Западната римска империя е катастрофа за европейските народи. Да, римският дух е оцелял. Наследството на гръцката мисъл, формата на римската държава са предавани от църквата в очакване на разцъфването на Средновековната цивилизация. Но това става след векове мрак.

Крахът на Римската империя не е само смяна на режима и разпадане на варварски кралства. Изчезва цивилизацията на античния свят с материалните си прояви /пътищата, паметниците, градовете/, с юридическите инструменти /институциите, законите, правосъдието/, с духовното наследство /литературата, изкуството, науките, архитектурата/. Цивилизованият свят се връща към варварството…

Крахът е впечатляващ. Тъй дълго просъществувалата империя с грандиозната си политическа конструкция, събрала под един скиптър огромна част от познатия свят, рухва. Катастрофата се врязва завинаги в европейското съзнание.

Още повече, че нищо не е случайно. Римската империя не загива от потоп. Атакувана от всички страни, тя е трябвало да положи огромни усилия, за да устои. Но варварите никога не са били повече от 5% от населението й. Римляните не намират сили да защитят земите на дедите си. Оставят на варварите задачата, която самите те не искат да изпълнят. Свикват да си купуват мира със субсидии. Докато варварите не си дават сметка, че държат властта. И тъй като не им били наложени римски нрави и обичаи, те налагат своите. Получавайки права на граждани и завоеватели.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница