Ритъмът на природата. Четирите елемента записки на Дочка Дончева



Дата13.10.2018
Размер144.5 Kb.
Ритъмът на природата. Четирите елемента

записки на Дочка Дончева

Тези записки бяха част от личната колекция на Дочка Дончева. Не сме напълно сигурни дали авторът е тя или друга нейна приятелка арт-терапевтка. Датата на написване също остава неизвестна. Публикуваме записките в памет на Дочка.

Екипът на aobg.org, декември 2014 г.

Маргарет Хаушка е немски лекар, разработила артерапията, имаща за основа Антропософията (Духовната наука на Рудолф Щайнер). Създала е серия от упражнения за рисуване с акварел, наречени „Рисуването като упражнение за дишане“. Следването на процеса на упражненията ни повежда към творческо (съзидателно) пътуване чрез работа с цветовете на дъгата, докато те се променят в зависимост от ритъма на дишане, като смяната на деня и нощта.

Аз преживях мощна, дълбока връзка с Природата на моите чувства, докато навлизах в тези упражнения. Това ме вдъхнови да потърся естествен ритъм, с който да се хармонизирам и да разширя усета си за Себе-то и за света. Имайки това предвид, аз избрах да изследвам архетипа на четирите елемента и вътрешния процес на дишане, който си представях, че бих могла да изживея, докато работя практически по темата.

Как бих отплувала на това пътешествие от Земята към Водата, Въздуха и Огъня? Аз също наблюдавах дали този процес носи в себе си потенциала да се превърне в терапевтичен модел, който бих предложила на другите.

Сериите на Хаушка започват с рисуването на дъгата и когато аз започнах, си спомних, че се зачудих: „Кога за първи път съм рисувала дъга? Колко голяма съм била и колко дъги съм нарисувала оттогава?“ Тогава си припомних всички онези моменти, когато моите собствени деца бяха рисували този цветен мост оттук дотам – дъгата, която прави връзки между листа, изражението на техните лица, когато ми я показаха, тази великолепна дъга от Небето до Земята, невероятното удоволствие да рисуваш дъга,великолепието, чудото и пълната хармония, която бяха сътворили. В по-късните си години аз често се връщах към рисуването на дъга, което се беше превърнало в мен в средство за проверка на моето вътрешно състояние, на душевното ми състояние в момента.

Мога ли да приема цветовете? Червеното много ми е завладяващо, синьото дали е не е прекалено разлято ”бледо”. Защо жълтото говори по-весело от необходимото? Могат ли цветовете да дишат върху хартията и ако не могат, мога ли аз нещо вътре в себе си да променя, за да им позволя това да се случи?

Това за мен винаги се превръща в терапевтичен уравновесяващ акт, който носи храна на душата ми. Така че, за да се започне това пътуване през елементите чрез сериите на Хаушка, започнах със серията дъга – започвайки от карминено червено, жълто...

Навсякъде е топло и аз съм изпълнена с творяща субстанция, докато плувам в топлината на тези цветове. Забелязвам, че дишането ми се хармонизира, а понякога си изпълвам дробовете с дълбоко коремно дишане. Всичко това е огън и въздух. След това внасям синьо под жълтото и го оставям да се издигне нагоре, за да срещне жълтото, създавайки зелено. Това е моментът, когато мога да стъпя здраво на Земята.

Сега съществува горе и долу, нещо, което го нямаше, докато бях изцяло в топлото. Какво чудо! Само чрез едно просто преместване на цветовете върху листа, аз съм способна да почувствам, че съществувам на Земята. Внимателно преливам синьото и жълтото и се оправям към плавен, мек преход, който е целебен за душата ми.

Напълно осъзнавам, че съм си поставила задачата да преливам цветовете по такъв начин, че всеки цвят да се превърне в мистериен процес, появявайки се от цялостния свят на цветовете.

Синьото започва да се откроява самостоятелно, поддържано от индигото и виолетовото в най-долната част на рисунката. Всичко тук, долу е Вода и Земя. Тук са всичките четири елемента в хармонична и свещена връзка. Аз мога да видя и усетя, че това е истинно и законно. Ето думите на д-р Хаушка по този повод: „След всичко, което беше казано не е изненадващо, че цялото обучение на терапевтите, лекуващи с цветове, започва от дъгата, със свързването на цветовете в техния космически ред, с чистото явление и вечно повтарящото се медитативно съзерцание, което може да освободи неизчерпаем извор на целебни сили. А дъгата е ... образ –микрокосмос на звездните сили в елементите.” (Хаушка, 1985 г, стр.15)

Как да продължа бе въпрос за мен, въпреки, че се разреши бързо, когато насочих вниманието си към моето физическо тяло и земния елемент. Тук е мястото, където съм стъпила – Земята.



Аз държа камък в ръката си, докато се подготвям за следващата рисунка. Преживяването да държиш гладък, студен, заоблен камък се превръща в медитативна практика, тъй като наблюдението ми се прониква от чувството на преклонение пред този скромен къс от Земята. Сега, когато съм концентрирана, чувствам, че мога да започна, като внеса леки воали червено, ултрамарин-синьо и жълто навсякъде по края на хартиения лист. В началото те са чист цвят, искрящ и весел, докато забележа, че за да зачета земния елемент, аз трябва да създам земни тонове. Започвам да добавям все повече и повече цвят в „кално-мътен”, още повече след като преди това е рисувана дъгата. Чистият цвят трябва да се пожертва, точно когато е в последователността на Хаушка червеното се спуска надолу като залез, преодолявайки и разтваряйки, всички красиви зелени тонове в дъгата.

Чувствам в себе си, че тук е достигнат един праг и аз преминавам през него, когато в рисунката на Земята тези цветове окончателно се припокрият. Това е необходимо, за да се прояви Новото и в процеса на работа в долната част се появява камък, спокойно спящ. А после забелязвам, че настроението, създадено от цвета в пространството носи качествата на прасковен цвят. „Прасковеният цвят може да бъде задържан единствено като вид настроение, където не може да става въпрос за никакви граници. Това е реално преживяване, за който има усет за цветовете” (Щайнер). Този камък съществува в аурата на „другоземна” топлина от други светове, която се е проявила благодарение на нежното сливане на всички тези цветни воали. Докато работих тази рисунка, аз се чувствах добре, събрана в себе си, свързана с елемента Земя, като си почивах в него.

Забелязах също в себе си копнеж да преживея това да бъда в Земята, вътре в утробата на нашата Велика Майка – закрилница на всичко. Оттук нататък аз продължих като рисувах с пясъчна сиена – богато топлокафяво по края на друг лист хартия, което създаде вътрешно пространство.

-----------------------



(sienna- естествена минерална боя( сиена), сиенска пръст, охра с тъмножълт цвят.)
Този цвят събужда любовта към външния свят у хората, които не могат да се инкарнират. Това е цветът, който ни приветства с добре дошли на земята.( Collot d’ Herboisq 1993 ,стр.126)

Сега чрез тази рисунка и особено чрез този цвят аз преживявам, че съм вътре в пещера –дълбоко вътре в земята, гледайки навън. Копнежът е задоволен.

Аз вдишам, а като гледам напред към пространството в центъра, аз издишам.

Тук, на това място внасям синьо за елемента вода, който се явява студен, като контраст на топлото от очертанията на пещерата. Моят вътрешен усет за чуване долавя плясък на вълни навътре и навън –толкова нежен като въздуха, който преминава ритмично през дробовете ми. Виждам, че всяка една от тези рисунки се превръща в праг за следващ творчески процес, който е подобен на преживяването, което имах, докато рисувах сериите на Хаушка.

С последните две рисунки у себе си създадах чувството на заземяване, сдържаност, същностност, земно притегляне (гравитация), а също и настроение за безвремие.

По нататък започвам рисунка с пруско (prussiar’s) и ултрамарин синьо по цялата периферия на листа, създавайки този път пространство в прохладно синьо. Този син свят създава своето неповторимо преживяване –усещането за обгръщане.

Земята е здрава, устойчива, а водата при стайна температура не е. Затварям очи и си слагам пръстите в буркана с вода, където си потапям четката и чувствам пръстите си обгърнати от мокрота. Толкова различно от това да държиш камък! Синьото обгръща, докато водата прегръща пръстите ми. Започвам да рисувам с тези цветове, докато четката ми плува и лъкатуши като вода по листа.

Когато бях погледнала в предишната рисунка от пещерата навън – към просторния океан, аз се чудех какво бих могла да открия по ръба на водата. С тази мисъл аз потърсих отговора вътре в себе си.

Скоро се появи капка, а после, докато продължавах видях и други форми да се появяват. Забелязвам, че водата винаги отговаря по един ритмичен начин и аз живея в мига на тази същност, докато рисувам. В действителност, аз разговарям с тези цветове и докато продължавам да слушам, започва да се появява една раковина. Тази раковина се появи от само себе си, от самото движение на водата. Това е нейното рождено място, а аз само акуширам появата й.

Самата Хаушка пише:

„Човек стига до целта, не като се стреми към съвършена картина като краен резултат, но чрез процеса на нейната поява и съпъстващите преживявания, чрез дълбокото вътрешно преживяване, което от само себе си ражда непридвидима форма върху листа.“

Преживяването, което имам, е на цялостност.

Откакто открих тази раковина- това съкровище на океана, сега аз изпитвам жаждата да вляза дълбоко във водите. Тук, в следващата рисунка, още повече вътрешен мир бе внесен в душата ми, когато издишвах в цветовете, прибавяйки сега тюркоазено и леки докосвания на свежо зелено.

Осъзнавам целебната сила, която придобивам, рисувайки такъв спокоен океан, невъзмутим (сред хаоса на нашето съвремие). Тук, аз мога да си почина в чистия, ясен и първичен (девствен) океан.

Докато пътувах в елементите Земя и Вода, имах възможност да се върна отново към моята собствена физическа природа, а също и към различни периоди от живота ми, природата на гравитацията, както и на левитация в моя живот, силите на растежа, които в миналото понякога бяха лишени от граница.

Сега, когато съм на път да вляза във владението на Въздуха, чувствам, че всичко е възможно. Въздухът е движение като водата, въпреки че, когато се появи порив на вятъра, промяната, която настъпва, е истинска изненада. Естествено, това го свързвам с нашите емоции. Ние можем да почувстваме въздуха, но не винаги да го видим, въпреки че той изпълва цялото пространство и е вечно съществуващ, също като нашия чувствен живот, който е вечно жив, точно под повърхността.

Въздухът, следователно, е транспортното средство, возилото на нашия душевен живот и това негово качество насочва вниманието ми навътре в себе си, а също и навън, в перспективата ”отвъд”.

Започвам с кобалтово синьо за небе и меко внасям различни цветове жълто, включително жълто и малко vermillion. Настроението на цвета се променя от кроткото движение на водата до различните движения, характерни за облаците. Хаушка казва в „Рисуването като упражнение за дишане”, че е важно да станем едно цяло с рисунката (да свържем сърцето си с нея), за да имаме полза от преживяването по един истински целебен начин.



Когато се идентифицирам с елемента въздух, щрихите на четката започват да танцуват по листа и да стават пухкави, докато се свързвам с това качество. Това ми напомня за многото пъти, когато замечтано съм гледала облаците, докато те преминават от една форма в друга като необуздани емоции. Сега, обаче, аз съм в състояние да разположа боята, където и когато почувствам за необходимо, да балансирам, да уравновеся това, което е пред мен, в чест на този елемент. Моят вътрешен живот е съживен от това движение на цвета, а аз се чувствам подвигната.

Процесът на рисуване продължава, докато търся начин да затопля въздуха, така че започвам нова рисунка, където това може да се случи със светенето на слънчевите лъчи. Сега всичко става светло, проникнато от топла атмосфера. Докато рисувах точно тази картина, аз се борих между двете полярности – на слънцето, засенчено от воал от облаци, и слънцето, което иска да се покаже и да свети. Тогава облаците ставаха много тежки и дори понякога изчезваха назад –напред.

Аз съм призовала към пътуване напред с цел да открия жив баланс вътре в цветовете и формите, които идват и си отиват. В този процес аз следвам дишането си с четката върху листа.

И след това спирам, за да наблюдавам това, което се е променило, това, което е в момента. Аз осъзнавам този ритъм на дишане между правенето и наблюдението, докато моите чувства поддържат баланса и позволяват на всичко това да се разгърне. Да бъдеш въвлечен в рисуването може да означава за много хора среща със самия себе си по един директен и прост начин: разпознаването на качеството – характерни черти, способност, оттенък (за цвят). Да го преживееш и да боравиш с него, се превръша в част от нашия духовен живот, който се отваря към почуда и благоговение, да живееш с усещането за качествата и способностите отвътре, с цвета – отвън. Това избледняване или насищане на цвета се усеща като вдишване (издишване). ( Mees Crissteller, 1985 г., стр.31)

Последната рисунка от серията на Хаушка представя цветовете на великолепен изгрев.

Аз си спомням моето чувство на вътрешно облекчение, че сега, най-после това радостно, ново слънце, ще може отново да блести след като е преминало своя дълъг път през различните оттенъци – червеното на залеза, следвано от сумрака на виолетовото, сините оттенъци на приближаващата се нощ, индигото, което осветява звездите, изгряването на Луната и нежните моменти в цвят точно преди зазоряване. Това е същото чувство, което преживях при рисуването на елемента огън. Най-после! Бях чакала 2 месеца преди да тръгна на това пътуване, преди да стигна до този елемент и когато настъпи часа, вулканът в Исландия току-що бе започнал да изригва огън.

Дойде ми отвътре да започна тази рисунка с цветното колело на Гьоте.


Това движение на цветовете е завършено само по себе си, както и рисуването, към което се завръщах многократно през изминалите 30 години, винаги с мисълта да приветствам вътрешното пътуване към хармония, докато го правех. Вие можете да видите всички елементи, представени тук с Огъня - отгоре, Земята- отдясно, Водата-отдолу и Въздухът-отляво. Сега те всички са в кръгово взаимоотношение един с друг.

Самата Хаушка казва, че „винаги се завръщаме към цветния кръг на Гьоте, така както той го е създал. В своята цялост той е завършен”.(Hauscka, 1997 г, стр. 13). Чрез наблюдения на цветовете ние можем да преживеем ритъма на деня и нощта, събуждане и лягане, сезоните, четирите темперамента, четирите тела на човешкото същество, дишането на Земята като живо същество. Да, мислите са нескончаеми и също са безкраен източник на вдъхновение за рисуване, което може да се породи от цветния кръг. Този вулкан е рожба на едно ново творческо усилие.

Мислех си за многото богини на Огъня, докато рисувах огън, такива като богиня Пеле, която казват е формирала цялата великолепна земя на Хаваите, и Хестия (Веста на лат.), която е пазителка на древните огньове на сърцето в древна Гърция.

-------------------



**Пеле - Богиня на огъня и страстта. Богинята Пеле е една от най-драматичните богини в Хавайската митология. Пеле е свързана със сърцата на хавайците и съществува в мислите им като божествен символ на вулканичното величие и мощ. Тя представлява всички силни женски емоции, плам и енергия, ревност, непостоянство, внезапна ярост и несдържаност.
Огънят трансформира, издига се, разпространява се, прониква, ражда нов живот чрез топлината си и в същото време има силата да погълне целия живот. Този елемент е велик трансформатор (преобразувател)! Всяка рисунка водеше към следващата и когато се сетих за келтската богиня Бридхид, която е пазителка на огъня на инспирацията, аз почувствах, че още една творба се заражда в мен.

В подходящото време продължавам с една последна рисунка и внасям всички топли цветове в центъра на листа, всички цветове се преместват, докато голям огън започва ярко да свети (върху листа). Тук аз виждам Огъня на инспирацията и вътрешната активност на моята собствена Его-сила. Аз си мисля за всичките моменти на трансформация, които съм преживяла в този живот и червената нишка, която е изтъкана от свързването ми с външния свят чрез делата ми. Аз съм напълно обновена. Хаушка казва, че рисуването „укрепва ритмичната система, докато е в процес на правене. То дарява сила, издръжливост и кураж за чувствения живот и го води чрез красота към неща и Същества извън нас самите, към заобикалящата ни среща”.( Hauscka, 1997 г, стр. 71).

Във всеки момент ние живеем в ритъма вдишване-издишване. Рисуването като ритмичен процес отразява това движение, това което аз преживях, докато пътувах от Земята към Водата, Въздуха и Огъня. Аз открих и хармония, и баланс в това усилие чрез преминаване през Праговете на един елемент към друг. Този процес се превърна за мен в усвояване на вътрешна подвижност. Това задълбочи интереса ми и разбирането ми за това как всеки елемент се задвижва от моята емоционална природа, както и чрез природата отвън. Това подкрепя и усилва връзката ми с това, което означава да бъдеш Човек на тази земя. Чрез моето лично преживяване установявам, че това е лечебен и в основата си терапевтичен процес, който ще съм в състояние да предложа и на други като трансперсонален художествен терапевт:



Земя, роди ме!

Вода, освежи ме!

Въздух, повдигни ме!

Огън, промени ме!
Каталог: files -> literature -> 3-bg
literature -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие
literature -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
literature -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
literature -> Превод: нели спиридонова-хоринска
literature -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
literature -> Взаимовръзки
literature -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
literature -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
3-bg -> Лекция по случай 70-годишнината от смъртта на Ита Вегман 04. 03. 2013, София лекция на д-р Трайчо Франгов
3-bg -> Лекция по случай 70-годишнината от смъртта на Ита Вегман 04. 03. 2013, София лекция на д-р Трайчо Франгов


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница