Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите



страница6/47
Дата10.06.2017
Размер3.3 Mb.
#23254
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47

2.4. Кого трябва да включим?

Директивата използва различни понятия за обществеността. По отношение на консултациите и достъпа до основна информация се използва просто понятието общественост. Това понятие не е дефинирано в Директивата, но член 2(d) от Директивата за оценка на въздействието на определени планове и програми върху околната среда (2001/42/ЕС) представя дефиниция, която също е приложима за Директивата: “Едно или повече физически или юридически лица, и в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи”. Член 2(4) от Конвенцията Аархус предвижда същата дефиниция. В точка 14 и 46 от преамбюла на Директивата също се използват съответно изразите “обществеността, в това число ползвателите” и “широката общественост” без разлика в значенията.


Що се отнася до активното включване, се използва понятието заинтересована страна. Заинтересованата страна може да се тълкува като лице, група или организация с интерес или “участие” в проблем, защото може да бъде засегната или може да има влияние върху резултатите от проблема. Това включва и членове на обществеността, които все още не знаят, че ще бъдат засегнати (на практика повечето граждани и много малки НПО и фирми). В настоящото Ръководство ще използваме понятието заинтересован участник като синоним на “заинтересована страна”.
Поради практически причини не е възможно активно да бъдат включени всички потенциални заинтересовани участници по всички проблеми. Трябва да се направи подбор. Този подбор може да се базира на следните фактори:

  • Отношението на заинтересования участник към съответния проблем на управлението на водите;

  • Мащабът и контекстът, в който те обикновено действат, кого представляват;

  • Тяхното участие, дали са управници; ползватели /жертви/; експерти или изпълнители на мерки;

  • Тяхната възможност за участие; и

  • Политическите, социалните, “екологичните” условия.

Различните заинтересовани участници имат различен принос. Някои заинтересовани участници могат да допринесат главно чрез идеите си и информацията, с която разполагат. Други могат да са по-пряко заинтересовани, например собствениците земята или имуществото, които ще бъдат пряко засегнати. В много случаи, организации могат да представляват отделните заинтересовани участници. За всеки етап на проекта ролята на различните заинтересовани участници, трябва да се взима предвид. Някои ще бъдат по-засегнати от други, ще представляват по-голям брой участници, ще бъдат по-активни, или ще разполагат с повече (финансови) ресурси или знания.

С някои заинтересовани участници се работи по-трудно, отколкото с други, но това не означава, че трябва да бъдат пренебрегвани като заинтересовани участници.
В Анекс І са представени техники за подбор на съответните заинтересовани участници с така наречения анализ на заинтересованите участници. Това ще ви даде възможност да определите приоритетните заинтересовани участници, които са от съществено значение за проблема на даден етап от проекта. Забележете, че за да гарантирате прозрачността и доверието, е важно да можете да обясните защо сте се спрели на съответния кръг заинтересовани участници.
В полето по-долу е представена типология на възможните заинтересовани участници, включени в управлението на водите. В тази типология не се включват предположения за тяхното относително значение.
Типология на възможните заинтересовани участници:

Професионалисти – организации от публичния и частния сектор, професионални доброволчески групи и професионални НПО (социални, икономически и екологични). Това са също агенции, създадени в съответствие изискванията на закона, групи за опазване на околната среда, бизнес, индустриални, застрахователни групи и академии.

Ведомства, избрани хора – правителствени органи, агенции, създадени в съответствие изискванията на закона, общини и местни власти;

Местни групи – непрофесионални организации, работещи на местно ниво. Обикновено се разделят на:

Общности, създадени на място – формирования на място, които обикновено са групи като сдружения на жителите и местни съвети.

Общности, създадени по интереси – например групи фермери, рибари, наблюдатели на птици.

Отделни граждани, фермери и фирми, представляващи себе си. Например отделни собственици на земя или местни жители.
Пример за ръководни органи в испанските райони на басейново управление

Според испанския Закон за водите и Наредбата за публичното администриране и планиране на водите (Кралски указ 927/1988) органите, които вземат решения са “административните и управителни органи на районите на басейново управление”.



Административният съвет преблага плана на дейностите на институцията, нейния годишен бюджет, и като цяло, той отговаря за всички въпроси за ръководството на района с басейново управление. Най-малко една трета от неговите членове трябва да бъдат представители на водоползвателите. Представителите на регионалните и централните администрации формират останалите две трети.

Законът предвижда също така и така наречените “органи, взимащи решения за режима на участие”, наречени Управителни съвети.



Управителните съвети трябва да координират управлението на различните водни структури в подбасейните, обикновено наричани “системи за управление”. Всъщност, те координират разделянето на водите в басейна, разрешавайки конфликтите между ползвателите. Членовете на Управителните съвети са ползвателите, които имат права по отношение на водите, описани в така наречения “Воден регистър” и включват представители на напоителни общности, промишлени ползватели и водно енергийни компании. Като цяло участниците в Управителните съвети, съгласно закона, формират така наречената “Асамблея на ползвателите”. (този пример не е представен в Анекс ІІ).


2.5. Кога трябва да ги включим?

Този въпрос се разделя на два проблема, първо времето по отношение на процеса, и второ, реалната необходимост да предприемем публично участие, т.е. отговарят ли усилията за организиране на участието на резултатите?


Първо времето. Важно е ясно да дефинираме етапите на процеса, а всеки етап изисква отговор на въпросите “защо” и “кой”. Ролята и включването на заинтересованите участници могат да бъдат различни за всеки етап. Кога да включим заинтересованите участници в процеса зависи от редица фактори. Целта на проекта, историята и политическите условия, но също и мащаба и вида на влиянието на участниците върху времето на публичното участие. За да бъде този процес по-прозрачен, можем да се възползваме от анализа на заинтересованите участници (виж Анекс І).

Модел на процеса на планиране


Някои твърдят, че заинтересованите участници трябва да бъдат включени, колкото е възможно по-рано, преди решенията да бъдат взети. Само тогава органите ще могат максимално да се възползват от техните знания, опит и мнения, и да допринесат за максимално включване, влияние и пълно приемане на евентуалните решения. Никога не е прекалено рано. Когато включим заинтересованите участници на много ранен етап в процеса, трябва ясно да обясним на заинтересования участник каква е неговата роля и как неговия принос ще бъде отразен. В противен случай не трябва да ги включваме. Когато организирате публично участие при предварително проучване, например, (за определяне на степента на неотложност на проблемите и за взимане на решение дали да се инвестира или не), трябва предварително да съобщите, че резултатите от това проучване могат да бъдат такива, че предвиденият проект да не се осъществи. Факт е, че хората ще изразходват време и енергия за обсъждане на проблемите, докато политиците може да вземат решение и да не инвестират в тях.
Следователно, степента на участие на заинтересованите участници на ранни етапи може да се различава от степента на участието им на по-късен етап. В крайна сметка, времето за публично участие трябва да бъде оценявано за всеки отделен случай. На участниците трябва да бъде обяснено как тяхното включване ще се използва, за да се избегнат фалшивите очаквания (управление на очакванията!).
Второ, концепцията на пропорционалност по отношение на участието. Кога енергията (човешките ресурси, парите), която ще бъде вложена в процеса, отговаря на резултатите? Необходимо е да се създаде баланс между разходите на време и пари и потенциалните ползи. Това се отнася както за организаторите на процеса, така и за участниците. Оценява се за всеки отделен случай в зависимост от формата на участие, която възнамерявате да използвате, и факторите на средата. Експертната оценка и здравият разум ще бъдат вашите инструменти за извършването на един вид анали за риска за пропорционалността.
Някои от въпросите, които могат да ви помогнат да отчетете пропорционалността във вашия процес, са следните:

  • На кой етап от процеса желаете да включите публично участие?

  • Какъв е специфичният проблем на този етап и какви са очакваните дейности (актуализиране на дефинирания проблем)?

  • Резултатите от този етап все още гъвкави и подлежащи на преразглеждане ли са, или са определени и фиксирани?

  • В какъв мащаб възнамерявате да работите?

  • Каква форма на участие планирате да използвате?

  • Кои заинтересовани участници ще бъдат включени?

  • Какви са вашите ограничителни условия във връзка с:

а) човешките ресурси;

б) финансите; и

в) времето.


  • Каква е политическата нагласа по отношение на вашия процес (за/ против/ неутрална)?

  • Каква е реалната степен на приемане на процесите на публично участие?

  • Кой ще решава накрая?

  • Кой от вашата организация ще участва и по какъв начин?

  • Има ли текущи процеси/ проучвания от същото естество?

  • Как ще осъществявате комуникация? (Виж също Анекс І за средствата за комуникация)

  • Какви резултати могат да се очакват? Може ли включването на заинтересованите участници да повлияе на резултатите положително?

  • Какво желаете да постигнете чрез публично участие?

- разрешаване на проблема от трети страни;

- принос от други страни;

- иновационни решения;

- приемане на мерките, които ще бъдат предприети;

- повишаване на познанията.
Обществеността и заинтересованите участници трябва да знаят, че участието в процеса на планиране ще изисква време и пари, като административни разходи за НПО, заинтересованите участници и използването на консултанти и др.
Пример за пространствено планиране в Швеция

В Швеция консултациите с обществеността по отношение на цялостните планове и подробните планове са задължителни. Консултациите и информацията са важни процедури за реализирането на плановете и предотвратяване на възражения срещу тях. Пример в една от общините в Швеция показва, че до 25% от разхода на време и енергия за съставянето на такъв план, споменат по-горе, се използват за консултации и информация, само и само да се предотвратят възраженията срещу плана и, за да се “включат всички”. Това може да изглежда скъпо, но възраженията срещу плановете могат да забавят тяхната реализация, което ще доведе до още по-високи разходи за участниците – както органите, така и обществеността.

В Швеция, ползвателите не поемат никакви разходи по процеса на участие – освен времето, което използват за процеса.


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница