Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
Обхват и време на публичното участие
Изтегляне 3.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.7. Мащаб
2.6. Обхват и време на публичното участиеОбърнете внимание, че Директивата ни казва, че страните членки насърчават активното включване и гарантират консултации. В първия случай, страните членки трябва да положат усилия за стимулиране и улесняване активното включване, а във втория – консултациите са задължение, което трябва да бъде изпълнено. Освен това Директивата не предвижда ясни граници кога тези форми на публично участие трябва да бъдат прилагани. В Ръководството са разработени няколко възможности между минималните изисквания и най-добрите практики за всяка тема. От компетентните органи зависи кой – като представител на страната членка – ще възлага публичното участие, ще решава какви възможности ще се използват в процеса на публично участие. Изборът зависи от няколко фактора като налични финансови средства, мащаб на проекта, културна среда, въздействие върху околната среда и не на последно място – политически условия. В същото време, трябва да обърнем внимание, че компетентните власти не трябва да се страхуват от “по-широка” форма на публично участие: ползите по отношение на по-добрия процес на взимане на решения и приемане от страна на обществеността на (непопулярни) мерки, които ще бъдат предприети, могат да бъдат значителни. Нещо повече, в изпълнение на Директивата, компетентните органи зависят от готовността и желанието на обществеността да участва в (консултативния) процеса.
В първото изречение от член 14(1) се предвижда насърчаването на активното участие на всички заинтересовани страни в целия процес на изпълнение на Директивата. Успехът на това включване не се постига само с изпълнението на 3-етапната процедура за информиране и консултации съгласно член 14(1), второ изречение от Директивата ((а) график и работна програма, (b) междинен преглед, (с) проекти). Планът за управление на речния басейн е до голяма степен обобщение и обосноваване на всички избори и включване на обществеността, които са се случили по-рано. Началото на публично участие през 2006г. няма да работи, ако обществеността не е участвала в правенето на тези избори. За да се гарантира прозрачност и приемане, публичното участие трябва да започне, колкото е възможно по-скоро. Освен това, 3-етапната процедура по член 14(1)(а, b, c) ще бъде успешна, само ако предишните стъпки при предоставянето на информация, повишаването на познанията и консултациите, са били изпълнени добре.
Графикът за публично участие и стъпките на процеса за планиране, са разгледани в раздел 2.8. Как трите форми на публично участие могат да се приложат по отношение на стъпките в процеса на планиране, ще разберете в следващите Раздели 3, 4 и 5. Първо, в този Раздел, ще разгледаме въпроса за мащаба, във връзка с публичното участие. 2.7. МащабИзпълнението на Директивата изисква дейности в различен мащаб: район на басейново управление, речен басейн, воден обект, национално ниво, националната част от международен район на басейново управление, регионално и местно управленско ниво и др. Важен въпрос е в какъв мащаб ще се организира публично участие. От член 14 от Директивата следва, че активното включване трябва да бъде насърчавано във всеки мащаб, в който се осъществяват дейностите по изпълнение на Директивата. Не само зоната, в която ще се провеждат дейностите, трябва да бъде отчетена, но цялата област, в която ще се почувства нейното влияние. Консултации в процеса на планиране на плановете за управление на речния басейн са необходими на ниво район на басейново управление или на ниво национални чести от международен район на басейново управление.
Изискването за публично участие в определен мащаб не означава, че публичното участие трябва фактически да се организира в такъв мащаб. Съществуват добри причини за организиране на публично участие в по-малък мащаб. На местно ниво, ефектът от управлението ще се почувства най-пряко, и могат да се очакват повече отговори особено от местните заинтересовани участници, ако публичното участие е организирано в такъв мащаб. Ако, например, в даден район на басейново управление, се проведе само една среща, проблемите се обсъждат само генерално, и участниците трябва да пропътуват големи разстояния. Вместо това, могат да бъдат проведени няколко регионални или местни срещи за публично участие, организирани или от компетентния орган за целия район, или от регионалните мениджъри по водите. Разбира се, изискванията за персонала и разходите, трябва да бъдат отчетени. Подходът към мащаба на публичното участие, може да се разгледа в няколко стъпки: 1. Определете какви въпроси ще се решават на различните нива. Компетентните органи на всеки район на басейново управление, наред основните заинтересовани участници, определят и анализират основните проблеми и техния географски мащаб. В големите международни райони на басейново управление е необходима международна координация. Ако се постигне съгласие, че въпросът трябва да бъде решен, например, на регионално ниво, подобно упражнение може да се направи на регионално ниво, за да се определят въпросите, които трябва да се решат на местно ниво. Освен географския мащаб на въпроса, трябва да бъде отчетена и съществуващата институционална структура, в частност разпределението на задачите и компетенциите; 2. Определете кои видове хора какъв вид принос могат да дадат и какъв тип публично участие ще е най-подходящо за обществеността и евентуалния им принос. Както беше посочено по-горе, различните хора могат да дадат различен принос на различните етапи; 3. Организирайте публично участие, колкото се може по-близо до съответната общественост, като се имат предвид бюджетните и човешките ограничения; 4. Съобщете (първите) резултатите, колкото е възможно по-бързо в рамките на различните мащаби и между съответните звена в рамките на този мащаб. В плана за управление на речния басейн за района на басейново управление, трябва да се включи доста повече местна информация, местни проблеми и решения, като цяло (“разширяване на мащаба”). Въпросите, които засягат по-широк мащаб, трябва да бъдат съобщени и дискутирани на местно ниво (“стесняване на мащаба”). Местната информация, проблеми и решения, също трябва да бъдат разпространени в по-широки и по-тесни области, както и в съседни зони, извън басейна (хоризонтална комуникация); и 5. Отчитане и последващи действия в плана за управление на речния басейн, но също и на нивото, на което е организирано публичното послание. В плана за управление на речния басейн трябва да бъдат отчетени много детайли, които могат да бъдат загубени на регионално или местно ниво. Приносът на участниците също трябва да бъде признат. При този подход, инициативата идва от компетентния орган на ниво район. В допълнение, инициативите за публично участие могат да бъдат предприети в по-малък мащаб, а след което, мащабът да бъде разширен. Управлението на речния басейн може да се възползва, ако остане място за експериментиране. По принцип, всяко ниво на публично участие може да бъде организирано в различен мащаб, и дори в мащаб на международен район на басейново управление. Днес, много заинтересовани участници се представляват от големи международни организации, което е предимство за процеса на публично участие в голям мащаб. Основният проблем е за всеки аспект от Директивата да се намери правилната комбинация между мащаб, заинтересовани участници, нива на публично участие и методи. Анализът на заинтересованите лица (Анекс І) може да бъде от помощ за това.
В четирите полета по-долу са дадени примери за публично участие на местно ниво и на ниво национален и международен район на басейново управление. Първият пример показва, че първо, публичното участие може да бъде организирано на местно ниво, докато все още управляваме процеса, и второ, че е възможно широката общественост да бъде активно включена. Вторият, третият и четвъртият пример показват, че на ниво национален и международен район на басейново управление, активното включване също е възможно. В Анекс ІІ са представени повече примери за всички видове публично участие в различен мащаб (виж особено матрицата). Активно включване на широката общественост на местно ниво Проект Fens Floodplain – Западна Англия (Проект Мъдро използване на наводнени територии) (виж Анекс ІІ) Във Фенландс в Източна Англия проектът Мъдро използване на наводнени територии, както и разговорите със заинтересованите участници и организациите на стратегическо ниво в рамките на наводнения район, имаше за цел да говори с местните хора. С оглед на бюджетните ограничения, бяха изведени на преден план становищата на общностите в две представителни села в рамките на речния басейн от 4,000 кв.км. Участваха ученици, хора на средна възраст и пенсионери. Те бяха поканени да дадат предложения във връзка с устойчивото управление на наводнените райони. Беше разработен метод, наречен “планиране на наводнени райони”. Чрез този метод местните хора поставяха символи на карта модел, за да обозначат проектите за възстановяване на наводнените райони, които желаеха. Във всяко село бяха направени 200 различни предложения (2% от населението). Резултатите от участието на местната общност бяха сравнени с гледните точки на други заинтересовани участници, получени чрез други техники за участие (например работни групи на ниво речен басейн, семинари), за да се оцени как публичните предложения съвпадат с тези на основните организации. Резултатите подкрепиха предложенията за възстановяване на наводнените райони, получени от проекта за съществуващия водосборен басейн “Мокри Fens за бъдещето”. Местното включване показа, че дори просто извадката на участници от 2 села в подрайона може да доведе до набирането на полезни данни, за да бъдат потвърдени съществуващи предложения или да бъде оценено дали си струва да инвестираш в по-широкомащабен процес на участие. Активно включване и консултации със заинтересовани участници на ниво национален район на басейново управление Проектът SDAGE, Франция (виж Анекс ІІ) За всеки от 10-те френски големи речни басейна, плановете за управление са били създадени по силата на Закона за водите от 1992г., наречени SDAGE. Ако бъдат променени, тези планове ще станат планове за управление на речните басейни съгласно Директивата. Така нареченият Басейнов комитет отговаря за тяхното първоначално разработване. Този комитет включва представители на всички заинтересовани участници и ползватели в Района на басейново управление (около 100 члена): - 1/3 избрани официални лица на местно ниво (т.е. кметове, местни общности); - 1/3 ползватели, потребители, НПО; - 1/3 представители на държавата. Басейновият комитет дефинира плана за управление (SDAGE) и координира приемствеността между Проектите SDAGE (планове за управление на ниво подрайон/ местен мащаб). Този комитет е арбитър на конфликтите, свързани с водите, взима решение за данъците, които ползвателите трябва да плащат и дефинира програмите за действие. Документът SDAGE се предоставя на широката общественост само след неговото одобрение, но това не е успешна практика. Всеки Басейнов комитет основава Комисия за планиране и няколко Географски комисии (на по-местно ниво), в които се провеждат редица дебати и срещи. Стотици заинтересовани страни имат възможност да дадат гласност на своето мнение на срещите на тези географски комисии. Например басейнът Rhone-Mediterranean-Corsica (RMC), заинтересованите участници проведоха консултации с 10 географски комисии, 6 технически комисии и 7 социално-професионални комисии. Освен това проектът SDAGE беше представен на асоциациите посредством диалог. Бяха получени 1500 писмени коментара от заинтересовани участници и от широката общественост.
Според испанския Закон за водите и Наредбата за публично администриране и планиране на водите (Кралски указ 927/1988), Националният съвет по водите (“Consejo Nacional del Agua”) е най-висшият консултативен орган по въпросите на водите на национално ниво. В Съвета членуват три типа членове: редовни, назначени и избрани. Първата група е формирана от “позиции” вместо специални лица (т.е. Директор по водите), втората група е групата на назначените представители, които са членове на Съвета за неограничен период от време, и последната група включва членове, които се избират с мандат от четири години. Редовни членове са: - Председатели на различни райони на басейново управление (12); - Директори на различни министерства, отговарящи за водите, като околна среда, земеделие, икономика и др. (например, Директор по водите) (8).
- Назначени представители от различни министерства, отговарящи за водите, като околна среда, земеделие, икономика и др. (11); - Представители на всяка една от регионалните администрации (17); - Един представител на Федерацията на общините; - Един представител на общностите на ползвателите за напояване; - Един представител на хидроенергийните фирми; - Един представител на фирмите за водоснабдяване; - Един представител на Търговските камари; - Трима представители на фермерите; - Двама представители от сферата на лимнологията; - Трима представители на екологични НПО; - Трима представители от Университета и академични среди; - Един експерт по напоителни техники (назначен от Министерството на земеделието).
- Избрани представители на националните администрации, които принадлежат към съветите на районите на басейново управление (12); - Избрани представители на водоползвателите, които принадлежат към съветите на районите на басейново управление (12).
- Национален хидроложки план, преди разглеждането му от правителството и парламента; - Водните планове на районите на басейново управление преди тяхното разглеждане от правителството; - Проекти на законови актове, които се изпълняват в цяла Испания по отношение на хидравликата в публичната сфера; - Проекти и секторни планове за земеделие, територия, енергетика или промишленост, ако те се считат за такива от “общ интерес” и влияят върху водното планиране или потреблението на вода; - Всички документи, свързани с повече от два района на басейново управление. Трябва да се вземе предвид, че тази ситуация трябва да бъде оценена, и в последствие изменена, съгласно целите и правните последствия на Директивата. (този пример не е посочен в Анекс ІІ) Активно включване на заинтересованите участници, консултация и достъп до информация на ниво международни райони на басейново управление Комисия за река Дунав/ Екологичен форум Дунав (виж Анекс ІІ) Планирането на басейна на река Дунав, се прави на много нива, от подрайон на водосборния басейн/ общности, до международни комисии. Участието на заинтересованите участници се осъществява по различни начини на различните нива на цялостния процес. Изобилието от подходи към публичното участие, от пряката работа с общностите на едно ниво, до гарантиране, че на международно ниво участват представителните организации, е добър пример за това как публичното участие може да означава различни неща на различните нива, но в същото време има единен набор от принципи за прозрачност на процеса и включването. Координиращият орган за международните аспекти на Директивата в басейна на река Дунав е Международната комисия за защита на река Дунав (МКЗРД). МКЗРД стимулира публичното участие в процеса на планиране, чрез финансова помощ, до информационната система на МКЗРД, включително Наблюдение на Дунав, както и чрез разработване на мрежи като Екологичен форум на река Дунав (ЕФРД), MLIM и AEWS. Няколко големи НПО имат статут на наблюдатели в МКЗРД. Те могат да участват в срещите на МКЗРД, но нямат право на глас в работните й групи. Те дават сериозен принос към работата на Комисията (например за създаването на екологична експертна група). Чрез техните мрежи, те осигуряват на малките (национални и местни) НПО с пряк или непряк достъп до международната арена. От основно значение за управлението на мащаба в процеса на управление на речните басейни са комуникацията и координацията между различните нива и между органите в рамките на едно и също ниво (например страни или региони надолу или нагоре по течението). Този процес се улеснява до голяма степен и чрез изграждането на формални и особено неформални мрежи между различните нива и органите в рамките на едно и също ниво. Персоналът на едно компетентно ведомство може да посещава срещите, организирани от другите компетентни органи и обратно. Нещо повече, в един район на басейново управление може да бъде създадена централна клирингова къща за публично участие за обмяна на резултатите от опита с публично участие. Обърнете внимание, че публичното участие на ниво международен район на басейново управление насърчава процеса на участие в по-малък мащаб в рамките на района. В райони на басейново управление, в които се говорят различни езици, трябва да се осигурят значителни финансови средства за превод на най-важните документи.
Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Изтегляне 3.3 Mb. Сподели с приятели:
|
