Ръководство за библиотечния застъпник американска библиотечна асоциация

- Подобрено ли е финансирането?

- Приет ли е закон?

- Увеличена ли е нуждата от конкретна услуга?

- Повишен ли е престижът на библиотеката?

- Получавали ли сте подкрепа от редакторски екипи?

- Получавали ли сте заявки и читателски търсения след публикациите в медиите?

- Какви мнения и коментари чухте или получихте?

• 
  Придържай се към кратък и прост изказ с подчертано лично отношение.
  
• 
  Композирай увод, основен текст, заключение.
  
• 
  Намери подходяща поанта.
  
• 
  Не използвай лични имена, ако не си получил разрешение.
  

• 
  Придайте личен характер на вашите коментари. Научете повече за вашата публика: кои ще присъстват, колко, на каква възраст са, с какво образование, имат ли специални интереси или отношение към библиотеката.
  

• 
  Бъдете подготвени да отговаряте на възможни въпроси, особено такива, на които по-скоро не бихте отговорили.
  

• 
  Следвайте “златното правило” на публичното говорене: кажете на аудиторията какво имате да им кажете, после го кажете, а накрая в заключение, им кажете какво сте им казали.
  
• 
  Упражнявайте се в разговорен стил на поднасяне на посланието, което ви позволява да гледате публиката през цялото време. Добре е да имате написан текст или конспект. Не е добре обаче да четете вашите бележки и коментари.
  

• 
  Изкажете ясно послание и отправете апел. Придържаийе се към три точки. Кажете на публиката защо вашето послание е важно за тях и какво точно искате те да направят.
  

• 
  Разкажете случки, свои и на други хора. Прочетете вълнуващо благодарствено писмо до библиотеката или споделете своята лична “библиотечна история.”
  

• 
  Използвайте визуални помощни материали, където е уместно. Карикатури, изрезки от вестници, таблици могат да помогнат случката да бъде по-въздействаща. Упражнявайте се да използвате видео филми, трансперанти и презентации на Power Point. Пристигнете на мястото на събитието по-рано, за да проверите апаратурата.
  

• 
  Покажете своя ентусиазъм. Това е, което “продава” посланието.
  

• 
  Старайте се да сте кратки, около 20 минути плюс въпросите.
  

• 
  Благодарете на членовете на публиката за това, че са били добри слушатели, за възможността да говорите пред тях и за тяхната подкрепа.
  

• 
  Анализирам моята публика и ще подготвя посланието.
  
• 
  Планирам увода и заключението.
  
• 
  Подготвя конспект с подкрепящи факти, аргументи, ползи, случки и примери.
  
• 
  Планирам листовки за раздаване и визуални помощни материали.
  

• 
  Напиша речта си.
  
• 
  Направя бележки в полето.
  
• 
  Изрепетирам речта си.
  
• 
  Представям си как успешно и уверено говоря пред публика.
  
• 
  Пристигам по-рано, проверявам помещението и изпробвам техниката.
  
• 
  Дишам дълбоко, преди да започна да говоря.
  
• 
  Предвидя въпроси и подготвя отговорите им.
  

• 
  Съзнавам какво казвам в момента и как то звучи на публиката.
  
• 
  Бъда ентусиазиран, оживен и ще разговарям с охота.
  
• 
  Ще звуча с ясен и силен глас.
  
• 
  Внимавам за темпото на презентацията.
  
• 
  Говоря, а не чета.
  
• 
  Повтарям въпросите за яснота и давам отговор на цялата група.
  

• 
  сако и вратовръзка - за мъже.
  
• 
  костюм с отворена яка на блузата – за жени.
  
• 
  дълги чорапи – за жени.
  
• 
  жизнерадостни цветове като син, розов, червен, бургундско червено.
  
• 
  по-наситен грим от нормалния.
  

• 
  ярки шотландски карета, дрехи с едри и претрупани щампи
  
• 
  прекалено модни неща
  
• 
  много тъмни или много светли цветове
  
• 
  силно провесени или произвеждащи шум бижута
  
• 
  прическа, която има нужда да се прибере
  
• 
  блузи и рокли без ръкави и с големи деколтета.
  

• 
  Стоите изправени.
  
• 
  Гледате хората в очите.
  
• 
  Използвате – но не прекалено – жестове с ръце.
  
• 
  Държите ръцете си встрани на тялото, когато не жестикулирате.
  
• 
  Усмихвайте се.
  

• 
  Засечете колко минути е речта, когато репетирате.
  
• 
  Не надвишавайте определено ви време.
  
• 
  Вашата цел е да накарате публиката да иска да слуша още, а не да не иска да слуша повече.
  

• 
  Бъдете ясни по въпроса кого представлявате – себе си, вашата библиотека или библиотечната асоциация. Ако домакинът сгреши името ви или институцията, от чието име говорите, веднага го поправете внимателно, но категорично.
  

• 
  Помнете основното послание – не мислете, че трябва да го измисляте отново за всяко поредно интервю. Вие може да сте го слушали много пъти, но вашата аудитория не е имала този шанс. Целта е посланието да се поднася последователно, логично и унифицирано.
  

• 
  Поставете си за цел да произнесете основното послание поне три пъти, за да се надявате, че публиката го е чула и ще го запомни.
  

• 
  Запознайте се с аудиторията си. Открийте името и вида на публикацията, радиостанцията или програмата и харакерните за тях категории читатели/ слушатели. Попитайте репортера/продуцента какъв е зрителният ъгъл. Пригодете своите коментари според него.
  

• 
  Бъдете готови да отговаряте на трудни въпроси и си изработете отговори предварително. Бъдете подготвени да отговаряте на стандартните “Какво – къде – кога – как – и защо” въпроси. Определете си три опорни точки за разговор, уместни статистически данни, случка или пример, които да подкрепят вашето послание. Използвайте статистика пестеливо.
  

• 
  Запишете си основното послание, опорните точки и евентуалните трудни въпроси на отделни листчета. Прегледайте ги преди интервюто. Дръжте ги пред себе си, когато ви интервюират по радиото или телефона.
  

• 
  Използвайте кратки, афористично звучащи фрази. Това е особено важно за интервю в ефирна медия, когато имате само около 12 секунди за отговор. Вашето ключово послание трябва да бъде сбито, съдържателно и смислено.
  

• 
  Нужен е самоконтрол. Придържайте се към отговори, строго фокусирани към основното послание. Научете се да прилагате техниките, препоръчни в частта “Как да се самоконтролираме?”
  

• 
  Не се страхувайте да кажете “Не знам”. Не давайте неточна информация. Ако не сте сигурни, по-добре е просто да кажете “Съжалявам, не знам. Ще ми бъде приятно да проверя и да ви кажа”.
  

• 
  Помогнете на репортера/интервюиращия да помогне на публиката да разбере. Осигурете факти и други основни материали. Предложете и други говорители за контакт.
  
• 
  Упражнявайте се. Упражнявайте се. Упражнявайте се. Упражнявайте се да говорите с кратки, афористично звучащи фрази и да се самоконтролирате на служебни оперативки, заседания на комисии и в ежедневни разговори. Колкото повече го правите, толкова по-комфортно ще се чувствате.
  

• 
  Помнете, че трябва да се усмихвате. Важно е да ви възприемат не само като добър професионалист, но и като приветлива и дружелюбна личност.
  

• 
  Останете фокусиран върху главното. Интервюто не е разговор. Но е диалог. Интервюиращият има определена задача. Не го подценявайте и го оставете да води.
  

• 
  Задавайте въпроси, преди да им отговаряте. Предварително изяснете темата за дискусия и вида аудитория. Попитайте дали има конкретни въпроси, на които интервюиращият търси отговор. Ако не се чувствате уверени да се справите с въпроса или подходът към него не ви допада, кажете го. Предложете други подходи. Посъветвайте интервюиращия да се обърне към Офиса за публична информация на Американската библиотечна асоциация или други източници за информация.
  

• 
  Отделете време за подготовка. Кажете на репортера, че ще му се обадите в определено време (може и след 5 минути, ако репортерът има краен срок). Използвайте това време, за да прегледате основното послание и да предвидите евентуални въпроси. Постарайте се да позвъните отново на репортера в уговореното време.
  

• 
  Никога не отговаряйте на въпрос, който не разбирате напълно. Кажете “Не съм сигурен, че разбрах въпроса. Не питате ли...?”
  

• 
  Помислете, преди да отговорите. Не бързайте. Малката пауза може да създаде впечатление, че сте внимателен и сериозен. Може да спечелите време, като кажете “Това е добър въпрос”. Или : “Нека помисля върху това и ще се върна отново към него”.
  

• 
  Внимавайте за подвеждащи въпроси. Някои репортери се опитват да повлияят на отговора, като казват: ”Не бихте ли казали, че...”, последвано от намек, че сте съгласни. Отговаряйте на такива въпроси кратко, като подчертавате собствената си позиция.
  

Пример:

• 
  Никога не повтаряйте негативно становище. Придържайте се към позитивни отговори.
  

Пример:

• 
  Избягвайте отговори от една дума - като “да” и “не”. Използвайте всяка възможност да подчертаете своята позиция.
  

Пример:

• 
  Насочвайте вниманието на репортера или слушателите, като “маркирате” основните мисли с изрази като следните: “Това е отличен въпрос” или “Важно е да се запомни, че…”, или “Същественият въпрос тук е, че…”
  

• 
  Не се отклонявайте от основната мисъл. Използвайте всеки въпрос като повод отново да хвърлите мост към главното си послание.
  

Пример:

• 
  “Уловете” интервюиращия да чуе основните ви точки, като кажете “Има три неща, които слушателите трябва да знаят” или “Има няколко начина” да се отговори на този въпрос. Първо…” Интервюиращият не може да ви прекъсне, без да разочарова публиката си.
  

• 
  
  Каталог: kampanii -> nbs2006
  kampanii -> Десет идеи как всеки може да отбележи Деня на Земята – 22 април
  nbs2006 -> Май 2006 I. Проведени срещи на представители на библиотеките с
  kampanii -> Международен ден на Черно море – 31 октомври 2012 г
  kampanii -> Биологично разнообразие на българия
  kampanii -> Книга на България
  nbs2006 -> Ден на библиотеката
  nbs2006 -> Съюз на библиотечните и информационните работници / сбир/ union of librarians and information services officers /uliso
  nbs2006 -> Цялото знание на света на едно място
  nbs2006 -> Национална библиотечна седмица 15-21 май „Библиотеките – инвестиция в бъдещето”
  
  
  
  Изтегляне 358 Kb.
  
  Сподели с приятели: