Ръководство за методическо подпомагане на местните власти при осъществяване на


Структура на ПЧП в управлението на отпадъците в Русе



страница7/8
Дата22.01.2019
Размер1.65 Mb.
#111238
1   2   3   4   5   6   7   8

Структура на ПЧП в управлението на отпадъците в Русе

Община Русе

РВЕ България

Потребители

Казусът във Варна

Варна е третият по големина град в България, с население около 350,000 души. Във Варна операторите на УТО обслужват шест района на града и някои околни населени места. Най-големият е смесеното дружество на РВЕ и варненската община – РЕБ Варна Екосервис, което обслужва два централни района на града.

Общинският съвет на Варна осигурява годишния бюджет за управление на отпадъците, който се разпределя между районите. Делът, получаван от всеки от тях, остава неизменен година след година. Периодично се обявява покана за представяне на нови предложения, но максималният приход, разпределен за всеки район (на базата на одобрения бюджет за предстоящата година) се обявява предварително. Така че кандидатите се конкурират в квалификацията и качеството на предлаганите услуги. На практика се явяват много малко външни оференти и титулярите «печелят» година след година.

През 1998 г. общината направи сложни изчисления за разходите за услугите по управление на отпадъците, като изчисли „мили на контейнер” като основна единица мярка за услугата, изпълнявана от изпълнителите. Това, разбира се, е ненужно статичен метод, тъй като размерът и положението на контейнера се изменя в зависимост от техниката на събиране и вида кола, която се ползва, а също и защото маршрутите могат да се изменят в зависимост от използваното оборудване, честотата на услугата и управленските решения на компаниите. Връзката между това изчисление и действителното равнище на услугата и нейните разходи е доста недостоверна. Но при отсъствието на реална конкуренция, която да определи цената, може да се разбере защо общината премина към «планова» основа на стойността, напомняща плановата икономика. На базата на тези изчисления общината увеличи бюджета за управлението на отпадъците съществено (с около 20%) през 1999 г., до 4.8 млн.лв. за обща радост на изпълнителите. Но оттогава бюджетните средства стабилно намаляват, докато стигнат 4.2 млн.лв. през 2001 г. И тъй като делът на районите остана фиксиран в продължение на редица години, всеки изпълнител получаваше пропорционално по-малък приход. В допълнение, през 2002 г. общинският съвет, при закрити врати направи и преразпределение на дела на компаниите, което беше непрозрачна и произволна процедура. Освен това, общината хронично забавя плащанията с няколко месеца. Затова изпълнителите не са сигурни за приходите си и в отговор са склонни да намаляват нивото на услугата.


Структура на ПЧП за управление на отпадъците във Варна

Община Варна

РВЕ Ентсоргунг (Германия)

РЕБ Варна Екосервис

Потребители


Извлечени поуки

Налице са редица проблеми, които представляват основни бариери за сътрудничеството между общините и частния бизнес в сектора на управление на общинските отпадъци:



  • Нестабилното финансово положение на българските общини, което води до закъснения в плащанията или дори неплащане. Общинската задлъжнялост към компаниите често е съществен процент от фактурираната годишна сума. В отговор, компаниите свиват услугите до минималните стандарти, което води до лошо обслужване и оплаквания от населението;

  • Нормативната среда е несигурна, а договорните ангажименти са краткотрайни и неудовлетворителни;

  • Определянето на таксата често става политически въпрос в дебатите в общинския съвет. Обикновено определената такса не е достатъчна да покрие разходите и компаниите са несигурни за бъдещите си приходи.

Проучване на договорите в България между главните общини и доставчиците на услуги в областта на управление на отпадъците разкрива следните характеристики:

  • Цените за събирането и извозването се определят административно, а ценовата конкуренция между оферентите е ограничена. Обичайната процедура е общинският съвет да определи средствата за управление на отпадъци и след това да разпредели част от тези средства на един или повече изпълнители. Има някакъв състезателен елемент, но оферентите знаят предварително приходите, които ще изкарат.

  • Договорите са краткосрочни, обикновено за една година. Независимо от сложните изчисления на разходите, приходите реално се основават на отпуснатия годишен бюджет и може да се прогнозират най-много за една година напред. При липсата на дългосрочен договор за основата на приходите на частните оператори, всяка страна се чувства свободна да прекъсва сътрудничеството, дори и тогава когато то неточно се нарича съвместно предприятие. Тъй като няма прогнози за бъдещите приходи, няма също и разчети за загубите в случай на прекратяване и никаква нормативна база за искове за щети от някоя от двете страни.

  • Инвестициите от страна на изпълнителите не се включват в офертите. Кандидатът посочва оборудването, което ще използва, но не се ангажира с никакви инвестиции. Контейнерите обикновено се осигуряват от общината, така че в договорите се говори не за модернизация на оборудването, а просто за осъществяване на транспортната услуга по традиционния начин.

  • Договорите са сведени до събирането и извозването на отпадъците, а понякога включват и почистването и измиването на улиците и почистването на снега. С малки изключения, експлоатацията на сметищата остава за общината. В някои смесени предприятия, като в Русе, и частният партньор участва в управлението на депото за отпадъци, без обаче да инвестира в него и да модернизира работата му.

  • Концесионните договори и смесените предприятия са ограничени само до местните услуги и само като изключение някоя компания може да обслужва и друга община или околни селища.

  • Договорите не гарантират на частния инвеститор нужната сигурност, за да направи дългосрочна инвестиция за модернизация на оборудването, а още по-малко за депа за отпадъци, където финансовият хоризонт е много по-дълъг.



Община Карвина, Република Чехия


Казус/Страна

Канализация на Община Карвина – Република Чехия

Основа/Цели на РРР

Разширяване на канализационната система; привличане на финансови ресурси за новата инвестиция

PPP Участници

Община; Частен оператор

Финансова Структура

Местно финансиране, ЕС субсидия, частно финансиране

Европейско подпомагане?

ИСПА субсидия

Писмено Споразумение между Партиите

Заем и експлоатация

Разпределяне на риска

Частният оператор

Институционална/Управителна Структура

Управителен Съвет на Компания за водно управление

Определяне на Тарифи

Общински съвет, Частният оператор и Асоциация на ВиК компаниите

Силни страни

Конкурентен приватизационен процес балансиран от договора за ПЧП

Слаби страни

Липса на мониторинг на изпълнението



Тази практика илюстрира ПЧП, в което субсидия от ИСПА се използва за разширяване на канализационната система след като ВиК компанията е била приватизира.


Изходно положение

Първоначално SMVak е било държавно предприятие, отговорно за северния регион на Моравия,Чехия, който включва Карвина. През май 1991 г. SMVaK беше приватизиран заедно с подобни предприятия в другите райони. В резултат на това, SMVak беше превърнат в акционерно дружество, чиито акции бяха разпространени безплатно между градовете и общините според областта и броя жители.

Близо 92% от дяловете бяха прехвърлени по този начин, а останалите 8% бяха предназначени за индивидуални акционери и приватизационни фондове. Стойността на дяла беше базирана върху цената, определена от активите на компанията.

В началото на 1999 г. почти всички общини продадоха своите дялове на частни компании и инвеститори чрез публикуване на акции на фондовата борса. Така направи и SMVaK. След тази продажба повечето от дяловете на компанията станаха притежание на английски и френски водни компании.

Трансферът на собствеността на активите, които принадлежат на бивше държавно предприятие, в този случай следваше общопризнати процедури. Специални специфични мерки за осигуряване на прозрачност и конкуренция, различни от онези, които са използвани в други общински акционерни дружества не са били предприети. Днес SMVaK е втората по големина компания от този вид в Чехия.
Особености на ПЧП

Споразумението за ПЧП, което съществува от октомври 2000 г., за доставка на питейна вода и отделяне на отпадни води е договор за услуга с община Карвина, в традиционната роля като клиент без споделяне на риск или стимули за ефективност. Инфраструктурата и дейностите са в ръцете на SMVaK. Създаден е съвет за координиране и взимане на решения сред градовете и общините обслужени от SMVaK. Те всички имат места в главните структури на SMVak: общините са представени с 5 от 9 членове на управителния съвет и с 6 от 9 членове на контролния съвет.


В допълнение, е създаден форум, включващ Асоциацията на ВиК компаниите в северна Моравия, който да организира дискусии относно бъдещи инвестиции и стратегии за размера на потребителските такси. В резултат на това бяха съгласувани увеличения на таксите базирани върху изчисления на общините.

Предварително споразумение към ПЧП договора регулира функционирането на основния водопровод на Карвина. Водопроводът с дължина 650 метра е собственост на община Карвина и предварителното споразумение не предвижда изплащане на заем от страна на SMVaK. ПЧП договорът съдържа много общи условия, засягащи разпределението на разходите, техническата документация, която да бъде представена от SMVaK и правото на SMVaK да таксува потребители.


ЕС - ИСПА Компонент

Това е случай, в който се предприема кандидатстване за ИСПА субсидия след приватизацията на дружеството. ПЧП инициативата се обмисля под формата на заем или договор за експлоатация, който може да е комбинация от елементи на заем и концесия. Исканата субсидия подпомага разширяването на канализационната система от мрежи на община Карвина. Средствата от ИСПА се управляват от общината и се ползват като заем от SMVaK. SMVaK плаща годишен наем за ползване на активите, изчислен от разликата между приходите от потребителските такси и таксите за свързване към водопреносната мрежа.

Общината не може да продаде активите без да се консултира с SMVaK и може да използва приходите само за инвестиция в инфраструктурата. SMVaK приема рисковете, свързани с поддръжка на активите в съответствие с административните норми и технически стандарти. Община Карвина поема риска за всички непредвидени и извънредни разходи. SMVaK определя размера на таксите и процедурите за таксуване на потребителите.

Договорът за ПЧП се очаква да влезе в сила след като се изгради удължението на водната канализация.

Договорът позволява всички действия за наблюдение на дейностите на SMVaK. Това е задължителен реквизит на всички договори за ПЧП и е възприет като важна гаранция за публичния партньор да следи за правилното доставяне на услугата. Това включва не само наблюдение на резултата, но също така и на подготвителните дейности на оператора, като ремонт и т.н. Въпреки това договорът не съдържа спецификация на качествени цели и критерии за тяхното постигане (такива условия не са споменати и в горепосочените стандарти на SMVaK договор). Следователно, няма правила които да позволяват създаване на процедури по време на мониторинга. В допълнение, общината няма свой технически екип, който да е отговорен за това.
ПЧП структура на канализацията на община Карвина

Научени уроци


  • Договорът за заем и експлоатация изисква перманентен мониторинг и системи за оценка на работата, на механизмите за плащане и стимулиране, които да подпомагат и дори възнаграждават подобрената ефективност.

  • В нормална ситуация, публичният партньор аутсорсва експлоатационната дейност, но задържа законоустановената отговорност за качеството на публичната услуга. Поради тази причина, публичният партньор трябва постоянно да има необходимата информация и средства да гарантира, че гореспоменатият начин на управление е налице и, че поправителни стъпки могат да бъдат взети в случай на необходимост

  • При публично-частните партньорства разликата се явява при прехвърлянето на рискове към частния партньор. Затова е важно разпределението на рисковете да бъде отразено в договорните механизми.

  • Възможността за генериране на външни непредвидени ползи в резултат от намесата на ИСПА субсидия е редуцирана в договора за ПЧП чрез подходящо третиране на рискови трансфери и управление на ефективни ползи.

В заключение, от изгледите на преобладаващата практика на ПЧП, може да бъде прието, че един добре разработен договор за експлоатация или договор за заем не би осигурил ефективни механизми за мониторинг и контрол между страните. Това е особено неблагоприятно за общината, която не разполага с никакво влияние върху действията на SMVaK.



ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА И СПОРТЕН КЛУБ „СПОРТ ЗА ВСИЧКИ”



Сектор

Спортна дейност за аматьори

Наименование на частния партньор

Спортен клуб „Спорт за всички”- гр. Стара Загора

Цели на публично-частното партньорство

Да се реконструира и благоустрои съществуващ спортен комплекс /Колодрума/ в гр. Стара Загора в модерна спортна база, с цел физическо възпитание на подрастващото поколение и провеждане на разнообразни по вид спортни състезания за ученици

Участниците в партньорството

Община Стара Загора, Спортен клуб „Спорт за всички”- гр. Стара Загора

Финансова структура (източници на финансиране)

Средства на частния партньор

Финансова подкрепа от ЕС

не

Тип на ПЧП споразумението

Договор за учредяване право на ползване върху имот –публична общинска собственост

Разпределение на риска

Частният партньор поема повечето от рисковете:

  • да представи одобрен инвестиционен проект за цялостно обновяване на предоставения за ползване имот – спортен комплекс в едногодишен срок от сключване на договора;

  • да извърши със свои средства основен ремонт, както и и необходимите текущи ремонтни работи на комплекса;

  • да застрахова имота в полза на Община Стара Загора и да заплаща премиите по застраховката;

  • да открие своя партида в „ЕВН България Електроразпределение” АД и „ВиК” ЕООД и да заплаща със свои средства ползваните от него електроенергия, вода и др. разноски;

  • да осигурява безпрепятствен достъп и да предоставя за безвъзмездно ползване на обекта от ученици за организиране и провеждане на състезания

Институционална/управленска структура

Управителен съвет на СНЦ „Спортен клуб „Спорт за всички” – гр. Стара Загора

Приходоизточници (тарифи, преки субсидии и т.н.)

Абонаментни такси, дарения, одобрени и финансирани проекти, награден фонд

Силни страни

Обновен и модернизиран спортен комплекс с обособени нови футболни игрища за безвъзмездното му ползване от ученици от общината

Слаби страни

Повечето рискове се поемат от частната страна

Каталог: html-bg -> virtualCollege
virtualCollege -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008 с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет
virtualCollege -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет
virtualCollege -> Сценарий за събитието Подготвяне и изпращане на покани
virtualCollege -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008 с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет
virtualCollege -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет
html-bg -> Асоциация за европейско партньорство /аеп
virtualCollege -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет
virtualCollege -> Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила
virtualCollege -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008 с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет
virtualCollege -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница