Ръководство за работа по стъпките в анонимни наркозависими

Сега имаме нужда да доведем до край нашите поправки. Имаме нужда да продължаваме да коригираме своето поведение и да следваме ангажимента, който сме поели към хората в нашия списък с поправките.

Това е моментът, в който може да стане трудно. Когато за пръв път правим поправки, ние обикновено се чувстваме така сякаш можем да отплуваме на облаците на свободата. Изпитваме повишено чувство на самоуважение и зараждаще се еуфория, идващо заедно с изчезването на голяма част от угризенията на съвестта.

Ние се чувстваме добри хора, като останалата част от човечеството. Това чувство е изключително силно и ако го изпитваме за първи път може да ни се стори, че тове повече отколкото можем да понесем.

Не бива да се притесняваме. Тези чувства няма да са толкова силни дълго, въпреки че ще настъпи една постоянна промяна в чувствата ни по отношение на нас самите. След като първият отблясък от извършването на поправките избледнее ще се изправим пред истински предизвикателната част от правенето на поправките. Например, година след посещение на кредиторска институция, на която дължим пари и на която сме обещали да връщаме някаква сума всеки месец, ние може да открием че не е много вдъхновяващо да отделяме част от всяка трудно спечелена заплата, особено ако ще правим това няколко години. Един простичък въпрос ще ни помага да продължим с поправките на причинените щети: „Колко свободен искам да бъда?” Продължаването на всички аспекти на нашето възстановяване, включително и поправянето на причинените щети, кара нашата свобода да нарства ден след ден.

• 
  Има ли поправки, които е трудно да довърша до край? Какво правя, за да се върна отново към правенето на тези поправки?
  

Не е необходимо процесът на поправките да бъде удобен и успокоителен. Стъпките не са създадени да ни правят щастливи и спокойни, а да израстваме и се развиваме. Страхът, рискът и чувството на уязвимост идващи в резултат поправките на причинените щети могат да бъдат толкова неудобни за нас, че споменът за тях да ни предпазва от повтаряне на поведението довело ни до необходимостта от правене на поправки. Чуваме често в АН, че нещата ще се подобрят. Нещата сме ние-ние ставаме по-добре. Ние ставаме по-добри хора. Ние ставаме по-малко склонни да се включваме в разрушителни поведения, защото сме наясно с цената на човешкото нещастие на тези около нас, наясно сме с човешкото нещастие, което трябва да платим. Нашата егоцентричност се заменя от появата на съзнаие за другите хора и загриженост за живота им. Там където бяхме незаинтересувани, сега ни е грижа. Там където бяхме егоистични сега започваме да сме себеотрицателни. Там където се гневяхме започваме да прощаваме. Нашата любов и търпимост се разпростират и към нас самите. В осма стъпка ние изследвахме някои от нещата, които се отнасяха до извършване на поправки спрямо нас самите, сега е време да видим как започнахме да правим към себе си и вероятно може би да направим някои планове за продължаването им или за започването на някои нови неща. Започнахме да правим поправки към себе си за своя наркотициизъм, когато спряхме да употребяваме и започнахме да работим по стъпките. Само тези две действия ще изминат дълъг път към изцеляването на пораженията, които причинихме на своите собствени души. Може да имаме нужда да направим някои други неща, за да поправим щетите, които причихме на нашето тяло и ум. Има много начини по които можем да започнем да се грижим за своето физическо здраве-от диети и упражнения до медицинско лечение. Какъвто и път да изберем, той би трябвало да съвпада с нашите потребности и желания. Разрушенията, които причихме на своя ум може би ще бъдат поправени в някаква степен като търсим знания за в бъдеще. Връщане към училище или просто научаването на нещо ново ще ни помогне да поправим годините на умствено занемаряване.

• 
  Какви са моите незабавни планове за извършването за поправянето на причинените щети спрямо мен самия?
  

• 
  Имам ли някакви дългосрочни планове, които могат също да се сметнат за поправки към мен самия?
  

• 
  Какви са те? Какво мога да направя, за да ги довърша до край?
  

• 
  Приех ли отговорността за вредите, които съм причинил и отговорността за тяхното поправяне?
  

• 
  Какво ме накара да видя по-ясно вредите, които съм причинил?
  

• 
  Как това допринесе за увеличаване на моето смирение?
  

За нас става по-лесно да практикуваме духовния принцип на любовта, въпреки че вероятно вече сме работили върху прилагането му по време на цялото си възстановяване. Този път ние сме отстранили много от разрушителните пердстави, идее, гледни точки, схващания и чувства, които сме имали отваряйки си по този начин място за любовта в нашия живот. Като се изпълваме с любов, ние откриваме, че можем да я споделяме подхранвайки по този начин своите взаимоотношения и изграждайки нови такива и като споделяме безкористно нашето възстановяване, нашето време, нашите възможности и преди всичко себе си с тези, които имат нужда от нас или се нуждаят от нашата помощ.

• 
  Как се раздавам или съм в услуга на другите?
  

След като изживеем това да ни бъде простено ние започваме да виждаме значимост в това да разпространим това и на другите. Това ни мотивира да прилагаме на практика принципа на опрощението на всякъде, където и колкото е възможно повече. Разпознавайки своята собствена човечност ние придобиваме възможността да прощаваме на другите и да не бъдем толкова прибързани в преценката си, колкото бяхме преди. За нас става втора природа да оправдаваме другите хора поради липса на доказателства. Ние повече не подозираме подли мотиви и долни конспирации във всяка ситуация, която не можем да контролираме напълно. Ние виждаме, че обикновено имаме добри намерения, така че ние пренасяме това убеждение и спрямо другите. Когато някой ни наранява ние осъзнаваме, че поддържането на негодувания води единствено до загуба на нашето смирение и спокойствие, така че се стремим да простим по-бързо.

• 
  Какви са ползите за мен от прилагането на принципа на опрощението?
  

• 
  Кои са някои от ситуациите, в които бях способен да приложа на практика тези принципи?
  

• 
  За какво си простих на мен самия?
  

• 
  Как се чувствах, докато правех моите поправки? Какво научих от тях?
  

Започваме да бъдем по-малко погълнати от самите себе си и по-способни да присъстваме по-пълноценно във всички свои взаимоотношения. Започваме да сме способни да бъдем в стая пълна с хора, без да се опитваме да контролираме тази стая или да доминираме във всеки разговор. Започваме да мислим за миналото си и особено за наркотициизма си като за златна мина от опит, който можем да споделяме с хората, на които се опитваме да помогнем във възстановяването, вместо да забравим. Спираме да мислим за живота си в смисъла на това какво нямаме и започваме да оценяваме даровете, които получаваме всеки ден. Знаем, че за да запазим това чувство на свобода ще имаме нужда да продължаваме да прилагаме онова, което сме научили в предишните стъпки. Десетата стъпка ни дава възможност да правим това.

Както можете да видите, Десета стъпка повтаря много от работата която свършихме дотук, работейки по Четвърта до Девета стъпки, макар и в доста съкратен вариант. Форматът предложен в това ръководство обхваща в обобщен вид елементите на личния анализ. Някои от нас могат да открият, че имат нужда да прибавят допълнителни въпроси към въпросите в това ръководство, въпроси, които засягат специфични области на личното възстановяване. Може да открием допълнителни области, върху които да се съсредоточим. Това ръководство е само отправна точка и няма последна дума върху всяка от стъпките.

• 
  Защо е необходима Десета стъпка?
  

• 
  Какъв е смисълът от това да продължавам да се самоанализирам?
  

• 
  Как може да ми помогне моят спонсор?
  

Например, даден член на АН влиза в своята домашна група. „Как си?” пита някой. „Ужасно” отговаря . Разбира се, той има предвид начина по който се чувства, вероятно няма предвид това, как постъпва , защото всъщност действието е правилно: Той отива на сбирка, честно споделя как се чувства и се открива пред друг член, който ще го подкрепи.

От друга страна ние може бързо да се отдаваме на своите импулси и да действаме под влияние на своите характерови дефекти. На повърхността може да се чувстваме много добре и обикновено минава известно време преди да открием празнотата, която идва заедно с този начин на живот. Започваме да избягваме работата която ни помага да останем чисти, въпреки че много добре знаем, къде ни води това.

Десетата стъпка ще поддържа нашата осъзнатост относно нас самите така, че да не стигаме до крайност, в която и да е сфера от живота ни. Ние не трябва да се самообвиняваме ако се чувстваме зле. Вместо това можем да се фокусираме върху положителните действия, които предприемаме. Може дори да се окаже, че като преместваме по този начин своя фокус, ние ще се почувстваме по-добре. Като продължаваме да осъзнаваме това, което правим, ние може да видим разрушителните модели, дълго преди те да се окопаят така, че да не се чувстваме добре.

Като зависими, ние сме склонни да правим преценки относно това, как се чувстваме. Ние искаме да преустановим всички свои отрицателни чувства. Всеки път, когато се чувстваме зле, ние искаме това да спре. Често не вземаме в предвид това, че начинът по който се чувстваме е напълно естествен, особено когато разгледаме обстоятелствата.

Например, много от нас имат проблеми с гнева. Ние не харесваме това чувство и го осъждаме като смятаме, че нямаме право да се гневим, и след това полагаме големи усилия да постиснем гнева. И все пак, можем да попаднем в ситуация, която би разгневила всеки. Може би сме във взаимоотношения с някого, който постоянно проявява неуважение към нас, и ние отговаряме на тези ситуации с гняв. Сега идва моментът в който нашето възстановяване може да ни тласне напред към по-голямо самоуважение или пък нашата болест може да ни повлече надолу в гъста мъгла от депресия и негодувание.

Всичко което е от значение е това, как реагираме на гнева си. Ако крещим, проклинаме или съдим хората, ще унищожим всяка възможност да подобрим своите взаимоотношения с околните. Ако не правим нищо и погребем своите чувства на гняв, ние рискуваме да останем в депресия и негодувание и това няма изобщо да подобри нашето положение. Но ако ние предприемем положителни действия, които целят да подобрят ситуацията тя може да се промени към по-добро. Най-малкото, ние ще знаем кога е времето да си тръгнем и ще можем да направим това без да съжаляваме.

Понякога единственото нещо, което е необходимо да направим със своите чувства е просто да ги чувстваме. Не е нужно да реагираме на тях. Например, ако изгубим някой близък човек, чувстваме скръб , която може да продължи дълго време. Тя ще ни напусне, когато мъката ни свърши. Не можем да си позволим нашата скръб да ни доведе до една точка, от която да не можем да продължим да живеем живота си, но все пак да знаем, че той ще бъде засегнат по някакъв начин. Може лесно да се разстройваме или да изпитваме трудности с това да участваме в някаква дейност, която се предполага че е забавна. Ние имаме нужда да търсим баланса между това да отричаме своите чувства и това да допуснем да ни съкрушат или да ни обземат изцяло. Ние не желаем да отидем в нито една от тези крайности. Това може да изглежда много проста концепция, но много от нашите членове споделят, че са минали години във възстановяването им, преди да постигнат баланс през повечето време.

Така че Десета стъпка ни дава свободата да чувстваме или изживяваме своите чувства, като ни помага да видим разликата между чувство и действие.

• 
  Имало ли е моменти в когато съм бил объркан относно разликата между чувствата си и действията си? Разгледай по-подробно.
  

Нека да погледнем истината в очите – когато бяхме нови във възстановяването, за някакъв период от време, ние бяхме в конфликт с останалия свят. Както се казва в Основния текст: „ Жизнените ни умения бяха сведени до животинско ниво.” Ние не знаехме как да общуваме нормално с другите. Започнахме да се учим на това, но в процеса допускахме грешки. Много от нас преминаха през един период от време, когато бяхме прекалено строги към ценностите които си бяхме изградили. И прилагахме тази строгост и към всички около нас. Ние смятахме че е принципно и правилно да конфронтираме тези, чиито поведение ни се струваше неприемливо. Бяхме самодоволни, арогантни, надменни и . . . грешахме.

Или някои от нас, които години наред служеха като изтривалка за всеки който искаше да премине през тях, решиха, че тяхното възстановяване изисква да започнат да отстояват правата си. Но ние отивахме твърде далеч понякога, когато изисквахме всички да се отнасят към нас по перфектен начин през цялото време. Никой не можеше да има лош ден и да не ни се обади например, на никого не беше позволено да се държи резервирано към нас, за каквато и да било продължителност от време и т.н. Ние яростно изисквахме перфектно изпълнение на мястото, където работехме. По този начин ние не отстоявахме правата си. Ние бяхме незрели и нападателни. И отново грешахме.

Може да сгрешим дори тогава, когато някой ни нарани. Как? Да предположим, че нашият спонсор ние казал нещо, което ни е засегнало. Вместо да поговорим с него затова, ние го споделяме с няколко от нашите приятели. И още преди края на седмицата в АН се говори за неприятните неща, които еди-кой си е казал на еди-кого си, на когото е спонсор. Така цялата ситуация започва с това, че не сме направили нищо лошо и завършва с това, че сме отговорни за опетнената репутация на нашия спонсор в Програмата – мястото, от което той има нужда точно толкова, колкото и ние, да греши и да се възстановява със свое собствено темпо.

• 
  Имало ли е някакъв момент в моето възстановяване, когато съм грешал и не съм бил способен своевременно да видя това?
  

• 
  Как моите грешки се отразяват върху живота ми? А върху живота на другите?
  

Доста трудно е да открием кога сме сгрешили, но признаването на нашите грешки може да се окаже още по-голямо предизвикателство. Както в Девета стъпка, така и тук трябва да внимаваме, за да не предизвикаме допълнителни щети, правейки своите признания.

Например, осъзнаваме, че сме наранили някой близък човек – може би той е спрял да говори с нас, но не сме напълно сигурни какво точно грешно сме направили. Вместо да отделим време да помислим върху нашето поведение, ние просто решаваме да направим едно общо признание, може би казваме нещо като:” Моля те, прости ми за всичко, което съм ти причинил”.

Десетата стъпка изисква от нас да отделяме време за размисъл в подобни случаи. Най-вероятно ако помислим за това, кога се е променило отношението на този човек към нас и ако помислим какво е било нашето поведение непосредствено преди тази промяна, ние ще разберем грешката си. Може би ще бъде болезнено или смущаващо да мислим за това, и да полагаме такива усилия, но всъщност всички стъпки изискват усилия. Леността е дефект на характера, като всеки друг, и ние не можем да си позволим да бъдем обхванати от него.

И отново – ако наистина не можем да намерим отговор или просто да определим точно каква грешка сме набавили, няма нищо лошо в това да отидем при този човек, да му кажем, че сме разбрали, че е наранен от нас, че ние сме загрижени за нашите взаимоотношения, и бихме искали да чуем какво има да ни каже. Повечето от нас изпитват страх от това, което ще чуят в подобни ситуации, но ние не можем да позволим на нашия страх да ни попречи да работим върху Десета стъпка.

Има още един начин, по който можем да направим нашето признание напълно неефективно. Ние признаваме грешката си, след което веднага забелязваме, че другият и той е направил нещо.

Например да приемем, че някое от децата ни е имало лошо държание. Скарали сме се, като сме го нарекли с обидно име. Когато признаваме своята грешка, ако кажем на детето, че неговото поведение ни е накарало да действаме по този начин, ние отправяме послание, в което оправдаваме своята грешка, и по този начин допускаме още една грешка.

За разлика от процеса съдържащ се в Стъпки Четвърта – до Девета, когато ние работим върху събитията, случили се в нашето минало, Десетата стъпка е направена за да ни държи в настоящето. Ние не искаме да позволим на неразрешените грешки да се натрупат. Имаме нужда да даваме най-доброто от себе си, за да сме наясно с това което правим. По-голямата част от нашата работа ще бъде свършена, като правим моментна преценка на случващото се около нас в този момент, и нашата реакция към тези събития. Ако открием, че се изпълваме с негативизъм, оплаквайки се през цялото време, може би ще е добре да отделим някакво време за да помислим за нещата за които сме благодарни. Също така имаме нужда да обърнем внимание на начина по който реагираме, когато грешим. Нашият първи импулс ли ни оправдава? Самите ние допускаме ли да бъдем жертви на нечие негативно влияние или на своята болест?

Ако оставим всички извинения настрани, ние сме отговорни за това, което правим. Може да звучи по-разбираемо, ако кажем, че нашите характерови дефекти са победили, но това не извинява нашето поведение. Ние имаме готовност за отстраняване на нашите недостатъци.

• 
  Когато допускахме грешки, веднага си ги признавахме. Какво означава това за мен?
  

• 
  Как незабавното признаване на моите грешки ми помага да променям своето поведение?
  

Десетата стъпка подчертава нуждата от това да продължаваме да правим своя личен анализ и изглежда, че го правим, само за да разберем къде сме сгрешили. Но как да открием моментите, в които грешим, ако преди това не открием, къде сме били прави? Определянето на моментите, в които правим нещата правилно, и изграждането на собствени ценности, са точно толкова част от личния анализ, колкото и определянето на нашите недостатъци и слаби места. Повечето от нас изпитват затруднения с концепцията да бъдат прави. Ние си спомняме за моментите когато разпалено сме защитавали дадено мнение, просто защото сме знаели че сме прави, но в процеса на нашето възстановяване, ние започнахме да разбираме, че потискането на другите по време на дискусия е грешка. Или пък в случаите, когато мислим за своите ценности, ние знаем, че те са правилни за нас, но ако започваме да настояваме и другите да живеят според тях, ние вече не сме прави, а самодоволни. Как тогава да намерим баланса в това да бъдем прави? Първото и най-важното нещо е да работим по Шеста и Седма стъпки, за да не могат нашите характерови дефекти да превърнат положителните ни действия в негативни и отрицателни. След това, ние трябва да осъзнаем, че вероятно ще отнеме някакво време в опити и грешки, преди да се почувстваме напълно комфортно във възстановяването.

• 
  Имало ли е ситуации в моето възстановяване, когато съм се чувствал неудобно, разбирайки, че съм направил нещо добре? Опиши.
  

Книгата „Това работи, как и защо.” ни казва, че въпреки че нашата цел е да поддържаме една непрекъсната осъзнатост за себе си по всяко време на деня, също така е полезно да си отделим известно време в края на деня и да поработим по Десета стъпка. Нуждаем се от това постоянство всеки ден, докато то се превърне в навик и духовният принцип, заложен в него се приведе в действие. Като оставаме чисти и нашите дни на пълно въздържание се превръщат в месеци и години, ние ще открием, че правенето на личен анализ се превръща в наша втора природа. Ще открием, че поддържането на нашата духовна хармония става естествено, без да се налага да мислим прекалено много за това. Ние веднага забелязваме, когато тръгваме в посока, по която всъщност не искаме да вървим, или когато поискаме да правим неща, които със сигурност ще причиним вреда на себе си или на околните. Ставаме способни да коригираме нещата от подобен род. От нашия опит във възстановяването и от нашите усилия в ежедневния анализ ще зависи и възстановяването ни. Като нови в Програмата, някои от нас сядаха в началото на деня, в края на деня и дори по няколко пъти на ден с брошурата „Живот по Програмата“, и си „сверяваха часовника“. Идеята е, че ние искаме това да се превърне в наша втора природа – да наблюдаваме непрекъснато своето възстановяване и своето духовно състояние, за да може своевременно да забележим, кога се отдалечаваме от пътя и да направим всичко по силите си, за да се върнем.

• 
  Защо е толкова важно да се продължава с личния анализ, докато той не се превърне във втора природа?