Ръководство за работа по стъпките в анонимни наркозависими

Ние често казваме, че сме щастливи да имаме тази програма, защото тя ни дава възможност да се справяме с живота такъв, какъвто е. След като оставаме чисти за известно време, ние осъзнаваме, че принципите на АН са напълно универсални и вероятно биха могли да променят света ако всеки ги практикуваше. Ние можем да се чудим защо да не разкрием принципите на всеки, който има някакъв проблем. От нашите предшественици научихме, че когато имаме една цел, ние вероятно осигуряваме един от най-ефективните начини за възстановяването на зависимите събратя. Като се идентифицира с останалите, ако има нужда, зависимият ще остане в АН. Ако Анонимни Наркозависим се опитат да бъдат всичко за всички хора, един ден идеите на АН ще се размият и посланието ще загуби от силата си.

• 
  Защо даден член на АН беше способен да достигне до мен по начин, по който никой друг не можеше?
  

• 
  Каква е терапевтичната стойност на помощта оказана от един зависим на друг?
  

• 
  Защо отъждествяването е толкова важно?
  

Ние не можем да бъдем всичко за всички. Ние дори не бива да се опитваме да бъдем. Това не означава, все пак, че не бива да споделяме своето възстановяване с други, независими хора, но най-вероятно не бихме могли да им помогнем.

Тази стъпка ни призовава да прилагаме принципите във всичките си дела. Много от биха разделили своите кариери, романтични взаимоотношения или друга сфера от живота си от това изискване, тъй като не сме сигурни, че ще можем да получим това, което искаме ако трябва да прилагаме духовните принципи. Например, ако доуснем компромиси с принципите си на работното ни място, ние можем да се издигнем бързо и придобием финансови облаги. Можем да сме притиснати от прекалено кратък краен срок, който води до бърза печалба за фирмата, но произведената продукция има занижени качества, които застрашават безопасността на потребителите. Какво правим тогава? Ние прилагаме духовния принцип на възстановяването. Вероятно има различни възможности за избор на конкретно действие, което можем да предприемем, в отговор на нашите принципи. Това което е важно, е че ние действаме в съгласие с принципите си.

What about NA service? Strangely enough, some of us reserve NA service as the one place where we forget our principles. We cease giving people the benefit of the doubt in a service setting. We openly accuse others of hatching plots, and we say cruel things because we're not practicing the principle of kindness. We set up impossible processes for those we elect to do a job because we're not practicing the principle of trust. We become self-righteous, belligerent, and sarcastic. It's ironic that we seem to want to attack those whom we trust with our very lives in recovery meetings. We need to remember to practice spiritual principles in any meeting, whether service or recovery. Service gives us many opportunities to practice spiritual principles.

Придобиването на разбиране кой духовен принцип да прилагаме във всяка една ситуация е трудно, но обикновено този принцип е противоположното на характеровия дефект, под влиянието на който, обикновено действаме. Например, ако се чувстваме принудени да упражним пълен контрол над определена ситуация, ние можем да приложим принципа на доверието. Ако обикновено сме самодоволни в дадена ситуация, ние можем да приложим принципа на смирението. Ако първият ни импулс е да се отдръпнем и изолираме, ние можем, вместо това, да установим контакт. Работата, която свършихме в Седма Стъпка, откривайки антипода на нашите характерови дефекти и работата, която свършихме в началото на тази стъпка, когато идентифицирахме духовните принципи, които се съдържат в предишните стъпки, ще ни даде допълнителни идеи за приниципите, които трябва да практикуваме. Въпреки че повечето от нас ще се окажат със сходен списък от духовни принципи, вниманието, което ще отделим на всеки един от тях, отразява личните ни нужди.

Knowing which spiritual principle to practice in any given situation is difficult, but it is usually the opposite of the character defect we would normally be acting out on. For instance, if we feel compelled to exert absolute control over a situation, we can practice the principle of trust. If we would usually be self-righteous in a certain situation, we can practice the principle of humility. If our first impulse is to withdraw and isolate, we can reach out instead. The work we did in the Seventh Step on finding the opposites of our character defects and the work we did at the beginning of this step on identifying the spiritual principles in the previous steps will give us some additional ideas about the principles we need to practice. Though most of us will wind up with very similar lists of spiritual principles, the attention we devote to certain ones will reflect our individual needs.

• 
  Как мога да прилагам принципите в различни области от живота си?
  

• 
  Кога ми е трудно да прилагам принципите?
  

• 
  Кои духовни принципи ми е особено трудно да прилагам?
  

Spiritual principles

Even in the step that asks us to practice spiritual principles, there are specific principles connected to the step itself. We will focus on unconditional love, selflessness, and steadfastness.

This doesn't mean we shouldn't take reasonable precautions. If we believe it isn't safe to bring a suffering addict to our home, we shouldn't do it. Twelfth Step calls should always be done with another NA member. Nor does practicing the principle of unconditional love require that we allow ourselves to be abused. Sometimes the best way of loving and helping is to stop enabling someone else to use.

• 
  Как прилагам принципа на безусловната любов към зависимите, на които се опитвам да помагам?
  

Why do we carry the message? Not to serve ourselves, even though we benefit. We carry the message to help others, to help them find freedom from their addiction and grow as individuals. If we have an attitude that the people we sponsor are somehow our possessions, that their lives would fall apart if we were not directing their every move, that most likely they wouldn't even be clean without us, then we've missed the point of the Twelfth Step. We don't expect recognition for the number of sponsees we have or for how well they're doing. We don't expect recognition for being of service. We do these things to accomplish something good.

It's a great paradox that selfless service becomes an expression of our deepest selves. Through our work in the previous steps, we have uncovered a self that cares more about allowing a Higher Power to work through us than it cares about recognition and glory. We have uncovered a self that cares more about principles than the exercise of our individual personalities. Just as our disease is often expressed in self-centeredness, our recovery is expressed beautifully as selfless service.

• 
  Какво е отношението ми към спонсорството? Насърчавам ли хората, на които съм спонсор, да вземат собствени решения и да израстват в резултат от това? Давам ли съвети или споделям своя опит?
  

• 
  Какво е отношението ми към служенето? Може ли АН да оцелее без мен?
  

• 
  Как прилагам принципа на безкористното служене в групата?
  

Practicing the principle of steadfastness means we need to keep on trying to do our best. Even if we've had a setback and fallen short of our own expectations, we need to recommit ourselves to recovery. Steadfastness keeps a bad morning or a bad day from turning into a pattern that can lead to our relapse. This commitment ensures that we will keep practicing the principles of our program despite how we feel. Whether we're happy about it, bored with it, disgusted by it, or completely frustrated over it, we keep on trying to work a program.

• 
  Ангажиран ли съм с възстановяването си? Какво правя, за да го поддържам?
  

• 
  Прилагам ли духовните принципи, без значение как се чувствам?
  

Moving on

Before we get too excited about the prospect of being finished with the Twelve Steps, we should realize that we're not-finished, that is. Not only will we continue trying to practice the spiritual principles of all Twelve Steps, which many of us call "living the program," but we will formally revisit each of the steps, probably many times, throughout our lives. Some of us may immediately begin working through the steps again with the perspective that we've gained from our journey thus far. Others wait for a time or concentrate on certain aspects of the steps. However we do it, the point is that whenever we find ourselves powerless over our addiction, whenever more has been revealed about our shortcomings or people we've harmed, the steps are available as our path to recovery.

We should feel good about what we've done. We have, in many cases for the first time, followed a process all the way through. This is an amazing accomplishment, something about which we should be very proud. In fact, one of the rewards of working an NA program is finding that our self-esteem has grown a great deal.

We find ourselves joining society. We can do things that seemed beyond us before: exchanging hellos with a neighbor or the clerk at our local market, taking on positions of leadership in our communities, joining in social events with people who don't know we're addicts and not feeling "less than." In fact, we may have looked with contempt upon such things in the past because we felt we'd never be able to fit in, but now we know we can. We become approachable. People may even seek out our advice and counsel on professional matters.

When we think about where we've come from and what our recovery has brought to our lives; we can only be overwhelmed with gratitude. As it says in It Works, gratitude becomes the underlying force in all that we do. Our very lives can be an expression of our gratitude; it all depends on how we choose to live. Each one of us has something very special and unique to offer in gratitude.

• 
  Как ще изразявам своята благодарност?