Ръководство за работа по стъпките в анонимни наркозависими

• 
  Защо предубежденията са вредни за моето възстановяване?
  

• 
  Как се проявява непредубедеността в моя сегашен живот?
  

• 
  По какъв начин се промени животът ми, откакто започнах да се възстановявам? Вярвам ли, че са възможни още промени?
  

Практикуването на принципа на готовността във Втора стъпка не е трудно. Като начало ние можем просто да ходим на сбирки и да слушаме какво разказват другите зависими за своя опит с работата по тази стъпка. След това ние можем да приложим това, което сме чули, в своето възстановяване. И разбира се, ние молим нашия спонсор да ни напътства.

• 
  Какво именно съм готов да направя, за да си възвърна отново здравия разум?
  

• 
  Готов ли съм днес да направя нещо, което по-рано не бях решен да направя? Какво е то?
  

Като работим над Втора стъпка, ние не можем просто да седим и чакаме, докато в нас се появи чувство на вяра. Ние сме длъжни да работим за това. Един от способите, който е помогнал на много от нас е да „действаме като че ли“ вярваме. Това не означава, че трябва да лъжем себе си. Ние също така не сме длъжни да лъжем своя спонсор или някой друг, за това колко далеч сме стигнали с тази стъпка. Ние правим това, не за да се харесаме на някого или за да изглеждаме добре. Да „действаме като че ли“ просто означава да живеем така, сякаш вярвяме, че нашите надежди ще се сбъднат. Във Втора стъпка това означава просто да живеем, така сякаш вече сме открили здравия разум. За всеки от нас това може да работи по различни начини. Много от нас считат, че можем да започнем да „действаме като че ли“ като посещаваме редовно сбирки и като получаваме напътствия от своя спонсор.

• 
  С какви действия демонстрирам своята вяра?
  

• 
  Доколко се укрепи моята вяра?
  

• 
  Мога ли да правя планове, вярвайки, че моята зависимост няма да ми попречи?
  

Следването на принципа на доверието означава да преодолеем страха пред самия процес на връщане на здравия разум. Даже ако съвсем отскоро сме чисти, ние нявярно вече сме започнали да чувстваме някаква душевна болка във връзка с възстановяването. Ние можем да се опасяваме, че по-нататък ще има още повече болка. В някакъв смисъл ние сме прави: болката ще бъде още по-голяма. Но няма да има такава болка, която да не можем да изтърпим и няма да бъде такава, която се налага да понасяме сами. Ако можем да повярваме в своето възстановяване и да укрепим своето доверие в Сила по-могъща от нашата собствена, то ние ще можем да преминем през всички страдания по пътя на своето възстановяване. Ние ще разберем, че от другата страна ни очаква не някакво призрачно щастие, а нашето фундаментално прераждане, което ще ни позволява да получаваме от живота по-дълбоко удовлетворение.

• 
  Какви страхове имам в себе си, които пречат на моето възстановяване?
  

• 
  Какво е нужно да направя, за да се избавя от тези страхове?
  

• 
  Как аз демонстрирам своята вяра във възстановяването и своето доверие в Сила по-могъща, от мен самия?
  

Принципът на смирението произлиза от нашето признание, че има Сила по-могъща от нашата собствена. За много от нас се изискват огромни усилия да престанат да разчитат на собственото си мнение и да помолят за помощ, но ако ние направим това, това ще означава, че сме съгласни с принципа на смирението, който се съдържа във Втора стъпка.

• 
  Помолих ли днес за помощ Сила по-могъща от моята собствена? Как точно?
  

• 
  Помолих ли за помощ своя спонсор, отидох ли на сбирка и общувах ли с другите възстановяващи се зависими? Какви бяха резултатите?
  

• 
  Какво мога да направя, което ще ми помогне да открия вярата?
  

• 
  Какво правя, за да преодолявам нереалистичните очаквания по отношение на откриването на здравия разум?
  

• 
  Как разбирам Втора стъпка?
  

• 
  Как моите по-ранни знания и опит ми помогнаха в работата над тази стъпка?
  

Когато преминаваме към Трета стъпка вътре в нас вероятно, укрепва чувството на надежда. Даже ако не сме нови в тази програма, ние все едно започнахме по-добре да разбираме, че възстановяването, развитието и промяната не просто са възможни, а неизбежни, ако се стараем да работим по стъпките. Ние можем да видим, че има реална възможност да се освободим от печата на безумието, който остави върху нас зависимостта ни. Ние вероятно вече започнахме да изживяваме известно успокоение. Започнахме да се освобождаваме от сляпото подчинение на нашето безумие. Като изследваме своето безумие, ние започнахме да молим една Сила, по-могъща от нашата собствена, да ни защитава ако отново тръгнем по старата пътека. Ние започваме да се освобождаваме от своите илюзии. На нас повече не ние е нужно да изпитваме ужаса, като крим зависимостта си или се изолираме, за да скрием своето безумие. Ние видяхме как тази програма е помогнала на други и разбрахме, че тя започва да действа и за нас. Чрез новооткритата вяра, ние придобиваме готовността да вървим напред и да работим по Трета стъпка.

В центъра на внимание на Трета стъпка е вземането на решение. Идеята да вземем това решение може да ни раздразни, особено ако си представим какво точно трябва да решим в тази стъпка. Вземането на решение, на каквото и да е решение, е нещо което повечето от нас отдавна не са правили. Някой винаги е решавал вместо нас – нашата зависимост, нашите началници или в края на краищата нашето нехайство, защото ние не искахме да поемемаме отговорност за собствените си решения. Ако към това прибавим концепцията за поверяването на нашата воля и нашия живот на нещо, което много от нас в дадения момент не разбират, то ние просто можем да си помислим, че всичко това просто не е за нас и да започнем да обмисляме как да съкратим или да упростим работата над програмата. Тези мисли са опасни, защото ако съкращаваме програмата, то ние усложняваме процеса на нашето възстановяване.

Решението в Трета стъпка може да се окаже прекалено сложна задача, за да я решим в един момент. Нашите страхове в Трета стъпка и свързаните с тях опасни мисли могат да се намалят, като разделим тази стъпка на няколко малки отделни препятствия. Третата стъпка е просто още един отрязък от нашия път към възстановяването. Вземането на решението в Трета стъпка не означава, че ние трябва внезапно и напълно да променим всичко, от което се състои нашият начин на живот. Фундаменталните промени се случват постепенно, в зависимост от нашата работа по програмата и всички те изискват нашето лично участие. Ние не трябва да се страхуваме, че тази стъпка ще ни донесе нещо, за което ние още не сме готови или не харесваме.

Важно е да се отбележи, че тази стъпка ни предлага да поверим нашата воля и нашия живот на грижата на Бог, както го разбираме. Тези думи са особено важни. В Трета стъпка ние позволяваме на някой или нещо да се грижи за нас, а не да контролира нашия живот или да го управлява вместо нас. Тази стъпка не предполага, че ние ставаме немислещи роботи, неспособни да живем собствения си живот и не позволява на тези от нас, които разчитат на такава безотговорност, да си доставят това удоволствие. Не, ние вземаме простото решение да променим нашия курс, да спрем да се бунтуваме против естествения и логичен ход на събитията в живота ни, да спрем да измъчваме себе си, като се опитваме да накараме целия свят да се върти около нас. Ние се съгласяваме с това, че Сила по-могъща от нашата собствена, ще се грижи за нашата воля и нашия живот по-добре, отколкото това правим ние. Ние продължаваме духовния процес на възстановяването, като започваме да изследваме какво точно означава лично за нас думата „Бог“.

В тази стъпка, всеки от нас е длъжен да определи, какво имаме предвид, когато мислим за Бог. Нашето разбиране може да не бъде абсолютно или цялостно. То не трябва да прилича на ничие друго. Ние можем да открием, че ние знаем, какво именно не може да бъде Бог за нас и това е нормално. Единственото, което е задължително – това е да започнем нашето изследване, което в зависимост от възстановяването ни, ни позволява да задълбочим нашето разбиране. Нашата концепция за Бог ще се развива в зависимост от нашето израстване във възстановяването. Работата над Трета стъпка ще ни помогне да се ориентираме, какво точно работи за нас най-добре.
Вземане на решение
Както вече говорихме, много от нас могат да изгубят своя самоконтрол при една такава мисъл за вземане на сериозно решение. Ние можем да се почувстваме изплашени или потресени. Ние можем да се опасяваме от резултатите или предполагаемите задължения. Ние можем да мислим, че това трябва да се случи веднъж и завинаги, и да се боим, че ще сгрешим или че няма да имаме възможност да направим всичко отново. Но именно вземането на решението да „предадем нашата воля и нашия живот на грижата на Бог, както Го разбираме“ е това, което правим отново и отново, ако се налага и ежедневно. Действително, по-добре е да вземаме това решение редовно, иначе рискуваме да изгубим възстановяването си заради своята самоувереност.

Най-важното нещо е, че ние вземаме това решение с цялото си сърце и душа. И въпреки, че думата „решение” означава нещо, което се случва основно в нашия ум, ние сме длъжни да извършим определена работа, за да отидем зад пределите на интелектуалното разбиране и да направим този избор с душата си.

• 
  Защо вземането на решение е най-важно в работата над тази стъпка?
  

• 
  Мога ли да взема това решение просто за днес? Имам ли някакви опасения или резерви относно това? Какви са те?
  

Ние сме длъжни да осъзнаем, че да вземем едно решение и да не го изпълним е безмислено. Например, една сутрин решаваме да излезем някъде, а след това сядаме и не мърдаме от мястото си цял ден. Такова поведение лишава от смисъл взетото от нас по-рано решение и вече не е важно, каква точно неясна мисъл ни е хрумнала.

• 
  Какво точно предприемам, за да следвам своето решение?
  

• 
  Какво по-точно в моя живот ще ми е трудно да поверя? И защо всичко това е важно да се направи?
  

• 
  Как точно се проявява моето своеволие? Какви бяха моите мотиви?
  

• 
  Как моето своеволие повлия на живота ми?
  

• 
  Как моето своеволие повлия на живота на другите хора?
  

Признаването на нашето своеволие не означава да се откажем от постигането на цели в нашия живот и обкръжаващия ни свят. Това не означава, че ние сме длъжни пасивно да се примиряваме с несправедливостите по отношение на себе си или към хората, за които носим отговорност. Ние сме длъжни да различаваме разрушителното своеволие от конструктивното действие.

• 
  В преследването на своите цели, не наранявам ли по някакъв начин другите?
  

• 
  В преследването на какво от нещата, които искам, завършват с извършването на нещо, което се отразява отрицателно на мен или на другите? Обяснете.
  

• 
  Налага ли се да правя компромиси с някои от моите принципи, за да постигам тези цели? (Например: Налага ли ми се да лъжа, да съм жесток или да бъда нелоялен?)
  

Ако сме нови в програмата и току що сме пристъпили към Трета стъпка, то вероятно ние ще се запитаме, какво означава за нас волята на Бог, защото ние смятаме, че тази стъпка изисква от нас да разберем това. Всъщност, до Единайста стъпка, ние не съсредоточаваме своето внимание върху търсенето на познанние за волята на нашата Висша Сила, но все пак, в Трета стъпка ние започваме процеса, който ще ни доведе до това.

Волята на Бог за нас е нещо, което ние ще започнем да разбираме постепенно, като работим по стъпките. В това отношение ние можем да достигнем до едно много просто заключение за волята на нашата Висша Сила, което ще ни служи добре в настоящия момент. Тази Висша Сила ни помага да оставаме чисти. Тази Висша Сила желае да изпробваме всичко, което ще ни помага да оставаме чисти, като посещаването на сбирки и редовните разговори със своя спонсор.

• 
  Опиши моментите, когато еднинствено моята воля не е била достатъчна. (Например, не съм успявал да се накарам да оставам чист).
  

• 
  В какво се състои разликата между моята воля и волята на Бог?
  

В някакъв момент от своето възстановяване, ние можем да открием, че ние се отказваме от опитите си да съгласуваме своята воля с тази на Висшата Сила и започваме да действаме своеволно. Това се случва толкова бавно и неуловимо, че ние трудно можем дори да го забележим. Изглежда, че ние сме особено уязвими към своеволие, когато нещата вървят добре. Ние преминаваме тънката линия, която разделя смиреното и честно постигане на целите от тънкото манипулиране и форсирането на резултатите. Ние откриваме, че неусетно влизаме в спор, желаейки да убедим някого в своята правота. Ние се улавяме, че задържаме нещо съвсем малко повече време, отколкото трябва. Ние внезапно осъзнаваме, че отдавна не сме се виждали със своя спонсор. Ние чувстваме тих, почти подсъзнателен дискомфорт, който ни предупреждава за опасността от това неуловимо отклоняване от възстановяването – но ако ние се вслушаме в него.

• 
  Имало ли е периоди в моето възстановяване, когато съм се улавял, че неусетно си връщам моята воля и моя живот? Какво точно ми сигнализира за това? Какво направих, за да се върна отново към Трета стъпка?
  

• 
  Дали думата “Бог” или дори самата концепция ме кара да се чувствам неловко? В какво се състои източникът на моя дискомфорт?
  
• 
  Вярвал ли съм някога, че Бог ме наказва и ми причинява ужасните неща, които са се случили ? Какви бяха тези неща?
  

Нашият Основен текст ни предлага сами да решим как ще разбираме своята Висша Сила, която ни обича, грижи се за нас и която е много по-силна от нас самите. Тези прости насоки включват толкова разбирания за Бог, колкото са зависимите в нашата Общност. Те не изключват нито едно разбиране. Ако в нашето разбиране думата “Бог” означава Силата на програмата, то това е напълно приемливо. Ако под думата “Бог” ние разбираме духовните принципи на програмата, това също е уместно. Ако под думата “Бог” ние имаме впредвид някаква лична сила или нашия контакт с нея, това също подхожда. Най-важното е това, че ние започваме да изследваме и развиваме своето разбиране. И в този процес помощта на спонсора може да се окаже неоценима.

• 
  Как днес разбирам Силата по-могъща от моята собствена?
  

• 
  Каква е ролята на моята Висша Сила в живота ми?
  

Много важно е да си изясним какво точно означанава за нас Висшата Сила, но още по-важно е да установим контакт с това, което ние разбираме като наша Сила. Ние можем да правим това по различни начини. Първо, ние трябва по някакъв начин да се свържем със нашата Висша Сила. Някои наричат това молитва, но можем да го наречем и по друг начин. Тази връзка не е задължително да бъде официална или дори словесна.

Второ, ние имаме нужда да бъдем открити за комуникация от страна на нашата Висша Сила. Това може да се осъществи като обръщаме внимание на нашите чувства, нашите реакциии и на това, което става вътре и около нас. Или можем да имаме личен подход в общуването със Силата по-могъща от нас самите. Може би нашата Висша Сила ни подсказва или ни помага да видим правилните неща, които можем да направим чрез нашите приятели в Анонимни Наркозависими.

Трето, необходимо е да си позволяваме да имаме чувства към Бог както Го разбираме. Ние можем да се сърдим. Ние можем да обичаме. Ние можем да се боим. Ние можем да благодарим. Всичко е наред ако споделяме всички свои човешки емоции с нашата Висша Сила. Това ни помага да се почувстваме по-близо до тази Сила, на която можем да се доверяваме и ни помага да развием доверие в нея.

• 
  По какъв начин общувам с моята Висша Сила?
  

• 
  Как моята Висша Сила общува с мен?
  

• 
  Какви чувства изпитвам към моята Висша Сила?
  

След като остават чисти за известно време, много от нас започват да развиват своето разбиране за това какво е Бог за нас. Степента на нашето разбиране зависи от нашия опит. Ние достигаме до едно зряло разбиране за Бог, което ни дава мир и спокойствие. Ние се доверяваме на нашата Висша Сила и гледаме с оптимизъм на нашия живот. Ние започваме да чувстваме, че нашият живот е докоснат от нещо, което се намира отвъд нашето разбиране и поради това ние изпитваме радост и благодарност.

След това се случва нещо, което напълно променя нашата представа за Висшата Сила или въобще ни кара да поставим под съмнение Нейното съществуване. Това може да бъде смърт, несправедливост или загуба. Каквото и да е това, то ни оставя с чувството, че сме изритани в стомаха. Ние просто не можем да го разберем.

В такива моменти нашата Висша Сила ни е нужна, повече от всякога, въпреки, че инстинктивно можем да се съпротивляваме. Нашето разбиране за Висшата Сила може драматично да се промени. Но ние имаме нужда да продължаваме да се обръщаме към нашата Висша Сила, молейки се ако не за приемане, то поне за разбиране. Ние молим да ни се дадат сили, за да продължим напред. В края на краищата ние възстановяваме нашите взаимоотношения с Висшата Сила, въпреки, че това може да стане и на различно ниво.

• 
  Безспокои ли ме фактът, че моите представи за природата на Висшата Сила се променят? Опиши.
  

• 
  Моята сегашна концепция за Висша Сила все още ли действа? Как евентуално тя има нужда да се промени?
  

Редът, по който ние се подготвяме да поверим волята и живота си на грижата на Бог както Го разбираме има голямо значение. Много от нас откриха, че всъщност следват реда, който е заложен в тази стъпка: първо ние предаваме нашата воля, след това ние постепенно поверяваме и нашия живот. Изглежда, че за нас е по-лесно да осъзнаем разрушителната природа на нашето своеволие и да се съгласим да го предадем; следователно това е и първото нещо, което е нужно да направим. По-трудно е да осъзнаем необходимостта от поверяването на нашия живот и процеса на това предаване

За да се чувстваме удобно с това да допуснем нашата Висша Сила да се грижи за живота ни, ние трябва да развием някакво доверие в Нея. Ние можем да нямаме проблеми с това да поверим нашата зависимост, но да искаме да запазим контрол над останалата част от живота си. Ние можем да се доверяваме на нашата Висша Сила да се грижи за тези неща в нашия живот, които се отнасят до нашата работа, но не и за нашите лични взаимоотношения. Ние можем да поверяваме на нашата Висша Сила грижата за нашите родители, но не и за нашите деца. Ние можем да се доверяваме на нашата Висша Сила за своята безопасност, но не и за нашите финанси. Много от нас изпитват затруднения с това да се освободят от контрола напълно. Ние смятаме, че доверяваме на нашата Висша Сила определени сфери от живота си, но щом ни се стори, че нещата не вървят така, както искаме, ние веднага вземаме контрола в свои ръце. Необходимо ни е да проверим, доколко сме готови да поверим себе си.

• 
  Какво означава за мен израза “на грижата на”?
  

• 
  Какво означава за мен да поверя волята и живота си на грижата на Бог според моето разбиране?
  

• 
  Как може да се промени живота ми, ако взема решение да го поверя на грижата на моята Висша Сила?
  

• 
  Как позволявам на моята Висша Сила да влияе на моя живот?
  

• 
  Как моята Висша Сила се грижи за моята воля и за моя живот?
  

• 
  Имало ли е такива моменти, в които не съм бил в състояние да се освободя от контрола и да се доверя на Бог за разрешаването на дадената ситуация? Опиши.
  

• 
  Имало ли е такива моменти, в които съм бил в състояние да се освободя от контрола и да се доверя на Бог за резултатите?
  

• 
  Какви действия предприемам, за да се “поверя”? Има ли някакви думи, които обикновено произнасям? Какви са те?
  

Имайки впредвид духовните принципи, съдържаши се в Трета стъпка, първо ние ще се фокусираме върху предаването и готовността. След това ние ще видим как надеждата са превръща във вяра и доверие. И накрая ние ще видим как принципът на посвещаването са съгласува с Трета стъпка.

• 
  Какво правя, за да подновявам решението си да допускам моята Висша Сила да се грижи за волята и живота ми?
  

• 
  По какъв начин Третата стъпка ми позволява да се опирам на предаването, което достигнах във Първа и Втора стъпка?
  

• 
  По какъв начин аз досега проявявах готовност във моето възстановяване?
  

• 
  С какво се боря в моето възстановяване? Какво мисля че ще се случи ако бъда готов до допусна възстановяването да преобладава в тези сфери на моя живот?
  

• 
  По какъв начин надеждата, вярата и доверието станаха позитивни сили в моя живот?
  

• 
  Какви могат да бъдат моите по-нататъшни действия по пътя на прилагането на принципите на надеждата, вярата и доверието в моето възстановяване?
  

• 
  Какви доказателства имам за това, че мога да се доверявам в своето възстановяване?
  

• 
  Какво направих в последно време, което демонстрира моето посвещаване на възстановяването и работата по програмата? (например: Ангажирах ли се с някакъв вид служене в Анонимни Наркозависими? Съгласих ли се да стана спонсор на друг възстановяващ се зависим? Продължавам ли да ходя на сбирки, независимо от това, какво мисля за тях? Продължавам ли да работя със своя спонсор, дори след като той е разкрил пред мен не много приятна истина и ми е дал такива насоки, които не съм искал да следвам? Следвах ли тези насоки?)
  

След като ставаме готови да преминем към Четвърта стъпка, ние ще искаме да видим какво сме усвоили в Трета стъпка. Писменото излагане на нашето разбиране за всяка стъпка, като подготовка за придвижване напред, ни помага да усвояваме духовните принципи свързани с тях.

• 
  Имам ли някакви резерви относно моето решение да поверя моята воля и моя живот на грижата на Бог?
  

• 
  Чувствам ли, че сега съм готов да се поверя?
  

• 
  Как моето предавне в Първа стъпка ми помага в Трета стъпка?
  

• 
  Какви действия планирам да предприема, за да следвам своето решение? Как работата по следващите стъпки се съгласува с тази стъпка?
  

Някои хора правят пауза преди да вземат важни решения и се установяват в своята духовност. Ние поглеждаме към своя източник на сила, приканваме нашата Висша Сила да работи в нашия живот и продължаваме напред, след като сме сигурни, че сме на прав път. Сега, ние имаме нужда да предприемем следващата стъпка по пътя на възстановяването, стъпка, която прави нашето решение взето в Трета стъпка реално. Време е да направим дълбок и безстрашен морален анализ на самите себе си.

На първо място, ние следва да си зададем въпроса, какво искаме от възстановяването. Повечето от нас отговарят на този въпрос просто: ние искаме да сме нормални или щастливи или смирени. Ние просто искаме да харесваме себе си. Но как можем да харесваме себе си, ако не знаем кои сме?

Благодарение на Четвърта стъпка ние започваме да осъзнаваме кои сме в действителност, какво не харесваме, какво харесваме и как да получим от програмата това, което очакваме от нея – комфорт, щастие, смирение.

Четвъртата стъпка означава нова ера в нашето възстановяване. Стъпките от Четвърта до Девета могат да се разглеждат като процес в процеса. Ние ще използваме информацията, която получаваме от Четвърта стъпка в работата ни по Пета, Шеста, Седма, Осма и Девета стъпка. Този процес е се отработва отново и отново във възстановяването.

Съществува подходяща аналогия за този процес. Ние можем да разглеждаме себе си като луковица. Всеки път, когато започваме да работим по Четвърта стъпка, ние снемаме от тази луковица нов слой от люспи и се доближваме до сърцевината. Всеки пласт от тези люспи, олицетворява нов слой на отричане, болезнена зависимост, недостатъци на характера, причинено от нас зло. Сърцевината на луковицата представлява чистата и здрава душа, която се намира във всеки от нас. Нашата цел във възстановяването е духовно пробуждане и ние се приближаваме към него като започваме този процес. С всеки изминал ден нашите морални сили укрепват, когато преминаваме през него.

Четвъртата стъпка е метод за самопознание, който ни помага да откриваме не само истинската същност на грешките си, но и ценните качества в нашия характер. Процесът на самоанализ е също и път към освобождението. Ние си забранявахме да бъдем свободни от толкова дълго време – може би през целия си живот. Като работеха по Четвърта стъпка, много от нас откриха, че проблемите ни са започнали не с първата доза, а дълго преди това, когато всъщност бяха посяти семената на нашата зависимост. Ние може би се чувствахме самотни и особени, дълго преди да посегнем към наркотиците. В действителност, нашето светоусещане и силите, които ни управляваха, ни оплетоха напълно в нашата зависимост. Това беше страстното ни желание да променим своето светоусещане и за да усмирим тези сили, ние взехме първата си доза. Нашият самоанализ ще разкрива неутихналата болка и конфликтите в миналото ни, дотогава, докато не разрушим власта им над нас. Ние ще имаме избор. И ние ще постигнем известна освобода.

Фактически тази глава на ръководството съдържа два отделни раздела. Първият ни подготвя за работата над Четвърта стъпка, като ни помага да изслеваме мотивите си за работата над тази стъпка и какво е значението й за нас. Вторият раздел е самото ръководство за нашето изследване и дълбокият и безстрашен морален анализ.

Мотивация

Въпреки, че мотивацията за работата ни над Четвърта стъпка не е толкова важна, колкото самата работа по нея, може да се окаже полезно да проучим и да разсеяме всички резерви относно тази стъпка, а също така да помисли за това, какви ползи ще ни донесе работата над тази стъпка.

• 
  Имам ли някакви резерви относно работата по тази стъпка? Какви именно са те?
  
• 
  Какви конкретни ползи би могъл да ми донесе дълбокият и безстрашен морален анализ на самия себе си?
  
• 
  Защо не бива да отлагам работата по тази стъпка? Каква е ползата от това, че не отлагам?
  

Това е фразата, която предизвика най-много недоумения в повечето от нас. Ние може би разбираме какво означава “дълбок”, но какво да кажем за “безстрашен”? Как можем да се отървем от всичките си страхове? “Това ще ни отнеме години”, мислим си ние, но въпреки това, ние имаме нужда да започнем своя самоанализ точно сега.

Да направим безстрашен анализ означава да вървим напред въпреки страха си. Това означава да имаме смелостта да действаме, без да обръщаме внимание какво чувстваме при това. Това означава да имаме смелостта да сме честни, дори ако вътрешно се свиваме от страх и сме готови да се закълнем, че ще отнесем написаното в гроба. Това означава да имаме решимостта да довършим нещата до край, дори ако ни се струва, че написаното е достатъчно. Това означава да имаме вяра в процеса на възстановяването и да се доверим на нашата Висша Сила, за това, че тя ще ни даде всичко необходимо за да преминем през този процес.

Нека си го кажем: тази стъпка изисква много работа. Но нека това да не ни отчайва, тъй като нямаме краен срок за отработването на тази стъпка. За да ни е по-ленос, ние можем да я разделим на части. Единственото което е важно е да сме последователни.

Има моменти, когато нашето чисто време на практика работи срещу нас: например, когато не успеем да осъзнаем нашия страх от от предприемането на този морален анализ. Много от тези, които са работили и преди по тази стъпка, могат все още да откриват, че избягват тази задача. Ние имаме нужда да си разрешим да се страхуваме, ако това е нещото, което чувстваме.

Можем също така да имаме страхове, които произлизат от нашия предишен опит с Четвърта стъпка. Ние вече знаем, че анализът означава някаква промяна в нашия живот. Знаем, че ако нашия анлиз разкрие някои разрушителни модели, ние няма да можем да си позволим да ги запазим и да практикуваме същото поведение, без да изпитваме болка и неудобство. Понякога това означава да се разделим с нещо в нашия живот – някакво поведение, без което си мислим, че не можем да оцелеем; някое взаимоотношение; емоции като гняв или негодувание например, които може да сме таили в себе си толкова грижливо, че това всъщнокст е станало извор на сила и комфорт по един болен начин. Страхът от това да се освободим от нещо, от което сме станали зависими и за което може и да подозираме че не е толкова добро за нас, е напълно оправдан страх. Но ние не можем да допуснем този страх да ни спре в нашето духовно израстване. Трябва да се изправим пред него и да действаме смело за отстраняввето му.

Може да ни се наложи и да преодолеем бариерата, която произлиза от нашето нежелание да разкрием повече от нашата болест. Много от нашите членове с известен опит във възстановяването споделят, че зависимостта им се е разпростряла толкова надълбоко, че няма нито една област в техния живот, която да е останала незасегната. Това разбиране често първоначално може да предизвика страх и объркване. И понякога ни се струва странно, че сме все още толкова болни. Наистина ли всичките усилия, които вложихме в чистия живот имат за резултат единствено едно повръхностно оздравяване? Разбира се, че не. Ние просто се нуждаем от известно време, за да осъзнаем това. А може би нашият спонсор ще ни припомни, че нашият анализ ще ни разкрие нови неща и че това е полезно за нас. След време ще почувстваме прилив на надежда, който идва за да замени чувството на тревога. Анализът задвижва един процес на промяна и свобода. Така че защо да не го предприемем отново?

• 
  Страхувам ли се от работата по тази стъпка?
  

• 
  Какви по-точно са моите страхове?
  

• 
  Какво означава за мен да бъда задълбочен и безстрашен?
  

• 
  Работя ли по тази стъпка с моя спонсор и разговарям ли с други зависими?
  

• 
  Какви други действия предприемам, за да съм сигурен, че мога да се справя със всичко което може да ми се разкрие в този анализ?
  

В Анонимни Наркозависими думата „морал” няма нищо общо със специфичния модел на поведение, нормите на обществото или мнението на някоя авторитетна фигура. Моралният анализ е нещо, което можем да използваме за да разкрием нашата собствена моралност, собствените ни ценности и принципи. Не сме длъжни да се сравняваме по никакъв начин с ценностната система или принципите на другите.

• 
  Притеснява ли ме думата „морал”? Защо?
  

• 
  Притеснявам ли се от мисли за очакванията на обществото и страхувам ли се, че няма да мога и никога няма да съм способен да се пригодя към тях?
  

• 
  Кои ценности и принципи са важни за мен?
  

• 
  Как моето решение да работя по Четвърта стъпка повлия на моята смелост? Доверие? Вяра? Честност? Готовност?
  

Ние описваме своите обиди и негодувания в Четвърта стъпка по няколко причини. Първо, като правим това, ние си помагаме да се освободим от стария гняв, който влияе на живота ни днес. Второ, изследването на нашите обиди и негодувания ще ни помага да открием начините, по които сами допринасяме за това да се чувстваме разочаровани от другите, особено когато нашите очаквания бяха или продължават да бъдат прекалено високи. И накрая – правенето на списък с обидите ще разкрие моделите, които ни държаха в капана на гнева и негодуванието.

• 
  От кои хора се чувствам обиден? Опиши ситуациитие, които водят до негодувание и обида.
  

• 
  Срещу кои инститтуции (образователни, правителствени, религиозни, изправителни, граждански) негодувам? Опиши ситуациите, които водят до негодувание.
  

• 
  Какви са мотивите ми или в какво вярвам, за да действам така както действам в тези ситуации?
  

• 
  Как моята нечестност допринася за моите негодувания и обиди?
  

• 
  Как моята неспособност или нежелание да изпитам определени чувства ме доведе до натрупването на негодувания?
  
• 
  Как моето поведение допринесе за моето негодувание и обиди?
  

• 
  Страхувам ли се да погледна своята роля в ситуациите, които причиниха моите негодувания? Защо?
  

• 
  Как моето негодувание се отрази върху взаимооттношенията ми с мен самия, с другите и с моята Висша Сила?
  

• 
  Кои повтарящи се теми (мисли, чувства и действия) наблюдавам в моите негодувания и обиди?
  

• 
  Как идентифицирам чувствата си?
  

• 
  Защо се опитвах да подтискам чувствата си?
  

• 
  Какви оправдания използвах, за да отричам това как се чувствах в даден момент?
  

• 
  Кой или какво предизвикваше отрицателните ми чувства? Какви бяха тези чувства? Какви бяха ситуациите? Каква беше моята роля във всяка ситуация?
  

• 
  Какви бяха мотивите ми, за да действам по този начин в дадена ситуация?
  

• 
  Какво правя със своите чувства, след като ги идентифицирам?
  

• 
  От кого или от какво се чувствам виновен или засрамен? Опиши ситуацииите които водят до тези чувства.
  

• 
  Коя от тези ситуациии ме кара да се срамувам, въпреки че нямам роля за нейното създаване?
  

• 
  Каква бяха мотивите ми или в какво вярвах в ситуациите в които имах реална вина?
  

• 
  Как поведението ми допринесе за моята вина и срам?
  

• 
  От кого или от какво се страхувам? Защо?
  

• 
  Какво правех, за да прикривам своя страх?
  

• 
  Как реагирах отрицателно или деструктивно на своя страх?
  

• 
  От какво ме е страх най-много, когато анализирам и разкривам себе си? Какво мисля, че ще се случи в този момент?
  

• 
  Как заблуждавах себе си заради своя страх?
  

• 
  Кои конфликти в моята личност провят трудно за мен да имам приятелства или романтични връзки, основани на истинските ми чувства?
  

• 
  Как моят страх от това да не бъда наранен се отрази на моите приятелства? Как се отрази на моите романтични връзки?
  

• 
  По какъв начин компулсивно търсех взаимоотношения?
  

• 
  Във взаимоотношенията ми със семейството, чувствах ли, че понякога съм затворен в повтарянето на едни и същи модели на поведение, без никаква надежда за промяна? Какви са тези модели? Как е моята роля в тяхното повтаряне?
  

• 
  Как аз избягвах близост с моите приятели, партнъори, съпруг/а или семейство?
  

• 
  Имах ли проблеми в поемането на ангажименти? Обясни.
  

• 
  Поемах ли ангажименти само и само „да ме оставят на мира”? Обясни.
  

• 
  Прекратявах ли взаимоотношения, защото смятах, че ще бъда наранен, така че трябва да напусна преди това да се случи? Обясни.
  

• 
  В каква степен вземам предвид чувствата на другите в своите взаимоотношения? В еднаква степен спрямо моите? В по-голяма степен отколко моите? По-маловажни? Изобщо нищо не вземам предвид?
  

• 
  Чувствах ли се като жертва в своите взамоотношения? (бележка: този въпрос се отнася до разкриването на това как предразполагахме себе си да се чувстваме жертви или как прекалено големите изисквания допринасят за това да се чувстваме по този начин и да бъдем разочаровани от другите, а не да описваме случаите когато сме били наранявани действително.)
  

• 
  Какви бяха взаимоотношенията ми с моите съседи? Забелязвам ли някакви модели , които се повтарят, независимо от това къде живея?
  

• 
  Какви чувства изпитвам към хората, с които и за които работя? Как моето мислене, убеждения и поведение причиняват проблеми в работата ми?
  

• 
  Какви чувства изпитвах към хората с които ходех на училище? (както в детството, така и по-скорошните.) Чувствах ли се по-слаб или по-добър от другите?
  

• 
  Вярвах ли, че трябва да се състезавам за вниманието на преподавателите? Уважавах ли авторитетните фигури или се бунтувах срещу тях?
  

• 
  Членувах ли в някакви клубове или членски организации? Какви чувства изпитвах към хората в тези организации? Завързах ли приятелства? Включих ли се в тези клубове с високи очаквания, само за да напусна по-късно защото очакванията ми не са били оправдани? Каква беше моята роля в тези ситуации? (бележка: АН също е организация.)
  

• 
  Бил ли съм някога в психиатрична клиника или бил ли съм задържан някъде другаде? Как това се отрази на моята емоционалност? Какви бяха моите взаимоотношения с властта? Следвах ли правилата? Наруших ли някои правила и след това чувствах ли се обиден от властите, след като трябваше до отговарям за постъпките си?
  

• 
  Имах ли ранни преживявания, в които бяха наранени моето доверие и близост, което ме накара да се изолирам? Обясни подробно.
  

• 
  Напусках ли някога взаимоотношения поради конфиликт, дори когато е съществувала потоенциална възможност конфликтът да се разреши?
  

• 
  Ставах ли различен човек в зависимост от това, кой беше около мен?
  

• 
  Откривал ли см неща относно моята личност в предишни анализи, които не харесвам, но след това откривам, че свърхкомпенсирам? (Например: откривам, че съм незряло зависим към другите и променям поведението си, като ставам прекалено независим.)
  

• 
  Кои дефекти играят най-често роля в моите взаимоотношения? (например: нечестност, страх, егоизъм, желание за контрол, манипулация или нещо друго?)
  

• 
  Как мога да променя поведението си, така, че да започна да изграждам здравословни взаимоотношения?
  

• 
  Имам ли някакви взаимоотношения с моята Висша Сила? Как те се промениха с течение на времето във възстановяването? Какви бяха преди и какви са сега?
  

• 
  Как моето сексуално поведение беше основано на егоцентризъм?
  

• 
  Бърках ли секса с любовта? Какви бяха резултатите от действията ми от това объркване?
  

• 
  Как използвах секса, за да избягвам самотата или да запълня духовна празнота?
  

• 
  По какъв начин компулсивно търсех или избягвах секс?
  

• 
  Имах ли сексуални отношения които ме караха да се чувствам виновен или изасрамен? Какви бяха те? Защо се чувствах по този начин?
  

• 
  Някои от моите сексуални практики нарани ли мен или други хора?
  

• 
  Чувствам ли се удобно със своята сексуалност? Ако не, защо?
  

• 
  Сексът необходимо условие ли е за всички мои взаимоотношения?
  

• 
  Какво означава за мен здраводсловно взаимоотношение?
  

Ако решим да продължим сега, ние би трябвало да знаем, че работата по тази област на нашата Четвтърта стъпка вероятно ще бъде най-болезненият етап във възстановяването ни. Отбелязването на моментите, когато сме били пренебрегвани или наранявани от хора, които се предполага че би трябвало да ни обичат или защитават, определено ни причинява болезнени чувства с които обаче ще трябва да се справим, ако искаме те да не ни пречат в по-нататъшното ни развитие. Все пак, важно е да го направим но едва когато сме напълно готови. Докато таим болката, заключена вътре в нас в тайна, тя може да ни нкара да действаме по начин, по който не искаме да действаме или може да допринесе за негативна самооценка или други деструктивни убеждения за нас самите. Изваждането на истината наяве дава началото на един процес, който води до освобождение от болката. Не трябва да забравяме, че ние не сме тук да обвиняваме, а просто да се освободим от старите, спъващи ни неща в нашия нов живот.

• 
  Бил ли съм някога насилван? Било ли е злоупотребявано с мен някога? Какви чувства имах тогава и какви чувства извиква в мен това сега?
  

• 
  Злоупотребата повлия ли на взаимоотношенията ми с околните? Как?
  

• 
  Ако съм се чувствал като жертва през по-голямата част от живота си, защото съм бил нараняван в детството си, какви стъпки мога да предприема, за да си върна духовнат цялост? Може ли моята Висша Сила да ми помогне? Как?
  

Възможно е също така да сме наранявали другите физически, психически и емоционално. Припомнянето на тези времена ни кара да чувстваме голяма вина и/или срам. Ние не можем да позволим този срам да се превърне в отчаяние. Важното е, че ние се изправяме пред своето поведение, поемаме отговорността за него и полагаме усилия, за да го променим. Писането за това тук е първата стъпка към постигането на това. Работата по останалите стъпки ще ни помогне да поправим онова което сме причинили на другите. Но това ще стане напред във времето, сега трябва да мислим само за своя анализ.

• 
  Наранявал ли съм някога друг човек? Кого и как?
  

• 
  Какво чувствах и мислех преди да причиня вредата?
  

• 
  Обвинявах ли своите жертви или намирах ли оправдание за своето поведение? Опиши.
  

• 
  Уповавам ли се на своята Висша Сила за това, че тя ще работи в живота ми и ще ми осигури това от което се нуждая, по начин по който няма да наранявам накого отново?
  

• 
  Готов ли съм да живея с болезнени чувства докато те се променят в резултат на моята работа по стъпките?
  

• 
  Как проявявам загриженост към себе си?
  

• 
  Как проявявам загриженост към другите?
  

• 
  Кои духовни принципи прилагам в живота си? Как това променя живота ми?
  

• 
  Как се разви моята вяра и упование в моята Висша Сила?
  

• 
  На какво са основани моите взаимоотношения със спонсора ми?
  

• 
  Как се развиват взаимоотношенията ми с другите?
  

• 
  Какви цели успях да постигна? Имам ли други цели, които се стремя да постигна? Какви са те и какви действия предприемам за постигането им?
  

• 
  Какви са моите ценности? С кои от тя се опитвам да живея и как?
  

• 
  По какъв начин показвам своята благодарност от чистия живот?
  

• 
  Имам ли някакви тайни, които все още не съм описал?
  

• 
  Какви са те?
  

Друг въпрос, който би трябвало да си зададем сега, е, има ли нещо в този морален анализ, което е като преувеличение на онова, което се е случило всъщност? Както и дали има нещо което не се е случило изобщо? Почти всички от нас дойдоха в АН, имайки проблеми с това да разграничаваме факти от измислици в своите собствени преживявания. Това е съвсем нормално, но трябва да се освободим от навика да украсяваме нещата, за да се научим на абсолютна честност, която е по-важна от това да звучим добре или да сме забавни събеседници. Може би в миналото не е имало нищо, от което да сме се чувствали добре и затова сме си го изграждали в умовете. Но вече нямаме нужда от това, защото животът ни е станал истински и имаме истински преживявания. И точно сега е времето да кажем истината за себе си.

• 
  Имам ли нещо в това изследване, което не е вярно?
  

• 
  Има ли някаква история, която разказвам отново и отново, която обаче е далеч от истината?
  

Това е признание пред самия себе си, пред Бог и пред друг човек, признание от което започва нашето духовно израстване, свързано с тази стъпка. Вече имаме някакъв опит с признанията. Ние признахме че сме болни, признахме че се нуждаем от помощ, признахме че има Сила по-могъща от нашата собствена, която може да ни помогне.

Много от нас завършиха своята Четвърта стъпка с чувство на облекчение, мислейки си, че това е най-трудната стъпка. Това е така, но трябва да имаме предвид, че ни предстои Пета стъпка. И ето тук започва да се проявява страхът.

Някои от нас се опасяваха, че нашият спонсор няма да бъде доволен от нас и ще ни порицае. Други се притесняваха да не би да отегчат спонсора си. Не бяхме сигурни, че може да разкрием тайните си. Интересувахме се какво бихме могли да разкрием в нашата изповед. Понякога пропускахме нещо което спонсорът ни вероятно веднага забелязваше, и от това не ни ставаше по-добре. Някои се страхуваха от старите чувства и не искаха да ги преживяват отново, питайки се има ли смисъл да се ровим в миналото. Други чувстваха, че докато не произнесат на глас своето изследване, едва ли ще достигнат до същността. Ако се вслушваме в чувствата си, които изникват при работата ни по Пета стъпка, може би ще видими, че сме съгласни процесът да продължи, ние искаме да продължаваме да се възстановяваме. Наблюдавайки нашите приятели, които вече направиха Пета Стъпка, ние сме поразени от тяхната искреност и способността им да контактуват с другите. Те не говорят само за себе си. Те задават въпроси и с истински интерес изслушват отговорите. И ако ги попитаме как са се научили на такова общуване, вероятно ще ни отговорят, че това е станало по време на работа по Петата Стъпка.

Тези от нас, които не работят Четвърта и Пета Стъпка за пръв път знаят, че резултатите от тези стъпки са промени, т.е. ние започваме да се държим по друг начин! Други, напротив, знаят че трябва да се променят, но си мислят, че няма да могат. Необходима ни е смелост и доверие към процеса на възстановяване, за да пристъпим към Пета Стъпка. Тогава ще може да преодолеем страховете си и да завършим процеса на признание, необходим ни за тази стъпка.
Да се обърнем към страховете си
Страховете, за които говорехме, могат да бъдат нашите страхове, както може да имаме и други. Затова е добре да видими от какво се страхуваме, и въпреки това да вървим напред, съхранявайки нашата способност да се възстановяваме.

• 
  Какви забележки имам към Пета Стъпка?
  

• 
  Имам ли някакви страхове? Какви именно?
  

Не е важно откъде са страховете ни, много от приятелите ни се избавят от тях по един начин. Ние се молим за смелост и готовност, прочитаме главата отнасяща се до Пета Стъпка в книгата „Това работи. Как и защо” и търсим поддръжката на приятелите си. Ако положим усилия и обясним, какво именно искаме да преодолеем, ще получим необходимата ни помощ. Използвайки тези духовни ресурси които получихме в предишните стъпки, ние ще продължим нашата Пета Стъпка.

• 
  Какво правя, за да преодолея страховете си по отношение на Пета Стъпка?
  

• 
  Как работата ми над предишните стъпки ми помага в работата над Пета Стъпка?