Ръководство за работа по стъпките в анонимни наркозависими



страница5/13
Дата29.01.2017
Размер1.76 Mb.
#13751
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
Главата посветена на Пета Стъпка в книгата „Това работи. Как и защо.” ни дава отговор на въпроса защо трябва да признаем истинската същност на нашите грешки не толкова пред нас самите и пред друг човек, колкото пред Бог. В Общността на АН ние водим живот, в който съжителстват ежедневна духовност, естественото и свръхестественото. Когато признаваме истинската същност на нашите заблуди пред Бог, признанието ни придобива все повече смисъл. Как именно ще признаем пред Бог, зависи от това как Го разбираме. Някои от нас правят специално признание пред Бог, отделно от това, което правят пред друг човек. Други подразбират присъствието на Висшата Сила или я призовават преди разговорите си със спонсора си. Тези от нас, за които Висша сила се явяват духовните принципи на възстановяването или силата на АН общността, могат да работят по по-различен начин тази стъпка от тези, които вярват в други ценности. Каквото и да правим, важно е да сме уверени, че правим признание и пред нашата Висша сила.


  • По какъв начин ще се обръщам към моето разбиране на Висша Сила в тази стъпка?




  • Как се потвърждават моите заключения от Трета стъпка в работата ми по Пета стъпка?


Пред самия себе си
Докато употребявахме наркотици, се е случвало да ни говорят, че имаме проблеми с наркотиците и че ни е нужна помощ. Но подмятанията и забележките нищо не означаваха за нас. Докато не признахме своята зависимост от дрогата пред нас самите, и не прибягнахме до Програмата на АН, ние не бяхме в състояние да спрем да употребяваме. Същото се отнася и с признанията, които правим в Пета стъпка. Всичко, което ни говорят нашите близки, работодатели или нашият спонсор, може да работи срещу нас, докато не признаем истинската същност на нашите грешки. А дотогава ние нямаме нито готовността, нито способността да изберем друг път.


  • Мога ли да призная истинската същност на моите грешки?




  • Как тези признания промениха живота ми?


Пред друг човек
При нас зависимите един от най-големите ни проблеми е да видим разликата между нашата отговорност и отговорността на друг човек. Ние се обвиняваме в катастрофи, с които нямаме нищо общо. И обратно – често сме в пълно неведение за това как навредихме на себе си и на другите. Ние драматизираме малките трудности и махаме с ръка на сериозни проблеми, на които наистина би трябвало да обърнем внимание. Ако пристъпвайки към Пета стъпка не знаем каква е истинската същност на нашите грешки, то завършвайки тази стъпка, ние ще знаем, и то благодарение на признанията ни пред друг човек. Това, което не можем да видим сами, ще види нашият слушател, и ще ни помогне да отсеем онова, което е наша отговорност от онова, което не е.

Много от нас молят някого за спонсорство когато започваме работа по стъпките и оттогава поддържаме нашите отношения. Затова този „някой друг” може да бъде нашият спонсор, той/ тя могат да изслушат нашата Пета стъпка. Взаимоотношенията, които поддържаме със своя спонсор, могат да послужат за основа на доверието, което трябва да изпитваме за да споделим Пета стъпка. Терапевтичното въздействие на помощта на един зависим на друг се проявява именно тогава, когато спонсорът ни разказва подробности за своята собствена история, изслушвайки нашата. Минава известно време, преди да проумеем, че не сме уникални.

Доверието, което изпитваме към нашия слушател е необходимо за да сме сигурни, че слушателят ще може адекватно да отреагира на това, за което разказваме. Една от главните причини, поради която избираме своя спонсор и за слушател на нашата Пета стъпка е именно това, че вярваме че той или тя знаят, какво точно правим. И съответно от каква поддръжка се нуждаем във момента. И още, ако слушател е нашият спонсор, то с положителност ще може да ни каже как именно да постъпваме при по-нататъшната ни работа по Стъпките. Ако по някаква причина избираме друг човек, то неговата квалификация трябва да бъде същата като на спонсор: той трябва да може да ни оказва помощ и поддръжка, без да снема от нас отговорността за постъпките ни, длъжен е да ни оказва стабилизиращо влияние в случай, че се окажем нестабилни или депресирани. В крайна сметка, трябва да бъде човек съчувстващ, неподкупен и проницателен.


  • Какви качества бих искал да има моят слушател?




  • Как тези налични качества ще ми помогнат да споделям по-добре и по-пълноценно своите признания?

За много от нас да бъдат абсолютно честни е нещо съвсем ново. Готови сме да прекъснем всякакви отношения, ако някой ни каже самата истина. Готови сме да поддържаме вежливи, сдържани и повърхностни взаимоотношения. Пета стъпка ни помага да установим честни отношения. Ние разказваме истината за себе си – кои сме ние всъщност, и след това идва трудния момент – ние слушаме, какво ще ни отговорят. За много от нас подобно отношение ни хвърляше в ужас. Пета стъпка ни дава уникален шанс да изпитаме тези отношения без какъвто и да е риск. Ние може да бъдем сигурни, че никой няма да ни порицае.




  • Готов ли съм да се доверя на човека, който ще изслуша моята Пета стъпка?




  • Какво очаквам от този човек?




  • По какъв начин работата ми по Пета стъпка ще ми помогне да започна нови взаимоотношения?


Истинската същност на нашите грешки
Още един начин да потвърдим, че „Пета стъпка не е просто прочитане на Четвърта стъпка”, е да се замислим, какво всъщност означава истинската същност на нашите грешки. Съгласни сме че работейки по Пета стъпка сме длъжни да се концентрираме над онова, което е извън рамките на нашата зависимост и също така над причините, които обуславят постъпките ни и на самите постъпки. Може по време на признанието си да видим тази истинска същност. Понякога репетицията на дадена ситуация разкрива истинската природа на тази ситуация. Защо, например продължаваме да поддържаме отношения с хора, които всъщност не ни интересуват? И ще ли стане по-добре за нас, ако ги прекратим? Защо може би смятаме че нашият нов опит ще ни навреди и го избягваме? Ако намерим свързващата нишка в нашите собствени примери тя ще ни отведе до истинската същност на нашите грешки. На някакъв стадий на нашата работа ще започнем да разпознаваме определени методи на поведение като нашите характерови дефекти. Макар че още има време до Шеста стъпка, в която ще започнем да анализираме ролята на всеки наш характеров дефект на нашата болест, няма да ни навреди, ако започнем да се замисляме над това.


  • С какво се отличава истинската същност на моите грешки от моите действия?




  • Защо е важно да призная истинската същност на моите грешки, а не самите грешки?


Духовни принципи
В Петата стъпка концентрираме вниманието си на доверието, смелостта, честността пред самия себе си и останалите, и поемането на отговорност. Съблюдаване на принципа на доверието е задължителен, когато се приготвяме за работа по Стъпка Пета. Както вече казахме, ние вече постигнахме напредък в нашите отношения със спонсора , което ни позволява да му се доверим дотолкова, че да довършим тази стъпка. А как стои въпросът с трудните ситуации, които възникват когато се замисляме дали си струва работата над тази стъпка и дали тя ще ни донесе някаква полза? Тогава сме длъжни да се доверим на процеса така както бихме се доверили на човек. Връзката между нашето духовно развитие и Пета стъпка е все още неразбираема за нас, но това не я прави по-малко реална. Това би могло обаче да затрудни нашето доверие в процеса на възстановяването.


  • Вярвам ли че работата ми над Пета стъпка ще подобри живота ми? Как именно?


Смелостта е принципът който трябва да спазваме, пристъпвайки към изпълнението на Пета стъпка. Очевидно ще ни се наложи да си припомняме да бъдем смели, докато работим по тази стъпка. Когато оставяме телефонната слушалка, макар преди минута да сме били готови да позвъним на избрания от нас слушател и да си определим среща за да направим признанието си, ние усещаме страх, а ни е необходима смелост. Когато по време на нашата изповед видим абзац, за който просто не можем да кажем на никого, в такъв страшен момент трябва да съберем цялата си смелост и да доведем начинанието си докрай. Когато току що сме споделили нещо особено болезнено за нас, чувстваме се беззащитни и ни идва да се скрием, докато не чуем гласа на нашия слушател, това означава, че е настъпил преломен момент в нашето възстановяване и трябва да изберем смелостта като начин на поведение. И този избор оказва влияние на целият ни по-нататъшен живот. Всеки път, когато изпитваме страх, ние си припомняме, че вече сме се поддавали на страха и това е довело да негативни последици в живота ни, и ако постъпим така и този път, то не ни чака нищо добро или нещо ново. Такова напомняне може да ни стимулира да изберем смелостта.


  • Какви са примерите от живота ми, които биха могли да ми помогнат да събера смелост за работата си над тази стъпка?




  • По какъв начин прилагам принципа на смелостта в работата ми над тази стъпка?




  • Избрах ли време и място за своята Пета стъпка?

Съблюдаване на принципа на честността пред самия себе си в своята същност представлява признанието на истинската същност на нашите грешки пред самия себе си. Както не трябва да отделяме себе си от нашите емоции защото се страхуваме от реакцията на нашия слушател, така не може да си позволим да отключим нашите собствени реакции. Ние трябва да си позволим да имаме естествени човешки реакции към обекта на обсъждане - нашият живот на наркозависими. Животът ни бе тъжен и заради наркотиците загубихме много. Причинихме болка на тези, които обичаме. И от тези признания боли. Но ако се вгледаме внимателно, навярно ще усетим признаци на едно друго чувство, което започва да се оформя след болката – чувство на надежда.

Най-накрая спряхме да употребяваме заради чувствата си, да ги избягваме и да ги игнорираме. Сега за пръв път ни е дадена възможност да подредим чувствата си, дори тези, които ни причиняват болка. В края на краищата това ще ни помогне да се отнасяме по-добре към самите себе си. Това е един парадокс, който срещаме по пътя на възстановяването. Започваме с болка и завършваме с радост и спокойствие.


  • По какъв начин се заблуждавах в миналото?




  • Какво правя днес за да бъда честен пред себе си?




  • По какъв начин гледам по-реалистично на себе си, като го свързвам със смирението?




  • По какъв начин прилагането на принципа на честност пред самия себе си




  • По какъв начин моята изповед пред спонсора укрепва позицията ми в програмата?


Придвижване напред
Едно от нещата което получаваме от Пета стъпка е приемане на самия себе си. Ясно осъзнаваме кои сме днес и се приемаме такива каквито сме днес, без условия. Това че не сме съвършени, не означава че сме лоши. Започваме да виждаме в себе си и добри качества, освен недостатъци. Способни сме да правим добро и да причиняваме страдание. Имаме определени качества които обуславят нашия характер. Нашият опит, дори и негативен, често има отношение към развитието на доброто в нас. За пръв път ние приемаме, че всичко е наред с нас. Но приемайки се такива каквито сме в днешния ден, не означава че трябва да се откажем от по-нататъшно себе усъвършенстване. Истинското приемане на себе си включва и приемане на недостатъците си. Би било неправилно да кажем че сме в съгласие със себе си, ако сме убедени че не ни е необходимо да израстваме – това би било самоограничение. А така ние съзнаваме своите недостатъци и сме готови да работим върху тяхното отстраняване. Ако искаме да бъдем по-състрадателни, ние работим с недостатъците си, прилагайки принципа на състраданието. Ако искаме да сме образовани, ще намерим време за учене. Ако искаме повече приятели, ще намерим време за общуване.


  • Как работата ми над Пета стъпка разви моето смирение и себеприемане?

Като завършваме Пета Стъпка, ние чувстваме облекчение. Ни най-малко не се обременихме, като признаваме каква огромна енергия изразходвахме преди, прикривайки се и играейки роли. Истината е, че „недостатъците ни умират, ако ги извадим на светло”. Тяхното разобличаване ни носи чувството на свобода, независимо от външните обстоятелства в живота ни. Преди всичко ни е необходимо да разберем доколко са се променили нашите отношения с Висшата Сила, със самите себе си и с околните.




  • Как се измениха отношенията ми с моята Висша Сила в резултат от работата над Пета Стъпка?




  • Как се промениха отношенията ми с моя спонсор в резултат на тази стъпка?




  • Как се приемам сега, след като завърших Пета Стъпка?




  • До каква степен развих качества като любов и състрадание към себе си и към околните?

Когато започваме да усещаме облекчение, това значи, че умората от недостатъците ни достигна своя апогей. Това е състояние на готовност за Шеста Стъпка.



Шеста стъпка
Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни.“
Ние пристъпваме към Шеста стъпка с надеждата, която открихме в първите пет стъпки. Достигнали да същността на своите недостатъци, ние открихме смирението, което в тази стъпка означава, че сме в състояние да погледнеме по-реално на самите себе си. Ние видяхме „истинската същност на своите грешки”, както и това какви щети причинихме на себе си и на околните. Вгледахме се в своите модели на поведение и разбрахме, че отново и отново проявяваме недостатъците си. Сега е необходимо да се подготвиме за отстраняването на тези дефекти, които причиняват болка на нас и околните.

Не е възможно да се подготвим цялостно за един миг. Това е дълъг процес, който понякога трае цял живот. След признанието, което направихме в Пета стъпка, можем да почувстваме, че сме напълно готови да се избавим от недостатъците си, защото ако се замислим по-надълбоко, ще видим, че все още се поддаваме на някои от тях и готовността ни се увеличава. Да си дадеме сметка за дефектите на характера ни не е достатъчно, но това е първата крачка по пътя на готовността. Процесът на признаието на нашите грешки, направено в Пета стъпка ни подготвя към пълно осъзнаване на нашите недостатъци, а работата ни по Шеста стъпка ще довърши започнатото. Да бъдем напълно готови – това значи да достигнем до такова духовно състояние, в което не просто да забелязваме недостатъците си, не просто да сме уморени и отегчени от тях, не само да сме готови Бог, както всеки от нас Го разбира, да ни освободи от тях, а и това, и второто и третото. За да почувстваме дали сме готови, трябва да се заеме със страховете си относно Шеста стъпка.




  • По какъв начин ще се избавя от недостатъците си?




  • Шеста стъпка ни казва, че само Висшата Сила може да ни избави от тях, но какво означава това на практика?




  • Какви са нашите задължения в Шеста стъпка?




  • Бяхме напълно готови. Но за какво всъщност?

Ако обсъдим тези въпроси със своя спонсор, те ще ни покажат вярната посока в работата по тази стъпка.

Ако сме нови в програмата и за пръв път работим по Шеста стъпка, много от нашите недостатъци са толкова явни и очевидни, че първата ни реакция е непреодолимо и незабавно желание да се освободим от тях. След като мине известно време, можем да открием в себе си страх или незаинтересованост към промяната. Неизвестността е неприятна за всеки един от нас и недостатъците от които искаме да се избавим са в нас толкова дълго, може би са били в нас през целия ни живот. Може да имаме опасения относно това как бихме се справили без тези недостатъци. Някои от тези недостатъци приличат повече на реално възприемане на събитията в живота ни, отколкото на недостатъци. Питаме се дали отстраняването на характеровите ни дефекти няма да ограничи нашата способност да функционираме нормално в света, в който живеем.

Може да открием, че идеята да станеме примерни граждани не ни привлича. Ние харесваме своя имидж – може би сме твърди, самоуверени, извън рамките на обществото и това ни харесва. Може би се опасяваме, че работата ни по Шеста стъпка ще ни превърне в „тъпи съглашенци”. Някои от нас могат да си помислят, че нямат нищо друго освен недостатъци и ако се освободят от тях, то какво друго би им останало? Тези страхове са смущаващи, но безпочвени. Ако се опитаме да отидем отвъд страховете си и да намерим логическо решение, тогава ще видим тяхната необоснователност. Накратко казано, ако ги споделим, ще ни стане ясно от какво са направени и ще видим начините, по които да се справим с тях.




  • Има ли в мен нещо което ми харесва, но което всъщност осъзнавам че е недостатък?

Ако имаме някакъв опит с тази стъпка, то недостатъците на характера ни не са нищо ново за нас. В действителност може и да се разтревожим, че един или друг недостатък все още се проявява в живота ни или че виждаме някой недостатък да се проявява под друга форма и по друг начин, в сравнените с преди. Например, все още сме ненадеждни, не си позволяваме открито да залъгваме другите, като се представяме се за „важна клечка“, но все още имаме този недостатък. И последствията от него са коварни – може несъзнателно да саботираме усилията на друг човек, за да изглеждаме добре в очите на някого.

Може би се притесняваме да приемеме благопожеланията, като се съмняваме в искреността на околните или това откровено не ни интересува. Това, което болезнено осъзнаваме в този етап на възстановянането ни е, че обикновенно сме имали за себе си по-добро мнение, отколкото сме заслужавали. Възможно е на този етап дори да се срамуваме от това, което сме причинили на околните и да смятаме че няма да е възможно да се променим или че в нас ще остане някакъв недостатък.

Може да изпитаме удолвлетворение, когато си дадем сметка над какво работим и да поискаме да продължим работата си. Необходимо ни е да продължим да вярваме че процесът на възстановяване ще подейства дори и върху най-упоритите ни недостатъци.




  • Продължавам ли да вярвам в процеса на възстановяване?




  • Вярвам ли, че мога да се променя?




  • Как се промених напоследък?




  • Кои от недостатъцте си вече успях да превъзмогна?




  • Имам ли недостатъци, които според сегашното ми мнение не мога да превъзмогна? Какви именно?




  • Защо смятам, че е невъзможно да се избавя от тях?


...Бог да отстрани тези недостатъци. . .
Да, Шеста стъпка потвърждава, че само Сила много по-могъща от нас може да отстрани недостатъците на нашия характер и ни дава разбирането какво означават тези думи на практика, въз основа на конкретен опит. Първото, което може би ни идва на ум по повод на недостатъците ни е да ги нямаме! За съжаление това е несериозно, а ефективността е същата, като опитите ни да контролираме употребата на наркотици. Това дори може да има известен ефект за някакъв период от време, но недостатъците останали в нас, след време ще напомнят за себе си. Проблемът е в това, че нашите недостатъци са част от самите нас и в стресови ситуации ние ще се сблъскваме с недотам добрите страни на характера ни.

Това които трябва да направим в Шеста стъпка много прилича на направеното вече в първите две стъпки. Необходимо ни е да признаем, че сме се поддали на разрушителното въздействие на някаква вътрешна сила, която е донесла в живота ни болка и деградация. След това признаваме, че не можем да се справим сами с тези недостатъци и се подготвяме да помолим Бог, както го разбираме, да ни избави от тях в Седма стъпка.




  • По какъв начин се опитвах да се избавя сам от недостатъците си или да ги контролирам?




  • Какви бяха резултатите от моите опити?




  • Каква е разликата между пълната готовност да оставиме Бог да премахне недостатъците ми и опитите ми да се избавя от тях със собствени сили?




  • Как се задълбочава моето признание за собствено безсилие в тази стъпка?




  • С какво действие мога да покажа пълната си готовност?


Недостатъци на характера
Дори и след като завършим работата си по Четвърта и Пета стъпка, ние все още нямаме пълна представа за истинската същност на нашите грешки. Навярно ни е интересно да узнаеме къде свършват странностите на нашия характер и къде започва навлизането навътре в такава сложна структура, каквато е личността. Защо постъпваме така, както постъпваме? Чия е тази грешка? Кога за пръв път го почувствахме? Защо? Как ? Къде? Ако не сме внимателни, може да потънем в един самоанализ, така че всъщност да забравим за какво точно започнахме работата си по Шеста стъпка.

Нужна ни е концентрация. Целта ни е да осъзнаем недостатъците си, за да бъдем наистина готови да се избавим от тях, а не да изкопаваме първопричините и да се самонаказваме.

Недостатъците на характера ни са индикатори за натурата ни като цяло. Ще открием, че видимо нашата натура се различава от всяка друга по своята същност.

Ние имаме своите потребности и се стараеме да ги удовлетворяваме. Ако имаме нужда от любов, много е важно начинът, по който ще се сдобием с нея. Ако лъжем, изневеряваме, обиждаме околните или унижаваме себе за да получим любов, ние вече сме се поддали на недостатъците си и действаме под тяхно влияние. Нашите недостатъци се формират от основните човешки черти на характера, които се формират под действието на егоцентризма ни. Затова с помощта на своя спонсор ние трябва да прегледаме всичките си недостатъци, да ги опишем и да видим по какъв начин те ни ръководят и по какъв начин те се проявяват в живота ни.

Ако се замислим какво би се случило с нас ако се откажем от този или онзи недостатък, може да се окаже че можем спокойно да живеем и без тях. Някои от нас срещу всеки свой недостатък поставят определен духовен принцип.


  • Прегледайте недостатъците на характера си и дайте на всеки един от тях кратко определение.




  • Как тези недостатъци на характера обуславят моето поведение?




  • Когато действам под влияние на някой мой недостатък, как това се отразява на мен и на околните?




  • Какви чувства се асоцират в мен с този недостатък?




  • Какъв би бил животът ми при положение, че моето поведение няма да бъде повлияно от недостатъците ми?




  • Към кои духовни принципи мога да се обърна, за да не действам под влияние на недостатъците си?


Духовни принципи
В Шеста стъпка ще се съсредоточим върху принципите на готовността, вярата и доверието, а също така и върху принципа на себеприемането.

На този етап на работата ни по тази стъпка ни е необходимо да осъзнаем своето погрешно поведение. Що се отнася до ежедневието ни, вече би трябвало да сме подготвени дотолкова, че в повечето случаи да можем да разпознаваме недостатъците си и дори да успяваме да се въздържаме от постъпки, към които те ни подтикват. С времето обаче нашата съзнателност се притъпява и вече не сме толкова наблюдателни към поведението си. Необходимо е голямо количество енергия, за да се наблюдаваме във всеки момент и да удържаме всеки свой импулс. Напрежението ще намалява с всеки ден, ако спираме да се чувстваме виновни и си задаваме въпроса: Дали след като преживях всичко, което ми се наложи да преживя, искам да го повторя? Ние не трябва да спираме дотук. Напротив, каквото и да ни струва, трябва да вървим напред в своето възстановяване. Съхраняваме своите новопридобити принципи въпреки някои неудобства или неудачи, които могат да се появят.

Продължаваме да вървим напред, дори да сме се върнали една стъпка назад. На нас ни е необходимо постепенно, последователно подобрение, а не временна безупречност.


  • По какво мога да забележа, че наистина се възстановявам?




  • Като работих по първите пет Стъпки, аз вървях последователно и упорито към възстановяването. Защо тези качества са толкова важни за Шеста стъпка?

Обръщане към духовния принцип на готовността означава, че сме готови да действаме по нов начин. Но това съвсем не означава че действаме по-различно или че сме способни на това. Въпреки че се справяме със задачите си по-добре от преди, отначало концентрираме своята готовност, за да се избавим от най-лошите и разрушителни форми на нечестност (примерно). Тази стъпка ни предлага да бъдем напълно готови да се избавим от всичките си недостатъци. Това означава, на практика, да бъдем готови повече да не постъпваме непочтенно, дори и в дребните неща. Може да се окаже, че това е повече отколкото сме готови да направим, но на нас ни е необходимо да правим това само днес.

Много е трудно да проявим такава готовност, особено тогава, когато видимите резултати от малките ни измами не са очевидни. Можем да сме уверени, че не сме абсолютно честни и в същото време да си казваме, че след като това наше поведение не наранява никого или се готвим да го направим само веднъж, защо да се безпокоим? Но това е точно този начин на мислене, който води до сериозни последствия в духовен план. Може би наистина никой няма да пострада от нашата нечестност, може дори никой да не я забележи, но това ще се отрази на духовното ни състояние. Дори да не го осъзнаваме ясно, дори да не ни тежи на съвестта и да спим спокойно, ако позволим на недостатъка да се развие прекалено в нас (въпреки добрите намерения „някой ден“ да се справим с него), това ще забави духовното ни развитие. И ако продължаваме да подхранваме нашата нерешителност, в крайна сметка недостатъкът ще се обърне срещу нас, като дори може да ни доведе до връщане към активна зависимост.


  • Готов ли съм точно сега да позволя на някого или нещо да ме избави от всичките недостатъци на характера ми? Ако не, защо?




  • Какво направих днес, което говори за моята готовност?

С думите „напълно готови“ и „всички“, които играят съществена роля в тази стъпка има опасност да се превърнеме в придирчиви педанти. Трябва да помним, че дори нашата готовност да е съвършенна, ние не можем да станем безупречни и съвършени. Нито днес, нито в бъдеще. Ако направим нещо обусловено от някой наш недостатък, въпреки волята си, ще ни се наложи да прибегнеме към принципа на себеприемането. Трябва да признаем, че докато сме в състояние да реагираме на тези наши постъпки, ние затвърждаваме задължението си да се променяме с всеки изминал ден. Ние израстваме дотолкова, доколкото ни е възможно и ако бяхме съвършени, то нямаше да имаме нужда да продължаваме в духовното си израстване.




  • Приемам ли, себе си днес?




  • Какво се е променило от времето когато започнах работата си по стъпките?


Придвижване напред
Може би пред нас изникват мимолетни картини от миналото – от детството или от времето когато употребявахме наркотици, които ни рисуват епизоди на размишление какво би могло да се случи в бъдеще с нас. Вероятно не сме вярвали, че животът ще ни подари всичко, за което си мечтаем – богатство, кариера или слава. Но също така сме наясно, че няма да се окажем неспособни да постигнем повече в личен или професионален план. Но в Програмата на АН повече ни интересува духовното израстване и придобиването на положителни качества. Мислим за качествата, които бихме искали да имаме или за други възстановяващи се зависими, които ги притежават.

По време на работата ни по тази стъпка започваме да развиваме представа за личността, която бихме искали да бъдем. Ако сме били егоистични, навярно се виждаме като безкористни, помагащи, служещи на другите. Можем да помагаме на други възстановявщи се зависими в тяхното възстановяване или да проявяваме помощта си по друг начин. Ако сме последователни и отделяме време и енергия за това начинание, може да видим резултати и награди за усилията ни. Ако сме били нечестни преди, сега може да видим как се сбъдва мечтата ни – повече не губим време да прикриваме следите си от това наше поведение. На този етап искаме да получим пълна представа за нас самите и да придобием надежда, че сме в състояние да отговаряме на тази представа.




  • Как си се представям с тези качества, които искам да имам? Какво ще стане с кариерата ми? Какво ще правя в свободното си време? Какъв родител ще бъда? Какъв съпруг, дете или приятел? Опиши конкретно.

Този образ може да бъде наше вдъхновение. Можем да го извикваме в съзнанието си отново и отново. В моменти на отчаяние или когато ни се струва че сме много далеч от целта, ние усещаме подкрепата, която ще обнови и утвърди нашата готовност. Новият ни образ е трамплин за Седма стъпка, където ще помолим Бог, така както всеки го разбира, да ни освободи от недостатъците ни.



Седма стъпка
Смирено помолихме Бог да ни избави от недостатъците ни.”
Всяка стъпка сама по себе си представлява отделен процес, но в известна степен те са свързани една с друга, защото отделните степени на всяка една си взаимодействат. Части от Първа стъпка преливат във Втора, компоненти от Четвърта стъпка се размесват с всички останали стъпки и т.н. На пръв поглед границата между Шеста и Седма стъпка може да е почти неуловима – като че ли Седма стъпка е продължение или допълнение към Шеста.

Ние отделихме време и положихме усилия, за да осъзнаем и признаем недостатъците си и достигнахме до пълна готовност да се разделим с тях. Единственото нещо, което ни е необходимо сега, е да помолим за отстраняването им. Но как?

И това не е всичко. В Седма стъпка ще трябва да направим нещо повече от това просто да формулираме нашата молитва към Висшата Сила и след това да седнем и да чакаме за отговор. На първо място разбираме, че думата „смирено” в този контекст е въпрос на оцеляване. Необходимо ни е да открием начин да се помолим така, че това да съответства на нашите духовни принципи.

Подготовка за Седма стъпка

Ние направихме много в духовен план, преди да достигнем Седма стъпка, но най-важното е, че направихме връзка между свършената работа и резултатите, които това ни донесе.

Всички предишни стъпки са работили, за да посеем зрънцата на смирението в душите си. И на този етап тези семенца ще дадат своите плодове. За много от нас концепцията за смирението все още е трудно смилаема, но ние вече сме започнали тази тема в Шеста стъпка и ще й отделим нужното внимание в Седма. Необходимо ни е да разберем какво означава за нас смирението, както и това как то се проявява в живота ни.

Не е възможно да изпитваме едновременно смирение и унижение. Ако се чувстваме унижени, ние по някакъв повод се срамуваме или се чувстваме малоценни и нищожни. Смирението е противоположно на унижението.

Докато работехме по програмата, ние изровихме от себе си купища от отрицание, егоизъм и себелюбие. Също така създадохме свой положителен образ и започнахме да действаме за придобиването му в съгласие с духовните принципи. По-рано не осъзнавахме своите сили и възможности, защото добрата ни, здрава половина беше закрита от болестта. А сега ние можем. Ето това е смирение. Няколко примера на проявите на смирението могат да помогнат да бъде разбрано това като концепция.

Ние започнахме своя път във възстановяването имайки ограничени разбирания. Сега, когато сме стигнали дотук, всичко в което сме вярвали в миналото се промени. Например ние вярвахме, че можем да контролираме употребата на наркотици, но когато дойдохме в АН и признахме безсилието си, ние бяхме удивени как само това признание беше достатъчно, за да се променят възгледите ни. Преди не възприемахме уроците, които ни даваше животът и не знаехме на практика какво означава самоконтролът. Благодарение на това, че се отказахме от употребата на всякакви вещества, които променят съзнанието и като работихме по първите шест стъпки, ние вече разбираме по-добре какъв искаме да е животът ни.

Много от нас дойдоха в програмата с „уличен манталитет”. Ние познавахме само един начин да постигнем желаното – чрез манипулиране на околните. Не подозирахме, че имаме точно толкова шансове (дори повече) от останалите, за да удовлетворим потребностите си. Години наред носехме маски, криехме чувствата си и се ожесточавахме към всички, включително и към себе си. Научихме се да подтискаме всичко човешко в нас и в повечето случаи бяхме жестоки. Загубихме арената, на която водехме такива битки и тогава се появиха нови идеи. Разбрахме, че уличните правила важат само на улицата, а в реалния живот са неразумни, излишни и дори опасни.

Ние станахме по-меки, но и по-раними. И вече не възприемаме добротата като слабост. Промяна дори само на тези позиции има драматичен ефект. Много често се променя и външният ни вид.

Много от нас се считаха за неудачници, за жертви на обстоятелствата или на заговор с лоши намерения. Вярвахме, че сме чудесни, просто никой не ни разбираше! Злото, което произлизаше от нас обяснявахме със самоотбрана, ако въобще бяхме в състояние да видим злото и начините, по които наранявахме околните. Самосъжалението процъфтяваше на тази почва, ние се опивахме от страданията си, но също така подозирахме, че награда за тези страдания няма да има.

Първите шест стъпки ни учат да определяме нашата роля в настоящето. По-рано смятахме, че просто някак си попадаме в определени ситуации; сега ще видим как сами създаваме такива ситуации. Ще си дадем сметка за пропуснатите възможности, ще престанем да обвиняваме другите за съдбата си и ще видим, че всичко, което се е случило с нас в много случаи е предопределено от избора, който сме направили в даден момент.

Смирението е проява на нашите човешки черти. Ако това ни се случва сега в Седма стъпка, това означава, че за пръв път чувстваме истинско състрадание към себе си. Също така сигурно сме развълнувани от факта, че за пръв път съзнателно извършваме много човешки постъпки и се стараем да правим нещата, като се стараем с всички сили. Вземаме решения, правилни или погрешни, и се надяваме, че всичко ще стане, където и както трябва. Помним кои сме в действителност и знаем, че ако правим всичко по силите си за останалите, то и те ще се отнасят така към нас. Усещаме истинска връзка с околните и не забравяме че поради болестта си има вероятност да изпадаме в ситуации, които не са безопасни за нас, както и че не сме безгрешни. Мечтаем за бъдещето и в този момент имаме нужда да се уверим в нашето новопридобито смирение и да разберем как се проявява в ежедневието ни.


  • Кои от позициите ми се промениха, откакто започнах да работя за своето възстановяване?




  • Кое в мен се оказа „сапунен мехур“, и кое здрава част от мен?




  • Какво влияние оказва смирението на моето възстановяване?




  • Как осъзнаването на собственото ми смирение ми помага в работата по тази стъпка?

Работата ни дотук ни помага да установим отношенията си с Бог, така както Го разбираме. И тази работа ще даде своите плодове, когато отработим Седма стъпка. Във Втора стъпка ние само се замислихме за Висшата Сила, която може да ни върне здравия разум и да ни помогне да оставаме чисти. Отидохме по-далече в Трета стъпка, като взехме решение да поверим волята и живота си на тази Сила. Многократно молехме Бог да ни преведе през Четвърта и Пета стъпка, споделяйки с Негова помощ най-тъмните страни от живота си. В Шеста стъпка разбрахме, че Бог може да направи за нас много повече, отколкото просто да ни запази чисти.




  • Как прогресира разбирането ми за Висша Сила от преди?




  • Има ли промяна в моето отношение към Висшата Сила?




  • Как работата ми по предишните стъпки ме подготвиха за работа по тази?



Помолихме за отстраняване на недостатъците ни

Как да помолим Бог да отстрани недостатъците на характера ни? Отговорът на този въпрос ще зависи много от това, какво е разбирането ни за Бог.

Съществуват много и различни представи за Бог. Толкова много, че едва ли бихме могли да приведем примери за това как индивидуалният духовен път на дадена личност може да повлияе на работата на тази личност по Седма стъпка. Достатъчно е да се знае, че в работата ни в тази стъпка се отразяват нашите лични особености на поведението.

Може да прибегнем към личен ритуал или някакъв вид молба, за да помолим нашата Висша Сила да ни освободи от недостатъците на характера ни. Изхождайки от целта на това ръководство ние наричаме тези действия молитва. Думата „молитва” е широко разпространена в Общността на АН, за да се опише начинът на общуване с Бог, кой както Го разбира. Само тонът на молитвата е един и същи, той се изразява с думата „смирено”. Ние се молим за избавяне от недостатъците ни като проявяваме максимум честност и духовност.




  • Как ще помоля Бог да отстрани моите недостатъци?




  • Могат ли другите възстановяващи се зависими да ми помогнат да разбера как трябва да се помоля?




  • Помолих ли ги да споделят с мен своя опит?




  • Помолих ли своя спонсор да ме ориентира?

Както с всеки друг аспект от Програмата, ние не се опитваме да молим за отстраняване на всичките си недостатъци наведнъж. Ще се молим отново и отново, през целия си живот. Начинът на изразяване на молитвата може да се промени в съответствие с това, как ще се променя нашето разбиране за Бог. Нищо от това, което правим на този етап, не може да бъде завинаги предопределено в работата ни по тази стъпка.


Каталог: groups
groups -> Намалял месечен оборот на междубанковия пазар, но рекордно голям оборот през последния ден
groups -> Българският лев в семейството на валутите на Европейския съюз дългови пазари
groups -> Равномерно увеличение на ежедневните валутни сделки на търговските банки с централната при слабо изразено увеличение в края на месеца
groups -> Декември 2005 г. No 14 / 2005
groups -> Няма спасителен план за ктб от акционерите До 15. X. трябва да дадем отговор на Брюксел за гарантираните депозити, казва Калин Христов
groups -> Standard & Poor’s повиши кредитния рейтинг на България дългови пазари
groups -> Прессъобщение 17 май 2004 г
groups -> Юни 2005 г. No 7 / 2005. усилена търговия с левови дцк
groups -> Доларът поскъпва, активизация на междубанковите сделки с usd на валутния и европаричния пазар
groups -> Иванка Иванчева (+359 2) 9145 1712


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница