Ръководство за работа по стъпките в анонимни наркозависими

Придвижване напред

Обсъждането на всяка една от поправките е съществена. Няма значение от колко време сме чисти или колко много опит имаме в поравянето на щетите. Всеки един от нас е предразположен да не преценява правилно дадена ситуация, когато работи сам и затова откриваме, че може да видим нещата по-ясно, когато поглеждаме на дадена ситуация от друга гледна точка. Тук на помощ ни идва опита на нашия спонсор, и е удивително, колко много може да ни помогне едно просто обсъждане как бихме могли да събудим тихата сила и увереността, които живеят във всеки един от нас. Когато се отърсим от объркването и разсейващото влияние и когато разкрием това солидно ядро от смирение, спокойствие, опрощение и умиротворение, ние сме готови за Девета стъпка.

Готовността, която придобихме приемайки личната отговорност направи възможно за нас да съставим своя списък от Осма стъпка. Приготовленията, които трябва да направим в тази стъпка преди на практика да направим своите поправки са преди всичко за това да заздравят онова, което вече е част от нас. Равнището, на което сме способни да прилагаме на практика принципите на опрощението, дълбочината на прозрението, което имаме и количеството самоосъзнатост, което сме способни да поддържаме по време на процеса на поправките ще зависи от нашия предишен опит със стъпките и от това колко усилия сме готови да вложим в своето възстановяване.

• 
  Как работата ми по предишните осем стъпки ме подготви да работя по Девета стъпка?
  

• 
  Как честността ми помага в работата по тази стъпка?
  

• 
  Как смирението ми помага в работата по тази стъпка?
  

Дори и такива конкретни поправки като връщането на стар дълг, едва ли ще бъдат направени веднъж и завинаги, когато дълга е изплатен. Живеенето на нашата Девета стъпка изисква това да не правим дългове, които не можем да изплатим. На по-дълбоко ниво, ние може да се нуждаем от това да хвърлим поглед на различните дългове, които правим – например като приемаме услуга след услуга от приятели, но без никога да отговаряме със същото или като злоупотребяваме с търпението на хората, с които споделяме общи отгворности, като не поемаме честно своята част. Избягването на подобни неща в бъдеще е такава част от нашите поправки, колкото редовното плащане на старите дългове.

• 
  Какво означава извършване на поправки?
  

• 
  Защо извършването на поправките означава това, че съм длъжен да направя повече от това да кажа „Извинявай!“?
  

• 
  Как правенето на поправките е посвещаване на непрекъснатия процес на промяна?
  

• 
  Какви страхове имам относно правенето на поправките? Притеснявам ли се, че някой ще си отмъсти или ще ме отхвърли?
  

• 
  По какъв начин Деветата стъпка изисква ново ниво на предаване на програмата?
  

• 
  Какво е отношението ми към финансовите поправки?Вярвам ли в това, че Бог според моето разбиране ще подсигури това от което се нуждая, толкова колкото ми е необходимо, дори ако жертвам част от онова, което имам, за да направя съответните поправки?
  

Без значение от колко време сме чисти или колко много пъти сме преминавали стъпките, ние обикновено имаме някакви страхове и очаквания, когато започваме нова стъпка. Това може да е особено вярно, ако имаме някакъв предишен опит със стъпката. Деветата стъпка в частност вероятно ще породи известна двойственост.

Например на този етап много от нас могат да открият, че мислят за своя минал опит в правенето на поправките. Някои от тях временно са били много положителни. Ако сме поправили причинена вреда пред любим човек, който е откликнал на нашия жест на помиряване, ние вероятно сме преживяли прекрасни чувства на надежда и благодарност. Ние бяхме обнадеждени, че тези взаимоотношения ще продължат да се развиват все по-добре. Бяхме благодарни за това, че ни бе простено и че нашите поправки бяха приети.

Вярвате или не, подобен опит може да работи срещу нас при по-късните ни поправки. Можем да повярваме, че всички наши поправки би трябвало да протекат така добре, а когато това не стане така, ние сме съкрушени. Или ние можем да решим, че подобни поправки не са обичайно явление и да сме уплашени до степен на отлагане на правенето на поправки, чиито изход не сме сигурни, че ще бъде добър. Ако се уловим, че сме обхванати от проектиране на това как ще протекат нашите поправки, ние имаме нужда от преразглеждане целта на Девета стъпка.

Деветата стъпка е предназначена за това да ни даде възможност да поправим разрушенията, които бяхме причинили в миналото. Три основни концепции са свързани с правенето на поправките: анализ, възстановяване и овъзмездяване/компенсиране/.
Анализът пердполага това да открием отговора на проблема. Ние трябва да разкрием какво ни тормозеше или притесняваше по някакъв начин.
Възстановяването означава да върнем към предишното му състояние нещо, което е било разрушено. Това може да бъде взаимоотношение или качество, което преди е съществувало, например доверието. Ние можем да възстановим своята репутация, ако тя е била добра на даден етап в миналото.
Овъзмездяването е много близко на възстановяването. Но във връзка с Девета стъпка ние може да го разглеждаме като акт на възвръщане на нещо материално или по-абстрактно-на неговия истински притежател.
Нашия спонсор може да ни помогне да изследваме всяка една от тези концепции, така че да може да изградим представа за същността на правенето на поправки и да оставаме съсредоточени върху онова, което би трябвало да правим. Само чрез преминаването през този процес ние осъзнаваме много от облагите, свързани с Девета стъпка. Едни от тях, които може би осъзнаваме за първи път е чувството на освобождение или илпсата на вина и срам.Може да е нужно известно време във възстановяването или опит с няколко поправки, за да може да оценим някои от изгодите от Девета стъпка:по-ясна представа за чувствата на другите и последствията от поведението ни върху другите, чувство на радост от това, че бяхме способни да изцелим наранявания, продължили дълго, способността да обичаме и да приемаме повече хора около нас.

• 
  Какви други страхове или очаквания имам по отношение на моите поправки?
  

• 
  Защо няма значение как са приети моите поправки? Какво общо има това с духовната цел на Девета стъпка?
  

• 
  Как мога да използвам помощта на другите наркотициици, моя сопнсор и моята Висша сила като източник на сила в този процес.
  

Преди да представим няколко примера е много важно да отбележим, че това са само примери. Това ръководство не е предназначено да замести спонсора. Преминаването през всяка поправка със спонсорирания и съвместната работа за решаване на това кое е най-добро.

Някои ситуации са по-сложни и те се виждат при пръв поглед. Ние може да мислим, че разрешението е очевидно, но би трябвало винаги да отделяме време за допълнителни размишления. Например, може да съществува ситуация, в която човекът или хората, които сме наранили не са наясно какво сме направили и научавайки какво сме направили, това може да ги нарани повече. Ние може да имаме приятели, роднини или работодатели, които да не са знаели за нашата зависимост. Ако им кажем това, това може да ги нарани. Нашият спонсор ще ни помогне да видим мотивите си относно желанието ни да кажем на хората за нашата зависимост. Трябва ли те да знаят? Каква добра цел ще обслужи споделянето на подобна информация. Какви щети може да причини тази информация? А какво да кажем, ако същата ситуация беше усложнена от кражбата на пари от наши приятели? И какво ако някой друг беше обвинен за кражбата на парите?

Не е нужно да разкрием нашата зависимост, както и да признаем за кражбата и да върнем парите. Може би да, а може би не! Всяка една от тези ситуации имат нужда да бъдат разгледани индивидуално. И отново, нашият спонсор ще ни помогне да решим как най-добре да се справим с всяка една от тези ситуации. В обсъждането с нашия спонсор, ако сме непредубедени, ние със сигурност ще помислим за тези ситуации по начини, по които никога преди това не сме мислили. Ние може да видим как онова, което в първия момент смятахме за очевиден метод за правене на поправки, може би не е най-правилен, въпреки всичко. От полза ще ни бъде да се подготвим за това обсъждане, като направим списък на всички обстоятелства околотези трудни поправки. Така че този списък да бъде пред нас, когато говорим със спонсора си.

Дали това ще изложи на опасност някого, като да кажем нашето семейство? От друга страна, ако се укриваме от правосъдието, какъв би могъл да бъде ефекта от един внезапен арест върху нашите семейства? Вероятно в подобен случай най-добре е да потърсим правен съветник и да изследваме нашите възможности. Във всички случаи ние трябва да приемем по някакъв начин последствията от своето поведение, но ние трябва да имаме предвид, че това което казва тази стъпка - „освен в случаите, в които това би наранило тях или други хора“ може да се отнася в голяма степен за нашите семейства. Ние ще сме длъжни да обмислим тези ситуации много внимателно с нашия спонсор и ще видим как ще направим поправките.

• 
  Дължа ли поправки, които могат да причинят сериозни последствия, ако ги направя? Какви са тези поправки?
  

Друго обстоятелство, при което не бихме били способни да напарвим дилектни поправки и то не защото съществува вероятност да причиним допълнителна вреда, е когато човекън на когото дължим поправки е мъртъв. Тази ситуация е често срещана в АН-толкова често, че нашите членове за развили многообразни творчески методи за справяне.С поправки от подобен вид нашите членове дори успяват не просто да се освободят от собственото си чувство на вина.Някои от тях направиха парични дарения на името на човека на когото дължим поправки. Някои от нас поеха изпълнението на задача, която значи нещо за този човек. Някои от нас овъзмездиха децата на този човек, които също могат да имат сове собствено място в списъка на нашата Осма стъпка. Начините по които можем да се справим в подобни ситуации са ограничени единствено от нашето въображение и ниво на готовност. Ние можем да се изненадаме колко ефективни могат да бъдат „индиректните” поправки в подобни ситуации. Много от нас се опитват да направят тези поправки колкото е възможно по-директно, като посетят гроба на дадения човек или друго значимо място и може би като прочетат писмо или просто разговарят с паметта или духа на този човек. И отново нашата реакция при подобни ситуации ще се определя от природата на щетата, която сме причинили, нашите духовни вярвания и убеждения и разбира се от насоката на нашия спонсор.

• 
  Дължа ли поправки на някой вече починал? Какво важно нещо знам за този човек, което мога да използвам при планирането на моите поправки?
  

Ние подчертахме нуждата от това да проверим всяка една от поправките с нашия спонсор преди да продължим напред. Въпреки че това е важно не е нужно да станем немислещи роботи, страхуващи се да мислим или да действаме без да попитаме своя спонсор за това.

Много от нашите членове са попадали на хора от своето минало, които не сме вписали в списъка на своята Осма стъпка, но които присъстват там. Понякога поправките, които дължим са толкова ясни, че би било глупаво да не се възползваме от подобно щастливо съвпадение. В други случаи ние може да попаднем на такъв човек и да изживеем много неудобни чувства без да знаем обаче какво ги причинява. Ако това се случи е добре да задълбочим взаимоотношенията си процеса на Четвърта и Пета стъпка, за да придобием по-голяма яснота относно това. Във всеки случай ние не би трябвало никога да разглеждаме списъка от Осма стъпка като „приключен”. Най-вероятно ние ще прибавяме имена към него през целия си живот.

Но какво да кажем за хората, които не можем да открием? Трябва ли да продължим напред и да направим директни поправки на тях също? Вероятно, макар много от нашите членове да са попадали на някого, когото никога не сме били способни да открием обикновено на места, на които никога не сме очаквали да срещнем. Ние можем определено да стигнем до извода, че това е работа на Висшата сила, когато се случват подобни съвпадения, но дори и да не смятаме, че това е така ние определено не трябва да пренебрегваме възможността да направим директни поправки.

Ако не можем да открием някого от нашия списък с поправки, ние можем да поискаме да почакаме. Ние трябва да продължим да полагаме всички усилия, за да открием този човек, ние трябва да полагаме усилия да не причиняваме същия тип вреда на някого и ние трябва да запазим своята готовност. Духът на готовност може да изпълни ролята на поправкитеу когато не можем да направим конкретните поправки.

След като разгледаме усложненията свързани с извършването на директни поправки, може да ни изглежда, че извършването на директни поправки е лесно или поне по-ясно. Ние извършихме нещо, което нарани някого. Ние се нуждаем от това да се извиним и да поправим щетата. Така е, нали? Не много често, ако не и никога. Както беше споменато по-рано, прицесът на поправките няма определено начало и край. В някакъв смисъл ние често започваме да правим поправки веднага след като останем чисти. В повечето случаи, ние веднага поправяме част от своето поведение. Тази част от процеса на поправките, при която променяме себе си запхочва дълго преди да говорим директно с този някой, когото сме наранили.

• 
  Коя част от моето поведение е нужно да променя?
  

А какво да кажем за тези директни поправки, при които сядаме с някого, осъзнаваме и променяме отговорността за щетите, които сме причинили и приемаме всеки възможен отговор, който получаваме? Това са поправките, които могат да предизвикат страх в нашите сърца. Ние си представяме как седим пред някого от хората в нашия лист с поправките. Смирено и искрено признаваме своята грешка и след това точно толкова смирено и искрено пердлагаме да поправим грешката, само за да чуем отговора на този човек: „Това никога не може да бъде поправено. Това, което направи беше толкова ужасно!” или „ Забрави! Никога няма да ти простя!”

Всъщност ситуации като описаните по-горе са точно тези, от които се боим най-много защото ние се страхуваме да не загубим своята вяра в процеса. Ние поехме невероятен риск като си позволихме да повярваме във Висша сила в себе си, във възможността да се възстановяваме. Нашите най- лоши кошмари са, че щетите не могат да се поправят, че ние сме едни ужасни хора, на които не може да им бъде простено. Едно от нещата, които могат да ни успокояте това, че много възстановяващи се наркотициици са получавали отрицателни реакции от някого, пред когото са правили поправките си и те не само не са допуснали да изпитат разорачование, но са получили същите духовни ползи от извършването на поправките каквито биха имали, ако бяха получили любов и опрощение.

Понякога нашите опити в правенето на поправките се приемат прекалено отрицателно, ние откриваме, че имаме нужда да предприемем допълнителни стъпки, така че да можем да усетим, че получаваме някакво решение. Нашия основен текст ни казва, че:”Установяването на контакт с някой, който все още страда от нашето злодеяние може да е опасно.” То може да бъде безполезно, особено в случаите, когато се обръщаме към член от семейството или близък приятел. Установяването на връзка с хора, които сме наранили, преди те да са имали възможността да се успокоят, може да предизвика гневна реакция у тях, докато след малко повече време те биха реагирали доспа по-различно. Ако сме установили контакт с такъв човек прекалено рано, ние може би ще искаме да изчакаме да мине известно време и да опитаме отново.

Все пак понякога, без значение колко добре сме се подготвили или колко смирени са нашите поправки, даденият човек просто нява да ги приеме. Ако ние се сбълскаме с ттакава ситуация имаме нужда да осъзнаем че съществува една точка, в която нашата отговорност свършва. Ако някой е решил да ни има зъб до края на живота си, може би най-доброто, което можем да направим е да пожелаем всичко най-добро на на този човек и да смятаме поправката за приключена. Ако изпитваме затруднения с чувствата, които изплуват от такива поправки, нашият спонсор ще ни помогне да открием начин да се споразумеем с поправките. Може би в определени ситуации може би ще е по-добре да направим индиректни поправки или може да почувстваме, че нашите поправки са по-пълни, ако предприемем други действия, които възвръщат или поправят ситуацията. Например ние се опитвахме да поправим причинените щети пред бивш работодател, от който бяхме откраднали пари. Той или тя не искат и да чуят за нашите поправки и не искат нашите пари. Ние може да открием, че можем да разрешим ситуацията и да овъзмездим дадената личност като насочваме клиенти към неговия (нейния) бизнес или ако е възможно по някакъв начин анонимно връщаме парите, които сме откраднали.

Ние имаме нужда да запомним, че поправянето на причинените щети е част от нашата лична програма за възстановяване. Истина е, че ние правим поправките, защото ги дължим, но ние също имаме нужда да разпознаем духовния растеж присъщ на процеса на извършване на поправките. Първо ние разпознаваме и приемаме щетите, които сме причинили. Както се казва:”Я! Това работи:как и защо?” Това разбиране ни „изхвърля” от нашето себеобсебване. И тъй като то и егоцентричният страх са тези части от нашата болест, които засягат най-силно нашата духовност, намаляването и изчезването на тези части от нашата болест със сигурност ще накара нашето възстановяване да разцъфти. Второ, установяването на пряка връзка с човека, когото сме наранили и осъзнаването на вредата, която сме причинили е огромна крачка в нашето духовно пътешествие, без значение как са приети поправките. Фактът, че ние преминахме през неща изискваще такова голяво смирение беше доказателството, че всъщност ние бяхме придобили известно количество смирение. На края, след като направим поправките ние имахме усещането за свобода. Ние повече не сме обременени от тежестта на недовършената работа и чувство на срам, поради вредата която бяхме причинили. Тя си беше отишла.Нашия дух се извисява.

• 
  Подготвен ли съм духовно за извършването на всички трудни поправки и да се справя с резултатите?
  

• 
  Какво направих, за да се подготвя?
  

Нещо, което изглежда е проблем за много от нас е това, че често дължим поправки на хора, които са ни наранили също. Това може да е родител или друг роднина, който ни е тормозил или приятел, който по някакъв начин ни е измамил, или работодател, който не се е отнесъл честно с нас и т.н. Ние свършихме доста работа в предишните стъпки, за да разграничим това, което те ни причиниха от онова, което ние свършихме. Ние знаем точно каква беше нашата роля в тези ситуации и знаем същот така защо правим поправките. Като се подготвяме да направим директни поправки, ние се нуждаем от това да бъдем напълно наясно, че ние правим поправки заради своята роля в тези конфликти. Ние не правим нашите поправки, за да предизвикаме насила или чрез манипулация същите поправки. Ние не сме отговорни за изчистването на нещо, което не е от нашата страна на улицата. Имайки това наум по време на извършването на поправките ние ще се фокусираме върху нашата цел без значение как се приемат нашите поправки и дали ние приемаме или не поправките за щетите причинени ни на нас.

Понякога все пак вредата, която ни е причинена е толкова крайна, че е по-добре да отложим правенето на поправките за по-късно. Например, много от нас бяха емоционално, физически или сексуално малтретирани като деца от по-възрастен роднина. Въпреки, че не сме имали вина в тези цитуации и затова не дължим никакви поправки за тях, ние може да сме откраднали пари или да сме причинили физическа или имуществена щета на този роднина в някакъв друг момент. Така ние дължим поправка на кражбата, физическото насилие или вандализма. Въпросът, който изниква в тези ситуации е не дали да се направят поправките, а кога и как. Може да мине доста време преди да станем готови да направим подходящи поправки и е нормално. Ние чакаме и работим със своя спонсор.

Имаме нужда да опитаме да простим на хората, които са ни наранили преди да поправим причинените от нас щети пред тях. Ние не искаме да седнем с някого на когото сме ядосани и да се опитваме да правим поправки. Нашето отношение ще си проличи, без значение колко добре се опитваме да го прикрием. Поправките не са особено подходящо време да действаме.

Има голяма разлика между ситуациите, в които сме били наранени против нашата воля и ситуациите, в които нашето поведение е допринесло за начина по който сме били третирани. За много от нашите поправки, когато сме гневни на някой, който се е отнесъл зле с нас, ние имаме нужда да се запитаме дали нещо, което ние сме направили би могло да е накарало този човек, ние може да сме разгневени на своите родители за това, че не ни се доверяват, не ни позволяват да отидем в края на седмицата на АН дискотека. Ако се замислим обаче колко пъти сме лъгали къде отиваме и за това как винаги сме употребавали наркотици, където и да бъдем, това може да ни помогне да разберем, че нашите родители не могат да не се отнасят към нас с недоверие и да видим, че може би е нужно да прекараме повече време в спечелването на тяхното доверие. Или може да сме били егоистични, да сме се отдръпнали от някой наш приятел.След това, когато се нуждаем от помощта му и той но се отзовава ние ставаме гневни и негодуващи. Напомняйки си, че ние създадохме голяма част от своето собствено нещастие, това ще ни помогне да простим на онези, които ни нараняват.

Друг начин, по който можем да открием опрощение е като „излезем” от себе си и помислим какъв е живота на другите хора. Може би хората, които ни бяха наранили са направили това, защото са имали проблеми, които са намалили чувствителността им към другите. Може би нашият спонсор не е отговорил на нашите телефонни обаждания цяла седмица, защото неговото най-малко дете е било в затвора. Може би нашият най-добър приятел ни е казал, че взаимоотношенията ни са нездравословни и че трябва да ги прекратим. Може би нашият работодател не е оценил нашата работа, защото е бил притеснен дали ще може да ни плати в края на седмицата. Ние обикновено се чувстваме малки и незначителни, когато откриваме, че човекът срещу когото негодуваме е имал някакъв болезнен проблем. Може би ще ни е по-лесно да простим и да сме по-любящи и прощаващи, ако още от началото приемем, че намеренията на хората са добри и че ако някой е груб с нас, това е така, защото той или тя страда и поради това е много объркан.

Първото и най-важно нещо, което правим когато се подготвяме духовно, за да напарвим нашите поправки е да се домогнем до силата и любовта на нашата Висша сила. Размишлявайки за любящата прошка на Бог в моментите когато сме наранявали хората, ще ни помогне да се обърнем към хората с любов и опрощение. Използвайки своята Висша сила като вид защитна сила ние ще подсигурим това че отрицателните реакции на нашите поправки няма да ни накарат да загубим надежда. Ние можем да балансираме като се молим и медитираме преди всяка поправка.

• 
  Дължа ли поправка на хора наранили и мен?
  

• 
  Простих ли на всички тях? На кои от тях все още не мога да простя? Опитах ли се да приложа всички споменати по-горе начини за генерирането на дух на опрощение? Какво каза моя спонсор за това?