Рмайсторски клас по биобиблиография: феноменът на умберто еко и библиографирането му [1]



Дата14.01.2019
Размер297.02 Kb.
#109779


РМАЙСТОРСКИ КЛАС ПО БИОБИБЛИОГРАФИЯ:

ФЕНОМЕНЪТ НА УМБЕРТО ЕКО И БИБЛИОГРАФИРАНЕТО МУ [1]

(Университет по библиотекознание и информационни технологии – 17.05.2018)

(Тезиси)
Проф. д.п.н. Александра Куманова
Спрямо езика не може да съществува нищо външно.”

У. Еко
І. Биобиблиографията –

генезис и послания на формата
Биобиблиографията (библиографското разкриване на творческия път на една личност чрез фиксиране на нейните трудове) е вкоренена в библиотечната библиография. Структурирането на дошлите до наши дни и разпространявани и днес библиотечни каталози идва от създадените в елинистичен Египет „Таблици … на Калимах Александрийски (310 г. пр. н.е. или няколко години по-късно – 240 г. пр. н.е.), които стъпват на традициите на моделиране на каталозите на библиотеките на Древността...

Генезисът на библиотечната библиография посочва два вектора – послания, които се превръщат в императив на ХХ и ХХІ в.:

- чрез нея се поставят устоите на световната (международната) универсална библиография – библиографска разновидност, отчитаща документи: а) по цялото човешко познание – универсалното (често явяващо се в историята и в настоящето в качеството на хуманитарно) и б) без териториални ограничения);

- нейният онтогенез (индивидуално развитие като вторично-документална форма) съвпада с филогенеза (историческото развитие на планетарната библиосфера) (понятията онтогенез и филогенез влизат от естественонаучното знание в хуманитарно-научното знание, разбирано като универсално познание).

Ноосферата (разума) (Владимир Вернадски /1863-1945/, Александър Субето /род. 1937/), семиосферата (знаците) (Юрий Лотман /1922-1993/, Томас Сибиък /1920-2001/, Умберто Еко /1932-2016/), инфосферата (информацията) (Руджеро Гиляревски /род. 1929/), библиосферата (книгата, документите) (Аркадий Соколов /род. 1934/) на човечеството са ракурси на виждане на ПРИНЦИПНО ЕДНА И СЪЩА ПЛАНЕТАРНА МЕНТАЛНА ГЕОКОСМИЧЕСКА ЦЯЛОСТ, естествено надстрояваща биосферата, атмосферата и литосферата.

Точно описаният феномен е причината биобиблиографията да стане цяла самостоятелна стъпка в самозараждането на библиографските форми, установена от възникналия в зората на християнството в лоното на Църквата от почитания и от Православната и от Католическата църква днес блажен Йероним Стридонски (340 ? – 420 ?) (увековечен от Джото ди Бондоне в Капела Скровени в Падуа) биобиблиографски речник Книга за знаменитите мъже” (Книга за църковните писатели”).

Тази първа биобиблиография в съвременното понятие за формата посочва също императиви, които особено силно звучат в ХХІ в.:

- планетарност на информационното моделиране;

- отсъствие на идейни демаркационни линии (макар и христиански по своето intention, трудът включва и еретици – Тертулиан /ок. 160 – след 220/), Ориген /ок. 185 – 253/254/);



- от неговата форма се зараждат не само всички биобиблиографски речници за знаменитите мъже (църковните писатели)до обобщаващия биобиблиографски речник на Йоан Тритемий, абат Шпонхаймски (1462-1616), но и всички, достигнали до нас форми на библиографията от енциклопедичния примерен каталог за духовното и светското четене „Наставления … на монаха Касиодор Сенатор (487 ? – 585 ?) до библиографските пътеводители от І-ва, ІІ-ра и ІІІ-та потенции на днешния ден – „Пътеводителя … на Алис Крьогер (?-1909), Исидора Мадж (1875-1957), Констас Уинчел (1896-1983) <…> в Съединените щати до „Пътя към книгите на Тодор Боров (1901-1993) <…>.
ІІ. Автобиобиблиографията –

исторически корени и послание на феномена за биобиблиографията
Макар и признатата от историците на библиографията – Георг Шнайдер (1876-1960), Луиз-Ноел Малклес (1890-1973) и Константин Симон (1887-1976) – за най-рядка вторично-документална форма, автобиобиблиографията (библиографското разкриване на творческия път на една личност, осъществено от самата тази личност) има изключително древни корени.

Тези корени ни отвеждат към автобиобиблиографските трудове на знаменития лекар, хирург, философ и библиограф Клавдий Гален (129 или 131 г. – ок. 200 или ок. 210 г.) и преподобния монах Беда Достопочтени (672 или 673 – 735)...

Посоченото начало на автобиобиблиографията показва нейната по-голяма древност от самата биобиблиография.

Това от своя страна свидетелства, че библиографирането на една личност има най-дълбоката култорологично изведена в историята същност (чрез автобиобиблиографията!)да отрази уникалността на съответния творец (а не просто да биобиблиографира трудовете му)…
ІІІ. Ековианата –

онтологичен и методологичен дискурс
Няколко изходни черти на биобиблиографирането на Умберто Еко следва да бъдат изтъкнати специално:

1. Неговото литературно наследство е структурирано в (художествени) образи и (философски) понятия и представлява (ризоматичен – лат.: rhizome РИЗОМА: плуралистично ментално многомерно построение от връзки, което става едновременно на нивата на факти, първични документи, вторични документи, метасистеми, философски картини) калейдоскоп на система от възгледиотворен учебник-практикум по ризоматично мислене.

2. Библиографски и историографски Умберто Еко (а той, бидейки семиотик – медиевист, е и библиограф, и историограф!) проследява различни феномени на съвременната цивилизация, които описва с коренищата (ризомата) им до недрата на самозараждане (в по-ранните си творби е обърнат към страната на Средновековието, свързана с феномените на манастира, скриптория, библиотеките, а в по-късните – към другата страна на същата епоха – тази на народа, смеха, психологията на тълпата /Гюстав Льобон/).

3. На практика ризомата е историографията на всеки описван феномен (знанието за това какъв е бил този феномен в представите на предшествениците и какъв е днес в различните трактовки, битуващи на планетата ни). Без такова знание продуктите на интелектуалния труд са несъстоятелни, защото те имат значение само тогава, когато са свързани с генеалогичните линии на познанието.

4. Идеята за естествената свързаност между явленията на духовната и материалната култура в науката е поставена във вид на ризома от Жил Дельоз (1925-1995) и неговия съавтор Феликс Гватари, макар че тя кулминира в учението на Умберто Еко за сферите („Отсъстваща структура) вписването на информационните реалии до геокосмичност (планетарно мислене).

5. Към такъв синтез водят правилното прочитане на мита за Ариадна (последната книга на Умберто Еко е „Корабът на Тезей), вкоренен в хиперборейската, халдейската и древноперсийската духовност; питагорейската и платоническата философски традиции; Данте /гласовете на Данте и Петрарка помнят стените на Болонския университет, в който преподава Умберто Еко!/, Шекспир, Гьоте; Римски-Корсаков, Блок, Хиндемит...).



6. Писменото наследство на Умберто Еко е създадено във формата на ПОЕЗИЯ (форма на литературното изкуство, при която езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите и разума качества в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и семантичното му съдържание. Поезията при Умберто Еко е в немерена реч (проза).

7. Постмодерната некласическа парадигма на съвременното познание, в която се ОБЕДИНЯВАТ религията, философията, науката, литературата и обикновеният живот, получават от Умберто Еко едновременно в уникален огледален вид и рационална обоснованост, и образно въплъщение.



Изложеното позволява да бъде направен следният феноменологичен извод не само за вторично-документалния хоризонт на ековианата, но и за всяка биобиблиографска работа: биобиблиографията – подобно на това както медицината (лекарят) не лекува болестта, а болния от тази болест човек, – така и тя (биобиблиографията) е вторично-документален модел на творческия път на личността, създала различни документи, а не регистрация на самите документи – без отчитане на личността, която ги е създала.

Всяка биобиблиография има тази свръхидея.

На езика на семата (знака) мисленето на Умберто Еко издига формираният от него тезис „Спрямо езика не може да съществува нищо външно. също като императив, стоящ пред биобиблиографската модалност.

Самото биобиблиографиране в ековианата става инструмент на принципно надвербалното екознание – образ на семиосферичния космизъм (планетарно мислене за знаците).
ІV. Историографски образи на дедукцията в биобиблиографията,

фиксирани в българската вторично-документална практика,

които водят към ековианата
Два примера от българската биобиблиография са достатъчни за илюстрация на формулирания тук тезис:

Първи пример. В автобиобиблиографския си труд „Книжевни залиси , завършен към 19 април 1950 г. – по идея (1949) на Българския библиографски институт (1941-1963) – акад. Александър Теодоров-Балан (1859-1959), бидейки езиковед, литературен историк и библиограф, подрежда библиографираните от него от 30-те години на ХХ в. 866 систематизирани номерирани записа на своите произведения в следните раздели:

І. Език (Статии, бележки, оценки, вести [1881-1950] – NN 1-287; Книги и книжици /брошури/ [1892-1947] – NN 288-299; Необнародвани работи [1881-1949] [12 неном. записа]);

ІІ. Книжнина (Статии, преводи, бележки, оценки, вести [1880-1949] – NN 300-492; Книги [1895-1934] – NN 493-502; Необнародвани работи [1883-1950] [7 неном. записа]);

ІІІ. Общество (Статии: История, образование, култура, народност, общественост, личност [1880-1948] – NN 503-849; Книги и книжици /брошури/ [1902-1918] – NN 850-857; Необнародвани работи [1883-1950] [14 неном. записа]).



Този вторично-документален труд получава гражданственост едва в наши дни – през 2011 г. [2]…

Същественото в разглеждания тук контекст е категоричното извеждане на проблематиката, свързана с ЕЗИКА, във водеща позиция в посоките на творчеството на персоналията… … …

Втори пример. В издадената от Българския библиографски институт във връзка с 30-годишнината от смъртта на Христо Смирненски (1898-1923) – 18 юни 1953 г. (препоръчителна) биобиблиография Тодор Боров и неговият съавтор Екатерина Иванова избират високо архитектонично решение (което не се вписва в трактовките на някои анализатори на формите на препоръчителната библиография от втората половина на ХХ в., трактуващи ги изключително едностранно и опростено като единствено идеологемни феномени) [3].

Биобиблиографията е композирана от прижизнени и посмъртни монографични издания на произведения на персоналията. Приведена е литература за нея – книги и статии.



Същественото в разглеждания тук контекст е категоричното извеждане в библиографирането на персоналията на цели компактни издания (които разкриват панорамата на концептуалната натовареност на автора), а не на нейни отделни творби, пръснати из страниците на периодичния печат… … …

И първият, и вторият пример ни отвеждат по свой уникален начин към историографския методологически фундамент на биобиблиографирането на персоналии като към ключ за извайването не само на тези персоналии, но и на структурирането на всяка биобиблиография.
V. Ризоматизъм (историографска основа)

на биобиблиографирането в биобиблиографията
Оперирането със структурата от връзки (ризомата) става водещо в биобиблиографската работа на нашето съвремие.

Не случайно лауреатът на Нобелова награда Йосиф Бродски (1940-1996) изтъква: „В атомния век хората се интересуват не от нещата, а от структурата (Подчертаното – мое. – А. К.) им.”...

Информационната наука на съвремието ни се трансформира в универсално енциклопедично РИЗОМАТИЧНО ПОСТРОЕНИЕ ОТ ВРЪЗКИ с висока евристична и естетическа антропологична ценност, за която писмените комуникации, трактувани доскоро в недостатъчна свързаност поотделно от библиотекознанието, библиографията, библиографознанието, историографията, архивистиката, документалистиката, книгознанието, полиграфията, информатиката, информационните технологии… (които пред очите ни израстват в семантично системно цяло – БИБЛИОСФЕРА – вж: по-горе), са геокосмичен (библиосферичен) феномен, необходим за развитието на втората сигнална система на човешката популация. Без развитието на тази система е застрашено съществуването на Homo sapiens.

По създадената в Университета по библиотекознание и информационни технологии биобиблиография на Умберто Еко в България, удостоена с три издания през 2017 г., се виждат хуманитарните измерения на мястото на българската духовност и интелектуалност в ноо-семио-инфо-библиосферата.



Инструментът за достигането до такова виждане е конфигурация в две взаимосвързани стъпки на информационно моделиране:

- 1) ДЕТАЙЛНО ОПТИМИЗИРАНЕ ПО ВСИЧКИ ЗОНИ НА БИБЛИОГРАФСКОТО ОПИСАНИЕ НА КАТАЛОЖНИЯ БИБЛИОГРАФСКИ ЗАПИС НА ВСЯКА ИНФОРМАЦИОННА РЕАЛИЯ (ДОКУМЕНТ), УСТАНОВЕНА И ИЗУЧЕНА DE VISU ПО ПЪТЯ НА РАЗШИРЯВАНЕ НА ОБХВАТА НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОГРАФИЯ;

- 2) СТРУКТУРИРАНЕ НА БАЗА НА СЕМАНТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ, СЪДЪРЖАНА В ДОКУМЕНТИТЕ, НА СПРАВОЧНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ПОЛИВАЛЕНТЕН АПАРАТ КЪМ КОНФИГУРИРАНИЯ МАСИВ, ОРИЕНТИРАН КЪМ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА МНОГООБРАЗНИ ЕДИНИЧНИ ЛИЧНОСТНИ ИНФОРМАЦИОННИ АКТОВЕ ЗА ТЪРСЕНЕ, НАМИРАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ.

Точно с ризомната (историографска в основата си) методология на информационното моделиране, въплътена в биобиблиографията, ВСЕКИ, ДОКОСВАЩ СЕ ДО НЕЯ, е съвременният Тезей, който влиза, пребивава и излиза от лабиринта на неосъзнатата си свързаност с традицията на културната вечност и побеждава Минотавъра – незнанието „в себе си” (както казва една древна мъдрост: Aut inveniam viam, aut faciam” – „Или ще намеря пътя, или ще прокарам път)...

Първата биобиблиография на Умберто Еко в България е създадена по модела на вторично-документалните персоналии на Българския библиографски институт, развит в наши дни в съответствие с ризоматичното мислене, посочено и от Тодор Боров като СИТО на информацията [4].

Имам предвид структурираната от мен още през 1980-1982 г. историография по посочения моделбългарската библиографска чеховиана, която продължи известния праобраз от 1955 г., публикуван от Т. Боров под редакцията на акад. Петър Динеков (1910-1992). В състава на книгата влиза библиографията на Цветана Арсова „Чехов на български”. Новата чеховиана е публикувана през 2005 г. в академичната историографска серия „Литературно наследство” – Чехов и мировая литература[5]…

Този модел апробирах и в други историографски проучвания:

- първоначално, през 1976-1980 г. в лоното на руската историографска литературоведска школа: на създаденото, списвано, редактирано и издавано от Александър Пушкин списание „Съвременник [6] и

- по-късно, през 2003-2005 г. в руслото на българската историографска естественонаучна школа: на ръководеното, списваното, редактираното и издаваното от акад. Николай Яръмов списание „Хирургия [7].

VІ. Хипертекстово картографиране чрез биобиблиографията и

международен белег на световната универсална библиография и историография
… С историография на науката – отчитайки публикациите в световен мащаб (!) – се е занимавал в България само Тодор Боров (ученик на немската библиотечно-библиографска мисъл в ноосферата), но трудовете му в тази област не са публикувани. Ползваме записките на лекциите му, които проф. Милен Куманов – бидейки негов студент – е направил (Т. Б. е чел пред двама студенти, защото е преподавал факултативно дисциплината… Казвал е: „Terza homines sunt collegium” – „И трима са колектив”)…

С историография на отделни информационни реалии (в това число – и библиографски) – отчитайки световния документален поток (!) – са се занимавали в България единствено акад. Никола Михов (1877-1962) и акад. Иван Дуйчев (1907-1986) – първият е учител на Т. Б.; вторият – е близък съратник на Т. Б.)…



Ековианата – като родена в библиографската и историографската серия „Факлоносци” на издателство „За буквите – О писменехь” вторично-документално (т.е. библиографски и историографски едновременно) хипертекстово картографира (!) знанието за изследваните в нея информационни реалии в шлейфа на ВСИЧКИ (на планетарно равнище) гледища, съществуващи по отделните въпроси (отразени в документалната информация), които фокусираме едновременно, – и в науката, и в литературата, и в изкуството, и в религията.

Международният белег на световната универсална библиография и историография – традиции, в които работим нашите хипертекстове! (Георг Шнайдер, Луиз-Ноел Малклес, Константин Симон) има АКАДЕМИЧНИ ЧЕРТИ (ЗАКОНИ) НА ПУБЛИКАЦИИТЕ:

1. по-дребен шрифт (препоръчително: петит) със строга регламентирана субординация на структурните части (справочно-информационен корпус, атрибути – ПОКАЗАЛЦИ ПО ВСИЧКИ РАЗРЕЗИ НА ИНФОРМАЦИЯТА (които не са предназначени за гладко четене – като Св. Библия и енциклопедиите, – а са структурирани за осъществяването на ЕДИНИЧНИ справки по въпроси, които възникват в настоящето и ще се появяват в бъдещето), съдържания, резюмета, анотации, ключови думи);

2. принципна структура на тялото на текста – в режим left (не justify).

Могат да се видят за описваното множество примери [8].


VІІ. Историографски императив на старта на ековианата в България
Установяването по библиографски път, че българската ековиана идва след известните библиографии на Умберто Еко от проф. Питър Бонданела (1943-2017) от Университета на Индиана (издание на Кеймбриджкия университет) [9] и Джеймс Контурси, библиограф и учен (издание в Минеаполис) [10], както и някои други произведения на международната ековиана [11], зададе стратегията на библиографиране, постулиране от проекцията – в бъдеще националните ековиани да се обединят в планетарна ековиана… Биобиблиографията е феномен, разпространяван в пределите на категорията „дълго време” (М. М. Бахтин /1895-1975/).

Принципната многозначност (ризомна многомерност: космичност: „Шест разходки в горите на измислицата) на семиотичните равнища на интерпретираната проблематика в произведенията на Умберто Еко прави анотирането на неговите творби фиксиране на опити на мислене (извършващо субективно този акт) за съответните текстове (във всички случаи най-често се хваща „една” нишка – на фабулата – а тя не е най-важната), защото в ризомното мислене е важен плурализмът от ракурси – този на идеите, посланията, волевите разреди... (Това мислене за ризоматичното информационно моделиране детайлно е описано в предисловието към „Нишката на Ариадна – 2017, което е приложено и в българската ековиана.)

Умберто Еко може да бъде анотиран в бъдеще или по-добре индикативно рефериран от екипи, които ризоматично осмислят едновременно следните планове:



- знаниев (когнитологичен);

- религиозен (духовен);

- философски (интелектуален);

- универсален (хуманитарен);

- научен (рационален);

- литературен (образен)...

Защото всеки творец – и в биоблиографията – следва да се отразява ПО ЗАКОНИТЕ, КОИТО ТОЙ Е ПОСТАВИЛ НАД СЕБЕ СИ...

Съществуващите анотации на творби на Умберто Еко СА ПРИМЕРИ ЗА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ПОРАДИ НЕДОСТИГАНЕТО ДО РИЗОМНОТО МУ МИСЛЕНЕ (НАЙ-ВАЖНОТО ЗА НЕГО – НАРЕЧЕНО ОТСЪСТВАЩА СТРУКТУРА НА ИНФОРМАЦИЯТА!)… 

По тази причина намерихме за целесъобразно да се откажем от анотирането на творбите, с което прекъсваме и недостатъчно съвършената линия на интерпретиране на Умберто Еко в българската енциклопедика...

... Прегледът на булгарика показа също отсъствие на информация за творби за Умберто Еко на българи, отпечатани в чужбина, за които знаем по библиографски път и следва специално да се издирват в пълнота на обсега в историографски експедиции, за да бъдат описани, за което фондовете на българските научни библиотеки не са достатъчни...

... В националната библиография в 90 процента от случаите отсъстваха пълни данни за периодичните издания, в които са направени публикациите (фиксирахме го в 1. изд. на ековианата)... Това изрядно е преодоляно от нас във 2. изд.

... Ние (екипът, който стои зад ековианата) не се изтъквахме в нашата работа като ризоматици, НО ИМЕННО РИЗОМАТИЗМЪТ НА ИНФОРМАЦИОННОТО МОДЕЛИРАНЕ НИ ВОДИ В ОСЪЩЕСТВЯВАНАТА БИБЛИОГРАФСКА И ИСТОРИОГРАФСКА РАБОТА по ековианата...

… В отделните издания на едни и същи творби на Умберто Еко има текстологични вариации на превода, предизвикани по много причини, поради което при библиографирането всяко поредно издание на един и същи текст е само за себе си (по тази причина, изтъквайки поредността на съответното издание, не свързваме по традиционния начин съответните текстове, защото ТЕ НЕ СА ИДЕНТИЧНИ).

Има забележителни семантични разлики в изданията. Тази особеност на изданията на Умберто Еко е забелязана отдавна от историографите му по света... Това методическо – а по-точно: методологично – решение на биобиблиографирането се основава на текстологичното ниво на изследване на библиографирания материал – на нивото на ЕЗИКА, СЕМАНТИКАТА, СМИСЪЛА.

Поради изключителното значение за нюансите на връзките на преводите с оригиналните текстове на Умберто Еко в ековианата са установени всички оригинални заглавия на преведените на български език творби на персоналията… Същото е направено и по отношение на определянето на жанровете на произведенията й. Това е една принципно интердисциплинарна дейност, която свързва библиографията с биографиката, литературознанието и морфологията…

… Тук е мястото да си припомним едно важно мнение за превода на лирика, фиксирана в проза (А ИМЕННО ПРЕВОДЪТ НА ЕДИН ТЕКСТ, РАЗБИРАН В ЛИНГВИСТИЧНИЯТ СМИСЪЛ НА ВЪПРОСА, Е КУЛТУРОЛОГО-ФЕНОМЕНОЛОГИЧНИЯТ АНАЛОГ НА АНОТИРАНЕТО В БИБЛИОГРАФИЯТА!). Става въпрос за гледната точка на прекрасния и образован лирик, преводач на световна поезия и ерудит Кирил Христов (1875-1944). Неговата крайна критика на българския превод на съчиненията на Антон Чехов – който твори лирика в проза! – звучи така: „Истината е, че Чехов не е не само за нашите читатели, но той не е и за преводачите ни, които стоят по-долу от първите” [12]... … …

Този императив за интерпретацията на лириката в прозалирико-епиката с особена сила отеква днес – като предупреждение и към библиографите, занимаващи се библиографиране на творчеството на писатели, които пишат поезия в немерена реч…

… Особеностите на библиографирането не описваме подробно в ековианата, защото би звучало превзето да говорим колко е ОСОБЕН УМБЕРТО ЕКО, а той действително е КАРДИНАЛА НА СЕМИОСФЕРИЗМА НА ПОСТМОДЕРНИТЕ ВРЕМЕНА (заедно с Юрий Лотман и Томас Сибиък).

Тази кардинала повдига и проблеми на биобиблиографията, които се изправят особено остро днес, когато се наблюдава тенденцията биобиблиографирането като ИНСТРУМЕНТ НА ПОЗНАНИЕТО (вторично-документалния метод: отражение) да се трансформира, прераствайки в по-висшата си ипостаса – тази на историографското – ризоматичното – историко-културно критическо уплътнение: ЗНАНИЕ

Свръхзадачата на съществуването на биобиблиографията е да се роди НОВО ОБОБЩЕНО ЗНАНИЕ ЗА ПЕРСОНАЛИЯТА.

Очевидно е, че описваното предвещава нови трасета и за енциклопедиката, стъпила върху дискурса на биобиблиографията, финализирана от историографията

Родените в лоното на националните култури биобиблиографии не е достатъчно да обслужват само вътрешно тези култури. Необходимо е биобиблиографиите да бъдат замисляни като кореспондиращи помежду си в планетарния калейдоскоп на информацията.

В тази връзка решаващо е СЕМАНТИЧНОТО ТЕКСТОЛОГИЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ПЪРВИЧНИТЕ ДОКУМЕНТИ ПРИ БИБЛИОГРАФИРАНЕТО ИМ, изведено в описаните тук стъпки (вж по-горе: разд. V), където ЕЗИКЪТ на автора – и в лингвистичния, и в семантичния смисъл – е ключът към вторично-документалното моделиране.

Биобиблиографията не е унифициран занаят.

Тя е изкуството да се фиксира библиографираната личност в първозданния й вид.

Така библиографът е в съзвучие с природата – „по законите на природата (израз на Умберто Еко), а не – против тях… … …

Ролята на библиографа в биобиблиографията е да застане на семантичната висота на СМИСЪЛА на библиографираното и с това да остави отворени пътища към бъдещите форми на вторично-документално информационно моделиране и интерпретиране, а не да сковава тези пътища в заключването на информацията в единични (субективни) кодове, които се превръщат в лабиринт за скриване не само на информацията, но и на знанието...

Полето на максимализма на библиографа се проявява в действията му да генерира и структурира обмислен и обърнат към Тезей на бъдещето СПРАВОЧНО-ИНФОРМАЦИОНЕН АПАРАТ към биобиблиографирането. Това са ПОКАЗАЛЦИТЕ към формирания основен вторично-документален корпус. За тези показалци е характерна орнаментация и сложност на линиите, ризоматично фиксиращи историографските трасета на установени връзки, наблюдаеми с прост поглед за осъществяване n-единични информационно-комуникативни актове, извършвани от всеки Тезей на инфосферата… Тук се достига чрез взаимни препратки до барокови построения от връзки... Това е истински кордебалет на ббиблиографирането.

Стратегията за структурирането на тези показалци се създава – като прелюдия – в избраната ФОРМА на оптимизация на библиографския запис на труда

В този изначален максимализъм на библиографския труд водещ принцип е диадата ДА НЯМА ПРОПУСК в библиографирането (в пределите на неговия обсег) – ДА НЯМА НИЩО ИЗЛИШНО (в раждащия се опус).

Библиографът е обърнат едновременно и КЪМ МИНАЛОТО (обозирайки документалния поток), но и КЪМ БЪДЕЩЕТО (подготвяйки почвата за включване в библиографирането на нови поколения мислители).

Библиографът е в ДИАЛОГ С ХРОНОТОПА (минало – настояще – бъдеще: М. М. Бахтин) на културната вечност.

За описанието на този (историографски – ризоматичен) ноосферичен диалог приляга интерпретацията на Платон (427 г. пр. н.е. – 347 г. пр. н.е.): „ ... Диалогът е вид космос. Подобно на това как в диалога звучат словата на различни хора в съответствие с това, което на всекиго подобава, така и в космоса има различни природи, издаващи различни звуци, защото всяко нещо звучи съгласно собствената си природа. ... Подобно на това как ... в космоса душата се присъединява ту към единия, ту към другия, така и в диалога има персонажи питащи и отговарящи, опровергаващи и опровергаеми, и душата ни, бидейки като съдия между тях, ни скланя ту към единия, ту към другия... Най-прекрасното живо същество е космосът и на него е подобен диалогът – най-прекрасният от видовете словесност .” (прев. А. К. по: [13]).

И дори тогава, когато изглежда, че твори в лоното на националната култура, библиографът гледа на библиографирането с очите на ноо-семио-инфо-библиосферата – кълбото на Ариадна на ХХІ в.

Водещи тук при третирането на всяка информационна реалия са ЧОВЕШКИТЕ И НАУЧНИТЕ ЦЕННОСТИ, които в онтологичен смисъл са еквивалентни! Тъкмо те проявяват ЕДИНСТВОТО НА СВЕТА КАТО ПРОЯВА НА МНОГООБРАЗИЕТО.

Принципното тук е ВИЖДАНЕТО НА ОПИСВАНОТО РИЗОМАТИЧНО МНОГООБРАЗИЕ КАТО ИЗНАЧАЛНА ХАРМОНИЯ.

Тук не само отделянето предшества обединението, по-скоро самото то (отделянето) е род на ЕДИНЕНИЕТО.

Защото е недостатъчно да се мисли МНОЖЕСТВОТО като единство.

Необходимо е и изискването ЕДИНСТВОТО ДА СЕ МИСЛИ КАТО МНОЖЕСТВЕНОСТ.



Модели на описваната ризомна методология на информационно моделиране са всички издания от библиографската и историографската серия „Факлоносци” (към която принадлежи ековианата).

Тази серия е лабораторията и за „Трудовете на Студентското научно общество”.

И двете поредици („Факлоносци” и „Трудовете на Студентското научно общество”) от 2005 г. имат единна пълнотекстова вторично-документална база, която се осъществявана чрез ДЕТАЙЛНО РАЗРАБОТЕН РИЗОМАТИЧЕН СТИЛ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ОСОБЕНО ПРЕЦИЗНО ИНФОРМАЦИОННО ТЪРСЕНЕ във вид на различни традиционни и електронни библиотеки.

Разработването на този ризоматичен стил през 1980-2005 г. стъпи върху катализата на тенденциите за моделирането на библиотечната (каталожната) библиография, сформулирани в лабораториите на ИФЛА, които следя внимателно постоянно още от времето преди да стана библиограф на националната библиография на България (1980-1994) [14].

Библиографският инструментариум на ековианата – използваните библиографски източници, прегледани de visu, са и сериите на националната библиография, и електронния каталог на НБКМ – COBISS/OPAC, и библиографската картотека на Института за литература при Българската академия на науките (вж: предговор към изд.)

И библиографската и историографската серия „Факлоносци”, и „Трудовете на Студентското научно общество” имат за образец безпрецедентния за България и с непреходно значение и днес образец на международните библиографски и историографски изисквания „Годишник на Българския библиографски институт” [15].

Този Годишник през 40-те – 60-те години на ХХ в. е диктувал пред международната научна общност тенденциите на информационното моделиране в световен мащаб, които особено остро се откриват днес – планетарност, универсалност, хуманитаризация.

Точно поради тази онтология – планетарност, универсалност, хуманитаризация – в методологията на всеки аналитикосинтетичен процес на ризоматична обработката на информация в биобиблиографирането има подчиненост на една специална естетика, посочена лаконично и точно във формулировката на жанра на творбата за структурата на информационния код на цивилизацията „Игра на стъклени перли”.

Авторът на тази творба – немският и швейцарски писател и поет Херман Хесе (1877-1962), носител на Нобелова награда за цитираната творба – провъзгласява жанра й.

Бароковото извайване на формулировката трудно се вписва все още и днес в представите на битовистичното съзнание за културно-ценностните продукти, каквито от най-висока проба са биобиблиографите [16] (Подчертаното и сигнифицираното по-долу – мое. – Бел. А. К.):

Опит (1)

за животопис (2) на Magister Ludi <…>



заедно с неговите съчинения (3)”.

Камертонът на биобиблиографирането през ХХІ в. е съставен от коинциденцията на три ориентира, проблясващи по уникален начин при всеки уникален биобиблиографски акт:

1) опит да се осъществи свързаност със световната (международната) универсална библиография;

2) животописът на библиографираното лице – този на идеите му (най-антропологичното в Homo Sapiens) – да е водещ;

3) съчиненията на персоналията да бъдат разкрити по законите, които са ги родили на бял свят.



Цитирана литература
1. * Куманова, Александра. Умберто Еко в България : Биобиблиография : Публ. на тр. му и лит. за него = Umberto Eco in Bulgaria (Filo d’Arianna) : Bio-bibliografia : Pubbl. di sue opere e letteratura su di lui = Umberto Eco in Bulgaria : Biobibliography : Publ. of his works and literature about him) [168 ном. назв. с букв. индекси] / Унив. по библиотекознание и информ. технологии ; Състав. А. Куманова (предговор), М. Найдова ; Науч. ред. С. Денчев (предговор) ; Ред. Д. Ралева, С. Филипова ; Рец. Н. Казански, Н. Василев. – 2. изд. – София : За буквите – О писменехь, 2017. – 122 с. : с портр. – (Факлоносци ; ХХІ). – Осн. публ.

Именен показалец, показалец на жанровете на произвед., показалец на загл. на период. изд. – Публ. на бълг., итал. и англ. на стих. „Роза вечна и безсмъртна(итал.: Rosa perenne ed eterna и англ.: Rose eternal and immortal) (посв. на У. Еко) / А. Куманова. – Прил. І: Предговор към междунар. енциклопед. науч. сб. по когнитология на библиотечната и информационната дейност на Унив. по библиотекознание и информ. технологии „Нишката на Ариадна (Gloria bibliospherae)” (София, 2017), в който е направена първ. публ. на биобиблиографията на У. Еко в България : Времето и пространството като висше същество или за свободата в библио-инфо-ноосферата (Когнитология на енциклопедичността на библиотечната и информационната дейност. Цялост и фрагментарност на познанието. Хармония на многообразието. Панепистемия) (публ. на бълг., рус. и англ. ез. / А. Куманова, Н. Василев ; Прил. ІІ: ИНФОРМАЦИОННА РОЗА на Световната (международната) универсална библиография (ІІІ в. пр. н.е. – ХХІ в.), посв. на У. Еко и публ. в междунар. енциклопед. науч. сб. на Унив. по библиотекознание и информ. технолог. Gloria bibliospherae (Нишката на Ариадна)” (София, 2016) / А. Куманова, Н. Василев. – Съдърж. – публ. на бълг., итал. и англ. ез.



Куманова, Александра. Умберто Еко в България : Биобиблиогр. (Публ. на тр. му и лит. за него) [168 ном. назв.] / Състав.: А. Куманова (предговор), М. Найдова ; Библиогр. ред.: Д. Ралева, С. Филипова ; Рец.: Н. Казански, Н. Василев. – Именен показалец ; Показалец на жанровете на произвед. на … ; Показалец на период. изд., в които са публ. творби на … ; Показалец на период. изд., в които са публикувани творби за … ; Списък на съкр. // Нишката на Ариадна (Gloria bibliospherae) : Когнитология на енциклопедичността на библиотечната и информационната дейност = Ariadne thread (Gloria bibliospherae) : Cognitology of encyclopedicity of the library and information activity / Науч. ред. С. Денчев ; Състав., предг., библиогр. А. Куманова, Н. Василев. – София, 2017, с. 859-895 : с портр. – Редуц. публ.

Куманова, Александра. Умберто Еко в България : Биобиблиогр. (Публ. на тр. му и лит. за него) = Umberto Eco in Bulgaria : Biobibliography (Publications of his works and literature about him) [168 ном. назв.] / Столична б-ка – София ; Състав.: А. Куманова (предговор), М. Найдова ; Библиогр. ред.: Д. Ралева, С. Филипова ; Рец.: Н. Казански, Н. Василев. – Именен показалец ; Показалец на жанровете на произвед. на … ; Показалец на период. изд., в които са публ. творби на … ; Показалец на период. изд., в които са публикувани творби за … ; Списък на съкр. – [3. изд.]. – София, 2017. – 48 с. : с портр. – (Биобиблиографии ; [І]). – Разшир. публ.

2. Теодоров-Балан, Александър. Книжевни залиси : Книгопис (лична библиография) : Хроноложки показалец на статии, бележки, вести, оценки и книги. – София : Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 2011. – 227 с. – Посв. на 150-год. от рожд. на първия ректор на Соф. унив. …

3. Боров, Тодор. Христо Смирненски. Препоръчителна библиография / Тодор Боров, Еатерина Иванова ; ред. Цв. Желева. – София : Наука и изкуство, 1953. – 24 с. (Бълг. библиогр. инст. Препоръчителни библиографии ; 21) Съдържа и Хронология на живота.

4. Боров, Тодор. Сито за книгите. // Развигор (София), 8, Бр. 1, 30 ян. 1937, с. 12.



Срв.: Куманова, Александра. В. Суть информационной сетки : Проф. Т. Боров. // Куманова, А. В. Введение в гуманитарную библиографию : [В 2-х ч. : Ч. I-II. – Ч. II :] Библиографоведческая картина гуманитарной библиографии : Библиографовед. исслед. : Курс лекций по общ. библиографовед. / Гос. высш. инст. по библиотековед. и информ. технол. ; Санкт-Петерб. гос. унив. культуры и искусств. – София, 2007, с. XVIII-XX; 165. (CD ROM). – Кн. е осн. на доп. и редуц. през 1996-2005 г. Гл. I: „Соотнош. пробл. систематизации и классификации знания и его отражение в библиогр. информ. как интеллектуальной модели мира” на дис. изследв. от 1996 г.

5. Куманова, Александра. [Антон Павлович] Чехов в Болгарии : Пер. и лит. критика : [Историогр.-крит. текстолог. биобиблиогр. исслед. публ. 1889-1982] [1982] / Лит. наследство – 100 (2) ; Пер. с болг. И. А. Седаковой. // Чехов и мировая литература : В 3 кн. – Москва, 2005. – Кн. 2, с. 84-107 : с ил. – Библиогр.: 106 неномерирани назв. в 94 номерирани бел.

Тр. осмисля и продължава: Боров, Тодор. Чехов и България. За 50-год. от смъртта на А. П. Чехов / Ред. П. Динеков ; С предг. от В. Катаев. – София : Наука и изкуство, 1955. – 258 с. – На с. 95-257: Чехов на български. Библиогр. материали, събрани и обработени от Ц. П. Арсова под ред. на Т. Боров.

Публ. и в: <feb-web.ru/feb/chekhov/critics/ml2/ml2-0842.htm>; .

6. Куманова, Александра. Пушкинский журнал „Современник” : К вопросу о А. С. Пушкине – журналисте и критике [1976-1980]. – К 205-лет. со дня рожд. А. С. Пушкина ; Посв. памяти ... В. И. Каминского / Худож. Д. Ефтимов ; Граф. дизайн-ред. Ц. Найденова. – Шумен : Аксиос, 2004. – 60 с., 1 л. : портр.

7. Куманова, Александра. Списание „Хирургия” (1934-2004 г.) : Историогр. когнитолог. студия-кадастър = Journal „Surgery” (1934-2004) : Historiographical and cognitological study-cadastre : [встъпление ; ч. I-III ; заключение ; прил. ; цитирана лит. и бел.] / А. Куманова ; Глав. отг. ред. Н. Яръмов ; Науч. ред. М. Куманов ; Библиогр. ред. Н. Казански ; Консултант на изд. В. Велев ; Ез. консултант А. Даскалов ; Лит. и граф. дизайн-ред. Ц. Найденова ; Худож. оформление К. Филчева.Посв.: В чест на 70-год. на изд. // Хирургия (София). – 2005, N 1, с. 1-111.

Изд. на Мед. унив. – София. Мед. фак., Унив. болница „Александровска”, Науч. д-во на хирурзите.

8. Вж: Oxford, Cambridge, Stanford, ... Bibliography аnd Historiography: ; ; ; ; ; ... ; ...; ...

9. Bondanella, Peter. Bibliography of Umberto Eco. // Umberto Eco and the Open Text : Semiotics, Fiction, Popular Culture. – Cambridge, Cambridge University Press, 1997, p. 200-215.

10. Contursi, James P. Umberto Eco : An annotated bibliography of first and important editions. – Minneapolis : The Minnesota Bookman Publications, 2005. – 352 p.

11. Selected bibliography on Umberto Eco in Italian and English // Semiotica, 206, 2015, p. 207-218. https://doi.org/10.1515/sem-2015-0016>, 06.05.2018.

Umberto Eco bibliography. – 5 p. , 06.05.2018.

Umberto Eco bibliography (Библиография на всички преводи на трудовете му по света). – 35 p. , 06.05.2018.

Umberto Eco bibliography (Трудове ЗА НЕГО). – 57 p.

, 06.05.2018.

Umberto Eco bibliography (Подборна библиография от 100 заглавия). – 25 p.



, 06.05.2018.

Umberto Eco bibliography (Подборна библиография на най-важните преводи). – 4 p. , 06.05.2018.

12. Христов, Кирил. Антон Чехов на български. // Ден (София), ІІ, Бр. 545, 4 юли 1905, с. 1.

13. Платон. Диалоги / Пер. с древнегреч. Ю. А. Шичалина. – Москва, 1986, с. 490.

14. See: ISBD (G) : General International Standard Bibliographic Description. Annotated text. Prepared by the Working Group on the General International Standard Bibliographic Description set up by the IFLA Committee on Cataloguing. – München : Saur, 1977. – x, 24 pages. 

ISBD : International standard bibliographic description  / recommended by the ISBD Review Group ; approved by the Standing Committee of the IFLA Cataloguing Section. – Preliminary consolidated ed. – München : Saur, 2007. – x, 36 pages. – (IFLA series on bibliographic control ; vol. 31)

ISBD : International standard bibliographic description  / recommended by the ISBD Review Group ; approved by the Standing Committee of the IFLA Cataloguing Section. – Consolidated ed. – Berlin ; München : De Gruyter Saur, 2011. – xvii, 284 p. (IFLA series on bibliographic control ; vol. 44).

Срв.: International Standard Bibliographic Description : международен стандарт за библиографско описание / одобрено от Постоянната комисия на Секцията по каталогизация на ИФЛА ; [прев. от англ. Александра Дипчикова]. – Консолидирано изд. – София : Бълг. библ.-информ. асоц., 2012 ([София] : Унискорп). – 268 с.

Цит. стандарт се допълва от правилата за библиографско описание на книги (Ръководство за абучни каталози на книги) и статии (Ръководство за библиографско описание на съставни части):

Ръководство за азбучни каталози на книги / Анастасия Г. Лютова и др. ; Под ред. на Анастасия Г. Лютова, Мария Н. Кочмарова. – София : Нар. библ. [Св. Св.] Кирил и Методий, 1989. – 406 с.

Ръководство за прилагане на ISBD при описание на съставни части [Електронен ресурс] / ИФЛА. Секция по каталогизация ; прев. на бълг. от Александра Дипчикова. – София, 2003. – 45 с.

15. Годишник на Българския библиографски институт „Елин Пелин” : Т. І-ІХ : Т. І (за 1945-1946) – Т. ІХ (за 1962). – София, 1948-1963.

16. Хесе, Херман. Играта на стъклени перли : Опит за животопис на Magister Ludi Йозеф Кнехт заедно с неговите съчинения : Прев. от нем. Недялка Попова. – [2. изд.]. – София : Хемус, 1999. – 621 с. Съдържа и Носталгия по рая : За творчеството на Херман Хесе / Вера Ганчева.


МАЙСТОРСКИ КЛАС ПО БИОБИБЛИОГРАФИЯ:

ФЕНОМЕНЪТ НА УМБЕРТО ЕКО И БИБЛИОГРАФИРАНЕТО МУ

(Университет по библиотекознание и информационни технологии – 17.05.2018)

(Тезиси)
Проф. д.п.н. Александра Куманова
Първата биобиблиография на Умберто Еко в България в тривиум от издания (2017) е интерпретирана като следа в ноосферата (разума), семиосферата (знаците), инфосферата (информацията), библиосферата (книгата, документите) на човечеството.

Постулиране на постмодерното ризомно (Ж. Дельоз, Ф. Гватари, У. Еко) геокосмично (планетарно) виждане на философско-информационната картина на света като императив за осмислянето на писмените комуникации, трактувани доскоро в недостатъчна свързаност поотделно от библиотекознанието, библиографията, библиографознанието, историографията, архивистиката, документалистиката, книгознанието, полиграфията, информатиката, информационните технологии, които днес се осъзнават като семантично системно цяло – библиосфера.

Изтъкване на модела на вторично-документални персоналии на Българския библиографски институт „Елин Пелин” (българската чеховиана – Т. Боров – А. Куманова), развит в наши дни в библиографската ековиана в съответствие с ризоматичното мислене, посочено и от Т. Боров като сито на информацията.


Ключови думи: Умберто Еко – биобиблиография; ризоматично информационно моделиране; постнекласическа парадигма на библиосферата (библиотекознание, библиография, библиографознание, историография, архивистика, документалистика, книгознание, полиграфия, информатика, информационни технологии); майсторски клас

МАСТЕР-КЛАСС ПО БИОБИБЛИОГРАФИИ:

ФЕНОМЕН УМБЕРТО ЭКО И ЕГО БИБЛИОГРАФИРОВАНИЕ

(Университет библиотековедения и информационных технологий – 17.05.2018)

(Тезисы)
Проф. д.п.н. Александра Куманова
Первая биобиблиография Умберто Эко в Болгарии в тривиуме изданий (2017) интерпретирована как след в ноосфере (разуме), семиосфере (знаках), инфосфере (информации), библиосфере (книге, документах) человечества.

Постулирование постмодерного ризомного (Ж. Делëз, Ф. Гваттари, У. Эко) геокосмического (планетарного) видения философско-информационной картины мира как императива для осмысления письменных коммуникаций, до недавнего времени трактовавшихся в недостаточной связанности, отдельно от библиотековедения, библиографии, библиографоведения, историографии, архивистики, документалистики, книгознанието, полиграфии, информатики, информационных технологий, осознаваемых сегодня как семантическое систематическое целое – библиосфера.

Подчеркивание модели вторично-документальных персоналий Болгарского библиографического института им. Элина Пелина (болгарской чеховианы – Т. Боров – А. Куманова), развитой в наши дни в библиографическую эковиану в соответствии с ризоматическим мышлением, на которое указывал и Т. Боров как на сито информации.


Ключевые слова: Умберто Эко – биобиблиография; ризоматическое информационное моделирование; постнеклассическая парадигма библиосферы (библиотековедение, библиография, библиографоведение, историография, архивистика, документалистика, книговедение, полиграфия, информатика, информационные технологии); мастер-класс

MASTER CLASS IN BIBLIOGRAPHY:

THE PHENOMENON UMBERTO ECO AND ITS BIBLIOGRAPHIC STUDIES

(University of library science and information technologies – 17.05.2018)

(Theses)
Prof. D.Sc. Alexandra Kumanova
The first biobibliography of Umberto Eco in Bulgaria in a trivium (2017) is interpreted as a trace in the noosphere (reason), semiosphere (signs), infosphere (information), bibliosphere (book, documents) of the Mankind.

Postulating of the postmodern rhizome (G. Deleuze, F. Guattari, U. Eco) geocosmic (planetary) view on the philosophical-information image of the world as imperative for perception of the written communications, treated recently in a unsufficient relation to library studies, bibliography, historiography, archivistics, documentation, book science, polygraphy, informatics, information technologies, which are nowadays rationalized as a semantic system globality – a bibliosphere.



It is emphasized the model of the secondary-documental personalies of Bulgarian Bibliogrphic Institute Elin Pelin (Bulgarian Chekhov studies – T. Borov – A. Kumanova) developed recently in Bulgarian Umberto Eco studies according to the rhizomatic paradigm, denoted by T. Borov as an information screen.
Key words: Umberto Eco – biobibliography; rhizomatic information modeling; postnonclassical paradigm of the bibliosphere (library studies, bibliography, historiography, archivistics, documentation, book science, polygraphy, informatics, information technologies); master class



Каталог: files -> news -> XIV conference
news -> „ Новото при reach, clp, Споделяне на добри практики, Енергийна ефективност и зелена икономика”
news -> Meet in Italy for Life Sciences 2015 mit4LS
news -> Онлайн платформа (EN)
news -> Изложение «месомания 2016»
news -> За брокерски събития
XIV conference -> Tabula gratulatorum систематизиран хронологично-азбучен библиографски списък
XIV conference -> Хіv студентска научна конференция и изложба на унибит „информация – институции – комуникации” – „information – institutions – communications”
XIV conference -> Хіv студентска научна конференция и изложба на унибит „информация – институции – комуникации” – „information – institutions – communications”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница