Робиндранат Тагор



страница2/3
Дата30.07.2018
Размер193.5 Kb.
#77395
1   2   3

А засега самичък се усмихвам и пея. И сладостният дъх на обещание изпълва въздуха.

45

Тихите му стъпки ти не си ли чувал? Идва, идва той, неспирно идва.



Всеки миг и всяка вечност, всеки дея и всяка нощ идва, идва той, неспирно идва.

Много песни съм изпял в различни умонастроения, ала всички техни звуци възвестяват все това: „Идва, идва той, неспирно идва."

В слънчевите дни на ведрия април по горската пътека идва, идва той, неспирно идва.

През дъждовния сумрак на юли с гръмотевична небесна колесница идва, идва той, неспирно идва.

В горест подир горест тежко лягат неговите стъпки на сърцето ми, а под златното докосване на стъпалата му грейва моята сияйна радост.

46

Не зная от какво далечно време неспирно все по-близо идваш ти за срещата си с мен. Ни слънцето ти, нито твоите звезди ще могат вечно от очите ми да те засланят.



През много утрини и вечери съм чувал стъпките ти и твоят пратеник е идвал в моето сърце потайно да ме вика.

Не знам защо животът ми е тъй възбуден днес, защо сърцето ми пронизва чувството на трепетен възторг.

Дошло е сякаш време да привършвам работата си и ето, във въздуха долавям сладостния лъх на твоето присъствие.

47

Нощта почти изтече в напразно очакване да дойде той. Боя се да не би на сутринта внезапно да застане на прага ми, когато съм задрямал изнурен. Приятели, път му сторете — не го прокуждайте!



Ако шумът от стъпките му не ме разсъни,, не ме будете, моля ви. Не искам да ме вдига от сън гълчавата на птиците, ни буйството на вятъра сред празненството на утринната светлина. Невъзмутим ме оставете да спя, дори ако внезапно на прага ми застане моят господар.

О, сън мой, драгоценен сън, който очаква само неговото докосване, за да отлитне! О, мои затворени очи, чиито клепачи биха се повдигнали единствено за светлината на усмивката му, когато той застане пред мен като видение, изплавало от мрака на съня!

Нека той се яви пред погледа ми като първата от всички светлини и всички образи! Първата тръпка на радост в моята разбудена душа нека да дойде от неговия взор! И нека моето завръщане към себе си да бъде незабавно завръщане към него!

48

Морето на утринната тишина се пръсна във вълничките от птичи песни; и цветята край пътя всички бяха весели; а златното богатство се изсипваше през прореза сред облаците, но ние крачехме залисани по пътя си и не обръщахме внимание на нищо.



Не пеехме възторжени песни, нито играехме; не ходехме на пазар в селото; не продумвахме дори, не се усмихвахме; не се бавехме по пътя. Ускорявахме вървежа си все повече и повече, додето времето препускате край нас.

Слънцето се изкачи насред небето, а в сенките гукаха гълъби. В знойния въздух на пладнето кръжаха и танцуваха съсухрени листа. Задрямало, овчарчето сънуваше под клоните на горската смокиня и аз полегнах край потока и изпънах уморените си членове върху тревата.

Всички мои спътници ми се присмяха. Те навириха глави и пак забързаха нататък; не се извръщаха назад и не почиваха и се изгубиха далече в синкавата мъглявина. Те прекосиха много хълми и поляни и минаха през непознати далечни краища. О, чест и слава, героично войнство на нескончаемия път! Насмешки и укори ме жегваха да стана но не намираха в мен отклик. Аз се предадох, в дълбините на радостно унижение, под сянката на смътна наслада.

Покоят на зелената тъма, извезана със слънце, се разстла полека върху сърцето ми. Забравих за какво бях тръгнал на път и без борба отдадох своя ум на плетеницата от сенки и от песни.

Най-сетне, когато се събудих от дрямката си и отворих очи, видях те да стоиш до мен и да обливаш съня ми тих със своята усмивка. А как се плашех, че пътят ще е изнурителен и дълъг и че без труд и мъка няма да те стигна!

49

Ти слезе от престола си и се яви на моя селски праг.



Сам в къта си, аз пеех и гласът ми привлече твоя слух. Ти слезе и застана на моя селски праг.

Много са майсторите в двора ти и химни там се пеят по всяко време. Но простичката песен на един чирак улучи любовта ти. Жалната й мелодийка се вля в тържествената музика на този свят и с цвете за награда ти слезе тук и спря на моя селски праг.

50

От праг на праг бях тръгнал по просия из селото, когато златната ти колесница се появи в далечината като прекрасен сън и аз се чудех кой е този Цар на всички царе.



Надеждите ми се зареяха високо и ми се стори, че идва край на черните ми дни, та аз стоях в очакване на милостиня, която се раздава неизпросена, и на богатства, пръснати в прахта на четири страни.

Каляската спря там, където бях застанал. Твоят поглед падна върху мен и ти с усмивка слезе. Почувствувах, че щастието на живота ми най-сетне е дошло. Тогава ненадейно ти протегна десницата си и попита: „Какво имаш да ми дадеш?"

О, що за царствена шега бе туй — да си отвориш шепата от просяка да просиш! Аз бях стъписай и стоях тъй в нерешителност, а сетне извадих бавно от кесията си най-мъничкото житно зрънце и ти го дадох.

Но колко бе голяма изненадата ми, когато в края на деня изпразних торбата си на пода и намерих едно мъничко златно зрънце сред жалката купчинка! Горчиво заридах и се разкаях, че ми се досвидя тогава да ти дам всичко, което имах.

51

Спусна се нощ. Свърши дневният труд. Мислехме, че и последният гост, дошъл да нощува при нас, е пристигнал, и всички врати в селото бяха залостени. Само някои казваха, че Царят трябва да дойде. Ние се засмяхме и рекохме: „Не, не може да бъде!"



На вратата се сякаш потропа, но решихме, че не е никой друг освен вятърът. Изгасихме светилниците и легнахме да спим. Само някои казваха: „Това е вестоносецът!" Ние се засмяхме и рекохме: „Не, навярно е вятърът!"

Посред нощ чухме грохот. В просъница сметнахме, че е далечният гръм. Земята потръпна, стените се разлюляха и сънят ни не беше спокоен. Само някои казваха, че е тропот на колела. Ние сънливо промърморихме: „Не, навярно е гръмотевица!"

Още бе тъмна нощ, когато заби барабанът. Чу се глас: „Събудете се! Хайде!" Притиснахме ръце към сърцата си и от страх затреперахме. Някои казваха: „Ето го царския флаг!" Ние скочихме на крака и завикахме: „Няма време за бавене!"

Царят вече бе тук — но къде са лампадите, къде са венците? Къде е тронът» на който ще седне? О, позор, о, ужасен позор!5 Къде е дворецът, украсата? Някой каза: „Напразно се вайкате! Посрещнете го с празни ръце, въведете го в своите голи покои!"

Отворете вратите, нека затръбят раковините! В най-дълбоката нощ тук е дошъл царят на нашия тъмен, горестен дом., Небесата гърмят. Мракът се тресе от светкавици. Изнесете навън своята скъсана черга и я прострете сред двора. С бурма е дошъл ненадейно нашият цар на страховитата нощ.

52

Мислех да ти поискам — ала не посмях — онзи венец от рози, който носеше на шията си. Така дочаках утрото, когато ти си тръгна, за да намеря няколко цветчета на леглото.. И като просякиня взех да диря в зори отронени листенца.



Но, боже мой, какво откривам? Какъв е този знак, оставен от твоята любов? Той не е цвят, нито подправка, нито съсъд с ухаеща вода. Той е могъщият ти меч, разискрен като пламък, тежък като небесен гръм. Младата светлина на утрото прониква през прозореца и се разстила върху твоето легло. А утринната птица пее и пита: „Жено, с какво си се сдобила?" Не, то не е цвят, нито подправка,, нито съсъд с ухаеща вода — то е страхотният ти меч.

Седя и мъча се да проумея какъв е този Дар. Не мога да намеря място, където да го> скрия. Срам ме е да го нося, като съм без сила, а притисна ли го до гръдта си, усещам болка. И все пак в сърцето си ще нося тази чест на бремето от мъка, този твой дар.

От днес за мене няма да има вече страх в света и ти ще бъдеш победител във всичка мои бунтове. Оставил си смъртта за моя спътница и аз ще я венчая с живота си. При мен е твоят меч, за да разсичам примките си и няма да има вече страх за мене на земята.

От днес захвърлям всички жалки труфила. Владетелю на моето сърце, за мене вече няма да има чакане и плач по ъглите, нито свенливост и благост на обноските. Ти си ми предоставил своя меч за украшение. Аз нямам нужда повече от кукленските накити.

53

Прекрасна е гривната ти, украсена със звезди, майсторски изкована с хилядоцветни драгоценни камъни. Но още по-прекрасен е за мене мечът ти със своята извивка на светкавица, напомняща за разпрострените криле на птицата на Вишну, непогрешимо уравновесен сред яростното червено зарево на залеза.



Той тръпне като онзи последен отклик на живота във възторга на страданието при заключителния удар на смъртта; той грее като онзи чист огън на битието, който изпепелява земния разсъдък с една свирепа мълния.

Прекрасна е гривната ти, украсена със звездни камъни; но твоят меч, о, господарю на гръмотевицата, е изкован със съвършена красота, страшна за поглед или мисъл.

54

Не исках нищо от теб; не прошепнах своето име в ухото ти. Когато си тръгна, останах безмълвен. Стоях сам край кладенчето, дето сянката на дървото падаше косо, а жените бяха поели към къщи с пръстените си стомни, пълни догоре. Те ме зовяха и викаха: „Хайде с нас! Идва пладне." Но аз все още лениво се бавех, потънал в неясни мечтания.



Не чух твоите стъпки, когато дойде. Очите ти бяха печални, като ме погледна; гласът ти бе уморен, като промълви: „О, аз съм един жаден пътник." Събуден от своите блянове, напълних двете ти шепи с вода от моята кана. Над мен зашумяха листата; из непрогледния мрак запя кукувицата и откъм завоя на пътя долитна благоухание от цветовете на бабла.

Сякаш от срам онемях, когато ти ме попита за името ми. И наистина, какво бях направил за теб, та да ме стаиш в паметта си? Но споменът, че можах да ти налея вода да утолиш свойта жажда, не ще напусне сърцето ми и ще го пълни със сладост. Късна е утринта, птичите песни са морни, листата на нима над мен шумолят, а аз все седя и мисля ли, мисля.

55

Отмалата е в твоето сърце и дрямката е още на очите ти.



Не стигна ли до теб вестта, че цветето царува във великолепие сред тръните? О, събуди се, събуди се! Не оставяй времето напразно да минава!

На края на каменистата пътека, в страната на девствената самота моят приятел е седнал сам-самичък. Не го измамвай! О, събуди се, събуди се!

Какво, че и небето се задъхва и трепери от жегата на обедното слънце — какво, че пламналият пясък простира мантията си от жажда?

Нима в дълбочината на сърцето ти не блика радост? Нима под всяка твоя стъпка арфата на пътя няма да отекне със сладостната музика на болката?

56

Затуй твоята радост в мене е тъй пълна. Затуй ти си слязъл долу при мен. О, повелителю на всички небеса, къде ли щеше да е любовта ти, ако мен ме нямаше?



Ти си ме взел за свой съдружник върху цялото това богатство. В сърцето ми е непрестанната игра на твоята наслада. В живота ми върховната ти воля добива постоянно плът.

И затова ти, който си Цар на царете, си се накитил в красота, за да плениш сърцето ми. И затова твойта любов така се губи в любовта на влюбения в тебе и там ти се явяваш в съвършения съюз на двама.

57

Светлината, моята светлина, светлината, която изпълва света, светлината, която целува очите, светлината, която услажда сърцето!



Ах, светлината танцува, любими, в центъра на живота ми; светлината докосва,. любими, струните на моята обич; небето над мен се разтваря, вятърът лудо се втурва, по земята минава смях.

Пеперуди разперват платната си сред морето от светлина. Лилии и жасмини политат високо върху гребена на вълните от светлина.

Светлината се пръсва в злато върху всеки облак, любими, и разпилява елмази в излишък.

Веселие се разпростира от лист на лист и щастие без мярка. Небесната река е заляла бреговете си и светлият потоп на радостта бушува.

58

Нека всички мелодии на радостта се смесят в последната ми песен — радостта, която кара земята да прелива в необузданото изобилие на тревите; радостта, която прави тези двойници живот и смърт по цял свят да танцуват; радостта, която нахлува с бурята, за да раздруса и разбуди целия живот със смях; радостта, която сяда със сълзите си неподвижно върху разцъфналия ален лотос на болката; и радостта, която запокитва всичко свое в прахта и няма думи.



59

Да, аз зная, че това е просто твоята любов, о, свиден на сърцето ми — тази златна светлина, танцуваща върху листата, тези облаци безгрижни, плаващи в небето, този лек ветрец, който разхлажда челото ми.

Утринната светлина залива моите очи — това е твоето послание до сърцето ми. Твоето лице се свежда от високо, твоите очи в очите ми надничат и сърцето ми докосва твоите нозе.

60

Върху брега на безпределни светове се сбират децата. Необятното небе над тях е неподвижно, а неспокойната вода лудува. . Върху брега на безпределни светове се сбират децата с викове и танци.



Те вдигат пясъчни дворци и си играят с празни раковини. От изсъхнали листа изплитат лодките си и усмихнати ги пушат в плаване над ширнатата бездна. Децата си играят върху брега на световете.

Не знаят как се плува, нито знаят как се хвърлят мрежи. Ловци на бисери се гмуркат за бисери, търговци плават с корабите си, а пък децата събират камъчета и отново ги пръскат. Те не дирят скрити съкровища, не знаят как се хвърлят мрежи.

Морето се надига със смях и бледа усмивка озарява крайбрежието. Смъртоносните вълни напяват на децата безсмислени балади, както пее майката над мъничката люлка. Морето си играе с децата и бледа усмивка озарява крайбрежието.

Върху брега на безпределни светове се сбират децата. По небето броди буря, кораби потъват безследно във водите, смъртта навред вилнее и деца играят. Върху брега на безпределни светове се стичат децата на великия си сбор.

61

Сънят, който пробягва по очите на детето — знае ли някой отде идва той? Да, хората говорят, че неговото жилища е там, където в самодивското селце сред горски сенки, осветени само от светулки, висят две плахи пъпки на вълшебството. Оттам той идва да целуне очите на детето.



Усмивката, която трепка по устните на спящото дете — знае ли някой къде се ражда тя? Да, хората говорят, че млад блед лъч от новата луна докоснал крайчеца на есенен прозрачен облак и тъй усмивката се е родила в съня на утрото, окъпано в роса — усмивката, която трепка по устните на спящото дете.

Онази мека свежест, която цъфти по детското телце — знае ли някой къде се е таила тя тъй дълго? Да, когато майката е била мъничко момиче, тя е обвивала сърцето й в най-нежното и тихо тайнство на любовта — онази мека свежест, която цъфти по детското телце.

62

Когато ти нося цветни играчка, детето ми, разбирам защо е тази игра на цветове по облаците, но водите и защо цветята са обагрени — когато ти давам цветни играчки, детето ми.



Когато пея, за да те накарам да танцуваш, усещам истински защо в листата има музика, защо вълните пращат хора на гласовете си чак до сърцето на вслушалата се земя — когато пея, за да те накарам да танцуваш.

Когато нося лакомства за алчните ти шепи, виждам защо в чашката на цвета има мед и защо плодовете се наливат скришом със сладък сок — когато нося лакомства за алчните ти шепи.

Когато те целуна, за да се усмихнеш, обич моя, добре разбирам какво удоволствие се лее от небето в утринната светлина и каква радост носи на тялото ми летният ветрец — когато те целуна, за да се усмихнеш.

63

Ти ме запозна с приятели, които не познавах. Ти ме настани да седна в домове, които не са мои. Ти направи далечното близко и от непознатия направи брат.



Моето сърце се свива, щом потрябва да напусна обичайната си стряха. Аз забравям, че във всичко ново обитава старото и че ти там също обитаваш.

Преко раждане и смърт, на този свят или на други, гдето да ме заведеш, ти, все един и същ, едничък спътник на живота ми безкраен, с връзките на радостта привързваш моето сърце към непознатото.

Щом човек те опознае, то за него вече никой не е чужд, никоя врата не е затворена. О, чуй моята молитва — нека никога да не изгубя онова блаженство от докосването на единствения сред играта на мнозината.

64

На склона над безлюдната река между високите треви аз я попитах: „Дево, къде отиваш тъй засенчила светилника си със своята мантия? Моето жилище е тъмно и самотно — дай ми светлината си!" Тя вдигна тъмния си поглед за миг, надникна в лицето ми през здрача и каза: „Идвам на реката, за да пусна светилника си по водите й, когато денят започне да клони на запад." Останах сам между високите треви и гледах как пламъчето плахо на светилника й се носи безцелно по течението.



Сред тишината на настъпващата нощ аз я попитах: „Дево, запалени са всички твои светлини — тогава къде отиваш със светилника си? Моето жилище е тъмно и самотно — дай ми светлината си." Тя вдигна тъмния си поглед към лицето ми в минутно колебание и после каза: „Идвам да посветя светилника си на небето." Стоях и гледах как светлината й гори безцелно в пустотата.

В безлунния среднощен мрак аз я попитах: „Дево, какво е туй призвание, което държи светилника тъй близо до сърцето ти? Моето жилище е тъмно и самотно — дай ми светлината си!" Тя спря за малко и замислено се вгледа в лицето ми през тъмното, а после каза: „Донесох светлината си, за да се приобщи към празненството на светилниците." Стоях и гледах как мъничкият й светилник се изгубва безцелно между светлините.

65

Каква божествена напитка чакаш, Господи, от чашата преляла на живота ми?



Поете мой, наслада ли намираш в това да се любуваш на творението си през моите очи и да стоиш безмълвно пред прага на слуха ми, сам омаян от своята нестихваща хармония?

Светът ти свят втъкава думи в моя ум, а радостта ти им придава музика. Ти цял ми се отдаваш в любовта и после вкусваш в мене цялата си сладост.

66

Тази, която винаги оставаше дълбоко в мене, в полузрака от лъчи и погледи; която не повдигна никога воалите си в утринната светлина — тя ще е моят сетен дар за тебе, Господи, обгърната в последната ми песен. Ухажваха я думи, но не смогнаха да я спечелят, увещанието протягаше към нея трепетните си ръце — напразно!



Аз бродих от страна в страна, но я опазих в сърцевината на сърцето си, а покрай нея се издигаше и спущаше възходът и упадъкът на моя ден.

Над мислите и над делата ми, над дремките и сънищата цареше тя, но обитаваше сама в уединение.

Мнозина тропаха на моята врата и питаха за нея, но си отиваха отчаяни.

Тъй никой на света не я видя лице в лице и тя остана сам-сама в очакване ти да я припознаеш.

67

Ти си небето, ала ти си и гнездото.



О, най-прекрасен, там в гнездото твоята любов обгръща душата с багри, звуци и ухания. Зората идва със златна кошница в ръка и носи короната на красотата, мълком да увенчае този свят.

И вечерта се спуща през самотните ливади, оставени от сънните стада, по неутъпкани пътеки, донесла в златната си стомна прохладни глътки покой от западния океан на отдиха.

Но там, където се простира безкрайното небе за полет на душата, цари неопетнено бяло лъчезарие. Там няма нито ден, ни нощ, ни образ, нито багра и никога нито едничка дума.

68

Слънчевият ти лъч идва на тази моя земя с протегната ръка и чака пред вратата ми през целия безкраен ден, за да се върне и в нозете ти да сложи облаците на моите въздишки и сълзи, и песни.



С насладата на обичта ти мяташ върху звездната си гръд онази мантия от непрозирен облак, извайваш я в неизброими форми и гънки и я изпъстряш с багри, които вечно се променят.

Тя е тъй лека и така непостоянна, нежна и печална, и тъмна — затова ти, който си неопетнен и ясен, я обичаш. И затова й даваш да забули страшното ти бяло сияние със своите жалки сенки.

69

Потокът на живота, който ден и нощ тече през вените ми, тече и през света обширен и танцува в ритмични стъпки.



Това е същият живот, който избликва възторжено в безброй треви през наслоената прах на земята и се разбива в грохотни вълни от листи и цветя.

Това е същият живот, който се люшка в морето — люлка на рождението и смъртта от прилива до отлива.

Чувствам как цялото ми тяло засиява, докоснато от тази вселена на живота. И гордостта ми е от животворния пулс на епохите, който танцува този миг в кръвта ми.

70

Нима си неспособен да се радваш с радостта на този ритъм? Да се издигаш и да падаш и да се разбиваш във вихъра на тази страшна радост?



Всички неща летят напред, не спират и не се оглеждат. И няма сила, годна да ги задържи — летят напред.

Под тази неуморна, бърза музика танцуват времената на годината — идват и отминават. Багри, мелодии, ухания се леят в непресъхващото изобилие на радостта, която се пилее и отпада и гине всеки миг.

71

На себе си да се любувам, да обръщам себе си насам-натам и тъй да хвърлям цветни сенки върху твоето сияние — такава е небесната ти майя



Ти сам строиш преграда вътре в себе си и после викаш своята отлъченост в безброй мелодии. Туй твое саморазчленение е въплътено в мене.

Упойващият химн отеква из небето в пъстри сълзи и усмивки, тревоги и надежди, вълни се вдигат и се спущат, сънища се пръскат и събират. В мен е собствената ти победа над самия себе си.

Тази преграда, построена от тебе, е осеяна с безчетни образи от четката и на нощта, и на деня. Зад нея твоето чердже е изтъкано от приказните тайнства на извивките, които гонят всяка ялова праволинейност.

Великото твое и мое шествие се е проточило през цялото небе. А въздухът звъни от твоята и моя мелодия и всички векове се нижат в твоята и моя безкрайна криеница.

72

Не друг, а той, най-съкровеният, отвътре събужда цялото ми същество с дълбоките си скрити допири.



Не друг, а той омайва тези две очи и свири радостно на струните на моето сърце в различните каденци на насладата и мъката.

Не друг, а той заплита паяжината на тази майя в мимолетните отблясъци на сребърно и златно, синьо и зелено и позволява през диплите да се покажат стъпалата му, при чийто допир аз забравям себе си.

Прииждат дни и векове минават, и винаги не друг, а той вълнува сърцето ми под разни имена, в различни образи, с възторзите на радости и скърби.

73

За мен спасението не е в себеотрицанието. Аз чувствувам прегръдката на свободата в хилядата вериги на насладата.



Ти ми наливаш непрестанно нови глътки от своето вино с различен цвят и дъх и тъй напълващ този пръстен съд догоре.

Светът ми ще запали с твоя пламък своите стотици светилници и пред олтара на светилището ти ще ги положи.

Не, аз не ще затворя никога вратите на сетивата си. Насладите на зрение и слух и допир ще носят твоята наслада.

Да, моите заблуди ще изтлеят в радостното просветление, а въжделенията ми ще се налеят в плодове на любовта.

74

Отиде си денят, върху земята ляга сянка. Време е да сляза до потока да напълня стомната си.



Вечерната прохлада е изтръпнала от тъжните напеви на водата. Ах, тя ме вика да изляза в здрача. По пустата пътека не минава никой, извива вятър и вълните по реката се надигат.

Не знам дали ще се завърна вкъщи. По пътя си не знам кого ще срещна. Ей там при брода в малката си лодка непознатият свири на свойта лютня.

75

Твоите дарове за смъртните засищат всичките ни нужди и се завръщат пак при теб ненакърнени.



Реката върши всекидневната си работа и бърза през полета и селца; но неуморните й струи свиват пак към водомоя на нозете ти.

Цветът подслажда въздуха със своето благоухание; но пак последният му дълг е т,а се самопринесе пред тебе.

Богослужението в твоя храм не прави този свят по-беден.

От песенните думи на поета хората извличат значения, каквито им харесват; но техният последен смисъл сочи винаги към теб.

76

Ден подир ден, о, господарю на живота ми, все тъй ли ще стоя пред теб лице в лице? Със скръстени ръце, о, господарю на всемира, все тъй ли ще стоя пред теб лице в лице?



Под твоето голямо небе в самотност и безмълвие, с притихнало сърце все тъй ли ще стоя пред теб лице в лице?


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница