Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил

Ако Карти 1 и 2 бъдат сравнени, може да се види, че основната разлика между двете лежи в позициите на Венера и Меркурий. Ще бъде припомнено, че в противовес на традиционната геоцентрична система, планетите в Египетската система са разглеждани хелиоцентрично. За планетите далеч от Слънцето – Плу тон, Нептун и Уран – е малка разликата дали перспективата, от която са погледнати е геоцентрична или хелиоцентрична. Разстоянието между Земята и Слънцето е толкова малко в сравнение с големите разстоя ния до тези планети, че те се явяват почти на същия градус на зодиака както от Земята, така и от Слънце то. (Максималната разлика е по-малка от 3 градуса за Уран, и около 2 градуса за Нептун и Плутон.) Сату рн също е толкова далеч и от Земята и от Слънцето, че максималната разлика между геоцентричните и хелиоцентричните местоположения на Сатурн в зодиака не възлиза повече от 6 градуса. (При Микеланд желовото раждане разликата е около 6 градуса, близо до максимума, така че хелиоцентрично Сатурн се намирал на 5½º Рак, докато геоцентрично Сатурн бил на 29½º Близнаци. Разликата от 6 градуса тук озна чава смяна на констелация, от Близнаци към Рак.)

В случая на Юпитер разликата между планетарните геоцентрични и хелиоцентрични позиции може да е най-много до 12 градуса. (При Микеланджеловото раждане разликата била 8 градуса, но без промяна на констелация, т.е. Юпитер остава в Козирог, независимо дали е погледнат хелиоцентрично – както в херметичната карта – или геоцентрично, както в традиционната геоцентрична карта.) Марс, въпреки това, е сравнително близо и до Земята и до Слънцето, и така разликата между хелиоцентричните и геоцентрич ните дължини може да достигне до 47 градуса. (При Микеланджеловото раждане разликата между хелиоцентричната дължина на Марс на 27º Водолей и геоцентричната дължина на 1º Риби била само 4 градуса, но това било достатъчно да доведе до смяна на констелация.)

С Меркурий и Венера, чиито орбити са между Земята и Слънцето, съществува възможността (при долен съвпад) за разглеждане на едната или другата в диаметрално противоположни насоки – според това дали гледната точка е геоцентрична или хелиоцентрична – в който случай хелиоцентричните и геоцентричните дължини се различават с 180 градуса, което е максималната възможна разлика в зодиакалното местополо жение на една планета. (От Карти 1 и 2 може да се види, че в Микеланджеловият случай разликата в дъл жината на Меркурий е 67 градуса, а за Венера 135 градуса)
Интерпретирайки херметичната карта

Важността на картата основана на Египетската система – херметичната карта – е че предлага една “карта на индивидуалността”. Херметичната карта следователно допълва традиционната геоцентрична карта, коя то представлява една “карта на душата”. Херметичната карта също дава важна информация за относител

По пътя на стъпките съзнанието е подпомогнато в преминаването към слънчево съзнание, от която гледна точка следва да бъде разглеждана картата на индивидуалността. При Микеланджеловото раждане Венера на 22º Лъв била в екзалтация – екзалтация в херметичния смисъл, както е описано в глава 1 – след като екзалтацията на Венера била на 24½º Лъв (виж Таблица 1)*./* В Таблица 1 екзалтацията на Венера в днеш но време е вписана на 22º Лъв, след като днешното местоположение на възходящия възел на Венера е 22º Телец. Възходящите възли на планетите – както равноденствията – регресират бавно през сидералния зодиак. При Микеланджеловото раждане възходящият възел на Венера бил на 24½º Телец, така че във времето между петнадесети век и настоящето е регресирал 2½ градуса. Съответно, за това време екзал тацията на Венера регресирала от 24½º Лъв на 22º Лъв. Историчната промяна в зодиакалните дължини на планетарните възходящи възли и екзалтации може да бъде изчислена от данните вписани в дясната коло на на Таблица 1. Там скоростта на регресия на екзалтацията на Венера е дадена като 1 градус за 200 годи ни, и нейната сегашна зодиакална дължина е 22º Лъв. Изминали са приблизително 500 години от Микелан джеловото раждане в 1475. При скорост на регресия от 1 градус за 200 години, регресията за 500 години е 2½ градуса. Прибавяйки 2½ градуса към настоящата екзалтация на Венера (22º Лъв + 2½ градуса), устано вяваме, че екзалтацията на Венера по време на Микеланджеловото раждане била на 24½º Лъв./ Също дос тойна за внимание е позицията на Сатурн (5½º Рак в херметичната карта) в близост до своя възходящ възел на 1½º Рак, където се намирал възходящия възел на Сатурн в петнадесети век, когато бил роден Микеланджело (виж Таблица 1).* /* В Таблица 1 сегашната екзалтация на Сатурн е вписана като 29º Дева, предполагайки, че сегашната дължина на Сатурновия възходящ възел е 29º Близнаци. Поради регресията на Сатурновия възходящ възел – при скорост от 1 градус за 194 години – същият е регресирал 2½ градуса от времето на Микеланджеловото раждане. Прибавяйки 2½ градуса към сегашния възходящ възел на Сатурн (29º Близнаци + 2½ градуса), установяваме, че неговото зодиакално местонахождение по време на Микеланджеловото раждане било 1½º Рак./

От херметичната карта – картата на индивидуалността – се вижда, че и Венера и Сатурн са със сходна зна чимост при разглеждането на Микеланджеловата индивидуалност. В терминологията на древните херме тични астролози, Венера била “на трон” високо, и следователно с максимална сила (аналогично към Слън цето при лятното слънцестоене).

И Сатурн бил “изгряващ” (прекосявайки зодиака при своят възходящ възел) и следователно Сатурн “вдиш вал” нови зодиакални импулси в началото на нов цикъл от стъпки (аналогично на Слънчевото “вдишване” на нови зодиакални импулси при пролетното равноденствие, когато Слънцето започва изкачване в начало то на един нов цикъл от стъпки).

Фактът на екзалтацията на Венера при Микеланджеловото раждане е показателен за посвещаването на та зи индивидуалност на изкуството. Венера винаги е била разпознавана като допринасяща за изкуството и красотата, в смисъл, че идеалът на изкуството е да манифестира красотата: чрез архитектура, скулптура, живопис, музика, поезия, танцуване и драма. Микеланджело разглеждал себе си най-вече като скулптор, въпреки че неговите картини са признати като сред най-хубавите в света; и за своите приятели той поняко га писал поезия. Той считал, че “рисуването се отнася към скулптурата както тъмнината на неопределено стта към светлината на знанието – те са толкова различни едно от друго както Слънцето и Луната” (3). Микеланджеловото посвещаване на изкуството е изразено в неговите думи: “Моето изкуство е моята съп руга – предостатъчно – за което ме измъчва през целия ми живот. И моите деца са творбите, които аз оста вям след себе си” (4). По неговите собствени думи, Микеланджело бил “женен” за изкуството, и в този смисъл неговото посвещаване на Венера, като източника на вдъхновение за изкуството, било пълно. Вене ра “управлявала” неговия живот – в най-добрият смисъл на думата – в смисъл, че той посветил себе си на облагородяващия импулс на Венера, която владее изкуството.
Сатурновият ритъм в живота на Микеланджело

С не по-малка важност от Венера в Микелнджеловия живот била планетата Сатурн. В същност, Сатурно вият ритъм на 29½ години се появява като доминираща особеност преминаваща през Микеланджеловата биография*./* Задължен съм на Бил Браянт за това, че насочи вниманието ми върху Сатурновият ритъм в Микеланджеловия живот, и за неговото наблюдение на това как живота може да бъде разделен на два Сатурнови периода (до петдесет и деветата година) плюс един Юпитеров период от петдесет и деветата година до края на живота, който средно продължава седемдесет и една или седемдесет и две години./ Сатурновият ритъм играе важна роля в живота на всеки, но рядко се явява с такава яснота, както в живота на Микеланджело. В живота на всеки се обръща внимание на Слънчевия ритъм от една година (времето нужно за Слънцето да завърши своята орбита около зодиака), при което всяка година са празнува рождени

Въпреки това, не само Слънчевият ритъм е от жизнено значение за развитието на живота, но също и ритъ ма на другите планети. Например, планетите Юпитер и Сатурн, чиито периоди на революция около сиде ралния зодиак са съответно 11.86 и 29.46 години, разделят курса на живота по особено важен начин. Две орбити на Сатурн около зодиака се равняват почти на пет Юпитерови революции (5 х 11.862232 = 59.31116; 2 х 29.457713 = 58.915426), което означава, че на възраст 59 се достига определено завършване на курса на живота. Пътят на живота до тази възраст обхваща два Сатурнови периода и пет Юпитерови периода.

Разглеждайки двата Сатурнови периода: курса на първият период (до тридесетата година) съответства на “полагането на основата на живота”, докато втората Сатурнова революция съответства на “развиването на мисията на живота” върху основата положена през първия Сатурнов период. Основополагане и мисия (задача) характеризират двете Сатурнови революции, които биват завършени до шестдесетата година от живота. Последните дванадесет или колкото години – при средна продължителност на живота от седемде сет и една или седемдесет и две години – съответстват на една Юпитерова революция (в действителност шестият Юпитеров период в курса на живота, следващ от петте Юпитерови периода при възраст петдесет и девет). Този последен период на живота, ставащ при третият Сатурнов период и продължаващ (средно) един Юпитеров период е време на преразглеждане, т.е. време за поглеждане назад над двата предхожда щи Сатурнови периода на основополагане и мисия за съзиране на успехите и провалите, и за научаване от курса на живота.

По този начин ритъмът на Юпитер и Сатурн разделя живота на три периода: основополагане (до триде сетата година), мисия (до шестдесетата година) и преразглеждане (следващите дванадесет години). Всеки човешки живот може да бъде изучен в светлината на този архетип, където, разбира се, може да е с по-голя ма или по-малка продължителност от “трите-двадесет години и десет” от Библията (Псалми 90,10). Почти винаги тридесетата година от живота води след себе си до една дълбока промяна (както и шестдесетата година), съответствайки на ритъма на Сатурн в сидералния зодиак към неговата позиция по време на раж дане. Точно както всяка година се празнува рожденият ден в деня, на който Слънцето се завръща към зоди акалния градус на раждане, така всеки тридесет години (по-точно 29½ години) завръщането на Сатурн към зодиакалния градус на раждане съответства на един Сатурнов рожден ден, когато обикновено става една промяна с трайни последици в разгръщането на съдбата на живота. Един духовен архетип за промяна та в тридесетата година, съответствайки на първото Сатурново завръщане или рожден ден, е даден в живо та на Исус Христос.

А когато се кръсти целият народ, и когато Исус, след като се кръсти, се молеше отвори се небето, и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение! Исус, когато начеваше служението Си, беше около трийсет годи ни” (ЛУКА iii, 21-23)

Според Библейското описание кръщенето станало, когато Исус “беше около тридесет годишен”. Следова телно, кръщенето станало около времето на първото Сатурново завръщане в живота на Исус. Когато Исус тръгнал към кръщенето, основополагането – първите тридесет години от живота – било положено. Инкар нацията на Христос в човешката личност на Исус при кръщенето на река Йордан станала в началото на вторият Сатурнов период, когато започнала мисията. Въпреки, че живял само още три години, мисията на Исус Христос била разгърната по време за това кратко време в началния период на вторият Сатурнов цикъл.

Тук ни е представен духовният архетип на “основополагане” и “мисия” в своята най-висша форма. Но в по-малък размер този архетип се случва в действителност във всеки човешки живот, в една или друга фор ма. Почти всяко човешко същество се среща с възможността за едно “кръщене” по време на своята триде сета година от живота. Точно като Христос – Божественото Себе на космоса – при кръщенето се спусна от Слънцето за обединение с човешкото его на Исус, така във всеки човешки живот висшето себе центрира но в Слънцето търси да се приближи до низшето себе или личността, която се е развила до тридесетата година от живота.

Възможността за едно “кръщене” е представена през тридесетата година от живота (или около тридесета та година от живота), което води след себе си – съответно – една мисия. Предчувствието на това събитие

Исус трябваше да реши да отиде към кръщенето, което направи след един дълбок и важен разговор със своята майка, в който осъзна, че неговия живот трябва придобие ново значение ако той трябва да изпълни своята мисия. По същия начин, всяка личност трябва да реши. Трябва да бъде направен някакъв избор между следването импулсите на низшето себе и отговарянето на зова на висшето себе. Сред множеството викове и призовавания от всички посоки, които обсипват низшето себе, особено в днешно време, тихия вътрешен зов на висшето себе е като един “глас на викащ в пустинята”. Но зов, който следва да събуди личността за мисията на живота, което не може да бъде осъществено само от импулсите на личността. За това само посредством намесата на висшето себе мисията може да бъде подета съзнателно.

Ако личността отговори на този зов, по пътя на приемане (чрез свободен избор) на мисията, която й принадлежи, тогава настъпва един вид “кръщене”, което често води със себе си до загуба на сигурността, която низшето себе е изградило за себе си. Основната предпоставка за това събитие е една готовност-за-жертва от страна на низшето себе към висшето себе, така че да присъства една отвореност, която може да бъде изразена чрез думите: “Нека бъде не Моята воля, а Твоята” (Лука xxii, 42).

В живота на Микеланджело – при завършването на първият Сатурнов период – един реален зов дошъл до него външно. През Март 1505, тридесет години след неговото раждане (6 Март, 1475), той бил повикан в Рим от Папа Юлий II да проектира и започне работа над неговата (папската) гробница. Това било външното събитие, което съответства на неговото “кръщене”, което го утвърдило в мисията на неговия живот като “скулптор в Рим” (както той се обозначавал).

Въпреки, че по-рано той вече живял и работил пет години като скулптор в Рим – от Юни 1496 до лятото на 1501 – по време, на което завършил Пиета (в църквата на Св.Петър, Рим), това изразява факта, че при Микеланджело имало забележително съгласуване между неговата личност и неговото висше себе. Още на двадесет и една годишна възраст (в 1496) той предчувствал мисията на своя живот и, действайки от сили те на своята личност, напуснал Флоренция за да отиде в Рим, където живял пет години преди завръщането във Флоренция. Предчувствайки своята мисия, която го доведе в Рим на двадесет и една, в тридесетата година зовът дошъл до него отвън (извън неговите собствени импулси) за да го върне отново от Флорен ция в Рим. Зовът от Папа Юлий II бил обективно потвърждение на неговата съдба като “скулптор в Рим”, която той вече предчувствал преди девет години. В смисъл, че папата – като “Наместник на Христос” – е призован да представя Христос, призивът на папата към Микеланджело бил един вид “кръщене”, където Христос (действайки във висшето себе) могъл да се “намеси” чрез папата, за да доведе Микеланджело към неговата съдба.
Сатурн в Рак в Микеланджеловата херметична карта

В херметичната карта Сатурн е поставен в сидералния знак Рак по време на Микеланджеловото раждане. От позицията на Сатурн в зодиака може да бъде прочетено нещо от засягащото основополагането и мисия та на индивидуалността, като първата Сатурнова революция на зодиака, от раждането до 29½, е свързана с основополагането, и втората Сатурнова революция, до 59, е свързвана с мисията на индивидуалността. Мястото на Сатурн в зодиака при раждане, на което планетата се завръща за първи път на 29½, и за втори път на 59, е зодиакалното местоположение, от което Сатурн извлича своите импулси. От тук индивидуал ността е ориентирана по отношение на дълбоките духовни импулси съществени за основната причина за неговата инкарнация на Земята.

В случая на Микеланджело, където Сатурн е в Рак в херметичната карта, ние биваме водени назад до цент ралното събитие в историята на планетата Земя: разпъването на кръста на Христос Исус на хълма при Раз пятие, което станало, когато Сатурн бил в сидералния знак Рак*./* Виж Приложение VII за геоцентрични те и хелиоцентричните планетарни позиции при разпятието. Сатурновата геоцентрична дължина била 18½º Рак и неговата хелиоцентрична дължина – т.е. неговата дължина в херметичната карта – била 25º Рак./ Смъртта и възкресението на Исус Христос в името на изкуплението на човечеството и Земята, и позицията на Сатурн в зодиака по това време е показател за основополагането и мисията на Земята. Фак та, че Сатурн се завърнал (хелиоцентрично) към тази позиция – към знака, но не към същия градус – в сидералния знак Рак в херметичната карта при Микеланджеловото раждане посочва духовната ориента
ция на тази индивидуалност. Той търсил да постави себе си в служба на Христовият Импулс, да доведе това към осъществяване на Земята.

Ненужно е да се пояснява, че би било грешно да се заключи, че “Сатурн в Рак” (в херметичната карта) означава “служител на Христовият Импулс”, като могат да бъдат дадени примери на исторични личности родени със Сатурн в Рак, където в техните животи били изразени анти-Християнски импулси. (Например, в случая на Адолф Хитлер, роден на 20 Април 1889, Сатурн бил геоцентрично на 20º Рак и хелиоцентрич но, т.е. в херметичната карта, на 26º Рак – виж Приложение VII).

По начало, винаги е въпрос на индивидуалността, дали някой ориентира себе си позитивно или негатив но спрямо Христовият Импулс. Вътрешен поглед в индивидуалността може да бъде придобит само, кога то бъдат отворени духовни способности за виждане на мистерията на реинкарнацията. Последователност та от земни инкарнации заедно дава една картина на развитието на индивидуалността, и от възприемане на тези миналите инкарнации се появява картина за природата на индивидуалността. (Как се достига до тава възприемане ще бъде обсъдено в глава 10.)

Например би могло Ирод, който бе отговорен за обезглавяването на Йоан Кръстител, да се реинкарнира със същата конфигурация “Сатурн в Рак” (в херметичната карта), както в случая на Микеланджело. Но индивидуалността на Ирод – освен когато в случай на драматична промяна в духовната ориентация – най-вероятно би била ориентирана по напълно различен начин към Христовият Импулс в сравнение с Микел анджело. Същата космична конфигурация може да означава нещо напълно различно според природата на индивидуалността. Това би трябвало да се вземе предвид, когато се изучава херметичната карта.

Херметичната карта е ориентирана към индивидуалността, в противоположност на геоцентричната карта, която е ориентирана към душата. Докато психологическите тенденции и качества са посочени от геоцен тричната карта, духовната ориентация на индивидуалността, нейните духовни качества и способности са тези, които са посочени чрез херметичната карта. В случая на Микеланджело е ясно от неговата автобио графия, че той поставил себе си в служба на Христовият Импулс., и следователно конфигурацията на Са турн в Рак в неговата херметична карта в действителност показва една вътрешна духовна ориентация на тази индивидуалност към Мистерията на Разпятието – към разпъването и възкресението, от което произлезе Христовият Импулс.
Нива на познание на реинкарнация

Може да възникне въпросът за това дали, от Микеланджеловите предишни инкарнации, може да се види възможна лична връзка с Христос Исус от времето на живота на Христос? Това повдига въпроса как бива придобито познание за предишните инкарнации на една индивидуалност, и до каква степен може да се има доверие на надеждността на твърдения засягащи предишни инкарнации.

Херметичната астрология е ориентирана към индивидуалността и търси да вземе предвид природата на индивидуалността. Това може да бъде преценено чрез познаване на предишните инкарнации на индивиду алността на Земята. Методът на карма изследване използван в херметичната астрология за проучване сфе рата на реинкарнация ще бъде обсъден в следващите глави. При карма изследване съществува начин про веряващ познанието на реинкарнация, който определя кое е вярно и кое е грешно във връзка с идентифика цията на минали инкарнации. Въпреки това, ясно трябва да бъдат разграничавани различни нива на позна ние на реинкарнация.

Възможно ли е да се знае с абсолютна сигурност верността на твърдения засягащи идентификацията на предишна(и) инкарнация(ии) на една индивидуалност? Този основен въпрос е от жизнена важност в херме тичната астрология, която е ориентирана към мистерията на реинкарнацията. Според методът на карма из следване е възможно да се достигне до познание на реинкарнация, но сто процентова сигурност бива при добита само при много високо ниво на съзнание – нивото на съзнание описано като зодиакално съзнание в последната глава. Нивото на съзнание, при което бива придобито познание за предишни инкарнации с пъл на сигурност – зодиакално съзнание – е най-висшето ниво на съзнание в последователността: земно съзна ние, лунно съзнание, слънчево съзнание, зодиакално съзнание.

Лунното съзнание бе описано в предишната глава като “духовно виждане”, и слънчевото съзнание като “духовно чуване”. Съответно, зодиакалното съзнание – третото и най-висше ниво на съзнание отвъд нор малното земно съзнание – може да бъде характеризирано като “духовно докосване”. При това най-висше ниво на съзнание идентичността на индивидуалността – при две или повече инкарнации – може да бъде позната с абсолютна сигурност, със същата степен на сигурност, с която е възможно да се познават мате матически истини. Но докато това ниво на сто процентова сигурност бъде достигнато, твърдения относно идентичността на индивидуалността в различни инкарнации остават хипотетични. Между нивото на “сто процентова сигурност” и “обикновена хипотези”, въпреки всичко, има “хипотеза потвърдена от логически аргумент и подкрепящи факти”.

В сферата на карма изследване – изследване в реинкарнация – могат да бъдат разграничени три нива на познание. Тези три нива на познание съответстват на Платоновите епистема, дианоиа и докса. Докса е хипотетично познание; Дианоиа е по-голяма степен на познание, когато една хипотеза бива придружена от логични аргументи и подкрепящи факти; и епистема е сто процентова сигурност.

Например, би било хипотетично (докса) да се постулира, че Микеланджело бил реинкарнацията на един от учениците на Христос Исус. Ако тази хипотеза бъде потвърдена от доказателство извлечено от Микел анджеловата биография доказващо нейната правилност, това би съответствало на дианоиа. Но до достига нето на абсолютна сто процентова сигурност – нивото на познание наречено епистема от Платон – всякак ви твърдения отнасящи се до реинкарнация трябва да бъдат считани за хипотетични. Разбира се, трябва да бъдат избягвани безсъдържателни спекулации отнасящи се до минали инкарнации. Прилагайки по-горни ят критерий отнасящ се до трите нива на познание на реинкарнацията, това помага да се изясни кое е спе кулация и кое е действителен факт. Само при третото ниво на познание – епистема (сто процентова сигур ност) – карма изследването преминава от сферата на хипотезата до нивото на реален факт.