Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил
Изтегляне 4.25 Mb.
|
| Микеланджеловата съдба
Микеланджеловият творчески гений е сигурен показател за една необикновена съдба. Той бил приветст ван като “божествен” от много от своите съвременници. На 17 сътворил дървеното обрисувано разпятие при Санто Спирито. На 23 завършил своята известна скулптура Пиета. До тридесетата година завършил различни “Мадона и младенец” скулптури (Мадона Бруге, Мадона Дони, Мадона Тадей) и статуите на Св.Петър и Св. Павел при Сиена, както и статуята на Давид, може би най-известната статуя в света. Други творби от Микеланджело проявяващи мощни християнски вдъхновения са “Страшният Съд” (фреска във Ватикана, завършена около 66 годишна възраст), “Разпъването на Св.Петър”, “Обръщението на Св.Павел” (фреска във Ватикана нарисувана между 70 и 75 годишна възраст), и “Свалянето на Христос от Кръста” (статуя във Флоренция, завършена около 81 годишна възраст). Каква е особената магия, която произтича от Микеланджеловите творби на изкуството? Отговорът на този въпрос, който мнозина са преживяли на този въпрос е, че сякаш работила божествена сила за преминаване то им към съществуване. Това е като ако самият Христос е работил по един личен и вдъхновяващ начин чрез Микеланджело. В противоположност на Христос Исус, чийто земен живот продължи само тридесет и три години, Микел анджело живял осемдесет и девет години, умирайки малко преди своя осемдесет и девети рожден ден. Той починал не дълго след третото завръщане на Сатурн към своята зодиакална позиция при раждане. По този начин Микеланджело преживял три “Сатурнови рождени дни”. Както вече бе споменато, малко след първото Сатурново завръщане той бил повикан от Папа Юлий II и така напуснал Флоренция, града на неговата младост, и заминал за Рим. След второто Сатурново завръщане, около 59 годишна възраст, почи нал бащата на Микеланджело, и няколко месеца по-късно Микеланджело напуснал Флоренция за добро, за да не се върне никога отново. Малко след третото Сатурново завръщане починал самият Микеландже ло, признат до тогава като най-големият художник в света. Тук се вижда, че Сатурновите революции на зодиака разделят Микеланджеловият живот на три отделни периода. Вторият период започнал с това, че бил повикан в Рим за проекта, който станал бреме за Микел анджело: изграждането на гробницата на Папа Юлий II. Микеланджело нарекъл този проект “трагедия”. Това го занимавало четиридесет години от 1505 (30 годишна възраст) до 1545 (70 годишна възраст), кога то гробницата била завършена. Напредването на работа върху проекта продължително било забавяно пора ди налагането на други проекти, които той бил упълномощен да изпълни. Според астрологичната традиция забавянето е типично за работата на Сатурн, и в този случай забавянето стигнало до четиридесет години. Сатурн също е познат като “регентът на смъртта”, и бавно движещата се орбита на Сатурн уместно символизира “гробищните проекти”, с които Микеланджело бил занимаван тол кова много години от неговият живот – не само гробницата на Юлий II, която го занимавала от 1505 до 1545, но също гробниците на Медичи във Флоренция, над които работил между 1524 и 1533 (от четириде сет и девет до петдесет и осем годишна възраст). Във връзка с гробниците на Медичи, може да се види и голямото влияние на действието на карма. От четиринадесет годишна възраст Микеланджело бил свързан с фамилията Медичи. На четиринадесет той бил взет в училището за изкуства на Лоренцо Великолепния, в когото открил приятел и наставник. Като гост в двореца Медичи във Флоренция, той се запознал с тримата синове на Лоренцо: Пиетро, който бил три години по-голям от него, Джовани, който на практика бил на същата възраст (девет месеца по-млад); и Джулиано, който бил четири години по-млад от него. След смъртта на Лоренцо през Април 1492, Микеланджело напуснал дворецът Медичи, но бил повикан отново от Пиетро през 1494, за да напусне отново преди края на същата година – поради злополучния обрат на събития, които довели до Пиетровото изгонване от Флоренция. Чрез вторият син на Лоренцо – Джовани, който по-късно станал Папа Лъв X – Микеланджело бил натоварен с упълномощаването да извае фасадата на църквата на фамилия Медичи, Сан Лоренцо, във Флоренция. След като Микеланджело вложил много време и усилия над това, плана никога не дошъл до осъществяване. Вместо това му бил даден алтернативен проект: това да замисли и извае гробниците на шестима Медичи, които да бъдат разположени в параклиса Медичи на църквата. Този грандиозен проект трябвало да бъде ограничен като обхват, и в края на краищата той създал гробници само за двама Медичи: Джулиано (третият син на Лоре нцо Великолепния) и Лоренцо, Дюк на Урбино, синът на Пиетро. По този начин съдбата на Микеландже ло била тясно свързана с тази на фамилия Медичи, дори до степента да замисли и построи гробници за двама от тях! Без да навлизаме в детайли, може да бъде споменато нещо от сложната сфера на разпознаване на кармич ни взаимоотношения от херметичната карта. Под кармични взаимоотношения се има предвид взаимоотно шение между две или повече индивидуалности в една инкарнация, които са пренесени в по-късна инкарна ция. Херметичната карта показва хелиоцентричните дължини на планетите, и едно кармично взаимоотно шения между двама човека често бива посочено в техните херметични карти за момента на раждане посре дством съвпадение в сидералните дължини на една или повече планети*. /* Въпреки всичко, това не може да бъде обобщено, както е обсъдено в Херметична Астрология II, глави 1 и 2./Например, хелиоцентрична та сидерална дължина на Марс при Лоренцо Великолепния била 8º Дева, хелиоцентричната дължина на Венера при раждането на Пиетро била 7º Дева, и хелиоцентричната дължина на Меркурий при раждането на Джулиано била 9º Дева. (Виж Приложение VII за изчисленията на картите на фамилия Медичи.) Вза имоотношението между тези трима Медичи с Микеланджело е отразено в хелиоцентрична дължина на Зе мята при раждането на скулптора, която била 7º Дева. (Дължината на Земята е винаги диаметрално проти воположна на Слънцето, което се намирало на 7º Риби при Микеланджеловото раждане.) По този начин картата получена според Египетската система – херметичната карта – може също да даде вътрешен поглед в сферата на кармичните взаимоотношения. Остава въпросът: Какво представя херметичната карта? Видяхме – при разглеждане примера на Микелан джеловата херметична карта – че тя посочва дали планети са в екзалтация или в падение или при своите възходящи или низходящи възли. Следователно може да бъде оценено особеното значение на тези плане ти за индивидуалността. В случая на Микеланджело, с Венера в екзалтация и Сатурн близо до своя въз ходящ възел, е посочено значението на тези две планети в Микеланджеловия живот. Но какво като едно цяло показва херметичната карта за човешкото същество? Лотосовите цветове Херметичната карта представя настройката към космичните сили на различните духовни центрове в човешкото същество познати като лотосови цветове. Тези центрове – често обозначавани от индуския тер мин чакри – са познати като лотосови цветове във връзка с тяхната прилика с тези цветя, когато те биват възприемани по пътя на ясновидска визия. Има седем лотосови цвята, имащи следните психо-физични съответствия (5): 8-листният лотосов цвят, свързван със Сатурн, се намира близо до темето на главата. Изглежда че има хиляда виолетови блещукания, което е довело на Изток да бъде наречен 1000-листният лотосов цвят, но в действителност има 8 листа. Посредством този център човешкото същество е свързано със своя Ангел-Хранител и своето висше себе, които проявяват своето присъствие в човешкото същество чрез работата на съвестта и паметта. Съвестта обикновено се мисли в отрицателен смисъл, като укоряваща негативните импулси в човешкото същество, но също така има и позитивна страна, това че подсказва импулсите към добри мисли и постъпки. И съвестта работи особено чрез действието на паметта. Колкото повече висшето себе бива манифестирано в човешкото същество, толкова повече паметта – в разширен смисъл, включва ща припомнянето на минали инкарнации – започва да просветва. По този начин, в сферата на паметта мо же да навлезе не само припомнянето на минали инкарнации, но дори спомнянето на по-ранни космични съществувания на Земята. Паметта и съвестта са свързани с 8-листният лотосов цвят в микрокосмоса, и със Сатурн в макрокосмоса. 2-листният лотосов цвят, съответстващ на Юпитер в макрокосмоса, е центриран на челото между веждите, малко над моста на носа. Двата листа обикновено са повече или по-малко пасивни – простиращи се единият надясно, а другият наляво, успоредно на веждите – но с течение на духовно развитие, като стават по-активни, те се въздигат като изправени нагоре рогове. (Това е изобразено в Микеланджеловата скулптура на Мойсей) Въздигането на двата листа бива постигнато особено чрез активността на мислене то, като се поставят въпроси пред духовния свят, където листата започват да получават отговорите на въпросите. Мисленето – особено концентрация и медитация – помагат двата листа да станат активни. Този център е нормалното седалището на его съзнанието, където се намира значението на “Аз съм” при надлежащо на личността. Тази точка на его съзнание може да осъществи връзка със седалището на съзна ние на висшето себе центрирано в Слънцето. Една от целите на херметичния път на развитие е да свърже двата центъра на съзнание – този на егото, центриран в 2-листният лотосов цвят, и този на себето, намира що се макрокосмично в Слънцето (“центърът на звучаща светлина”, както бил познат в античността). Ма крокосмично това съответства на едно “спускане” на съзнанието (в същност това е изкачване) от главата към сърцето: от 2-листният лотос (чело) към 12-листният лотос (сърце), минавайки през 16-листният ло тос (гърло). 16-листният лотосов цвят, съответстващ на планетата Марс, е центриран в ларингса. Четири от листата се простират нагоре, и четири надолу, четири надясно, и четири наляво. Най-вече говора е този, който би ва свързван с този лотосов цвят. Неконтролираният говор има негативен ефект върху него, и казването на лъжи работи обратно върху него по най-разрушителен начин. Според Гаутама Буда, правилен говор – говорейки нито прекалено много, нито прекалено малко, и говорейки само истината – трябва да бъде култивиран от този, който се намира на духовния път, така че говора придобива морално значение. По този начин говора може да придаде морални сили, които дори могат да имат лечебен ефект, както е демонстрирано в Евангелието във връзка с изцеления донесени от Исус Христос. Чрез правилният говор негативната, разрушителната сила, на която е способен говора (заострените думи могат психически да имат нараняващ ефект) става изкупен, така че може да бъде изпълнен с доброта и лечебни сили. Този нов говор наситен с морални сили, както и бидейки носителят на добротата, може също така да бъде насочен срещу злото. Поради тази причина е посочен в Библията като “двуострият меч” – за доброто и срещу злото (“от неговата уста излизаше двуостър меч” – Откровение i, 16). 12-листният лотосов цвят, съответствайки на Слънцето, е центриран в сърцето. Това е лотосовия цвят на любовта, точно както 16-листният лотосов цвят, е този на словото. Сърдечният лотосов цвят е основния център на човешкото същество, и в определен смисъл може да се каже, че човешкото същество е неговото сърце. Семето на Христовият Импулс, импулсът на любовта, е вдъхнато във всяко човешко сърце, и зада чата на духовното развитие е да се даде възможност на това семе да израсне по правилният начин. Тогава сърдечният център започва да излъчва като Слънце, и тогава силите от този център могат да заработят над другите лотосови цветове, така че те също да започнат да греят като “Слънца”. По този начин всички се дем лотосови цвята могат да започнат да излъчват за да създадат един вид “духовен гръбнак” като духовният противовес на физическия гръбначен стълб. В древната традиция на йога идеалът бил – и все още е – да се постигне такъв резултат по пътя на събуждане на спящата сила кундалини в основата на гръбначния стълб и да се насочи нагоре към различните чакри към теменния център на върха на главата. Въпреки това, в Християнския път и херметичната традиция, сърдечният център е този, който се задейства за да могат да бъдат трансформирани различните лотосови цветове с помощта на Слънчево-изпълнените любовни сили на сърцето. Сърцето е центърът на микрокосмоса на човешкото същество, точ но както висшето себе е центрирано в Слънцето в макрокосмоса. Слънцето е “звездата на себето” на ма крокосмично ниво, и 12-листният лотосов цвят е съответстващия център в микрокосмоса, центъра на себе то. 10-листният лотосов цвят, свързван с планетата Меркурий, се намира в областта на пъпа. Това е лотосо вият цвят на движението и на рационалната комбинаторна мисъл, докато 2-листният лотосов цвят е центъ ра на висшата мисъл, т.е. философската мисъл. Това, че 10-листният лотосов цвят е центъра свързван с активността на дишането може да бъде видяно от факта, че когато пъпната връв се пререже, живота на детето отвън и независимо от майката зависи от активността на дишането, което замества функцията изпълняваща (до тогава) пъпната връв. Традиционно момента на първото вдишване се разглежда като момента на раждане в астрологията, свързвайки това с идеята, че в този момент душата е “вдишана” да обитае физическото тяло. Следователно, геоцентричната планетарна конфигурация в този момент се има предвид като “картата на душата” или “картата на астралното тяло”. По този начин астралното тяло, което е носителят на душата – на желания и страсти, както и на мистерията на съдбата – се схваща като въплъте но във въздуха, и бива прието с първия дъх. В този смисъл, 10-листният лотосов цвят може да бъде мис лен като “астралният център”, точно както 12-листният лотосов цвят може да бъде мислен като центъра на себето. Когато в астралното тяло изведнъж нахлуят емоции, това понякога може да бъде почувствано в слънчевия сплит, в областта на пъпа, където се намира 10-листният лотосов цвят (“астралният център”). (Астралното тяло прониква цялата аура на човешкото същество, но координиращите сили на астралното тяло имат своя основен фокус в 10-листният лотосов цвят). Във връзка с опасната природа на човешката астралност, когато тя не е контролирана от себето, на Мойсей били дадени 10-те Божи Заповеди за да кон тролират импулсите на 10-листният лотосов цвят (десет заповеди за десетте листа на лотосовия цвят). Ма крокосмично, точно както Слънцето може да бъде наречено “звездата на себето”, така Меркурий може да бъде наречен “звездата на астралното тяло”. В същност, формата начертана от орбитата на Меркурий – разглеждайки неговите съвпади със Слънцето в течение на годината – образува една шест-лъчна звезда, което съответства на формата астралното тяло в човешкото същество* (виж Фигура 12)./* Горният хоризо нтал на хексаграмата (6-лъчна звезда) формирана от астралното тяло съответства на нивото на раменете и долният хоризонтал на нивото на колената. Горната точка се простира нагоре към върха на главата и долната точка надолу към ходилата. По този начин хексаграмата формирана от астралното тяло обхваща два сключени триъгълника (в действителност пресечени нива): единият с върха надолу, простиращ се от нивото на рамото до ходилата, и другият с върха нагоре, стигащ от нивото на коленете нагоре до върха на главата./ 6-листният лотосов цвят, съответстващ на планетата Венера, се намира под 10-листният лотосов цвят. 6-листният лотосов цвят е лотоса на хармонията, баланса и равновесието. Точно както 10-листният лотосов цвят е свързан чрез диафрагмата с дишането, така 6-листният лотос се свързва със системата от жлези и отделянето на течности в организма. Докато 10-листният лотосов цвят е центъра, от който се координира активността на астралното тяло (астралното тяло бидейки въплътено във въздуха, действайки чрез дишането), 6-листният лотосов цвят е от централно значение за функционирането на етерното тяло. (Етер ното тяло е едно междинно тяло между астралното тяло и физическото тяло. То е въплътено във флуидна та система на човешкото същество и регулира активността на жлезите.) Етерното тяло дарява здраве и жи вот на човешкото същество, и чрез 6-листният лотосов цвят се осъществява посредничество на космични сили, които помагат на етерното тяло да бъде свързано по правилен начин с физическото тяло от една страна и с астралното тяло от друга. 6-листният лотосов цвят има задачата да посредничи силите, които позволяват на етерното тяло да задържи баланса между физическото тяло и астралното тяло. Също така действа за хармонизиране на полярностите, например полярността между половете. Макрокосмично се свързва с Венера, която в традиционната астрология действа при събирането на мъжа и жената заедно. (За вавилонците Иштар – богинята свързвана с планетата Венера – била богинята на любовта.) Точно както Меркуриевото съответствие с астралното тяло бива изразено във формата на 6-лъчната звезда очертана от Меркурий при неговите съвпади със Слънцето, така Венериното отношение към силите на етерното тяло бива изразено в 5-лъчната звезда формирана при нейните съвпади със Слънцето (виж Фигура 10), като човешкото етерно тяло има формата на 5-лъчна звезда*./* Силите действащи в етерното тяло струят от главата надолу към краката и ръцете. Главата, двата крака и двете ръце са петте точки на пентаграмата (5-лъчна звезда) формирана от етерното тяло./ В този смисъл, 6-листният лотосов цвят може да бъде наречен “етерният център” на седемте лотосови цвята, т.е. лотосовият цвят, чрез който се осъществява посредниче ство на космичните сили действащи за балансирането и хармонизирането на етерното тяло (в отношение с другите тела). 4-листният лотосов цвят, свързан макрокосмично с Луната, се намира в областта на гениталните органи. Той осъществява посредничество на космичните сили действащи във физическото тяло, най-вече в размно жаването. Като духовния орган, който е свързан най-силно със силите на физическото тяло, може да се мисли като “физическият център” на седемте лотосови цвята. Херметичен човек Херметичното съответствие между седемте традиционни планети и седемте лотосови цвята в човешкото същество е резюмирано в картината на херметичният човек. Херметичният човек е архетипното човеш ко същество, което може да бъде схващано като изпълващо пространството на слънчевата система. Фигу ра 13 показва херметичният човек, чието сърце (12-листният лотос) съответства на Слънцето. Сатурн, Юпитер и Марс формират главата на херметичният човек: Сатурн е на мястото на темето (8-листен ло тос), Юпитер е на мястото на челото (2-листен лотос) и Марс е на мястото на ларингса (16-листен лотос). Меркурий, Венера и Луната формират пространството под сърцето на херметичният човек: Меркурий е на мястото на пъпа (10-листен лотос). Венера е в областта на таза (6-листен лотос), и Луната е в областта на гениталиите (4-листен лотос). Херметичния човек се простира в космоса от Земята, на която са поставени ходилата му, през Слънцето (мястото на сърцето), нагоре към зодиакалната сфера отвъд орбитата на Сатурн. Херметичният човек обрисува архетипа, според който човешкото същество приема космични импулси от седемте планети посредством седемте лотосови цвята, и държи ключа към реалността на херметичната
4-листният лотосов цвят (Луна), като посредник на силите, които действат във физическото тяло на човеш кото същество, е най-тясно свързан с човешката воля, като това е волята, която пренася висши импулси към тяхната физическа реализация. По-нататък, 6-листният лотосов цвят (Венера) регулира силите дейст ващи в етерното тяло, което посредничи между астралното тяло и физическото тяло; този лотосов цвят е особено свързан със сферата на чувстването – емоциите пренасящи душевните изживявания към сензорно изразяване. При това, 10-листният лотосов цвят (Меркурий), като координатор на импулсите в астралното тяло, е тясно свързан с активността на мисленето – не философско/екзистенциално мислене, което е в областта на 2-листният лотосов цвят (Юпитер), а координативното/ комбинаторно мислене. 10-листният лотос (Меркурий) е големия координатор на импулси действащи в човешкото същество, и по този начин е свързван с координативното мислене. Тези три долни чакри (използвайки индуския термин за лотосовите цветове) пренасят импулсите на мисленето, чувстването и волята в “долният човек”, докато трите горни чакри (8-листен, 2-листен и 16-листен лотосови цветове) пренасят импулсите на паметта, мисълта и гово ра принадлежащи на “горният човек”. На архетипно ниво, горния човек съответства на главата на хермети чния човек, долния човек на областта под сърцето, докато Слънцето – сърцето – заема центъра между гор ния и долния човек (виж Фигура 13). Централната (Слънце) чакра – центъра на себето – посредничи меж ду трите горни и трите долни чакри. Четирите долни чакри, във възходящ ред – 4-листна, 6-листна, 10-листна, 12-листна – прехвърлят съответ но космични сили от Луната, Венера, Меркурий и Слънцето. Според това, активността на всеки от четири те долни лотосови цветове се отнася специално до един или друг аспект на човешкото същество: съответ но към физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и себето. Трите горни чакри – 16- листна, 2-лист на и 8-листна – прехвърлят космични сили от Марс, Юпитер и Сатурн, които се отнасят – в този ред – към духовните способности на говора, мисълта и паметта. Космичните сили свързвани със седемте лотосови цветове произлизащи от седемте планети: Луна, Венера, Меркурий, Слънце, Марс, Юпитер и Сатурн, и то зи (възходящ) планетарен ред съответства точно на (възходящата) последователност на планетите според Египетската система. Във Вавилонската (Птоломейска) система планетите Венера и Меркурий са разменени и, както ще бъде обсъдено в Том II, Вавилонската (Птоломейска) последователност също има едно по-дълбоко значение. Въпреки всичко, значението на Египетската система е това, че тя дава точно представяне на прехвърля нето на космични сили от планетите към човешкото същество, т.е. взаимоотношението на планетите към седемте лотосови цвята на човешкото същество – архетипно херметичния човек – е извлечено чрез Египет ската система. Херметичната карта – планетарните позиции при раждане наредени според Египетската система – обрису ва макрокосмичната взаимовръзка между планетите, показвайки как космичните сили от планетите са свързани със седемте лотосови цветове в микрокосмоса. Херметичната карта е основана пряко на хермети чният закон на съответствията – “както горе, така долу” – където планетарните взаимоотношения горе (в макрокосмоса) показват едновременно взаимовръзките между лотосовите цветове долу (в микрокосмоса). При това, зодиакалните местоположения на планетите посочват макрокосмично как космичните сили посредничени чрез лотосовите цветове са разграничени микрокосмично. Например, съгласуването на Марсовите сили в 16-листният лотосов цвят (ларингс) са разграничени спо ред това дали Марс – с оглед на Египетската система – се намира в Телец или в противоположния знак Скорпион, или в някой друг знак. Ако Марс се намира в Телец, говорния импулс следва да бъде силно изтъкнат, след като сидералния знак Телец работи от зодиакалната сфера в оформянето гърло/ларингсова та област на човешкото същество. (Съответствието между знаците на зодиака и различните части на чове шкото същество е обсъдено в глава 9 – виж Таблица 16.) Интерпретирайки херметичната карта с оглед на планетарните съответствия Връщайки се към Микеланджеловата херметична карта, сега сме в позиция да я интерпретираме, разглеж дайки това как вътрешните взаимоотношения на планетите – разграничени на фона на фиксираните звез ди на сидералните знаци – са огледално отразени микрокосмично във взаимоотношението между различ ните лотосови цветове. Взаимоотношението на планетите една към друга в херметичната карта на Микел анджело са впечатляващи. (Отново, новооткритите планети Уран, Нептун и Плутон са изключени от дис кусията) Сатурн е в опозиция с Юпитер, и Венера е в опозиция с Марс, докато Меркурий е в квадрат със Слънцето (виж Фигура 14). Съвпад, опозиция и квадрат са най-мощните взаимоотношения (аспекти) между планетите в херметичната карта. След като Египетската система описва хелиоцентричните взаимоотношения между планетите, един съвпад между две планети показва, че те се нареждат на противоположни страни на Слънцето. Микрокос мично, където лотосовите цветове могат да се разглеждат във връзка със сърдечния център (като “Слън цето” на системата на лотосовите цветове), “съвпад” и “опозиция” посочват, че силите работещи посредст вом съответните лотосови цветове могат да бъдат координирани или поляризирани. (“Квадрат” посочва, че те могат да бъдат “динамизирани” – виж по-долу.) Във всеки случай на съвпад или опозиция, взаимоотношението на включените планети следва бъде раз глеждано според взаимоотношението на съответстващите лотосови цветове. В този смисъл трите горни лотосови цветове (Сатурн: 8-листен, Юпитер: 2-листен, Марс: 16-листен лотос) са на противоположната страна на сърдечната чакра (Слънце: 12-листен лотос) от трите долни лотосови цветове (Меркурий: 10-листен, Венера: 6-листен, Луна: 4-листен лотос). Следователно една опозицията между Марс и Венера, както е в херметичната карта на Микеланджеловото раждане, отговаря на общата взаимовръзка между 16-листеният лотос (Марс) и 6-листният лотос (Венера), и дава възможността за едно високо ниво на координация, която може да се появи посредством сърдечния център или 12-листният (Слънце) лотос. Марсовите сили, действащи в говора, работят за пренасянето на духовни импулси в проявление, докато Венерините сили – в тяхната най-благородна форма – подпомагат артистичните импулси и търсенето на красота и хармония. При Микеланджело се вижда забележителна координация на Марс и Венера, при кое то той бил изцяло отдаден в служба на изкуството. В него имало един вид “брак” между Марс и Венера, т.е. импулсите на 16-листният лотосов цвят и тези на 6-листният лотосов цвят били в общо взаимодейст вие, осъществено чрез посредничеството на сърдечния център. (Веднъж той писал: “Моето изкуство в моята съпруга”) Интензивността с която Марс (пренасящ духовните импулси в проявление) и Венера (изкуство, и търсене то на красота и хармония) били координирани при него може да бъде видяна от Микеланджеловата “бор ба с материята” да произведе творби на изкуството. Той избирал мраморни блокове и след това от тях при зовавал изключително красиви творби на изкуството. Той буквално се “преборвал с материята” (Марс) в служба на изкуството (Венера) – Венера бидейки планетата, която била екзалтирана в херметичната карта при неговото раждане. От друга страна, той можел да бъде изпълнен с гняв (Марсови импулси), когато бил спънат по какъвто и да било начин в осъществяването на своята артистична работа, и неговия характер не познавал граници ако той бил измамен или оклеветен в осъществяването на своята работа. Но влиянието на Венера никога не позволило неговия характер да избухне във физическо насилие. По-скоро, той обръщал гръб на онзи, който го оскърбил или измамил. И когато давал глас на своя гняв, той говорел осъзнато и контролирано. Тогава той можел да бъде остър и режещ в своите забележки; но също така можел да сдържа езика си (Марс: 16-листен лотос - говор). Позицията на Венера в сидералния Лъв при Микеланджеловото раждане, където космичните сили осъще ствяващи посредничество от 6-листният лотосов цвят били модифицирани от зодиакалния фон на Лъв, че сто означава сетивна наслада на живота, като въпреки всичко това не е нужно да се изражда до сладострас тие. В херметичното съответствие между знаците на зодиака и животинското царство, зодиакалния импу лс на Лъв е изразен в лъвското семейство (и в семейството на котките като цяло), където усещането за жи вота е много силно. Взаимоотношението между знака Лъв и усета за живот е посочено също и от хермети чното съответствие между знаците на зодиака и частите на физическото тяло на човешкото същество, където Лъв съответства на сърцето (виж Таблица 16). Зодиакалният импулс на Лъв работи оформящо при образуването на сърцето – “седалището на живота” – и по този начин бива свързван с усещането на жи вот. Когато това повишено усещане за живот работи чрез 6-листният лотосов цвят, който се отнася до ре гулирането на етерното тяло (познато още като “тяло на живота”), етерното тяло може до толкова да бъде изпълнено със сили за живот, че изобилието на увлечението може да води в посоката на сладострастие, когато не е облагородено от духовни или религиозни импулси. В случая на Микеланджело, поради опозицията с Марс (16-листен лотос) чрез Слънцето, тенденцията към сладострастие била издигната от тази високо еволюирала духовна индивидуалност за да бъде изразена в неговата очевидна наслада в артистичното представяне на човешката форма. Статуята на Давид, завършена на 29 годишна възраст, манифестира едно високо ниво на възвеличаване на човешката физичес ка форма, както и статуите “Ден”, “Нощ”, “Изгрев” и “Залез” в гробницата на Джулиано и Лоренцо Меди чи (завършена на 59 годишна възраст). И картината “Леда и Лебедът”, нарисувана на 55 годишна възраст, той нарекъл “въплъщението на сенсуалността” (6). В противоположност на Лъв, опозиционната констелация (=Водолей, където се намирал Марс в херметич ната карта при раждането на Микеланджело), има пречистващ, одухотворяващ импулс. Звездната консте лация Водолей обрисува един воден човек, което е един образ на етерното тяло. (Физическото тяло е твър до, докато етерното тяло, което прониква физическото тяло като една система от живи сили, е в същност та си етерен флуид = воден човек.) В потока на еволюцията човек има възможността да еволюира и стане един вид ангелско същество, с етер но тяло вместо физическо тяло. Поради тази причина водния човек представлява не само етерното тяло, но и бъдещия идеал за човека, като едно ангелско същество. Докато импулса на Лъв е такъв, при който се повишава усещането за живот, импулса на Водолей води в противоположната насока към одухотворяване. Местонахождението на Марс в констелацията Водолей при Микеланджеловото раждане (в херметичната карта) посочва, че силите работещи в 16-листният лотосов цвят били модифицирани от одухотворяващото влияние на Водолей. Аскетичния начин на живот на Микеланджело и неговата строгост към самия себе си (въпреки, че бил богат, парите, които харчел за себе си били минимални) свидетелстват за силна духовна мотивация. Опозицията между Сатурн и Юпитер в херметичната карта на Микеланджело има напълно различно зна чение от опозицията между Марс и Венера. В системата на лотосовите цветове 16-листният лотос (Марс) и 6-листният лотос (Венера) лежат на противоположни страни от сърдечния център (12-листен лотос), така че една макрокосмична опозиция между Марс и Венера подчертава естествената взаимовръзка между съответстващите лотосови цветове. Въпреки това, както 8-листният лотос (Сатурн), така и 2-листният ло тос (Юпитер) се намират от същата страна на сърдечния център (12-листен лотос), и така една макрокос мична опозиция между Сатурн и Юпитер не се съгласува с микрокосмичната взаимовръзка между съответ стващите лотосови цветове (докато един съвпад между двете планети би). Вместо координация между спо собността на паметта (Сатурн: 8-листен лотос) и способността за философско мислене (Юпитер: 2-листен лотос), както би било в случай на съвпад, при Микеланджело съществувала тенденцията тези способности да бъдат поляризирани, отразявайки опозицията (според Египетската система) между Юпитер и Сатурн по време на неговото раждане. След като Сатурн бил засилен поради своето местоположение в близост до своя възходящ възел, то в тази поляризация “Сатурновия полюс” следва да доминира над “Юпитеровия полюс”. Функцията на паметта (Сатурн) била тази, която вземала връх над активността на мисленето (Юпитер). В същност цялата жива картина от фрески нарисувани от Микеланджело на тавана на Сикстинската Капела посочва една дейност на паметта издигаща се над личното ниво и достигаща назад в далечното минало. “Сътворяването на Слън цето и Луната”, “Отделянето на Земята от Водата”, “Сътворяването на Адам”, “Потопът”, “Пиянството на Ной” са някои от сцените обрисувани тук. Тези и други откровения от историята на човечеството (Мой сей, Давид, Пиета, и т.н.) били открити на Микеланджело по пътя на 8-листният лотосов цвят, органа на паметта, чрез който човек може да намери връзка с духовния свят и дори с космичната памет, акашова та хроника, съдържаща историята на човечеството и Земята простираща се назад до по-ранни космични съществувания. Микеланджеловият творчески гений бива изразен по-скоро посредством благосклонността на откровения та приети чрез 8-листният лотосов цвят, отколкото дължал на действието на 2-листният лотосов цвят. По ради което той не е запомнен като философ! (Философията изисква активно мислене, и това се отнася към активността 2-листният лотосов цвят). Това не означава, че Микеланджело не философствал. След като влязъл в училището за изкуства ма Медичи, той бил потопен в платоничната и неоплатоничната мисъл, и е запазен философски фрагмент написан от Микеланджело около 50 годишна възраст, озаглавен Пътя на Истината и Пътя на Грешката (7). Но той по-скоро бил приемник на откровения, отколкото мислител. (Въпреки това, едното не изключва другото; за сътрудничество на мисленето и откровението е полезно едно съдействие между 2-листният и 8-листният лотосови цветове.) Космическият фон на Юпитер при Микеланджеловото раждане бил Козирог. 2-листният лотосов цвят (Юпитер) е духовния орган, където е центрирано преживяването на съзнанието, което се изразява в съзна телния мисловен-живот. Микеланджеловата философия на живота съответствала на природата на Козиро га. Неговата липса на загриженост за световните неща и неговото отдръпване от социалния живот той оправдал философски за сметка на своето посвещаване на изкуството, което изисквало да живее сам и не затрудняван, избягвайки нежелателна социална намеса и необременен от сложността на световните
Все пак Микеланджело живял в изключително вътрешно противоречие, поради своята дълбока връзка със своето семейство, със своя баща и своите братя, за които показвал голяма загриженост, дори подпомагай ки ги финансово. Тук бива изразен противоположния импулс на Козирог: този на Рак, където се намирал Сатурн в херметичната карта при раждането на Микеланджело. С уважение към своето семейство, Микел анджело показвал най-дълбока загриженост за световните проблеми, и постоянно питал за благоденствие то на своите роднини. Роден със Сатурн в Рак (Египетска система) означавало Рачешко фино влияние в паметовия живот на Микеланджело (8-листен лотосов цвят), и съответно кръвните връзки играели важна роля в неговия живот. (Крабът със своята обвивка, като негов дом, представя домашния живот в астроло гичната традиция.) Микеланджело дори проследил своите предшественици назад, вярвайки че Матилда от Тускания (1046-1115), една от най-бележитите жени в италианската история, била сред неговите предшест веници. Фазите на Меркурий В страни от опозицията между Юпитер и Сатурн и тази между Венера и Марс, квадратното взаимоотноше ние (аспект) между Меркурий и Слънцето е един важен планетарен аспект в херметичната карта на Микел анджело (виж Фигура 14). Тази аспект квадрат е в същност ъгъл от 90 градуса формиран между Меркурий и Земята посредством Слънцето, но в херметичната карта се явява като един квадрат между Меркурий и Слънцето. Докато аспектите съвпад и опозиция между планетите в херметичната карта показват микрокос мичната координация или поляризация (точното значение в системата на лотосовите цветове трябва да бъде определено според включените планети), аспекта квадрат показва динамично взаимодействие (дина мизация) между съответните лотосови цветове. За да се изясни какво се има в предвид тук, нега обсъдим взаимоотношението квадрат между Меркурий и Слънцето при Микеланджеловото раждане, като го разгле даме в контекста на Меркуриевата орбита около Слънцето (както бива изразено в херметичната карта). На Фигура 15 са маркирани четири точки: 1 = долен съвпад между Меркурий и Слънцето, когато Мерку рий преминава между Земята и Слънцето (в херметичната карта това се явява като опозиция между Слън цето и Меркурий); 3 = горен съвпад на Меркурий и Слънцето, където Меркурий минава зад Слънцето (в херметичната карта това се явява като съвпад между Слънцето и Меркурий). Между 1 и 3 Меркурий е в своята фаза утринна звезда. (По време на фазата утринна звезда Меркурий може да се види на източния хоризонт преди изгрев.) Следователно 2, където Меркурий е в квадрат със Слънцето в херметичната кар та, е средната точка на Меркуриевия цикъл като утринна звезда. От друга страна, между 3 и 1 Меркурий е в своята фаза вечерна звезда. (По време на фазата вечерна звезда Меркурий може да бъде видян на запад ния хоризонт след залез.) По този начин 4, където Меркурий е отново в квадрат със Слънцето в херметич ната карта, е средната точка от Меркуриевия цикъл като вечерна звезда. За древните гърци Меркурий като утринна звезда бил наречен Аполон и като вечерна звезда Хермес. При Микеланджеловото раждане Меркурий бил в квадрат със Слънцето в херметичната карта в средната точка на своя цикъл утринна звезда (Аполон), съответствайки на точка 2 на Фигура 15. Как това може да бъде интерпретирано с оглед на взаимовръзката между съответстващите лотосови цветове - 10-листният лото сов цвят (Меркурий) и 12-листният лотосов цвят (Слънце)? За да отговорим на този въпрос първо ще раз гледаме лунния цикъл, който е аналогичен на цикъла на Меркурий около Слънцето. За да интерпретираме традиционната геоцентрична рождена конфигурация е в помощ, както бе споменато по-рано в тази глава, съзнанието да премине към Лунната сфера, което може да бъде улеснено чрез херме тично мислене. Един пример за херметично мислене – използвайки аналогията – вече бе споменат чрез по ставянето на паралел между цикъла на деня и цикъла на лунния месец. В този паралел четирите основни фази на Луната придобиват следното значение: Новолуние – това съответства на “пладне” в лунната сфера, където Луната е ориентирана към Слънцето; Първа четвърт – това съответства на “залез”, преминаването от Лунната слънчева ориентация към нейната ориентация към космоса; Пълнолуние – това съответства на “полунощ”, където Луната е ориентирана към космоса, далеч от Слънцето; Последна четвърт – това съответства на “изгрев”, преминаването от Лунната космична ориентацията към нейната ориентация към Слънцето; За вавилонците, които все още имали един вид лунно съзнание (което ставало силно ориентирано към Земята в течение на вавилонската цивилизация), тези четири основни лунни фази били преживявани със специфична интензивност, и дните на които ставали били съботни дни (шабат). Дните от лунния месец били преброявани от първата поява на лунния сърп на западния хоризонт при залез, така че дните 7, 14, 21 и 28 били шабат, съвпадащи приблизително с Първа четвърт, Пълнолуние, Последна четвърт и последна та видимост на Луната преди Новолуние (8). Тук лежи произхода на седмият ден като събота. Тези седем дни в лунния календар, които се хармонизират повече или по-малко с по-горе споменатите фази на Луна та, били свещени дни, изпълняващи същата роля като Неделите в Християнският седмичен календар: това били дни на боготворене и почивка. По този начин, от тяхното лунно съзнание, вавилонците преживявали космичното значение на четирите лунни фази, и целия техен религиозен и културен живот бил ориенти ран около тези лунни феномени (9). Преминаване към слънчево съзнание Точно както преминаването към лунно съзнание е в помощ за да започне да се придобива вътрешен пог лед в значението (на едно по-висше ниво) на традиционната геоцентрична рождена конфигурация, така преминаването към слънчево съзнание подпомага в достигането до едно по-дълбоко схващане на значени ето на херметичната карта. Преминаването към тези по-висши нива на съзнание се постига (с течение на времето) по пътя на духовно развитие, но по отношение на лунните фази е възможно ментално да се под ражава това преминаване на съзнанието чрез прилагането на херметичното мислене, използвайки аналоги ята. Херметичното мислене може да схване на едно ментално ниво какво води след себе си това премина ването към лунно или слънчево съзнание, и по този начин може да улесни едно разбирането за това какво разкриват тези по-висши нива на съзнание. Дори ако духовната опитност на лунните фази изисква години медитативна практика, една идея за това какво представлява тази опитност и какво означават лунните фази, може да бъде придобита вече по пътя на херметичното мислене, както бе очертано по-горе в ана логията на цикъла на лунния месец с този на деня. Ключът тук е херметичния принцип на аналогията. Духовното значение на цикъла на лунния месец може да бъде схванато по пътя на аналогия с цикъла на деня. Подобно, съзнанието може да премине по пътя на аналогия с лунните фази (на ментално ниво) към слънчевата сфера за да се схване Меркуриевата орбита около Слънцето. В същност, има частична аналогия между Меркуриевата революция около Слънцето и тази на Луната около Земята. Точно както при Новолуние Луната е ориентирана към Слънцето и далеч от космоса, така при долния съв пад (= точка 1 на Фигура 15) Меркурий е ориентиран към Земята и далеч от космоса. Видяно от Слънцето, Меркурий се простира надолу към Земята по време на долен съвпад. В херметичната карта долният съв пад е представен като опозиция между Меркурий и Слънцето. В тази позиция Меркурий действа микроко смично в 10-листният лотос (Меркурий) за да подпомогне координацията на мисълта в нейния по-земен смисъл (Меркурий се простира надолу към Земята). В противоположната позиция (= точка 3 на Фигура 15), когато Меркурий е от далечната страна на Слънцето – познато като “горен съвпад” – Меркурий дейст ва микрокосмично в 10-листният лотос за по-нататъшна настройка към космичните сфери (Меркурий простиращ се към космоса). В херметичната карта това се явява като съвпад между Меркурий и Слънцето, и при аналогията с лунния месец това съответства на Пълнолуние, когато Луната е обърната към космоса. Прилагайки по-нататък тази аналогия с лунния месец, тези две позиции на Меркурий могат да бъдат наречени “Нов Меркурий” (долен съвпад) и “Пълен Меркурий” (горен съвпад). По средата между тези две крайности са двете точки (обрисувани като 2 и 4 на Фигура 15) от Меркуриевата орбита около Слънцето, когато се появява взаимоотношението квадрат (ъгъл от 90 градуса) между Меркурий и Слънцето, както се вижда в херметичната карта. Тези аспекти квадрат съответстват на Първа четвърт и Последна четвърт в лунния месец. Точно както на четирите основни фази на Луната по време на лунния месец било приписва но специално значение от вавилонците, така аналогично, четирите основни фази на Меркурий при негова та обиколка около Слънцето придобиват специално значение в херметичната астрология. Тази линия на разсъждение – по пътя на херметичното мислене – може да бъде разширена по-нататък до останалите планети, когато се разглеждат техните орбити около Слънцето, както е в Египетската система. В случая на Меркурий, четирите основни фази са: долен съвпад (“Нов Меркурий”) представен като опозиция на Меркурий и Слънцето в херметичната карта (точка 1 на Фигура 15); “Първа четвърт” представена като аспект квадрат между Меркурий и Слънцето в херметичната карта (точка 2 на Фигура 15); горен съвпад (“Пълен Меркурий”) представен като съвпад на Меркурий и Слънцето в херметичната карта (точка 3 на Фигура 15); “Последна четвърт” представена отново като аспект квадрат между Меркурий и Слънцето в херметичната карта (точка 4 на Фигура 15). По аналогия с лунния месец, която е установена от четирите основни фази – Новолуние, Първа четвърт, Пълнолуние и Последна четвърт – ъгловите взаимоотношения на съвпад, опозиция и квадрат са най-важните аспекти между планетите в Египетската система. Тези аспекти са най-значимите като точки на преход в планетарния цикъл. Разглеждайки отново лунния месец, се вижда същността на прехода при четирите основни лунни фази. При Новолуние Луната е ориентирана към Слънцето и започва нова лунна фаза на увеличение. При Пълнолуние Луната е ориентирана към космоса и започва нова лунна фаза на намаляване. Първа четвърт е точката на преход от Лунната ориентация към Слънцето към нейната ориен тация към космоса, докато Последна четвърт е точката на преход от Лунната ориентация към космоса назад към нейната ориентация към Слънцето. Аналогично, в Меркуриевата обиколка около Слънцето, долен съвпад (= точка 1 на Фигура 15), когато Меркурий е ориентиран към Земята, е началото на Меркуриевата фаза утринна звезда (Аполон). Първият аспект квадрат (= точка 2 на Фигура 15) е точката на преход от Меркуриевата ориентация към Земята към неговата ориентация към космоса. Горен съвпад (= точка 3 на Фигура 15), когато Меркурий е ориентиран към космоса, е началото на Меркуриевата фаза вечерна звезда (Хермес). И вторият аспект квадрат (= точ ка 4 на Фигура 15) е точката на преход от Меркуриевата ориентация към космоса назад към неговата ориентация към Земята. Има точно определени точки на преход в Меркуриевата орбита, съответстващи на аспектите съвпад, опо зиция и квадрат – със Слънцето – в херметичната карта. Същата линия на разсъждение използвана в слу чая на Меркурий се прилага и към останалите планети в Египетската система, когато се разглеждат тех ните аспекти съвпад, опозиция или квадрат със Слънцето. (Когато се разглеждат аспектите съвпад, опози ция и квадрат между самите планети, значението на всеки аспект в херметичната карта трябва да бъде раз гледан във връзка с отнасящите се планети, като значението на съвпад, опозиция и квадрат варира според включените планети.) Въобще, един съвпад – в херметичната карта – между Слънцето и планета (с изключение на Луната) озна чава, че бива изразена особено космичната природа на планетата, след като планетата се намира отвъд Слънцето, простираща се към космичните реалности. От друга страна, една опозиция в херметичната карта между Слънцето и планета (с изключение на Луната) означава, че бива изразена ориентацията на планетата към Земята. В този случай – опозиция със Слънцето в херметичната карта – е необходимо да се прави разлика между вътрешните планети (Меркурий и Венера) и външните планети (Марс, Юпитер и Сатурн). В случая на Меркурий и Венера – при опозиция със Слънцето в херметичната карта – тези две планети се простират надолу към Земята като преминават между Слънцето и Земята, докато в случая на Марс, Юпитер и Сатурн (също и Уран, Нептун и Плутон), когато има опозиция със Слънцето, тези плане ти се намират отвъд Земята, далеч от Слънцето, т.е. тогава те са най-близо до Земята. При слънчева опози ция планетите Марс, Юпитер и Сатурн могат да бъдат видени най-ярко на нощното небе, идващи тогава със своите орбити най-близо до Земята. (Същото се отнася до Уран, Нептун и Плутон, които, въпреки всичко, не могат да бъдат видени с невъоръжено око.) По пътя на аналогията може да бъде схванато значението на тези слънчево-планетарни аспекти ако всяка планета се разгледа като набелязва сфера, която съответства на едно човешко същество с космични раз мери аналогично на херметичният човек. Когато е в съвпад със Слънцето в херметичната карта, планетата е отвъд Слънцето и бива изразена космичната волева-природа на планетата в човешкото същество. Когато е в опозиция със Слънцето в херметичната карта, планетата е най-близо до Земята и тогава бива изразен съзнателния аспект на планетата в микрокосмоса. Използвайки аналогия извлечена от сферата на психо логията, “преминавайки покрай Земята” означава проникване в съзнанието, докато “изчезване отвъд Слън цето” означава отдръпване от сферата на съзнание в подсъзнателната сфера на волята. Аналогично на двата полюса на съзнание и воля (подсъзнание) в човешкото същество, планетите – поглед нати като в Египетската-херметична система – обикалят макрокосмично между два космични полюса на съзнание и воля, прониквайки в съзнанието когато са най-близо до Земята и отдръпвайки се в подсъзнател ната сфера на волята, когато са далеч отвъд Слънцето. Първото бива изразено в херметичната карта като опозиция между планетата и Слънцето, и второто се явява в херметичната карта като съвпад между Слън цето и разглежданата планета – с изключение на Луната. Но точно както в човешкото същество сферата на чувстването посредничи между съзнанието и волята, така в аналогичното същество с космични разме ри, които се набелязани макрокосмично от планетата, има чувствена сфера между двата полюса на съзна ние и воля. Средната точка на тази макрокосмична чувствена сфера – достигната, когато така да се каже планетата е паралелна със Слънцето (= сърцето на космоса) – е посочена чрез аспект квадрат в херметич ната карта. Когато съществува аспект квадрат между планета и Слънцето в херметичната карта, което може да ста не, или когато планетата преминава от полюса на съзнание към волевия полюс, или когато преминава от полюса на волята към този на съзнанието, следователно бива изразена чувствената природа на планетата в микрокосмоса. По пътя на аналогията, трите най-важни слънчево-планетарни аспекти (в Египетската система) на съвпад, опозиция и квадрат, по този начин показват за микрокосмоса съответно волевите, съзнателните и чувствените аспекти на планетата, в смисъл, че тези три аспекта допринасят за волевата, съзнателната и чувствената активност на лотосовите цветове съответстващи на разглежданата планета. В случая на Меркурий, съвпада между Слънцето и Меркурий в херметичната карта активира микрокосми чно волевия полюс на 10-листният лотосов цвят. Тук има координация (= съвпад) между Слънцето и Мер курий. Слънцето и Меркурий са “съединени” и това е огледално отразено микрокосмично в сферата на во лята. Потичането заедно и обединението на импулсите в един “брак” и това принадлежи на сферата на живота и волята. Поляризацията, от друга страна, винаги води след себе си събуждане на съзнанието. Про тивоположността и напрежението на полярност (= опозиция) има събуждащ ефект върху съзнанието. По ляризацията на противоположности призовава към съзнанието това, което преди това е било несъзнател но, чрез явната противоположност и различие между двете полярности. Аналогично, опозицията между Слънцето и Меркурий в херметичната карта активира микрокосмично съзнателният полюс на 10-листният лотосов цвят. Между двете крайности на съвпад (координация) и опозиция (поляризация) е планетарния аспект квадрат, който посочва динамизация. В случая на взаимоотношение квадрат между Слънцето и Меркурий в херме тичната карта, това е отразено микрокосмично в динамичното взаимодействие между сърцето (12-листен лотос) и 10-листният лотос (Меркурий). Динамичното взаимодействие предполага един стремеж към син тез. В човешкото същество това е един стремеж към синтез между съзнанието и волята, които са двете крайности в микрокосмоса (представено макрокосмично чрез съвпад и опозиция). Този синтез става в чо вешкото същество в сферата на чувствения живот, който лежи между този на съзнателната мисъл и този на волята. Чувствения живот е центриран в сърцето, което съответства макрокосмично на Слънцето. Кога то планетата Меркурий стои в едно взаимоотношение квадрат със Слънцето в херметичната карта, това посочва, че Меркурий е паралелен на Слънцето – на същото ниво със Слънцето, макрокосмичното сърце. Тази макрокосмична връзка между Меркурий и Слънцето представя една средна позиция между едната крайност на Меркурий простиращ се към космоса (съвпад със Слънцето в херметичната карта) и другата крайност на Меркурий простиращ се надолу към Земята (опозиция със Слънцето в херметичната карта). Тук има макрокосмично динамично взаимодействие между Меркурий и Слънцето, по средата между край ностите на съвпад (координация) и опозиция (поляризация). Аналогичната микрокосмична ситуация е динамичното взаимодействие между 10-листният лотос (Меркурий) и 12-листният лотос (Слънцето). Тази активация на чувствения аспект на 10-листния лотос (Меркурий) бива изразена в стремежа за синтез между импулсите на координиращата мисъл на 10-листния лотос простиращ се нагоре в съзнанието и волевите импулси към движение на 10-листния лотос, който работи надолу в подсъзнателната (волева) сфера на човешкото същество. Как това бива изразено на практика може да бъде илюстрирано чрез разглеждането на един пример на херметична карта, в която Меркурий и Слънцето са във взаимоотношение квадрат една с друга. Слънце в квадрат с Меркурий в Микеланджеловата херметична карта Връщайки се към Микеланжеловата херметична карта, основана на Египетската система, аспекта квадрат между Меркурий и Слънцето посочва изразяването на чувствената природа на Меркурий в микрокосмо са. Вместо Меркурий да бъде изразен във волята (горен съвпад), което би се манифестирало особено в дви жение и активност, придружени от настройка към космоса, или в съзнанието (долен съвпад), което би на правило себе си видимо най-вече в бързо мислене и бдителност, с нюх за практични въпроси, била изразе на основно една завишена естетична менталност, с едно бодро схващане на артистичните взаимовръзки (например докато рисувал или извайвал), което характеризира меркуриевата страна на Микеланджеловото същество. (10) Меркуриевата природа в човешкото същество, докато проникваща цялото астрално тяло, е фокусирана в “астралният център”, 10-листният лотос, намиращ се в областта на пъпа. Природата на този лотосов цвят е да координира усвояването на сетивни впечатления, мисли и мотивиращи импулси в човешкото съще ство. Тази функция на 10-листният лотос може да клони повече в насока на координиращите мисли, което е подпомогнато макрокосмично, когато Меркурий се приближи до Земята при долен съвпад (съзнателен полюс), или може да е повече с тенденция към координация на волевите импулси при движение, което е усилено макрокосмично, когато Меркурий преминава зад Слънцето при горен съвпад (волеви полюс), или може да играе повече една посредническа роля. В последния случай ударението не е нито над координира нето на менталната активност, нито над координирането активността на движение в крайниците, а върху координацията на сънищата, менталните образи и символи възникващи от чувствената сфера. Това ожи вява цялата художествена, естетична природа на човешкото същество, и е стимулирана макрокосмично, когато Меркурий и Слънцето влязат във взаимоотношение квадрат една спрямо друга в херметичната кар та (чувствен полюс). Двете крайности във функционирането на 10-листният лотосов цвят са координация на мисълта (съзнателен полюс) и координация на движението (волеви полюс), докато между тях, на нивото на сърцето, координацията на психичните впечатления (чувствен полюс) играе една посредничес ка, синтезираща роля. Последната способност е особено очевидна в случая на Микеланджело, който бил със забележителна естетична, художествена менталност – съответстваща на аспект квадрат между Мерку рий и Слънцето в херметичната карта (според Египетската система) за момента на неговото раждане. Въпреки, че ударението е поставено над аспектите на съвпад, опозиция и квадрат в херметичната астроло гия, това не означава, че други аспекти (например тригон = ъгъл от 120 градуса, или секстил = ъгъл от 60 градуса между две планети) не са от значение. Въпреки това, би довело прекалено далеч да влезем в диску сия за валидността на различните аспекти основани на карма изследване. (Карма изследване, водещо след себе си астрологичното изследване на реинкарнациони последователности, е обсъдено в следващата гла ва.) Авторът е изучил многобройни реинкарнациони последователности на индивидуалности, разглеждай ки планетарните аспекти по време на раждане и смърт от една инкарнация в следващата, и е открил, че аспектите – особено тези на съвпад, опозиция и квадрат – са определена реалност. (Това е обсъдено накратко – макар и непряко – в Приложение V.) По-нататък, значението на херметичната карта, като индикатор на общите взаимоотношения и взаимодей ствия на космичните сили работещи в различните лотосови цветове, я прави използваема като средство за достигане на разбиране за талантите и способностите на индивидуалността от една страна, и нейните про блеми и трудности от друга. Това може също така да разкрие нещо засягащо нейното висшето себе или индивидуалността, точно както традиционната геоцентрична карта предлага един вътрешен поглед в лич ността (низше себе) и душевната природа. За да бъдат разглеждани и двете карти заедно, за да се придо бие една пълна картина на човешкото същество, херметичната карта може да бъде начертана около външ ната страна на традиционната геоцентрична карта (виж Карта 3).
За да не бъде натрупана Карта 3 с прекалено много планети, трите планети открити през последните двес та години – Уран, Нептун и Плутон – не са включени във вътрешния кръг на геоцентричната планетарна конфигурация на Микеланджеловото раждане. В същност, геоцентричните позиции на тези планети в си дералния зодиак се различават малко от техните хелиоцентрични позиции. (В Микеланджеловия случай геоцентричната дължина на Уран се различава с 2½ градуса от хелиоцентрична й дължина, тази на Неп тун с 1 ½ градуса, и тази на Плутон с 0 градуса) Получената карта дава “картата на душата” (геоцентрична карта) и “картата на индивидуалността” (херметичната карта) заедно. Прибавянето на херметичната карта към геоцентричната карта по никакъв начин не накърнява традиционната геоцентрична астрология, а по-скоро прибавя нещо към нея и я обогатява. Пълната потенциалност на херметичната карта – която просто може да бъде прибавена около външната страна на геоцентричната карта (както в Карта 3) – ще изплува в следващата глава, където тя е разглеждана във връзка с реинкарнацията. Въобще, всяка астрологична карта в тази книга посочва позициите в сидералния зодиак на Слънцето, Лу ната, Лунните възли и планетите (плюс Асцендента и Медиум Цели, в случаите, когато се знае времето). Виж Приложение VII за изчисление на планетарните позиции – геоцентрични и хелиоцентрични – при зачатие/раждане/смърт на разглежданата личност. В повечето случаи картите съдържат външен и вътрешен кръг. Във външния кръг е дадена херметичната карта, основана на Египетско-Тихоничната система; и във вътрешния кръг е показан традиционния геоцен тричен хороскоп. По този начин херметичната карта (външен кръг) е наложена върху геоцентричната кар та (вътрешен кръг). Всички планетарни позиции са вписани в сидералния зодиак до най-близкия градус (виж бележка към Карта 1). Уран, Нептун и Плутон са включени в херметичната карта (външен кръг), но не са във вътрешния кръг на геоцентричната планетарна конфигурация. Във всеки случай геоцентричните сидерални позиции на Уран, Нептун и Плутон се различават малко от сидералните дължини в херметична та карта, максималната разлика за Нептун и Плутон е 2 градуса и за Уран е само под 3 градуса. ЧАСТА ВТОРА АСТРОЛОГИЧНО РЕИНКАРНАЦИОННО ИЗСЛЕДВАНЕ Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 4.25 Mb. Сподели с приятели:
|