Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил

Част I се занимаваше с полагането на космологичната основа на херметичната астрология. До голяма сте пен Херметична Астрология I се занимава с реинкарнационно изследване на базата на херметично-кос мологичната основа положена в Част I. Често темата за реинкарнацията се третира по повърхностен или сензационен начин, и много от написаното по този въпрос е с въпросителна стойност, особено когато е продукт на фантазия или интелектуална спекулация.

Тази работа върху Херметична Астрология, съдържаща резултатите от дванадесет годишно изследване на реинкарнацията във връзка с астрологията, е един изцяло изследователски принос, далеч от сензацион ните и фантастични подходи, често намиращи се в литературата занимаваща се с реинкарнацията.

В Херметична Астрология реинкарнационното изследване от една страна бе следвано в светлината на хер метизма, и от друга страна в духа на научно проучване, и това последното даде така наречените “закони” на реинкарнацията в астрологията. При правилното прилагане на тези “закони”, както е очертано в пред стоящото, елемента на спекулацията, който често придружава реинкарнационното изследване може да бъде повече или по-малко отстранен.

По-нататък, трябва да бъде отбелязано, че тази работа върху Херметична Астрология не е опит да бъде убеден някой да вярва в реинкарнацията. Както е изразено в следващите думи засягащи реинкарнацията от фундаментална работа написана от практикуващ херметик:

Реинкарнацията не е теория, в която някой би трябвало да вярва или да не вярва. В херметизма никой не би мечтал да представи случай за да убеди, или дори да разубеди, хора за истината на “реинкарнацион ната теория”. За херметика това е факт, който или бива познат от опита или игнориран. Точно както никой не прави пропаганда за или против факта, че спим през нощта и се събуждаме всяка сутрин – кое то е въпрос на опитност – така факта, че умираме и се раждаме отново е въпрос на опитност, т.е. или някой е уверен относно това или не е… Реинкарнацията не е нито догма, т.е. истина необходима за спасение, нито ерес, т.е. противостояща на истина необходима за спасение. Това е просто факт на опи тност, точно както са съня и наследствеността.

Като лична бележка автора би желал да добави към по-горното, че на тридесет годишна възраст придобил убеденост – чрез пряка опитност – за реинкарнацията, но въпреки това неговия път бе подготвен пет години по-рано посредством неговата среща с Рудолф Щайнеровата духовна наука. Когато на двадесет и пет годишна възраст той открил Антропософията (духовна наука), първите книги, които прочел били лек циите публикувани на английски под името Кармични Взаимоотношения, в които Рудолф Щайнер описва инкарнационните-серии от един живот към следващия на голям брой исторични личности. Кармични Взаимоотношения формира същностната основа за подетото предстоящо реинкарнационно изследване – същностно, както за едно по-дълбоко разбиране на реинкарнацията, така и като източник на реинкарнацио нните примери разгледани в Херметична Астрология I.

Трябва да бъде посочено, че Кармични Взаимоотношения е може би една от най-езотеричните работи на разположение в книжарниците в наше време. Това добавя към тежестта от отговорност прикрепена към публикуването на следната изследователска работа основана на Кармични Взаимоотношения. Но, след като чака толкова много години преди да запише своето астрологично реинкарнационно изследване, авто ра вярва, че читателя ще приеме тази работа със същия усет за отговорност, с който е била написана.

Този усет за отговорност е имал предвид Рудолф Щайнер в цитираните от него по-долу думи, които откри ли лекцията държава от автора върху неговото изследване (виж предстоящето). Тази лекция бе държана в Гьотеанума – центъра на Училището за Духовна Наука основано от Рудолф Щайнер – по покана на Мате матико-Астрономичната Секция на Училището за Духовна Наука. Автора бе свързан с Математико-Астро номичната Секция за четири години (1978-1982), по време на което живя близо до Гьотеанума и (по покана) бе част от редовните седмични сбирки на Секцията. Авторовата опитност в края /* Медитации

(Тази част озаглавена Първият “закон” на реинкарнацията е съкратено възпроизвеждане на текста от първата част на лекция изнесена на вътрешна конференция при Математико-Астрономичната Секция на Училището за Духовна Наука, Гьотеанум, Дорнах, Швейцария, на 17 Април 1982; текста е редактиран от лектора.)

През 1924 година Рудолф Щайнер изнесе серия от лекции, познати като “карма лекции”, занимаващи се с последователните инкарнации на редица исторични личности. Дълбоката езотерична природа на тези лекции бе изтъкната от Рудолф Щайнер в следните думи:

Изучаването на проблеми свързани с кармата в никакъв случай не е лесно и дискусията на каквото и да било свързано с този предмет води след себе си – или във всеки случай би трябвало да води след себе си – усет за дълбока отговорност. Подобно изучаване е наистина въпрос на проникване в най-дълбоките вза имоотношения на съществуването, защото в сферата на кармата и посоката, която взема лежат те зи процеси, които са основата на другите феномени на световното-съществуване, дори на феномена на природата.(1)

Който сериозно се захване с “карма лекциите” – особено в смисъл на изследване занимаващо се със съдър жанието на тези лекции – може да провери чрез своята собствена опитност дълбоката истина на гореспо менатото твърдение.

Един от Рудолф Щайнеровите сътрудници, Гуентер Вахсмут, бе вдъхновен към края на своя живот да по деме изследване във връзка със съдържанието на “карма лекциите”. Резултатите от неговото изследване бяха публикувани в неговата книга Космични Аспекти на Раждането и Смъртта. Изучавания на Карма Изследване (2), което бе последния от няколко тома написани от Гуентер Вахсмут в неговия пожизнен стремеж да изгради мост между духовната наука и съвременната природна наука.

Духово-научната основа за Гуентер Вахсмутовото изследване е следното твърдение направено от Рудолф Щайнер:

Рудолф Щайнер отбелязал, че не би желал да нарече това откритие “закон”, но въпреки това посочва, че във всички случаи, които е проучил може да се намери сходство в конфигурацията на смъртта, и тази при повторно раждане в следващата реинкарнация. Гуентер Вахсмут търсил да погледне по-нататък в това наблюдение на Рудолф Щайнер, и резултатите от неговото изследване били публикувани в неговата книга

Към края на своя живот Гуентер Вахсмут изрази своята надежда към Вили Зухер Космични Аспекти на Раждането и Смъртта да бъде публикувана на английски. Той казал на Вили Зухер, че особено в англий ско говорещия свят има интерес към астрология и реинкарнация, и следователно той чувствал своята кни га да бъде особено важна за английско говорещите народи. Въпреки това, до този момент неговата книга не е била публикувана на английски.

Въпреки всичко, друго тяло на изследователска работа занимаващо се с реинкарнация и една нова, Хрис тиянска форма на звездна форма мъдрост бе публикувана сред малък кръг от хора в английско говорещия свят. Това е изследователската работа на Вили Зухер, чиито ранни изследвания от страна на Математико-Астрономичната Секция при Гьотеанума бяха публикувани в серийна форма от Елизабет Врийд под на
именованието Астрологични Изучавания в 1935 (4). Поради обстоятелства на съдбата, по-точно, че той на пусна Германия и отиде в Англия преди Втората Световна Война (и по-късно се преместил в Калифор ния), Вили Зухеровите следващи изследвания били написани на английски. В своите писания, които пора ди езотерична им природа се въртяха в ограничени частни издания, той постоянно използвал термина “астрософия” за да опише своята работа. Този термин бил употребяван от Рудолф Щайнер и бил използ ван също от Елизабет Врийд.

В този момент от лекцията ще бъде подходящо да се вмъкне бележка от личната ми биография, ако ми бъ де позволено да направя това. От 1972 бях въвлечен във Вили Зухеровата звездна мъдрост (“астрософия”) – първо чрез неговите писания, после при срещата с него през 1973, и накрая, в 1974, посредством организирането на двуседмична конференция за него в Англия. В разговор, който имахме по това време за бъдещата работа на астрософията, бе съгласувано, че трябва да приема отговорност за публикацията за един редовен Star Journal. Вили Зухер публикуваше резултатите от своето изследване в сферата на астро софията – под формата на редовно излизащ Star Journal – от 1965, но до 1973 поради възрастта и липсата на подпомагане, за него вече не бе възможно да продължи публикацията (6). Следователно едно въвежда що издание на Mercury Star Journal – възнамерен като продължение на Вили Зухеровия Star Journal – бе публикувано на Коледа 1974, което бе последвано от томове 1-6 от 1975 до 1980/81 включително (7).

Моята собствена изследователска работа също бе заинтересована с “космични аспекти на раждането и смъртта”, вдъхновена както от Вили Зухеровите изследвания, така и от Гуентер Вахсмутовата книга. В течение на това реинкарнационно изследване – чрез следването на бележка на Вили Зухер отнасяща се до “времеви уравнения” посочващи продължителността на временното пребиваване на индивидуалността в духовния свят между инкарнациите – открих през 1974 следния “закон”, който е пряко потвърждение на Рудолф Щайнеровото твърдение цитирано по-горе отнасящо се до подобността на планетарната конфигу рация при смъртта на индивида с тази на неговата следваща реинкарнация:

Първият “закон” на реинкарнацията (8)

Ъгловото взаимоотношение (аспект) между Слънцето и Сатурн при раждането на една индивидуалност е същото като – или е допълващо* – това при смъртта в нейната предишната инкарнация./(* Допълващо в отношение към 180 градуса, т.е. сумата на ъгловия аспект при раждане и ъгловия аспект при предишната смърт възлиза на 180 градуса.)/

Следните точки трябва да бъдат отбелязани във връзка с този “закон”:

Това не е точен закон, като има примери, в които той не се прилага;

Има други “закони” на реинкарнацията, които могат да бъдат приложени като допълнително потвържде ние в карма изследването; например, един втори “закон” на реинкарнацията – включващ планетите Мерку рий и Венера – е обяснен на кратко в Приложение IV.

Откритието на тези “закони” на реинкарнацията води до редица изводи, и особено един извод – по-точно този за “истина и грешка в реинкарнационното изследване” – бих желал да разгледам тук. Рудолф Щай нер посочвал отново и отново значението на това неговите твърдения да не се приемат безрезервно, а ви наги да се търси потвърждение чрез собствено изследване. По този начин, въпреки че съдържанието на ре инкарнационните открития установени от Рудолф Щайнер било придобито по пътя на свръхсетивни спосо бности на познание, той подчертавал, че трябва също така да се прави опит за потвърждението на негови те духовни изследвания – където е възможно – заедно с по-общоприети линии на изследване. Например, Рудолф Щайнер окуражавал Лили Колиско да подеме научни експерименти за да покаже, че света на звездите участва в земни явления, например в химичните реакции (9). В този дух, по-точно този на осигу ряване на потвърждение на откритията на реинкарнационното изследване, могат да бъдат в помощ тези “закони” на реинкарнцията.

Нека разгледаме един от примерите дадени от Рудолф Щайнер в “карма лекциите”. Там той разкрива, че индивидуалността, която живя на Земята като Харун ал-Рашид, Халиф на Багдат от 786 до 809, се реинкар нирала като научния философ Франсис Бейкън (1561-1626) (10). Как е възможно да се придобие потвърж дение на тези съобщения, които са придобити чрез духовни способности? Един метод на потвърждение на истинността на подобни съобщения е да се сравни планетарната конфигурация за датата на смърт с пла нетарната конфигурация за датата на раждане в следващата инкарнация.

В почти всички случаи, които съм разгледал – разбира се, това зависи от наличието на датите на раждане и смърт на разглежданите исторични личности – открих, че е възможно да се добие приблизителна сигур ност за верността на различни инкарнационни серии чрез прилагане на “законите” на реинкарнацията. В случая на Харун ал-Рашид и Франсис Бейкън може да бъде приложен първият “закон” на реинкарнацията, след като се знае както датата на смъртта на Харун ал-Рашид, така и датата на раждане на Франсис Бей кън. Харун ал-Рашид умрял на 24 Март 809, и аспекта (ъгловото взаимоотношение) между Слънцето и
Сатурн на този ден бил 121 градуса (виж Карта 5). Франсис Бейкън бил роден на 22 Януари 1561, на който ден ъгъла формиран между Слънцето и Сатурн бил 122 градуса (виж Карта 6). По този начин първият “закон” на реинкарнацията предоставя потвърждението, че Харун ал-Рашид и Франсис Бейкън са същата индивидуалност в последователни инкарнации. (Първият “закон” на реинкарнацията не би важал – с из ключение на малка степен на вероятност – ако е имало междинна инкарнация.)

Тук е нужно да се посочи, че ако първият “закон” на реинкарнацията не важеше по отношение на този пример, тогава не би било необходимо да значи, че твърдението: Харун ал-Рашид = Франсис Бейкън е не правилно. По този начин може да бъде дадено позитивно потвърждение посредством този “закон” на едно реинкарнационно твърдение, но негативното прилагане на първият “закон” на реинкарнацията не опровер гава твърдението. Още повече, трябва да бъде посочено, че позитивно потвърждение посредством първи ят “закон” на реинкарнацията само не предполага, че реинкарнационното твърдение по необходимост е вярно, след като винаги има вероятност (макар и малка), аспектите между Слънцето и Сатурн при разглеж даните дати на смърт и раждане да бъдат същите. Поради тази причина са важни допълнителните “зако ни” на реинкарнацията, за да бъде възможно да се добие по-голяма сигурност по отношение на точността на реинкарнационното твърдение.

По-горния текст възпроизвежда първата част от лекцията, в която автора направи известен един от резул татите от своята изследователска работа в сферата на реинкарнацонното изследване. Останалата част от лекцията пристъпва към разглеждане на други аспекти на първия “закон” на реинкарнацията, и бяха пред ставени няколко други примера на неговото прилагане – извлечени главно от карма лекциите на Рудолф Щайнер. (Всички тези примери са включени в Приложение III.)

Като бележка към тази лекция, и като встъпление към предстоящата дискусия относно реинкарнационно то изследване в херметичната астрология, трябва да бъде подчертано, че е невъзможно просто да се изчи слят предишни инкарнации. Първият “закон” на реинкарнацията не може да бъде приложен за да се изчис ли датата на смъртта в предишната инкарнация, след като и двата възможни Слънце/Сатурн ъгъла (същия ъгъл или допълващия ъгъл, т.е. допълващ към 180 градуса) извлечени от рождената карта на човека се слу чват веднъж или два пъти в годината. Още повече, първият “закон” на реинкарнацията не винаги важи. За реинкарнационните примери дадени в Приложение III, Таблица 18, той важи в девет от дванадесетте впи сани случая, т.е. в 75 процента от тези случаи. Но за случаите, където той не важи това не е точен закон. Това следователно е един псевдо-закон, поради което е написан в кавички.

Дори да се използват допълнителните “законите” на реинкарнацията е невъзможно да се изчислят минали реинкарнации, след като всички “закони” са без предварителни ограничения, т.е. дават множество възмож ни решения. Първият “закон” на реинкарнацията (и други подобни “закони”) може да бъде използван са мо за потвърждаващи цели, т.е. когато датата на смъртта в предишната инкарнация е вече известна въз ос нова на идентификацията на предишната инкарнация посредством по-висши видове съзнание (лунно, слъ нчево или зодиакално съзнание) отвъд нормалното земно съзнание. Минали инкарнации могат да бъдат идентифицирани само по пътя на тези духовни способности на познание, които са отвъд интелектуалния тип съзнание (земно съзнание). Още повече, като противопоставяща се на истинското духовно познание, спекулацията относно минали инкарнации, която е изцяло дейност на мозъка, основно води до измислени минали инкарнации. Следователно би било илюзия да бъдат изчислени ъгловите аспекти между Слънцето и Сатурн на хиляди исторични личности с надеждата да се открие предишна инкарнация. Както духовни те учители, които имат познание за реинкарнацията винаги са повтаряли, мистерията на реинкарнацията е защитена от всяко любопитство и егоистично себе-търсене; това е мистерия достижима само по пътя на морално съзнание, чрез задълбочаване на моралния интегритет.

Следвайки тези предварителни бележки, нека сега разгледаме по-отблизо обсъждания пример – Харун ал-Рашид / Франсис Бейкън – като погледнем съответните карти на раждането и смъртта (херметична и тра диционна геоцентрична карти заедно – виж Карти 4, 5, 6 и 7 за раждането и смъртта на Харун ал-Рашид и Франсис Бейкън).

От Карта 4, 5, 6 и 7 може веднага да се види, че сидералния зодиак (а не тропикалния зодиак) е автентич ният астрологичен зодиак. (Това откритие бе потвърдено в редица реинкарнационни примери – виж При ложение IV за други реинкарнационни примери потвърждаващи, че сидералния зодиак е автентичният астрологичен зодиак.) Стъпките при потвърждението на това откритие са както следва:

Основополагащ принцип: позициите на планетите в зодиака при раждане/смърт в една инкарнация са взети от планетите (не е необходимо да са същите планети) при раждане/смърт в следващата инкарнация.

Според този основополагащ принцип, сравни зодиакалните позиции на планетите при раждане/смърт в една инкарнация с тези при раждане/смърт в следващата инкарнация (С) в сидералния зодиак и (Т) в тро пикалния зодиак.

В примера Харун ал-Рашид/Франсис Бейкън, Франсис Бейкън бил роден в 1561, т.е. 795 години след Ха рун ал-Рашид, който бил роден в 766. Допускайки скорост на прецесия от 1 градус за 72 години, прецесия та се равнява почти точно на 11 градуса (11 х 72 = 792 години). Следователно, при сравнението на картите раждане/смърт между двете инкарнации може да се очаква разлика от около 11 градуса между тропикал ните и сидералните планетарни позиции. (Този разлика не би била толкова голяма ако е имало инкарна ция между тази на Харун ал-Рашид и Франсис Бейкън, но както първият “закон” на реинкарнацията потвъ рждава, не е имало междинна инкарнация.) Това различие от 11 градуса е достатъчно да определи дали зодиакалните позиции взети за планетите се подреждат като зодиакалните планетарни позиции от минала та инкарнация според (С) сидералния зодиак, или (Т) тропикалния зодиак.

По този начин произлизат следните сравнения, където планетарните позиции са дадени до най-близкия градус. (Отбележете, че хелиоцентричните планетарни позиции от херметичната карта са означени с бук вата “х” и геоцентричните планетарни позиции от геоцентричната карта са означени с буквата “г”.)

Пример 1

† Харун ал-Рашид: Слънце (С) 29º Риби (Т) 7º Овен

* Франсис Бейкън: х-Венера (С) 29º Риби (Т) 17º Овен

† Франсис Бейкън: х-Меркурий/х-Венера (С) 29º Риби (Т) 18º Овен

Тук позицията на Венера в херметичната карта при раждането и смъртта на Франсис Бейкън (заедно с Меркурий във втория пример) се подрежда с позицията на Слънцето в сидералния зодиак при смъртта на Харун ал-Рашид. Поради прецесията, съответните планетарни позиции в тропикалния зодиак се размина ват с 10 или 11 градуса. Следователно едно сравнение не дава едно подреждане, докато в случая на сравне ние на същите планетарни позиции в сидералния зодиак има точно подреждане.

Пример 2

* Франсис Бейкън: Слънце (С)24º Козирог (Т)11º Водолей

Тук Слънцето при раждането на Франсис Бейкън се подрежда с позицията на Венера в херметичната кар та – и с геоцентричната позиция на Меркурий – при раждането на Харун ал-Рашид. Подреждането е точно според сидералния зодиак, но се разминава с ок. 9 градуса според тропикалния зодиак.

Много други примери (в добавка към тези два) могат да бъдат взети от картите на раждане/смърт на Ха рун ал-Рашид и Франсис Бейкън за да се покаже, че планетарните позиции взети при раждане/смърт в ед на инкарнация се подреждат с тези при раждане/смърт в сидералния зодиак при предишната инкарнация, и че основно не съществува подреждане с планетарните позиции в тропикалния зодиак (разбира се, по слу чайност понякога може да има тропикално подреждане). Този резултат остава истинен в реинкарнационни те примери, които автора на тази книга е има възможността да проучи, и може да бъде заявено със сто про центова сигурност че:

сидералния зодиак (а не тропикалния зодиак) е този, който е истинският астрологичен зодиак; и

хелиоцентричните планетарни дължини са също толкова важни – ако не и по-важни – при сравнението на реинкарнационни примери, така че херметичната карта основана на Египетската хелио-геоцентрична система е доказана като астрологично валидна по отношение на реинкарнацията.

Други реинкарнационни примери доказващи (i) и (ii) могат да бъдат намерени в Приложение IV. Още повече, Приложение VII дава изчисленията на геоцентричните и хелиоцентричните планетарни позиции при раждане и/или смърт както в сидералния, така и в тропикалния зодиак при реинкарнационните примери изложени в тази книга, като по този начин дава възможност на читателя да направи сравнение между Примери 1 и 2 представени по-горе, за да може да достигне за самия себе си – също със сто процентова сигурност – до истините на (i) и (ii).

В същност, на основа на изследователските открития в сферата на реинкарнационното изследване, е въз можно да се пре-формулира основополагащия принцип (изложен в 1) както следва:

От Таблица 7 може да се види, че цялата геоцентрична сидерална конфигурация при раждането на Фран сис Бейкън, с изключение на Луната, е подредена (чрез съвпад или опозиция) с определени планетарни си дерални позиции в херметичната карта при раждане/смърт на Харун ал-Рашид. Този случай е изключение, където толкова много планети са подредени, като основно това е само тенденция към подреждане, която се взема от няколко планети.

Изследователските открития изразени по-горе и илюстрирани в Таблица 7 предлагат ключ към разбиране на връзката между херметичната карта и традиционната геоцентрична карта. (Отбележете, че двете карти са представени заедно при картите раждане/смърт, с херметичната карта отвън и геоцентричната карта отвътре.) Планетарните позиции в херметичната карта са с тенденция да бъдат заети от планетите в геоце нтричната карта в следващата инкарнация, докато планетарните позиции в геоцентричната карта отразя ват тези в херметичната карта на последната инкарнация (отнасящи се винаги до планетарните позиции в сидералния зодиак). Следователно херметичната карта (от външното колело на рождената картата) сочи към бъдещето, докато геоцентричната карта (от вътрешното колело на рождената карта) гледа назад към миналото. Херметичната карта е един показател за бъдещата карма, и геоцентричната карта е един показа тел за миналата карма.

Съдбата в нейната цялост е преплитането на минала и бъдеща карма. По този начин съдбата на човек мо же да бъде разбрана като резултат от взаимодействието на това, което идва от миналото с това, което го води към бъдещето. Това, което идва от миналото има позитивни и негативни страни: позитивна карма обхващаща това, което е било заслужено посредством добрите постижения в предишни инкарнации, и негативната карма обхващаща това, което трябва да бъде направено добро като резултат от направените грешки (негативни действия, и т.н.) в миналото. Тези позитивни и негативни аспекти на миналата карма са това, което човек “жъне” с оглед на личната съдба. (“който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне” II Коринтяни ix,6).

От друга страна, това което води в бъдещето е от морално естество. То е свързано с основното преразглеж дане на това, което индивидуалността има от всички свои инкарнации, където всяка следваща инкарнация се има предвид като една стъпка напред в разгръщането на цялостния потенциал на индивидуалността. Това основно преразглеждане е винаги с едно око към бъдещите цели на индивидуалността – цели, които най-вероятно могат да бъдат реализирани само в далечно бъдеще. Всяка инкарнация е една стъпка към осъществяването на тези бъдещи цели, които са свързани с цялата еволюция на Земята заедно с човечест вото. Следователно, херметичната карта предлага едно зърване в сферата на индивидуалността, с морални те перспективи на бъдещето, докато геоцентричната карта разкрива нещо от мистерията на личната съдба, така както е била оформена от миналото. Взаимодействието на тези два аспекта на кармата дава възхода на действителната съдба, която преживява човек. В него винаги работят импулси мотивиращи го към осъ ществяването на целите свързани с бъдещето, и импулси които са наложени от неговите действия в мина

Посредством херметичната карта може да се изучи сферата на кармичната свобода на индивидуалността, докато геоцентричната карта – която отразява душата и дава една картина на личността – е сферата на изследване на кармичната необходимост.

Астрологията от нейното начало е развивана едностранчиво, разглеждайки само сферата на кармичната необходимост. Повторната поява на херметичната астрология в двадесети век – чрез представянето на херметичната карта, която дава възможност за се придобие вътрешен поглед в сферата на кармичната свобода – може да помогне да се компенсира липсата на баланс, която се е развила в астрологията.

Както бе посочено в глава 5, херметичната астрология помага да се отвори “слънчевото око”, което било затворено толкова дълго. В последователност, отварянето на слънчевото око може да помогне и за отваря нето на “лунното око”. Както бе обсъдено в глава 4, вавилонците били тези, които посредством лунно съз нание – по пътя на лунното око – можели да възприемат нещо от мистерията на спускането на душата през планетарните сфери в инкарнация. Геоцентричната астрология продължила вавилонската традиция, но лунното съзнание даващо възможност да се погледне в мистерията на инкарнацията като цяло било загубено.

Подобно, в Египетските мистерии, по пътя на слънчевото съзнание имало инстинктивно знание от сфера та на индивидуалността, която стои зад инкарнацията на душата. Знание за тази сфера може да бъде при добито по един нов начин посредством херметичната карта.

За да се придобие отново знание за тези мистерии, трябва да бъдат развити по-висши нива на съзнание – лунно и слънчево – под една нова форма. Това, което вавилонците знаели чрез тяхното инстинктивно лун но съзнание, и това, което египтяните знаели чрез тяхното инстинктивно слънчево съзнание сега отново трябва да бъде придобито съзнателно.

Едно начало може да бъде направено по пътя на херметичната астрология, където геоцентричната карта предлага една картина на кармичната необходимост, под която стои един индивид, и херметичната карта посочва неговите заложби в сферата на кармичната свобода. Но едно истинско проникване в сферата на кармичната необходимост изисква развитието на лунно съзнание; и за да се съзре сферата на кармичната свобода бива призовано развитието на слънчевото съзнание.

Изразено символично, Слънцето е регента на импулсите на свободата, а Луната управлява кармичната не обходимост. По този начин Слънцето е това, което ни води в бъдещето, областта на свободата, докато Луната ни свързва с миналото, сферата на необходимостта. В бъдещето всичко е все още като заложба и човешкото същество е свободно да развие тези възможни заложби или не, докато миналото е фиксирано и неизменно; то не може да бъде променено. Минала карма е действието на принципа, че човешкото същест во “жъне” каквото е посяло в миналото, т.е. миналото е сферата на кармичната необходимост. Бъдещата карма е действието принципа на благодатта, където всяко човешко същество има свободата да “подобри своите пътища”, от което могат да бъдат дадени нови възможности за разгръщането на неговите латентни таланти и способности. Слънцето грее еднакво както за добрите, така и за злите: това е принципа на бла годатта. Нужно е само отваряне за да се приеме. Въпреки всичко, Луната отразява. Космично това е прин ципът “око за око”, където справедливостта изиска да отрази това, което се е случило. Това е охарактери зирано чрез думите: “който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне”.

От “Лунното съзнание” вавилонците могли да съзрат спускането на душата към инкарнация. Според от критията на реинкарнационното изследване в съвременната херметична астрология това спускане ставало по такъв начин, че геоцентричните планетарни позиции взети в сидералния зодиак в момента на раждане отразяват планетарните позиции в херметичната карта (а понякога и в геоцентричната карта) от ражда не/смърт в предишната инкарнация. Точно както Луната отразява светлината на Слънцето, геоцентрична та рождена карта отразява херметичните карти (раждане/смърт) на последната инкарнация. Но в същото време, когато душата се спуска се в инкарнация според диктата на кармичната необходимост отразен в геоцентричната карта на традиционната астрология, индивидуалността има един цялостен поглед, на фона на цялата последователност на предишни инкарнации, за това как новата инкарнация представлява друга стъпка към достигането на бъдещите цели на индивидуалността. Това принадлежи към свободата на индивидуалността, и бива изразено в избора на херметичната карта за новата инкарнация.

От една страна геоцентричната карта е предопределена от диктата на кармичната необходимост. От друга страна херметичната карта на новата инкарнация бива избрана от инкарниращото се човешко същество в
съответствие с неговата бъдеща мисия, да бъде съответстваща с развитието на неговите латентни таланти и способности нужни за осъществяването на неговата мисия. Точно както “лунното око” – съзиращо мис терията на реинкарнацията свързана с геоцентричната карта – гледа назад в миналото за да възприеме кар мичната необходимост, под която стои човешкото същество, “слънчевото око” – съзиращо мистерията на индивидуалността свързана с херметичната карта – гледа в бъдещето за да възприеме свободно избраните цели от духа-индивидуалност, които да бъдат постигнати посредством развитието на неговите таланти и способности, неговите латентни потенциални дарове. Следователно херметичната карта се отнася към напълно различно ниво на човешкото същество, отваряйки една перспектива на неговата мисия свързана с бъдещето, докато геоцентричната карта предлага една картина на това какво е било натрупано в неговото минало.

“Вечното име” на индивидуалността е това, което проблясва чрез херметичната карта. “Името” – разбрано в духовен смисъл – е ключа към задачата (мисията) на индивидуалността. Например, в Библията е опи сано, че Иаков получил името Израил, което означава “войн на Бога”. Това предава неговата задача (да се бори за Бога), докато името Иаков се отнасяло повече към неговата личност. При раждането той бил наре чен “Иаков” като едно подходящо обозначаване на нивото на земната личност, но когато неговото висше себе – чрез посвещение, така нареченото “второ раждане” – започнало да проблясва, той получил едно но во име предаващо нещо от неговата мисия, на нивото на индивидуалността, като войн на Бога.

Над и отвъд името, което всеки има въз основа на раждането си на Земята – неговото име като човешка личност на Земята – има духовно име, което принадлежи към сферата на индивидуалността. Името на личността или низшето себе проблясва чрез геоцентричната карта, докато духовното име свързано с висшето себе е това, което стои зад херметичната карта.

От традиционната геоцентрична карта могат да бъдат прочетени предсказания (принадлежащи към лично стта) като:

Юпитер на 18º Стрелец. Мястото на Юпитер (означава)… ще забогатее, ще доживее до старост, (не говите) дни ще бъдат многочислени. Венера на 4º Телец. Мястото на Венера (означава): където и да оти де, ще бъде благоприятно (за него); той ще има синове и дъщери. Меркурий в Близнаци със Слънцето. Мя стото на Меркурий (означава): смелият ще е пръв по ранг, той ще е по-важен от своите братя… (11)

Предсказания като цитираното по-горе произлизат от сферата на кармичната необходимост. Въпреки то ва, херметичната карта се отнася до вътрешното същество на човека с оглед на неговите таланти и способ ности, неговите възможности. Това бе обсъдено в подробности последната глава (пример: Микеланджело) във връзка с екзалтациите на планетите и седемте лотосови цвята, които са седемте “печата” на човешко то същество, посредством което индивидуалността може да работи, т.е. посредством което неговите талан ти и способности могат да бъдат изразени.

Като един пример, нека разгледаме херметичната карта на Мария Щайнер, съпругата на Рудолф Щайнер, която се родила Мария фон Сиверс в 01:00 местно (Варшава) време на 14 Март 1867, във Влоцлавек, Пол ша (виж Карта 8). В името на сравнението е дадена и геоцентричната карта на раждането на Мария Щай нер (виж Карта 9).

Разглеждайки първо геоцентричната карта (Карта 9) на раждането на Мария Щайнер, характерна особено ст е близкия съвпад на Меркурий и Нептун, където има само 1½ градуса орбита между двете планети. В геоцентричната карта има още един съвпад на Луната и Уран, с орбита от само над 3 градуса. В херметич ната карта ъгълът между Луната и Уран е 6 градуса, което е сравнително широк съвпад в сравнение с близ кия съвпад в геоцентричната карта. Но при по-близкото разглеждане на херметичната карта се разкрива най-впечатляващата характеристика. Това е забележителната планетарна конфигурация между Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, където Венера и Сатурн са в точна опозиция (0º) и оформят квадрат (90º) както с Марс, така и с Юпитер, като последните две планети са в точна опозиция (180º). Тази планетарна конфигу рация – обхващаща аспектите на съвпад, квадрат и опозиция обсъдени в глава 5 във връзка с херметична та карта – е показана на Фигура 16.

Вписвайки планетарните аспекти на Фигура 15, и прилагайки взаимоотношенията показани между съотве тните лотосови цветове на Фигура 13 (“херметичният човек”), планетарната конфигурация може да бъде представена в табличен вид (виж Таблица 8) според концепциите на координация, динамизация и поляри зация, които бяха развити в глава 5.

Интерпретирайки херметичната карта като посочваща латентните талантите и способностите в човешкото същество, за да бъдат разгърнати за осъществяването на духовната мисия на индивидуалността, картата на Мария Щайнер посочва, че тя била надарена с богатство от потенциални способности. Таблица 8 показ ва, че четири от “седемте печата” (лотосови цветове) за да бъдат изработени от тази индивидуалност има ли възможността да действат творчески. Тези четири са:

8-листният лотосов цвят (Сатурн) – лотосовият цвят на памет и съвест;

2-листният лотосов цвят (Юпитер) – лотосовият цвят на мисъл и инициативност;

16-листният лотосов цвят (Марс) – лотосовият цвят на говор и сила*;

6-листният лотосов цвят (Венера) – лотосовият цвят на баланс и хармония.

*(т.е. сила проявяваща се позитивно като морални импулси или негативно като агресия)

От шестте взаимоотношения между тези четири лотосови цвята, ще разгледаме основно един в биография та на Мария Щайнер.

След като нейния баща бил освободен от военна служба, нейното семейство живяло в Сант Петербург (се га Ленинград), където първо учила в немско частно училище и след това в руско средно училище. По-къс но тя пътувала много из Европа, отсядайки накрая в Париж за да започне своите учебни занимания в Сор боната. Тя също така взимала курсове по изкуство на рецитиране в Парижката Консерватория. По този на чин тя започнала да подготвя кариера на актриса, която въпреки всичко тя никога не подела поради нейна та среща с Рудолф Щайнер в началото на този век. Когато била основана Германската Секция на Теософ ското Общество през октомври 1902 с главен секретар Рудолф Щайнер, Мария фон Сиверс станала негов асистент. Тя се заела с организирането на практичните детайли свързани с неговата лекторска и писателс ка дейност. По-късно тя поела отговорността за артистичната активност произхождаща от Рудолф Щайне ровата работа на живота: евритмия, формиране на говора, режисиране на пиеси като Гьотевия Фауст и Рудолф Щайнеровите Мистерийни Драми. Като духовен компаньон на Рудолф Щайнер и асистент за пове че от дванадесет години, тя станала негова съпруга в Коледната вечер на 1914, и разгърнала интензивно нарастваща артистична дейност успоредно с нейната задача за публикуване на неговите книги и цикли от лекции.

Мария Щайнер е запомнена най-вече за нейното активно участие в развиването на Рудолф Щайнеровите артистични импулси, особено в новите изкуства на говора и движението (формиране на говора и еврит мия). От неговото възприемане на нейните латентни духовни таланти и способности Рудолф Щайнер мо гъл да й повери задачата за по-нататъшно развитие на артистичните импулси в създаването на нови фор ми на изкуството. (Тук 6-листният лотосов цвят – този на Венера – е от особено значение за артистичната креативност.) Рудолф Щайнер видял в Мария фон Сиверс този, който кармично бил носителя на нови духовно-артистични импулси за човечеството, и той способствал за оформянето на нейната съдба за да бъдат преведени на преден план тези импулси. Изключителните духовни и артистични дарове на Мария Щайнер дали плодове, и продължават да дават плодове в това, че хиляди хора били облагодетелствани, и продължават да бъдат облагодетелствани от новите изкуства на формиране на говора и евритмия, към развитието на които тя се посветила с цялото си сърце (12).

Мария Щайнер също така имала духовни възприятия. Например, докато рецитирала поемите на немския поет Новалис, тя имала визийно преживяване на ренесансовия художник Рафаел.

Това бе времето когато той (Рудолф Щайнер) ме окуражаваше все повече и повече да правя рецитали. Опитах се да достигна до същността на Новалис. Казах му, че за мен не бе лесно, и че все още не съм на мерила ключа към Новалисовото същество. Той ме посъветва да се потопя в настроението на светиите монахини... Един ден дойде озарение. Фигурата на Рафаел стоеше пред мен… Аз казах на Рудолф Щай нер, “Монахините не помогнаха, но друг го направи: Рафаел. Сега Новалис стана сравнително открит

за мен.” На Рудолф Щайнеровото нежно лице се появи лъчезарност. Няколко дни по-късно той ни разкри за първи път мистерията на Новалис-Рафаел-Йоан Кръстител-Илия (13).

Това възприемане на Мария Щайнер й било кармично дадено. Тя разбрала, че Новалис бил реинкарнация та на Рафаел, и тогава Рудолф Щайнер говорил за тази реинкарнация като част от една последователност на инкарнации простиращи се назад до Йоан Кръстител и дори по-рано до Старо Заветния пророк Илия (14). (Реинкарнационният пример Рафаел-Новалис е включен в Приложение III.)

В случая на Мария Щайнер имаме един пример за това как един посветен (Рудолф Щайнер), от възприема не на кармата, могъл да помогне на някой да развие своите кармични импулси, за да подпомогне да се раз гърнат неговите таланти и способности от тяхното състояние на латентност. Кармичните импулси живее щи в Мария Щайнер – произтичащи от една страна от нейните предишни инкарнации, и от друга страна от нейната мисия за бъдещето – били доведени към развитие, чрез Рудолф Щайнеровата помощ, за да пре дизвикат нови артистични импулси в двадесети век.

Най-вече развитието на формиране на говора – една нова форма на рецитиране и декламиране – е това, за което е запомнена Мария Щайнер. Тук аспекта квадрат между Венера и Марс в херметичната карта е от особено значение. Марс в квадрат с Венера в херметичната карта означава микрокосмично едно динами чно взаимодействие между 16-листният и 6-листният лотосови цветове, т.е. между лотосовият цвят на го вора (Марс) и този на баланса и хармонията (Венера). Това посочва един потенциален талант за специал но развитие на способността на говора в сферата на артистичната дейност, където изреченото слово може да стане живото-даващо, лекуващо и хармонично.

Мария Щайнеровия талант за развитие на способността на говора е посочен по-нататък от факта, че Марс (космичен говор) бил екзалтиран в херметичната карта при нейното раждане. По този начин х-Марс (25° Рак) бил на един градус от своя екзалтационен градус (26° Рак)*. Според

* Виж Карта 8 – Мария Щайнеровата херметична карта – където х-Марс е 25º Рак. Позовавайки се на Таб лица 1, сегашната екзалтация на Марс е вписана като 25º Рак, но тъй като Марсовия екзалтационен градус регресира през зодиака със скорост от един градус за 160 години, той бил по-близо до 26º Рак при Мария Щайнеровото раждане през 1867.

древната херметична концепция, че планетите работят най-могъщо, когато са в своята най-голяма висота (в Египетската херметична система), говорейки астрологично х-Марс – бидейки в своята най-голяма висо чина над зодиака при Мария Щайнеровото раждане – бил тогава най-могъщ. Следователно, в светлината на херметичната астрология Мария Щайнер имала латентна възможност за развитието на говорната способност (на космично ниво Марс, съответстващ на 16-листният лотосов цвят в човешкото същество).

С помощта на Рудолф Щайнер, Мария Щайнер (моминско име: Мария фон Сиверс) довела тази спо собност – наречена “формиране на говора” – към развитие. Формирането на говора издига говора (Марс) до нивото на изкуство (сферата на Венера). Динамичното взаимодействие между Марс и Венера в нейната херметична карта било особено подходящо за това. Рудолф Щайнер разпознал, че Мария фон Сиверс имала този латентен капацитет и й помогнал да го доведе до изразяване. Той й посочил определени поети чни текстове, които били подходящи да доведат до изразяване силата на слово, когато бъдат изговорени по правилен начин. Мария фон Сиверс преживяла тези текстове по един възвишен начин, и работила инте нзивно при рецитирането им за да проникне до едно по-висше преживяване на поддържащата ги духовна реалност. Нещо от това тя описва в по-горния цитат засягащ нейния стремеж да бъде справедлива към дълбоката духовна поезия на Новалис. Тя търсила да достигне до едно преживяване на духовните архети пи на поемите, които рецитирала. От архетипа потича потока на ритмични звуци, образи и тонове, които правят една поема истинска поезия.

Рудолф Щайнер подел – на основата на неговите духовни способности – едно изследване на духовния про изход на индивидуалните звуци (гласни и съгласни) на езика. По този начин той могъл да помогне на Ма рия фон Сиверс да се приближи до архетипите на текстовете, който тя рецитирала. Тя имала възможност та да преживее силата на говора, да усети звуците на езика, и да оживи ритмите на поезията. Посредством нея се родило “формирането на говора”. Тези, които са я чували да рецитира поезия имали възможността да преживеят една нова сила на говора, един истински артистичен говор, при който индивидуалните зву ци на езика са доведени до манифестация по един нов начин, в съответствие с техните присъщи духовни качества.

Развитието на формирането на говора от Рудолф Щайнер в сътрудничество с Мария фон Сиверс тогава довело до задачата за обновление на изкуството на драмата, и помогнало също така за раждането на едно ново изкуство на движението, което Мария фон Сиврес нарекла евритмия. По този начин разгръщането на способностите на Мария фон Сиверс в сферата на формиране на говора започнало да ражда плодове в широк мащаб. Кръг от ученици събрани около нея, които работили за поставянето на театрална пиеса, на

В тези последователни развития е ясно, че работата е много повече отколкото развитието на формиране на говора, посочено като една потенциална способност чрез динамичното взаимодействие между Марс и Венера в Мария Щайнеровата херметична карта. Но основата за огромния артистичен импулс, който се разгърнал в сътрудничеството между Рудолф Щайнер и Мария фон Сиверс (по-късно Мария Щайнер) основно бил формирането на говора, възможността, за което е посочена чрез взаимоотношението квадрат между Марс и Венера в херметичната карта. Въпреки всичко, това е въпрос лежащ в сферата на свободата на индивида дали един такъв талант е доведен до осъществяване в дадена инкарнация. Няма необходимо ст прикрепена към това, след като това лежи изцяло в сферата на свободата на всяко човешко същество дали то работи върху духовното развитие на своите лотосови цветове. (Виж Карта 7 за описание на осем степенния път за развитие на лотосовите цветове.)

По този начин е видимо, че херметичната карта трябва да бъде интерпретирана по напълно различен начин и на едно изцяло различно ниво в сравнение с традиционната геоцентрична карта. Докато последна та дава вътрешен поглед в сферата на личната съдба (сферата на кармичната необходимост), херметична та карта се отнася към вътрешното същество на човека (сферата на кармична свобода на индивидуалност та) и към неговите латентни таланти и способности. Въпреки това е дадена една връзка между двете кар ти, като установена по пътя на изследователски открития на херметичната астрология, по-точно това, че геоцентричната карта клони да отрази херметичните карти (раждане/смърт) на миналата инкарнация, и съответно, херметичната карта вече посочва към следващата инкарнация (където тя, на свой ред, бива отразена от геоцентричната карта на тази следваща инкарнация). По този начин бива оформена съдбата на човешкото същество посредством преплитането на минала и бъдеща карма, което е посочено съответно от геоцентричната и херметичните карти.