Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил



страница16/25
Дата22.07.2016
Размер4.25 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   25
ГЛАВА СЕДМА

СЛЕДВАЩИ АСПЕКТИ НА РЕИНКАРНАЦИОННОТО ИЗСЛЕДВАНЕ

Това, което ние наричаме Съдба, Асклепий, е силата, чрез която всички събития преминават; защото всички събития са захванати заедно в неразрушимата верига от връзките на Необходимостта…. Първа та е Съдбата, която посява семето, и чрез това прави възможно да възникне всичко, което впоследст вие трябва да произлезе от него; втората е Необходимостта, от която всички резултати неминуемо са принудени да следват; и третият е Редът, който поддържа взаимовръзката от събития, които Съдба та и Необходимостта определят. Но Съдбата, Необходимостта и Редът, всички заедно са ръководени от повелята на Бога, който управлява космоса със своя закон и своето свещено разпореждане.

(Асклепий III, 39; прев. стр. 363-365)


Сидералният зодиак като основа за херметичната астрология

На основата на реинкарнационното изследване, както е било развито в херметичната астрология, чрез сравняване положенията на планетите при раждане/смърт в една инкарнация, с положенията на планетите при раждане/смърт в следващата инкарнация, следните твърдения – основаващи се върху резултатите от многобройни изследователски открития – образуват основата на астрологията и доказват валидността на херметичната карта:

[1] Сидералният зодиак е автентичният астрологичен зодиак.

[2] Хелиоцентричните планетарни положения са астрологически важни.

(Виж Приложения III и IV за съответното потвърждение на [1] и [2]).

Във връзка с [1], откритията на херметичната астрология, основани на реинкарнационното изследване, потвърждават, че ранните астролози (вавилонци, египтяни и ранните гръцки астролози), които използвали сидералния зодиак, в действителност са използвали астрологически ефективният зодиак. Особената съдба на този зодиак да изчезне от съзнанието, докато бъде отново открит в началото на този век чрез разкопки те и дешифрирането на вавилонските клинописни текстове (1). Изчезването на сидералния зодиак бе при чинено от забележителен сбор от обстоятелства, които доведоха до замяната на един астрологически вали ден зодиак (сидералния) с един неастрологичен зодиак (тропикалния). Тук не е мястото да навлезем в ис торията на тази замяна; достатъчно е да се каже, че тя е повлияна от Клавдий Птоломей през 2 век сл.н.е. (2).

По времето на Птоломей, който живял в първата половина на втори век, в действителност не е имало раз лика (поради прецесията на равноденствията) между тропикалния зодиак (при който планетарните поло
жения се измерват от точката на пролетното равноденствие) и сидералния зодиак. Следователно за този момент от времето тропикалния зодиак е можел да замести сидералния зодиак. Това е уникален момент от историята повлиян от Птоломей посредством неговите книги “Almagest” и “Tetrabiblos”, които станали – на Запад – класическите източници съответно за астрономията и астрологията. Следващите поколения дори не знаели, че имало какъвто и да било друг вид определяне на зодиакалните знаци различен от дадения чрез тропикалния зодиак, и така употребата на последния в астрологията не била поставяна под въпрос. Въпреки това, когато в началото на този век сидералния зодиак бе отново открит, някои изследова тели започнаха да поставят под съмнение тропи калния зодиак. Това постави, около средата на 20 век, началото на сидералната школа на Запад, т.е. една група от астролози главно в САЩ, които – в съгласие с вавилонските, египетските и ранните гръцки астролози – считат сидералния зодиак за автентичният астро логичен зодиак (3).

По същото време друга група изследователи, с едновременното зачитане валидността на сидералния зоди ак, не желаеха да се откажат от тропикалния зодиак. Тези изследователи считат, че и двата зодиака са ва лидни, но на различни нива (4). Въпреки това, тази претенция не се потвърждава от изследователските от крития на съвременната херметична астрология. Тези открития убедително показват, че единствено сиде ралния зодиак е автентичният астрологичен зодиак, тъй като в него се явяват планетарните подреждания от една инкарнация в следваща (виж Приложение IV). Но това поставя под въпрос значението на тропика лния зодиак. Каква е истинската природа на тропикалния зодиак?


Природата на тропикалния зодиак

Както вече бе споменато в глава 1, тропикалният зодиак е един вторичен зодиак, получен като функция от движението на Слънцето в отклонение чрез прилагането на концепцията за “стъпките”. Както вече бе опи сано в глава 1, тропикалния зодиак определено има валидност за феномена на природата, където цикъла на сезоните е пряко свързан със Слънчевото движение в отклонение. По този начин в южното полукълбо, където слънчевото движение в отклонение е в противоположната посока в сравнение с това в северното полукълбо, цикъла на сезоните е противоположен на този в северното полукълбо. Следователно съответст вието между дванадесетте астрологични месеца на годината – дадени чрез тропикалния зодиак – трябва да бъде обърнато в южното полукълбо (виж Таблица 9).



Въпреки, че астрологичните месеци са определени по тропикалния зодиак, същите са наименувани на зна ците на сидералния зодиак според херметичния принцип на съответствието. Първият месец, когато започ ва цикъла от стъпки, е именуван Овен, който винаги е бил разглеждан като първия знак на зодиака. Втори ят месец е именуван Телец, на името на втория знак от зодиака. Третият е именуван Близнаци и т.н. Спо ред принципа на съответствието, силите, действащи в природата по време на определен астрологичен ме сец, са сродни с космическите сили, действащи в съответните знаци на сидералния зодиак. Така природни те сили действащи по време на месеца на Овена, когато цялата природа започва да цъфти и расте, съответ стват на космичните сили на Овен. Подобно на това, силите, действащи по време на месеца на Скорпиона, когато природата замира, имат съответствие с космичните сили на Скорпион. Това съответствие важи за


всеки астрологичен месец. (Това се отнася както за северното, така и за южното полукълбо – виж Таблица 9).

Въпреки това, дейността на тези природни сили, различаващи се според Слънчевото отклонение през два надесетте астрологични месеца, няма влияние върху инкарнацията на душата, както се разбира от изслед ване на многобройни реинкарнационни примери, където е ясно, че единствено сидералният зодиак има астрологично значение. Инкарниращата се душа винаги търси при своето раждане планетарна конфигура ция, където има подреждане на планети в сидералният зодиак между конфигурацията на новото раждане и конфигурацията раждане/смърт от предишната инкарнация. Сидералният зодиак показва работата на космичните сили, именно към които душата е настроена преди инкарнацията. От друга страна силите на природата имат малко или никакво отношение към инкарниращата се душа. Разбира се, душата се инкар нира в земното царство, където работят силите на природата, но състоянието на природата няма връзка с душата преди нейната инкарнация.

Например, две души, които избират да се инкарнират на една и съща дата, са възприемчиви към същите космични сили, посочени от планетарните позиции на тази дата според сидералния зодиак. Въпреки това, те могат да изберат да се родят в противоположни полукълба. Едната може да се роди на Коледа (25 деке мври) в снежните условия на Осло, Норвегия, докато другата може да се роди (също на 25 декември) по време на горещата вълна в Сидни, Австралия. Външните природни условия са напълно противоположни при единия човек роден в северното полукълбо, по време на астрологичния месец Козирог, и другия ро ден в южното полукълбо, по време на астрологичния месец Рак. От астрологична гледна точка, доколкото астрологията е ангажирана с разбирането на съществото и съдбата на човека, това, че единият човек се инкарнира по средата на зимата (астрологичният месец Козирог), а другият в средата на лятото (астроло гичният месец Рак), е от вторично значение.

Съществото и съдбата на човека са посочени посредством херметичната и геоцентричната карти по отношение на сидералния зодиак, и това какви природни сили действат по време на раждането е един из цяло външен факт. Душата и духа на човека са от космично естество, и преди раждането те са отвъд игра та на природните сили въпреки, че не може да се отрече, че географското положение на мястото, където израства индивида, оказва огромно влияние върху него. Въпреки всичко, това влияние идва отвън, и не мо же да бъде разглеждано като пряко астрологично влияние, или не повече от това, получаването на слън чев удар от прекалено излагане на Слънце да бъде считано за астрологично. Изгарянето поради прекалено излагане на Слънцето е един физически резултат – и не и астрологически – от дейността на Слънцето.

По подобен начин, раждането на Земята поставя човека в сферата на природата, където той става предмет на външните природни сили, действащи върху него, но това е от второстепенно значение за инкарнираща та се душа. От главно значение за инкарниращата се душа при избора на определен момент за раждане, са позициите на Слънцето, Луната и планетите в сидералния зодиак в този момент. Това може да бъде наре чено астрологично, т.е. това е астрологичната реалност за душата. Обратно, климатичните условия, преоб ладаващи в момента на раждане, са метеорологични. Метеорологичните условия могат да се отнасят в да ден момент към – и до определена степен да са определени от – преобладаващата астрологична ситуация, но те са второстепенни. Определено, до колкото се има предвид инкарниращата се душа, тези метеороло гични условия със сигурност са второстепенни, след като “очите на душата” са фокусирани главно върху космичната астрологична ситуация: върху позициите на небесните тела в сидералния зодиак.

Астрологията се интересува от космично-духовната страна на съществуването. Природата, разбира се, отразява това – според принципа “както горе, така и долу” – но това отражение е вторично; то не е основ но. Основни са движенията на Слънцето, Луната и планетите през сидералния зодиак, и душата и духа на човека са ориентирани към тези основни феномени. Душата е ориентирана повече към движенията на небесните тела от геоцентрична гледна точка. (За душата, обитаваща лунната сфера непосредствено преди раждането, това всъщност е една селеноцентрична гледна точка, т.е. Лунно-центрирана – селена = Луна). И духът е ориентиран повече към хелиоцентричните планетарни движения, т.е. Слънчево-центрирана гледна точка (хелиос = Слънце). Геоцентричната и херметичната рождени карти отразяват тези две гледни точки – тази на душата, и тази духа – от гледната точка на инкарнацията на човека на Земята. Ориентация та на реинкарниращото се човешко същество е такава, че то търси да се инкарнира във време, когато пози циите на Слънцето, Луната и планетите в сидералния зодиак се подреждат със своите позиции при ражда не/смърт в предишната инкарнация в сидералния зодиак. Това е основната астрологична реалност, която е установява веднъж и за винаги цялата валидността на астрологията и предлага една сигурна основа за астрологично изследване.

След като веднъж това се схване, целия проблем за тропикал или сидерал (“знаци” или “констелации”) би ва разрешен. Тропикалният зодиак е един вторичен зодиак, извлечен от Слънчевото движение в отклоне
ние, и има отношение единствено към дейността на природните сили. След като тази дейност в южното полукълбо е противоположна на цикъла на природата в северното полукълбо, е ясно, че тропикалния зоди ак – който определя дванадесетте астрологични месеца на годината – трябва да бъде в южното полукълбо обратен в сравнение с неговото традиционно определяне в северното полукълбо. Това обръщане се съгла сува точно със Слънчевия цикъл от стъпки в северното полукълбо – движението му в отклонение – което в южното полукълбо е огледалния образ на Слънчевия цикъл от стъпки в северното полукълбо (виж Таб лица 9).

Въпреки това, познанието за тропикалния зодиак и дванадесетте астрологични месеца е безценноo за едно по-дълбоко разбиране на астрологията. Например, човек може да научи за космичните сили, действащи в знаците на сидералния зодиак, чрез изучаване на природните сили действащи в съответните астрологични месеци, според херметичният принцип “както горе, така и долу”. Въпреки това, никога не трябва да се за бравя, че тропикалният зодиак е един вторичен зодиак. Въпреки, че е от значение за цикъла на природата, той е от малко или никакво значение за съществото и съдбата на човека. Духът и душата на човека са свър зани с дейността на космични сили, т.е. те са ориентирани към космичния феномен на движенията на Слънцето, Луната и планетите през знаците на сидералния зодиак. Тази ориентация е такава, че душата во ди своята инкарнация в съответствие с планетарните подреждания в сидералният зодиак в последната инкарнация, и дори до по-ранни инкарнации.


Херметичната карта като карта на духа

Второто важно откритие на реинкарнационното изследване – след откритието, че автентичният зодиак е сидералния – е факта, че хелиоцентричните планетарни позиции са също от значение. Този факт оправда ва употребата на херметичната карта, основана върху Египетската система, в която планетите се разглеж дат като въртящи се около Слънцето, а Слънцето и Луната се смятат като обикалящи около Земята. Херме тичната карта може да бъде построена точно както традиционната геоцентрична карта – с идентични Асце ндент и Mедиум Цели, Слънце, Луна и лунни възли на тези в геоцентричната сидерална карта – но плане тите са вписани според хелиоцентричната (вместо геоцентричната) сидерална дължина. Може да бъде за даден въпроса: Защо херметичната карта? Защо не просто една хелиоцентрична карта, която да допълни традиционната геоцентрична карта?

Този въпрос е напълно оправдан. Въпреки това, има различни причини за това защо херметичната карта трябва да бъде предпочитана. Първо, въпреки, че себето (индивидуалността) е центрирано в Слънцето, целите на индивидуалността биват осъществени посредством инкарнацията на Земята. (Реинкарнацията продължава до достигане на степента “Буда”, когато вече няма никаква нужда за инкарнация на Земята; тогава човешкото същество съществува – и продължава своята дейност – като едно чисто космично съще ство, без да се инкарнира на Земята). Така херметичната карта – която обединява факта на “Слънчевата-центрираност”, но въпреки това е построена от гледна точка на Земята – е насочена към факта на инкар нация на Земята, за разлика от хелиоцентричната карта. Следователно херметичната карта е подходяща за добиване на вътрешен поглед в целите на индивидуалността, които трябва да бъдат постигнати чрез инкарнацията на Земята, и в този смисъл е по-подходяща от хелиоцентричната карта.

Второ, както показват примерите от Приложение V, има многозначително взаимодействие между гео центричните елементи на херметичната карта (Слънце, Луна, лунни възли, Асцендент и Медиум Цели) и хелиоцентричните елементи (планетите: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плу тон). Много от примерите дадени в Приложение V показват, че често хелиоцентричните планетарни поло жения по време на смърт са в съвпад или опозиция с един или друг геоцентричен елемент от момента на раждане. Например, хелиоцентричната позиция на Марс при смъртта на Уинстън Чърчил била близо до геоцентричното положение на Луната при неговото раждане (†h - Марс на 5º Лъв и *Луна на 6½º Лъв – виж Приложение VII за изчислението на тези планетарни позиции). Някои следващи примери за взаимо действие между геоцентричните и хелиоцентричните елементи в херметичната карта ще бъдат обсъдени по-долу (виж: Примери на херметичната карта). Този вид примери показват, че херметичната карта има астрологична валидност, и че със сигурност е смислено да се смесват геоцентрични и хелиоцентрични еле менти, както това прави херметичната карта. Това е основното доказателство за херметичната карта, което взема под внимание взаимодействието между хелиоцентрични и геоцентрични елементи, което хелиоцен тричната карта не осъществява.

Трето, херметичната карта е изключително практична, тъй като може да бъде представена около традицио нната геоцентрична карта, като едно трето, взето под внимание, ниво. Тези три нива съответстват на Земя та, Луната и Слънцето, и се отнасят до три различни нива на човешкото същество.

Първото ниво, отнасящо се до Земята, е това на домовете. Домовата система е построена с дванадесет под разделения, центрирани на Земята и излъчвани в Космоса. Дванадесетте домови подразделения се отнасят до етерното тяло, познато още като жизнено тяло. Тази взаимовръзка на домовото подразделение към етерното тяло е отразена в традиционното име, дадено на кръга от дванадесет дома: живота. Етерното тяло е центрирано в Земята, и домовата система изобразява различните области на живот, които на свой ред се отнасят към етерното тяло. В Том II ще се върнем да разгледаме по-отблизо тези области на живота – дванадесетте дома.

Както вече бе споменато във въведението на тази книга, Асцендента е началната точка на дванадесетте дома. Значението на това, както ще бъде обсъдено по-късно, е че Асцендента обозначава началната точка за формирането на етерното тяло. Като изходната точка за изграждането на етерното тяло, Асцендента е също така началната точка за дванадесетте подразделения на живота означени от дванадесетте дома, къде то тези подразделения на живота биват включени в етерното тяло по време на процеса на неговото форми ране, което става по време на ембрионалния период на развитие. Асцендента очертава, така да се каже, космичната ориентация на етерното тяло като цяло.

Изразено астрологично, Асцендента означава началната точка на колелото на живота. В херметизма, и в езотеризма като цяло, колелото на живото се обозначава с термина етерно тяло, което бива съзирано – по пътя на ясновидско съзнание – като проникващо физическото тяло и даряващо го с живот. Формирането на етерното тяло започва в момента на зачатие и бива завършено в момента на раждане. То съдържа тайна та на разгръщането на живота, поради което то може да бъде посочено като колелото на живота. В моме нта на смъртта, когато колелото на живота се е разгърнало до своя предел, етерното тяло се отделя от физическото тяло и тогава обикновено се разтваря в космичния свят.

На езика на астрологията, етерното тяло се управлява от Асцендента, т.е. Асцендента е сигнифицатора на етерното тяло, началната точка на колелото на живота. Още повече, първото подразделение на живота, което астрологично е пряко под управлението на Асцендента, е дома на самата личност. В този смисъл Асцендента посочва личността. Но как следва да бъде разбирано това?

Асцендента дава насока на личността в смисъла, че личността може да бъде описана като издигаща се чрез центрираността на съзнание във физическото тяло, но която вече е установена чрез етерното тяло, последното бидейки тясно свързано с физическото тяло. (До тук, след като етерното тяло оформя физичес кото тяло, Асцендента също така дава насока на физическо появяване на личността, един факт, който от отдавна е бил установен в астрологичната традиция.)

Исторично, усещането за личността първо се установява с гърците. (Някой трудно би могъл да говори за “личност” при египтяните и вавилонците, с изключение на отделни, изключителни случаи.) Гръцкото съз нание въплътило един усет за себе-свързаност с етерното тяло действащо чрез физическото тяло, което да ва издигането на усета за личността. След упадаха на гръцката и римската цивилизации (които се разгър нали през културната епоха Овен), европейската цивилизация излязла на преден план (по време на съвре менната културна епоха Риби), и съответстващото “европейско” съзнание бележи едно по-дълбоко ниво на преживяване на себето, това на свободната личност (виж Таблици 3 и 5). Докато усещането за себето преобладаващо по време на културната епоха Овен се издигнало като резултат от центъра на съзнание вдъ хнат в етерното тяло, сега, в съвременната култура Риби, то е центрирането на съзнанието във физическо то тяло е това, което дава усета на себе-осъзнатост на физическия план на съществуване, което е и опитно стта на съвременното човешко същество.

Гръцката – и до по-малка степен римската – личност все още чувствала себе си свързана с космоса, чрез преживяването на себе си в своето етерно тяло, докато съвременния човек преживява себе си в своето физическо тяло, и съответно има опитността на същество напълно откъснато от космоса. В същото време, съвременния човек чувства себе си свободен. Той е “свободна личност” особено защото той вече няма осъзнаване на своята връзка с космоса. Но тази липса на осъзнатост на взаимоотношение с космоса води след себе си едно усещане за изгубеност. Съвременния изключителен подем на интерес към астрологията е родено от този усет за изгубеност и е посочващ за един стремеж за повторното намиране на усета за връзка с космоса, която човека преди имал.

Вавилонците имали силно усещане за връзка с космоса, след като тяхното съзнание не “слязло на Земята” както станало (по-късно) с гърците. Вавилонците били съответно по-малко инкарнирани на Земята откол кото гърците, точно както гърците били по-малко инкарнирани в сравнение със съвременния човек. Дока то преживяването на съвременното човешко същество на себето се свързва с физическото тяло, и гръцко то преживяване на себето било повече свързано с етерното тяло, вавилонското преживяване на себето при надлежало повече на нивото на астралното тяло, което е центрирано в Луната. Това е нивото на преживя ване, центрирано в Луната, към което се отнася геоцентричната карта (без домовете). Астралното тяло –
познато също като душевно тялообхваща страстите, желанията и позитивната и негативна карма на чо вешкото същество, в смисъла на “кармична необходимост” обсъдена в последната глава. Това е носителя на душата, за инкарнацията на душата на Земята, и поради тази причина геоцентричната карта тради ционно се обяснява като картата на душата. Това е второто ниво на рождената карта – над колелото на живота, представено от дванадесетте дома, които се отнасят към етерното тяло. На подходящото ниво на съзнание – лунно съзнание – от картата на душата може да бъде придобит един вътрешен поглед в кармич ната необходимост под която стои душата. При това трябва да бъде припомнено, че картата на душата е едно отражение на планетарната конфигурация от херметичните карти (раждане/смърт) на предишната инкарнация.

До тук, след като херметичната карта може да бъде наречена карта на духа, картата на душата отразява картата на духа от предишния живот. Душата “жъне”, което духа “сее”. Третото ниво на рождената карта, херметичната карта, дава една картина на “семената на духа”, т.е. талантите и способности, които следва да бъдат развити от индивидуалността от нейната свобода, в съответствие с целите на духовната еволю ция. Това се отнася към себето, което е центрирано в Слънцето, точно както астралното тяло има своя цен тър в Луната, и етерното тяло в Земята. Въпреки всичко, това е само една карта на духа и не трябва да се идентифицира със себето само по себе си. По скоро тя показва един инструмент или носител на себето.

Сферата на кармичната свобода, от която индивидуалността бива мотивирана към осъществяването на своите бъдещи цели е посочена от планетарната конфигурация на херметичната карта, вътрешен поглед, в която се постига по пътя на слънчево съзнание. В този смисъл херметичната карта представлява един инструмент или носител на себето. Това трето ниво е това, което е новият принос на съвременната херметична астрология към астрологичната традиция, и разглеждайки някои следващи примери ще бъде видяна валидността на херметичната карта в по-големи детайли (Таблица 10 обобщава трите нива на рождената карта.)


Примери за херметична карта

Както вече бе споменато, може да бъде издигнато възражение към херметичната карта, че е смесица от геоцентрични и хелиоцентрични елементи, които се отнасят към различни нива (и които следователно не трябва да бъдат смесвани). От тази гледна точка, би било абсурдно Асцендента и Медиум Цели, Луната и Лунните възли (който са изцяло геоцентричен феномен) да бъдат поставени на същата карта с планетите вписани с хелиоцентрични дължини. Може да изглежда абсурдно, но емпиричното изследване показва, че тези смесени елементи взаимодействат астрологично по между си, и следователно като цяло астрологична та карта е астрологично смислена. Основата за това изследване е да се сравни херметичната карта на раж дане с херметичната карта на смърт – в същата инкарнация или в последователни инкарнации – и да се отбележат взаимодействията между хелиоцентричните и геоцентричните елементи в двете карти. Следва щите няколко примера посочват същността на това изследване, и други примери са дадени в Приложение V (В Приложение VII са вписани изчисленията за картите на раждане и смърт.)

1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница