Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил



страница18/25
Дата22.07.2016
Размер4.25 Mb.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   25
ГЛАВА ОСМА

ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА



Казвал съм ти и преди за зодиакалният кръг, който също така се нарича животно-раждащ кръг, и за петте планети-звезди и Слънцето и Луната, и няколкото кръга на тези седем тела.

(“Проповед на Хермес към Тат” STOBAEI HERMETICA VI, 2; прев. Стр. 441)


Образът и подобието

В херметичната астрология една трета карта, херметичната карта, е добавена към домовото колело (плане ти в домове) и геоцентричното планетарно колело (Слънцето, Луната, Лунните възли и планети в знаците на зодиака разгледани геоцентрично). Следователно едно трето ниво на човешкото същество – това на индивидуалността – се взема предвид, над и отвъд нивото на душата (геоцентрична планетарна карта) и нивото на личността (домово колело). Тези три нива се отнасят към Слънцето (индивидуалност, себе), Луната (душа, астрално тяло) и Земята (личност, етерно тяло) – виж Таблица 10.

В последната глава бе описано – използвайки аналогията на “наниза от маниста” за земните инкарнации на душата – как личността преминала в съществуване и как, съответно, душата все повече и повече се от дръпва на заден фон. Душата отразява огледално индивидуалността – аналогично на Луната отразяваща огледално Слънцето – но след като човек достигал все повече и повече една земна личност, последната е, която отразява огледално съществото на човека на земното ниво, както душата го отразява огледално на космичното ниво. Посредством Падението – и произтичащите от това инкарнации на човешкото същество на Земята – “огледално отразяващия аспект” на човешкото същество е бил прехвърлен все повече и пове че от космичното към земното ниво.

Въпреки всичко, това развитие не е нещо произволно. То е станало в съответствие с космични принципи. Ранните херметични астролози знаели за това и имали възможността да открият работещия тук космичен принцип. Космичния принцип, който те открили и изразили е познат в астрологичната традиция като трутин на Хермес, или просто като херметичното правило (правило на Хермес). (Описание на херметич ното правило, заедно с едно очертаване на неговия исторически фон, е дадено в Приложение I.)

В своята основна форма херметичното правило описва просто как “огледално отразяващия аспект” на човешкото същество бива прехвърлен от лунното на земното ниво, прехода бидейки осъществен от момен та на зачатието – през ембрионалния период – до завършека в момента на раждане. В момента на зачатие човешкото същество – едно душевно същество, съществуващо в сферата на Луната – е в състояние подоб но на това, в което то било преди Падението, и в момента на раждане се появява на Земята като една зем на личност, най-малкото като възможност. Херметичното правило е едно астрологично правило свързва що момента на зачатие и момента на раждане по такъв начин, че “огледално отразяващия аспект” на чове шкото същество бива прехвърлен от лунното ниво към земното ниво. Изразено астрологично, зодиакална та позиция на Луната по време на зачатие става позицията на Асцендента по време на раждане (виж При ложение I), т.е. Асцендента при раждането на някой въплъщава неговия “огледално отразяващ аспект” пренесен от космичните сфери.

Този “огледално отразяващ аспект” на човешкото същество е назован в Библията като “образ”. (“И сътво ри Бог човека по Свой образ” Битие i, 27.) Връзката между личността – означена от Асцендента – и образа е посочена от думата персона, която в латинския има същия корен в като думата личност. В латинския


език термина персона бил използван за маската на римския актьор, и Юнг използвал този термин за да обо значи външното изразяване или публичния образ на личността. Персона посочва маската или образа, т.е. външния аспект на личността. Ако използваме Библейското изразяване личността сама по себе си е свър зана с образа. Както думата образ посочва, личността отразява. Тя е отражението на нещо по-висше. Подо бно, Асцендента – като показател на личността в рождената карта – отразява нещо по-висше.

“И сътвори Бог човека по Свой образ” – това е представено от Асцендента в рождената карта. От друга страна, човешкото същество било създадено също така и по подобие на Божеството. (“да сътворим човек по Наш образ (и) по Наше подобие” – Битие i, 26.) Точно както Асцендента представлява образа, подобие то е представено от Слънцето в рождената карта. (Виж глава 10 за една по-дълбока дискусия на тези съот ветствия – между образа и Асцендента, и подобието и Слънцето – които са част от дълбокото херметично учение.)

Поради това, че човек е едно паднало същество, образа и подобието трябва да бъдат възстановени в тяхна та първоначална природа. Природата на образа е да отразява, и това се прави все по-добре посредством посвещение. Силата на посвещението е тази, която помага на човешкото същество да отразява на едно ду ховно ниво, защото посвещението предполага отказване от това, което е нечия собствената природа за да отрази това, към което някой посвещава себе си. “Да съзира отдадено” е духовната природа на образа, и това бива изразено като космичната ориентация подета от Асцендента в момента на раждане. Асцендента посочва космичната насока подета от човешкото същество в неговото съзиране на света. Той посочва неговия светоглед, както ще бъде разработено по-нататък в глава 10.

От друга страна, природата на подобието е да подражава на Божественото, да бъде творческо отвътре, да продължава импулсите на творението, да установи взаимоотношение между “това, което е горе, и това, което е долу”, и също така между “това, което е било, и това, което ще бъде (или трябва да бъде)” в бъде щето. Праведност, състрадание и съвест са зародишните импулси на подобието, които следва да бъдат развити по-нататък чрез подемането на Христовият Импулс, така че подобието да бъде възстановено до своята по-висша духовна природа. (“Тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си” – Матей xiii, 43.)

Възстановяването на подобието на човешкото същество към Слънцето бива осъществено по пътя на поде мането на Христовият Импулс, например в посока на отбелязаното в последната глава. Там бе споменато, че седемте АЗ СЪМ-казвания от Евангелието на Св.Йоан служат като мантри за седемте лотосови цветове на човешкото същество (виж Фигура 13 – “херметичният човек”). В съответствието между лотосовите цве тове и АЗ СЪМ-казванията, казването за сърдечния (Слънце) център е: “АЗ СЪМ хляба на живота.” Кога то на това АЗ СЪМ-казвания бъде позволено медитативно да резонира в сърдечния център, този лотосов цвят може да започне да грее “като Слънцето”. Същото е с другите АЗ СЪМ-казвания, когато биват дове дени до резонанс в съответстващите лотосови цветове. Всеки лотосов цвят може да започне да грее “като Слънцето”, и цялата система от лотосови цветове може да стане една микрокосмична “слънчева система”, в която Божествената АЗ СЪМ-Сила на Христос може да излъчва. По този начин възстановяването на по добието към неговата първоначална природа може да започне да бъде осъществявано. (Представянето на светците с ореоли обрисува нещо от това възстановяване на подобието за да станат “като Слънцето”.)

Образът и подобието се отнасят към две по-висши нива на човешкото същество – към “божествения чо век” и “духовния човек”. (Херметичното учение отнасящо се до тези по-висши нива е обсъдено по-ната тък в глава 10 и също в Том II, глави 5 и 6.) Астрологично, т.е. с оглед на хороскопа на раждането, центра лния фокус на изразяване на образа е Асцендента, а на подобието е Слънцето. Тези два астрологични фак тора предлагат един духовен фон към разбирането на взаимоотношението между личността (“низше се бе”) и индивидуалността (“висше себе”). Обозначенията “висше” и “низше” са относителни. Личността се въздига като усещане за себе свързано инкарнираноста на Земята. Това така наречено “низше себе” има своята сфера на активност закотвена в земния живот, точно както индивидуалността (“висше себе”) има своята сфера на активност в духовния свят. В хороскопа фокуса на висшето себе е Слънцето, и сферата на активност на висшето себе може да бъде разделена на дванадесет, съответствайки на преминаването на Слънцето през дванадесетте знака на зодиака. По същия начин, херметичните астролози от античността разделили сферата на активност на низшето себе на дванадесет, съответствайки на дванадесетте астроло гични дома принадлежащи към “колелото на живота”. Тук низшето себе отразява огледално висшето себе, според херметичната аксиома “както горе, така и долу”. Фокуса на низшето себе, личността, бива иденти фициран с Асцендента, градуса на зодиака възкачващ се на източния хоризонт в момента на раждане. То ва било вземано като началната точка за разделяне на земната сфера на един кръг от дванадесет, дванаде сетте дома, съответстващи на земното ниво на кръга от дванадесетте знака на зодиака на космичното ни во.

Една по-дълбока дискусия на астрологичната реалност поддържаща домовете – в светлината на херметич ната астрология – може да бъде намерена в Том II, глава 7 (“Херметичната домова система”). Тук е просто въпрос на прокарване на разграничение между делението на домове (свързани със Земята) от една страна, и делението на знаците на зодиака използвани в геоцентричната и херметичната карти (свързани съответ но с нивото на Луната и Слънцето) от друга страна. Делението на домове отразява – и съответства на – де лението на зодиакални знаци, но се прилага към различно ниво на действителността. Природата на тази действителност е посочена в астрологичната традиция чрез използването на термина “колело на живота” за обозначаване на кръга от дванадесетте дома. “Колелото на живота” се отнася към етерното тяло в чове шкото същество, което също така е познато като “тялото на живота”.
Три нива на астрологична реалност

Индивидуалността (себе), която е центрирана в Слънцето, има три носителя: два “невидими”, т.е. астрал ното тяло (центрирано в Луната) и етерното тяло (центрирано в Земята), и един видим за нормалното въз приемане, т.е. физическото тяло. С други думи зад външното явяване на физическото тяло са прикрити три нива на съществуване в хороскопа, които се свързват със Слънцето, Луната и Асцендента в хороско па. Както е показано на фигурата на херметичния човек (Фигура 13), Слънчевия център на изразяване, ко гато се отнася до физическата структура на човешкото същество, е в областта на сърцето. В същност цяла та гръдна област на физическото тяло помества Слънцето. Луната, от друга страна, се свързва с духовния център в областта на размножителните органи. Краката могат да бъдат разгледани като едно продължение на този микрокосмичен Лунен център, и цялата долна част на физическото тяло на човешкото същество е областта на Лунния елемент в него, точно както цялата средна част на физическото тяло – гръдната обла ст – помества Слънцето.

Подобно, горната част на физическото тяло – главата – въплъщава и е външното изразяване на Асцендент ния елемент. В астрологичната традиция цялото физическо явяване се посочва от Асцендента, но особено лицето е това – като най-характера особеност на физичното явяване – което е посочено от Асцендента. Още повече лицето е най-изразителният показател на човешката личност, сигнификатор, на което е Асцен дентовия елемент. Точно както личността (посочена от Асцендента) е съзнателния полюс на човешкото същество, което бива манифестирано в неговата земна инкарнация, така главата е фокуса във физическото тяло на полюса на съзнанието.

По този начин физическото тяло на човешкото същество може да бъде разделено на “горна”, “средна” и “долна” части – обхващащи съответно главата, гърдите и крайниците – където всяка част “крие” един от трите основни астрологични фактора: Асцендент, Слънце и Луна. Но как тези астрологични фактори мо гат да бъдат изразени? Как те могат да бъдат идентифицирани?

Само по пътя на фино възприемане на човешкото същество тези елементи могат да бъдат разграничени. Когато това се практикува може да се долови, че един от начините, по който бива изразяван Лунния елеме нт е фантазията, където този термин не трябва да се разбира в негативен смисъл, а като позитивна спосо бност. Това е най-лесната за идентификация манифестация на Лунния елемент в човешкото същество. Лунния елемент може да бъде разпознат в работата на фантазията, и разграничаването на Луната посред ством дванадесетте знака на зодиака дава израстване към различни типове фантазия, според знака на зоди ака, в който се намира Луната при раждането на личността.

Подобно, Слънчевия елемент бива изразен най-вече като насока на душата или зодиакален темпераме нт. Типа индивидуалност (посочена от Слънцето) може най-добре да бъде идентифицирана според приро дата на темперамента*./* Тук се има предвид зодиакалния темперамент. Това има отношение към– но не е идентично с – темперамента в смисъл на холерик, сангвиник, флегматик и меланхолик./ Разграничението на Слънцето посредством дванадесетте зодиакални знака дава различни типове зодиакален темперамент. Основно има дванадесет типа индивидуалности въпреки, че всяка индивидуалност е уникална. Поради та зи причина Христос Исус избрал дванадесет ученика като представители на цялото човечество. Всеки уче ник може да бъде отнесен към един от дванадесетте знака на зодиака според неговия тип темпераментен (изразяващ неговата индивидуалност).

Накрая, Асцендента бива изразен не само външно (във физическото явяване, най-вече в лицето), но също вътрешно като насоката на мисълта. Главата е фокуса на органите за възприемане (виждане, чуване, и т.н.) и ориентацията на човешкото същество към света е чрез неговата главата. Съответно вътрешната ориентация на човешкото същество към света – неговия светоглед – е посочен от Асцендента. По този начин Асцендента посочва насоката на мисълта, която има тенденцията да подеме една личност, и раз граничението на Асцендента според зодиакалните знаци дава различни видове светоглед, т.е. различни начини на разглеждане и мислене за света.
По този начин възприемането на Асцендентния, Слънчевия и Лунния елементи в човешкото същество мо же да бъде практикувано чрез опита за разграничаване на:

(Асцендент) вътрешната ориентация на горното човешко същество (глава) като насока на мисълта (светоглед):

(Слънце) вътрешната ориентация на средното човешко същество (гърди) като зодиакален темперамент;

(Луна) вътрешната ориентация на долното човешко същество (крайници) като фантазия.

Ако някой може да обучи своето възприемане на тези елементи достатъчно за да има възможността да ги разграничава според зодиакалния знак в сидералния зодиак, той може да има възможността последовател но да контролира своите възприятия чрез проверката им според изчислените зодиакални местоположения на Слънцето, Луната и Асцендента – когато са на разположение рождените данни за изчислението на тези три астрологични елемента. Подобно обучение подпомага херметичния астролог да развие ясновидско възприемане на нивата на съществуване скрити зад външното явяване (физическо тяло) на човешкото същество.

Взаимоотношението между трите астрологични фактора – Асцендент, Слънце, Луна – и трите нива на чо вешкото същество бидейки изразени в главата, гърдите и крайниците е един от най-важните ключове към една жива астрология. Поради тази причина това е разработено по-нататък в глава 10, където това е обсъдено в контекста на практикуването на карма изследване. Посоченото по-горе обучение на възприяти ята, когато бъде продължено, може да води отвъд едно възприемане на астрологичните фактори: Асцен дент, Слънце, Луна до едно пряко възприемане на по-ранни инкарнации. Следователно е въпрос на практи чно упражнение, което на първо място може да бъде приложено за да разграничи изразените в човешкото същество астрологичните реалности и тогава да открие неговия астрологичен фон. Въпреки това, в настоя щата глава ще придържаме вниманието си към разглеждане на астрологичните фактори и тяхното значе ние.

Започвайки от земното ниво, нека първо разгледаме “колелото на живота”, бидейки астрологично изразе но в домовата система. На езика на херметизма – и езотеризма като цяло – “колелото на живота” е обозна чено като етерното тяло. Етерното тяло е центрирано в Земята, и се разглежда като излъчващо в космоса в дванадесет посоки, съответствайки на дванадесетте дома (области на живота). (За една по-точна концеп ция виж Том II, глава 7 – “Херметичната домова система.”) Етерното тяло е едно фино тяло на силите на живота, което просмуква и прониква физическото тяло, поддържащо го до момента на смъртта, когато ете рното тяло се отделя от физическото тяло и се разтваря в космоса, оставяйки на разлагането трупа на физи ческото.

Формирането на етерното тяло става по време на ембрионалния период на развитие, протичайки паралел но с формирането на физическото тяло – зародиша – в утробата. По-рано в тази глава бе споменато астро логичното правило на Хермес, което дава възможност момента на зачатието да бъде определен астрологич но, така че може да бъде изчислен ретроспективно от момента на раждане. (виж Приложение I за описа ние на херметичното правило). Използвайки херметичното правило, момента на зачатие – или по-точно, момента на начало на формирането на етерното тяло – може да бъде изчислен. Следователно херметично то правило е една могъща астрологична помощ за изучаване формирането на етерното тяло, което по вре ме на ембрионалния период на развитие оформя и моделира физическото тяло. Централен за херметично то правило е Асцендента, който – като показател на личността – основно посочва физическото явяване на човешкото същество. (В случая на изкуствено предизвикано раждане може да се случи така, че вече да няма взаимоотношение между Асцендента и личността на човешкото същество и физическото явяване, т. е. тогава Асцендента може да бъде произволен – виж глава 10.)

Отвъд нивото на личността и нейната сфера на активност – отбелязана от различните домове или области на живота принадлежащи към “колелото на живота” – лежи сферата на душата. Душата е междинна меж ду висшето себе (индивидуалност) и низшето себе (личност), така че да могат да бъдат разграничени тези три отделни нива в човешкото същество, които макрокосмично съответстват на Слънцето, Луната и Земя та. Точно както етерното тяло е центрирано в Земята, астралното тяло, което е носителя на душата, е цен трирано в Луната. Астралното тяло е видимо при духовно възприемане като аура обграждаща човешкото същество. То е носителя на емоционалния живот на човека, неговите страсти и подтици, както и носейки неговата позитивна и негативна карма (в смисъл на кармичната необходимост обсъдена в глава 6). Като носителя на душата, и доколкото астралното тяло е центрирано в Луната, местоположението на Луната в зодиака по време на раждане е индикатор за природата и ориентацията на душата, и в действителност ця лата геоцентрична планетарна конфигурация при раждане се отнася към душата. Както бе обсъдено в по следните две глави, според откритията на карма изследването в сферата на херметичната астрология, гео

центричната планетарна конфигурация при раждане бива избрана от инкарниращата се душа за да отрази херметичните карти (раждане/смърт) на предишната инкарнация.

Херметичната карта като цяло се отнася към себето или индивидуалността, въпреки че основния фокус тук е Слънцето, където е центрирано себето. Поради това положението на Слънцето в зодиака по време на раждане посочва природата и ориентацията на себето или индивидуалността. Херметичната карта като цяло посочва духовния човек, космичната природа на човешкото същество. Тя показва как себето работи чрез “седемте печата”, седемте лотосови цветове лежащи в основата на човешкото същество, които да до ведат до изразяване индивидуалните таланти и способности. Тази активност на себето е изцяло в смисъла на кармична свобода, т.е. където себето е ориентирано към осъществяването на целите и идеалите свърза ни с бъдещето на Земята и човечеството. В този смисъл херметичната карта като цяло се отнася до индиви дуалността.

Херметичната карта, геоцентричната карта и кръга на домовете се отнасят съответно към индивидуалност та, душата и личността, където Слънцето е основния фактор на индивидуалността, Луната е централния фокус на душата, и Асцендента е основния показател на личността. Взаимоотношението между тези три нива е такова, че душата отразява индивидуалността на космично ниво (точно както Луната отразява Слъ нцето), и личността отразява себето на земното ниво (низше себе). Според тези идеи има три отделни ко смични показателя, всеки прилагащ се до различно ниво на човешкото същество. Като пример за това слу жи Таблица 13, където индивидуалността обсъдена в последната глава е разгледана в три последователни инкарнации според зодиакалните знаци на Слънцето, Луната и Асцендента.


Симптоматология: проблема за обективност в астрологията

За тези които са запознати единствено с тропикална астрология, и които са привикнали към класификация та на космическата природа на човешкото същество според тропикалния зодиак, използването на сидерал ния зодиак (виж Таблица 13 за примери) може да изглежда до известна степен странно и несъвместимо към астрологичната опитност, т.е. противоположно на досегашната опитност на астрологията. Въпреки всичко като цяло субективната природа на астрологичната опитност не позволява една обективна картина в перспектива по отношение на тези класификации, което веднага ще се види, когато бъде сравнена класификацията със средствата на сидералния зодиак е с класификацията със средствата на тропикалния зодиак. Тогава ще се види, че почти винаги е възможно да се намерят характерни признаци съответстващи на всеки вид класификация. Това се отнася до феномена познат като симптоматология т.е. където “симптомите” биват видени и интерпретирани според априорните идеи, които някой има като техни при чини.



Например ако някой знае, че Гьоте, немския поет и драматург, бил Девическа индивидуалност (*12 часа по обед на 28 Август 1749 във Франкфурт-на-Майн, т.е. по време на астрологичния месец на Дева), то то гава той ще търси такива симптоми, и ако се вгледа достатъчно усърдно, със сигурност може да намери Девически характеристики. И така Гьоте бил писател; той също така изучавал и писал относно природни феномени (научни тенденции); и той бил, като таен съветник, в служба на Граф Карл Аугуст от Ваймар. Всичко това съответства на традиционната картина на Девическата индивидуалност, каквато – според тро пикалния зодиак – бил Гьоте. Въпреки това при раждането на Гьоте – виж Карта 12 – Слънцето се намира ло по средата на сидералния Лъв (14° Лъв), и разгледан в тази светлина Гьоте се явява като един виден пример за Лъвска индивидуалност. Търсейки такива симптоми: той бил “лъвски” характер; той бил центъ ра на живота във Ваймар; той бил некоронования “крал” на Европейския културен живот, чийто поеми би ли приветствани из цяла Европа като несравнимо грандиозни, и чиято драма Фауст се разглежда като

една от най-великите пиеси писани някога. По думите на английския есеист и историк Томас Карлайл, един от водещите литературни дейци на своето време:

Много от нас разбраха, че най-изтъкнатия поет и мислител на тази епоха се нарича Гьоте… Човек, кой то в ранния си живот се издига до най-високата репутация из цяла Европа… и сега, след половин век… все още царува…все още подпомага, като с кралска добродетелност, каквато и да било, което може да е от полза за културата на неговата нация. (1)

В този пример на Гьоте може да се види какви проблеми се появяват в опита да се реши дали той бил Де вическа или Лъвска индивидуалност въз основата на “симптоми” извлечени от биографическите характе ристики. Тук в същност е невъзможно да бъдеш обективен, и има склонност да се виждат само тези симп томи, които съответстват на нечията априорна концепция за това дали той е бил Дева (тропикална класи фикация) или Лъв (сидерална класификация). Тази тенденция представя една подчертано субективна предразположеност в цялата сфера на астрологията.

Още повече може да се случи, при преминаването от тропикалния към сидералния зодиак*, че сидералния знак съответстващ на тропикалния знак, който преди това е обитаван от Слънцето да бъде обитаван от дру га планета и следователно все още да е изтъкнат (от гледна точка на класификацията). Например в случая на Гьоте, при преминаването от тропикалния към сидералния зодиак, Слънцето (тропикална Дева) се пре мества в сидералния Лъв (14° Лъв). Но геоцентричната сидерална дължина на планетата Венера при Гьо тевото

1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница