Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил



страница20/25
Дата22.07.2016
Размер4.25 Mb.
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25

на себе-съзнанието по това време било свързано със събуждането към значението на Слънцето като едно външно космично тяло. Това се случило, когато точката на ЛС – Слънчевата екзалтация в херметичната астрология – се намирала на 19° Овен в сидералния зодиак, което по-късно било определено от вавилонци те като Слънчевото quqqar nisirti (“място на тайно откровение”).

Отделно от тази връзка между двете концепции в случая на Слънцето, вавилонската концепция за quqqar nisirti (“място на тайно откровение”) за всяка планета е напълно различно от концепцията за екзалтация в херметичната астрология. За планетите (оставайки Слънцето и Луната извън разглеждане) екзалтациите в херметичната астрология са невидими в смисъл, че планетарните екзалтации са хелиоцентричен феномен – определен от достигането на планетите до техните максимални северни ширини при техните обиколки около Слънцето (в Египетската система). Въпреки че са невидими за сетивното възприятие, за древните египтяни тези феномени – свързани с хелиоцентричните орбити на планетите според Египетско-херметич ната система – били инстинктивно почувствани посредством слънчевото съзнание, по пътя на сърцето. В противоположност, qaqqar nisirti на вавилонците се свързват с видими феномени, по-точно с определени зодиакални звезди или звездни струпвания.

Например както вече бе споменато, qaqqar nisirti на Луната е до Плеадите, и тази на Сатурн е близо до южното балансиращо блюдо на Везните. И така, докато екзалтациите в херметичната астрология са плане тарен феномен, свързани с орбитите на планетите около Слънцето (или, в случая на Слънцето и Луната, около Земята), qaqqar nisirti на вавилонците са зодиакален феномен, свързан с местоположението на опре делени неподвижни звезди в сидералния зодиак. Вавилонците с убедителност, от техния ясновидски тип на възприемане (лунно съзнание), имали възможността да възприемат сили излъчвани от зодиака свърза ни с фиксираните звезди, и знаели, че всяка планета има особено взаимоотношение с определена неподви жна звезда или струпване на звезди, така че силата на действието на планетата е увеличена, когато е в съвпад с неподвижна звезда или звездно струпване.

Например вавилонците по пътя на тяхното лунно съзнание преживяли Луната като действаща най-мощно, когато се намира в Плеадите, и Сатурн бидейки в своята най-голяма сила, когато е в съвпад с южното бала нсиращо блюдо на Везните. Следователно разликата между херметичната астрологичната идея за екзалта циите и вавилонската концепция за qaqqar nisirti е тази, че херметичните астролози от античността възпри емали планетарните екзалтации с оглед на Египетската система по пътя на слънчево съзнание (където хер метичните екзалтации са пряко свързани с планетарните орбити), докато вавилонците възприемали qaqqar nisirti с оглед на геоцентричната система по пътя на лунно съзнание (където qaqqar nisirti се свързват с различни местоположения – погледнати геоцентрично – на планетите на фона на фиксираните звезди на сидералния зодиак). За жалост, вавилонските qaqqar nisirti по-късно – в гръцката астрология - били позна ти като “екзалтации”, и така засенчили херметичната идея за планетарните екзалтации принадлежаща на Египетската система.

Основния зодиакален феномен, както бе споменато по-горе, е че фиксираните звезди Алдебаран и Анта рес – две от четирите “кралски звезди” на древните персийци – определят цялата структура на знаците на сидералния зодиак. Вавилонците били тези, които използвали факта, че Алдебаран и Антарес лежат диаме трално противоположно една на друга, в центъра на техните съответни звездни констелации, за да достиг нат до първоначалната дефиниция на зодиака. Qaqqar nisirti (“места на тайни отровения”) са също зодиа кален феномен, отнасяща се до съвпада на Слънцето, Луната и планетите с определени неподвижни звез ди, т.е. Луната с Плеадите, и Сатурн с южното балансиращо блюдо на Везните.

Както клинообразната плочка VAT 7851, която обрисува Луната в нейното “място на тайно откровение” при Плеадите, други клинообразни плочки VAT 7847 и AO 6448, показват Меркурий в Дева и Юпитер близо до Лъв (безусловно в Рак) (15). Qaqqar nisirti на тези две планети са съответно 15° Дева и 15° Рак. Неподвижното звездно струпване Praesepe (5° Рак) – като Плеадовото струпване – винаги е било с особе но очарование, и очевидно вавилонците преживявали местоположението на Юпитер (на 13° Рак) до това на звездното струпване като особено значимо, точно както те приемали местоположението на Луната до Плеадите като особено значимо. Подобно трите звезди Виндемиатрикс (15° Дева), Минелаува (17° Дева) и Поррима (16° Дева), които лежат една над друга в Дева, отбелязвали за вавилонците зодиакалното местоположение, където се случва Меркуриевото “тайно откровение” (15° Дева).

В случая на qaqqar nisirti на Марс и Венера, вавилонците ги поставили съответно в сидералните знаци Козирог и Риби. В астрологичната традиция, която продължила вавилонската традиция, тези две qaqqar nisirti се намират съответно на опашката на Козата (28° Козирог) и Рибите (27° Риби). Неподвижните звез ди Нашира (27° Козирог) и Денеб Алджеди (29° Козирог) маркират опашката на Козата, и тук било прежи вявано “мястото тайното откровение” на Марс. Подобно 27° Риби се намира под Източната Риба, която се явява като плуваща нагоре, северно на зодиака, и тук било преживявано “мястото на тайно откровение” на
Венера. (Това е близо до звездата Ревати, на 25° Риби, която древните индуски астрономи вземали като на чалната точка на стария Индуски зодиак.) (16)

Линиите възли също са окачествени в астрологичната традиция със специално местоположение в зодиака, по-точно на 3° Близнаци (северен възел) и 3° Стрелец (южен възел). Оста от 3° Близнаци до 3° Стрелец в сидералния зодиак съвпада с дъгата от звезди съставляващи Млечният Път, който може да се види описващ дъга през небесата пресичащ зодиака от един край между ходилата на Близнаците и рогата на Бика и от другия край между върха на стрелата на Стрелеца и опашката на Скорпиона. Тези точки на пре сичане съответстват на 3° Близнаци и 3° Стрелец в сидералния зодиак. Млечният Път е бил наричан “вели колепието на дракона” (17). В ориенталската митология бил рисуван дракон като обгръщащ орбитата на небесната сфера. Също така лунните възли са познати традиционно като драконовата глава (северен възел) и драконовата опашка (южен възел), така че тяхното подреждане с “големият дракон” описващ дъга през небесата, чието великолепие било представено като пояса на блестящите звезди обхващащи Млечният Път, било преживявано от старото ясновиждащо съзнание изключително силно. 3° Близнаци и 3° Стрелец са следователно qaqqar nisirti (“места на тайни откровения”) на Лунните възли в сидералния зодиак.

Накрая в случая на Слънцето, което не е видимо в своята орбита на фона на фиксираните звезди: Защо 19° Овен бива идентифицирано като “мястото на тайно откровение” на Слънцето? В зодиака 19° Овен е някол ко градуса източно от триъгълника от звезди маркиращ рогата на Овена (Месартим на 8½° Овен, Шератан на 9° Овен, и Хамал на 13° Овен). Въпреки че Слънцето не може да бъде видяно директно по отношение на неподвижните звезди, неговата позиция може да се предположи по отношение на Луната. Ако Луната се наблюдава на фона на неподвижните звезди на зодиака, и ако също така се наблюдава фазата на Луна та, може да се изведе приблизителната позиция на Слънцето в сидералния зодиак. Например ако Пълнолу ние се наблюдава в съвпад със звездата Спика (“житния клас”) на 29° Дева, тогава Слънцето трябва да е пряко противоположно на 29° Риби. Подобно ако лунния сърп се наблюдава при Новолуние при своето “място на тайно откровение” (3° Телец) навлизайки в Плеадите, тогава може да се заключи, че Слънцето е отдалечено приблизително на 14 градуса, на 19° Овен. (Според Плини, новия лунен сърп става видим, когато се намира на 14 градуса пред Слънцето) (18). Следователно е възможно “мястото на тайно открове ние” на Слънцето на 19° Овен да бъде свързано с това на Луната на 3° Телец. Появяването на Новата Луна на западния хоризонт в началото на един нов лунен месец вавилонци било събитие с особено значение за древните вавилонци. Какво още ако Новата Луна се виждала като появяваща се от укриване – на 3° Телец, точно навлизайки Плеадите, при нейното “място на тайно откровение”? (Новолунието видимо като сърп в съседство на Плеадите означава, че Слънцето се намира в Овен, на около 19° Овен). Не може ли това съби тие също да бъде доведено в отношение със Слънцето, като било преживявано, че Слънцето също било на своето “място на тайно откровение”? След като гледката на сърпа на Луната в съседство на Плеадите се свързвало от вавилонците с началото на една нова година, не били могло Слънцето по това време също да е било преживявано като имащо особена мощ, манифестирана в силите на растеж в природата? Това би обяснило защо “местото на тайно откровение” на Слънцето (19° Овен) било идентифицирано като лежа що 14 градуса на запад от qaqqar nisirti на Луната (3° Телец) в сидералния зодиак.
Неподвижните екзалтации (qaqqar nisirti) в противоположност на подвижните екзал тации

От едно разглеждане на вавилонската астрологична доктрина на qaqqar nisirti – “местата на тайни открове ния” на Слънцето, Луната и планетите – се вижда, че вавилонците имали много фино разграничен усет на възприемане, от друго ниво на съзнание, на движенията на небесните тела през зодиака. Това било разгра ничено до степента на преживяване на качествени различия в астрологичните влияния на планетите в раз лични градуси на зодиака, по отношение на различните неподвижни звезди намиращи се на тези различни градуси.

Според това ясновидско възприемане на вавилонците на различните астрологични влияния на Слънцето, Луната и планетите при тяхното преминаване през знаците на сидералния зодиак, всяко небесно тяло се свързвало с определено зодиакално местоположение – наричано негово qaqqar nisirti (“място на тайно откровение”) – при което на тях им се струвало, че то работи най-силно. Вавилонската доктрина qaqqar nisirti била предадена, “местата на тайни откровения” на вавилонците станали планетарните екзалтации на астрологичната традиция. Слънцето, Луната, планетите и лунните възли са обрисувани на Фигура 4 (“хороскопът на света”) в техните позиции в сидералния зодиак, което вавилонците нарекли qaqqar nisirti. Тези позиции, които в херметичната астрология се обясняват просто като основните (или неподвижни) ек залтации (виж Таблица 1) следва да бъдат разграничени от екзалтациите на Слънцето, Луната и планетите
херметичната карта. Концепцията “екзалтация” в херметичната астрология се прилага към (Египетската) Тихонична система, в която екзалтация бива стигната, когато планетата достигне максимална северна ширина в своята хелиоцентрична орбита, и в случая на Слънцето и Луната, когато те достигнат максимал но северно отклонение (Слънце) или ширина (Луна) в техните съответни геоцентрични орбити. В противо положност, вавилонските qaqqar nisirti, бидейки извлечени от ясновидското възприемане на лунно съзна ние, са изцяло геоцентричен феномен. Херметичната концепция за екзалтациите, като тази на “стъпките”, била забравена – както и цялата Египетско-херметична система – докато вавилонските qaqqar nisirti били предадени в традиционната геоцентрична астрологична традиция и получили името “екзалтации”.

По този начин херметичната концепция за екзалтация трябва ясно да бъде разграничавана от вавилонска та концепция qaqqar nisirti (“място на тайно откровение”). При първата екзалтациите са подвижни и са функция единствено на планетарната, слънчевата и лунната орбити, докато при втората екзалтациите са неподвижни и се отнасят единствено до определени неподвижни звезди или звездни струпвания в сидерал ния зодиак. В Таблица 1 са вписани както подвижните екзалтации (давайки техните сегашни местоположе ния в сидералния зодиак) така и неподвижните екзалтации (qaqqar nisirti на вавилонците). В Таблица 14 вавилонските qaqqar nisirti са вписани отново, този път заедно със словесно описание на техните местопо ложения в сидералния зодиак.


Астрологично разграничение в зодиакалните знаци

Вземайки предвид астрологичното качествено разграничение в определен знак на зодиака, една обща кон цепция като “Слънце в Лъв” може да бъде разграничена според това къде се намира Слънцето в знака Лъв , т.е. дали то е близо до Лъвското сърце (Регулус) на 5° Лъв, или близо до Лъвския гръб (Зосма) на 16° Лъв, или близо до Лъвската опашка (Денебола) на 27° Лъв. Например нека разгледаме три индивидуалнос ти родени със Слънце в сидералния знак Лъв:

Наполеон (Слънце на 1° Лъв, близо до Регулус – виж Карта 14)

Гьоте (Слънце на 14° Лъв, близо до Зосма – виж Карта 12)

Лев Толстой (Слънце на 25° Лъв, близо до Небола – виж Карта 15).

И тримата са, говорейки астрологично, Лъвски индивидуалности, т.е. родени със Слънце в знака Лъв. Въп реки това, има различие в изразяването на техните Лъвски индивидуалности. Това може да бъде изразено символично с помощта на астрологичния образ за Лъв, който изразява конфигурацията от звезди обхваща щи сидералния знак Лъв. (В същност астрологичния образ за всеки знак е едно изразяване на звездната конфигурация на знака – факт, който може да бъде от помощ при интерпретирането на различните космич ни сили в сидералния знак.) Образа на Лъва представлява сидералния знак Лъв, както е показано на Фигу ра 18.

Когато Слънцето е близо до Лъвското сърце (Регулус), както е било при Наполеоновото раждане, това е, най-силно бива изразен кръга на концентрирани сърдечни сили в Лъв. Това може да означава егоцентрич ност и изключителна концентрация на его сили, какъвто бил случая с Наполеон, или когато бива следван духовен път, това може да бъде трансформирано в силите на мъжественост – и дори в смирение.

От друга страна, ако Слънцето при раждане е близо до звездата Денебола маркираща опашката на Лъва (27° Лъв), както е било при раждането на Лев Толстой, това може да означава, че Лъвската природа е раз сеяна и “периферна” отколкото егоцентрична. Тогава, в противоположност на вътрешната ориентация на


сили излъчвани от един център, както е в случая на Наполеон, който се издигнал на власт в пробуждането на Френската революция, може да има възприемчивост към импулси втичащи се от околната среда, както било в случая на Толстой, който основал училище за деца в селото, където живял.

Между тези две противоположности: насока от един вътрешен център от една страна, и възприемчивост към околната средата навън от друга страна, има “дишащ баланс”, в който тези два противоположни импу лса на Лъвското сърце и на Лъвската опашка са доведени хармонично в равновесие. Такъв бил случая с Гьоте, който бил роден със Слънце в близост до средата на Лъв, чийто цял живот представлявал един про дължителен стремеж за задържане баланса между индивидуалността и околната среда. Неговата активно ст като поет означавала, че той довел вътрешни импулси до външна манифестация, но голяма част от него вата поезия отдава почит на природата, към която Гьоте имал забележителна възприемчивост.

И трите индивидуалности – Наполеон, Гьоте и Толстой – имали Лъвска “кралска” природа, но леко раз граничена. При Наполеон ясно работел един могъщ импулс в неговия стремеж да стане императора на Европа. Това може да бъде символизирано от кръга на Лъвския образ свързван със сърцето на Лъва. Тук трябва да бъде подчертано, че ако низшите импулси на егоизма бъдат превъзмогнати и трансформирани чрез следването на духовен път, тогава може да бъде изразена една по-висша кралска природа, манифести раща се като дълбока духовност. Но където бъде позволено да бъдат изразени низшите импулси на егоиз ма – необуздани – кръга на Лъвския образ, вместо да представя висшето себе – излъчващо светлина, топ лина и духовна мъдрост – може да представя низшето себе, в което могъщите импулси работещите от центъра навън заплашват да доминират над всичко наоколо.

В случая на Гьоте дъгата на Лъвския образ (гърба и кръста на Лъва) е тази, която символизира местополо жението на Слънцето при неговото раждане. В тази част на образа се символизира стремежа за достигане на съюз с обкръжаващата среда, посочвайки търсенето на баланс между небето и земята. Има издигане на душата към духовни сили, но едновременно в сферата на Лъва често има работеща могъща плътска сила. Гьотевата богата, хармонична и великодушна природа била показател за неговата отвореност и любов към своята среда, но именно тази отвореност го довела до заплитането в серии от романтични връзки с различ ни жени, които навлезли в живота му.

Последно, края на опашката на Лъвския образ е тази, която символизира местоположението на Слънцето при Лев Толстоевото раждане. Опашката символизира концентрация на волеви сили, обозначаваща уст рем, инициативност, и достигането към обкръжаващата среда. Толстой излял своите значителни волеви си ли не само в своята литературна дейност – като писателя на някои от най-значимите поеми писани някога – но също в неговите стремежи да формира общност основана на Християнски морално-философски прин ципи. Той имал едно изобилие на жизнени сили, които му давали възможността многократно да подема нови проекти, въпреки многообразните пречки и разочарования. Опашката на Лъва се простира към Деви цата, и Толстой търсил общностния импулс на Дева (Дева Мария като сърцето или майката на Църквата, общността на Христос) със своята изключителна жизнена сила. Въпреки това, неговия силен индивидуали зъм, който бил изразен в полу-анархичните възгледи на някои от неговите религиозни и морално-философ ски творби довел до неговото отлъчване от Руската Ортодоксална Църква девет години преди неговата смърт.

Тук ние разгледахме Слънцето при раждането на три индивидуалности – Наполеон, Гьоте и Толстой – ка то всяка е родена със Слънце в Лъв, но където с помощта на астрологичния образ на Лъва бива идентифи цирано и интерпретирано едно фино разграничение. Този подход може да бъде приложен не само в слу чая на Лъв, но при всички сидерални знаци, всеки от които обрисува звездната конфигурация в своя отде лен знак. Както във вавилонската астрология, където бе идентифицирано разграничението на планетарни те влияния по отношение на неподвижните звезди обхващащи сидералните знаци, така също в херметична та астрология това разграничение бива следвано с помощта на образите на дванадесетте знака. По този на чин в херметичната астрология зодиакалните образи се вземат като загатващи за звездната структура на сидералните знаци към които се отнасят, и местоположението на Слънцето, Луната и планетите в различ ните части на сидералните знаци се интерпретират в светлината на предадения в образите символизъм. Образите се разглеждат като точно представяне на космичните сили действащи в сидералните знаци, свър звани с неподвижните звезди принадлежащи към всеки знак, както е посочено в Таблица 15.





В зодиака от Дендера в Лувъра, Париж (виж Neugebauer-Parker, EAT iii, плоча 35), египтяните представи ли Девата като стояща фигура. Това най-вероятно е било извлечено от вавилонските изображения на Дева та. Птоломей дал напълно различна картина на Девата – където тя е легнала – като по този начин дал на пълно различни обозначения за звездите в Дева (за разлика от Спика, житния клас, която остава същата).






Както може да се види от Таблица 15, зодиакалните образи са картинни представяния на очертанията на звездните конфигурации обхващащи сидералните знаци. (Отбележете, че образите на знаците Рак,Лъв,Де ва,Скорпион и Козирог са огледални образи на очертанията на звездните конфигурации видими в тези зодиакални знаци.) Тези картинни представяния могат да бъдат взети под формата на вътрешни картини. По този начин, когато Слънцето, Луната и планетите бъдат визуализирани по отношение на тези вътреш ни зодиакални картини – според техните местоположения в сидералния зодиак – това може да доведе вът решно, в символична форма, до разбиране на действието на небесните тела в различните части на сидерал ния зодиак. Това може да бъде приложено към действителните позиции на Слънцето, Луната и планетите в сидералния зодиак в определен момент от времето или към техните позиции при раждането или смъртта на някой.

Този подход на вътрешна визуализация е един нов принос на херметичната астрология. Той посочва един нов метод за достигане на разбиране на планетарната конфигурация при нечие раждане или смърт. Този метод освобождава от словесните описания предадени посредством астрологичната традиция отнасящи се до астрологичното значение на Слънцето, Луната и планетите в различните зодиакални знаци. В следваща та глава този подход ще бъде развит по-нататък, по отношение на разделянето на сидералния зодиак на де кани, нещо характерно за херметичната традиция от дните на Старото Египетско Царство, около края на Епохата на Пирамидите (2150г. пр.н.е.) (23)

ГЛАВА ДЕВЕТА



ДЕКАНИТЕ

Тридесет и шестте декана (са) между кръга на вселената и този на зодиака, разделяйки единия кръг от другия... Деканите стоят като пазачи около всички неща в космоса, поддържайки всички неща заедно, и пазейки правилната подредба на нещата... Те са свободни, и издигнати над всички неща; и като внимате лни пазачи и надзиратели на вселената, те я обикалят в периода на един ден и една нощ... Силата, която работи във всички събития, които сплотяват колективно хората идва от Деканите... Ако Деканите управляват седемте планети, и ние сме подвластни на планетите, не виждаш ли, че силата задействана от Деканите достига и до нас, независимо дали работи посредством самите Декани или чрез планети те? (“Проповед на Хермес към Тат” STOBAEI HERMETICA VI, 3-9; прев. Стр. 413 - 415)
Деканите по отношение на зодиакът

Ако зодиакалните образи бъдат взети като представяния на действащите космични звездни сили в съответ ния знак на зодиака, те могат да бъдат използвани за достигането до една разграничена картина в перспек тива на силите действащи в знаците, когато се интерпретират местоположенията на Слънцето, Луната и планетите в сидералните знаци. Един пример за това бе представен в глава 8, посредством разглеждането на позициите на Слънцето при раждането на Наполеон, Гьоте и Толстой, които всички били родени със Слънце в сидералния знак Лъв, но в различни части на звездната конфигурация Лъв. Тези три части на Лъва – маркирани от звездите Регулус (5º Лъв), Зосма (17º Лъв) и Денебола (27º Лъв) (виж Таблица 15) – могат да бъдат обозначени като “предната”, “средната” и “задната” части на Лъва. Това обозначение съот ветства на делението на всеки зодиакален знак на три 10-градусови сектора познати като декани. В този смисъл Наполеон – роден със Слънце близо до Регулус – бил роден в първия декан на Лъва, Гьоте – роден


със Слънце близо до Зосма – бил роден във втория декан на Лъв, и Толстой – роден със Слънце близо до Денебола – бил роден в третия декан на Лъв. По-нататък, когато бъдат взети предвид планетарните упра вители на деканите (виж Фигура 19), това дава едно разграничение характеризирано от три планети във всеки зодиакален знак. И така при разглеждания пример планетарните управители на трите декана на Лъ ва са: Сатурн, Юпитер и Марс, което дава разграничението: Наполеон - Сатурнов декан, Гьоте – Юпите ров декан, Толстой – Марсов декан. Подразделянето в херметичната традиция на зодиакалните знаци в де кани, всеки с планетарен управител, е особено уместно при вземането предвид на различното действие на Слънцето по време на неговото преминаване през сидералните знаци.

Това разграничение на зодиакалните знаци в декани – три 10-градусови декана във всеки знак на зодиака – било формулирано от херметичните учени в Хелинистичен Египет скоро след предаването на Вавилонс кия зодиак в Египет. Това се случило известно време след завоюването на Вавилон от Александър Велики в 331г. пр.н.е., и преди 200г. пр.н.е. (датата на Зодиака от Есна – виж по-долу). Въпреки това деканите съществували в Египет много преди да бъдат формулирани като 10-градусови сектори на сидералния зоди ак.

1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница