Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил



страница21/25
Дата22.07.2016
Размер4.25 Mb.
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25

Деканите могат да бъдат проследени назад в Египетската история до около 2150г. пр.н.е., когато за първи път започнали да се появяват на капаци на ковчези (1). По-късни представяния на деканите били изписани в празния гроб на Сети I (около 1300г. пр.н.е.) и в гробницата на Рамзес IV (около 1150г. пр.н.е.) (2). На края, зодиака от Есна (около 200г. пр.н.е.) и зодиака от Дендера (около 30г. пр.н.е.) представят тридесет и шестте декана по отношение на зодиака, след като последния бил представен в Египет от Вавилон (3). Преди това възприемане на зодиака деканите били тридесет и шест констелации принадлежащи към пояс от звезди познат като “деканния пояс” минаващ паралелно на, но на юг от еклиптиката. След като има оце лели около петдесет различни списъка на деканите от древен Египет, има значителна трудност при инден тификацията на първоначалните деканни констелации. Въпреки това, след като тридесет и шестте декана били възприети към дванадесетте знака на зодиака, три към всеки знак, всеки декан заемащ 10 градуса, деканите просто били броени като първия, втория и третия декани на съответстващия зодиакален знак.

По време на Хеленистичния период дванадесетте зодиакални знака станали една ясно формулирана коор динатна система във Вавилонската математическа астрономия, въз основа на която били основани из численията на Хеленистичната астрология. Може да се предположи, че когато тези доктрини достиг нали Египет, местните свещеници претендирали да имат от незапомнени времена еквивалента на зодиа калния пояс под формата на пояс от декани... Когато вавилонския зодиак бил представен по време на ранните Хеленистични времена в Египетската божествена иконография, тези тридесет и шест декан ни констелации просто били разположени като тридесет и шест 10-градусови сектора в зодиака. (4)

(Виж Фигура 1 и Фигура 19 за представяне на сидералният зодиак и тридесет и шестте декана, последните бидейки разположени като 10-градусови сектора в зодиака.)


Планетарните управители на деканите

В херметичната традиция деканите имат приписани свои планетарни управители, като всяка една от седе мте планети познати в античността управлява един декан в следния ред: Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Меркурий, Венера, Луна. (Това е последователността от планети според Египетската система, която се раз личава от тази на вавилонците, при която Меркурий и Венера са разменени, както бе обсъдено в глава 4) (5). Последователността на планетите управляващи деканите започва със знака Риби или знака Лъв. Но след като има тридесет и шест декана, при петкратна повтаряща се последователност на седемте планетар ните управители (5 х 7 = 35), един декан остава в повече. Този декан в повече е първият декан на Овен, чиито планетарен управител е Марс. Следователно, започвайки последователността със Сатурн като упра вител на първият декан на Риби, Юпитер като управител на вторият декан на Риби и Марс като управител на третият декан на Риби, управлението на Марс се появява отново – като управителя на първия декан на Овен. Така последователността на планетарните управители продължава по-нататък както следва: Слънце то като управител на втория декан на Овен; Меркурий като управителя на третия декан на Овен; Венера като управителя на първия декан на Телец; Луната като управителя на втория декан на Телец; Сатурн като управителя на третия декан на Телец; Юпитер като управителя на първия декан на Близнаци; Марс като управителя на втория декан на Близнаци; Слънцето като управителя на третия декан на Близнаци; Мерку рий като управителя на първия декан на Рак; Венера като управителя на втория декан на Рак; Луната като управителя на третия декан на Рак. По-нататък последователността започва отново от знака Лъв, със Са турн като управител на първия декан на Лъв, и така нататък (виж Фигура 19) (6).

По този начин преминаването на Слънцето през сидералния зодиак по време на годината бива разделено на тридесет и шест 10-дневни периода, всеки с приписана управляваща планета. Сегашните дати на навли
зане на Слънцето във всеки от тридесет и шестте декана по време на годината са посочени на Фигура 19. Разделянето на годината на тридесет и шест 10-дневни периода в съответствие с преминаването на Слън цето през тридесет и шестте декана, където всеки 10-дневен период се свързва с планетарния управител на съответния декан, е от особено значение в херметичната астрология. В предстоящото ще бъде очертано значението на това разделяне по отношение на херметично-астрологичната практика на осемстепенния път.

В глава 5 бе описано херметичното взаимоотношение между човека (микрокосмоса) и планетите (прина длежащи към макрокосмоса), където седемте центъра (лотосови цветове) в човешкото същество съответст ват на седемте планети в последователността на Египетската система (виж Фигура 13 – “херметичният чо век”). По-нататък, в глава 7 бе разгледан осемстепенния път в неговата съвременна форма описана от Рудолф Щайнер. Като приспособен за използване в херметичната астрология, осемстепенния път обхваща седем упражнения съответстващи на седемте лотосови цветове и на седемте планети, и едно осмо упраж нение отнасящо се до себето. Осмото упражнение, което следва да бъде практикувано всекидневно, е за ориентацията на себето. Другите седем упражнения – които следва да бъдат практикувани в последовател ност, всяко за период от една или две седмици – са за развитието на седемте лотосови цветове, което пома га на човек да става все по-настроен към макрокосмичния свят и към работата на седемте планети.

Например посредством практикуването на упражнението правилна памет започва да се развива 8-листния лотосов цвят на темето на главата, като бива подпомогнат и в по-нататъшното му развитие. В същото вре ме става една вътрешна настройка към планетата Сатурн, космичната памет. Тук херметичния принцип на съответствията е приложен за да се даде възможност за постепенно развитие на едно взаимоотношение между микрокосмоса и макрокосмоса. Посредством практикуването на осемстепенния път става едно по степенно “вживяване” в макрокосмоса.

Тази настройка към макрокосмоса може да бъде усилена чрез следването на пътя на Слънцето през триде сет и шестте декана по време на годината, вземайки предвид планетарните управители на деканите, и при лагайки съответното упражнение от осемстепенния път, когато Слънцето е в определен декан. Сегашните дати на преминаването на Слънцето през тридесет и шестте декана са вписани на Фигура 19 заедно с пла нетарните управители на деканите. Датите, които могат да се различават с около ден, са валидни за перио да от около 1950 до около 2020. Извън този период датите трябва да бъдат нагласени според размера на прецесия, напредвайки с един ден на всеки 72-годишен период от 2020 нататък (и съответно изваждайки един ден при всеки 72-годишен период преди 1950).

Като пример: от 28 септември до 8 октомври Слънцето е във втория декан на Дева, Меркуриевият декан (виж Фигура 19). Според херметичното макрокосмично-микрокосмично съответствие – виж Фигура 13, “херметичният човек” – съответното упражнение за практикуване по това време е правилна преценка, ка кто това упражнение се отнася до 10-листния лотосов цвят (пъпен център) в човешкото същество и към Меркурий в макрокосмоса. Както бе разгледано в глава 5, 10-листния лотосов цвят е центъра на движе ние, централния фокус на астралното тяло в човешкия организъм. Правилната преценка, където действия та биват обмислени преди да бъдат извършени, помага да се насърчи позитивното развитие на 10-листния лотосов цвят, така че движенията на човешкото същество, бидейки изразени в неговите действия, започ ват да бъдат регулирани в съответствие с по-висши духовни импулси. В същото време посредством прак тикуването на правилна преценка се благоприятства една вътрешна настройка към Меркурий, планетата на движението.

Негативната страна на Меркурий, както е изразена в астрологичната традиция, е представена в образа на Меркурий като “покровителя на крадците”. Тук, в случая на крадец, на движенията на човешкото същест во е позволено да действат без водачеството на висшето себе. Един архетипен образ на това е изразен в събитието, при което Ева открадва плода от дървото в средата на райската градина, където тя престъпва божията заповед: “само за плодовете на дървото, що е сред рая, рече Бог: не яжте от тях” (Битие iii, 3). Ако Ева била практикувала “правилна преценка”, Падението и изгонването на човека от рая не би следва ло да се случат!


Херметично-астрологичното практикуване на осемстепенния път

Позитивната страна на Меркурий е изразена в образа на Хермес като пратеника на боговете, който – кри лат – бърза да предаде посланията и също така бързо да отлети. Тук имаме образ на движение в служба на Божественото, и упражнението за правилна преценка действа именно така: действията са проведени в све тлината на разума и съвестта, т.е. в служба на по-висшите, благородни импулси в човешкото същество. То ва че Хермес предава послания е изразяване на друг аспект на Меркурий – в добавка към този на движени ето – а именно координацията на мисленето. Пратеникът на боговете показва не само движение в служба


на Божественото, но също и преобразуването на божествено мислене в разбираеми термини, т.е. в поняти ята на човешкия интелект. Как следва да бъде разбрано това в контекста на херметичната астрология и осемстепенния път, как следва да бъде разбрано това?

В митологията Хермес е представен като сина на Зевс (Юпитер) и Мая. Сега, точно както Сатурн е пла нетата на 8-листния лотосов цвят в човешкото същество, органа на паметта и съвестта, така Юпитер е пла нетата на 2-листния лотосов цвят, органа на мисълта и инициативата. Съответно, в макрокосмоса Юпитер е космичният мислител, точно както Сатурн е космичната памет. Меркурий, като “синът” на Юпитер, има задачата за пренасяне на космичните мисловни импулси (Юпитер) и превеждането им към мисли раз бираеми за човешкия интелект. Метода за осъществяване на това е аналогията, която е метода на хермети зма per se. Това да се приложи херметичното мислене – “както горе, така и долу” – значи да се мисли ана логично. Следователно Хермес (Меркурий) осъществява превода на божественото мислене в терминоло гия достъпна за човешкия ум. Поради тази причина Хермес е покровителя на херметизма, което е стре межа на човешкия ум да обхване мистериите на космоса.

По отношение на делата на Хермес от гръцката митология, посланията на Хермес са винаги послания или съвет за това какво би следвало да се направи в дадена ситуация. Тук Хермес (Меркурий) координира мис ленето на духовния свят и земното мислене, т.е. превежда по-висшето мислене на Юпитер в земни поня тия. Това което в действителност става в човешкото същество, съответстващо на космичното взаимоотно шение между Юпитер и Меркурий, може да бъде разбрано от разглеждане на формата на 10-листният ло тосов цвят, органа на Меркурий в човешкото същество, и как той стои в отношение към 2-листния лото сов цвят, органа на Юпитер.

10-листният лотосов цвят има форма, която се явява на ясновиждащото зрение като две съединени петолъчки (виж Фигура 20). Една от тях (предната пентаграма) сочи нагоре, докато задната пентаграма со чи надолу. Сочещата нагоре пентаграма приема светлината на мисълта, както тя струи надолу от 2-лист ния лотосов цвят, и сочещата надолу пентаграма превежда в действие получените импулси. Тук ясно би ват изразени двата аспекта на Меркурий: от една страна координацията на потока на мисълта, която да бъде предадена разбираемо, и от друга страна извършването на движение посредством активността на волята.

Херметично-астрологичното практикуване на осемстепенния път е както следва: когато Слънцето преми нава през определен декан се практикува съответното упражнение от осемстепенния път по време на 10-дневния период, през който Слънцето е в декана. Например, когато Слънцето преминава през Меркуриеви ят декан на знака Дева – между 28 септември и 8 октомври – съответното упражнение е “правилна прецен ка”. И така, посредством следването на Слънцето през деканите биват установени 10-дневни периоди, все ки свързан с планетарен управител, по време на което може да бъде практикувано с уместното упражне ние от осемстепенния път, отнасящо се до съответната планета. По този начин седемте упражнения от осемстепенния път отнасящи се до седемте лотосови цветове се практикуват едно след друго, всяко за пе риод от десет дни. Следователно седемте лотосови цветове биват съзнателно задействани посредством мо рално-духовните упражнения на осемстепенния път. Всеки лотосов цвят бива задействан – подемайки ед но упражнение за всеки декан или 10-дневен период – за да се съдейства едно хармонично и балансирано развитие на системата от лотосови цветове. Съответно се появява увеличаваща се настройка към седемте планети, към които се отнасят седемте лотосови цветове.
Морална логика

С течение на времето взаимоотношението на 10-листния лотосов цвят (Меркурий) и 2-листният лотосов цвят (Юпитер) – изразено митологично в макрокосмичния образ на Хермес (Меркурий) като синът посла ник на Зевс (Юпитер) – може да бъде модифицирано и усилено морално и духовно посредством практику ването на осемстепения път. Обикновено 10-листния лотосов цвят приема директно импулсите на мисъл та струяща от 2-листния лотосов цвят, в който случай сърцето (12-листният лотосов цвят) се избягва, така че координацията и комбинацията на мислите постигнати чрез 10-листния лотосов цвят, въпреки логично стта, често са лишени от топлината на сърцето. Чрез работата над развитието на лотосовите цветове в рит мична последователност може да започне едно ново взаимоотношение между различните лотосови цвето ве – където, например, 16-листния и 12-листния лотосови цветове биват включени в работещото сътрудни чество между 2-листния и 10-листния лотосови цветове.

Работейки отгоре надолу, както е подходящо за съвременния човек, 2-листният лотосов цвят (Юпитер) е обучен посредством практикуването на “правилна мисъл”. Тогава 16-листният лотосов цвят (Марс) е въз действан посредством практикуването на “правилен говор”. Следващо в последователността е упражнени ето “правилен стремеж”, което подпомага развитието на 12-листния лотосов цвят (Слънце). И след това
следва упражнението за “правилна преценка” за развитието на 10-листния лотосов цвят (Меркурий). Кога то тези четири лотосови цветове започнат да работят заедно в хармония мисловната струя от 2-листния ло тосов цвят, вместо да бъде предадена директно към 10-листния лотосов цвят, бива подета първо от 16-листния лотосов цвят (лотосовият цвят на словото), за да бъде наситена със силата, която говора може да дари на светлината на мисълта, и от тук тя преминава към 12-листния лотосов цвят (лотосовият цвят на любовта) за да приеме топлината на сърцето. И тогава мисловната струя, преминала от словото към любов та, бива предадена към 10-листния лотосов цвят за да бъде координирана и може би преведена в действие.

Следователно координацията на мисълта извършена от 10-листния лотосов цвят придобива морален елемент, който в противен случай обикновено липсва, когато струята на мисълта премине директно през 10-листния лотосов цвят (както се случва обикновено). Формалната логика, която принадлежи на нормал ния процес на мисловна координация бива духовно трансформирана в морална логика, в която присъстват силата на словото и силата на любовта. Вместо избягването на сърцето, то започва да взема участие в мис ловния процес, прониквайки студенината на формалната логика със Слънчево-изпълнена топлина, което поражда моралната логика. (Евангелията са пълни с примери за морална логика, където бива изразено светлинно-изпълненото, топлинно-проникнато мислене на Христос Исус.)(7).


Баланс и хармония в чувствения живот

Взаимоотношението между 2-листния лотосов цвят (Юпитер) и 10-листния лотосов цвят (Меркурий) е ре шаващо за активността на мисленето, и взаимоотношението между Юпитер и Меркурий в херметичната карта изразява макрокосмичното съответствие на това. Не само техния зодиакален фон, но също и взаимо отношението – ъглов аспект – между Юпитер и Меркурий в херметичната карта (както и на другите плане ти към тези две планети) показва макрокосмично мисловната потенциалност на човешкото същество. Подобно, по отношение на чувствения живот на човешкото същество, неговия емоционален живот, когато се разглежда херметичната карта е важен – както зодиакалния фон –ъгловия аспект между Марс и Венера (както и този на другите планети към тези две планети). Тук макрокосмичното взаимоотношение между планетите Марс и Венера е отразено микрокосмично във взаимоотношението между 16-листния лотосов цвят (ларинксов център) и 6-листния лотосов цвят (тазов център), които както 2-листния и 10-листния ло тосови цветове имат определено взаимоотношение.

Обикновено импулсите надигащите се в 16-листния лотосов цвят (Марс) работят директно в 6-листния лотосов цвят (Венера) без посредничеството на сърдечния център, 12-листния лотосов цвят (Слънце). То ва което се случва може да бъде илюстрирано чрез разглеждането на формата на 6-листния лотосов цвят, който се явява на ясновиждащото зрение като два преплетени триъгълника (виж Фигура 21).

Двата триъгълника на 6-листният лотосов цвят са триъгълника на душата и триъгълника на материално стта. Предният триъгълник, сочещ нагоре, е триъгълника на душата, представящ душевните сили на мис ленето, чувстването и волята в човешкото същество. Задният триъгълник, сочещ надолу, е триъгълника на материалността, където душевните импулси биват пренесени в човешка материалност – астралното, етер ното и физическото тела. Струята от импулси от 16-листния лотосов цвят се приема от 6-листния лотосов цвят посредством триъгълника на душата, и от там би могла – или не би могла – да бъде пренесена посред ством триъгълника на материалността като импулс, който търси осъществяване. Това може да бъде изразе но като желание или копнеж, или като чувство на симпатия или антипатия. Тук задачата на 6-листния ло тосов цвят е да постигне баланс в тялото и душата, да хармонизира взаимоотношението между физическо то, етерното и астралното тела от една страна и душевния живот на човешкото същество – неговите мисле не, чувстване и воля – от друга страна. Практикуването на “правилно становище”: живеейки от една стра на в хармония с природата, и от друга страна в хармония с духа, помага да бъде реализирано развитието на този баланс – и на едно по-дълбоко ниво баланса между тяло, душа и дух.

От една страна живота на душата може да е насочен прекалено интензивно към материалния свят, търсей ки удоволствие, наслада, необуздано осъществяване на желания и, в крайни форми (когато душата е из цяло отдадена на това) сладострастие и разврат. Това е една негативна крайност свързвана с липса на бала нс в работата на 6-листния лотосов цвят, лотосовият цвят на баланса и хармонията, съответстващ макроко смично на планетата Венера. Тук триъгълника на материалността е този, който домира.

От другата страна душата може да бъде посветена изключително към живота на духа – не в смисъла на служене, а като егоистично себетърсене, жадуващо насладата на духовните преживявания – като човеш ката материалност и света на природата биват напълно отречени. Това е другата негативна крайност – една дисхармония в работата на 6-листният лотосов цвят – където доминира триъгълника на душата.

Когато триъгълника на душата бъде изтъкнат се надига фалшив мистицизъм. Фалшивия мистицизъм е противоположен на истинския мистицизъм. При истинския мистицизъм душата е посветена в смирение
към духовния свят, търсеща не нещо за себе си, а търсеща единствено да служи. Истинският мистик е ори ентиран към природата и своите ближни в дух на служене с любов, както е бил случая, например, със св. Франциск от Азис. Св. Франциск отдавал своята пълна загриженост и внимание към благополучието на своите ближни и съществата на природата, въпреки че претърпявал най-дълбоките мистични опитности. Истинският мистик, докато приема благодатта на духовната благословия, не търси тази благословия за се бе си, а е ориентиран към нуждите на тези около него, и следователно има дълбоко разбиране за реалнос тите на материалното съществуване. Фалшивият мистик, противоположно, може да бъде оприличен на “духовен пияница”, който търси благословията на духовния свят за себе си, за своето собствено просветле ние и благосъстояние, и който се отвръща от материалното съществуване с оглед да потопи себе си дори още по-дълбоко в мистичната опитност. Тава отричане на природата е също толкова “грях”, колкото и от ричането на духа посредством един развратен живот. Средния път, този на “правилно становище”, откри ва правилния баланс между природата и духа, което е предизвикателството, изправящо се пред стремящия се на духовния път. Посредством практикуването на “правилно становище”, улесняващо развитието на 6-листния лотосов цвят, може да се появи един хармоничен баланс в материалността, в душата – водейки накрая до хармония между тяло, душа и дух.

Когато бъде насърчено едно здравословно развитие на цялата система от лотосови цветове посредством редовната практика на осемстепенния път, както бе очертано във връзка с херметичната практика на пре минаването на Слънцето през тридесет и шестте декана в течение на годината, може постепенно да се из върши една трансформация във взаимоотношението между 16-листния и 6-листния лотосови цветове – посредством благодатта на духовния свят. Вместо струята от импулси от 16-листния лотосов цвят да бъде преведена директно в емоционален отклик по пътя на 6-листния лотосов цвят, тя бива посредничена чрез сърдечния център (12-листен лотосов цвят) и пъпния център (10-листен лотосов цвят) за да добие сърдеч на топлота и разсъдъчна съгласуваност. По този начин емоционалния живот започва да става проникнат с морална топлина и цялостност. Една нова яснота и любяща непоколебимост прониква целия живот на чув стването, когато взаимоотношението между 16-листния и 6-листния лотосови цветове бива трансформира но за да включи посредническото влияние на 12-листния и 10-листния лотосови цветове.

Прилагайки херметичната максима “както горе, така и долу”, макрокосмичното взаимоотношение в херме тичната карта между Марс и Венера (обхващайки техните зодиакални фонове и ъгловите взаимоотноше ния на другите планети към тези двете, както и ъгловия аспект между тях) посочва потенциалността и съг ласуваността на чувствения живот и, по-специално, как това бива изразено по пътя на изговореното слово. В този смисъл са особено важни аспектите на съвпад, квадрат и опозиция между Марс и Венера. Това бе обсъдено в глава 6 по отношение на херметичната карта на Мария фон Сиверс (по-късно Мария Щайнер), която е запомнена за нейната пионерска работа в развитието на новото изкуство за формиране на говора. (Виж Карта 8 – Мария Щайнеровата херметична карта – и също Фигура 16 за едно представяне на аспекта квадрат между Марс и Венера в нейната карта.)
Астрологични показатели на живота на волята

Накрая, в добавка към живота на мисълта и живота на чувстването, е живота на волята. За последния са най-важни взаимоотношенията между 8-листния лотосов цвят (Сатурн) и 12-листния лотосов цвят (Слън це), между 12-листния лотосов цвят (Слънце) и 4-листния лотосов цвят (Луна), и също между 8-листния лотосов цвят (Сатурн) и 4-листния лотосов цвят (Луна). Волята може да бъде изразена по различни начи ни, но основно могат да бъдат разграничени три насоки: във вертикалния план (нагоре) посредством моли тва и медитация към духовния свят чрез 8-листния лотосов цвят (теменен център); в хоризонталния план посредством любов и състрадание към ближните чрез 12-листния лотосов цвят (сърдечен център); и във вертикалния план (надолу) посредством действие и дела към света – по-специално света на природата – чрез 4-листния лотосов цвят (генитален център).

Обикновено 8-листния цвят е в покой в духовния свят. Но чрез този орган духовния свят – Ангела Пази тел и още по-възвишени небесни същества – може да общува с човека. Подобни общувания обикновено биват изразени в дейността на съвестта (гласа на съвета). Въпреки това, посредством молитва и медитация започва да бъде насочвана волева струя от човешкото същество нагоре към духовния свят, посредством 8-листния лотосов цвят, така че последния започва да се събужда от своята дрямка. Въпреки това този лото сов цвят не може да бъде въздействан директно, поради своята по-пряка връзка с духовния свят. Подобно 4-листния лотосов цвят (посредством който определени негативни импулси биха могли да добият достъп до човешкото същество) може да бъде повлиян само косвено при неговото развитие. Всичките лотосови цветове са доведени до развитие по пътя на човешкия стремеж от една страна, и по пътя на благодатта на духовния свят от друга страна. Въпреки това, в случая на 8-листния и 4-листния лотосови цветове, тяхно

1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница