Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил



страница22/25
Дата22.07.2016
Размер4.25 Mb.
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25
то развитие е по-зависимо от благодатта на духовния свят отколкото това на другите лотосови цветове, и могат да се имат предвид само във връзка с Христос, който казал: “Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Йоан xiv, 6), т.е. “Никой не дохожда (посредством 8-листния лотосов цвят) при Отца, освен чрез мен.”

Все пак молитва и медитация – и практикуването на упражнението за “правилна памет” от осемстепенния път – помага да се подпомогне развитието на 8-листния лотосов цвят. Подобно, дела извършени в дух на служене с любов към човечеството и света (практикуването на упражнението “правилно дело”) помагат да бъде развит 4-листния лотосов цвят. Това което е важно, е че както молитвата и медитацията от една страна, и делата на служба от друга страна, имат своя източник в сърцето, 12-листния лотосов цвят, лото совия цвят на любовта и състраданието, посредством който Христовият Импулс има възможността да пусне корен в човешкото същество. Практикуването на “правилно дело”, което довежда съзнателност в сферата на волята (4-листен лотосов цвят) дава възможност на сърдечния импулс на любовта и състрада нието да премине в дело и действие, което “действие може да посрещне по най-добрия начин събитието – за доброто на цялото, за дълготрайното щастие на човека” (виж глава 7, седмото упражнение от осемстепе нния път).

С течение на редовно практикуване на упражненията от осемстепенния път отнасящи се до различните лотосови цветове, може да започне да се развива една хармонично сътрудничество между 12-листния и 4-листния лотосови цветове по пътя на посредничеството на 10-листния и 6-листния лотосови цветове. Именно качествата на преценка и баланс посредничени чрез 10-листния и 6-листния лотосови цветове са тези, които подпомагат волята да намери правилната насока за своите творчески импулси. Но най-вече Христовият Импулс струящ от сърдечния център, 12-листния лотосов цвят, е този който – когато бъде на сочен към волята – дава възможност волята да се разгърне по правилния начин.

Макрокосмичното взаимоотношение между 12-листния и 4-листния лотосови цветове е изразено в рожде ната карта между Слънцето и Луната. Например някой роден при или около Пълнолуние – аспекта на опо зиция между Слънце и Луна – когато действа от Христовият Импулс често има забележителната способ ност за дела на служба. Въпреки това, в този случай без Христовият Импулс волята може да има тенден ция да стане яростна и – ако е необуздана от морално-духовни импулси – може да води до появата на енер гична воля (най-крайната манифестация, на която, би била манията). Личността родена при Новолуние – аспекта на съвпад между Слънцето и Луната – също има потенциално много силна воля, която може да бъде насочена или към служене на доброто, или към егоистични цели. Но тук волята бива изразена повече в мисловния живот. В случай на раждане при Новолуние оста на ориентация между 12-листния и 4-лист ния лотосови цветове е с тенденция да е насочена към главата – подчертавайки волевия елемент в мислов ния полюс на човешкото същество. В противоположност, при раждане при Пълнолуние тази линия на връ зка между 12-листния и 4-листния лотосови цветове е насочена във волята, заздравявайки волевия полюс, в случай на което бива изтъкнат самият 4-листен лотосов цвят. Между тези две крайности, раждания при Първа четвърт или Последна четвърт (аспекта квадрат между Слънцето и Луната) имат тенденция към изразяване на чувствения полюс, т.е. в подобни случаи се набляга върху 12-листният лотосов цвят, когато оста свързваща 12-листния и 4-листния лотосови цветове е привлечена към сърдечния център.

Астрономичните феномени на затъмненията също са интересни при разглеждането на това как взаимоот ношението между Слънцето и Луната е отразено в природата на сътрудничеството между 12-листния и 4-листния лотосови цветове. Затъмнения може да има само при Новолуние (затъмнение на Слънцето) или при Пълнолуние (затъмнение на Луната), и техните появи зависят от това дали лунните възли се подреж дат с оста на Новолуние или Пълнолуние. Раждането по време на затъмнение може да бъде показател за сложни проблеми свързани с волята.

За да се постигне по-пълна картина за потенциално присъщите талантите и способности в сферата на воля та, следва да се има предвид не само макрокосмичния аспект между Слънцето и Луната, но и техните зоди акални фонове и техните взаимоотношения (аспекти) с другите планети.

В противоположност на взаимоотношението между Слънцето и Луната, за това между Сатурн и Слънцето в рождената карта може да се каже, че отразява потенциалността на висшата воля, волята към духа. Са турн в микрокосмоса съответства на 8-листния лотосов цвят и Слънцето на 12-листния лотосов цвят. Вза имоотношението между тези два лотосови цвята е такова, че съвестта може сама по себе си да бъде почув ствана директно в сърцето (8-листния лотосов бидейки органа на съвестта и 12-листния лотосов цвят в областта на сърцето бидейки центъра, към който е насочена съвестта). Тук отново, по пътя на развитие на лотосовите цветове – осемстепенния път – съвместната работа на 8-листния и 12-листния лотосови цвето ве може да започне да включва посредническото влияние на 2-листния и 16-листния лотосови цветове. Тогава импулса на съвестта, вместо да мине направо в сърцето, бива понесен първо в съзнателната мисъл
(2-листен лотосов цвят) и тогава във вътрешния говор (16-листен лотосов цвят), преди да навлезе в сър цето. Следователно струята на съвестта бива избистрена посредством мисълта и надарена със силата на словото преди да бъде вдъхната в сърцето.

Ако струята бъде понесена по-нататък, през 10-листния и 6-листния лотосови цветове в 4-листния лото сов цвят, където да бъде преведена в дело, нараства възможността за действие, което е директно в служба на Божественото. Това съответства на имагинативната картина на измиването на нозете (първата степен на Христовите мъки), т.е. една струя спускаща се от духовния свят – навлизайки в човешкото същество по средством съвестта (8-листен лотосов цвят) и бидейки прехвърляна чрез мисълта (2-листен лотосов цвят) и словото (16-листен лотосов цвят) за да бъде вдъхната в сърцето като импулс на любов и състрадание (12-листен лотосов цвят) – и след това прониквайки към нозете, в смисъл на преобразуването му в действие, чрез ръцете и нозете, които са инструментите за изпълнение на волевите импулси центрирани в 4-листния лотосов цвят. По този начин струята се спуска от духовния свят през седемте лотосови цветове за да бъде осъществена от човешката воля – в съзвучие с божествената воля – бива изразен в ръцете и но зете. Характерно за измиването на нозете, което е фундаментално за Християнския път на духовно разви тие, е прехвърлянето на импулси от духовния свят към тяхното осъществяване на Земята. Необходимата настройка за измиването на нозете е summarized в думите: “Не моята воля, а твоята” (Лука xxii, 42).

В прехвърлянето на импулси от 12-листния лотосов цвят към 4-листния лотосов цвят, след като тези обик новено се надигнат (т.е. когато е не по пътя на духовен път на развитие) е “Моята воля”. Но когато сър цето бъде permeated с Христовия Импулс, когато е предадено на потока от съвест от 8-листния лотосов цвят, тогава нарастващо могат да бъдат осъществени думите (“Не моята воля, а Твоята”). Въпреки това, без посредничеството на сърцето, ако има директно прехвърляне на съвест (8-листен лотосов цвят) в дело (4-листен лотосов цвят), тогава това основано се явява като задължение, т.е. без осъществяването на съве ст без любов, без импулса на 12-листния лотосов цвят. Тази тенденция може да се появи най-вече, когато има съвпад, квадрат или опозиция между Сатурн (8-листен лотосов цвят) и Луната (4-листен лотосов цвят) в рождената карта. В този случай често има борба между нисшата воля и висшата воля в човешкото същество, което е – поне потенциално – особено маркирано когато има аспект квадрат между Сатурн и Луната (квадрат = динамично взаимодействие, в този случай между две различно ориентирани воли).

Взаимоотношението между Сатурн и Слънцето в рождената карта е от особено relevance към духовната воля, т.е. волята да следваш път на духовно развитие. Сатурн е най-силен, когато е в опозиция със Слънце то. В този случай е най-prominent – at it’s brightest – на нощното небе. “Сатурновата природа” тогава бива най-силно изразена в космоса. Аналогично, този аспект в рождената карта често е показателен за силна ду ховна воля, свързана с 8-листния лотосов цвят и неговото отношение към 12-листния лотосов цвят. Кога то Сатурн е в квадрат със Слънцето, динамичното взаимодействие между 8-листния и 12-листния лотосо ви цветове може да бъде показателно – потенциално – за силна съвестност, и в случая на съвпад между съвпад между Слънцето и Сатурн, когато Слънцето е по-силно, тази съвестност е прехвърлена от сферата на моралност в тази на сетивата за да стане – потенциално – една meticulous сила за наблюдение. Във всич ките три от по-горе споменатите аспекти между Сатурн и Слънцето – съвпад, опозиция или квадрат – спо собността на паметта потенциално е много силна, и практикуването на “правилна памет” (упражнението за развитие на 8-листния лотосов цвят съответстващ на Сатурн) ensures, че тази способност може да бъде развита да пълно изразяване с течение на времето.


Знаците на зодиака и техните планетарни управители

От the foregoing е видимо, че интерпретацията на херметичната карта води след себе си едно подробно зна ние за системата от лотосови цветове и техните различни взаимоотношения бидейки изразени в живота на мисълта, чувстването и волята. Особено херметичната максима “както горе, така и долу” е от значение тук, схващайки съответствието между лотосовите цветове и планетите (оставяйки ролята на новооткрити те планети Уран, Нептун и Плутон да бъде обсъдена в Том II). Но едно концептуално разбиране на съот ветствието между планетите и лотосовите цветове е само първата стъпка. Следвайки осемстепенния път, във връзка с преминаването на Слънцето през тридесет и шестте декана с течение на годината, arises едно постепенно вживяване в макрокосмоса посредством ever increasing опитност на реалността на това съот ветствие. С времето, the subtle interrelationships посочени по-горе могат също да започват да бъдат въпрос на опитност: между 2-листния лотос (Юпитер) и 10-листния лотос (Меркурий) на нивото на мисълта; меж ду 16-листния лотос (Марс) и 6-листния лотос (Венера) на нивото на чувстването; между 12-листния ло тос (Слънце) и 4-листния лотос (Луна) на нивото на волята; между 8-листния лотос (Сатурн) и 12-листния лотос (Слънце) на нивото на духовната воля; и между 8-листния лотос (Сатурн) и 4-листния лотос (Луна) като един израз на взаимодействието на висша и нисша воля. Във всеки един случай макрокосмичните


аспекти между планетите са отразени в микрокосмичните взаимодействия между съответстващите лотосо ви цветове.

Тези космични взаимоотношения били схванати по един доста инстинктивен начин от човешките същест ва през античността, които – от съзнание, което все още не слязло напълно на Земята – били настроени към космоса. От това awareness на космоса – както е съществувало през античността – имало разбиране за човека като същество формирано по “образ и подобие” на космоса, което било основата за херметичния за кон за съответствията между макрокосмос и микрокосмос. Но сега, когато човек е станал истински гражда нин на земния свят, и вече не преживява себе си като част от космичния свят, се повдига въпроса за това как отново да се намери отношение към космоса?

В светлината на херметичната астрология пътя назад към настройка с космоса е обратен на пътя следван в античността, който бил от космоса към човека. Съвременния път – този на съвременната херметична астрология – е посредством разбиране на човека, микрокосмоса, който е създаден по “образ и подобие” на макрокосмоса (както подробно ще бъде обсъдено в глава 10). В античността пътя бил от космоса към Земята (макрокосмос → микрокосмос), а сега пътя е от Земята назад към космоса (микрокосмос → макрокосмос). Един пример за това как древните incorporated тяхното инстинктивно знание за космичните взаимоотношения в науката астрология е видимо в учението отнасящо се до планетарните управители на знаците от зодиака. Както тридесет и шестте декана са attributed с управляваща планета в планетарната последователност на Египетската система, така всеки от дванадесетте знака на зодиака бива attributed с управляваща планета. Всяка от петте планети (Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн) се казва, че управлява два знака от зодиака, а Слънцето и Луната управляват по един (виж Фигура 22).

Доктрината за планетарните управители на зодиакалните знаци винаги е била разглеждана като важна в астрологичната традиция, и тези планетарни управители били мислени като по-важни от планетарните управители на деканите, които по-късно били regarded as subsidiary на планетарните управители на зодиакалните знаци. За да се схване структурата подчертаваща the distribution на планетарните управители сред знаците на зодиака, първа трябва да се разгледа херметичната доктрина на зодиакалната melothesia. Зодиакалната melothesia била разработена от херметичните учени на Хелинистичен Египет (виж глава 10 за по-нататъшна дискусия на това). It specifies определено съответствие между знаците на зодиака и различните части на човешкото тяло, както е показано на Таблица 16.





Нека разгледаме първо частите от тялото съответстващи на знаците Лъв, Дева и Везни (виж Таблица 16). Тези са – разглеждайки централния фокус на concerned част на тялото – сърцето (Лъв), слънчевия сплит (Дева) и pelvic област (Везни). Според Фигура 13 (“херметичният човек”) тези части от тялото са местата – когато се отнасят към функционирането на лотосовите цветове, които са духовни органи, към focal цен трове във физическото тяло – на 12-листния лотосов цвят (сърце), 10-листния лотосов цвят (umblical цен тър) и 6-листния лотосов цвят (pelvic център). По този начин, ако частите от тялото управлявани от Лъв,


Дева и Везни се разгледат по отношение на лотосовите цветове намиращи се в областта на тялото allotted към тези знаци, се появяват следните взаимоотношения:

Лъв – сърце – 12-листен лотосов цвят – Слънце

Дева – слънчев сплит – 10-листен лотосов цвят – Меркурий

Везни – pelvic област – 6-листен лотосов цвят – Венера

В същност, според астрологичната традиция Слънцето, Меркурий и Венера са indeed планетарните упра вители на зодиакалните знаци Лъв, Дева и Везни. По този начин има съвършено agreement между планета рните управители на зодиакалните знаци allotted към частите на тялото управлявани от Лъв, Дева и Везни в зодиакалната melothezia и планетите съответстващи на лотосовите цветове имайки своя централен фо кус в тези части на тялото. Въпреки това, this accord между the two sets на съответствия спира тук. Ако the agreement were to hold за другите части на тялото, в които лотосовите цветове имат своя централен фокус, би следвало, че Луната (планетата на 4-листния лотосов цвят фокусиран в гениталния център) би управля вала Скорпион, че Марс (планетата на 16-листния лотосов цвят фокусиран в ларингсовия център) би упра влявала Телец, и че Юпитер (планетата на 2-листния лотосов цвят фокусиран в центъра между веждите) би управлявала Овен. Но според доктрината на планетарните управители на зодиакалните знаци (виж Фи гура 22), не такъв е случая, след като Марс управлява Скорпион и Овен, и Венера управлява Телец.

Все пак, вземайки управлението на Лъв, Дева и Везни, съответно, от Слънцето, Меркурий и Венера, както е показано на Фигура 22, се появява нещо като pattern – a pattern подчертаващ доктрината на планетарните управители на зодиакалните знаци. И този pattern може да бъде разбран посредством разглеждането на съответствието между планетите и лотосовите цветове както е показано на Фигура 13 (“херметичният човек”).

От Фигура 13 се вижда, че the symbiotic взаимоотношения prevailing между различните лотосови цветове следва определен модел. Например, the symbiotic взаимоотношение между 2-листния лотосов цвят (Юпи тер) и 10-листния лотосов цвят (Меркурий) е такова, че двата лотосови цвята (16-листния и 12-листния) посредничат между тях. Подобно, the symbiotic взаимоотношение между 16-листния лотосов цвят (Марс) и 6-листния лотосов цвят (Венера) е също такова, че два лотосови цвята (12-листния и 10-листния) по средничат между тях. Същото е валидно и за the symbiotic взаимоотношение между 8-листния лотосов цвят (Сатурн) и 12-листния лотосов цвят (Слънце), т.е. двата лотосови цвята (2-листния и 16-листния) посредничат между тях. Накрая, точно същото се прилага към the symbiotic взаимоотношение между 12-листния лотосов цвят (Слънце) и 4-листния лотосов цвят (Луна), т.е. двата лотосови цвята (10-листни и 6-листния) посредничат между тях. Във връзка с последните две symbiotic взаимоотношения, възникват дру ги symbiotic взаимоотношения: тази между 8-листния лотосов цвят (Сатурн) и 4-листния лотосов цвят (Лу на), които могат да бъдат представени схематично както следва: (8-листен – 12-листен) и (12-листен – 4-листен) дават (8-листен – 4-листен), т.е. the symbiotic взаимоотношения между 8-листния и 4-листния лото сови цветове е предадена по пътя на сърдечния център, 12-листния лотосов цвят.

При преминаването от микрокосмоса към макрокосмоса – пътя следван в съвременната херметична астро логия – между планетите има макрокосмични взаимоотношения, които съответстват на микрокосмичните symbiotic взаимоотношения между лотосовите цветове. Тези са: Юпитер – Меркурий; Марс – Венера; Са турн – Слънце; Слънце – Луна; и Сатурн – Луна. Тези макрокосмични symbiotic взаимоотношения между планетите биват изразени в древната доктрина на планетарните управители на зодиакалните знаци. The pattern подчертаващ планетарното управление е, че Юпитер и Меркурий управляват противоположни зна ци, Марс и Венера управляват противоположни знаци, Сатурн и Слънцето управляват противоположни знаци, и Сатурн и Луната управляват противоположни знаци (виж Фигура 22).

Установявайки – както бе отбелязано по-горе – че планетарните управители на знаците Лъв, Дева и Везни са Слънцето, Меркурий и Венера, от the pattern подчертаващ планетарните управления, че знаците проти воположни на Лъв, Дева и Везни – а именно знаците Водолей, Риби и Овен – се управляват, съответно, от Сатурн, Юпитер и Марс. Херметичната линия на разсъждение, която се прилага тук е както следва:

The symbiotic взаимоотношение между 10-листния лотосов цвят (Меркурий) и 2-листния лотосов цвят (Юпитер) намира изразяване в опозицията на Меркурий и Юпитер като планетарни управители, т.е. Юпитер традиционно се свързва с управлението на Риби, противоположно на знака Дева (управляван от Меркурий). Подобно, the symbiotic взаимоотношение между 6-листния лотосов цвят (Венера) и 16-лист ния лотосов цвят (Марс) бива изразено в опозицията на Венера и Марс като планетарни управители, т.е. Марс allotted към Овен, противоположно на знака Везни (управляван от Венера). Трето, the symbiotic вза имоотношение между 8-листния лотосов цвят (Сатурн) и 12-листния лотосов цвят (Слънце) се появява в опозицията на Сатурн и Слънцето като планетарни управители, т.е. Сатурн традиционно управлява Водо лей, противоположно на знака Лъв (управляван от Слънцето).

В херметичния анализ на планетарните управители на зодиакалните знаци до тук бяха разгледани шест от дванадесетте знака, но какво за останалите шест? Оставащите шест зодиакални знака са Рак, Близнаци и Телец от една страна, и противоположните на тях знаци – Козирог, Стрелец и Скорпион – от друга. Знаци те Козирог, Стрелец и Скорпион са adjacent към знаците Овен, Риби и Водолей в зодиака. Тук управление то на знаците Овен, Риби и Водолей от планетите Марс, Юпитер и Сатурн е просто отражение на знаците Козирог, Стрелец и Скорпион, които съответно, традиционно се управляват от Сатурн, Юпитер и Марс. Оста между знаците Козирог и Водолей служи да отразява планетарните управления, където Козирог отра зява Водолей (и двата управлявани от Сатурн), Стрелец отразява Риби (и двата управлявани от Юпитер) и Скорпион отразява Овен (и двата управлявани от Марс). Това може да бъде видяно readily от Фигура 22, където “отразяващата ос” между Козирог и Водолей е вертикалната ос.

Вземайки планетарното управление на знаците Козирог, Стрелец и Скорпион да бъде от планетите Сатурн, Юпитер и Марс, и използвайки the pattern на опозицията подчертаваща планетарните управления, планетарните управители на знаците противоположни на Козирог, Стрелец и Скорпион са readily apparent. По този начин the symbiotic взаимоотношение между 16-листния лотосов цвят (Марс) и 6-листния лотосов цвят (Венера) намира изразяване в опозицията на Марс и Венера като планетарни управители, т.е. Венера е accorded управлението на Телец, противоположно на знака Скорпион (традиционно управляван от Ма рс). Подобно, the symbiotic взаимоотношение между 2-листния лотосов цвят (Юпитер) и 10-листния лото сов цвят (Меркурий) бива изразено в опозицията на Юпитер и Меркурий като планетарни управители, т.е. Меркурий е allotted към Близнаци, противоположно на знака Стрелец (управляван от Юпитер). Трето, the symbiotic взаимоотношение между 8-листния лотосов цвят (Сатурн) и 4-листния лотосов цвят (Луна) се появява в опозицията на Сатурн и Луната като планетарни управители, т.е. Луната управлява Рак, противо положно на знака Козирог (управляван от Сатурн). Всички тези взаимоотношения са обобщени на Фигура 22 (“планетарните управители на зодиакалните знаци”).


Нови перспективи предложени от херметичната карта

В астрологичната доктрина на планетарните управители на зодиакалните знаци може да се види, че бива изразена дълбока космична мъдрост, която е reflected между лотосовите цветове в микрокосмоса. Тази доктрина измислена от тези, които contributed я към астрологичната традиция. Тя не е била измислена на базата на the symbiotic взаимоотношение съществуващо между съответстващите лотосови цветове в микрокосмоса. По-скоро, тя е била схваната като реалност на космично ниво.

От както човек е роден от космоса, той отразява макрокосмоса, от който той идва. С всяка инкарнация чо вешкото същество избира времето, в което да се спусне от космоса към Земята, така че тази (или до кол кото възможна) хармония pervails между неговия психо-духовен организъм – системата на лотосовите цве тове – и макрокосмичната реалност на взаимоотношения на планетите съответстващи на лотосовите цвето ве. Тази макрокосмична реалност е обрисувана в херметичната карта за момента на раждане. Поради тази причина херметичната карта дава една картина – отнасяща се до едно по-висше ниво на съществуване – на психо-духовния организъм на човешкото същество. В този смисъл тя посочва потенциалните таланти и способности във вътрешното същество на човека. Нивото на духовно развитие на човешкото същество определя размера, до който могат да бъдат развити тези таланти и способности, но всяко човешко същест во може да започне да подпомага развитието способностите slumbering within – чрез подемането на прак тиката на основните упражнения на духовния път, като упражненията от осемстепенния път посочен в та зи глава във връзка с преминаването на Слънцето през деканите, и описан elsewhere от Рудолф Щайнер (8).

Когато се изучава херметичната карта трябва да бъде подчертано, че тя е показател за потенциалностите, които следва да бъдат развити. Следователно е нужна различна настройка спрямо херметичната карта, в сравнение с обикновено прилаганата спрямо геоцентричната карта. Например в доктрината за планетарни те управители на зодиакалните знаци Меркурий е управителя на знака Дева (виж Фигура 22). Някой роден с Меркурий в Дева в херметичната карта може да избере тази благоприятна конфигурация – благоприятна за 10-листния лотосов цвят – именно защото 10-листния лотосов цвят следва да бъде развит (например той е бил неразвит, или негативно развит в предишна инкарнация, посредством живот в който the faculty of judgement was hardly exercised.) Също така, някой роден с Меркурий в Риби в херметичната карта – кон фигурация, която с оглед на планетарните управители се явява неблагоприятна за развитието на 10-лист ния лотосов цвят – може да е избрал именно такава конфигурация във връзка с overdeveloped (или, по-скоро, falsely developed) 10-листния лотосов цвят, който може да е бил развит едностранно в предходната инкарнация, (например чрез живот посветен exclusively на научно изследване, в който като последствие exessive emphasis was laid upon 10-листния лотосов цвят.) Следователно е нужно да бъде упражнявана

1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница