Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил

Във втората фаза (“детство”) на Църковната история, Източната Ортодоксална Църква – въплъщаваща раз витието на Християнският чувствен живот – се отделила от Църквата Майка центрирана в Рим. Подобно, в третият период (“юношество”) отделянето се задълбочило. Протестантката Църква – в която бива изразе но едно подчертано развитие на Християнският мисловен живот – също се отделя от Църквата Майка. До днес Ортодоксалната Църква продължава да придава особено значение на душевно топлият (чувствения)

Предстоящето очертаване е неадекватно да отсъди сложното развитие на Църковната история. Въпреки това, то помага за историчното представяне на Соловьовият възглед за тричленното разделение на Църква та. Още повече, че има и други начини за херметичното съответствие между 7-годишните периоди в чове шкият живот и 700-годишните периоди на развитие на Църковната история. (Виж Херметична Астроло гия II, глава 4, за разглеждане на това как първите три 7-годишни периода могат да бъдат разгледани от различна перспектива, където – аналогично – същото се отнася за първите три 700-годишни периода на Църквата.) В това приложение, въпреки това, е въпрос на просто илюстриране съответствието между кур сът на човешката биография и развитието на Християнството както е отразено в Църковната история. За да бъде това съответствие по-ясно, нека сега го разгледаме във връзка с различните астрономични ритми в човешкия живот. Следователно ще нарасне видимостта, че израстването на Християнството е точно анало гично на развитието на едно човешко същество, и че точно както развитието на човешкото същество бива изявено чрез телесната екзистенция, така еволюцията на Християнството бива проявена чрез Църквата, ко ято е съдината на Съществото на Християнството. И от както Христос е Съществото на Християнството, думите на Св.Павел се разкриват като литературно верни: “Христос е глава на църквата, и Той е спасите лят на тялото” (Ефесиани v,23).

Първо, нека разгледаме ритъмът на Марс, който за 687 дни (1.88 години) завършва една орбита на сидерал ният зодиак. Прилагайки съответствието една година към един век, т.е. умножавайки по фактор от 100, 1.88 години се равняват (исторично погледнато) на 188 години. В животът на малкото дете, първото завръ щане на Марс на 1.88 години показва едно време на само-изтъкване, бивайки изразено основно в бързо развитие на говорната способност на тази възраст. В Църковната история, прибавяйки 188 години към 33г. сл.н.е., стигаме до 221, годината в която Каликтус I става епископ на Рим. Както бе споменато по-го ре, Каликтус I приел титлата episcopus episcoporum (“епископ на епископите”) и тук вече развиващият се волеви живот на Християнството – центриран в Рим – започна по-силно да изтъква себе си.

Първите три години от животът на малкото дете са години на относителна безпомощност. Подобно, пър вите 300 години на Църквата били маркирани от борба за оцеляване. По-късно, чрез подкрепата на Римс кият Император Константин Велики – първо чрез указът от Милано (313) и по-късно чрез църковният съ бор в Nicea (325) – Християнството било подпомогнато да бъде установено като една световна религия (аналогично на стъпката напред, която се прави от едно дете след като успешно се е справило с първите три години от живота). На възраст 4 в историята на ранната Църква, т.е. прибавяйки 400 към 33 стигаме до 433, волята на това “бързо развиващо се малко дете” започва все повече да показва себе си, и достига до една ясно отличителна форма по времето на Лъв I (епископ на Рим, т.е. папа, от 440 до 461). (Както бе споменато по-горе, Лъв I играл водеща роля при установяването на Римо Католическата Църква във фор мата, в която продължила да съществува през вековете.)

Следващата важна стъпка напред – установяването на Светата Римска Империя – била извършена посред ством коронясването на Charlemagne в годината 800. Тук – чрез съответствието: една година към един век – Християнството достигнало възраст 8 (измерена от раждането на Исус Христос, а не от разпятието). 8-годишният ритъм е в същност един астрологичен ритъм, свързан с планетата Венера, на която са нужни осем години за да завърши пентаграмата на Венера (виж Фигура 10).

Друг важен астрономичен ритъм е периодът от 11.86 години, периодът от време нужен за Юпитер да за върши една орбита около сидералният зодиак. Прилагайки херметичното съответствие, това прави 1186 години. Измерени от раждането на Исус Христос, интервалът от 1186 години ни довежда близко до рожде ната година на Св.Францис от Азис (роден 1182/83), чийто импулс трябва да възстанови домът на Христи янството – след като чул гласът на Христос говорещ от едно разпятие в параклисът на С.Дамиано казвай ки му: “Францис, отиди да оправиш моята къща, която се разпада в развалини.” От друга страна, измерено от разпятието на Христос в 33г. сл.н.е., интервалът от 1186 години ни довежда до годината 1219. Малко след тази дата бил роден Св.Тома Аквински (ок.1225), който подпомогнал оживяването на мисловният жи вот на Католическата Църква. Схоластиката на Св.Тома Аквински и Св.Албертус Магнус – представяйки важно развитие в Християнската мисловност – се въздигнала при първото “Юпиторово завръщане” в Цър ковната история. Аналогично в животът на детето, първото Юпитерово завръщане в дванадесетата година от живота основно показва събуждането на интелекта – предвещаващ появата на критично/аналитичното мислене през пубертета.

Прилагайки херметичното съответствие, ритъмът на Лунните възли съответства на годината 1861, измере на от раждането на Исус Христос. В годината 1861 е роден Рудолф Щайнер, който донесе със себе си един напълно нов импулс в историчното развитие на Християнството. Импулсът на Рудолф Щайнер – Антропософия (“духовна наука”) – може да бъде разгледан като разтваряне на по-дълбоката същност на Християнството в подготовка за появата на истинското себе на Християнството около 2100/2133. Рудолф Щайнер дойде като пратеник на себето на Християнството, като противопоставящ се на волевите, чувстве ните и мисловните аспекти на Християнството представени от трите основни Християнски вероизповеда ния (5). Посланието на Рудолф Щайнер – предадено във формата на духовна наука – показва първото “завръщане на Лунните възли” в историята на Християнството, донасяйки със себе си нещо от течението на Съществото на Христос в подготовка за Неговото “раждане”, ставащо през второто пришествие.

Рудолф Щайнер дойде не само като възвестител на събитието на второто пришествие, но също на инкарна цията в двадесети век на Майтрея Бодхисатва, т.е. Бодхисатвата, който ще стане Майтрея Буда след около 2500 години*./* Както в глава 3, тук терминът “Майтрея Бодхисатва” се използва като съкращение за “Бодхисатвата, който ще стане Майтрея Буда”. / Той отбеляза раждането на Майтрея Бодхисатва в начало то на века и посочи, че активността на Майтрея Бодхисатва ще стане видима по време на 1930-те (виж гла ва 3). Той също говори за началото на второто пришествие в двадесетият век като събитието носещо със себе си възможността за среща със Съществото на Христос. Въпреки това, както бе показано в глава 3, второто пришествие не е едно мигновено събитие, но се разпростира в 2500 години, от 1933 до инкарнаци ята на Майтрея Буда в 4443. През това време ще стане раждането на себето на Християнството – около 2100/2133 – показвайки “пълнолетието” на Християнството, аналогично на младата личност достигаща възраст 21. Но какво е себето на Християнството? То е не друго, а Съществото на Христос – в неговото второ пришествие – който вече чрез посланието на Рудолф Щайнер започна да работи в светът. С други думи, започвайки с Рудолф Щайнер Съществото на Христос започна да работи езотерично (т.е. по един скрит начин) и ще продължи да бъде така до около 2100/2133, до което време интеграцията с историчното Християнство трябва да бъде задоволително напреднала, така че истинската идентичност на Християнст вото може да започне да бъде изпълнена.

Рудолф Щайнер бе наясно със значимостта на неговото учение за Антропософия във връзка с историчната традиция на Християнството: “Антропософията би желала нейната съдба едно със съдбата на Християнст вото.” (6)

Но как езотеричното Християнство – като това представено от Рудолф Щайнер – да стане интегрирано в екзотеричното Християнство на Църквата? Как космичното Християнство – извиращо директно от Съще ството на Христос в неговото второ пришествие – да се свърже с волевите, чувствените и мисловните им пулси на Христовият Импулс, който се развивал в курсът на първите три 700-годишни периода на истори чното Християнство, произтичащ от първото идване на Христос?

Рано в Рудолф Щайнеровата учителска активност той бил наясно с нуждата за интеграция, и гледал на то ва като задача към себе си и тези, които подемали неговите учения: “Определено ще бъде наша задача да спечелим свещениците и дори католическите свещеници за езотеричното Християнство. Тогава те ще поз волят на езотеризмът да премине в техните учения.” (7) Тук е ясно, че – поне до колкото Рудолф Щайнер бил загрижен – интеграцията на езотеричното и екзотеричното Християнство следва да бъде осъществена посредством начин, по който свещеничеството ще подеме Християнският езотеризъм и ще позволявайки на езотеричните учения да се влеят в Църквата.

Езотеричната работа на Съществото на Христос по време на неговото второ пришествие от 1900/1933 до 2100/2133 съответства на периодът от живота на човешкото същество от възрастта 19 до раждането на се бето на възраст от 21. По този начин годината 2100/2133 посочва точката във времето, когато Съществото на Христос, чрез неговото второ пришествие, трябва да изяви себето на Християнството. В човешката био
графия периодът на развитие на себето е между годините 21 и 42. По този начин с оглед на съответствие то: една година към един век, между 2100/2133 и 4200/4233 Съществото на Христос трябва да манифести ра чрез (дотогава трансформирано) Християнството като свое истинско себе.

Още повече, по време на този период от време трябва да израстнат три отделни фази на проявление на Съществото на Христос в неговото второ пришествие, отново всяка продължаваща приблизително 700 го дини – аналогично на развитието на себето на човешкото същество през три 7-годишни периода между възрастта от 21 до 42. (Виж Херметична астрология II, глава 5, за очертаване на развитието на себето през 7-годишни периоди: 21 до 28, 28 до 35, 35 до 42.)

Аналогията базирана на херметичното съответствие с живота на човешкото същество може да бъде про дължена и по-далеч – предполагайки изпълнението на необходимите условия за бъдещето исторично раз витие. В този случай, при достигане на възрастта на 42 (около 4200/4233) историята на Християнството – отразяваща прогресивното развитие на Христовият Импулс от основаването на Църквата – ще навлезе в една по-духовна фаза, която ще продължи през едни нов 700-годишен период. Тук Христовият Импулс ще започне да се развива на едно по-високо космично ниво, в съперничество с отхвърлянето на Христос от етерното равнище на съществуване. (Етерната аура на Земята, разпростираща се до сферата на Луната, е равнището на Христовата активност по време на периодът на неговото второ пришествие.) Между 4200/4233 и инкарнацията на Майтрея Буда в 4443, активността на Христос постепенно ще бъде оттеглена от етерната аура на Земята, за да бъде подновена в астралната аура на Земята, която достига до сферата на Слънцето. Майтрея Буда ще се появи като предвестник на една нова епоха на Християнството. По този начин, продължавайки от инкарнацията на Майтрея Буда, т.е. от възрастта 44 нататък в историята на Хри стиянството, Христовият Импулс ще започне да работи интензивно директно от сферата на Слънцето.

Можем да проследим историчното развитие на Християнството в далечното бъдеще като прилагаме тази херметична аналогия по-нататък, но тук нашата основна загриженост да озарим сегашната точка от време то, особено във връзка с раждането на Майтрея Бодхисатва (в неговата инкарнация през двадесети век) в годината 1900, и също по отношение на началото на второто пришествие в 1933. Интервалът от 1900 годи ни от 0/33 до 1900/1933 съответства на възрастта от 19 в живота на човешкото същество. Какво е значение то на възрастта 19?

Отново това е една проява на един астрономичен ритъм, свързан с фазите на Луната. 19-годишният ритъм на Лунните фази бил познат на Вавилонците, но е основно познат като Метоничен цикъл след гръцкият астролог Метон. (Виж Херметична Астрология II, глава 10, за прилагане на този 19-годишен цикъл към херметичният календар, което е съвременният лунен календар използван в херметичната астрология.) След 19 години Лунните възли преминават през всички възможни комбинации на отношение към Слън цето и Земята, и по този начин отново се връщат същата лунна фаза на същата дата като преди 19 години. (Датата на Лунната фаза може да се премести с един ден – или в редки случаи до два дни – за един 19-го дишен период.) Както 18.61-годишният ритъм на възвръщане на Лунните възли се свързва с едно отваря не към космичните сфери, през които висшето същество на човека може да излъчва преди раждането на себето на 21, 19-годишният ритъм на завръщане на Лунните фази се отнася повече към едно “въплъще ние” на себето предхождащо неговото “раждане” на 21. След засияването от космичните сфери при възра ст 18.61 години (първото завръщане на Лунен възел), себето започва вече да свети в човешкото същество около възрастта 19, и през един 2-годишен период – водещ до възрастта от 21 – постепенно включва себе си в импулсите на мислене, чувстване и воля на човешкото същество.

Аналогично, началото на второто пришествие в 1933 – съответстващо на възрастта от 19 в историята на Християнството (измерено от разпятието в 33) – показва началото на “възпламеняването” на Христос. В първият 200-годишен период (1933 до 2133) на второто пришествие, Съществото на Христос е постепенно “възпламенено” за цялото човечество, и е ангажирано в процес на интеграция и трансформация на съдина та на историчното Християнство – носещо волевите, чувствените и мисловните аспекти на Христовият Импулс – за да дойде раждането на себето на Християнството около 2133. Фигури 25 и 26 резюмират раз витието на историята на Християнството, видяна в контекстът на второто пришествие, и интерпретирана в светлината на херметично-астрологични съответствия.

Бележка касаеща датата 4443 посочена във Фигура 26:

Датата 4443 като годината на инкарнация на Майтрея Буда е достигната въз основа на фактът, че лежи точно 5000 години след раждането на Гаутама Буда в 558г. пр.н.е. (виж глава 3, бележки 26 и 34). Инкарна цията на Майтрея Буда ще стане за да възвести една нова епоха за Християнството, когато Христовият Им пулс ще работи директно от Слънцето в Земната астрална аура. Въпреки това, трябва да бъде отбелязано,
че датата 4443 не лежи точно 2500 години след началото на второто пришествие в 1933, а 2510 години. Как да бъде разбирано това?

Новата Епоха, епохата на второто пришествие, обхваща точно 2500 години. В терминологията на съответ ствие между човешкият живот и Църковната история (една година към един век), епохата на второто при шествие съответства на 25 години от човешкият живот. От тези 25 години, 21 години – разпростиращи се от 21 до 42 – са три 7-годишни периода на развитие на себето. В историята на Християнството това съотве тства на периодът от 2133 до 4233, което обхваща централният период на епохата второто пришествие, по време на което Съществото на Христос ще манифестира като себето на Християнството през три 700-годишни исторични периода. Въпреки това, периодът от възрастта 19 до 21 в човешкият живот предста влява едно време на “възпламеняване” на себето в подготовка на раждането на себето на 21. Подобно, сегашният съответстващ период в историята на Християнството (1933 до 2133) съставлява едно време на “възпламеняване” на Съществото на Христос в подготовка за събитието на “раждане” на Христос в негово то второ пришествие като себето на Християнството в 2133. Това е значимостта на сегашният 200-годи шен период (1933-2133) предхождащ централният период на епохата второто пришествие.

Аналогично, значимостта на 200-годишният период след този сърцевинен период, т.е. 200-те години от 4233 до 4433, е че това ще представлява едно време на оттеглене на Съществото на Христос от Земната етерна аура (свързана с Луната), оттегляне към Земната астрална аура (свързана със Слънцето). Това ще завърши до годината 4433, десет години преди инкарнацията на Майтрея Буда. Точно както инкарнацията на Майтрея Буда ще последва десет години след краят на 2500-годишната епоха на второто пришествие, така има съответстващо събитие десет години преди началото на 2500-годишната епоха. 2500-годишната Нова Епоха започна с началото на второто пришествие в 1933, но десет години преди това – на Коледа 1923 – чрез Рудолф Щайнер било осъществено събитието познато като Коледна Основополагаща Среща (Christmas Foundation Meeting). По време на това събитие Рудолф Щайнер свали Основополагащият Ка мък на Любовта (Foundation Stone of Love) от космичните сфери, така че да бъде поставен в сърцата и душите на общността събрана около него (виж Херметична Астрология II, глава 9). Видяна в този истори чен контекст, Коледната Основополагаща Среща стана десет години преди началото на второто пришест вие за да извести това събитие. По този начин огледалният образ на Коледната Основополагаща Среща възвестяваща Новата Епоха (епохата на второто пришествие) е инкарнацията на Майтрея Буда, която ще последва десет години след краят на Новата Епоха, за да извести следващата “Нова Епоха”, по време на която Христос ще работи директно от Слънцето в Земната астрална аура. Видяна в тази светлина, Колед ната Основополагаща Среща стана в духът на импулсът на Майтрея Бодхисатва, учителят на Новата Епо ха, като един историчен паралел към предстоящата Буда инкарнация в 4443.

Във връзка с Фигура 26 се явяват следните дати – като подготовка за началото на второто пришествие в 1933 – като изключително важни:

1894: Прибавяйки ритъмът на Лунният възел (18.61 години) умножен по фактор от 100 (1861 години) към раждането на Христос, това ни довежда до раждането на Рудолф Щайнер в 1861. Прибавайки същото към годината 33 достигаме до годината 1894, когато била публикувана Рудолф Щайнеровата творба “Филосо фия на Свободата”. Тази творба осигурява основата на Рудолф Щайнеровото учение (“Антропософия” или “духовна наука”), което бе дадено на човечеството като едно известяване на приближаването на Хрис тос в неговото второ пришествие.

1900: Тази година, рождената година на Майтрея Буда, била годината в която започнала Рудолф Щайнеро вата работа като духовен учител. Периодът на неговата дейност, 1900 до 1925, бе една подготовка за нача лото на второто пришествие в 1933. Тук става явно взаимоотношението между Рудолф Щайнер и Майтрея Буда. Рудолф Щайнер действа като “Йоан Кръстителят” възвестявайки второто пришествие, но той гово ри за Майтрея Бодхисатва като истинският известител на това събитие. Докато Рудолф Щайнеровата задача бе да насочи към раждането на Съществото на Христос в неговото второ пришествие, Майтрея Бодхисатва прие мисията – в последователност от Рудолф Щайнер – да работи за “раждането” на Христос през неговото второ пришествие като себето на Християнството, което трябва да бъде завършено между 1933 и 2133. Това “раждане” сега бива подготвяно чрез активността на Майтрея Бодхисатва, който до този момент направи много за да осъществи интеграция на езотерично и екзотерично Християнство.

В предстоящето ще обсъдим инкарнацията на Съществото на Христос в неговото второ пришествие, коя то в момента е на път, във връзка със съдината на историчното Християнство. Този процес на инкарнация постепенно става видим тук и там в Католическата Църква, където Майтрея Бодхисатва поде задачата за работа към интеграция на езотерично и екзотерично Християнство, позволявайки на езотеризма да се влее в Църквата. По този начин стъпката на Майтрея Бодхисатва за присъединяване на Римо Католическата Църква може да бъде разгледана във връзка с процесът на инкарнация на Възкръсналият Христос в
неговото второ пришествие, донасяйки с това историчната необходимост за интеграцията на езотерично и екзотерично Християнство. (Виж Херметична Астрология II, глава 9)

Това, че началото на второто пришествие на Христос започнало в 1930-те е засвидетелствано от много хо ра, които са изживяли Възкръсналият от тогава. (Например, виж по-долу думите на Възкръсналият – “Исус на Светлината” – към Сестра Л.Л., католическа монахиня, между 1938 и 1943). Значимостта на вто рото пришествие за Католическата Църква може най-добре да бъде разбрана посредством фактът, че Римо Католическата Църква е най-вече носителят на волевият аспект на Христовият Импулс произлизащ от първото идване (виж Фигура 25).

Римо Католическата Църква – Църквата на Петър – е предавателят на духовното течение установено от Исус Христос чрез Петър.

А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си… “за кого ме мислите?” Симон Петър отговори и рече: “Ти си Христос, Синът на живият Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небе сата; и Аз ти казвам: ти си Петър*, и на тоя камък* ще съградя църквата Си”

(МАТЕЙ xvi, 13-18) (*камък = петра на гръцки = Петър)

Като основоположник – чрез Петър – на Църквата, Исус е духовно обединен с това, което Той призовал към съществуване. Петър бил избран като “камъкът”, основополагащият камък, върху който Христос осно вал своята Църква. От всички Християнски вероизповедания, Римо Католическата Църква – като Църква та на Петър – е тази, при която това основополагане лежи на нивото на волята. В този смисъл Римо Като лическата Църква може да бъде разгледана като първоначалната Църква Майка.

Римо Католическата Църква е Църквата на Петър в смисълът, че всеки папа – сядайки на “столът на Пе тър” – съзнателно идентифицира себе си с продължението на ролята на Петър, апостолът избран от Хрис тос като камъкът, върху който Той основал своята Църква. Едно духовно течение бе установено от Исус Христос – чрез Петър – при Кесария Филипова, и този духовен поток е продължен по-нататък посредст вом всеки следващ папа. В този смисъл папата е живото въплъщение на Христовата воля да “съгради цър квата Си на тоя камък”. По този начин, папата е една видима централна точка – за цялото Християнство – на Вселенската Християнска Църква. Това бе гледната точка на руският философ Владимир Соловьов, който виждал обединяването на различните Християнски вероизповедания като единствената възможност за превъзмогване на Антихриста:

Соловьовото описание отнасящо се до идването на Антихриста, написано малко преди неговата смърт през 1900, може да бъде разгледано като пророчески инспирирано във връзка с изборът стоящ пред чове чеството в краят на двадесетият век: Христос или Антихрист? Този избор съществува в настоящето като резултат от една страна от второто пришествие на Христос и от друга страна като последствие на тъмната страна на второто пришествие, по-точно появяването на Антихриста във втората част на двадесетият век? Дали човешките същества ще се обърнат към Възкръсналият, идващ сега в слава за спасението на Земята и човечеството? Или все повече и повече ще посвещават себе си на каузата на Антихриста, посочен в Библията като Мамона: