Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил

Очевидно е, от природата на тяхното определение, че стъпките въплътени в херметичната астрология предполагат астрономична система идентична с тази на Тихо Брахе (представена в края на 16 век). В тази астрономична система – загубената Египетска система – двете “светила” (Слънцето и Луната) се въртят около Земята, докато планетите както в Коперниковата система, обикалят около Слънцето.
В херметичната астрология най-важните моменти за планетите заедно с техния преход около Слънцето са зодиакалните места – изразени в хелиоцентрична дължина – където те достигат своята максимална висо чина (екзалтация), където херметичните астролози от античността считали, че те упражняват своето най-могъщо влияние. Сегашните хелиоцентрични дължини на планетарните екзалтации са посочени в Табли ца 1. Съответно, най-важните точки за Луната и Слънцето в техните (съответно) месечни и годишни орби ти около Земята са тези зодиакални места, където те достигат своята максимална височина (екзалтация). За Слънцето тази височина е свързана с неговото отклонение, а за Луната е свързана с нейната ширина. Сегашната екзалтация на Слънцето, т.е. зодиакалната дължина на Слънцето по време на ЛС, изразена като геоцентрична дължина в сидералният зодиак е 5½º Близнаци. С оглед на Луната, след като нейната сегаш на екзалтация се променя толкова бързо премествайки се назад по зодиака с повече от 1º за месец, е нуж но периодично да бъде преизчислявано нейното място на екзалтация в зодиака. След като за рамка на хер метичната астрология бе формулирана една чиста хипотеза – че Слънцето, Луната и планетите имат свои екзалтации, където работят най-мощно – тази херметично- астрологична концепция може да бъде провере на (Както и допълнителната хипотеза, че Слънцето, Луната и планетите са най-слаби при тяхното паде ние.). По-късно в тази книга ще разгледаме примери, където тези херметично-астрологични концепции са приложени на практика. Във връзка с това ще бъдат разгледани някои исторически личности, чиито хоро скопи са изчислени спрямо Египетската система, така че валидността на херметично-астрологичната кон цепция за екзалтацията – и допълнителната концепция за падението – може да бъде изучавана с оглед на практическо приложение. (В Приложение V е представено доказателство за валидността на астрологични те карти – познати като херметични карти – базирани на Египетската система.)
Египетската система като мост към по-висша духовна реалност

В тази глава очертахме Египетската астрономична система (идентична с Тихоничната система), което фор мира основата на херметичната астрология*./* С това изключение, че дневната обиколка на Земята около нейната ос не е уточнена в Тихоничната система./ Бе показано как приемането на Египетската на мястото на Коперниковата система може да бъде ефективно при трансформация на съзнанието, което може да до веде до преживяването на космичната реалност. Така че, чрез Египетската система индивидът бива поста вен в центъра на една опитна реалност. Живеейки чрез Египетската система с движението на Слънцето, Луната и планетите всеки ден, може да започне да израства едно ново и съзнателно усещане за взаимовръ зката между индивида и космоса. От една страна движението в дължина на Слънцето, Луната и планетите през знаците на сидералният зодиак може да бъде следвано от ден на ден (16). От друга страна – използва йки стъпките – може да бъде следвано движението в ширина на Луната и планетите (и движението на Слънцето в отклонение) в тяхното изкачване към техните екзалтации и слизане към техните падения, как то и преминаването им през техните възходящи и низходящи възли (в случая на Слънцето, това е негово то прекосяване на точките на ПР и ЕС).

Египетската система е в съгласие с опитната реалност – което може да бъде преживяно чрез сърцето. Еги петската херметична система е човеко-центрична, където човекът е микрокосмос (“малък свят”), част от макрокосмоса (“голям свят”). В микрокосмоса сърцето съответства на Слънцето, а Слънцето е “сърцето” на макрокосмоса., на космоса. Това е в съответствие с херметичната доктрина: “Това което е горе, е като това което е долу, и това което е долу, е като това което е горе” (17). Преместването на съзнанието от гла вата към сърцето води в същото време до една преориентация на съзнанието от виждането на космоса под държано от мозъка към един по-сърдечно ориентиран космос описан от Египетската система, т.е. това кое то е долу в човека, става като това което е горе в космоса. Египетската система е мост към една по-висока духовна реалност, и чрез пренасочването на съзнанието към сърцето започва преживяване на космоса, което съответства астрономично на описанието на космоса дадено чрез Египетската система.
Вътрешното раждане на Христос

Осъзнаването на едно ново сърдечно-центрирано съзнание за света, където съзнанието слиза надолу от главата към сърцето е подпомогнато от едно събитие, което е познато в езотеричната терминология като вътрешно духовно-раждане. Какво е това събитие? Какъв е неговия по-дълбок смисъл?

Едно значение – което може да бъде разгледано като стъпка напред в разбирането на дълбоката тайна на херметичното посвещение – е зачатието/раждането на Христос в сърцето. Точно както неофита в египетс ките мистерии търсил обединение с “Хорус-в-Слънцето”, така стремежът на духовно търсещият в херме тичният път е да отвори своето сърце към Христос. Хорусовите мистерии на древен Египет, развивани най-вече от свещениците на Хермес, могат да бъдат разгледани като подготовка за идването на Христос.
Духовното виждане на Изис и Хорус – Хорус, едно Слънчево същество, детето на Изис – бе пред-Христия нският двойник на Мадона с дете. Нещо от тази мистерия е изразено в известната рисунка от ренесансо вият художник Рафаел – рисунката известна като Сикстинската Мадона, сега в Дрезден, Източна Гер мания – където Дева Мария, носейки детето в своите ръце се появява в облаците на небесно син фон. Пре образувайки Дева Мария към небесните сфери, това е като Рафаел да е имал визия за Изис и Хорус – кра лицата на небето с нейното Слънчево дете – обрисувани в рамката на тази небесна визия като земни фигу ри на Мария и детето Исус.

Мария бе тази, която имаше архетипното преживяване на чисто вътрешно зачатие:

С изричането на тези думи, нейното сърце се отваря към душата на спускащото се дете и бе осъществено зачатие на напълно различно ниво от това на физическото зачатие – “непорочно зачатие” (18).

По-късно в своя живот тя преживя едно вътрешно духовно раждане в неговият езотеричен смисъл, ражда нето на Христос в сърцето. Това се случило по време на последния й разговор с Исус, преди да отиде на кръщенето на река Йордан (19). По време на кръщенето Христос се спуска да се обедини с Исус – което е предадено чрез образа на гълъба спускащ се от небесата – но по време на разговора между Мария и Исус предхождащ това събитие, сърцето на Мария се отвори към Христос слизащ от космоса. Нейното сърце се отвори и тя прие духът на Христос: това е вътрешното духовно-раждане в своя езотеричен смисъл.

Мария бе първото човешко същество преживяло това събитие на раждането на Христос в сърцето, но в 20 век ще бъде дадена възможност на много човешки същества да преживеят вътрешното духовно-раждане. Това е свързано с второто пришествие на Христос, което се случва в този век. Както българският духовен учител Беинса Дуно (1864-1944) каза по-рано през този век:

Вътрешното приемане на Христос, водещо до вътрешно-духовно раждане (раждането на Христос в сърце то), носи със себе си промяна на центъра на съзнанието – от главата към сърцето. Това е целта на херме тичният път, към който принадлежи херметичната астрология. С тази промяна на центъра на съзнанието израства едно ново сърдечно-центрирано съзнание за космоса, съответстващо на астрономичният свето глед представян чрез Египетската система. Херметичната астрология използва Египетската система за из числението на хороскопи, но дори без интерес в астрологията движенията на небесните тела могат да бъдат следвани от ден на ден, от което може да израсте едно ново отношение към космоса – такова, в което човешкото същество се чувства като един микрокосмос, който е част от макрокосмосът. Най-важно за това е вътрешното взаимоотношение между сърцето и Слънцето, според херметичното съответствие между сърцето в микрокосмосът и Слънцето в макрокосмосът.

Осъществяването на тази опитност е вътрешното духовно-раждане – раждането на Христос в човешкото сърце – посредством което сърцето става тайнствено въздигнато към Слънцето. По този начин вътреш ното духовно-раждане е двойника в 20 век на това, което бе целта на Хермесовите мистерии в древен Еги пет: съюз с “Хорус-живеещ-в-Слънцето”. Древната макрокосмична мистерия на съюз с “Хорус-живеещ-в-Слънцето” е сега – в 20 век – мистерия на макрокосмоса, на съюза на Христос с човешкото сърце. От осъз наването на тази мистерия моралната истина на Египетската система може да бъде директно преживяна; може да бъде почувствана със сърцето.

Съществото което наричаме Христос, който бе обединен в пред-Християнските времена със Слънцето е сега – от мистерията на Разпятието – обединен със Земята. От както Христос е водещият дух на Земята и човечеството, е истина от морална гледна точка, че Слънцето обикаля около Земята, дори ако съвременна та астрономия е загрижена с това, че Земята обикаля около Слънцето. Гледната точка на съвременната астрономия е тази на изчисления приложени към физичните явления, докато Египетската система се отна ся до вътрешните реалности и към територията на моралната истина. (Както ще стане известно по-нататък в тази книга, Египетската система е не само морална истинна, т.е. тя е истинна за човешката душа.)

В 1600/1601г., когато Тихо Брахе и Йохан Кеплер се срещнали за да развият съвременният астрологичен светоглед, Коперниковата хелиоцентрична система била избрана пред Египетската (Тихонична) система. Коперниковата система – поради това че обяснява физическите явления така добре – стана основа на материализма, което доведе до изживяването на “изоставеност на душата”, където човешкото същество се чувства откъснато от духовната реалност на космоса. Живота с Коперниковата система доведе до един материалистичен свят, в който вниманието на човешкото същество е фокусирано над физичните явления, над външните реалности на живота.

Въпреки това, през 20 век се забелязва нарастване на интереса към астрологията в световен мащаб, което показва събуждане на душата. Астрологията е наука за душата и хороскопа с право е наречен “карта на душата”. Въпреки преобладаващият материализъм, настъпва събуждане към вътрешните реалности на живота. Чрез астрологията съвременният човек е в търсене на своята душа, на тази част от него, която е свързана с космичните реалности на съществуване. Той отново започва да търси духовната реалност на космоса. И точно както преди 4 века възприемането на Коперниковата пред Египетската (Тихонична) система можа да доведе до материализъм, сега приемането на Египетската система може да доведе до едно ново съзнаване за вътрешните реалности, до едно събуждане на душата и ново взаимоотношение с космоса, в който индивидът достига до преживяване на себе си като микрокосмична част в макрокосмич ния свят. Живеейки с Египетската система, това отваря път от духовната безизходица, която произлезе преди четири века след възприемането на Коперниковата система.

Коперниковата система поставя физическото Слънце в центърът на слънчевата система. Въпреки това, Египетската система като наново повдигната в херметичната астрология в края на 20 век, поставя духов ното Слънце – Исус Христос – в центърът, в ядрото на вътрешната, морална и духовна реалност. Той е “светлината на света” (Йоан ix, 5). След неговата смърт и възкръсване на Разпятието “всяка власт на небе то и земята” била дадена на Исус Христос (Матея ХХІІІ,18). Той е моралният и духовен център на света на вътрешните реалности. Той е също основният камък на Египетската система в нейното ново приложе ние в херметичната астрология. Това е основата върху която би следвало да бъде построен новият свето вен ред, който ще израсне в бъдеще. Този нов – духовен и морален – световен ред един ден ще замести ма териализма, като последният е основан на изчисленията според физичните явления и върху концепцията, че физическото Слънце е центърът. В този момент една нова астрономична система бива извикана за да допълни – може би един ден да замести – Коперниканската хелиоцентрична система. И системата предста вена от Тихо Брахе в зората на научната епоха, която е предопределена да служи като астрономична осно ва на новият световен ред. Въпреки че бе подмината в дните на Тихо Брахе, сега е дошло времето, когато изгубената Египетска система – формулирана наново за научната епоха от Тихо Брахе – следва да дойде от само себе си. В този смисъл предсмъртните думи на Тихо – “нека не изглежда да съм живял напразно” – са зов към съдбата на човечеството в неговият най-тъмен час, в часа на кулминацията на материалистич ният триумфиращ поход през света.

Да се вземе Египетската система, живеейки с нея всекидневно може да бъде първата стъпка към тран сформация на съзнанието – чрез благодатта на непорочното зачатие, или раждането на Христос в сърцето – водещо до едно ново сърдечно-центрирано, вместо мозъчно-центрирано съзнание за света. Това ново “сърдечно съзнание” е може би Новата Епоха, Епохата на Второто Пришествие на Христос, която започна ла в началото на 20 век (виж глава 3).

Човешките сърца са царството на Исус Христос, както и той самият говори за това в началото на неговото второ идване по-рано този век:

Има една древна херметична поговорка, цитирана в Corpus Hermeticum: “Слънцето грее най-силно над ця лата вселена, озарявайки и двата свята: света горе и света долу” (23). Към тази херметична максима може да бъде добавено моралната истина, която е тук долу на Земята, че човек намира Христос – “светлината на света” (духовното Слънце) – което дава смисъл на живота, и чрез чиято благодат може да се разпръсне съкровена светлина, “озарявайки и двата свята: света горе и света долу”.

(15) – Meditations on Tarot (прев. Р. Поуел, Amity, Warwick NY, 1985)

(22) – Сетра Л.Л. Supremo Appello (Рим, 1969; прев. От немското издание: Hochster Ruf, Paris Verlag, Hauteville, Switzerland, 1974, стр. 44-45). Supremo Appello е първият от трите тома на откровение на Исус Христос към италианска монахиня, дадени между 1938 и 1943 г., около времето на началото на второто пришествие.

ГЛАВА ТРЕТА

ЕВОЛЮЦИЯТА В СВЕТЛИНАТА НА ХЕРМЕТИЧНАТА АСТРОЛОГИЯ

(ASCLEPIUS III, 30; прев. 349-351 стр.)

В глава 1 бе представена концепцията за екзалтациите (hypsomata) в херметичната астрология със специал но отношение към екзалтацията на Слънцето. Бе посочено, че Слънцето е екзалтирано или в управление когато достигне своята най-голяма височина, която е в деня на ЛС. Когато е в своята най-голяма височи на, Слънцето е най-мощно: това е концепцията за екзалтацията поддържана от античните херметични астролози. Днешната екзалтация на Слънцето – дадена чрез сегашното местонахождение на точката на ЛС в сидералният зодиак е 5½º Близнаци.

В глава 2 бе отбелязано, че традиционният градус на Слънчевата екзалтация е 19º Овен. Бе посочено как това може да бъде разгледано като основната екзалтация на Слънцето, където Слънцето е било в екзалта ция през 20590г. пр.н.е., когато точката на ЛС бе на 19º Овен. От тогава (в следствие на прецесията) точка та на ЛС се премества назад през зодиака, минавайки от 19º Овен до днешното й местонахождение на 5½º Близнаци.

Защо датата 20590г. пр.н.е. е талкова важна? Как може да бъде погледната в един еволюционен контекст, в светлината на херметичната астрология?

Първо, трябва да бъде отбелязано, че основният показател за еволюцията не е точката на ЛС, а точката на ПР. В херметично-астрологичната традиция мястото на точката на ПР в зодиака е тази, която показва фо на на духовното влияние през определена епоха. Точката на ЛС, бидейки на 90º след мястото на точката на ПР в зодиака, може да бъде взета като показател, защото нейното движение е в точно съответствие с това на точката на ПР. Все пак е прието отнасянето към “прецесията на равноденствията”, а не към “пре цесията на слънцестоенията”, въпреки че двете движения са напълно еквивалентни.

В херметичната астрология мястото на точката на ПР в зодиака показва началната точка на Слънчевият цикъл от стъпки в отклонение (виж глава 1). Това следователно е точката в зодиака където един нов слън чев импулс извлечен от сферата на сидералният зодиак започва да се развива по време на курса на година та. Цикълът на природата, който отговаря точно на Слънчевото отклонително движение (стъпки на Слън цето), започва нов период на растеж през пролетта, около времето на ПР (това се отнася за северната полу сфера). Това представлява вдишването на нов зодиакален импулс в началото на своя цикъл от стъпки, кое то след това се развива през растеж (пролет), експанзия (лято), упадък (есен) и свиване (зима) – съответст ващи на стъпките на Слънцето при неговото движение в отклонение по време на курса на годината. Пора ди тази причина точката на ПР се разглежда в херметичната традиция като точка на вливане на нови зодиа кални сили. Това поражда зодиакалните епохи, определени от мястото на точката на ПР в различните зна ци на сидералният зодиак, определен от прецесията на равноденствията.

В днешно време в херметичната традиция и в сидералната астрология, мястото на точката на ПР бе опре делено като 5½º Риби в сидералният зодиак (1). Това – а не сидералната дължина на точката на ЛС на 5½º Близнаци – се счита за зодиакалният показател на еволюцията. Поради сегашното местонахождение на точката на ПР в знака Риби, сегашната епоха е епохата на Риби. Знаейки скоростта на прецесията на точ ката на ПР е възможно да се изчисли кога тя ще премине от Риби в следващият знак Водолей. Точната да та когато точката на ПР ще влезе в знака Водолей е 2375г. сл.н.е., ознаменувайки края на епохата Риби и началото на епохата на Водолея (2).

Следвайки прецесията на равноденствията – регресията на точката на ПР през знаците на сидералният зодиак – се очертават различни епохи, всяка с продължителност от 2160г. Средната продължителност на

Според херметичният начин на мислене, всички събития в космоса имат своя паралел на Земята. От херме тична гледна точка има паралелни истории на небето и Земята. Мястото на точката на ПР в определен знак на зодиака – пораждащо една астрологична епоха – е факт от космичната история. За херметиците – прилагайки херметичната аксиома “както горе, така и долу” – всяка зодиакална епоха в космичната исто рия (“горе”) се отразява на Земята (“долу”). В херметичната астрология историчните епохи отразени долу в земната история – отразяващи развитието на зодиакалните епохи в космичната история – се обозначават като културни епохи. Но преди да погледнем как културните епохи – исторични епохи с продължителност 2160г. – са свързани с последователността на зодиакалните епохи е нужно да се разгледа един по-основен въпрос за същността на феномена свързан с прецесията на равноденствията. Какъв феномен може да бъде наблюдаван на Земята (“долу”) – гледайки цялото човечество – съответстващ на прецесията на равноденст вията (“горе”)?

За херметика историята е много повече от Дарвиновите “борба за съществуване” и “естествен подбор”. Та зи концепция може да е валидна на по-ниско ниво на биологичен живот, но е незадоволителна за описани ето на еволюцията на човека. Според херметичното учение:

Върховният Бог запазил от злото (доколкото разумно могъл), благоволявайки да надари съзнанията на хората с интелект, знание и интуиция. Поради добродетелността на тези дарове ние стоим по-високо от зверовете; и чрез тези и само тези, ние можем да избегнем капаните, и измамите, и покварата на злото. (3)

Човек има таланти и способности от напълно различен характер от тези на животинското царство. Тези по-висши умения – тези които могат да бъдат наречени духовни – дават възможност на човека да се издиг не над слепият, инстинктивен живот на природата и да се сдобие с възможността за разделяне между доб ро и зло. Големите религии – най-вече в примерите положени от техните основатели и основни представи тели – свидетелстват, че човек е надарен със способности, които могат да го доведат до изключително нап реднали нива на развитие. Хермес, Питагор, Платон, Плотин, Парацелз, Якоб Бьоме – това е споменаване само на няколко имена на тези, които представяха и се бяха посветили на херметичната традиция – всич ки те свидетелстват за възможността на човешкото същество да развие по-висши способности за позна ние. Херметичният поглед на историята е този на обучаващото се съзнание, където историчният напредък показва възможността за индивида да придобива дори по-висши нива на съзнание. Те се придобиват отчас ти следвайки духовен път на развитие, като херметичният път на посвещение, и отчасти по пътя на естест вено развитие на еволюцията.

Тази еволюция е съдействащият фактор за духовното развитие на човека и това е видимо чрез сравнение то на напредналите способности на съвременният човек в сравнение с тези на гърците, или дори по-рано, с тези на египтяните. С други думи, има различни нива на съзнание, което бива изразено в различни исто рични епохи и това е момента, където се вижда паралел между човешката история и космичната история. С разгръщането на космичната история – показана чрез прецесията на равноденствията, регресията на точ ката на ПР през последователните зодиакални знаци – следва съответствие на развитие на съзнанието тук долу в земната история. Това се проявява исторично като възхода и падението на различни култури: Еги петската цивилизация, Гръцката, Римската и т.н. Разглеждайки тази последователност на цивилизованите култури, бива изразено развитието на съзнанието. Още повече, че този напредък може да бъде видян да става на различни нива. Римските граждани при император Август имат ясно развитие на различно ниво на съзнание от обитателите край Нил при властването на фараонът Икхнатон. Различните исторични епо хи, при които се развиват различни нива на съзнание – съвпадащи с възхода и падението на различни ци вилизации и техните култури – са познати като културни епохи*. Но как биват определени културните епо хи? Каква е връзката между културните епохи и астрологичните епохи? Каква е същността на съответстви ето между тях? /* Според знанието на автора, терминът културни епохи бил представен от Рудолф Щай нер за описването на големи цикли на възход и падение на цивилизации./