Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил



страница6/25
Дата22.07.2016
Размер4.25 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25
Културните епохи

Отговори на тези въпроси ще осигури един преглед на историята, от който ще се види, че културните епо хи преминават в точен паралел с астрологичните епохи. Както има последователност на астрологичните епохи, всяка с продължителност 2160г., определена от регресията на точката на ПР през зодиака, така – протичащи паралелно на Земята – има последователност на културните епохи, всяка с продължителност 2160г., съвпадащи с възхода и падението на последователни култури. Това е картината в перспектива на историята разкрита от херметичната астрология, базирана на херметичният принцип за паралелни исто рии на небето и на Земята. По-нататък, ще бъде възможно да поставим годината 20590 пр.н.е. в контекста на тази херметична картина в перспектива на еволюцията, и от там нататък да придобием някаква идея за важността на тази дата.

Първо, нужно е да бъдат взети в предвид различни фактори, като най-важният е културните епохи проти чащи паралелно с астрологичните епохи, но не идентично с тях. Винаги има едно времево изоставане меж ду началото на една астрологична епоха и съответстващото начало на една културна епоха. Датите на раз личните астрологични епохи – простиращи се назад във времето от 2375г. пр.н.е. (началото на епохата на Водолея) – са вписани в Таблица 2, където продължителността на всяка епоха е пресметната да бъде точно 2160 години*. /* Тук 2375г. сл.н.е. е изчислена като краят на епохата Риби/началото на епохата на Водолея. Това почти точно съответства на датата изчислена от Нейл Михалсен, Американските Сидерал ни Ефемериди (San Diego, 1981г.), където 2376г. е вписана като края на епохата Риби. В Таблица 2 начало то на епохата на Риби е приета за 215г. сл.н.е., точно 2160 години преди 2375г. сл.н.е. Този интервал от 2160г. приема, че скоростта на прецесията е точно един градус за 72 години, така че 2160 години (30х72) се изисква за точка на ПР да регресира през 30-те градуса на знак от зодиака. Приемането на 2160 години за всяка зодиакална епоха – формиращо основата на Таблица 2 – е оправдано ако се вземе в предвид це лият цикъл на прецесията, като средната скорост на прецесията е почти точно 1º за 72г. Въпреки това, през определена зодиакална епоха точката на прецесията може/

От Таблица 2 може да се види, че годината 20590г. пр.н.е. попада в Епохата Козирог. Но какво е взаимоот ношението между културната история и датите в Таблица 2? Възможно ли е да говорим за която и да било културна история в такова далечно време?

Като начална точка, нека разгледаме твърдението на Хюго Уинкер от неговата книга върху Вавилонската култура:

Реформацията на календара, която определя влизането в Овен е засвидетелствана исторично. Това би ло осъществено от вавилонският крал Набонасар. Епохата Овен е пресметната от 747г. пр.н.е., начало то на неговото управление, и тази година била използвана от цялата астрономия и хронология на антич ността.” (5)

Хюго Уинкер е прав в своето отстояване, че Епохата Набонасар започваща 747г. пр.н.е. била използвана от цялата астрономия и хронология на античността, което било отбелязано от Птоломей, който писал: “От тази година ние притежаваме древните наблюдения, които практически продължават до наши дни.” (6). Епохата Набонасар започва в първият ден на (Египетският) месец Тот в 747г. пр.н.е., което е 26 Февру ари 747г. пр.н.е. в Юлианският календар (7). Въпреки всичко, както може да се види от Таблица 2, това ко ето е несъвместимо с астрономичните фактори е отстояваното от Уинкер, че “епохата Овен е малко да ва рира, водещо до зодиакална епоха, която не е точно 2160 години в продължителност, в случай на което да тите вписани в Таблица 2 следва да бъдат коригирани. Например, в Американските Сидерални Ефемериди 221г. пр.н.е. е датата посочена за начало на епохата Риби, което дава различие от 6г. от датите в Таблица
2. Това различие се появява поради това, че сегашната скорост на прецесията е 71½г., а не 72г. При поло жение, че скоростта на прецесията варира около средните 72 г. за 1º, годините в Таблица 2 са приети като средни дати около които реалната варира с няколко години.

Изчислена от годината 747г. пр.н.е.”. (Таблица 2 представя влизането на точката на ПР в Овен – означавай ки началото на епохата Овен в астрономичен смисъл – като 1946г. пр.н.е.) Има несъответствие от 1199г. между астрономичната дата на влизането на точката на ПР в Овен (в 1946г. пр.н.е.) и културната епоха – посочена от Хюго Уинкер като “епохата на Овена” – която започна през 747г. пр.н.е. Този период от 1199 г. е в същност времевото забавяне между началото на нова астрономична епоха и съответстващата й култу рна епоха. Само в смисъла на културната епоха Овен – и не на астрономичната епоха Овен – е уместна идентификацията на Хюго Уинкер показваща периода започващ в 747г. пр.н.е. Това може да бъде изясне но при едно по-внимателно вглеждане в годината 747 пр.н.е., за да се види дали наистина тази година от белязва началото на една нова културна епоха.

Чрез разшифроването на клинообразни текстове, бе потвърдено твърдението на Птоломей (цитирано по-горе) засягащо годината 747 пр.н.е. От клинообразните източници е ясно, че данните за астрономични наблюдения започнали в средата на осми век пр.н.е. Още повече, че основаването на Рим става в средата на осми век пр.н.е., и един източник – Quintus Fabius – дава 21 Април 747г. пр.н.е. като годината на основа ване на Рим (9). Това показва формирането на една нова култура и трансформацията на една стара: в Рим, който бе основан по това време, и във Вавилон, където започнали астрономичните наблюдения. Подобно се предполага, че около средата на осми век пр.н.е. били написани големите епични творби на Омир – Илиада и Одисея – които в продължение на стотици години служеха като пътеводна светлина в гръцкият културен живот. Не дълго след Омир започнала да се проявява и гръцката философия като основен елеме нт на гръцката култура.

Всички тези събития и развития са знаци, че започва една нова културна епоха в средата на осми век пр.н. е. Ако тази нова епоха се свърже с Овен, както пише Хюго Уинкер, тогава не се има предвид периода от 1946г. пр.н.е. до 215г. пр.н.е. (виж Таблица 2), а по-скоро паралелен период от 2160г. простиращ се от 747г. пр.н.е. до 1414г. сл.н.е. Първият период е астрономичната епоха Овен, а вторият е културната епо ха Овен. Става въпрос за космична история и паралелна история на Земята. Събитието в космичната исто рия е навлизането на точката на ПР в знака Овен през 1946г. пр.н.е.; и след едно времево забавяне от 1199 г., като паралел в земната история започва културната епоха Овен, през 747г. пр.н.е. Но защо има времево забавяне? Каква е важността на периода от 1199 години?

Времево забавяне от дванадесет века

Едно времево забавяне между началото на една нова астрологична епоха и началото на съответстващата й културна епоха посочва една постепенна трансформация, която започва подсъзнателно и преминава в съз нанието след като измине определена продължителност от време. Преминаването на точката на ПР през знаците от зодиака е свързано с трансформацията на съзнанието, където израстват нови нива на съзнание свързани с всеки знак на зодиака. Но трансформацията към едно ново ниво на съзнание нараства веднага след навлизането на точката на ПР в нов зодиакален знак. По-скоро, първоначално настъпва в един подсъз нателен слой, и като последствие прониква в съзнанието – работещо като културен импулс – едва когато трансформацията е достигнала определено ниво. Времевото забавяне е нужно за задействането на транс формацията на съзнанието, до навлизането на съзнателен слой на съзнание, когато може да започне да ра боти външно като културен импулс.

Ако отношението на подсъзнателният слой към съзнателният слой се вземе като 5:4, тогава трансформа цията преминава в съзнанието след пет-девети от изминалият период, по време на който е работил транс формационният импулс. Съотношението 5:4 разделя периода на 1200+960 години, като 1200 е пет-девети от 2160 години. Въпреки това, точният период не е 1200, а 1199, което е във връзка с един астрономичен феномен на планетата Венера. Това е феноменът предлагащ ключа към времевото забавяне между начало то на една нова астрологична епоха и нейното исторично проявление като началото на една нова културна епоха.
Пентаграмата на Венера

Защо астрономичният ритъм от 1199 години на Венера да определя времевото забавяне между началото на една астрономична епоха и съответстващата културна епоха? Какво общо има този астрономичен ри тъм с процеса на трансформация на нов зодиакален импулс в културен импулс?

В предстоящото ще бъде обяснена така наречената пентаграма на Венера (виж Фигура 10), и ще бъде пока зано, че периода на завъртане на пентаграмата на Венера около сидералният зодиак е 1199 години. Както движението на точката на ПР (прецесията на равноденствията), въртенето на пентаграмата е назад, т.е. тя
регресира през сидералният зодиак. Но докато за точката на ПР са нужни 25920 години (12 х 2160) за да регресира през дванадесетте знака на зодиака, пентаграмата на Венера се предвижва през целият зодиак за 1199 години.

В продължителността от време, което е нужно за пълен кръг на прецесията на равноденствията през сиде ралният зодиак (25920 години), пентаграмата на Венера прави 21½ завъртания (21½ х 1199 = 25.778½г.). Отношението на цикълът на пентаграмата на Венера (1199) към това на прецесията на равноденствията (25920) е малко по-малко от отношението на едно към двадесет и четири, което е отношението на един час към един ден. С други думи, ако целият цикъл на прецесията бъде оприличен на “световен ден”, тога ва завъртането на пентаграмата на Венера е като преминаването на един “световен час”. Когато започне нова астрологична епоха, означена от навлизането на точката на ПР в нов зодиакален знак, изминава един “световен час” преди новият зодиакален импулс да бъде регистриран като културен феномен, и този ход на времето се измерва чрез завъртането на пентаграмата на Венера. Един нов импулс започва да работи на духовно ниво след като точката на ПР влезе в нов зодиакален знак, но трябва да премине от космичните реалности, и ротацията на пентаграмата на Венера служи да посочи посредничеството на космичните сили от сферата на зодиака. Пентаграмата на Венера действа като космически трансформатор понижаващ зодиакалният импулс, който действа на едно много високо ниво, на едно религиозно ниво, към това да стане един социален импулс, който работи на едно по-човешко ниво.

Съдбата на Hermetica – писания съдържащи учения приписвани на Хермес Трисмегистус – предлага пример за работата на 1199-годишният ритъм на пентаграмата на Венера. Според Уолтър Скот, ученият който преведе Hermetica на английски, “гръцкият оригинал на латинската Asclepius Книга III била написа на в година или две около 270г. сл.н.е.” (10). 1199 години по-късно, Марсилио Фичино от Платоновата Академия във Флоренция работи върху превода на латински на Corpus Hermeticum, който бе публикуван в 1471г. (11). И двете, Asclepius и Corpus Hermeticum принадлежат на Hermetica, писанията включващи ре лигиозни текстове на откровение на херметици в ранните векове на Християнската епоха. Това, което би ло разкрито по това време като част от един религиозен импулс, стана – дванадесет столетия по-късно – основата на един социален импулс действащ по време на Ренесанса, произтичащ от Платоновата академия във Флоренция, самото сърце на Ренесансовата култура. Откровението на Хермес Трисмегистус, така как то било записано в Hermetica, става около началото на новата зодиакална епоха на Риби (12). То излиза на яве като културен импулс в Ренесансова Италия дванадесет века по-късно, в ранната част на съответства щата културна епоха. Това е само един пример за 1199-годишният ритъм на пентаграмата на Венера, кое то илюстрира как един религиозен импулс може да стане социален импулс дванадесет века по-късно.

За да се разбере как става 1199-годишният период на Венера, ще бъде от полза да погледнем осем годиш ният период на Венера. След около осем години Венера се завръща на същата сидерална дължина (сидера лен период), като едновременно с това се връща към същата фаза в отношението към Слънцето (синоди чен период). Така за осем години има цяло число на сидерални завъртания на Венера, което може да бъде изразено приблизително чрез следното уравнение:

8 Слънчеви години = 5 синодични периода = 13 сидерални завъртания

на Венера на Венера

Синодичният период е интервалът между два последователни съвпада на Венера и Слънцето, където съв падите са от същият вид, т.е. или два горни или два долни съвпада. (Долният съвпад се случва когато Вене ра преминава между Земята и Слънцето, а горният съвпад, когато Венера е в по-отдалечената страна на Слънцето, зад Слънцето) Синодичният период, по време на който Венера преминава през всички възмож ни фази на връзка към Слънцето е 583.9205 дни. Сидералното завъртане на Венера е 224.7008 дни, перио дът на време, който се изисква от Венера за да направи своето завъртане около Слънцето като премине през дванадесетте знака на сидералният зодиак, връщайки се към съвпада със същата фиксирана звезда в зодиака. Замествайки тези стойности в горното уравнение, включително продължителността на една Слън чева година (365.25636 дни е продължителността от време нужна за Слънцето да направи пълно завъртане през сидералният зодиак) уравнението може да бъде изразено по следният начин:

5 синодични периода на Венера = 5 х 583.9205 = 2919.6025

8 Слънчеви години (сидерални) = 8 х 365.25636 = 2922.0508

13 сидерални периода на Венера = 13 х 224.7008 = 2921.1104

Тук приблизителните различия са 2.45 дни и 0.94 дни, след като 2922.0508-2919.6025=2.4483 и 2922.0508-2921.1104=0.9404.

Във връзка с годината (дадена чрез периода на осем сидерални Слънчеви години), Венера е в съвпад със същата фиксирана звезда с 0.94 дни по-рано на всеки осем години и се завръща на същата фаза спрямо Слънцето 2.45 дни по-рано всеки осем години. Тук несъответствието между сидералните и синодичните


периоди на Венера е 2½ дни. Тази сума е много добра като приблизителност, и е разбираемо, че вавилон ците използвали осем годишният период на Венера за изчисляване на движенията на планетите (13).

За да извлечем 1199-годишният период на Венера ще бъде от полза да се разгледа една диаграма на долни те съвпади на Венера със Слънцето във връзка със сидералният зодиак за период от осем години (виж Фи гура 11). Като не броим долните съвпади между Венера и Слънцето в началото на осем годишният пери од, излизат 5 долни съвпада за тези осем години. Поради правилността на движението на Венера, правей ки пет долни съвпада със Слънцето за период от осем години, зодиакалните дължини на тези долни съвпа ди са повече или по-малко на равно разстояние, на 144 градусови интервали около зодиака. Следвайки пътя от един долен съвпад към следващият се очертава една пентаграма (петолъчка). Въпреки това, както може да се види от Фигура 10, петият долен съвпад [5], който завършва пентаграмата на съвпада точно с първоначалната точка [0]. Това е защото осем годишният период не е точен. В същност, петата точка от пентаграмата, отбелязана от петият долен съвпад [5] е около 2.4 градуса от първоначалният съвпад [0]. Точките на пентаграмата регресират 2.4 градуса на всеки осем години, и пентаграмата на Венера бавно се завърта през сидералният зодиак.

Може да се види, че един нов период за Венера може да бъде извлечен от разглеждането на продължител ността от време нужна за пентаграмата на Венера да направи пълно завъртане назад през зодиака. Какъв е периода на завъртане на Венера през сидералният зодиак?

След като скоростта на регресията на пентаграмата е приблизително 2.4 градуса за осем години, тогава пълният цикъл на регресия през 360 градусовият кръг на зодиака продължава приблизително (360/2.4) х 8 = 1200 години. Точните периоди на отношенията са:

1199 Слънчеви години =750 синодични периода =1949 сидерални завър-

на Венера тания на Венера

След като една (сидерална) Слънчева година е 365.25636 дни, един синодичен период на Венера е 583.9205 дни, и едно сидерално завъртане на Венера е 224.7008 дни, този период на отношения може да бъде отразен в дни по следният начин:

750 синодични периода на Венера = 437,940.3750 дни

1199 Слънчеви години (сидерални) = 437,942.3756 дни

1949 сидерални завъртания на Венера = 437,941.8592 дни

Тук приблизителните различия са 2 дни и 0.5 дни след като 437,942.3756- 437,940.3750=2.0006 дни и 437,942.3756-437,941.8592=0.5164 дни.

Трябва да бъде отбелязано, че при разглеждането на пентаграмата на Венера във връзка със сидералният зодиак в по-горните изчисления са използвани сидералните Слънчеви години. (Сидералната година е 365.25636 дни, продължителността от време нужна за Слънцето да премине през дванадесетте знака на зодиака, връщайки се към съвпад със същата фиксирана звезда.) Гледайки приблизителните различия представени в по-горното изчисление, става ясно, че само два дни преди завършването на периода от 1199 (сидерални) Слънчеви години Венера е в съвпад със същата фиксирана звезда (сидерален период). Тук има разминаване от 1½ дни между сидералните и синодичните периоди на Венера. От това става ясно, че 1199-годишният период на Венера е дори по-точен от осем годишният период.

Трябва да бъде отбелязано още, че 1199 Слънчеви години се равняват на 1199.0464 тропикални Слънчеви години, където тропикалната година – продължителността от време нужна за Слънцето да се завърне към точката на ПР (365.2422 дни) – е общоприетото измерване на годината. С оглед на общоприетото времево изчисление, 1199 сидерални Слънчеви години съответстват на 1199 години и 17 дни (=1199.0464 години). Уравнявайки завъртането на пентаграмата на Венера през сидералният зодиак с времевото забавяне между началото на една астрологична епоха и началото на съответстващата й културна епоха, времевото забавяне възлиза на 1199 години плюс две и половина седмици.

Цикълът на пентаграмата на Венера (750 синодични периода в 1199 години и 15 дни) може да бъде раз гледан като космичен показател за постепенната трансформация на съзнанието в дадена астрологична епо ха. Тук може да бъде представена аналогия с едно цвете. Имаме засадено семе, което развива корен и стъб ло; от стъблото израстват листа и накрая цветето разцъфва. Аналогично, семето за развитието на едно но во ниво на съзнание е засято когато точката на ПР влиза в нов знак от зодиака. Кръговите движения на Ве нера са показател към трансформационният процес от старото към новото съзнание – аналогично с израст ването на едно невидимо “стъбло”. Накрая това води до едно “цвете” – като последното е разцъфтяването на културни импулси родени от новото ниво на съзнание, което разцъфва в съзнателността. Това израст ване става за 1199 години, отразено в завъртането на пентаграмата на Венера през зодиака.

1199 години след като започне една нова астрологична епоха се ражда свързаната с нея културна епоха (резултат на едно ново ниво на съзнание). Тази културна епоха се развива паралелно – но с времево забавя
не от дванадесет века – с “космичната история” на преминаването на точката на ПР през свързаният с нея знак на зодиака. Когато точката на ПР премине в следващият знак от зодиака, културната епоха продължа ва, но започва трансформация дължаща се на развитието на семето на следващата културна епоха, което ще даде плодове след още дванадесет века. Тези паралелни истории на небето и Земята – преминаването на точката на ПР през знаците на зодиака (определящо различните астрологични епохи), и съответстващи те културни епохи започващи 1199 години по-късно – са показани на Фигура 11.
Културните епохи Риби, Овен и Телец

От Фигура 11 може да се види, че в настоящият момент сме в културната епоха Риби, която започва през 1414г. сл.н.е. В същност, ние сме в тази част от културната епоха Риби, първата половина (14), по време на която точката на ПР е все още в знака Риби. Във втората половина на тази културна епоха точката на ПР ще бъде в знака Водолей. Последните дванадесет века от културната епоха са “смесени” – в смисъл, че през това време се случва трансформация на съзнанието свързана с навлизането на точката на ПР в нов зо диакален знак. Въпреки това, след по-малко от четиристотин години точката на ПР ще влезе в новият зодиакален знак Водолей, и трансформацията на сегашното съзнание-Риби ще доведе до разцвета на една нова култура – културата на Водолея – от 3574г. пр.н.е. нататък. Културата на Водолея ще отразява Водолейският тип съзнание – като последното представлява трансформацията и развитието на сегашното съзнание-Риби. Трансформацията от съзнание-Риби към съзнание-Водолей ще се случи по време на последните дванадесет века от културната епоха на Риби – от 2375 до 3574 – през което време точката на ПР ще регресира през знака Водолей, така че втората част от културната епоха на Риби може да се счита за “смесена”. Когато тази трансформация на съзнанието е завършена – след дванадесет вековната регресия на точката на ПР през знака Водолей – културата на Водолея ще разцъфти, давайки израстването на културната епоха на Водолея (3574 до 5734 – виж Фигура 11) .

Културната епоха може да бъде изучавана от две различни перспективи: вътрешна и външна перспектива. Външната перспектива е фокусирана над външният аспект на новата култура – нейните географски цент рове на развитие и формите които взема – докато вътрешната култура гледа на типа съзнание свързано с новата култура. От гледна точка на нашата култура, културата на Риби, тя измести културата на Овен, коя то започна през 747г. пр.н.е. Някои от аспектите свързани с началото на културата на Овен вече бяха спо менати по-горе (основаването на Рим и т.н.).

Географското местонахождение на центровете на развитие на културната епоха Овен бяха определени от основаването на Рим – около 750г. пр.н.е. – и Гръцката колонизация от средата на осми век пр.н.е. ната тък. От 750г. до 510г. е имало, според легендарната традиция, управление на седем крале над Рим: Рому лус, Нума Помпилиус, Тулус Хостилиус, Анкус Маркиус, Таркуиниус Прискус, Сервиус Тулиус и Тарку иниус Супербус (15). По същото време, от 750г. до 510г., се случи Гръцката колонизация, разпростирайки се от градовете в Йония, така че “гръцкото съзнание” се разви навсякъде и над всичко. Също така бяха установени гръцки колонии по същото време в Южна Италия и Сицилия.

Типа на съзнание, който съпровожда развитието на културната епохата на Овен може да бъде различено най-добре като се разгледа Гръцката и Римската култура. Гръцката философия, наука и изкуство от една страна, и концепцията за “гражданин” развита в Рим от друга страна, всички тези и други културни фено мени са отражение на една нова култура изразяваща пионерското, индивидуалистично съзнание на Овен. (В такива личности като Александър Велики, и някои от римските императори, това индивидуалистично съзнание прие изключителни форми.)

Културната епоха Овен – въплътена основно в Гръцката и Римската култура – замести културната епоха Телец, която бе изразена главно в културите на Египет и Месопотамия. Възхода на Гръцката и Римската цивилизация съвпада със залеза на могъщите цивилизации на Египет и Вавилон. Последните цивилизации – със своите пирамиди – могат да бъдат характеризирани като “Телец”, въплъщаващи културата на култур ната епоха Телец (2907 до 747 – виж Фигура 11). Когато – по време на културната епоха Телец, в 1946г. пр.н.е. – точката на ПР влезе в зодиакалният знак Овен, започна един процес на трансформация на съзна нието, който доведе до проявлението на културата Овен дванадесет века по-късно. Като знак за началото на новият зодиакален импулс на астрологичната епоха на Овен в 1946г. пр.н.е., се случи основаването на Израелският народ чрез Авраам – последвано от преселението от Ур в Месопотамия. (“Авраам живял и работил… между 2000 и 1950г. пр.н.е.(16)”)

Народа на Израел – живеещ между двете могъщи сили на Египет и Месопотамия – въплъти един различен тип съзнание, такова което вече показва едно развитие в насоката на културната епоха Овен. Въпреки, че съзнанието на народа на Израел не било на същото ниво като по-късно развитото от гърците и римляните, все пак представлява едно ниво между това на боготворящите звездите народи на Египет и Месопотамия,

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница