Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил



страница9/25
Дата22.07.2016
Размер4.25 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   25

По-рано в развитието на Атлантската цивилизация Христос, Божественият Логос, Словото, започнал да работи в човешкото същество по пътя на човешкият говор. И в уводните думи на Евангелието на Йоан можем да прочетем: “В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.. и Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина” – което означава, че божественото същество на Слънцето, което активно помага на и насочва човечеството от Слънцето в пред-Християнските времена, сега е с ново местопребиваване: в компанията на човешките същества на Земята. Това бил огромният пре ход, който се случил при смъртта на кръста при Разпятието. В същност, това било раждане в духовната аура на Земята.
Херметично-астрологичен поглед на второто пришествие

Около годината 20590 пр.н.е. се случило едно божествено откровение – пряка работа от Слънцето – на Бо жественият Син, Слънчевият Логос (Христос), като една духовна намеса в курсът на човешката еволюция. Тази намеса предостави на човечеството дарът на говора (гласният говор – хармоничният съзвучен говор дошъл по-късно)(38). От тук нататък импулсът на братството – общността – стана внедрен, така че човеш ките същества могли да започнат да общуват по между си. Тази могъща, драматична намеса – случваща се извън нормалното еволюционно течение на развитие на културни епохи – станала към краят на културната епоха Водолей, първата от седемте културни епохи съставящи седемте цивилизации на древна Атлантида (виж Таблица 4). Чрез тази божествена намеса бил установен импулсът на общността (“ние-съзнание”), и по-късно се развил при последователните културни епохи на Атлантида.

Това божествено откровение от Слънцето – едно от няколкото намеси на Божественият Син в човешката еволюция (виж Таблица 6) – маркира точката в историята на човечеството, когато човек за първи път ста нал съзнателен за значението на Слънцето и започнал да гледа към Слънцето. По това време се родило боготворенето на Слънцето – боготворене на Слънчевият Логос, Божественият Син, който в пред-Христия нските времена бил обединен със Слънцето. На това исторично събитие се гледало с отнасяне към древни те мистерии и по-късно било формулирано в астрологичната доктрина за екзалтациите, където се казва, че Слънцето е екзалтирано на 19º Овен – зодиакалното местонахождение на Слънцето по време на ЛС в или около 20590г. пр.н.е.

Както в този пример, илюстриращ приближаването на херметично-астрологичното изследване, много от древните астрологични доктрини могат отново да бъдат проникнати за да се открият дълбоки истини свър зани с космичните мистерии. Подобни доктрини представляват една ясна форма на това, което едно време било жива истина, като празнувано – често по пътя на тържествени ритуали – в древните мистерийни хра мове. Когато са проникнати, те могат отново да станат живи истини – отварящи един приток на божестве на светлина в човешките съзнания и запалвайки духовна топлина в човешките сърца.

Ясно е, че ние живеем във време, когато отново става една намеса на Божественият Син: в събитието поз нато като второто пришествие (виж Таблица 6). Второто пришествие, завръщането на Исус Христос, осъ ществява раждането на Новата Епоха. В светлината на херметично-астрологичното изследване, началото
на второто пришествие – погледнато във връзка с инкарнацията на Майтрея през двадесети век – започна в 1933. (По-дълбоки изводи за инкарнацията на Майтрея през двадесети век ще бъдат разгледани в Прило жение II) Точно както Исус Христос умря на кръстът на възраст 33, в 33г. сл.н.е., така началото на завръ щането на Исус Христос в неговото второ пришествие съвпада с моментът от живота на Майтрея, в който той достига възраст 33, в 1933г. По този начин, началото на второто пришествие съвпада с важен момент от инкарнацията на Майтрея през двадесетият век. И обновеното присъствие на Христос, което започна през 1933, ще продължи през следващите две хиляди и петстотин години, до последната инкарнация на Майтрея на Земята – известена чрез Сатурн-Юпитеровият съвпад в Риби в годината 4443. Тази последна инкарнация – в която Майтрея ще стане Буда – ще се случи, според херметично-астрологичното изследва не, когато точката на ПР достигне последният градус на своята регресия през знакът на Водолей. Инкарна цията на Майтрея Буда – изразяваща централният импулс на Водолейската епоха и култура – ще се случи при преминаването от астрологичната епоха на Водолей към тази на Козирог.

В същото време, инкарнацията на Майтрея Буда ще съвпадне с краят на периодът на Христовото обнове но присъствие на Земята, точно както инкарнацията на Майтрея в двадесети век съвпада с началото на вто рото пришествие. Започвайки в 1933, след четири-пети от пътя на епохата на Риби, Новата Епоха, открива ща се чрез второто пришествие на Христос, ще продължи две хиляди и петстотин години, докато точката на ПР достигне краят на своето преминаване през знакът на Водолея. Инкарнацията на Майтрея Буда в краят на Новата Епоха ще представлява кулминацията на епохата на второто пришествие. Но между него вата инкарнация през двадесети век и инкарнацията на Майтрея Буда в краят на епохата на Водолея, този учител ще се инкарнира много пъти на Земята като известителят на второто пришествие на Христос. Тук става видимо взаимоотношението между Христос и Майтрея. Майтрея е учителят на Новата Епоха, вести телят на Водолейската епоха и култура, докато Христос е въплъщението на Новата Епоха. Обновеното присъствие на Христос – второто пришествие – е Новата Епоха (39).

По същият начин местонахождението на Слънчевата екзалтация на 19º Овен (в констелацията на Овен или Агнецът) показва пред-Християнската намеса на “Агнецът Божий” като дарител на говора – и заедно с това общността (ние-съзнание) – над Атлантското човечество в последната Водолейска култура, така че сегашното местонахождение на точката на ЛС в Близнаци, може да служи като показател за обновеното присъствие на Христос в Новата Епоха. От една страна Новата Епоха е очертана като 2500-годишният пе риод, през който точката на ПР преминава от 6º Риби до 1º Водолей, преминавайки последната пета от зна кът на Риби и фактически целият знак Водолей. От друга страна Новата Епоха може да бъде обозначена еднакво добре – в светлината на херметичната астрология – като времето на местопребиваване на Слънче вата екзалтация, точката на ЛС, между 6º Близнаци и 1º Телец. Тук, в тези две звездни констелации, е пока зан централният импулс на Новата Епоха. От една страна това обхваща импулсът на Близнаците, и от дру га страна импулсът на Словото (астрологично Телец се свързва със силите на човешкият ларинкс).

Един аспект от второто пришествие на Христос е предаден в образът на Близнаците, който символизира взаимоотношението между висшето, духовното себе и низшето, нормално его на човешкото същество. Чо вешкото същество е раздвоено на две себета, които въпреки това носят една вътрешна взаимовръзка едно с друго. Те могат да бъдат сравнени с близнаци, като Аполон и Херкулес. Херкулес, земно-свързаният близнак, бил търсен и подпомогнат от своя божествен близнак, Аполон. Връзката между Аполон и Хер кулес изразява връзката между двете себета (“близнаци”) на човешкото същество. Нормалното его, съотве тстващо на Херкулес, е низшето земно-свързано себе – източникът на егоизмът, но също така седалището на истинското човешко битие на човека. Висшето себе, съответстващо на Аполон, е вечното себе на чове шкото същество, което придружава – от духовният свят – егото в неговите изпитания през земния живот. Точно както Херкулес, Земният-човек, трябва да премине през изпитанията на живота на Земята, така че егото, земното себе, трябва да премине изпитанията и изкушенията на този свят. Аполон, от друга страна, като едно Слънчево същество, може – от своята висша сфера на съществуване – да помогне своя земен близнак Херкулес, през всички изпитания и опасности, които се изправят пред него. По същият начин вис шето себе на човешкото същество – вкоренено в Слънцето – може да води нормалното eго долу на Земята. Но как близнаците – егото и себето* – да се обединят?/* Използването на термините “его” за низшето се бе и “себе” за висшето себе е в съответствие от една страна с терминологията на Юнговата школа по пси хология и от друга страна със съвременното основно прието значение на тези две думи./

Егото и себето са два центъра на себе или Аз-съзнание в човешкото същество. Те са два “Аз-центъра”: нисшият Аз-център, който е земното “Аз съм” на егото, и Аз-център в Слънцето, който е небесното “Аз съм” на себето. Тези два Аз-центъра могат да бъдат сравнени с две очи – духовно око и земно око – поста вени едно над друго. Небесното око, или Аз-център, съзира царството на духът – вечната сфера, от която Христос говори, когато казал: “Моето царство не е от този свят” (Йоан xxviii, 36) – и земното око, или Аз-
център, съзиращо временната сфера на земният живот. Чрез напредъка на материализма, все повече функ ционира само низшето его или Аз-център, т.е. човешкото същество възприема само “царството на този свят”. Това развитие, което поде своя курс основно по време на астрологичната епоха Риби, и което стана културно установено по време на културната епоха Риби, достигна своята връхна точка в двадесетият век, докарвайки една действителна кризисна ситуация засягаща еволюцията на човечеството на Земята. В езикът на херметичната астрология може да се каже, че това развитие съответства на регресията на Слън чевата екзалтация през знакът на Близнаци.

Сега, в двадесетият век, дойде времето когато, ако тази криза бъде превъзмогната, висшето себе – божест веният близнак – трябва да влезе във връзка с низшето себе, земният близнак. С регресията на точката на ПР изминаха четири-пети от знакът на Риби – съответствайки на регресията на Слънчевата екзалтация на четири-пети от знакът Близнаци – дойде божествена помощ чрез обновеното присъствие на Христос. Вто рото пришествие, Новата Епоха, показва точката на обрат в отношенията между двете очи или двата Аз-центъра на човешкото същество. Завръщането на Христос в двадесетият век предлага възможността на човешкото същество за обединение на тези две очи в АЗ СЪМ на Христовият Импулс. Това е тяхната ос на виждане. В тази ос на виждане лежи възможността за тясно общуване с духовният свят в будно съзна ние (40). В тези думи, второто пришествие на Христос отваря пътят към установяването на една нова връзка между висшето и низшето себета.

Космичното АЗ СЪМ на Христос, когато е подето от земното “Аз съм” на егото, позволява на вечното човешко “Аз съм” битие – това на неговото висше себе – да премине във връзка с низшето себе. Двете очи или Аз-центъра могат да започнат да виждат заедно, доведени в заедност в АЗ СЪМ на Христовият Импу лс, което установява една ос на визия между тях. Когато това се случи, божественото себе на човешкото същество, неговият център на съзнание в духовният свят, започва да сътрудничи със своят център на буд но съзнание в земният свят – своето низше себе – и настъпва едно ново духовно съзнание*./* Това е по-дълбокото значение на повторното въвеждане – чрез херметичната астрология – на загубената Египетска астрономична система, на която бе отделено внимание в глава 2. Повторното въвеждане на Египетската система във втората част на двадесетият век изразява астрономичната противоположна част на новото духовно съзнание, което принадлежи на Новата Епоха. Египетската система представлява съдействието между перспективата на съзнание на висшето себе, центрирано в Слънцето, с низшето себе, инкарнирано на Земята. Но централно за осъзнаването на Египетската система в съзнанието е, че Христос установява “оста на виждане” между висшето и низшето себе. Раждането на Христос вътре е предпоставка за това, Египетската система да стане факт на съзнанието./ Изразено символично, чрез Христос двата близнака – Аполон и Херкулес – стават обединени в хармонична връзка един с друг. Херкулес намира Аполон, своя та отдавна-загубена “друга половина”, и Аполон може да започне да води Херкулес по неговият път на посвещение, през всички изпитания, които това влече след себе си.

Екзалтацията на Слънцето в Близнаци, говори един символичен език свързан с кризата, в която човече ството сега се намира. Това говори за значението на второто пришествие, което е отговорът на тази криза – идваща като божествена намеса в днешно време. Но какво за импулсът на Водолейската епоха, когато Слънцето ще бъде в знакът Телец? Какво – в символичният език на звездите – се изразява тук?

Аспектът на второто пришествие на Христос, който е предаден в образът на Бикът, е това на Божието Слово, Логосът. “Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина” (Йоан i, 14). Точно както Словото станало човек, така човешкото слово – посредством подемането на Христовият Импулс – става трансформирано и одухотворено. Това е херметично-астрологичната важност на фактът, че по време на Водолейската епоха екзалтацията на Слънцето ще бъде в знакът Телец, съответстващо астрологично на ларинкса в човешкото същество.

Трябва да има постепенна метаморфоза на човешкото слово (съдържащо човешките способности на мисълта и речта). В съвременната епоха, човешкото слово само съобщава мисли и идеи. То говори за това, което е добро, но не може от само себе си да предаде добрината. Промяната, която трябва да се случи с човешкото слово погълнато от мисли в себе си, е в това то не само да изразява това, което е правилно и истинно, но и есенциалната субстанция на доброто. Тогава словото ще бъде носителят не са мо на смисълът, но на смисълът разпален с морален огън. Метаморфозата на словото, за да стане носи телят на моралният елемент е възможна, защото чрез средствата на духовната наука ще трябва да бъде научена и приложена една нова логика. Простата формална логика на диалектична прецизност ще се превърне в логика изпълнена с битие – логиката на истинското морално величие. Този процес съответ ства на хармонията на сърцето и главата в човешкият организъм. Съюзът на чудесната яснота на ми сълта с най-висшата етичност, на която сърцето е способно, ще придобие в бъдещето убеждаващата сила приписвана днес на “доказателствата”. Словото само по себе си, намерено в сърцето и насочвано
от главата, ще стане ДОБРО, чийто ефект ще бъде морално обогатяване, дори както днес изречените мисли обогатяват тялото на знанието. В бъдеще словото ще притежава стихийната сила, и тази сила ще бъде от чиста моралност. (41)

Човешкото слово, такова каквото е днес – съобщаващо мисли и идеи – трябва да бъде трансформирано по време на Водолейската епоха на Слънчевата екзалтация в Телец, знакът на Словото. И Майтрея е този – чието име значи “носителят на Доброто” – който има специалната задача да помогне на човечеството към развитието на тази нова способност на човешкото слово.



Способността на човешкото слово… ще бъде най-силно развита… когато ще се появи Майтрея Буда, “носителят на Доброто”. Специалната задача на Майтрея Буда е да развие това, което има “малко си ла” – по-точно СЛОВОТО и МИСЪЛТА – до мощ, която ще даде възможност за еволюция на една култур на-общност. Тази морална сила на словото ще живее и работи толкова силно в него, че човешките съще ства ще бъдат приковани от нея, и ще преживеят духовен разговор не само чрез своето духовно усилие и медитация, но чрез магично-моралното въздействие на словото. Мислите вече няма само да обясняват какво е добро, но действително ще го излъчват. Майтрея не само ще показва доброто, той ще го събуж да в душата. Следователно, ефектът на това слово ще бъде едно голямо движение сред човечеството, което ще бъде основаването на една нова културна-общност. Това бил ефектът върху човешките съще ства, посочен от Гаутама Буда, когато изрекъл пророчество свързано с Майтрея, неговият последова тел като Буда: “Той ще е водачът на група от ученици наброяващи стотици хиляди, както аз съм сега водач на група от ученици наброяващи стотици” (Каккаваттисуттанта). (42)

Гаутама Буда предрекъл идването на Майтрея Буда, което трябва да се случи след пет хиляди години. Сега, след половината от изминалият период – две хиляди и петстотин години – Майтрея започнал, със своята инкарнация през двадесети век да подготвя дори по-интензивно бъдещата Водолейска културна-общност. По време на Водолейската астрологична епоха той ще започне да развива все повече и повече новата способност на човешкото словото. Тази духовна задача на Майтрея ще протича паралелно с регре сията на Слънчевата екзалтация през знакът на Телец по време на Водолейската епоха. Слънчевата екзал тация в Телец ще служи като знак за цялото човечество, че словото ще стане одухотворено, че ще стане но сител на доброто.

Подобно, съвременната екзалтация на Слънцето в Близнаци показва задачата на намиране – чрез Христос, космичното АЗ СЪМ – на висшето себе, божественото “Аз съм” в човека. В съвременната световна криза доведена от едностранчивото развитие на материализма, Христос идва за да събуди човека към неговото висше себе, да установи връзка между висшето себе и низшето себе – “Аполон и Херкулес” – в човешкото същество. Това е смисълът – разбран херметично – на напредъкът на второто пришествие под знакът на Слънчевата екзалтация в Близнаци.

Под този знак започна новата епоха, и е на път едно световно духовно събуждане. Аполон, божественият близнак, звучи в древните мистерии с думите: “Човеко, познай себе си!”. Търсенето на себе-познанието е в същото време търсене на висшето себе, божественият близнак. Херметичната астрология, в отговор на зовът на Аполон, е астрология на висшето себе. Тя е еволюирала – като продължение на древната хермети чна астрология – за да стане наука подходяща за Новата Епоха, за да помогне в задачата на установяване на едно ново взаимоотношение между висшето себе и низшето себе. Еволюцията разгледана в светлината на херметичната астрология показва нуждата за една нова наука, астрология на висшето себе, в добавка и задълбочаване на традиционната астрология, така както тя е еволюирала и се е развила през последните две хиляди години. Сега херметичната астрология търси да посрещне тази нужда – като астрология на висшето себе – което ще бъде обсъдено в следващите глави.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ЕГИПТЯНИТЕ И ВАВИЛОНЦИТЕ



Знаеш ли Асклепиус, че Египет е един образ на небето, или, за да бъда по-точен, в Египет всички дейст вия на силите, които управляват и работят на небето са прехвърлени долу на Земята? Не, по-скоро би трябвало да се каже, че целият космос работи в нашата земя като в свое светилище.

(ASCLEPIUS III, 24b; прев. 341 стр.)


Вавилонският произход на хороскопната астрология

В първата част на тази книга, до този момент, бяхме концентрирани над египетския фон към астрология та: този, който би могъл да бъде наречен херметична астрология, свързвана с Египетско-херметичната традиция – произтичаща от Хермес Трисмегистус. Въпреки това, за да отстраним едностранчивото впечат


ление представено чрез разглеждането на египетския принос към звездната мъдрост, ще разгледаме вави лонският принос към астрологията.

Във въведението разгледахме египетския фон към астрологията: как посредством прилагане на херметич ния принцип на съответствия между макрокосмос и микрокосмос херметичните учени на Хелинистичен Египет развили много от доктрините на хороскопната астрология. Различни херметични трактати по астрология – включително тези за “Нехепсо и Петозирис” – били написани през първи и втори век пр.н.е., от които оцелели само фрагменти поставени сред писанията на различни гръцки астролози (1).

Въпреки, че този корпус херметична литература по астрология оказал силно влияние допринасящо за раз пространение на астрологията, което е ясно от броят позовавания на гръцки астролози към него, не трябва да се забравя, че първоначалният стимул за развитие на хороскопната астрология дошъл от вавилонците. Първите хороскопи били вавилонски, написани в клинообразно писмо на глинени плочки. Няколко клинообразни хороскопа били изкопани, като най-ранният е от 29 Април 410г. пр.н.е. (2). Този, както и много от хороскопите намерени на глинени плочки, идват от Вавилон; въпреки че, два клинообразни хоро скопа от Урук, южно от Вавилон, също са излезли на бял свят (от 4 Април 263г. пр.н.е. и 3 Юни 235г. пр. н.е.).

От различните хороскопи, които са изкопани до този момент, само двата от Урук са придружени от астро логични предсказания отнасящи се до позициите на планетите в сидералните знаци, по-точно хороскопът на Аристократ (Урук, 3 Юни 235г. пр.н.е.):



Юпитер на 18º Стрелец. Мястото на Юпитер (означава)… ще забогатее, ще доживее до старост, (не говите) дни ще бъдат многочислени. Венера на 4º Телец. Мястото на Венера (означава): където и да оти де, ще бъде благоприятно (за него); той ще има синове и дъщери. Меркурий в Близнаци със Слънцето. Мя стото на Меркурий (означава): смелият ще е пръв по ранг, той ще е по-важен от своите братя… (3)

Предсказанията дадени в тези два клинообразни хороскопа са от елементарен вид, базирани на отдаване значение на местонахождението на планетите – включително Слънце и Луна – в знаците на сидералния зодиак. Всички клинообразни хороскопи дават тази информация – планети в сидерални знаци – като не са споменати други астрологични фактори. Никой от тях не дава Асцендентът или домове, или каквито и да било други астрологични елементи.

Възможно е хороскопите от Вавилон, към които не били приложени предсказания, да са интерпретирани устно, и следователно предсказанията да не са били записвани. След като нито един от тези ранни хорос копи не споменава друга информация – различна от сидералните знаци, в които се намират планетите – ве роятно вавилонската хороскопна астрология била сравнително елементарна. Въпреки това, тя представля ва първата стъпка в развитието на една индивидуална астрология, в противоположност на широко разпро странената предсказателна астрология, която била култивирана в Месопотамия през предишните векове. (Предсказателната астрология била дейност на прочитане на предсказания или предсказания от основен тип базирани на движения и появявания на планети и звезди; обикновено те засягали царят и страната, вре мето, изходът от битки и т.н.)

Най-известните текстове занимаващи се с предсказателна астрология са седемдесетте или повече предска зателни плочки изкопани главно от библиотеката на Асурбанипал в Ниневех, които били вписани през сед ми век пр.н.е., но които като цяло били извлечени от по-ранни сборници от предсказания, най-вероятно стигащи до преди 1000 години пр.н.е. Този корпус от плочки е познат като Енума Ану Енлил. Тези тексто ве представляват каноничен корпус от предсказания занимаващи се не само с предсказване базирано на Слънцето, Луната и планетите, но също и на метереологични и други феномени. Предсказанията са глав но от общ характер позоваващи се на събития засягащи царят и страната, например “Ако Марс приближи Скорпион, ще има нарушение в двореца на принца” (4).

Между седми век пр.н.е. – по което време предсказателната астрология били добре установена – и края на пети век пр.н.е. (първият запазен хороскоп от година 410 пр.н.е.), у вавилонците се породила идеята за прилагане на принципите на предсказателната астрология на индивидуална основа (5). Вместо разглеж дане движенията на небесните тела като вещаещи сполуката или нещастието на царят и държавата като едно цяло – какъвто е случаят при предсказателната астрология – възникнала идеята за разглеждане на планетарните позиции в моментът на раждане на една индивидуалност като знаменателни за сполуката или нещастието на индивидът. След посочване на планетарните позициите в знаците на зодиака по време на раждането на сина на Шума-усур във Вавилон на 29 Април 410г. пр.н.е., клинообразният текст на най-старият запазен хороскоп в света прибавя следната бележка: “(Нещата?) ще (?) бъдат добри за вас.” (6). Следователно, който е изчислил хороскопът е извлякъл заключение касаещо съдбата на индивидът (синът на Шума-усур), за когото е бил изчислен. Принципът е същият, както при предсказателната астрология, с изключение, че при хороскопната астрология – в противоположност на предсказателната астрология –
вниманието е насочено от основното ниво на проблеми, предвещавано от процесът на движение на Слън цето, Луната и планетите, към конкретно ниво на проблеми предвещавано от позициите на Слънцето, Лу ната и планетите във фиксиран момент от времето, т.е в моментът на раждане или зачатие на въпросния индивид.

1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница