Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил



страница11/25
Дата22.07.2016
Размер4.25 Mb.
#194
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   25

Геоцентричната система, съответстваща на нивото на лунно съзнание

За съвременния човек е трудно да разбере лунното съзнание на вавилонците. Изглежда като нещо много мистериозно, когато четем, например, в Евангелието на Св.Матей за тримата мъдреци идващи от изток, във връзка с нещо, което са съзряли в звездите. Очевидно е, че тримата мъдреци са имали достъп до мисте


рии свързани със звездния свят, че те можели да виждат в този свят от едно ниво на съзнание различно от нормалното земно съзнание, и че те насочвали своите действия според това, което съзирали.

Мъдреците от изток очевидно имали форма на съзнание като тази, която преобладавала сред вавилонците, особено сред вавилонското свещеничество. Свещениците, които били обучени не само да пишат клинооб разни текстове, но също да интерпретират движенията на небесните тела, насочвали делата на царя и страната от своето “скрито знание” от света на звездите. Бегъл поглед в това друго ниво на съзнание – на речено тук лунно съзнание – е предложен от клинообразен надпис на Цар Набунаид от Вавилон (цар на Вавилон от 556 до 539г. пр.н.е.). Набунаид бил последният от Халдейските царе. Той приписал своята визионерска опитност за тайните на космоса на Лунния-бог Син (=И’тери):



Аз съм мъдър, аз имам знание; аз мога да виждам ск(рити неща); въпреки, че не зная как да отпечатам това на плочка, мога да виждам ми(стерията); богът И’тери ме направи да възприемам визия (съгласно което) той направи з(нание за мен) всичко… всяка мъдрост (аз притежавам)… (Луната, планетата) Ве нера, планетата Сатурн, звездата Арктурус, звездата Виндемиатрикс, (планетата) Юпитер, жители те на небето, аз ги направих (т.е. тези звезди) високопоставените (ар)битри (на моята съдба). За дълъг живот, стабилност на трона, продължение на династията, благоприятно представяне на моите дела пред Мардук, моят Повелител, аз ги умолявам. (Тогава) аз легнах (да спя). През среднощното наблюдение видях Сийла (= Вега), моята Дама, възкресителката на мъртвите, дарителката на дълъг живот, и за ве чен живот на моята душа, за отправяне на подкрепа (към мен) аз я умолявам. И тя отправи свята под крепа към мен; с нейното сияещо лице тя ме погледна предано и в действителност причини (него, т.е. Мардук) да се смили. (15)

Набунаидовото описание посочва, че неговото съзнание било възвисено да съзре вселената в едно сънопо добно картинно съзнание, по начин, който надхвърля нормалното земно мозъчно-ограничено съзнание. Да използваме езикът на аналогията: неговото съзнание било издигнато от Земята до Луната. Лунният-бог го надарил с визийна мъдрост, позволявайки му да знае неща, които са скрити от обикновеното земно съз нание. В това лунно съзнание той съзрял планетите и звездите като богове: Юпитер като Мардук, Вега ка то Сийла, и т.н. Той можел да вижда в света, който човешкото същество населява като една жива душа преди спускането в инкарнация, преди да навлезе – посредством зачатието и раждането – в едно физиче ско тяло на Земята.

Идеята за хороскопна астрология, която възникнала сред вавилонското свещеничество, е че човешкото същество, спускайки се от планетарния свят отвъд Земята, носи със себе си силите на този свят, и че пла нетарната конфигурация в момента на раждане дава една картина за тези сили пребиваващи в човешкото същество. Фундаменталната концепция подчертаваща хороскопната астрология е, че човешкото същество е една жива душа, която се обединява с тялото по време на раждане. Според Професор ван дер Ваерден в своето отлично историческа изследване на първоизточниците на хороскопната астрология: “Душата идва от небесата, където е част от циркулацията на звездите. Тя обединява себе си с тяло и формира с него ед но живо същество. Това обяснява как човешкия характер бива предопределен от небесата.” (16)

Тази концепция подчертаваща хороскопната астрология може да бъде проследена назад до вавилонските свещеници:



Възгледът, че спускащата се от небесата душа взима характеристиките на планетарните сфери, през които преминава преди да влезе в телесно съществуване, и че след смъртта тя прави своето пътуване през небесата с обърната насоченост и с противоположен ефект – това произлиза от същите религиоз ни кръгове като тези, в които била развита доктрината за пътуването на душата през сферите: по-късната вавилонска астрална теология. (17)

Тази вавилонска теологична доктрина: спускането на душата през планетарните сфери към Земята, взи мането на характеристиките на планетарните сфери през които преминава, била предадена от Вавилон на гърците, и е посочена – сред други – от неоплатоника Макробиус (ок. 400г. сл.н.е.) в своята творба Комен тар на съня на Скипио. Макробиусовата творба, която за векове била един от най-важните източници на платонична и неоплатонична мисъл, описва спускането на душата в инкарнация през планетарните сфери, придобивайки “разум и разбиране” в сферата на Сатурн, “силата за действие” в сферата на Юпитер, “сме лост” в Марсовата сфера, “сетивно-възприемане и въображение” в сферата на Слънцето, “импулсът за страст” в сферата на Венера, “способността да се говори и интерпретира” в Меркуриевата сфера и в Лун ната сфера, “функцията на molding и нарастващи тела” (18). Тук стандартната геоцентрична подредба на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий, Луна съответства на последователността на планетарните сфери, през които душата се спуска в инкарнация.

Тази последователност на геоцентричната подредба на планетите е основата на Птоломеевата астрономич на система (развита през втори век сл.н.е.), но това било предположено много преди Птоломей. Това е посочено, например, от Цицерон (първи век пр.н.е.) в неговата творба De Divinatione (19). Въпреки това, в
една по-ранна творба, De natura Deorum (20) (към която De Divinatione е продължението), Цицерон посоч ва един различен ред на планетите, и според Макробиус това различие отразява различието на мнение ме жду египтяните и вавилонците (21). Тук отново са посочени две различни астрономични системи – вави лонска и египетска – от които, явно и двете били предадени на гърците.

Вавилонската астрономична традиция кулминирала с Птоломейската система. В тази изцяло геоцентрич на система редът на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий, Луна, съответства на късната вавилонска астрална теологична доктрина за спускането на душата в инкарнация през планетарни те сфери. Още повече, този планетарен ред е подкрепен от Аристотеловия аргумент, че колкото една пла нета е по-далеч от Земята, толкова по-бавно изглежда да се движи (22). Орбиталният период на Сатурн, Юпитер и Марс – приблизително 30, 12 и 2 години, респективно – дава редът Сатурн, Юпитер, Марс за външните планети, прилагайки Аристотеловия принцип. Лунният орбитален период от един месец ясно поставя Луната най-близко до Земята, като най-бързо движещото се от небесните тела, и слънчевия пери од от една година означава, че Слънчевата орбита лежи между тази на Марс и Луната.

Въпреки това, тук е представен един проблем по отношение съответните местонахождения на Венера и Меркурий в геоцентричната планетарна последователност. В Проломейската система, и Венера и Мерку рий имат същият планетарен период като Слънцето, по-точно една година, и този факт не дава никаква информация за това дали орбитата на Венера и Меркурий е отвъд Слънцето или между Земята и Слънце то. В Алмагест Птоломей предполага, че трите планети (Сатурн, Юпитер и Марс), които могат да са в опо зиция със Слънцето са по-далеч от Слънцето, докато Меркурий и Венера, които са с ограничено разстоя ние са поставени между Луната и Слънцето (23). По-нататък, поради това, че Меркуриевите появявания и изчезвания като сутрешна или вечерна звезда стават с по-голяма бързина от тези на Венера, е разумно да се предположи – при предположението, че и двете планети обикалят около Земята – че Меркурий е по-близо до Земята от Венера. Заедно с тази линия на разсъждение, в съответствие с Аристотеловия аргумент споменат по-горе, може да бъде обяснена геоцентричната планетарна последователност. В Птоломеевата творба Planetary Hypotheses, която била написана след Almagest, е разработен по-задълбочено аргументът, че орбитите на Венера и Меркурий са поставени между тази на Луната и тази на Слънцето. Тук простран ството между Луната и Слънцето е находчиво изпълнено от орбитите на двете планети.

Първо се взима Птоломеевата стойност за максималното разстояние до Луната (= 64 земни радии) ка то минималното разстояние до Меркурий… Взимайки максималното геоцентрично разстояние до Мер курий като минимално до Венера, същата процедура води отново до едно максимално разстояние до та зи планета. Резултатът, 1190 радии е почти минималното разстояние (1160 радии) намерено за Слън цето. (24)

По този начин, разширявайки този модел отвъд Слънцето до планетите Марс, Юпитер и Сатурн, и от Са турн до сферата на фиксираните звезди, се получава продължение вместващи се една в друга планетарни сфери, което продължава Птоломейската система. Тази подредба на вместващи се сфери – като това, че максималното геоцентрично разстояние до всяка планета среща минималното на следващата над нея – да ва последователността на концентрични сфери познати като планетарните сфери. В Planetary Hypotheses Птоломей обяснява дневното въртене на всички звезди и планети чрез обвивки от етер между съседните планетарни сфери, където вътрешната повърхност на всяка въртяща се етерна обвивка включва своето движение към планетарната сфера под нея, така че осем движещи се сфери обясняват дневното въртене на фиксираните звезди и седемте планети (25).

Птоломейската система е една вътрешно последователна астрономична система, която описва движе нието на планетите до едно приемливо ниво на точност. Тази била картината на вселената предложена от Птоломейската система – на планетите и неподвижните звезди въртящи се около Земята посредством се рия от осем обвити една в друга подвижни сфери – която бе поддържана от западната цивилизация в про дължение на четиринадесет века, докато Коперник публикувал своята хелиоцентрична система в 1543.

Още повече, че Птоломейската система бе тази, която формирала основата за астрологията – традиционна та геоцентрична астрология. Тя пасвала точно на вавилонската теологична доктрина за спускането на душата през планетарните сфери в инкарнация, където душата придобивала различни характеристики от всяка планетарна сфера, през която преминава. Преобладаващото нивото на съзнание сред вавилонците все още не било слязло до Земята, докато при гърците съзнанието било ориентирано към земната сфера. Вавилонското съзнание все още било силно свързано с Луната и нейният цикъл. Спускането на душата в инкарнация, във връзка с движенията на небесните тела, било възприемано чрез картинното лунно съзна ние на вавилонците. От такъв вид възприемане тримата мъдреци знаели за инкарнацията на Исус, която те видели в звездите, и по този начин знаели, че душата на Исус навлизала в инкарнация. Тримата мъдреци

били може би последните представители на човечеството, които все още имали лунното съзнание, което преди това било широкоразпространено сред вавилонците.

Въпреки, че геоцентричната астрономична система била отхвърлена, заместена от Коперниканската хелио центрична система, все пак геоцентричната система е вярна от астрологична гледна точка, по-точно от перспективата на инкарнацията на душата. (Въпреки всичко, това не е цялата истина, както ще бъде изяс нено при обсъждането на херметичната карта в следващата глава.) Нещо от значението на геоцентричната система може да бъде осъзнато посредством разглеждане на лунното съзнание на вавилонците – илюстри рано чрез тримата мъдреци – които можели да възприемат спускането на душата към Земята през сферите отбелязани от различните планети. Но пълно значение може да бъде ясно схванато само ако това ниво на съзнание бъде отново придобито под една нова форма.

От едно разбиране на нивото на съзнание, до което имали достъп първо-основателите на хороскопната астрология, е ясно, че те можели да виждат “царството на душата”. В съноподобно съзнание те виждали спускането на душата в инкарнация. В противоположност на домовата система, която се отнася към лич ността и различните сфери на изразяване на личността по време на инкарнацията, геоцентричната конфи гурация на планетите – т.е. общата взаимовръзка между планетите една към друга и към сидералните зна ци на зодиака, както се виждат от Земята – се отнася до душата. И лунното съзнание – както това, което имали вавилонците – е нивото на съзнание, което може да вижда в царството на душата. С оглед на това Луната може да бъде обозначена като “порталът на царството на душата”, т.е. чрез Луната, или отвъд Лу ната, следва да бъде намерен душевния свят – в който човешкото същество живее преди инкарнацията – и лунното съзнание (съзнание въздигнато до Луната) може да съзре този свят. Геоцентричната астрология – разгледана без домовата система – следователно се отнася към душата и царството на душата.

Домовата система била положена върху елементарната геоцентрична астрология на вавилонците за да включи личността и нейните сфери на интереси (притежания, работа, брачен партньор) в сферата на астро логията. Докато вавилонската астрология – породена от лунното ниво на съзнание – била загрижена за ду шата и сферата на душата, домовата система на херметичните астролози – породена от земното съзнание – наложена върху личността и нейните области. Традиционната геоцентрична астрология – както е била предадена през вековете до днес – основно обхваща тези две сфери: тази на душата (приносът на вавилон ците) и тази на личността (приносът на херметичните астролози, чрез полагане на домовата система върху първоначалната астрология на вавилонците). Теоретично нищо не било загубено от налагането на домова та система, но това, което в същност било загубено било лунното съзнание, което можело да долови “пъту ването на душата” в инкарнация. В херметичната астрология – така както се появява отново в двадесети век – се прави опит да се извади на бял свят онова, което вече било загубено веднъж: първо, чрез разбира не посредством ясно разграничаване на различните елементи съставляващи астрологията, и второ, чрез развиването на един нов, съзнателен подход към мистерията на спускането на душата в инкарнация.



Египетската система, съответстваща на нивото на слънчево съзнание

Дори по-отдалечено от днешното съзнание, отколкото лунното съзнание на вавилонците е слънчевото съз нание на египтяните. За да се долови това ниво на съзнание, нашето днешно земно съзнание трябва да се възкачи две нива: до нивото на Лунно съзнание, и тогава до нивото на Слънчево съзнание (на практика то ва може да бъде достигнато в една стъпка). За египтяните било повече въпрос на това тяхното съзнание да не се спусне. Това е, точно както вавилонското съзнание останало назад на нивото на Луната и не се спус нало толкова колкото гръцкото съзнание – последното бидейки първата поява на едно широко разпростра нено съзнание инкарнирано надолу до земното ниво – така египетското съзнание останало назад в сравне ние с вавилонското съзнание. В сравнение с това на гърците, вавилонското съзнание останало назад на ни вото на Луната; в сравнение с това на вавилонците, египетското съзнание до определена степен останало на нивото на Слънцето*./* Въпреки това, не би било правилно да продължим тази аналогия по-нататък до народа на Израел, за да кажем, че в сравнение с вавилонците Израелтяните останали назад на нивото на зодиакално съзнание. В случаят на Израелтяните ставало въпрос за поява на едно ново съзнание, морално напреднало в сравнение с това на египтяните, и това на вавилонците. Въпреки всичко, това ново съзнание представлявало един вид зодиакално съзнание до толкова до колкото било насочено чрез Яхве към Отеца, почиващ отвъд създаденият свят, отвъд зодиакалната сфера, посредством което на Израелтяните било за бранено да формират какъвто и да било образ или представяне на него. От съзнанието на Израелтяните мо жем да придобием идея за зодиакалното съзнание, което е третото ниво на съзнание отвъд това на картин ното лунно съзнание на вавилонците и слуховото слънчево съзнание на египтяните./

Изразът “останало назад” не е напълно точен, по-скоро е въпрос на настройка. Египтяните били настроени на нивото на съзнание, което съoтветства на слънчево съзнание, и вавилонците били настроени на нивото
на съзнание, което съответства на лунно съзнание. И също така не е въпрос на квалифицираща оценка при ложена в използвания термин “останало назад”, защото египетската култура била по свой начин толкова богата, колкото и вавилонската. Въпреки това, двете култури били много различни. Те имали различни ориентации. При вавилонците математиката и астрономията били развити на едно научно ниво, докато египтяните на практика нямат принос към тези науки. От друга страна, величието на египетското изкуство и архитектура не може да бъде отречено. Друго различие, което вече бе споменато, е че египтяните не записали нищо – за разлика от вавилонците, които оставили десетки хиляди глинени плочки запазващи най-различните аспекти на тяхната култура и цивилизация. Но как това различие в съзнанието – между слънчево и лунно – може да бъде характеризирано?

Най-съществената характеристика на лунното съзнание е нейното визийно качество, виждането на образи, съзирането на едно друго ниво на реалност – аналогично на сънуването. Слънчевото съзнание, от друга страна, е повече със слухова същност. В терминологията на неоплатонистичната теургия, Слънцето било наречено “центърът на звучаща светлина” (26). И Питагор, който бил посветен в Египетските мистерии, се отнасял към “хармонията на сферите”. Духовното чуване е същността на слънчевото съзнание, точно ка кто духовното виждане описва същността на лунното съзнание. Това не означава, че египтяните нямали духовно виждане – тяхното изкуство свидетелства за един богат визиен живот – но по-скоро те били осно вно настроени към “хармонията на сферите”, и техните ясновидски опитности били родени от това. Съзна нието на вавилонците – в противоположност на това на египтяните – било основано повече на духовна ви зия, способността за духовно виждане.

Един път на развитие, който може да бъде следван за да се придобие отново слънчевото съзнание на егип тяните, е чрез установяване на вътрешно мълчание, при което насочващият център на съзнанието бива пре местен от главата към сърцето. Както вече бе посочено в глава 2, във връзка с Египетската астрономична система, сърцето е, което може да познае движенията на планетите в техните орбити около Слънцето. Пре местването на центъра на съзнанието от главата към сърцето - което въпреки, че може да се осъществи в една стъпка, е в действителност двойно рецентриране на съзнанието – съответства макрокосмично на въз качването на съзнанието към Слънцето. Познаването на планетарните движения по пътя на сърцето е сход но с музикалното изживяване – нещо, което бива почувствано. Но хармонията на сферите може да започ не да проявява себе си в дълбините на душата, когато обикновения шум и разсеяност на мисълта и чувст вото в душата е понижено до тишина.

Практикуването на вътрешна тишина е ключът към херметичния път на посвещение, водещ до възприема не със сърцето, което следва да замести възприемането чрез сетивата и посредством мозъка. Анонимният херметичен посветен написал Медитации на Таро описва този път в подробности в своята книга (27).

Точно както геоцентричната (Вавилоно-Птоломейска) система точно обрисува вавилонската визия по пъ тя на лунното съзнание на царството на душата и спускането на душата в инкарнация през планетарните сфери, така херметичната (Египетско-Тихонична) система представя египетското възприемане по пътя на слънчево съзнание на царството на дъхът. Това е, точно както Луната е “порталът към царството на ду шата”, така Слънцето е “порталът към царството на духът”. От нивото на Слънцето може да бъде придоби то възприемане на вечната ентелехия на човешкото същество – човешкия дух или индивидуалност – което е преминало през определен брой инкарнации на Земята.

Слънчевото съзнание е ключът към познаване на мистериите на реинкарнацията. Отново благодарение на Питагор, който бил посветен в египетските мистерии, този аспект на древната херметична мистерийна мъдрост бил предаден извън светилищата на Египет (28). За това съществуват само най-завоалирани позо вавания към мистерията на реинкарнацията като елемент от египетската култура, въпреки, че често било полагано знание за тази мистерия на страната на египтяните (29).

Новата област на изследване отворена от херметичната астрология, основана на Египетската система, е тази на реинкарнацията. Задачата на следващите глави на тази книга ще е да очертаят този нов елемент представен от херметичната астрология, занимаващ се с познанието на реинкарнацията в сферата на астро логията.

До този момент бяха разграничени две астрологични системи: домовата система, занимаваща се с мисте рията на личността; и геоцентричната система (без домове), която се занимава с мистерията на душата и спускането на душата в инкарнация. Към тези две системи, принадлежащи на традиционната астрология, е прибавена трета система в херметичната астрология: Египетското-херметичната система, която се зани мава с мистерията на индивидуалността и реинкарнацията на индивидуалността в последователни инкар ниции на Земята. Тези три нива – съответстващи на Земята, Луната и Слънцето – трябва ясно да бъдат раз граничавани, след като се отнасят до три различни аспекта на човешкото същество.

Херметичната астрология – в нейната нова форма, появяваща се отново през двадесети век – по никакъв
начин не отрича валидността на традиционната астрология. Въпреки това, взимайки предвид трето ниво на човешкото същество – полагайки това върху другите две нива (личността и душата) – херметичната астрология прибавя нещо ново към традиционната астрология. Дойде времето – сега, в двадесети век – да настъпи пробуждане за мистерията на инкарнацията, ставащо на едно широко разпространено ниво. Хер метичната астрология се опитва да изучава тази мистерия по един нов начин, и вътрешните гледки, които могат да се придобият от това изучаване, могат да помогнат също и на традиционната астрология да се по яви в една нова светлина.
Размяната на Меркурий и Венера

За да имаме сигурна основа за херметичната астрология, е в помощ да разгледаме точно как Египетската (Тихоночна) система се различава от Вавилонската (Птоломейска) система. Системата на Птоломей, която формирала основата на традиционната геоцентрична астрология, е била описвана като съставляваща по следователност вместващи се една в друга планетарни сфери. Простирайки се от Земята към фиксираните звезди, геоцентричната последователност е: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн. (Ще продължим да изключваме от разглеждането ново-откритите планети Уран, Нептун и Плутон, за да бъде опростена дискусията, но ще се върнем към значението на тези три най-далечни планети в Том II.)

Геоцентричната последователност на Птоломейската система била позната дълго преди Птоломей. Напри мер, тя била посочена в първи век пр.н.е. от Цицерон в неговата творба De Divinatione (19). Въпреки това, както вече бе споменато, Цицероновата творба De natura deorum (към която De Divinatione била продълже ние) посочва друга планетарна последователност, която в същност се отнася към Египетската система – въпреки, че Цицерон не говори за Египетската система като такава. В De natura deorum Цицерон пише: “Най-ниската от петте планети и най-близна до Земята е звездата Венера, наричана на гръцки Фосфорос (носителят на светлината)” (20). Той дава редът на петте планети (във възходяща последователност от Земята) като Венера, Меркурий, Марс, Юпитер и Сатурн. Тази последователност съответства на последо вателността на петте планети в Египетската система. В същност, тази последователност била спомената дори още по-рано от Архимед, пишещ в трети век пр.н.е., в текст, в който дава своите оценки за разстоя нието на планетите от Земята, където получената последователност (включваща Луната и Слънцето) е: Лу на, Венера, Меркурий, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн (30). Това е последователността в Египетската сис тема.




Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница