Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил

Допълнителна важност се отдава на ПР по силата на това, че традиционно се свързва с това да е началната точка на Слънчевия годишен кръг на зодиака. В картинното съзнание на херметиците от древността, Слънцето било виждано да прави стъпки по време на своето възкачване и падение. Обикновено стъпките били отброявани (като се започва от точката на ПР), като всяка стъпка била завършвана с всеки 15º на Слънчевото движение през зодиака (виж Фигура 5). Слънцето по този начин прави шест стъпки нагоре от точката на ПР до точката на ЛС, съответстващо на движение от 90º през зодиака. Шестте възходящи стъпки до точката на ЛС съответстват на “нарастващо северно отклонение” – да използваме модерната астрономична терминология.

От тук, мястото на Слънчевото управление, шест стъпки се правят надолу до точката на ЕР, отново съответстващи на движение през зодиака от 90º. Тогава Слънцето прави шест стъпки надолу до точката на ЗС, съответстващо на южно отклонение. От тук, мястото на заточение, Слънцето прави шест стъпки въз качвайки се до точката на ПР, от където започва нов цикъл от двадесет и четири стъпки. (виж Фигура 5).

Идеята за стъпките била предадена на и използвана от някои гръцки астролози – например Ветиус Валенс (2 век пр.н.е.), практикуващ астролог, който бил съвременник на Птоломей (16). Гръцкият термин за стъпките е bathoi (17).

Въпреки това, самият Птоломей не споменава за bathoi в своя класически учебник по астрология Тетрабиблос, който формирал основата на астрологичната традиция на запад; и така важната херметична астрологична концепция bathoi била загубена напълно. Поради своята важност в херметичната астрология, концепцията за стъпките ще бъде разработена по-внимателно не само във връзка със Слънцето, но и във връзка с Луната и планетите.

Докато при Слънцето стъпките съвпадат с неговото движение в отклонение, в случая на Луната и планетите стъпките съвпадат с тяхното движение по ширина, т.е. тяхното движение северно или южно от еклиптиката. Например, стъпките на Сатурн започват когато прекоси своя възходящ възел (виж Фигура 6). Шест стъпки се взимат от възходящият възел до максималната ширина Сатурн в зодиака, т.е. точката в зодиака лежаща 90º след възходящия възел, така че всяка стъпка съответства на 15º движение в ъглово разстояние. Сатурн прави още шест стъпки при падането от максимална дължина до своя низходящ възел. Първите дванадесет стъпки описват Сатурновото движение на север от еклиптиката (стъпки 1-6: увеличаваща се северна ширина, стъпки 7-12: намаляваща северна ширина). След това се правят шест стъпки намалявайки на юг от низходящият възел до мястото на най-голямата южна ширина, т.е. до точката в зодиака лежаща 90º след низходящия възел. Последните шест стъпки съответстват на Сатурновия възел от своята най-южна ширина до нулева ширина (нулево ъглово разстояние), което е възходящия възел. Следователно последните дванадесет стъпки описват Сатурновото движение на юг от еклиптиката (стъпки 13-18: нарастваща южна ширина, стъпки 19-24: намаляваща южна ширина). Пълният цикъл двадесет и четири стъпки предлага добре определено описание за Сатурновото движение в ширина (ъглов градус), точно както Слънчевото движение на отклонение е описано чрез двадесет и четирите стъпки, правени от Слънцето по вре ме на курса от една година.

Освен това, стъпките описани от другите планети и Луната са напълно аналогични към тези описани по-горе и във Фигура 6 за Сатурн. Въпреки това, има важно различие между стъпките на Луната и тези на другите планети, като Лунните стъпки се отнасят до лунното движение около Земята (геоцентрично), докато стъпките на Сатурн и другите планети се отнасят към планетарното движение около Слънцето (хелиоцентрично). Описаното по-горе напълно съвпада със стъпките на Луната ако напредъка в градуси на движението по дължина се разглежда около Земята, геоцентрично. Въпреки това, за планетите (вклю чително Сатурн) описанието на движението по дължина (промяна на ъгловото разстояние) следва да бъде мислено като движение около Слънцето, хелиоцентрично.

Планетарните стъпки започват при нулева ширина, когато планетата следва да се възкачи на север от еклиптиката. Това съответства хелиоцентрично на планетата, бидейки в своя възходящ възел. (Важността в херметичната астрология за хелиоцентричните движения на планетите ще бъде разгледана в следващата глава и в по-късни глави) Планетата прави шест стъпки до своята точка на максимална северна ширина, което съответства хелиоцентрично на напредък от 90º в хелиоцентрична дължина от възходящия възел (виж Фигура 6). След това се правят шест стъпки спускайки се от мястото на максимална северна ширина до нулева ширина на планетата (до низходящия възел), съответствайки на следващ напредък от 90º в хелиоцентрична дължина. Следователно, първите дванадесет стъпки от движението на планетата описват планетарното движение в северна ширина от еклиптиката, съответстващо на хелиоцентричния път по дължина от своя възходящ възел до своя низходящ възел. Следващите шест стъпки се правят слизайки под еклиптиката, до своето място на максимална южна ширина, представяйки напредък от 90º в хелиоцен трична дължина от низходящия възел. И последните шест стъпки съвпадат с възхода на планетата до дос тигането на нулева ширина отново, което съответства на 90º движение в хелиоцентричната дължина пред вижвайки планетата хелиоцентрично отново до нейния низходящ възел. Стъпки 13-24 (виж Фигура 6) описват планетарното движение в ширина южно от еклиптиката, съвпадащо с хелиоцентричния път на планетата по дължина от нейния низходящ до нейния възходящ възел.

Стъпките на Луната могат да бъдат описани по същия начин като тези на планетите, с изключение, че пла нетарните стъпки се свързват с движението на планетата в хелиоцентрична дължина, а стъпките на Луна та се отнасят към движение в геоцентрична дължина.

Една нова концепция за екзалтациите

Херметичното учение свързано със стъпките е тясно свързано с учението за екзалтациите (hypsomata на гръцки; единствено число hypsoma). Сред гръцките астролози, които използвали стъпките в своите астрологични работи, точно терминът hypsoma се използва за управлението, т.е. управлението било мислено ка то екзалтацията на планетата (тук термина планета включва Слънцето и Луната). В този случай екзалтациите (hypsomata) на Луната и планетите – зодиакалните места където се счита, че работят най-мощно – просто са представени с местата в зодиака където придобиват максимална северна дължина; а екзалтацията на Слънцето със зодиакалното място на точката на ЛС, където Слънцето придобива максимално северно отклонение.

По отношение на Слънцето дотук бе направено разграничение между управление и екзалтация, като последната била зодиакалното местонахождение на Слънчевото управление в значителен момент за човешка та история (20500г. пр.н.е.) – значима за човешката еволюция, като времето когато човек за първи път развил съзнателно усещане за Слънцето. Но ако екзалтацията бъде идентифицирана с това, което до тук бе наречено управление, то тогава имаме нова концепция за екзалтацията в херметичната астрология, която била използвана от някои астролози в античността (тези които работели с херметичното учение за стъпките). Тази нова концепция за екзалтацията приложена към Слънцето е: Слънцето е екзалтирано (работи най-мощно), когато е на максимално северно отклонение (това е ЛС). Приложена към Луната и планетите тази нова концепция за екзалтациите е: Луната и планетите са екзалтирани (работят най-мощно) на макси мална северна ширина.

В тази нова – или открита – концепция за екзалтациите, екзалтациите на Слънцето, Луната и планетите са свързани с техните съответни астрономични феномени по един смислен и разбираем начин. Но това озна чава, че екзалтациите не са фиксирани веднъж завинаги, но се движат бавно назад по зодиака с течение на времето. Това не означава, че фиксираните места на екзалтациите предадени в астрологичната традиция няма смисъл. Както ще видим в глава 3 – в случая на традиционния за Слънцето фиксиран зодиакален градус на екзалтация (19º Овен) – има дълбок смисъл свързан с тайната на човешката еволюция, поради което точно този градус от зодиака е толкова важен. (19º Овен е, ако може така да се каже основната екзалтация на Слънцето.) Въпреки всичко, в херметичната астрология днес, може да бъде приет за 5½º Близ наци, зодиакалното място на Слънцето по време на ЛС. Подобно, Луната и всяка от планетите няма само основна (фиксирана) екзалтация – позната от астрологичната традиция – но и екзалтация за днешното време, намерена чрез мястото на зодиакалната ширина, определена за всяка планета с прибавянето на 90º към дължината на възходящия възел. (При планетите се взима хелиоцентричната дължина от възходящия възел) По този начин се получава следната таблица на констелациите на Слънцето, Луната и планетите (виж Таблица 1). Датата избрана за екзалтациите в Таблица 1 е 10 Февруари 1983г., когато точката на ПР е точно 5½º Риби (и съответно точката на ЛС е точно 5½º Близнаци) (18).

Според концепцията за екзалтациите в херметичната астрология, сегашните екзалтации на Слънцето и планетите са тези изброени в Таблица 1. (Отбележете, че мястото на сегашната екзалтация на Луната бързо се променя, и трябва да бъде преизчислявана всеки месец; в контраст със сегашните екзалтации на Слънцето и планетите, които се променят много бавно.) Във връзка с тази херметична концепция за екзалтациите, планетите Уран, Нептун и Плутон – открити през последните 200г. – също имат своя екзалтационен градус (виж Таблица 1). След като тези планетите били непознати за астролозите от древността, те нямат определени фиксирани екзалтации.

*

Нивото на движение на точката на ПР и планетарните възли се променя бавно с течение на времето; тук е вписана средната скорост на преместване. (Отбележете, че тук придвижването на точката на ПР и планетарните възли е ретроградно, придвижващо се назад през сидералния зодиак)

Херметичната концепция за екзалтациите, свързана с идеята за стъпките е в точно съответствие с термина, от които произлиза гръцката дума hypsoma. Hypsoma произхожда от hypsos, което значи “височина”. Думата екзалтиран изразява смисъла на височина. Следователно е естествено да се мисли за планетарните екзалтации като за местата от зодиака, където планетите придобиват своята най-голяма височина (най-го ляма северна ширина, или както е случаят със Слънцето, най-северно отклонение.). И според херметичния начин на мислене – основан на аналогията “както горе, така и долу” – е естествено да се направи заключение, базирано на аналогия със Слънцето (което става най-могъщо когато достигне своята най-голяма висо чина по време на ЛС), че Луната и планетите също стават най-могъщи, когато достигнат своята най-голя ма ширина или височина над зодиака. Следователно, херметичните астролози заключили, че планетите са екзалтирани – издигнати до най-висша мощ – когато са най-високо, т.е. на максимална височина (най-северна дължина). В този смисъл, екзалтациите са зодиакалните места – за Луната и всяка една от планетите – където те действат най-мощно, точно както Слънцето действа най-мощно по време на ЛС (сегашната екзалтация на Слънцето).* / * Тези заключения се отнасят за северната полусфера, където е възникнала астрологията./

Аналогично към тази херметична концепция за екзалтациите (hypsoma) е тази за падението* (tapeino ma)./* depression – астр. – отрицателна височина на небесно тяло/ Херметичните астролози нарекли зодиакалното място, противоположно на управлението или екзалтацията място на заточение или падение на планетата. Думата tapeinoma означава “понижение” или “падение”. Нейното значение може да бъде схванато по аналогия с метеорологичното изражение на ниско или падение. (Аналогично екзалтация съответства метеорологично на високо.) Отново по аналогия с годишното движение на Слънцето, което е най-слабо в своята най-ниска позиция (тази на ЗС, т.е. на заточение или падение на Слънцето), херметичните астролози заключили, че Луната и планетите също са най-слаби по време на тяхната tapeinoma (падение). В херметичната астрология сегашното падение на планетите е диаметрално противоположно на техните сегашни екзалтации посочени в Таблица 1. Например, сегашното падение на Сатурн е на 29º Риби, точно срещу неговата екзалтация 29º Дева (виж Фигура 6, където ЮШ = максимална южна дължина = заточение или падение).

Може да се види, че екзалтация (hypsoma), падение (tapeinoma) и стъпките (bathmoi) са термини, които произлизат от една обширна космологична система. Тази много стара космологична система, която съществувала в мистерийните центрове на древен Египет, и от която само фрагменти били предадени на гръцките астролози, е основата на херметичната астрология. С термините, предадени от астрологичната традиция, са свързани определени концепции, произтичащи по метода на аналогията, характерен за херметизма. Някои от тези основни херметични концепции бяха очертани в тази глава, а в следващата ще погледнем на херметичната космологична система в по-големи детайли. Но преди да направим тази стъпка, ще видим – поглеждайки към едно отделно приложение – какъв могъщ инструмент са тези основни концепции за едно по-дълбоко разбиране на астрологията.

Приложението на херметичните астрологични концепции за екзалтацията и стъпките към годишното движение на Слънцето може да помогне да хвърлим светлина върху един спорен въпрос, който често е източник на объркване в астрологията, а именно разногласията свързани със зодиака. Астрологичния свят на запад е разделен на два лагера: тропикалисти, които са по-голямата група астролози и сидералисти, които са относително малък брой. Тропикалните астролози използват тропикалният зодиак, който ще бъде обяснен по-долу, в контраст със сидералния зодиак, обрисуван на Фигура 2 и другаде. Херметичните астролози през античността използвали сидералния зодиак. И както своите предшественици в астрологичната традиция съвременните хертметични астролози също използват сидералния зодиак. Има основателни причини за това, което ще стане ясно в тази книга, като ще бъдат представени емпирични доказателства, които несъмнено сочат сидералния зодиак като автентичния зодиак. Никой сериозен астролог не би могъл да си позволи да пренебрегне това доказателство, което показва, че сидералният зодиак, употребяван от вавилонците, египтяните и ранните гръцки астролози, е ефективният астрологичен зодиак. Доказателството, което ще бъде представено в глава 6 и в приложение 7, е безспорно. Въпреки това, дори без това доказателство може да бъде видяно от предстоящата дискусия, че сидералният зодиак е основният, а тропикалният зодиак е вторичен: че сидералният зодиак предлага рамката на отнасяне на движенията на Слънцето, Луната и планетите, докато тропикалният зодиак се отнася единствено към годишното движение на Слънцето.

Сидералният зодиак е определен във връзка с фиксираните звезди на зодиакалния пояс по такъв начин, че оста между двете първи значими звезди Алдебран и Антарес разделя зодиака на две – Алдебран се намира по средата на Телец (15º Телец), а Антарес - по средата на Скорпион (15º Скорпион). Дванадесетте фиксирани звездни знака, всеки дълъг 30º, се определят от оста Алдебран-Антарес, така че фиксираните звезди, обхващащи зодиакалния пояс, са определени градусово в знаците. Например, първата значима звезда Регулус в констелацията на Лъв е на 5º Лъв, и първата значима звезда Спика в констелацията на Дева е на 29º Дева (20).

Луната и планетите могат да бъдат наблюдавани като се движат на фона на дванадесетте фиксирани знака. Например когато Луната се вижда в съвпад със звездата Алдебран е очевидно за наблюдаващия, че дължината на Луната е 15º Телец, (по сидералния зодиак; по тропическия е 9 градуса Близнаци) т.е. мястото на Луната е по средата на звездната част Телец. Това наблюдение може да бъде потвърдено, консултирайки се с Американските Сидерални Ефемериди (21), където зодиакалната дължина на Луната обозначена с 15º Телец е в съвпад със звездата Алдебран. За този, който използва сидералния зодиак, придържайки се към Сидералните Ефемериди, има хармония между наблюдението на небесните тела и информацията представена му от изчисленията на техните места в зодиака. Когато вижда Луната в средата на звездната констелация Телец, в съвпад с Алдебран (Окото на Бика), той про чита от Сидералните Ефемериди, че Луната е изчислена на 15º Телец, т.е. в точният център на фиксирания звезден знак Телец.

Ситуацията е различна за тропикалният астролог. Когато вижда Луната по средата на Телец, в съвпад с Алдебран, тогава прочита от Тропикалните Ефемериди, че Луната е на 9½º Близнаци. По отношение на Луната и планетите той не може да свърже астрологията със своите наблюдения. За тези астролози, които не наблюдават звездите – и които следователно нямат наблюдения над Луната и планетите на фона на фиксираните звезди – несъответствието между наблюдението и информацията предложена от Тропикалните Ефемериди не би била забелязана. Но тези които започват да гледат звездното небе трябва да се изправят пред това противоречие между наблюдение и изчисление. Все пак противоречието бива разрешено след като бъдат взети Сидералните Ефемериди.

До тук бе разгледано движението на Луната и планетите. Но каква е ситуацията с оглед на Слънцето? Слънцето не може да бъде наблюдавано на фона на фиксираните звезди, но по заобиколен път – чрез своето взаимоотношение с Луната, планетите и изкачването и слизането на фиксираните звезди по време на изгрев и залез – е възможно да се определя мястото на Слънцето в сидералния зодиак. Например, ако при пълнолуние Луната е в съвпад с Алдебран, тогава Слънцето трябва да бъде в опозиция – на 15º Скорпион – в съвпад със звездата Антарес по средата на фиксирания звезден знак на Скорпион. (Алдебран и Антарес лежат диаметрално срещуположно една с друга в зодиака, точно както Слънцето и Луната са диаметрално противоположни по време на пълнолуние.)

Как може да бъде разбрано отношението между годишният цикъл и смяната на сезоните в рамките на херметичната астрология? За херметичния астролог веднага става ясно, че тропикалният зодиак е форма на използване на стъпките (bathmoi). Но вместо по време на годишния курс да бъдат взети 24 стъпки, се преброяват 12. С други думи, вместо стъпки съответстващи на 15º- во движение в ширина, стъпките са два пъти по-дълги със стойност 30º движение в ширина. Това прави три стъпки на изкачване (всяка дълга 30º) от точката на ПР до точката на ЛС; три стъпки от точката на ЛС до точката на ЕР; още три стъпки от точ ката на ЕР, слизайки до точката на ЗС; и накрая три стъпки на изкачване от точката на ЗС до точката на ПР (виж Фигура 7). Следователно е даден модел на ежегодното движение на Слънцето по отклонение. Въпреки това, за херметичния астролог годишното отклонение на Слънцето по дължина е отделен феномен от неговото движение на отклонение, и докато признавайки валидността на тропикалния зодиак като модел на отклонителното движение на Слънцето, херметичният астролог използва сидералния зодиак като рамка на отнасяне за измерване на Слънчевото движение по дължина по време на годината. Сега, в такъв случай, признава ли той тропикалния зодиак?

Установявайки този модел на Слънчевото годишно движение в отклонение основан на дванадесет стъпки, естествено е – във връзка с херметичният начин на мислене – да поставим тези стъпки в съответствие с 12-те знака на зодиака (сидералният зодиак). Стъпки 1,2 и 3 – от т. на ПР до екзалтацията на Слънцето – естествено съответстват на първите три знака: Овен, Телец и Близнаци. Подобно, стъпките на слизането от екзалтацията на Слънцето до неговото падение – стъпки 4,5,6,7,8 и 9 – съответстват на знаците: Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион и Стрелец. Накрая, последните три стъпки (10,11 и 12) – съответстват на знаците Козирог, Водолей и Риби. Представяйки това съответствие между 12-те стъпки и 12-те знака на зодиака (сидералният зодиак), просто е въпрос на идентификация на първата стъпка с първият знак на зодиака, след което следват всички останали съответствия. Най-малкото, това била процедурата следвана от херметичните астролози от античността, които използвали принципа на аналогия при установяването на съответствие, като това между знаците на зодиака и 12-те стъпки на отклонение правени от Слънцето по време на годишния му курс.

Поради очевидната връзка между цикъла на сезоните и 12-те стъпки описващи Слънчевият годишен ци къл на отклонение следва, че това е движението, което предлага ключ към феномена на смяната на сезони те, а не Слънчевото движение по дължината на сидералният зодиак. Потвърждение че това е така е дадено чрез факта, че докато движението на Слънцето по дължината на зодиака е едно и също в двете полусфери, то Слънчевото движение на отклонение в южната полусфера е обратно на това в северната полусфера. Съответно сезоните в южната полусфера са обратни на тези в северната. С други думи феномена на приро дата – израстването през пролетта, експанзията през лятото, упадъка през есента и свиването през зимата – отговаря директно на височината на Слънцето т.е. на отклонението на Слънцето, като цикъла е обратен в южната полусфера, където е в сила противоположната ситуация по отношение на отклонението на Слън цето.

Разглеждайки полярността на сезоните в северната и южната полусфери, незабавно става ясно, че четирите сезона не са феномен свързан с дължината на Слънцето в сидералният зодиак; те са свързани с Слънчевата височина, измерена чрез неговото отклонение. Но след като тропикалният зодиак произлиза от 12-те стъпки на Слънцето по време на годишния цикъл на неговата променяща се височина, и този произход е направен с термини отнасящи се до дължината (където всяка стъпка съответства на 30º от движението на Слънцето по дължина), изглежда, че сезоните са функция на Слънцето променящо тропикалната дължина. Това изглеждане бива разрешено след като бъде направено ясно разграничение между феномена на движението на Слънцето по дължина през сидералният зодиак (което не е свързано със смяната на сезони те) и феномена на Слънчевото отклонение, което е ключа към годишният цикъл в природата. Херметична та концепция за стъпките помага ясно да се разграничат двата феномена засегнати тук.

Тропикалният зодиак произхожда от стъпките като поставя 12-те стъпки (или 24 на половина по-малки стъпки в първоначалната концепция за bathmoi) в съответствие с 12-те знака на сидералният зодиак. Сле дователно, тропикалният зодиак е вторичен зодиак. Сидералният зодиак е основният, първият зодиак, по който движението на Слънцето, Луната и планетите може да бъде измерено, докато тропикалният зодиак произхождащ по аналогия от сидералният зодиак е вторичен. Той е уместен само за Слънцето, като функция на отклонението на Слънчевото движение.

Използването на аналогията за извеждането на вторичния зодиак бе приложено не само към движението на Слънцето описано чрез стъпките, но и към движението на Луната в ширина. По напълно аналогичен начин като тропикалният зодиак, където стъпките на отклонителното движение на Слънцето са взети в съответствие с 12-те знака на сидералния зодиак, може да бъде изведен така нареченият “драконов зодиак” на Луната. Точно както тропикалният зодиак е вторичен по отношение на стъпките на отклонение на Слънцето, така драконовият зодиак е вторичният зодиак отнасящ се до стъпките на Луната в ширина. Луната се разглежда като правеща три стъпки, всяка съответстваща на 30º от Лунното движение по дължината на зодиака,