от нейният възходящ възел до нейната екзалтация

По подобен начин могат да бъдат изведени вторични зодиаци за всички планети, като функция на тяхното движение по ширина (ъглово разстояние). Използвайки херметичната астрологична концепция за стъп ките, може по желание да бъдат изведени вторични зодиаци. (Излишно е да се споменава, че това има зна чение, ако вторичният зодиак, който е изведен се отнася към някакъв определен феномен – какъвто е случая с извеждането на тропикалния зодиак от Слънцето, което е свързано със смяната на сезоните.) Въпреки извеждането на вторични зодиаци – като тропикалният зодиак на Слънцето и драконовият зодиак на Луната – необходимостта от 12 стъпки, всяка съответстваща на 30º движение по дължина, използването на стъпки в херметичната астрология не е ограничено до строгата спецификация на 12, а номерът на стъп ките може да варира. Херметичните астролози от античността открили, че идеалният номер е 24 стъпки, всяка съответстваща на 15º ъглово движение. 24 стъпки дават една по-детайлна картина на движението по дължина (или движение на отклонение в случая на Слънцето) от 12-те стъпки използвани в тропикалният зодиак на Слънцето или в драконовият зодиак на Луната. Но няма причина поради която броя на стъпките да не бъде друг, например 36, където всяка стъпка би съответствала на 10º-во движение по дължина, пора ждайки в случая на Слънцето – аналогично на 36-те декана на сидералният зодиак – тропикално разделе ние на 36 декана.

Херметичната концепция за стъпките и свързаните с нея концепции за екзалтацията и падението, предста вляват могъща помощ не само за придобиването на по-дълбоко разбиране за астрологията, но също така са гъвкав инструмент за описването на определени фундаментални астрологични феномени от интерес за астролога. Пълната важност на тази концепция за херметичната астрология ще се очертае в следващата глава, която се занимава с астрономията на херметично космологичната система формираща основата на херметичната астрология.

ГЛАВА ВТОРА

ЕГИПЕТСКАТА СИСТЕМА

Разбираемият космос е подчинен на Бог; и чрез него Слънцето получава от Бог благото, което той притежава – което е енергията, даваща живот. И около Слънцето, и зависещи от Слънцето са осемте сфери, а именно: сферата на фиксираните звезди, и шестте планетарни сфери, и сферата обгръщаща Земята… Бог е Бащата на всичко това; Слънцето е Демиурга; и космосът е инструмента, чрез който Демиургът работи…

(CORPUS HERMETICUM XVI, 17-18; прев. 271-273 стр.)

Какъв вид астрономически концепции са имали астрономите-свещеници на древен Египет? Имали ли са разбираема астрономична система? И след като много малко било написано от египетските свещеници във връзка с тяхната астрономия, възможно ли е въпреки всичко да знаем нещо за всичко това?

Има определени доказателства, че – много преди съвременната научна епоха – египтяните имали хелиоцентрична концепция за слънчевата система, в която Слънцето се разглеждало като център с орбитите на планетите около него. Това е изразено в Corpus Hermeticum, сбор от древни гръцки трудове, съдържащи учения, приписвани на египетският маг Хермес Трисмегистус:
“Слънцето е поставено в средата и носи космоса като дреха около себе си. И така, то води космоса напред по своя курс, без да го оставя отделен от себе си, но държейки го присъединен към себе си; като опитен водач то държи здраво колесницата на космоса, за да не се разпадне в безредие” (1).

Може би във връзка с този пасаж от Corpus Hermeticum астрономът Коперник (1473-1543) признал на Хермес мисълта, че Слънцето стои в средата на слънчевата система (2). Въпреки това, въпросът е дали този пасаж от Corpus Hermeticum се отнася до хелиоцентричната система, както Коперник я разбирал, с неподвижно Слънце и Земята обикаляща около него, или се отнася към по-различна хелиоцентрична концепция – така наречената “египетска система” – в която Слънцето обикаля около Земята? От малкото което било на писано от египетската астрономия, голяма част е свързана с движението на Слънцето по неговия път през 36-те декани (звездни констелации) по време на годишния си курс. Доказателството от оцелелите астрономични писания, събрани преди хиляди години в Египет е, че основният момент в египетската астроно мия е годишният курс на Слънцето през 36-те деканални констелации. Египтяните определено не смятали Слънцето за неподвижно и следователно не споделят възгледа на Коперник за Слънцето като неподвижен център на вселената. Ако въпреки това египтяните имали хелиоцентрична система – със “Слънцето поставено в средата” – при която Слънцето се движи, каква би могла да бъде тази “Египетска система”?

Следният цитат от Макробиус (4 век сл.н.е.) може да послужи за начална точка за разглеждането на астрономията на египтяните:

“Но теорията не убягнала на египтяните, и тя е следната: кръгът по който се движи Слънцето е обграден от кръга на Меркурий, а кръгът на Венера обгръща кръга на Меркурий, бидейки над него. И става така, че когато тези две звезди преминават през горната част на своите кръгове се намират над Слънцето, но кога то преминават през долната част на своите кръгове се приема, че Слънцето е над тях.” (3).

Този цитат от Макробиус определено не е в съответствие с Коперниковата хелиоцентрична система (4), след като се твърди, че Слънцето се движи в кръг. Все пак това което се посочва тук е система, в която Слънцето обикаля около Земята, а двете планети Меркурий и Венера обикалят около Слънцето. (Че Луната обикаля около Земята се смята за очевидно.) Но какво за движенията на другите планети? (Марс, Юпитер и Сатурн били единствените други познати планети през античността.)

Има две възможности за движенията на Марс, Юпитер и Сатурн в “Египетската система” спомената от Макробиус. Първото е, че Марс, Юпитер и Сатурн обикалят около Земята. Това в същност била астроно мичната система изложена от Теон от Смирна през втори век сл.н.е., в която Слънцето, Луната, Марс, Юпитер и Сатурн обикалят около Земята, докато Меркурий и Венера обикалят около Слънцето (5). Основ но се предполага, че “Египетската система” от Макробиус била идентична със системата описана от Теон от Смирна.

Втората възможност е – освен Меркурий и Венера, които са с хелиоцентрична орбита – също Марс, Юпитер и Сатурн да обикалят около Слънцето, докато Слънцето обикаля около Земята. Тази втора версия на “Египетската система” съответства точно с астрономичната система изработена от Тихо Брахе през 16 век сл.н.е. Според Тихо Брахе Слънцето и Луната обикалят около Земята, докато всички останали планети обикалят около Слънцето.* (По негово време планетите били: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн – виж Фигура 8)/* Тихо Брахе също така смятал, че сферите на зодиака и фиксираните звезди правят пълен кръг около Земята за 24 часа, с неподвижна Земя в центъра си. Една неподвижна сфера от фиксирани звезди, въпреки това, изисква Земята да се завърта по своята ос на всеки 24 часа./ Това, че истинската Египетска система, използвана от херметичните астролози в античността била по-късно описана от Тихо Брахе (Тихоничната система) се разбира от използването на стъпките за описанието на движението в широчина на планетите, което бе вече обсъдено в глава 1. Планетарните стъпки отнасящи се до хелиоцентричните движения на планетите и използването на стъпки в херметичната астрология изразява факта, че херметичните астролози използват Египетската (Тихонична) система.

Също така, както бе посочено в цитата от Corpus Hermeticum в началото на тази глава, планетарните сфери са описани в херметичната концепция като “около” и “зависещи от” Слънцето, което показва, че планетите били представени като движещи се в орбита около Слънцето. От това взето заедно с вече споменати ят факт – че Слънчевото годишно движение през 36-те декана било централен момент в Египетската астрономия – става ясно, че така наречената “Египетска система” е в същност Тихоничната система. Едва ли ня кога ще узнаем дали Макробиус се позовава на истинската Египетска система разработена по-късно от Ти хо Брахе или на системата разяснена от Теон от Смирна, която е близка до Тихоничната система. Въпреки това, за изучаване на херметичната система е достатъчно да се знае, че Тихо Брахе – от дълбоко вдъхнове ние – или може би от припомняне на минало прераждане в древен Египет (6) – представя на преден план астрономичната система на египтяните, която била използвана от херметичните астролози през античност

та. Може би Тихо Брахе е бил част от египетското духовенство в предишна инкарнация и посветен в египе тските мистерии?

В египетските мистерии била практикувана магическата наука, посредством което посветеният търсил да обедини своето съзнание с “центърът на звучаща светлина” (7), т.е. Слънцето в средата на планетарните сфери, сърцето на обикалящите планети. Тези които могли да придобият това издигнато ниво на съзна ние, могли да преживеят планетите въртящи се около Слънцето, както е описано в CorpusHermeticum.

Връщайки се в нормално ниво на съзнание, посвещаваният можел да почувства, че планетите обикалят около Слънцето. Прибавяйки това към възприемането на Слънчевият годишен ход през 36-те декана, Еги петската система, която по-късно била разработена на научна основа от Тихо Брахе, била въпрос на прежи вяване. В египетските мистерии в същност било почувствано, че планетите (за египтяните: Меркурий, Ве нера, Марс, Юпитер, Сатурн) се движат в орбита около Слънцето. В същото време било въпрос на прежи вяване, че Слънцето и Луната обикалят около Земята.

Египетската система – идентична с тази на Тихо Брахе – била резултат от египетските мистерии. За посве тените в тези мистерии, Египетската система била една реалност; било въпрос на духовна опитност.

Посочването, че в минала инкарнация Тихо Брахе бил посветен в египетските мистерии е представено от Гуентер Вахсмут (6) във връзка с отношението на Тихо Брахе към астрономът Йохан Кеплер. Кеплер из глежда имал връзка с египетските мистерии, което бива изразено в неговата книга Harmonice Mundi (“Хар монията на света”):

“Аз отнех златните съдове на египтяните за да направя от тях храм на моят Бог, далеч от границите на Египет” (8). С тези думи Кеплер изглежда насочва, че той чувствал, че е откраднал своята астрономична система (изработена върху тази на Коперник) от мистерийните храмове на древен Египет. Това повдига въпроса дали Коперниковата хелиоцентрична система, която била разработена от Кеплер, била също позната в древен Египет?

Това че Коперниковата хелиоцентрична система била позната в древността било засвидетелствано от беле жка на Архимед, написана 216г. пр.н.е. Според Архимед тази система била преподавана от Аристакус от Самос (3 век пр.н.е.):

“Той (Аристакус от Самос) считал, че фиксираните звезди и Слънцето са неподвижни, а че Земята е носе на около Слънцето в кръг” (9). Аристакус бил предшественик на Коперник. Въпреки че Коперник не го споменава в печатната версия на своята работа “De revolutionibus orbium coelestium” (“Върху въртенето на небесните сфери”), това е само защото махнал позоваване на Аристакус в крайният ръкопис. (10). Прилага йки хелиоцентричната система с неподвижно Слънце в центъра на вселената, Коперник съзнавал, че Ари стакус вече бил представил това преди хиляда и осемстотин години. И Кеплер строейки върху Копернико вата система, черпил от египетските мистерии. Това води до въпроса, дали системата в същността си не произхожда от египетската мистерийна традиция? Ако това е така, тогава или системата на Аристакус би ла преподавана в Египет, заедно с Египетската (Тихонична) система, или Аристакус – или някой преди не го – приложил Египетската система, фиксирайки Слънцето в центъра вместо Земята. Единствената разли ка между двете системи е, че в едната Слънцето обикаля около Земята, докато в другата Земята обикаля около Слънцето (виж Фигура 9: Хелиоцентричната система, и сравни Фигура 8: Тихоничната система).

Дали двете системи съществували заедно в древен Египет или системата представена от Аристакус била адаптация на Египетската система остава отворен въпрос?*/* Разбира се съществува вероятност Аристакус – или някой преди него – да е дал началото на хелиоцентричната система със стационарно Слънце в центъра независимо от Египетската астрономична традиция./

Във всеки случай двете системи се противопоставили по един драматичен начин в началото на 17 век, когато били положени основите на съвременната астрономична концепция за света. Тогава двете системи се появили като съперници за преместването на старата геоцентрична (Птоломеева) астрономична систе ма. Забележителен момент в историята е срещата между Тихо Брахе и Йохан Кеплер. Те се срещнали за първи път на 4 Февруари 1600г. след като Тихо поканил Кеплер да дойде в Прага като негов асистент. Тях ното сближаване продължило 20 месеца, до смъртта на Тихо на 24 Октомври 1601г. На своето смъртно легло Тихо Брахе бил чут да повтаря отново и отново думите “Нека не изглежда да съм живял напразно” (11). Какво имал в предвид с тези думи? Значението става ясно когато то се види във връзка с неговото по следно желание адресирано до Кеплер. Това било същото желание, което изразил към Кеплер в началото на тяхното сътрудничество, а именно “Кеплер да построи новата вселена не върху Коперниковата, а върху Тихоничната система” (12).

Въпреки това, Кеплер не последвал тази насока. Предпочитайки Коперниковата система, той напълно подминал Тихоничната и формулирал своите три закона за планетарно движение в смисъла на системата на Коперник.
В изгрева на съвременната научна епоха, двете тясно свързани астрономични системи познати през антич ността отново били представени на преден план.: хелиоцентричната система позната на Аристакус, която Коперник формулирал и Кеплер завършил, и Египетската система, която била научно формулирана от Ти хо Брахе. Първата триумфирала и формирала основата на съвременната концепция за света, но може би не щата биха били различни ако Кеплер бе последвал Тиховата насока? В същност двете системи са напълно еквивалентни, като Коперниковата хелиоцентрична система може да бъде изведена от Египетската (Тихо нична) система посредством фиксирайки Слънцето и оставяйки Земята да обикаля около него (сравни Фи гура 8 и Фигура 9). С други думи основният въпрос е: дали движението на Земята е зависимо от Слънце то, или движението на Слънцето зависи от Земята. В Коперниковата хелиоцентрична система движението на Земята се разглежда като зависимо от Слънцето, като последното е фиксирано, докато в Египетската (Тихонична) система Слънцето се разглежда във връзка със Земята, а Земята като фиксирана.
Египетската система като основа за херметичната астрология

В херметичната астрология се прилага Египетската система (също позната като херметична система), като астрологът е загрижен за оценката на живота на човека на Земята. Астрологът следователно взима Земята като своя начална точка и като своя рамка на отнасяне към планетарните движения.

Фундаментално за живота на Земята е преживяването на Слънчевото преминаване през зодиака всяка година. Египетската система е напълно валидна в смисъл на преживяването на вселената от човека. Това не поставя под въпрос валидността на Коперниковата система с оглед на физичните закони на слънчевата система. Хелиоцентричната система представена от Коперник и доразработена от Кеплер е оправдана при изучаването на физическият аспект на планетарните движения до толкова, доколкото законите на планета рното движение могат да бъдат формулирани в съответствие с централизираното местонахождение на Слънцето, т.е. със Слънцето поставено във фокуса на елипса описвана от всяка планета обикаляща около него. Въпреки това, за човешкото същество на Земята тази хелиоцентрична система остава една абстракт на концепция. Трансформирайки Коперниковата в Египетска (Тихонична) система, хелиоцентричната сис тема остава астрологично жизнеспособна, като се взима в предвид и Слънчевото годишно движение през зодиака (може би единственият най-важен елемент в астрологията).

Египетската система е подходяща за астрология, която се занимава с взаимоотношението на човека с обкръжаващият го свят. От както човекът преживял Слънцето като обикалящо около Земята, което се изра зява в неговото годишно преминаване през зодиака, и от както Египетската система изразява това движе ние на Слънцето отнесено към Земята, Египетската херметична система предлага основа за астрологията. В същност може да бъде описана като фундаментална астрологична система, в контраст на основната астрономична съвременна хелиоцентрична система.

Чрез повторното представяне на Тихоничната система, херметичната астрология дава отговор на послед ните думи на Тихо Брахе: “Нека не изглежда да съм живял напразно”. Четиристотин години са минали от както Тихо Брахе постави на преден план Египетската система, която трябваше да чака през цялото това време – да чака херметичното възраждане в края на 20 век – за да стане изразно средство за новата астро логия. Още повече, че едва сега – с публикуването на Хелиоцентричните ефемериди – занимаването с хе лиоцентрична астрология и с херметична астрология стана приемливо.

Вече бяха направени стойностни изследвания през този век в сферата на хелиоцентричната астрология. Може би най-добре познатото е това на Джон Нелсън, който откри, че смущения в Земната йоносфера са свързани с хелиоцентричните планетарни позиции (14). Това изследване спада към физичната вселена. Въпреки това, както е показано от изследователската работа в сферата на херметичната астрология базира на на прераждане и карма, хелиоцентричната система – или по-скоро нейното съответствие като Египет ската система – е също така приложима за човешката душа. (Част от тази изследователска работа, която демонстрира астрологичната валидност на Египетската система е представена в Приложение V) Изследо вателските открития на херметичната астрология отвориха нова област с астрологична важност: областта на карничното изследване, или изследване на феномена на прераждането, което ще бъде обсъдено в част II и III на този том.

Херметичната астрология има своя собствена астрономична система, загубената Египетска система, която бе формулирана в началото на съвременната научна епоха от Тихо Брахе. Чрез Египетската система човек може да намери своето място във вселената, след като бе отчужден от своята по-дълбока връзка с космоса по време на научната епоха, от както хелиоцентрината система била представена от Коперник. (Работата на Коперник върху хелиоцентричната система, De revolutionibus orbium coelestium, бе публикувана през 1543г.) Може би Тихо Брахе имал предчувствие за изолацията, която ще преживее човек чрез възприема нето на една астрономична система (тази на Коперник), която е фокусирана основно над физичните зако
ни на слънчевата система за сметка на човешкото взаимоотношение с космоса? Може би от такова пред чувствие помолил Кеплер да използва неговата (Тихоничната) система за основа на новата астрономия?
Живеейки с Египетската система

От представянето на Коперниковата хелиоцентрична система човечеството навлезе в период на “изоставе ност на душата”, през който практически цялото човечество загуби своя контакт с духовната реалност на космоса. С идването на херметичната астрология – родена отново в края на 20 век – чрез взимане на загу бената Египетска система се дава възможност да се намери една нова съзнателна връзка с космоса. (Това не означава да се предполага, че херметичната астрология е единственият изход от духовната безизходи ца, която произлиза от усвояването на хелиоцентричната система; по-скоро това е един път, който предла га мост към духовната реалност.) Но как херметично-астрологичната концепция за света въплътена в Египетската система помага да бъде постигнато едно трансформирано отношение към космоса?

Ако Египетската система бъде възприета съзнателно като реалност във всекидневният живот, ако се жи вее с нея от ден на ден, човешкото същество може да започне да преживява сфери на съществуване, за кои то преди е било заспало. Най-вече сърцето е това, което се събужда като орган на възприемане, сърцето е това – а не мозъка – което преживява планетите обикалящи около Слънцето; и сърцето е това, което се привежда в съзвучие към Слънцето обикалящо около Земята. (Въпреки че последният феномен е въпрос на сетивно изживяване регистриращо се от мозъка.) Нормалното (ограничено до мозъка) съзнание започва да предоставя път на едно сърдечно съзнание, когато движенията на небесните тела биват последвани според Египетската система ден подир ден. С други думи, сетивното възприемане регистрирано от мозъка – като например виждането на Венера във вечерното небе сред звездите на Близнаци – може да бъде почувствано като едно сърдечно изживяване, т.е. като Венера в сферата на Лъв. (Това изживяване ще бъде в случай ако Венера се намира в сидералният знак на Лъв.)

Геоцентричната система на традиционната астрология е валидна за мозъчният център в човешкото съще ство и с това съответства с неговото сетивно възприемане, което се регистрира от мозъка. Но Египетската система на херметичната астрология се отнася към сърдечния център, за което съзнанието трябва да се по нижи (в същност това е възкачване) с оглед на това да се влезе в сферата на реалност описана от Египет ската система. За да бъде направена тази стъпка, центърът на насочване на съзнанието трябва да слезе от главата към сърцето. (Как това може да стане се описва в Християнско-херметичният път на посвещение) (15).

Съзнателността на нивото на сърцето била инстинктивна в древно Египетската култура, така че движения та на планетите отнесени към Слънцето били чувствани инстинктивно. (Сред свещениците които премина вали през посвещение в Египетските мистерии, тази инстинктивна опитност била издигната до едно по-съзнателно ниво.) Египетската система била естествената астрономична рамка съответстваща на “сърдеч ното ниво” на съзнание. Но това сърдечно съзнание било загубено – основно чрез напредъка на по-интеле ктуалната гръцка култура – така че Египетската система като живо преживяване била загубена. Поради това, че била въпрос на опитност, нямало нужда да бъде записвана, поради което само най-детайлните ли тературни позовавания били запазени (като това на Макробиус цитирано по-горе).
Стъпките: съществени за Египетската система

Идеята за стъпките (bathmoi) – заедно със свързаните идеи за екзалтацията (hypsomata) и падението (tapeimona) – която била приписана на някои гръцки астролози мълчаливо сочи Египетската система. За стъпките на отклонение на Слънцето измерени чрез увеличение (обикновено 15º) в зодиакалната дължина на Слънцето, Слънчевото движение през зодиака е съществено, така че хелиоцентричната система, в коя то Слънцето е неподвижно се изключва. Но при стъпките в дължина на планетите е въпрос на увеличение (обикновено 15º) в хелиоцентричните дължини на планетите. Въпреки това всяка една от планетите (за египтяните: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн) обикаля около Слънцето по определение на плане тарните стъпки. Именно това е основният момент в Египетската система: че планетите обикалят около Слънцето, докато Слънцето обикаля около Земята. Накрая, стъпките в ширина правени от Луната са опре делени в отношение към увеличенията (обикновено 15º) в геоцентричната дължина на Луната, което пред полага въртене около Земята – което се разбира дори при обикновено наблюдение.