Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил



страница7/25
Дата22.07.2016
Размер4.25 Mb.
#194
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   25

и това на гърците и римляните. Влизането на точката на ПР в Овен около времето на Авраам даде начало на трансформация на съзнанието – от Телец към Овен – което е ясно проявено при Израелският на род. Въпреки, че тази трансформация на съзнанието става като цяло – в цивилизованият свят и навсякъде другаде – Израелският народ е едно конкретно и видимо изразяване на тази трансформация, като може да отрази новото съзнание по-директно, незасегнато от клопките на една обширна, и вече установена култура. (Особената същност на съзнанието на Израелският народ в отношение към това на своите съседи в Египет и Месопотамия ще бъде разгледано отново в следващата глава.)

Точно както трансформацията на съзнанието започна с навлизането на точката на ПР в зодиакалният знак Овен в 1946г. пр.н.е., така с навлизането на точката на ПР в знака Риби в 215г. сл.н.е. отново започна един фин процес на трансформация. Навлизането на точката на ПР в Риби стана по време на културната епоха Овен, и трансформацията започваща през 215г. пр.н.е. продължи до 1414г. пр.н.е., когато културната епо ха Риби излиза на яве. Дванадесетте века от 215г. до 1414г. – последните дванадесет века на културната епоха Овен – определиха едно време на трансформация от съзнание и култура на Овен към съзнание и кул тура на Риби.

През последните дванадесет века на културната епоха Овен влиянието на Римската империя бе подкопано от Варварските миграции между 375 (нашествието на Хуните) и 568 (заселването на Лангобардите в Ита лия), и особено при завладяването и плячкосването на Рим от Визиготите в 410г. Тези миграции бяха ви димият знак на първите дейности на една нова култура, локализирани географски повече на север, която в края на краищата замести Гръко-Римската цивилизация. Но разцъфтяването на тази нова култура, която може да бъде наречена Европейска цивилизация в контраст с предходната Гръко-Римска цивилизация, стана с Ренесанса, с разпространението на хуманизма и Реформацията.

В сферата на изкуството, науката и религията се забелязват нови могъщи импулси на нов вид съзнание в Европа – съзнанието-Риби – което е характеризирано от писателя Кастиглион (1478-1529) в неговата концепция за хомо универсалис: индивидът, който е универсално образован, който живее в хармония с при родата, и “е способен да постигне каквото пожелае” (17). Това съзнание-Риби бе разпространено от своя географски център на развитие в Европа в цивилизованият свят, точно както съзнанието-Овен на гърците и римляните веднъж бе разпространено в света, и както съзнанието-Телец на египтяните и вавилонците бе доминиращо в културната епоха преди основаването на Рим.

Не е възможно в тази глава да се засегнат детайлите отнасящи се до последователните цивилизации прина длежащи към различните културни епохи, но при едно добро изучаване на историята могат да бъдат наме рени доказателства, че датите дадени в Фигура 11 предлагат точно описание на историчното развитие на цивилизацията от около 3000г. пр.н.е. до днешно време. Например, първите династии на древен Египет обикновено се посочват към 2852г. до 2052г. (=Старото Кралство), и ранният период на династиите на Сумерия в Месопотамия основно биват посочвани около 2800г. до 2500г. пр.н.е. (Сумерианците били предшествениците на вавилонците.) При тези две посочвания е ясно, че две нови култури – донякъде сход ни – започнали повече или по-малко едновременно своето развитие в Египет и Месопотамия, около нача лото на културната епоха на Телец. Таблица 3 представя тези култури и техните приемници, заедно с крат ка характеристика на преобладаващият тип съзнание свързан с тях.

При изучаване на историчното развитие на културните епохи може да бъде проследен периода започващ около 3000г. пр.н.е. до наши дни. Но какво за периода преди 3000г. пр.н.е.? Възможно ли е да придобием знание за културният живот преди тези исторични периоди? Какъв тип култура – ако въобще има такава – преобладава в пред-историчните времена?



Атлантида

При липсата на писмени документ, които да формират оценка за културният живот преди 3000г. пр.н.е., сме принудени да се насочим към описанията на ясновидци, които имали възможност да виждат в далеч ното минало. Най-добре познатите описания са тези на Мадам Блаватска, основателката на Теософското Общество, и Рудолф Щайнер, основателят на Антропософското Общество (18). Други ясновидци също са говорили за своите визии от далечното минало, например, за съществуването на голяма цивилизация нами раща се на мястото, където е днес Атлантическият океан. Те насочват към загубеният континент Атланти да, който при огромна катастрофа (или серия от катастрофи) потънал на дъното на океана – сега Атланти ческият океан. Платоновият Тимей също посочва съществуването на Атлантида, описано от Египетските свещеници като отдавна изгубеният остров на запад. Свещениците намеквали – в този случай посредст вом гръцкият мъдрец Солон – че загубеният континент съществувал преди девет хиляди години, до него вото потъване при едно голямо наводнение (19).

Сред различните описания на Атлантида, това на Рудолф Щайнер свързва развитието на Атлантската ци вилизация точно с прецесията на равноденствията през знаците на зодиака, или по-скоро с паралелното развитие на културните епохи (20). Следователно има възможност за достигане до определени дати в историята на Атлантида, която се развила през седем културни епохи и след това била унищожена от пото път. Както в след-Атлантските времена, където културният импулс на определена културна епоха е под държан от една или повече цивилизации или народи, така на обширният континент Атлантида се разграни чават цивилизации/народи изразяващи определени културни епохи. Тези са вписани в Таблица 4, заедно с началните дати на културните епохи (проследени до настоящето).

Според хронологията на Атлантида от Таблица 4, Атлантската култура се развила през седем цивилиза ции, но била унищожена от едно събитие, което в Библията е описано като потопът. Според Библейското описание всичко било унищожено от голямо наводнение, и били спасени само Ной и неговото семейство (21). Според описанията на Рудолф Щайнер – основани на ясновидство – свързани с това събитие, се слу чила една действителна катастрофа, при която континентът Атлантида потънал в дълбините на Атлантиче ският океан. Но преди потъването на Атлантида, било осъществено преселение от континента под водаче ството на Ной, познат още като “Ману”. Тези които били част от това преселение се насочили на изток от Атлантида и формирали началото на Индо-Германската (Арийска) раса, от която се развили нови цивили зации. Първо, те установили един нов културен център в Индия. Това било последвано от втори в Персия, трети в Египет и Месопотамия, и четвъртият бил културите на Гърция и Рим. Нашата сегашна култура, ко ято започва своя разцвета в Европа около времето на Ренесанса, е петата след унищожението на Атланти да (22).

Днешните Индийска и Персийска цивилизации са упадъчни представители на своите съответстващи пред-исторични (преди 3000г. пр.н.е.) култури. Подобно, културите на Гърция и Египет са потомци на своите предшественици в античността. Съвременната Китайска култура може да бъде проследена още по-назад, имайки предшественик в далечното пред-исторично минало на древната Атлантида.

Китайската цивилизация представя продължение от седмата Атлантска цивилизация, Монголската, не толкова като упадъчна, а по-скоро като форма на продължение на Атлантската цивилизация. Китайската култура въплъщава колективната духовност на групово съзнание, където човешкото същество е част от цялото, аналогично на една пчела в пчелен-кошер. Подобна била културата на древна Атлантида, под водачеството на царе-свещеници. Императорът на Китай – в пред-комунистически Китай – играел роля аналогична на тази на Атлантският цар-свещеник. Дори в съвременен комунистически Китай – например, под водачеството на Мао – принципът на Атлантският “пчелен-кошер” продължи да се развива.

Отличителният белег на Атлантската цивилизация – в контраст с последвалото развитие на след-Атлантс ките цивилизация – е развитие основано на груповото съзнание, където след-Атлантската цивилизация е характеризирана чрез появата на човека като индивидуалност. Духовността на Китай отразява “мъдростта на групата”, докато Индийската духовност, например – Индийската духовност бидейки първото проявле ние на развитието на след-Атлантският принцип на цивилизацията – представя “мъдростта на себето”. (“Азът е Божествен” – ayam atma brahma, ср. Мандукая Упанишада, 2.)
Историчното развитие на индивидуализацията

По време на ранните култури на след-Атлантската цивилизация груповото съзнание, развито в Атлантски те времена, все още продължило да действа, разгръщайки могъщо влияние, което е видимо, например, в Индийската кастова система. Но принципът на индивидуализацията ставал все по-установен. Започвайки от максимумът в индийската духовност – “Азът е Божествен” – където човешкото същество чувствало


своето истинско себе отвъд Земята, в божествените реалности, се наблюдава нарастваща инкарнация на се бе-съзнанието. Това достигна до една нямаща равна на себе си висока интензивност в наше време (култур ната епоха на Риби), по време на която усещането на човека за самият него като свободна личност – като себе на Земята – стана доминиращо в западната цивилизация и в други части на света.

По време на развитието на след-Атлантската цивилизация се наблюдава един процес на еманципиране от групата. Тенденцията към индивидуализация – противоположна на тенденцията към групата – става все по-силна във всяка следваща културна епоха. Цялостната насоченост на след-Атлантската епоха е проти воположна на тази на Атлантските времена. На Атлантският континент бе важно култивирането на “ние-съзнание”, а в след-Атлантският период основен е принципът на “Аз-съзнание”. Китайската цивилизация, която продължи принципът (“ние-съзнание”) на Атлантската цивилизация, се явява следователно в изола ция – в силна противоположност с останалата част от днешният цивилизован свят, който е въвлечен в раз витието на “Аз-съзнание”. (Ролята на комунизма като начин на развитие на “ние-съзнание” ще бъде обсъ дена по-късно.)

По време на Индийската, Персийската и Египетско-Вавилонската културни епохи груповото съзнание пре несено от Атлантските времена все още доказва своята сила, въпреки развитието на противоположният импулс на индивидуализацията. Кастовата система на Индия, управлението на кралете на Персия и на фа раоните на Египет бе едно проявление на подчинеността на индивида на един по-висш ред, отразявайки управлението на царете-свещеници, което преобладава в Атлантските времена. Въпреки това, по време на Гръко-Римската културна епоха принципът на индивидуализацията се появи в своята собствена правота. С гърците се появи демокрацията (“управлението на народа”), а римляните развиха концепцията на “граж данството”, осигурявайки на индивида свобода на съвест и действие.

По време на Гръко-Римската културна епоха, четвъртата след-Атлантска епоха, се достига до едно види мо равновесие между принципът на групата и този на индивида. Това се вижда от факта, че Римският гражданин, въпреки своята свобода на действие, поставял себе си в услуга на общността. В петата след-Атлантска културна епоха – днешната културна епоха, свързвана със зодиакалният знак Риби – равновеси ето се накланя в противоположната страна: към свободната личност, която “е способна да постигне какво то пожелае” (23) – често за сметка на общността.
Бъдещи културни епохи

От оценката на това исторично развитие (в посока към индивидуализация) в след-Атлантската цивилиза ция е ясно, че пред човечеството лежат две възможности. Или трябва да се появи нов импулс към общно стта, за да се балансира импулсът към индивидуализация, или индивидуализацията ще задълбочи своето развитие ненакърнена от каквито и да било ограничения, докато дойде времето на “всеки за себе си”. Тези две бъдещи насоки са представени чрез Русия и славянските държави от една страна, и от Съединените Щати и някои други страни (Канада) от друга страна. Тези две насоки представени съответно от Русия и САЩ, също трябва да бъдат прибавени към вече споменатите пет след-Атлантски култури за да се достиг не към целостта на седем (виж Таблица5).




Комунизмът в СССР бе един отговор в смисъл, че обществото е по-важно от безпределната свобода на индивида. Разликата между комунизма в СССР и Китай е, че в Китай комунизма е приет почти инстинкти вно, докато в Русия трябваше да се премине през възпитание на съзнанието, през едно програмирано обу чение на хората за ползата от комунизма, което е наложено от вън и поддържано от методи на промиване на мозъка приложени в широк мащаб. Антипатията и недоверието между Русия и Китай е знак на техният различен подход към комунизма. В Китай “ние-съзнанието” е и винаги е било част от тяхната култура (пренасяйки принципът на Атлантската цивилизация), докато в Русия “ние-съзнанието” наложено от кому низма е в известен смисъл вид реакция към принципа на индивидуализация на след-Атлантската цивилиза ция. В известно отношение това е стремеж да се намери отговор на проблема произтичащ от безгранично то развитие на индивидуализацията, проблем, който трябва да бъде разрешен. В САЩ този проблем оста ва все още неконфронтиран, като “американският начин на живот” представлява един добър проводник на безграничното развитие на индивидуализацията.

Между тези две крайности на културния живот, които в днешно време се изразяват в Съединените Щати и Съветският Съюз е възможен е един междинен път, където свободата на индивида е запазена, но където индивидите от своята собствена инициативност се събират за да формират общества. Ако обществено стта е наложена, както е в комунистическите страни, се развива едно фалшиво “ние-съзнание”, в което индивидът посредством упражняването на натиск над него, принудително е напълно подчинен на групата. Истинското “ние-съзнание” – което може да служи като един идеал за бъдещето – възниква когато човеш ките същества се събират заедно свободно от любов един към друг. В духът на Христос – “по това ще поз наят всички, че сте мои ученици, ако имате любов по между си” (Йоан xiii, 35) – е възможна истинската общност. В този дух индивидите служат на групата от любов, а не поради това, че са заставени. Чрез усво яването – в пълна свобода – на Христовият импулс човешките същества, след като сега са значително на преднали в развитието на индивидуализацията, ще намерят своя път заедно в едно ново “ние-съзнание”, за да изградят заедно общности. Това е идеалът, който следва да започне своята реализация в културната епоха на Водолея, епохата на братството.

Това е идеал, който някои започват за осъществяват още в двадесетият век, много преди началото на кул турната епоха Водолей, и дори преди началото на астрологичната епоха Водолей. Този идеал се подкрепя особено в движението “Нова Епоха”, където Новата Епоха често грешно се идентифицира с епохата на Водолея, т.е. в движението Нова Епоха е широко разпространено мнението, че епохата на Водолея вече е започнала. Но от изчислението на прецесията на равноденствията, което вече бе обсъдено, астрологичната епоха ще започне в 2375г. сл.н.е., когато точката на ПР влиза в знака Водолей по сидералният зодиак (виж Таблица 2).

Възможно ли е – от гледната точка на херметичната астрология – да се изясни объркването около идеята на Новата Епоха? Какво в същност се има в предвид се израза “Нова Епоха”?
Новата Епоха

Важно е този спорен въпрос да бъде изяснен, с оглед на това истинският идеал на общността поддържана от движението Нова Епоха да не бъде асоциирана с грешна концепция, която в противен случай би могла да има негативен ефект върху движението. (Винаги има опасност истинският идеал да бъде подменен като бъде свързан с или базиран на погрешна концепция) Поради важността за бъдещето на идеалът за ис тинско общество, което на едно по-висше ниво е разрешението на конфликта между Изтока и Запада, дви жението Нова Епоха има една автентична духовна задача в нашето време. Тази задача е да събуди импул сът към общност, към истинска общност, по един правилен начин, начин съответстващ с човешката свобо да. (Движението Нова епоха безсъмнено има и други духовни задачи, но тук се разглежда задачата свър зана с подпомагането на общността.)

Ако импулсът към общност се култивира в духът на Христос, ако индивидът може да намери, че неговата личност придобива по-висша стойност посредством добродетелността на това да принадлежиш към и да служиш на група в този дух – служейки свободно, от любов – тогава идеалът на истинската общност ще – или по не от части – бъде осъществен. Наистина, само в духът на Христос е възможна истинска общност, и така уместният въпрос е: Дали издигането на движението Нова Епоха в двадесети век съответства с акти вност на Христос, което би водило в посока на осъществяване на идеалът на културната епоха Водолей (епохата на братството)?

От гледната точка на херметичната астрология, наистина започна един нов Христов импулс в този век, ко ето ще доведе до епохата Водолей. Това е истинският смисъл на Новата Епоха. Как това да бъде схванато в светлината на херметично-астрологичният поглед на еволюцията?

Христовият Импулс е свързан духовно със Слънцето, и следва да бъде разграничен от импулсите, които работят от знаците на зодиакът проявени в различните астрологични епохи. Продължителността на астро логичните епохи – и съответно на културните епохи – следва един правилен образец. Астрологичните епо хи и културните епохи са една интегрална част от еволюцията. За херметика те са един аспект на творение то. Те били установени от сферата на Отецът, Творецът, който след завършването на шестият от творение то си починал. По време на седмият ден от творението (в днешно време ние все още сме в седмият ден от творението) Отецът си почива отвъд създаденият свят, отвъд реалността на зодиака и фиксираните звезди.

Бог, който живее отвъд пределът на най-висшите небеса, присъства навсякъде, и от всякъде наблюдава всички неща; неговото местопребиваване е отвъд небето, в беззвездна област, далеч от всички вещест вени неща… Бог, като вечността, е неподвижен. (24)

Бог, Божественият Отец, дал основните закони на сътворението, и те продължават да работят. Следовател но прибягвайки към ритмичността можем да разчитаме на определени феномени: дневният изгрев на Слънцето, месечните фази на Луната, периодичните въртения на планетите, и правилната последователно ст на астрологичните епохи произлизащи при прецесията на равноденствията. Няма божествена намеса в сътвореният свят, няма нерегулярности в космоса (с изключение на кометите) – където под “божествено” се има предвид Отеца. Ние сме оставени напълно свободни от сферата на Отецът, в предопределеността на рамката на създаденият свят.

Въпреки това, има определена “божествена намеса” посредством Синът, посредством Христос, въпреки че това се случва без да засяга човешката свобода. Христос се “намесва” само в отговор на нужда от по мощ, особено във време на криза, когато е призован един нов импулс за спасението на човечеството от опасности, заплашващи да попречат на курса на еволюцията. В двадесетият век е достигната такава кри зисна ситуация, където само един нов импулс може да изведе човечеството напред от безизходицата, до която е достигнало чрез материализма. В отговор на еволюционната криза в двадесети век, Христос започ нал един нов период на активност. Този нов Христов Импулс – започващ в двадесети век – е това което призова към съществуване Новата Епоха. Това е нещо, което не бива да бъде бъркано с последователност та на астрологичните епохи.

“Намесата” на Христовият Импулс, пораждаща Новата Епоха, не е – противоположно на разпространено то вярване – знак, че епохата Водолей е започнала. Въпреки това, както ще бъде показано в това изследва не на еволюцията, от гледната точка на херметичната астрология Новата Епоха може да бъде разгледана като встъпление за – и водещо към – Водолейската епоха и култура. Новата Епоха сама по себе си – роде на от Христовата обновена активност в наше време – произлиза духовно от сферата на Сина, и е свързана със Слънчевият поток на еволюцията. Въпреки това, тя се вмъква по един хармоничен начин в последова телното развитие на еволюцията през астрологичните епохи, които произлизат от сферата на Отецът, и които излизат духовно от зодиакално-звездният поток на еволюцията. Законите на творението – чрез кои то се проявява работата на Отецът – са регулярни, докато “намесите” на Синът (Христос) са нерегулярни. Все още Христовият Импулс вмъква себе си в регулярният поток на еволюцията по такъв начин, че приро дната еволюция получава едно по-висше значение и важност. Това е видимо от изучаване на Новата Епо ха в контекста на еволюцията. Природната еволюция е следствие от работата на създадените закони на Отецът. Например, последователността на астрологичните и културните епохи следва един план на творе нието, който носи природна еволюция на съзнанието. “Намесите” на Христос – случващи се на нерегуляр ни интервали – носят на човечеството възможността за божествена еволюция, което, въпреки всичко, яс но трябва да бъде разграничено от природната еволюция. Последната се случва от само себе си, както е, докато Христовият Импулс следва да бъде подет от човешките същества. Христос предлага възможността за духовна еволюция, като акт на благодат, в свобода. Новият Христов Импулс – въплътен в Новата Епоха – е тук, но е тук само за тези който го подемат. Той е като “свръхналожен” върху природната еволюция на съвременната епоха Риби, съчетавайки се с нея и водейки до епохата на Водолея.

Въпреки това, за тези които игнорират или не съзнават благодатта на Христовият Импулс, няма Нова Епо ха; има само съвременна култура, която израства чрез материализма. По този начин, вместо общественият импулс на Новата Епоха – израстващ чрез Христовият Импулс – на Запад има постоянно нарастващ егои зъм като продукт на природната еволюция, а на Изток има комунизъм, който е карикатура на истинският идеал на братството. След като народите на Русия и Източна Европа носят с тях много силно зародишни ят импулс към осъществяването на идеала на братството на епохата на Водолея – след като след векове Водолейската култура ще се развие географски в Русия и Славянските страни – много вече приеха доктри ните на комунизма (също така, много се борят срещу това). Комунистическата идеология въплъщава една карикатура на идеалите на епохата на Водолея, и е откъсната от живият Христов Импулс, който единстве но може да доведе тези идеали до тяхната истинска реализация. Движението Нова Епоха има задачата да представи истинските идеали на епохата на Водолея, и – до този момент Христовият Импулс наистина мо же да живее в и чрез това движение – вече е в ход истинската подготовка за Водолейската епоха и култура – предлагайки, под формата на зародиш, един позитивен пример на тази бъдеща епоха успоредно с изопа ченият, карикатурен образ на анти-Християнската култура на комунизма.
Христос и Буда

Едно по-дълбоко разбиране на Новата Епоха е възможно, ако се вземе в предвид не само Христовият Им пулс, но и Будиският Импулс. Въпросът за същността на отношението между Христос и Буда е такъв, кой то води прекалено далеч за да бъде разгледан в детайли. Следователно вниманието ще трябва да бъде насо чено към една фундаментална концепция, една основна картина, с оглед на това да няма отклонение от обсъжданата тема. Картината е тази на Христос, заобиколен от един кръг от Учители, които заедно съста вят това, което е познато като the White Lodge(?). В тази картина, или космическа имагинация, Христос – като централното, водещо същество на човечеството – е Слънцето (т.е. духовното Слънце) в центърът, заобиколено от кръгът от Учители, които могат да бъдат свързани с различните планети обикалящи около Слънцето. Тези Учители са познати на Изток като Бодхисатви и Буди. (Буди са тези, които били Бодхисат ви, които достигнали до еволюционно ниво, където те не продължават да се инкарнират на Земята.)




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница