Робърт Монро Пътуване извън тялото

Нека обобщим какво научихме от предходното. Второ­то тяло има, както разбрахме, собствено тегло. То е обект на земното притегляне, макар и в по-малка степен от физичес­кото тяло. Физиците може би ще намерят обяснение и на това, подчертавайки, че всичко е въпрос на маса, разбира се. Тълкуванието за случаите на преминаване през една стена би­ха били следните: Всяко нещо, което е в състояние да про­никне в междумолекулярното пространство на строежа на веществото, трябва да притежава достатъчно малка плът­ност. Такава ниска гъстота предполага твърде малка маса, но е може би все още материя. Това допълнително бе подкрепе­но от експеримента с половинчатото излизане от физическо­то тяло. Тогава краката и бедрата бяха отделени от материалното, като им бе дадена възможност да падат сво­бодно и да се увиват около леглото. Масата с ниска гъстота пада като перце. Преминаването през стена също може би е пример. Първоначалното съпротивление вероятно е било причинено от някакво повърхностно напрежение, например вибрации на частичките. Веднъж преодоляно, то позволява на маса с по-ниска плътност да премине между молекулите на стената. Някои умозрителни физици биха могли да се въз­ползват от това.

Второ: Второто тяло става видимо при определени усло­вия. За да си видим, трябва или да отразяваш чужда светли­на, или сам да излъчваш светлина в познатия спектър, или нещо хармонично в тази област, най-малкото. Основавайки се на информацията за експеримента с краката и бедрата, по всяка вероятност аз съм наблюдавал излъчвана светлина, но само около периметъра на формата на тялото. Останалото бе невидимо в условията на дневна светлина. Трябва да се допусне също, че механизмите на моите възприятия и сетива са били в някакво повишено или променено състояние, кое­то е дало възможност за това „виждане". „Сивият шифон", видян от Р. В. при изкуствено осветление и в пълно съзнание, твърди вероятно още нещо отново. От описанието парчето коприна може да бъде отнесено към категорията на отразя­ването на светлината. Според съобщението за случая, очевид­но ама условия, при които напълно буден и в съзнание човек може визуално да узнае за присъствието на Второто тяло. Какво обаче представляват тези условия, не зная.

Трето: Усещането при допир, когато съм във Второто тяло, е почти същото, както и във физическото, т. е. когато ръцете са допрени една до друга, чувството е същото. Това изглежда вярно и в съобщението за търсенето на „връвчица­та". Ръцете можаха да почувстват и допрат нещо нематери­ално. И то бе допир с плът, плът според рецепторите на сетивата. Единственото изключение бе типът на космените фоликули, които бяха като кожни торбички. Има и информа­ция, че нематериалните ръце могат да докосват физическото тяло, което води до същия резултат - свидетел на експери­мента с обратна връзка за директно изследване, започващо с палците. Това се роди отново по време на експериментите с „мъжа на гърба", където имах възможност да почувствам фи­зическото тяло в непосредствена близост с нематериалното, с други части, вместо само с ръцете. Ще излезе, че при така наречените „локални условия" и Второто тяло може да чув­ства и докосва физически предмети.

Четвърто: Второто тяло е много еластично и може да приема всяка форма, която е приемлива или желана от инди­вида. Способността „да се удължава" ръката до три пъти от нормалната й дължина, доказва тази еластичност. Екстрапо-лирайки, човек може да си представи цялото нематериално пътуване като едно неописуемо удължаване на някоя субстан­ция, произлища от материалното. „Обратното скъсяване" към физическото, когато волята или желанието за „стоене на­вън" са свършили, дава възможност за вяра в идеята. Поя­вата на Второто тяло като развяващо се прозрачно парче плат не се поддава на каквито и да е анализи до днес, но може би отново показва пластичността му. Ако някаква специална форма не бъде предадена чрез съзнанието или волята в опре­делен момент, можем да допуснем, че познатата хуманоидна форма се поддържа автоматично чрез някакъв мисловен на­вик.

Пето: Съществува възможност Второто тяло да е огледален образ на материалното. Това се подкрепя от въртели-вия метод за отделяне чрез „продължително търкаляне" и от експеримента, включващ изследването на физическото тяло, както си лежи инертно на канапето. При този случай вместо главата бе открит кракът, което може да се обясни с дезори­ентация поради сумрака. Въпреки това, ако го свържем с ус­тановяването на самоличността на големия палец, то вече изисква вземането на някакво решение. В някои други съоб­щения има предположения, които първоначално бяха сведе­ни до объркване и чисто субективни отговори. Знанието за ре версията (огледалното обръщане) може и да има някаква връзка с теорията за антиматерията.

Шесто: Директното изследване се стреми да поддържа предположението за свързващата „връвчица" между физичес­кото и Второто тяло, както многократно е описано в тайна­та литература. Сега е неизвестно каква цел е била преследвана чрез тази свързваща нишка. Би могло да се помисли дали Второто тяло и интелектът, който го обитава, все още не оказ­ват силен контрол върху физическото посредством това свър­зващо звено. Възможно е също да пътуват послания по този метод и от физическото към Второто тяло. Доказателство е повикването за връщане, вследствие на лошото кръвообра­щение в схванатата ръка, или смущаващото почукване на вра­тата. Ако тази връзка наистина се поддържа, тя наистина е някаква субстанция от висока класа, твърде подобна на струк­турата на Второто тяло, с цел да се удължава до очевидно безкрайни разстояния и да осъществи повикването.

Седмо: Отношението между Второто тяло и електричес­ките и електромагнитните полета е повече от забележително. Експериментът в клетката на Фарадей посочва точно това. Същото е и при разполагането на Второто тяло над улицата във или в съседство с полето, създадено от главния електро­провод, или в самия електрически ток.

14. Съзнание и свръхсъзнание

Описвайки „материалните" аспекти на Второто тяло, би изглеждало най-важно да се проучи как всъщност действа съзнанието, реагирайки на преживяването на Второто тяло.

Вероятно студентите, изучаващи психология и психиат­рия, ще оспорят терминологията, използвана в това издание, доколкото тук не е направен опит да се преразгледа феноме­нът в условията на тези науки. По-скоро, надявам се, че тази част, така както и предишната, ще има общо значение за всич­ки науки и научни умове и ще подейства като мост към бъ­дещи изследвания за всеки интелектуален интерес.

Най-често поставяният въпрос е: „Откъде знаеш, че не сънуваш и всичко, което преживяваш, не е нищо повече от жив сън или някакъв вид халюцинация?"

Изисква се наистина отговор, по-различен от контравъпроса: „А откъде да знам, че преживяванията ми в будно състояние са истински?" Както вече съобщих, аз бях сигурен, че тези преживявания бяха сънища или халюцинации за един много дълъг период на ранните етапи. Те бяха сериозно въз­приети като нещо повече едва след като доказателствените данни започнаха да се събират.

Преживяванията имат съществена разлика от обикнове­ното състояние на сънуване по следните причини:

Непрекъснатото съществуване на някакъв вид съзна­телно усещане.

Интелектуални или емоционални (или смес от двете)

Мултистойностните възприятия посредством сетивниге краища или техни еквиваленти.

Неповторяемост на идентични примери.

Развитието на събитията в строга последователност,

Най-сигурното твърдение, което може да се направи, е, че когато състоянието съществува, вие разбирате така ясно, че „не спите", както и когато сте буден. Същите стандарти за будност могат да се прилагат със същия положителен резул­тат. Именно това бе най-несъстоятелното при първите опи­ти. Двойственото съществуване е напълно противоположно на всички валидни научни разработки и на човешкия опит. И пак последното доказателство на такова твърдение е всеки сам да експериментира при такъв начин на съществуване.

Дали това не е продукт на самохипноза със съпътстващо постхипотично внушение? Напълно вероятно е методът за индуциране и установяване на състоянието да има отношение към хипнозата в различни насоки. Хипнозата сама по себе си е феномен, от който е разбрано твърде малко. „Внушенията", ако бъдат използвани в хипнозата, могат да бъдат част от процеса на активирането. Въпреки това бяха положени голе­ми грижи за охрана от всякакви индиректни внушения или някакви стимули, които биха предизвикали халюцинационно преживяване. Когато се знае повече за факторите, участващи в хипнозата; може да се изясни и взаимоотношението с прак­тиката, включена в тази книга.

Ако съзнанието наистина действа различно, кои са точ­ките на отклонението? Основно изглежда, че човешкото съзнание (или индивидът в своята цялост) постепенно преминава през един учебен процес. В ретроспекция ефектът е еволюци­онно приспособяване и възприемане на съзнанието към една по-нисша част от цялото. Общото е равна смес от съзнател­ното, подсъзнателното и свръхсъзнателното (трансцедентна личност?) като напълно осведомени за останалите. Въпреки това тази смесица е ефективна само във Второто тяло. Ако тя продължи и във физическата среда, ефектът е забележите­лен само в ограничена степен.

В ранното проникване във Второто състояние мислите и действията почти изцяло се доминират от подсъзнателното субективно мислене. Опитите за рационално възприятие из­глеждат заровени в лавина от емоционални реакции. Всички първични субективни нагони са напълно случайни, изисква­щи да им се обърне внимание или да бъдат задоволени. Не е възможно да бъде отхвърлено тяхното съществуване. Основ­ни страхове, които вярвате, че ще бъдат заличени, са първи­те, които ще дойдат наяве. Те ще бъдат последвани или ще се обединят със силен нагон за сексуално съвокупление, кое­то ще бъде изучено по-нататък. Обединени, те представляват два солидни удара срещу продължаващото развитие на Вто­рото състояние. През цялата история на човешкия род стра­хът и сексът са главната мотивировка и контролни характеристики за всички форми на социална организация. Ето защо е съвсем разбираемо, че те играят толкова важна роля във Второто състояние. Съвсем бавно човешкото съзна­ние започва да действа върху тази очевидно неорганизирана и нелогична маса, да внася ред и обективно възприятие сред нея. В началото тази задача изглежда невъзможна. В по-къс­ните етапи човешкото съзнание развива симбиозна връзка с нея. Много рядко се случва проблемите да излязат извън кон­трол. Това не означава, че съзнанието напълно контролира Второто състояние. По-точно то просто е модулатор на гос­подаря, или движеща сила. Кой е господарят? Наречете го свръхсъзнание, душа, велика личност - заглавието не е важ­но.

По-съществено е да се знае, че съзнанието автоматично отговаря на командите на господаря, без да пита. Когато сме във физическото състояние, ние само смътно се досещаме за това. Във Второто състояние то си е нещо естествено. Свръхсъзнанието неотменно знае кое е „правилно". Проблеми има само когато съзнанието упорито откаже да признае тази по-висша степен на познание. Източникът на познанието на свръхсъзнанието разкрива много широки пътища, повечето от които изглежда са извън представите на нашия съзнателен свят. Наследствеността е най-приемливата и най-неподходящата.

При тази продължаваща адаптация към прогреса ние бихме могли да достигнем до определени забележими предпоставки. Те пък ще доведат до заключения, приложими в обкръжението на Второто състояние.

Синхрон на мисьл-действие. Навсякъде във физическото състояние действието следва мисълта. Тук те са едно и също нещо. Няма механично предаване от мисъл към действие. Чо­век постепенно приема с радост съществуването на мисъл ка­то една сила от само себе си по-скоро, отколкото като спусък или катализатор. Първоначално е емоционално-мисловна си­ла, която постепенно се превръща в съгласувано действие. Мисълта за движение е тази, която създава действието. Ми­сълта за определения човек, когото трябва да посетим, нап­равлява посоката. Още нещо, нуждите на свръхсъзнанието са онези, които създават движението към непознати области, а много често без веднага да е ясно на съзнанието каква е мо­тивиращата сила.

Образците на мисълта, пренесени от силното влияние на материалната дейност към Второто състояние, там напълно отговарят на съществуването. Изумително е да се открие кол­ко много дребни мисловни навици човек „е отгледал" и кол­ко объркан се чувства той пред техните механични качества. Въпреки че там не са пренесени никакви чисто материални на­вици, нужди или желания (глад, болка, пушене), появяват се маловажни досадни мисловни образци и състояния, които да засрамят и отвлекат вниманието. Изключение от всички тях е сексуалното желание, но дори и то е опетнено от изкуствени­те социални стандарти и навиците, които те са създали.

Ето и един пример за второстепенен навик, изведен от бележките ми.

11.6.1963 г. Нощ.

... Когато те се приближиха до мен, всеки хванал ме за по една ръка, за да ме водят през областта, ръката ми се на­сочи към горния джоб на сакото ми, за да проверя дали из дутината от портфейла ми е все още там, което значи, че все още не е откраднат. Минаха няколко секунди, докато осъз­ная, че там няма портфейл (вероятно нямаше сако), нито пък бе правен опит от някой от двамата ми водачи да вземе не­съществуващия ми портфейл. Това е цената от живота сред тълпата на огромния град!

Дребни навици като тези често се изпречват на пътя ни. Начинът на освобождаването е да бъдат признавани един по един. След като веднъж са идентифицирани, те повече не са тревожни. Същото се отнася и за мислите, свързани с фор­мата на физическото тяло. Например ако сте били поставени в условията на интензивно усещане за голота, вие механично ще си помислите, че сте облечен - и вие сте. Формата на фи­зическото ви тяло е пренесена като абсолютно точно копие, чак до коренчетата на космите и бръчките, освен ако съвсем преднамерено не мислите за друго.

Обратно, ако мисловните ви навици са били в други по­соки, бихте могли да вземете тази форма, която е най-подхо­дяща, преднамерено или по друг начин. Подозирам, че всеки може да изменя Второто тяло във всякаква форма, каквато пожелае. След като желанието вече е изпълнено, Второто тя­ло си възвръща нормалната човешка форма. Това води до някои интересни размисли по отношение на човешката мито­логия. Ако някой поиска да преживее съществуването на че­тириного, Второто тяло може да се трансформира временно в голямо куче, а друг някой, който има способността на виж­да във Второто състояние (вероятно има много такива хора), ще го вземе за върколак. Или преданията за получовек, по-лукозел, полукон, биха могли да са резултат именно от гор­ното. Някой може да си „помисли" за крила и полет и моментално да се трансформира в прилеп-вампир. Започва да изглежда все по-възможно, когато човек експериментира със силата на мисълта във Второто състояние.

Да го кажем по друг начин - няма нещо, което мисълта не може да създаде в този нов-стар друг живот. Това прикан­ва към търпеливо внимание с големи червени букви: „Бъди абсолютно сигурен в резултата от своята мечта и контроли рай постоянно мислите, които предизвикваш."

Промени във възприятието. Това е областта на най-забе­лежителните, макар и най-непонятни изменения. Защото не сме научили друг начин да се справим с него. Всички сетив­ни информации се превеждат първоначално към правилата и значенията, приемани от петте физически сетива. Например когато някой започне „да вижда" в тази непозната форма, впечатлението е, че това „виждане" е съвсем същото, както оптичното възприятие чрез физическите очи. Едва по-късно започваш да откриваш, че не е този случай. Въобще не е фи­зическо „виждане". Научаваш се да „виждаш" във всички по­соки едновременно, без да си обръщаш главата. Виждаш или не виждаш в зависимост от мисълта. А когато изучаваш обек­тивно, чувстваш по-скоро, че светлината се излъчва, откол­кото, че е отражение на светлинни вълни.

Същото се прилага и за останалите физически сетива. Първоначално вярваш, че чуваш хора, които ти „говорят". Прибързано е, защото разбираш, че няма „ухо", което да по­лучи сетивното послание. Казано по друг начин, получил си бележката (мисълта) и съзнанието ти я е превело в разбира­еми думи. Допирът има най-определената връзка с физичес­кото си копие. Обонянието и вкусът най-очебийно отсъстват и до днес. Най-интересното е, че никой от тези способи за възприемане не работи напълно автоматично. Изглежда те могат да бъдат „включвани" или „изключвани" по желание. Има и няколко нови начини за приемане на сетивната инфор­мация. Един от тях е разпознаването на друго човешко съ­щество (живо, умряло?) не посредством тяхното „гледане", а чрез неприкрито разбиране на техните първични личностни навици и мисли. Най-забележителното е, че изглежда непог­решим, защото най-интимните личностни изяви излъчват сле­ди, много сходни с устройството на звезда или парче метал, напълно анализируеми от спектрограф. Подозирам, че тако­ва излъчване не може да бъде прикрито от индивида, така че не би могло да има никакво скривалище на интимното у лич­ността, което да остане незабелязано от погледа.

Не е съшата и способността за общуване с другите на ниво извън съзнателното усещане. Това бе представяно с живи хора, будни и спящи. Съществува възможността то също да намира място и сред хора, живеещи във физическото състо­яние, които напълно да не знаят за него. Във Второто състо­яние то е специфично и изключително естествено. Има много описани случаи в бележките за такова общуване, докато друг човек е в съзнателен физически разговор с трето лице.

Най-разстройващата част от това е, че участникът в та­зи връзка, който единствен от вас може да потвърди, много рядко след това е в състояние да си спомни. Изключително трудно е също да бъде установен такъв контакт с човек, кой­то е физически буден.

Все едно да се опитвате да събудите някого от дълбок, здрав сън. Възможно е тази комуникативна част от съзнани­ето всъщност да е заспала през периоди на физическа будност. Свободна асоциация или регресивна хипнотична техника биха могли да предизвикат спомени от такива източ­ници, когато е необходимо.

Един проблем периодично се появяваше при възприема­не по време на Второто състояние. Може би има много голямо сходство с усещането чрез физически методи, което не е било съобщавано и затова не е толкова забележително. Имам предвид идентифицирането посредством съзнанието на личности, места и предмети, които до момента са били не­познати и не са били усещани.

По въпроса за доказателствените данни и самоориентацията, изглежда, че съзнанието действа в строга зависимост с неоформена мисловна команда „РАЗПОЗНАЙ!", без никак­ви изменения или двусмислие. Ето защо когато се случи не­позната или очевидно невъзможна ситуация, място, личност или предмет, съзнанието по-скоро дава някакъв отговор, от­колкото въобще да не отговори.

Отговорът приема формата на осмисляне, ако така мо­же да се нарече, или по-общо - извършва се търсене на ста­ри спомени или преживявания, за да се предизвика точната идентификация. Мозъкът сравнява ситуацията, при която обектът или действието се възприемат, с минал личен спомен или преживяване. Ако няма нищо, което точно да съвпада с наблюдаваните данни, съзнанието неизменно съобщава най-сходния спомен и твърди: „Това е обектът или действието, което виждате." Само след критични анализи се получава ня­какво подобие с това, което в действителност е било усетено.

Има чудесни примери за този феномен. Един от най-доб­рите е посещението в дома на г-н Бансън сутринта. Съзнани­ето, нямайки възможност да се позове на нещо от паметта по отношение на предмета, поставен на задната седалка на ко­лата (генераторът Ван де Граф), идентифицира точно приб­лизителната му големина, кръглата, прилична на колело, издутина върху подпора, основната платформа и съобщи, че това е детско автомобил че, което бе погрешно. Съзнанието съвсем правилно информира за момчето и баскетболната топка, защото това бе част от неговата банка с данни от спо­мени. Въпреки това то се натъкна на проблем по отношение определяне движението на г-жа Бансън, която разпределяше сутрешната поща. Движението бе определено като „раздава­не на карти", но съзнанието бе изправено пред контраста меж­ду играенето с огромни по размер „карти" (писма) върху претъпкана с чинии маса. Идеята за „игра на карти" бе най-близкото подобно събитие в мисловната асоциация и стана опорната точка.

Точно толкова интересно бе и преживяването при само­летната катастрофа, съобщено в глава 11. Имаше пълна се­рия от събития, изпъстрени с много сетивни данни, филтрирани през предишни асоциации на съзнанието. Към това се прибави и много бързото полагане на информация, така че последователността на събитията във времето напра­ви бъркотията още по-голяма. Съвсем точно бе впечатлени­ето, че ще пътешествам със самолет. Въпреки това съзнанието „забрави", че преди самолета се пътува с автобус до летище­то. Следователно, съобщавайки за товаренето на автобуса, впечатлението бе, че това е аеропланът. При качването в рей­са съзнанието е възприело шофьора, който изчаква пътници­те до вратата. При опита да идентифицира мъжа умът бе потърсил в минало преживяване най-сходния човек (Д. Д.).

И бе избрал него. Физическата прилика между шофьора и Д. Д., когато по-късно ги сравних, бе съвсем явна.

Разпознаването на жената, седяща точно пред мен, дис-комфортът и възбудата й бяха съвсем точни, грешна бе при­чината, довела до тях. Съзнанието не бе определило източника за яда на жената, затова го свърза с индивида, тъй като се изискваше някакъв отговор. Полетът, бавен и на мал­ка височина над улиците, бе перфектно описание на случая сам по себе си - рейсът се движеше по околовръстната ма­гистрала към летището, освен едно - съзнанието определено бе фиксирано върху идеята за летене със самолет.

Съзнанието все още твърдо поддържаше „факта", че по­летът на самолета вече е започнал. Когато самолетът попад­на в бурята, съзнанието съобщи, че той лети под електропроводите и телефонните кабели, защото то не можа да преведе директно ефекта от бурята.

Най-забележително бе тълкуванието на съзнанието на „инцидента" или катастрофата. То е „видяло" разстройване­то на сърдечната дейност. Това бе невъзможна ситуация, не­мислим случай, що се отнася до негово преживяване. Пред лицето на тези отминали данни умът бе принуден да „ИДЕН­ТИФИЦИРА!" Опитът казваше, че наблюдаваната катастро­фа не е възможна. Затова съзнанието избра самолетна катастрофа като случай, който би бил възприет като възмож­ност, и ще .се повярва, че тъкмо това се е случило.

Тъкмо оттук идва и трудността точно да се съобщи за наблюдението на непозната материя, което е напълно разби­раемо. Ако по този начин се докаже това оплитане с позна­ти обстановки, можем да си представим какво ще се случи, когато това, което се възприема, няма никакво отношение към предишно преживяване. Само по пътя на усилени опити и допускане на грешки успях да събера съвсем малко факти. Те обаче може да нямат нищо общо с тълкуванията на дру­ги умове с различна експериментална квалификация. По та­зи причина има нужда и други хора да преживеят случаи при същите условия. Цялостната картина може би ще стане по-ясна с помощта на такива допълнителни съобщения.

От малкото факти, които правилно бяха отбелязани, са „летящите" и „падащите" сънища. Сигурен съм, че те са в из­вестна степен спомени за преживяване във Второто състоя­ние. Много често съм разбирал, че съм преживявал летящ сън по време на спане, само за да открия, че наистина летя с Вто­рото тяло, когато осмисля инцидента. Това неволно действие се случва най-често без никакво съзнателно усилие. Напълно е вероятно много хора да имат такова преживяване по време на спане, но не могат после да си го спомнят.

Сън за пътуване или летене със самолет има сходен подтекст. Съзнанието, отказвайки да приеме възможността да се лети без механична помощ, дължаща се на преживяване на паметта, отхвърля самолета, за да осмисли случая. Отново, когато съзнанието и цялостното усещане се появят на сцена­та, „самолетът" изчезва. Ето те там, високо в небето, без ка­къвто и да е логичен начин на поддръжка. Доста е смущаващо, докато свикнете с тази идея.

Сънищата за падане също често бяха опитвани при ран­ните ми експерименти. То е едно общо „чувство" за бързо присъединяване на Второто тяло с физическото. Очевидно близостта на физическото е причина да бъдат възприемани съответни сетивни сигнали от Второто тяло, което „пада" във физическото. По същия признак процесът на „падането" в спящо състояние често изважда наяве усещане за „потъване". Като се опитва отново и отново, ефектът се получава от от­делянето на Второто тяло от физическото, а сетивните впе­чатления са разкъсани между двете тела. Вероятно същото усещане за потъване се получава, когато някой загубва съз­нание по такива причини като изтощение на организма, ам­незия и др.