Робърт Монро Пътуване извън тялото

Възможно е да се преоткрие техниката на молитвата. По-скоро знанието, отколкото вярата, би могло да промени ста­рата процедура из основи. Човек тогава ще извършва систе­матично подготовка за живот в Място II, на стабилна осно­ва, освободена от грешни тълкувания на изкривени гледки, субективно преживени и/или наблюдавани от неинформира­ни и относително необразовани фанатици преди много годи­ни. Правейки това, той може да се изправи пред факти, ед­новременно противни и неудобни. Традиционните теории за добро и лошо, правилно и неправилно несъмнено ще станат предмет на радикални преобразувания. За повече от едно по коление истината може би ще боли.

Медицинската практика ще бъде сериозно повлияна. Признаването на евентуалната връзка между физическото здраве и Второто тяло ще окаже огромно влияние върху чис­то механичния метод на диагностицираме и лечение. В мо­мента не е известно точното отношение между Второто тяло и физическото, но можем да подозираме твърде много. На­растващите резултати от практикуването на психоаналитич­ната медицина предлагат допълнителни решения. Предизви­кателно е да мислим за научна прецизност в тези области.

Психологията и психиатрията съвсем скоро ще станат не­узнаваеми под въздействието на данните от Второто състоя­ние. Тази сфера на човешкото познание ще бъде повлияна още повече дори и от религията. Определенията за неврози­те, психозите, подсъзнанието, супераза, инстинктивния им­пулс ще трябва да бъдат преосмислени или премахнати. Ран­ните показания са фактически съществуващите умствени за­болявания, по-скоро разкрити, отколкото окончателно диаг-ностицирани на базата на неподходяща теория. Възможно е много от така наречените шизофреници да страдат от някоя болест на Второто тяло.

От гледна точка на Второто състояние, физически съзна­телно и будно човешко същество, което едновременно полу­чава впечатления от Място II, поради някакво несъвършенс­тво или причина, все още неизвестна за науката, би могло да не е в състояние да преосмисля цялата тази информация от двете реалности. „Гласовете", които толкова много „кукувци" съобщават, че чуват, може да са напълно истински. Кататонията може да е прост ефект от отделянето на Второто тяло върху някаква необикновена основа, както някой може да напусне някоя къща с цялото работещо оборудване и да забрави да се върне. Халюцинациите за преследване на параноиците може да са напълно реално въздействие от гранич­ния слой на разновидностите преди човешкия род в Място II, резултат от някой невнимателен срив в бариерата на обикно­вения случай.

Дейностите на съзнанието сами по себе си, автоматична­та система на действие, истинските мозъчни функции, съот­ношението на свръхсъзнанието, душата или духа - всичко то­ва може да стане общо познание според новата теория. По-напредналите състояния на съзнанието, като тези, които бя­ха обявявани за мистици, философи и екскурзиантите, могат да се превърнат в ежедневен подвиг за онези, които това же­лаят или могат да ги манипулират.

Всички тези възможности са направо безобидни в срав­нение с катаклизма, който ще настъпи в ежедневния живот на всяко човешко същество, ако теорията за Второто тяло ста­не признат факт.

Първо - едната трета сън от нашия двайсет и четири ча­сов график на живот повече няма да бъде неразгадаема. Ве­роятно ние пак ще го наричаме спане, но най-малкото поне ще знаем какво правим. Според ограничените данни сънят е преди всичко разтоварващ процес. Това може да бъде пред­ставено чрез отделянето на Второто тяло съвсем автоматич­но и на различни разстояния. В един случай то може да се от­дели само на два сантиметра. В други случаи тези разстоя­ния могат да бъдат неограничени, според нашите физически стандарти за измерване. Как тогава е възможно такова отде­ляне да действа като възстановител, все още е неизвестно. Ни­то пък се знае как едни пътуват на далечни „пътешествия", а други си остават затворени във физическото.

Изглежда има две обяснения за това, което наричаме сън. Първо, обикновеният сън може да е някакво действие от ком­пютърен вид на подсъзнанието за разпределяне на получени­те напоследък от нас данни Второ, има преживявания, кои­то се припомнят много живо, сега наречени сънища, които наистина могат да са впечатления, получени чрез Второто тя­ло, докато сме пътували в освободено състояние. Сигурно има и много други варианти или подкласове, които все още не сме изучили. Единствено изследванията в това направле­ние могат да определят това.

При всеки отделен случай нашият луксозен или страховит период, наречен спане, трябва да бъде разбран - такъв, какъвто е. Резултатът може да бъде регулиране на нуждата ни от сън. Възможно е само два от двадесет и четирите часа да са достатъчни според новото разбиране. Нови теории мо­гат дори да покажат, че пет минути целенасочен сън през все­ки час са много по-ефективен метод за разтоварване. Осем-часовият нощен цикъл може да се окаже само резултат от природен навик. Теориите на Второто тяло биха могли да разрешат такива проблеми.

ПРЕДПОСТАВКА: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ТРЕТА СИЛА

Много вероятно е това да е основа на мисловния процес. Не е известно дали тази сила се създава от живи същества или е постоянно присъстващо силово поле, преобразувано по някакъв начин от такива същества. Тя все пак притежава ня­кои забележителни качества. Има нещо общо с електричест­вото и магнитното действие. Може да се приеме като едната трета от триединство, което е циклично. Електричеството е за магнитното поле това, което е магнитното поле за Сила Х и същото е Сила Х за електричеството. Оттук и наименова­нието „трета сила", което не съм измислил. Светата Троица на нашите религии може би води началото си от момента, когато това е било обикновено познание в далечното мина­ло, но при преразказването постепенно е било изкривено.

Приемайки това взаимодействие с електрическата и маг­нитната сили, изглежда възможно съществуването на една част от троицата да създава вторична или третична следа между другите две. Така че, когато мислим, може би изпол­зваме тази трета сила, която тогава е съвсем слабо предста­вена в чисто електрически или магнитен вид. Предполага се, че действието на тази трета сила може да бъде открито и измерено от съществуващите сега уреди. До днес не е бил пра­вен опит за сериозно проучване.

От друга страна, няма никакво доказателство, че силни въздействия на електрическата или магнитната сила или ком­бинация от двете са създали някакви забележителни стойнос­ти от третата сила. Те обаче наистина изглежда се влияят от последната по съвсем същия начин, както се влияе светлина­та.

Експерименти с единствения известен преобразувател -човешкия мозък - показват, че съзнанието постоянно се опит­ва да символизира тази трета сила в условия на електричес­тво и вибрации. Мозъкът „вижда" и „чувства" електрически проводници, светкавици и често действителен физически шок, опитвайки се да преведе това енергийно поле към известно преживяване. Както бе отбелязано, един от опитите за отде­ляне и движение във Второто тяло бе проведен в натоварен с електричество кафез на Фарадей. Там физическото тяло бе напълно заобиколено с мощно поле от прав ток. Доказано бе, че движението през натоварените стени на кафеза чрез Вто­рото тяло е невъзможно. След премахването на електричес­кия товар проблеми нямаше.

В ранните етапи от експериментирането опитите за прид­вижване на всяко разстояние във Второто тяло бяха ограни­чавани от нещо, което приличаше на вплетена преграда от ка­бели и далекопроводи над главата ми. Те приличаха много на онези, които се срещаха в старите градове. Един от фак­торите при разширяването на разстоянието от физическото тяло бе да се разбере естеството на тази преграда и нейната връзка с електромагнитното излъчване. Съзнанието, усещай­ки за първи път такива сили, ги разтълкува като „проводни­ци". След като вече бяха идентифицирани, преминаването през бариерата стана относително просто.

Корелацията е показана също и в съобщението за пре­живяване на Второто тяло, намиращо се над улица - по-къс­но проверена и по физически път - и движещо се през маг­нитното поле на високоволтовите далекопроводи над самата улица. Навсякъде, където бе почувствано присъствието на третата сила, докато бях във Второто тяло, то бе усетено и разтълкуваме първоначално като електричество.

До днес не съществува доказан метод за измерване или откриване на тази трета сила. Няма и да има, докато не бъ­де сериозно приета възможността за съществуването на тази третина от троицата.

ПРЕДПОСТАВКА: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА МЯСТО II

Тази реалност е теория с неприемливи пропорции за чо­вешкото съзнание. Въпреки че всички експерименти неизбеж­но посочват това заключение.

Не е трудно да се разпознае Място II като предмет на човешките мечти и съзерцания през вековете. Нито е трудно да се разберат разнообразните образци, които му се припис­ват в безбройните опити да се преведе това огромно непоз­нато нещо към приемливи условия. От настоящото доказа­телство може наистина да бъде едновременно и рай, и ад, точ­но както и сегашната ни околна среда. Най-важният фактор изглежда е това, че огромна част от Място II в действител­ност не е нито едното, нито другото.

От досегашните опити не е известно дали всеки, който умре, автоматично „отива" в Място II. Също не съществува и доказателствен материал, който да установи, че човешкото присъствие в Място II е постоянно. Възможно е да е като вих­ровите токове на Фуко или като водовъртеж - ние постепен­но губим енергия и се запиляваме към Място II след напус­кане на Място I (Тук-Сега). Възможно е резултатът от този процес да ни дари с признанието за безсмъртие. Може би над­живяваме гроба, но не завинаги. Вероятно колкото е по-здра­ва структурата на индивида, толкова по-дълъг ще бъде „животът" в това различно състояние на съществуване. Така мо­же би се надживяват едновременно и действителността, и илюзията.

Обхватът на Място II изглежда безграничен. При така приетите условия не изглежда възможно да съществуват спо­соби за измерване на дълбочината и ширината на това стран­но, познато място. Движението от област към област е твър­де мигновено, за да позволи някакви приблизителни оценки или да бъде видяна някаква относителна космическа позиция на една област спрямо друга. Доколкото е възможно, бъде­те сигурни, че не съществува никакво взаимоотношение или връзка между областите в Място II и тази материална Вселе­на. Те могат да си съвпадат място по място, а може и да не е така. Сигурно е, че това нематериално царство няма за свой център Земята, на която живеем. По-скоро изглежда, че една много малка част обвива нашия физически свят и това е на­шето „входно пристанище".

На този етап вярвам, че е невъзможно за човешкото съз­нание да приеме напълно реалността на Място II. Все едно да накарате компютър да работи по аналог, за който той не е програмиран. Съзнанието, така както сме го усъвършенст­вали до днес, не е готово за този начин на сравнение и прие­мане. С това не искам да кажа, че такъв начин на мислене не е предстоящ. Чрез усъвършенстване на сегашната и бъдеща­та скромна техника съзнанието може дотолкова да се задъл­бочи или разшири, че да приеме тази действителност.

От друга страна съм съвсем сигурен, че подсъзнанието, свръхсъзнанието и безсъзнанието, суперазът и душата - или както и да наречем нашето нематериално несъзнание - е мно­го добре запознато като цяло с Място II. Доколко това поз­нание въздейства върху нашата съзнателна мисъл, е решено от най-тачените ни философи. Мнозина допускат, че то до­минира над действията ни в будно състояние. Записите на ек­спериментите поддържат това. Ние сме господари сами на себе си, но не и на съзнателно равнище. Действията ни в Мяс­то II могат да имат силно съвпадение с ежедневните ни дейности, напълно неразгадани от самото съзнание.

Литературата разполага със стотици страници с експери­ментални записки, отнасящи се до посещения в Място П. По­вечето от тях са извън възможностите за превод към начина на мислене в Място I. Несъмнено повечето от тях също имат нещо общо с тази част, която привлича тази персонална същ­ност (харесването привлича харесване), която е точно части­ца от цялото.

ПРЕДПОСТАВКА: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ОТРИЦАНИЕТО

Заедно с животните и всички живи същества ние споде­ляме обща команда - да се върнем назад към зачатието. Тя заема мястото на всеки друг инстинкт. Заповедта, незаличимо врязана в нашето същество, е: ОЦЕЛЯВАЙ!

Тази действена сила е създала страховата бариера, която трябва да бъде преодоляна, преди отделянето по своя во­ля да се случи. Защото едно преживяване извън тялото твърде много прилича на смърт, което може да бъде наречено -последен провал да се придържаме към тази заповед.

За да задоволим нагона за оцеляване, ние се храним. Често ядем насила, защото това е един начин да откликнем на главната заповед, когато сме заплашени от нещо, различно от глада. Ние превеждаме командата в натрупване и защита на материалната собственост. Този нагон да възпроизвежда­ме отговаря на командата по друг начин. Всяка опасност към личността извиква на повърхността автоматичните защитни механизми или отказ. Познатото - „Бори се или бягай" - е физическата реакция на печата на оцеляването. Оцеляването, като най-главна заповед, означава предпазване от смърт по всякакъв възможен начин.

Отрицанието е в това, че принципната идеалистична представа на човека, благородните добродетели, великите де­ла - всички те имат като основа отказа и/или отхвърлянето на тази главна заповед. Човекът, който дава другиму своя хляб, който осигурява семейството си с цената на своята ран­на смърт, който отдава себе си на обществото и държавата, без каквато и да е лична облага, който отчаяно се нагърбва с трудности и вероятно посвещава живота си на другите, е из­вършил Истинското.

Ето защо, вършейки тъкмо това, което трябва да се пра­ви - най-уважаваното човешко дело, най-божественото спо­ред нашите стандарти, той директно осквернява главната Бо­жа заповед за цялата природа. При това, за да му бъде оп­ростен грехът, не е възможно да постигне Второто състояние, без подчинение и/или зависимост на най-основните форми на инстинкта за самосъхранение.

Дезоксирибонуклеинова киселина, твоите кабели май са се кръстосали.

От тези основни предпоставки възникнаха хиляди вто­рични като мехури, изскачащи от най-старата маса под орга­ничната баластра на океанското дъно. Преминавайки през всеки слой на утаечни недоразумения, те проникват нагоре към светлината. Дали не е по-добре да изгорим доказателст­вото, да го отхвърлим? Или с помощта на целия съществу­ващ потенциал да направим опит за разширяване на пътя?

С последното се появява и следната Възможност: през 2025 година едно момче от Място I натиска бутона на уред, приличащ на портативно радио. Аз долавям Сигнала и му обръщам внимание.

— Здравей, синко - поздравявам го с топлота и моят праправнук ми се усмихва в отговор.

Бушуващите страсти: Моментно усещане за „нечия" ата­ка в съзнанието в момента на започване на вибрационното състояние.

Техника на броене: Метод за постигане на пълно отпус­кане (релаксация) чрез употреба на аудиорегулиращи записи. Регулирането осигурява релаксацията, като се брои наум от едно до двайсет.

Частична релаксация: Обикновен метод за постигане на отпускане чрез заповеди наум към всяка част от тялото, една по една.

Точка на задържане: Когато се достигне до състояние на пълна физическа релаксация, а съзнанието е изцяло будно. Наречено е така, защото това е моментът, в който човек „за­държа" да не заспи.

„К"-повикване: Продукт на аудиорегулиращите магнето­фонни записи, помагащ при осигуряване на мигновено и лес­но връщане към физическото тяло. Когато връщането е же­лано, буквата „К" е сигналът, подаден наум, в пълно съзна­ние.

Издигане: Най-директният, макар и често труден метод за отделяне от физическото тяло. Техника, при която с обик­новена мисъл за движение нагоре и навън се постига отделя­не.

Процедура на спомена: Способи за повторно установява­не или на пълна релаксация, или на вибрационно състояние чрез припомняне и усещане на подобно предишно състояние.

Отплесване на съзнанието: Феномен, който често се случ­ва по време на процедурата по релаксацията или в точката на задържане. Преминавайки през рутинната процедура и в двата случая, мигновен луфт в концентрацията ще открие, че мозъкът мисли за напълно различен въпрос, макар и да не сънува, и ще трябва да бъде върнат към „правилния курс".

Дишане през уста: Техника на дишането с полузатворени устни, с цел да се усили вибрационното състояние. Описано е в Глава 16.

Олющване: Техника за отделяне от физическото тяло, при която бавно се преобръщаме надолу, докато лежим по гръб, и напускаме физическото тяло. Това е най-лесният и ефекти­вен метод, който съм открил.

Сигнал за връщане чрез физическо движение: Най-надеж­дният метод за мигновено връщане към физическото тяло. Когато връщането е прекъснато, мисълта за физическото тя­ло като такова обикновено е достатъчна. Ако е необходимо моментално връщане, начинът е да опитате да раздвижите някоя част от физическото тяло (например пръст или крак).

Протягане на 90 градуса: Необясним метод за установя­ване на вибрационно състояние, описан в глава 16.

Техника на повикването: Един от методите, описан по-го-ре, за връщане и влизане във физическото тяло.

Образец на релаксация: Една от няколкото системи, из­ползвана за постигане на физическо отпускане.

Пристигане: Способи за обратно връщане във физическо­то тяло от непосредствена близост. Второто тяло се движи в същата ос като физическото, след това се доближава, както дънер, влачен от водата, докато не се постигне правилно свър­зване.

Образец на сексуалния център: Ранен метод за подпома­гане на вибрационното състояние чрез отклоняване на сексу­алния нагон към други части на тялото.

Свръхсъзнание: Мисловният процес и част от личността обикновено отсъстват или са изцяло възприети от съзнание­то. Описано в глава 14.