Робърт Монро Пътуване извън тялото



страница3/21
Дата23.07.2016
Размер2.94 Mb.
#2593
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Накрая, струваше ми се, че това е нещо, което трябва да пазя в тайна от семейството си. Не бе нужно те да се трево­жат заедно с мен. Единствено необходимо бе да обясня стран­ните действия на жена си. Тя прие с неохота, защото всъщ­ност нямаше друг избор. Така тя стана тревожен свидетел на неприятностите и събитията, които силно противоречаха на , религиозното й възпитание. Децата по това време бяха твър­де малки, за да могат да разберат. (По-късно този въпрос стана доста близък и за тях. Най-голямата ми дъщеря разка­за, че една вечер, далече от дома — в колежа, тя и съквартирантката й претърсили празната си спалня и тя казала: „Та­те, ако си тук някъде, мисля, че е по-добре да си отидеш. Ис­каме да се съблечем за лягане." В действителност, по също­то време бях на двеста километра и физически, и по другия начин.)

Постепенно започнах да свиквам с това странно явление в живота ми. Все повече бях в състояние да контролирам неговите движения, въпреки че това ставаше бавно. В известен смисъл то наистина ми бе от полза. Започнах с неохота да се разделям с него. Загадката на неговата поява и присъствие в живота ми възбуди моето любопитство.

Дори след като бях определил, че това не е причинено от психическо разстройство, а и не съм по-ненормален от пове­чето си приятели, страховете ме преследваха. Както и да се наричаше — дефект, болест или деформация, трябваше да го крия от „нормалните хора". Нямаше с кого да споделя проб­лема си, освен много рядко по време на срещите ми с д-р Бредшоу. Единственото друго решение изглежда бе психоте­рапията. Но една година (или пет, или дори десет) на ежед­невни интервюта, струващи хиляди долари и без гаранция за добър резултат, ми се струваха излишни.

Бях много самотен през тези първи дни.

Накрая започнах да експериментирам с това странно умопомрачение, като си водех записки за всеки отделен слу­чай. Започнах също да чета за изследванията в области, пре­небрегвани от мен през целия ми жизнен път. Религията не бе оказала голямо влияние върху начина ми на мислене, въп­реки че тя оставаше най-съществената част от написаното и от познанието на човека, където можех да потърся отговор. През детството — ходене на църква и редки срещи с прияте­ли. Господ, църквата и религията означаваха малко за мен. В действителност не се бях замислял твърде много по тези въпроси по какъвто и да е начин, тъй като просто те не бяха възбудили интереса ми.

Четейки съвсем повърхностно за миналото и настояще­то от книгите на западни философи и религии, открих, че има само мъгляви обобщения и обяснения. Някои сякаш пасваха на нечий опит да опише или обясни подобни необикновени случаи. Библейските и християнските описания предлагат много такива примери. Най-добрият съвет, изглежда, бе да се моля, да медитирам, да постя и да ходя на църква, да из­повядвам греховете си, да приема Светата Троица, да вярвам в Отец, Син и Светия Дух, да устоявам на Сатаната или да не се поддавам на съблазните, и да отдам себе си на Бога.

Всичко това само се прибави към противоречията. Ако тази новост в живота ми бе „добра", т.е. „дарба", тогава тя очевидно принадлежеше на светиите или най-малкото на не­порочни хора, според религиозната история. Почувствах, че определянето на светостта е над и под мен. Ако това ново не­що бе „нечестиво", значи бе Работа на Дявола, или най-мал­кото на този, който се опитва да ме притежава или да ме ос­вободи; следователно то трябва да бъде проклето.

Ортодоксалните свещеници, с които се срещах, възприе­ха втората версия в една или друга степен. Придобих чувст­вото, че в техните очи съм еретик и опасен. Те бяха бдител­ни.

Открих, че в източните религии идеята се възприема в по-голяма степен, както бе отбелязал д-р Бредшоу. Там се говореше повече за съществуването на нефизическото тяло. Отново този начин на съществуване бе продукт на високо ду­ховно усъвършенстване. Само Учителите — Гуру и други дълго подготвяни Свещени мъже, притежават способността временно да напускат физическите си тела, за да достигнат до неописуеми мистични прозрения. Нямаше подробности или практически обяснения какво означава духовно съвър­шенство. Подразбираше се, че в практиката на тайни култо­ве, секти, будистки манастири и т.н. такива детайли бяха съв­сем нормално нещо.

Ако това бе вярно, какво или кой бях аз? Със сигурност твърде стар, за да започвам живота си наново в тибетски ма­настир. Самотата стана непоносима. Очевидно отговор ня­маше. Поне в нашата култура.

Точно в този момент открих съществуването на тайно общество (ъндърграунд) в Съединените щати. Единственият отсъстващ фактор бе, че не съществуваше закон срещу дей­ността му, нито пък имаше официално преследване и даване под съд. Това тайно братство само от време на време общу­ваше със света на бизнеса, науката, политиката, академията и така наречените изкуства. Още повече, то не се ограничава само в САЩ, но се е разпространило и в западното общест­во.

Много хора може и да са чували нещо смътно за него, или дори предпазливо да са влизали в контакт с него и са го отминали, тъй като хората там са с ексцентрични идеи. Обик­новено едно нещо е сигурно — членовете на това братство, които са уважавани в техните среди, не говорят за своите ин­тереси и вяра, които определят членството им, освен ако не знаят, че вие също сте член на клуба. Те от опит знаят, че да бъдеш прям довежда до цензура — от техните свещеници, клиенти, началници или дори приятели.

Предполагам, че милиони са членове на това общество — ако биха се съгласили да признаят. Имат най-разнообраз­ни професии — учени, психиатри, лекари, домакини, студен­ти, бизнесмени, тийнейджъри и дори няколко свещеници от официалните религии.

Тази група отговаря на всяко определение за тайно дви­жение — ъндърграунд. Събират се на малки групички, съв­сем тихо и често полусекретни. (Събитията често се обявяват публично, но вие трябва „да сте наясно", за да може да раз­берете съобщението.) Обикновено участниците обсъждат ра­ботите на ъндърграунда само с други членове. Никой освен членове на семейството или много близки приятели (които по всяка вероятност също са членове) не знае за тайния инте­рес и живот на члена на братството. Ако го попитате, той би отрекъл, че е член, защото много често не си дава сметка, че наистина е толкова свързан. Всички до известна степен са емо­ционално и интелектуално посветени на каузата. И накрая, тайното общество има свой собствен език, литература, тех­нология и до известна степен — полубогове.

В момента ъндърграундът е много неорганизиран. Фак­тически няма каквато и да е организация в общоприетия сми­съл на думата. Много рядко някоя местна група е отишла чак дотам, че да приеме титла или име, но това е само за нея са­мата. Групата, макар и малка, се събира редовно и това ста­ва обикновено в дома на някой от членовете или в залата за конференции на някоя банка, а дори и в някой църковен имот. Тази група от индивидуалности се събира пипнешком в тъм­ното и изглежда, че всеки върви по съвсем различни пътеки, въпреки че целта е обща за всички. Въпреки всичко, както и при други тайни движения, ако станете член и посетите друг град, неминуемо ще срещнете други членове. Не е предвари­телно планирано. То „се случва" хей така.

Кои членуват в това братство? Първо — професионалис­ти. От едната страна са парапсихолозите, много малко на брой. Има хора, защитили докторат във всепризнати универ­ситети, които съвсем открито правят изследвания в областта на свръхчувствителното възприятие (СЧВ). Най-известните от тях са: д-р Дж. Б. Райн, работил в университета „Дюк", който в продължение на тридесет години е провеждал и су­мирал програма за изследване на прости статистически веро­ятности. За негово най-голямо удоволствие, той е доказал по статистически път, че СЧВ е факт. Резултатите му са изучава­ни с голямо недоверие и в по-голямата си част не са били възприети от болшинството психолози и психиатри от Съе­динените щати. Има и други членове на обществото от тази категория. Андайя Пухарич, Дж. Г. Прат, Робърт Круукал, Хорнъл Харт, Гарднър Мърфи — всички могат да се съберат в това определение. Ако сте член, тези имена са ви познати. Професионалният спектър преминава през регистъра от парапсихолозите, през хиромантите, които твърдят, че са ци­гани от Ню Делхи в Индия и ще ви вземат пет долара за пет-минутен сеанс. Сферите на интереси са много разделени, но всички имат невидими вътрешни връзки на общата вяра по един или друг начин.

Масата от членове на ъндърграунда очакват от професи­оналистите информация и напътствия. Отплатата е нещо много сходно с преклонението пред героя. Всеки, който пи­ше книга, организира фондация, прави научни изследвания, има първостепенна квалификация, учи при голям професио­налист, прави психоанализи, води курсове по усъвършенст­ване на мозъка и (или) душата, лекува чрез внушение, е офи циално признат астролог, свещенослужещ или спиритуалист, трансмедиум, хипнотизатор — това са професионалистите.

Много от тях споделят с другите целия си приход от та­зи дейност или поне част от него. Повечето са твърде ревни­ви помежду си в професионално отношение и често се отна­сят с подозрение към техниките и теориите, предложени из­вън сферата на тяхната дейност. Те може дори рафинирано да иронизират или да гледат със снизходително чувство за превъзходство на резултатите, които нямат връзка с тяхната специалност. Този пример много точно илюстрира защо до­сега ъндърграундът няма организация. Независимо от всич­ко, професионалистите са близки помежду си. Техният общ интерес ги подтиква към това. Няма с кого другиго да спо­делят мислите и преживяванията си като с равен и да полу­чават разбиране в замяна.

Не споделих горното, за да очерням или клеветя профе­сионалистите. Те са извънредно очарователни и приятни хо­ра. Всеки по свой начин, какъвто и да е той, търси Истината. Колко скучен би бил светът без тях, след като вече сте станал член на ъндърграунда!

За клиента на тайното общество има магазини, вестни­ци, библиотеки (най-малко петдесет нови ъндърграундкниги се публикуват всяка година, повечето са от най-известните издателства), и дори телевизионни и радиопрограми. Послед­ните, очевидно наложени от най-запалените членове, са би­ли неуспешни, защото тайното общество е все още твърде малка група. Реакцията на обществото най-често е: „Не вяр­вате в тази работа, нали?"

Кой все пак съставлява масата на ъндърграунда? Обрат­но на очакванията, те не са просто конгломерат от глупави, необразовани, суеверни, безразсъдни, неприспособени към живота несретници. Вярно е, че има и такива, но процентът им не е по-голям от този в основното население. Ако имаше възможност да се направи проучване, няма да е чудно, че средният им коефициент за интелигентност HQ би бил доста над този на основен профил от западното население.

Общото основание или причина, което обединява члено­вете на тайното движение, е просто. Всички са убедени, че Ду­шевният Мир на човека нито е проучен, нито пък е напълно описан в съвременното ни общество. Вътрешният Мир има възможности да работи и се представя духовно и материал­но в степен, която е неизвестна и неопозната от съвременна­та наука. Това са хора, чиято основна професия е да четат, мислят, дискутират и да взимат участие във всяка дейност, свързана с „психиката" или „душата". Това е и всичко, необ­ходимо за членството. Може би и вие сте в клуба, но не си давате сметка за това.

По какъв начин тези хора „тръгват" по този път? Най-общият отговор е да правят опити или да са част от някакъв феномен, който не може да бъде обяснен от днешните науч­ни, философски или религиозни учения. Някои вдигат раме­не, пъхат го под килима и забравят за него. Други, които по всяка вероятност стават членове, се опитват да намерят отго­вора. Станах член, защото не можех да намеря друг източ­ник на информация. За съжаление информацията, която тър­сех, бе твърде ограничена, дори и в този странен, едновре­менно нов и в същото време стар, свят. Най-малкото обаче, тук намерих хората, които сериозно приемаха вероятността, че Второто състояние може и да съществува.

Съвсем скоро стана очевидно, че ъндърграундът води на­чалото си отпреди повече от сто години или по-рано, когато днешната наука е започнала да организира човешкото позна­ние и да го освобождава от безразсъдното и неиздържано „знание". При тези усилия да изчисти всичко, което не е би­ло и дотогава не е издържало емпирическия тест, то е било безскрупулно премахвано от интелектуалните ръководители. Онези, които са продължили да поддържат всяко отхвърле­но убеждение, са били компрометирани. В случай, че те са продължавали да упорстват и са имали желание пак да бъ­дат активни и да бъдат приемани от обществото, те не са има­ли друг избор, освен да отидат в ъндърграунда със своите тайни идеи, а са поддържали друг обществен имидж. Всеки, който е отказал да лъже, е станал Мъченик.

И днес в нашето просветено общество съществува този вид поведение, и то в доста широки граници. За тази част от професионалистите, известни сред приятелите си като защит­ници на парапсихологията или нещо подобно, би могло да се каже, че има петима, които са се издигнали над останали­те и се ползват с възхищение и уважение от обществото зара­ди професиите си, независимо дали са медицина, психология, психиатрия или физическа наука. На този етап вярвам, че съм срещал и петимата. Тъжно е да се каже, но аз съм мъничко по-умен и мъдър от тях. Те все още не знаят много за Вто­рото състояние или Второто тяло.

Най-много от всичко се възхищавах на хората, които сре­щах в тайното общество. Намирах ги в малки градчета, в го­лемите градове, в бизнеса и религиозните общини, в университети и дори в Американската психиатрична асоциа­ция. Като правило те са наистина възпитани хора. Весели са и притежават топло чувство за хумор. Те са щастлива група, която е в състояние да се смее, когато е необходимо, над соб­ствените си сериозни интереси. Ако се направи разрез на об­ществото, независимо дали в международен или в местен мащаб, ще видим, че те са най-чувствителната и алтруистична негова част. Няма нещастен случай, при който те да не са проявили изключителното си чувство за дълг.

Ако обаче всички източници и материали, невключени в „психокнигите", с които разполагаме, бъдат рязко отхвърле­ни, резултатът ще бъде друг. Всеки от тях има своя собстве­на версия за Истината и може би в действителност има много Истини. Присъствал съм на сеанси с трансмедиуми. Задавал съм съвсем точни въпроси, а съм получавал мъгляви отгово­ри. Стана ми ясно, че това е чисто увъртане, когато искрени­те отговори биха означавали твърде много. Присъствал съм и с Второто тяло, което доказа (на мен и останалите) автен­тичността на дарбата на медиума. Тук е вярно, че Истината е мистерия!

Работата на Едгар Кейс, фактически един светец в пос­ледно време в света на психиката, бе несъмнено най-убедителна и добре проучена. Но от гледна точка на съвременна­та наука и медицина — невероятна. Съвсем определено тук истината бе изяснена, но историята няма да я запише, освен в някои мъгляви архиви. И днес, двадесет години след смърт­та му, нищо повече не се знае по отношение действието на не­говата способност и каква е била тя всъщност.

Тълкуванията на Кейс са от голяма полза, но по отно­шение съществуването на Второто състояние, те много труд­но могат да доведат до конкретни резултати. Той потвърждава, че Второто състояние съществува, но не го обяснява. Повечето от материалите му в тази област са забу­лени в мъглата на строга религиозна условност. Оставена е възможността за отворено тълкуване. Даден е шанс на пре­водачите (божиите служители?) на Кейс да се втурнат и пред­видят и такава молитва.

Дори и сега има други, които могат да работят като Кейс. Някои ми предоставят съвсем грижливи описания, както и основни данни за моето Второ състояние, чиято дейност не е нито описана, нито предсказана, нито пък доказуема. Те ус­пяват да ме убедят във валидността на нейната способност, имайки най—добри намерения. И отново друга Истина (за мен и останалите, които участваха), но никакви директни отгово­ри, които биха могли да послужат пред съда.

Някои „кукувци" ми представиха „живи тълкувания". Включваха широки обобщения, но не бяха в състояние да да­дат директни, целенасочени отговори на съвсем прости въп­роси. Ако са автентични (а кой съм аз да ги отричам?), тези „кукувци" би трябвало да са определено ограничени в специ­фичните си усещания. Или е това, или имат проблеми при превода от символи към артикулация. Мога да оценя правил­но как последното би могло да се случи.

Именно контактите и общите четения с този род хора, които съвсем почтително наричам ъндърграунд, ми помогна­ха най-накрая да видя проблясък за това, което ми се случ­ваше. Ако лично не бях участвал, никога нямаше да повярвам в това, което сам открих. По същото време бях удовлетворен да разбера, че не съм единствен.

За какво бе всичко това? Просто аз имах „астрални изя­ви". Д-р Бредшоу ми посочи следата, макар че самият той бе чувал за такива неща само отстрани. За непосветените „ас­трални изяви" е термин за означаване на техниката за времен­но напускане на нечие физическо тяло и преместването в нематериално или „астрално" тяло. Дадени са много вторич­ни значения на думата „астрален" и много научни и други тълкувания. Думата „научен" се използва предпазливо, защо­то съвременният научен свят на запад най-малкото нито признава, нито сериозно се занимава дори с възможността за такива случаи.

Съвсем различно е положението в цялата човешка исто­рия. Думата „астрален" има мъгляви източници в ранните мистични и окултни събития, включващи магия, вълшебничество, заклинанията, други привидни глупости, които на­шият съвременник смята за наивни и безсмислени суеверия. Тъй като не е правен опит за дълбоко гмуркане в тази област, все още не знам какво означава думата „астрален". Затова предпочитам да употребявам термините „Второ тяло" и „Второ състояние".

Този вид литература, която-все още разцъфтява, изобра­зява астралния свят, съставен от много равнища и планове, като мястото, където хората отиват, когато „умрат". Чове­кът, пътуващ в астралното си тяло, може да прави кратки по­сещения на тези места, да разговаря с „умрелите", да участва в дейности „там" и да се връща във физическото си тяло, оче­видно не по—износен. Бяха времена, когато пламенно се на­дявах (и молех) последното да бъде истина.

За да извърши този вълшебен подвиг, всеки трябва да бъде усилено подготвен, или, което е по-добре — „духовно усъвършенстван", според окултистите. Тези учения, по общо то мнение, са били предавани тайно от ръка на ръка през ця­лата човешка история, за да просветят тези, които са били достатъчно свободомислещи да ги получат. Очевидно е има­ло и хора, които са разгласявали тайната или съвсем случай­но са научавали техниката. В миналото те са били канонизирани, хокани, изгаряни, осмивани и са били преследвани за публично разобличаване. По такъв начин в моя случай бъдещето не изглеждаше многообещаващо.

Парадоксално е, че повечето от данните в описанията ми бяха насочени към потвърждаването на тези окултни прояви, което дойде почти като шок. Като използвах свободни тъл­кувания и преминаване към съвременни идиоми, повечето от тях си дойдоха на мястото. Също много остана недоизказано, макар да не знам защо.

Според литературата за психо-ъндърграунда религиозно-мистичната история на човека непрекъснато споменава това Второ тяло. Много преди появата на християнството и Библията, култури като египетската, индийската и китайска­та (споменавам малко от тях) са поддържали идеята за Вто­рото тяло като стандартно действаща. Историците са откривали отново и отново такива цитати, но очевидно са ги приемали като митология на техните времена.

Ако разгледаме Библията от тази гледна точка, вярата се потвърждава многократно и в Стария, и в Новия Завет. В католическата религия се намират логични описания на свет­ци и други религиозни фигури, които са имали такива пре­живявания, а някои от тях са ги предизвиквали по свое желание. Дори и верни последователи на протестантството са докладвали за преживявания извън тялото по време на ня­каква форма на религиозен екстаз.

В Ориента познанието за Второто тяло дълго време е имало естествена и напълно възприета позиция за реалност. Отново то е цялостно учение само по себе си. Съществуват редица ъндърграундкниги и автори в ориенталската култура, потвърждаващи концепцията за Второто тяло, които са в раз­рез със сегашното научно познание. Твърде продължително такива личности са били пренебрегвани от материалистично настроеното общество, защото не могат да бъдат повторени в лаборатория.

В архивите на различни организации за психоанализи в САЩ и чужбина има стотици описания на анамнезата на пре­живявания извън тялото. Такива доклади могат да се открият най-малко отпреди сто години, а много повече се намират в различни описания от далечното минало. Те са на разполо­жение на всеки, който желае да разкрие този феномен.

Всъщност всички тези описания са за случаи веднъж в живота, спонтанни. Обикновено те се появяват по време, ко­гато човекът е или физически болен, или омаломощен, или по време на много силен емоционален стрес. Изглежда всич­ко е силно субективно, въпреки че голямото количество от те­зи описания са очевидни от само себе си. През нашия век са публикувани няколко доста впечатляващи колекции от таки­ва преживявания и те изискват сериозно прочитане, ако ня­кой е дълбоко заинтересуван от проблема. Всички притежават очевидната слабост — твърде описателни са и са изпълнени с предположения. Няма точни определения, базирани на ди­ректно изследване или експериментиране. Причини? Очевид­но, не е извършвано солидно изследване.

В много редки случаи са правени записи на отделни хо­ра, които преднамерено и по свое желание са предизвикали Второто състояние и са се движили в своето Второ тяло. Въз­можно е да са повече, но само два такива случая са останали в съвременната история. Ако други са извършвали този акт или го извършват сега, то те са запазили резултатите само за себе си.

Първият от тях е Оливър Фокс. Англичанин — много ак­тивен в изследванията и практикуването на паранормални яв­ления. Публикувал е честни и подробни доклади за преживявания извън тялото и техниката за достигане до то­ва състояние. Освен в ъндърграунда, той е получил твърде малко внимание. Въпреки че се е опитал съвсем определено да постави своя опит в рамките на разбирането на своята епо­ха.

Вторият и най-известен бе Силван Мълдоун. Той публи­кува няколко книги по проблема в сътрудничество с Ниъуорд Карингтън през периода 1938-1951 година. Мълдоун бе „про­ектантът", а Карингтън бе последователният изследовател на психофеномените. Отново се чудя на всичко, което очевидно е било забравено. Днес книгите им биха били класика в об­ластта, предлагайки интересни четива. При това са направени твърде малко или никакви емпирични тестове, които да предложат данни на сериозния, макар и обективен изследо­вател. Наскоро бе издадена книгата на някой си автор Яирам. (Жена? Може би Мария, обърнато наопаки?) Той (тя) също предлага няколко следи, но няма солидно продълже­ние, което да се отнася за моя случай.

Забележителни опити в научното изследване и оценка бя­ха направени напоследък от някои неизвестни мъже. Напри­мер Хорнъл Харт, Нандор Фодор, Робърт Круукол и други с висока академична култура. Много от тях са относително освободени от изкривяващите фактори, присъстващи в голя­ма част от литературата на ъндърграунда. Всички те служат като доказателство на факта за съществуването на Второто тяло, но изваждат на показ малко или никакви конкретни дан­ни на експериментално, нефилософско равнище. Отново, как би могъл някой да обсъжда опити, които всъщност не са се състояли?

Най-последователният проблем, срещащ се във връзка с ъндърграунда, бе да се предпазят аналитичните постижения от потапяне в мътното блато на геологическите теории и вяр­вания. Не много отдавна човек вярваше, че електричеството е Бог, преди това са били обожествявани слънцето, светли­ната и огънят. Нашите науки ни казаха, че тези идеи са смеш­ни, и се опитаха да ни го покажат по пътя на опитите. Може би Второто тяло, действащо във Второто състояние, ще пре­дизвика количествен скок към емпиричното доказателство за съществуването на Бог. Тогава повече няма да съществува ъндърграунд. Тайното психообщество снабди с много нови приятели, но и с малко полезни отговори на въпроси като Какво правя аз сега? За мое удивление тези отговори се очак­ваха от мен.


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -
new -> Terry pratchett


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница