Робърт Монро Пътуване извън тялото



страница6/21
Дата23.07.2016
Размер2.94 Mb.
#2593
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Направих опит да привлека вниманието й. Почти мигно­вено бях възнаграден с прилив на топла радост и щастие, че най-накрая съм постигнал това, за което бяхме работили. Тя наистина бе развълнувана. Прегърна ме възбудено и с радост. Отговорих на прегръдката и усетих съвсем слаби сексуални вибрации, на които бях в състояние почти да не обърна вни­мание. След малко се дръпнах назад и нежно сложих ръцете си върху нейното лице, по една на всяка буза. Благодарих й за помощта. Не се получи друга директна разумна и обектив­на връзка, освен споменатата по-горе. Нищо такова не бе опитано, понеже бях развълнуван, че най-накрая достигнах до отделяне и оставане „на място".

После се обърнах към мъжа. Той бе с нейния ръст, къд рава коса, част от която бе паднала отстрани на челото му. Опитах се да привлека вниманието му, но не бях в състояние да го направя. Отново, съвсем случайно, реших да я ощипя нежно, което и направих. Не предизвика никакъв отговор. Усетих нещо да ме вика обратно към материалното. Олюлях се наоколо и преминах през вратата, като се плъзнах лесно назад във физическото си тяло. Причина за дискомфорт: су­хо гърло и пулсиращо ухо.

След като се уверих, че съединяването е завършено и „чувствам" нормално всички части на тялото си, отворих очи. Седнах и повиках специалистката. Уведомих я, че най-накрая съм го направил — видял съм я, макар и с един мъж. Отго­вори, че това е бил мъжът й. Попитах дали той е бил навън и тя отговори утвърдително. Попитах защо не съм го виждал преди. Отговори, че такава била „тактиката" - външен чо­век не трябвало да вижда пациентите и опитите. Изразих же­лание да го видя и тя се съгласи.

Свалих електродите. Излязох с нея и срещнах мъжа й. Ръстът му беше колкото нейния, косата — къдрава. Разме­нихме си няколко любезности и аз си тръгнах. Не разпитах специалистката и мъжа й за нещата, които са видели, забеля­зали или почувствали. Бях напълно убеден обаче, че той бе мъжът, когото видях с нея по време на нематериалната ми дейност. Второто ми впечатление бе, че когато ги посетих, тя не бе в междинната стая, а в съвсем друга стая, стоеше пра­ва заедно с него. Трудно може да се определи дали има стрик­тно правило специалистката винаги да бъде в междинната стая. Ако тя може да бъде убедена, че в случая истината е най-важното нещо, вероятно този втори аспект може да бъ­де убедителен. Единственото доказателство, което би могло да бъде от полза, освен това, което би могла да покаже електроенцефалограмата, бе присъствието на съпруга. Не бях уве­домен за него преди опита. Последният факт може да бъде потвърден от специалистката.

Важни последствия: В доклада си пред д-р Тарт специа­листката потвърди, че е била във външния коридор със съп руга си в момента на отбелязване на „отделянето". Тя пот-върди също, че не съм знаел за присъствието му и не съм го рещал никога преди. Д-р Тарт установи, че ЕЕГ е показала определено необикновени и уникални графични изображения през времето на дейността.

5. Безкрайност, живот в отвъдното

Най-добрият начин да бъдем въведени в Място II е да си представим стая, на чиято врата има надпис: „Моля, про­верете всички материални знания тук." Ако не особено лесно сте привикнали към идеята на Второто тяло, възприемането на Място II ще ви затрудни. Сигурно е, че ще се получат емо-ционални ефекти, тъй като идеята за Място II е сериозна стъп-ка срещу всичко, прието от нас за реалност. Нещо повече, много от нашите религиозни доктрини и тълкуванията им предизвикват въпроси.

Достатъчно е само да кажем, че съвсем малка част от визитите в Място II посредством Второто тяло са осигурили доказателствени данни, защото самите посещения са доста трудни за доказване. Затова голяма част от материалите за Място II са предпазлива екстраполация. Въпреки това, неколкостотин опита точно в тази област предоставят определени заключения. Ако А + В = С шейсет и три пъти, същес-твува огромна вероятност и на шейсет и четвъртия път да по-лучим съвсем същия резултат.

Твърдение: Място II е нематериална среда, чиито закони за движението и материята само отчасти се отнасят и до материалния свят. Това е безкрайност, чиито граници са непознати (поне на автора), а дълбочината и размерите й са непо­нятни за ограничената съзнателна мисъл. В тази необятност се простират всичките аспекти, които ние приписваме на рая и ада, а те не са нищо друго, освен част от Място II. Населе­на е, ако това е думата, от групи с различна степен на инте­лигентност и комуникацията с тях е напълно възможна.

Както бе отбелязано в предишната глава, в Място II принципите са променени. Времето, според стандартите на материалния свят, не съществува. Съществува последовател­ност от събития, минало и бъдеще, но няма циклично отде­ляне. Те продължават да съществуват едновременно със „се­га". Разделението от микросекунда до хилядна е безполезно. Може би други измерителни единици представят тези факто­ри в абстрактни изчисления, но не е сигурно. Законите за съх­раняване на енергията, теориите за силите на полетата, въл­новата механика, гравитацията, строежът на материята — всичко това остава да бъде доказано от тези, които са по-компетентни в съответните области.

Има само един главен закон. Той е състоянието на жи­вот — източник на съществуването. Това е живата съзидател­на сила, която произвежда енергия, от „материята" сътворя­ва форми и ни предоставя канали от усещания и комуника­ции. Подозирам, че самата личност или душата в Място II не е нищо повече от организиран вихър, основан на тези прин­ципи. Вие сте това, което мислите.

В тази среда не се намират никакви механични прибав­ки. Няма леки коли, кораби, самолети и ракети — те просто не са нужни за транспорт. Само си „помисляте" за движение и то вече е факт. Телефоните, радиото, телевизията и други­те средства за комуникация нямат стойност. Осъществяване­то на връзките е мигновено. Няма ферми, зеленчукови гради­ни, заводи и търговски предприятия. При всички експеримен­тални посещения не бяха отбелязани нужди от хранителна енергия. Ако енергията въобще се използва, не се знае как ста­ва движението й.

„Чистата" мисъл е силата, която доставя всичко необхо димо и желано, а това, за което си мислите, е матрицата на вашата постъпка, положение и ситуация в тази величествена реалност. Това по същество е посланието, което религията и философията през всичките тези години са се опитвали да предадат на поколенията, макар и не съвсем пряко, а често изопачено. Един аспект от тази мисловна среда обяснява, много. Той е: Обичта поражда обич. Не съм си давал сметка, че има такова правило, действащо съвсем специфично. За мен то не бе ни повече, ни по-малко абстракция. Конкретизирайте го за околния свят и ще започнете да оценявате безкрайните разноовидности на Място II. Сякаш вашето предназначение е из­цяло вградено между рамките на интимните и постоянни ваши обосновки, емоции и желания. Може би съзнателно вие не искате да „отидете" там, но нямате друг избор. Свръхсъзнанието ви (душата?) е по-силно и обикновено решава вместо вас. Харесването поражда харесване.

Интересна страна от този мисловен свят (или светове) на Място II е, че човек може да разбере както сериозния проблем, така и онова, което е дело на човешката ръка от материалния свят. Тяхното „съществуване" очевидно се дължи на три източника. Първо — те са продукт на мисълта на онези, които някога са живели в материалния свят и чиито следи са останали и до днес. Това става напълно автоматично, без предумисъл. Вторият източник са онези, които харесват определени неща от материалния свят, пресъздадени, както изглежда, от тях, за да подобрят средата си в Място II.

Третият източник, предполагам, са същества с по-висока степен на интелигентност и по-добре опознали средата на Място П, отколкото останалите обитатели. Тяхната цел сякаш е да уподобяват материалната среда — временно, най-малкото в полза на онези, които току-що са се появили от татериалния свят — след „смърт". Целта е да се намали травмата и шокът за „новодошлите", които се разполагат в поз­ната среда и сред познати форми в ранните стадии на превъплъщението.

От този момент човек може да започне да разбира връзката между Второто тяло и Място II, което е естествената околна среда за Второто тяло. Принципите, включени в не­говото действие, устройство, усещане и контрол, съответст­ват на онези в Място П. В такъв случай ето защо мнозинст­вото от опитите за експериментално пътуване неволно ме до­ведоха някъде в Място II. Второто тяло в основата си не при­надлежи на материалния свят. Да приложим това към посе­щенията в дома на Джордж или към други направления в ма­териалното е все едно да накараме водолаза да се спусне към дъното на океана без акваланг. Той може да го направи, но не задълго и на много пъти. От друга страна, той може все­ки ден да изминава два километра до магазина без лоши пос­ледствия. По този начин пътуването до места от материал­ния свят е „принудителен" процес за състоянието на Второ­то тяло. Като се даде възможност и за най-леката умствена релаксация, свръхсъзнанието ще ви заведе във вашето Второ тяло и в Място II. Това е съвсем „естествено" да се прави.

Нашето традиционно познание за място въобще не е при­ложимо към Място П. Изглежда, че се е навлязло дълбоко в нашия материален свят, макар че обхватът неограничено из­лиза извън разбирането. През вековете книгите са предлага­ли много теории, но ограничен брой са достигнали до съвре­менната научна мисъл.

Всички експериментални посещения в тази област помог­наха твърде малко за формулирането на приемлива теория. Най-приемливо е познанието за вибрациите на вълните, ко­ето допуска съществуването на безкрайност от светове, всич­ки действащи в различни честоти. Един от тези светове е ма­териалният. Така както разнообразните вълнови честоти от електромагнитния спектър могат едновременно да съществу­ват в космоса при минимално взаимодействие, така и светът или световете на Място II биха могли да осейват нашия свят на материалното. При много редки или необикновени усло­вия нашите „природни" сетива и измерителните прибори ка­то тяхно продължение а напълно неспособни да доловят я запишат този потенциал. Имайки предвид тази предпоставка, въпросът „къде" лесно ще намери своя отговор. „Къде" е „тук".

Историята на човешката наука ни предлага такава пред­поставка. Не сме и знаели, че съществуват звуци извън сфе­рата на човешкия слух, докато не изработихме прибори, ко­ито да ги улавят, измерват и да ги създават. До съвсем ско­ро онези, които твърдяха, че могат да чуват това, което дру­гите не са в състояние да уловят, бяха обявявани за луди или бяха преследвани като вещици и магьосници. Ние бяхме в състояние да усещаме електромагнитния спектър само в ус­ловията на топлината и светлината до миналия век. И досе­га сме в неведение за капацитета на човешкия мозък — един електрохимически организъм в условията на предаване и по­лучаване на електромагнитната радиация. С тази незапълне­на пролука не е трудно да се разбере защо съвременната на­ука все още не е започнала да приема способността на човеш­кото съзнание да прониква в област, където никаква сериоз­на теория не е създадена.

Има толкова много информация за Място II, че ще ми бъде невъзможно да ви я представя цялата, както е в стотиците написани страници.

В повечето от следващите глави на книгата са включени съобщения за посещения близо и далеч в Място П. Те са сбор от последователни преживявания, които могат да покажат следата и да поставят въпроси, молещи за отговор. На всяка известна информация сигурно отговарят милиони неизвест­ни, но най-малкото тук е началната точка.

В място II действителността е съставена от най-дълбоки желания и безумни страхове. Мисълта е действие и никакви скрити пластове на условност и забрана не бранят вътреш­ния ви свят от другите. Там честността е най-добрата поли­тика, защото не може да има нищо по-просто.

При основните стандарти, описани по-горе, съществува­нето е, разбира се, различно. Това е тази разлика, която съз­дава огромните проблеми на приспособяването, дори когато опитвате да отидете там заедно с Второто тяло. Грубото чувство, така грижливо потъпквано в нашата материална циви­лизация, е освободено с пълна сила. Да се каже, че е изуми­телно, е твърде пестеливо. В съзнателния материален живот това условие би било прието за лудост.

Първите ми посещения в Място II извадиха на показ всички потискани емоционални следи, които смътно допус­ках, че притежавам, плюс много други, за които въобще не знаех, че съществуват. Те така влияеха на действията ми, че аз се върнах напълно сконфузен и смутен към тяхното вели­чие и моята неспособност да ги контролирам. Страхът бе до­миниращата тема — страх от непознатото, от странните съ­щества (нематериални), от „смъртта", от Бог, от нарушаване на правилата, от откритията, от болката — споменавам мал­ко. Такива страхове бяха по-силни от сексуалния нагон, кой­то, вече споменах някъде, от само себе си е огромно препят­ствие.

Една по една, болезнено и с много труд, взривяващите се, неконтролируеми емоционални страсти трябваше да бъ­дат обуздани. Докато това не бе направено, никаква рационална мисъл не бе възможна. С непреклонна последовател­ност те започнаха да се появяват. Детето се учи да бъде „ци­вилизовано" по време на неговия растеж през детството, до­като стане възрастен човек. Подозирам, че същото се случва отново по време на адаптацията към Място II. Ако това не стане през материалния живот, то е първа точка от дневния ред след смъртта.

Оттук се подразбира, че в областите на Място II, „най-близки" до материалния свят (в честота на вибрирането?), са хората, в преобладаващата си част луди или в близко до ду­шевното заболяване емоционално състояние. За повечето то­зи факт изглежда е верен. Включени са онези живи, но „зас­пали" или дрогирани, намиращи се в своето Второ тяло, а много вероятно и тези, които са „умрели", но все пак емоци­онално потиснати. Съществува доказателство подкрепящо предишното, и последното изглежда вероятно.

Тази близка област, съвсем разбираемо, не е много приятно място. Това е ниво или равнина, където ти „принадлежиш", докато не научиш нещо повече. Не зная какво се случ­ва на онези, които не учат. Може би остават там завинаги. В момента, когато се откъсвате от материалното посредством Второто тяло, попадате на повърхността на този най-близък сектор от Място II. Точно тук се срещат различни видове развързани личности и живи същества. Ако съществува някакъв предпазен механизъм за новопокръстените, за мен той е ос­танал незабелязан. Само по пътя на предпазливи и понякога ужасяващи експерименти аз бях в състояние да изуча изкуст­вото или може би триковете на минаването през тази област. Все още не съм съвсем сигурен за всички точки на този уче­бен процес и затова съм представил само очевидното. Какъв­то и да е този процес, за щастие аз не съм попадал на непри­ятности при тези преминавания в продължение на няколко години.

С изключение на мъчителите и няколкото преки конф­ликта, отбелязани в следващите разкази, принципната моти­вация на тези близки обитатели е сексуалното освобождение във всичките му форми. Ако бъдат приети за продукт на съв­ременната цивилизация, включително двете понятия „жив, но заспал" и „умрял", става много просто за разбиране защо е необходимо тази основна нужда, така дълго потискана, да бъде освободена. Решението е, че всички в тази област са изкушавани сексуално в условията на материалното тяло. Не се признава, нито пък има познание за сексуалния нагон така, както той се проявява в по-далечни части на Място П. Мно­гообещаващо е, че човек ще се приучи да контролира този фактор.

Обичта поражда обич.

До днес не съм наблюдавал процеса на смъртта в нито един от опитите. Заключението, че има форма на съществу­вание в Място II, следваща по пътя на жизнената дейност в понатия материален свят, е извън всякакво съмнение. Експерименти, подобни на следващите, съвместими по съдържа­ние, през изминалите дванадесет години, вероятно ще бъдат обяснени с помощта на друг вид познание. В настоящия мо­мент нищо друго не пасва добре.

Веднъж току-що бях напуснал материалното, когато усетих неистова нужда да отида „някъде". Предавайки се на това настояване, се придвижих изглежда на близко разстоя­ние и изведнъж спрях в спалня. Момче лежеше в леглото и бе само. Изглеждаше ми на не повече от десет-единайсет го­дини. Сега познатото усещане за вътрешна необятност рабо­теше по-добре, отколкото самото „виждане". Момчето бе са­мотно и изплашено и, както изглежда, бе болно. Постоях из­вестно време с него, опитвайки се да го успокоя и когато пос­тигнах това, напуснах с обещанието, че ще се върна. Обрат­ният път към материалното бе лишен от случки и не разбрах къде съм ходил.

Няколко седмици по-късно пак напуснах физическото си тяло и тъкмо започвах да концентрирам мисълта си върху оп­ределена посока, когато същото момче ми се яви. То ме ви­дя и се приближи. Бе смутено, но не изплашено.

Погледна нагоре и ме попита: „Какво правя сега?"

Веднага не можах да измисля как да отговоря, затова сложих ръка на рамото му и го притиснах успокоително. По­мислих си кой съм аз, че да давам нареждания и инструкти­рам в такъв отговорен момент? Момчето се успокои от при­съствието ми и се отпусна.

„Къде отивам?" — попита то съвсем в реда на нещата.

Казах единственото нещо, което изглеждаше логично в този момент. Посъветвах го да стои точно там, където е се­га, защото някои негови приятели съвсем скоро ще дойдат. Те ще го заведат там, където се предполага, че трябва да оти­де.

Този отговор изглежда го задоволи и аз подържах още малко ръката си около раменете му. Тогава почувствах, че се изнервям от сигнала на физическото тяло, прегърнах момче­то и напуснах. Връщайки се към физическото, разбрах, че вра­тът ми се е схванал от неудобната поза. След съсредоточава­не успях да се прехвърля във Второто тяло отново, за да по търся момчето. Беше си отишло или поне аз не го намерих.

Интересна последица: На следващия ден вестниците под­несоха историята за смъртта на десетгодишно момче след продължително боледуване. То бе починало следобед, мал­ко преди да започна опита си. Започнах да си търся прием­ливо извинение да отида при родителите му и науча повече потвърждения, а може би и да облекча страданията им, но не открих никого.

Само че дали след като сте преминали през етапа на „су­ровите емоции", ще се приближите към неизброимото разно­образие на явно организираните групи на дейност в Място II? Не е възможно да се предава и на други „реалността" на тази нематериална необятност. Трябва да се експериментира, така както е започнато от мнозина през изминалите векове. Много е важно, че в повечето от посетените места обитатели­те са „все пак" хора. По-различни в променената среда, но все пак с човешки (разбираеми) качества.

При едно от посещенията си попаднах в нещо, прилича­що на парк, с грижливо отглеждани цветя, дървета, трева и алеи, кръстосващи околността. По алеите имаше пейки и сто­тици мъже и жени се разхождаха бавно или седяха на пейки­те. Някои бяха съвсем спокойни, други — малко възбудени, а трети имаха вид на объркани и шокирани поради неориентираност. Държанието им бе несигурно, сякаш не знаеха как­во да правят или пък какво ще се случи.

По някакъв начин разбрах, че това е място за събрания, където новопристигналите чакаха роднини или приятели. Именно от това Място за срещи роднините или приятелите щяха да вземат всеки от новопристигналите и да го отведат Точно на онова място, на което той „принадлежи". Не можах да измисля причина, за да остана повече, наоколо не видях нито един познат, затова се върнах към материалното без ин­циденти.

Друг път съвсем преднамерено „се отделих", за да изпол­звам случая, с надеждата, че ще открия поне един отговор, който да донеса обратно. След прехвърлянето във Второто тяло започнах бързо да се движа, концентрирайки се върху мисълта, желаех да отида там, където има по-висока степен на интелигентност. Продължавах концентрирането, докато летях бързо над едно празно пространство, което сякаш ня­маше край. Накрая спрях. Бе тясна долина, която ми се видя съвсем нормална в пълния смисъл на думата. Имаше мъже и жени, облечени в дълги до глезените роби, тъмни на цвят. Този път по някаква причина реших да употребя друга так­тика. Доближих няколко жени и ги попитах дали знаят кой съм аз. Всички бяха много вежливи и се отнасяха към мен с голямо уважение, но отговориха отрицателно. Обърнах се и зададох същия въпрос на мъж в монашеско расо, който ми се стори натрапчиво познат.

- Да, познавам те — отвърна мъжът. Имаше голяма до­за симпатия и приятелство в държанието му.

Попитах го дали наистина аз самият знам кой съм. Пог­ледна ме, сякаш бе срещнал стар и близък приятел, който има амнезия.

— Ще узнаеш — засмя се кротко той. Попитах го дали знае какъв съм бил за последно. Опит­вах се да го накарам да каже името ми.

- Последно ти си бил монах в Косхоктън, Калифор­ния — бе отговорът му.

Започнах да чувствам неудобство и напуснах, извинявай­ки се, за да се върна към материалното.

Наскоро мой приятел католически свещеник провери възможността в миналото да съм бил монах. За негова ра­дост и мое учудване се оказа, че близо до Косхоктън има ма­лък манастир. Той предложи да ме заведе на посещение там, но времето (смелостта?) не ми стигна. Може би по-късно...

Бих могъл да ви разкажа за много повече преживявания, без да описвам изцяло обхвата и размерите на Място II. По­сетих група от хора, които бяха с униформи и работеха с ви­соко технологично оборудване. Представиха ми се като „Таргет Арми" („Целева група"), смисълът на която вече бе раз­тълкувай. Бяха стотици и всеки чакаше „назначение". Тяхна та цел не ми бе разкрита.

Друга моя визита ме отведе в добре организиран град, където присъствието ми веднага бе възприето като вражеско. Само предприемането на решителни мерки — тичах, крих се и накрая се издигнах право нагоре — ми позволи да се пред­пазя от „плен". Не зная каква заплаха съм представлявал за тях.

По такъв един директен начин проявата на агресивни действия ми даде възможност да потвърдя, че Място II не е изпълнено единствено с тишина, спокойствие и безконфликтност. При друго посещение бях заловен от човек, облечен според местните обичаи. Разтревожен, очаквах да видя какво ще ми се случи.

- Познаваш ли и можеш ли да си спомниш Аросио Ле


Франко? — попита ме, без да се церемони.

Все още предпазливо отговорих, че не знам.

- Сигурен съм, че ще си спомниш, ако се замислиш -
каза спокойно мъжът.

В поведението му имаше изтънчено настояване, което ме затрудни. Повторих, че не помня никого с това име.

— Все пак познаваш ли някого там долу? — попита той.

Тъкмо щях да отговоря, че не знам, когато изведнъж за­почнах да накуцвам и мъжът ме сграбчи. Той подхвана една от ръцете ми, а аз почувствах, че някой друг подхвана и дру­гата. Започнаха да ме влачат по посока на нещо, което из­глеждаше като три ясни точки светлина. Започнах да се боря и когато накрая разбрах, че губя, си спомних за ползата от сигнала „връщане към материалното". Придвижих се рязко встрани и не след дълго бях обратно в офиса си и във физи­ческото си тяло. Бяха ме объркали с някой друг.

И другото мое посещение имаше „човешки" качества. Пристигнал бях на място без особени белези и тъкмо се чу­дех какво да правя, когато една жена се приближи към мен.

- От Църквата съм и дойдох да ви помогна — каза спо­


койно тя.

Тя дойде съвсем близо и веднага усетих женствеността и, но се отдръпнах, защото не мислех, че Църквата има пред­вид този вид помощ. Не бях прав.

Като свършихме, аз й благодарих. Обърнах се и видях един мъж, който стоеше съвсем наблизо и наблюдаваше.

„Заговори" със силен глас, тежко и със сарказъм.

- Е добре, сега вече си готов да научиш тайните на Вселената, може би?

Попитах го кой е, за да скрия смущението си.

Албърт Матър - почти го изстреля. Останах с впе­чатлението, че той вика мен с това име.

Надявам се, че си готов — продължи той, а гласът му се извисяваше от гняв.

— Защото никой не си направи труда да ме уведоми, докато бях обратно там.

Не чух останалото. Беше като грохот от статична интерференция. Отдалечих се, без да съм сигурен в какво би се пре­върнал гневът му, и се върнах без други случки към материалното. При проверката не намерих забележителен истори­чески документ за Албърт Матър, който явно не бе роднина с министър Котън Матър от осемнайсети век.


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -
new -> Terry pratchett


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница