Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство”

Съзнание. Дейност. Шанс. Мечти. Развитие. И още множество от асоциации, продиктувани от една дума – свобода. Свободата е нещо, към което човек се стреми през целия си живот- понякога съвсем неосъзнато, ръководейки се от инстинкта си, от интуицията си, защото за да бъде в хармония с природата, за да усеща нейното покровителство, човек трябва да е физически свободен и душевно необременен от нищо. Когато живееш забързано или пък стоиш на място, когато си без цел или се връщаш често към миналото, към вече преживяното, тогава свободата е само празно понятие без осъзнато значение. Да не носиш свободата у себе си, да не усещаш трепет за нея, когато може да ти служи като механизъм с продуктивна енергия, е пагубно за съществуването ти. Свободата е душевен извор, който диктува действията ти, от който извират постъпките ти. Свободата е еквивалент за развитие. Свободата е като река, която има своите очертания, очертанията на живота, която има своята посока и която се характеризира с постоянно движение, с енергичност и чистота. Това е свободата – бистрота на погледа, яснота в целите и вътрешна сила за тяхното постигане.

Всеки вижда свободата спрямо своите разбирания, но тя е универсална, всеобхватна. Свободата е любов, чиято сила направлява мечтите ти и ти помага в тяхното достигане. Свободата е възможност за правене на избор, това са моментите, в които се чувстваш вътрешно спокоен, самоуверен и доволен от делата си, това са моментите, в които всичките ти сетива са отворени и долавяш слънчевите лъчи, играещи с фигурите по пердето, когато вървиш по улиците и се радваш от срещата с вятъра, когато имаш нуждата да направиш добро и да провокираш нечие щастие. Душата ти е удовлетворена и обгърната от волност- волност, която те доближава до съвършенството.

Човек е устроен така, че непрекъснато търси развитие. Той се стреми да го постигне, бори се за него, а за да успее, е нужно да бъде свободен предимно в мислите си. Когато е достигнал това, когато не чувства ограничеността на съзнанието си, той е способен на възвишени постъпки, чрез които помага на другите, но неминуемо по този начин помага и на себе си. Животът е пълноценен, когато е обшит от дела, които стоплят душата, които озаряват деня и когато човек се връща към тях, знае, че е живял заслужено, че е споделил живота си, че е създал не само нужното, но е и изградил храма на същността си.

Свободата е многоаспектна, тя е всестранна. Със своето развитие, с хода на живота, с промяната в историята, тя е променяла своето значение. Сякаш във времето, в което живеем, тя не е толкова актуално понятие, тя не е адекватна на забързаното ежедневие, което водим. Но замисляйки се за онзи образ на българското, който олицетворява миналото ни, с който свързваме силата на народния дух, силата на вярата, силата на преданост към родината- образът на петвековното ни робство, то тогава, изричайки свободата, аз я и чувствам. Чувствам нуждата от борбеност, усещам инстинктите си за противопоставяне. Борбата започва, когато има осъзнаване, когато мисълта се е захранила достатъчно в своето развитие и не стои примирима със случващото се, чува шепота на целите си.

Народът ни, живял векове под чуждо иго, усещал теглилата на робството, е пряк пример за живот, лишен от свобода. Живял е във време, забавило развитието му, но и във време, каляващо духа. И все пак нима не сме били способни да се освободим по- рано? Нима народът ни не е робувал и на своето мислене, на навиците си? Нима не е имало маса българи, които са се противопоставяли на отечествената кауза, които са имали своите убеждения за робството, а свободата е била възприемана само като относително по- добра? Но все пак ги има и хората, достигнали смисъла на живота, надраснали времето си, свободни с духа си. Живеейки в робство, те отхвърлят убежденията, че робството е изначално и ще белязва живота и на тези след тях. Те осъзнават, че робът се бори, за да достигне свободата си. Това са личности като Ботев и Левски, Каравелов, Раковски, Бенковски – образи, символични за националноосвободителните движения, образи, утвърдили се във времето, останали в съзнанието на всеки българин, защото са следвали идеалите си, защото са живели за родината, защото за пожертвали живота си, за да подарят нов на народа си.

Друг аспект на робството е, когато то се приема като даденост, което е и най- пагубната му за човека същност. То погубва сетивността, забравя целите, отхвърля мечтите, а тогава се погубва и целият извървян път, както и онзи, който води напред, лишен от видимост. Затова всеки трябва да се бори за свободата си, защото тя е присъда на всеки, човек се ражда, за да бъде свободен, иначе животът не би имал смисъл. Животът е цялостен, изящен, необходим, потребен, когато е живян свободно, единствено със свободата, човек е способен да чувства истински останалото. Поръсен веднъж с капките й, ти непрекъснато ще протягаш ръцете си, непрекъснато ще я търсиш и стремиш към нея. А когато я достигнеш, ти чувстваш необходимостта да я приложиш, да извършиш добро, да я споделиш и след това отново да се върнеш към нея.

Свободата е заложена у всеки, тя се чувства, тя не бива да се потиска, защото това е изначалната същност на човечеството, защото човек е себе си, когато се чувства свободен, незастрашен. Да разчиташ на себе си, да носиш отговорност за постъпките си, да начертаваш бъдещите си дела и да знаеш , че ще ги постигнеш, непритеснен от условностите на деня, от относителността на събитията, ти достигаш съвършенството. Човек трябва да е свободен в мисълта си, в съзнанието си, защото това е основополагащата свобода- пътя към всички останали нейни аспекти, тя е най- големият творец, учител за самата себе си.