Родена под щастлива звезда

В човешката история има не един пример на личности, живели в различни исторически и културни епохи, които носят в себе си силата и тенденциите на вечните човешки ценности. В ограничените рамки на своя физически живот те изминават в скъсени срокове огромен и динамичен творчески път, оказвай­ки изключително въздействие върху духовното и обществено-културното развитие на нацията. Такава вулканична жена, надарена от природата с остър ум, проницателност, трудолюбие, всеотдайност и постоянство, отдава­ща целия си живот на книгите, но и на хората, които ги творят, е проф. Еле­на Савова. Тя е роденият библиолог, библиограф, библиотекар... Сякаш за нея Умберто Еко, с когото лично се познава, казва: „Всяка библиотека е ениг­ма и само библиотекарят знае пътя към истината." Едно е очевидно: Елена Савова знае истината за творческото дълголетие и женската красота. Не слу­чайно повече от шест десетилетия нейни колеги, приятели и следовници не престават да я наричат „хубавата Елена". За всички тях тя е мъдрият ръково­дител, творецът и помощникът в трудния жанр на научното дирене. Себе си тя скромно и вдъхновено определя така: „ Аз съм родена под щастлива звез­да!" За онези, които я познават, това е неподправената правда за живота й. Защото щастието не е нищо друго освен възможността, желанието и енерги­ята да се раздаваш за другите, да живееш така, че нито един ден от живота ти да не е протекъл напразно, т.е. без труд, без доброта, без Човещина!

Проф. Елена Савова в продължение на четиридесет години е директор на Централната библиотека на БАН. Тя е не само отзивчив помощник, но и компетентен съветник на няколко поколения български учени и то не само в областта на собствените си научни дирения - библиологията и библиотекоз-нанието, но и в много други области на знанието. Започнала кариерата си в книжарницата на Т. Ф. Чипев, докоснала се до душевността на такива бъл­гарски интелектуалци като д-р Никола Михов, Елин Пелин, Елисавета Баг-ряна, проф. Михаил Арнаудов, Дора Габе, проф. Петко Стайнов, Ана Каме­нова, Георги Бакалов, Александър Поплилов, Дечко Узунов и много други, Елена Савова рано определя смисъла на живота си - сред книгите.

Първият звезден миг, който съдбата й е отредила, е участието й в подго­товката и създаването на Българския библиографски институт. Негови учре­дители са проф. Тодор Боров, д-р Никола Михов, Симеон Радев, Елин Пе­лин, акад. Александър Теодоров-Балан, проф. Александър Балабанов. След­ват: създаването на библиотеката при Централния комитет на Българската комунистическа партия; превръщането на Централната библиотека към БАН в научен институт и създаването на научна група за разработване на теоретичните проблеми на академчните библиотеки и специалната библиог­рафия; изграждането на мрежа от специални библиотеки към научните инс-

ствата - Сарасвати - Елена Савова успява да се справи във всички свои жиз­нени роли - щастлива майка, баба и прабаба.

Уважаеми Читателю, във Вашите ръце е Първи том от поредицата „Же­ните в науката", която Клуб „Жените в науката" при Софийския универси­тет „Св. Кл. Охридски" и Фондация „Човещина" започват да издават. Цел­та на тази поредица от биобиблиографски изследвания е да се направят по­пулярни таланта, усилията и постиженията на изтъкнати жени-учени в Бъл­гария, отдали живота си на науката.

Както всяка нова книга, така и тази, е като птица пред полет. Обединила усилията на учени от България, Русия, Франция, Канада, Словакия и Унга­рия, тази панорама на съвременната библиоложка и библиографска мисъл ще бъде полезна не само за специализирания читател, но и за широка ауди­тория, на която не е безразлично развитието на хуманитарното знание днес. Целта на съставителите е да представят както най-актуалните, така и тради­ционните проблеми на библиологията, библиографията, научната информа­ция и библиотечното дело, на които са посветени първите три глави от кни­гата. Ние сме благодарни на проф. Робер Естивал (Франция) за десетките го­дини съвместна дейност и взаимопомощ с българските библиолози - проф. Елена Савова и проф. Ани Гергова - настоящия председател на Междуна­родната асоциация на библиолозите (МАБ).

Признателни сме и на проф. Жак Мишон (Канада), проф. Франсоа Ришо-до (Франция), проф. Габриела Зибритова (Словакия) за това, че откликнаха на поканата ни да споделят своя опит в областта на библиологията.

В тази юбилейна книга са включени статии на известни български специ­алисти, които изследват състоянието и перспективите на библиографията и библиотекознанието в България. Тук трябва да се отбележат статиите на проф. Ани Гергова, проф. Марин Ковачев, проф. Тодор Петев, на доц. Татяна Янакиева, ст.н.с. Искра Арсенова, ст.н.с. Николай Матеев, доц. Сто­ян Денчев, доц. Добринка Стойкова, доц. Мария Младенова, ст.н.с. Креме­на Зотова, ст.н.с. Лиляна Велинова, ст.н.с. Мария Коларова, ст.н.с. Цветана Стайкова, ст.н.с. Костадинка Калайджиева, доц. Александър Димчев и др.

Частта „Литературознание, езикознание, история" е посветена на обще­ствени и културологични проблеми, твърде близки на юбилярката в нейна­та дейност. Тя се открива със статията на проф. Георгий Дмитриевич Гачев (Русия) - „доктор хонорис кауза на Софийския университет". Интелектуал­ната близост между Георгий Гачев и Елена Савова е сякаш генетически за­ложена в дружбата между нейния вуйчо - Георги Караджов, загинал на фронта през 1942 г., където отива като доброволец - военен журналист, и ба­щата на Георгий Гачев - известния музиколог Димитър Гачев, близък прия­тел на Ромен Ролан - загинал в Сталинските лагери в Сибир... Днес техните потомци се срещат между кориците на една книга. Тематично продължение на размислите на Георгий Гачев за съдбата и народопсихологията на бълга-

рите и руснаците на фона на техните европейски съвременници е статията на проф. Елена Валева (Русия). В съзвучие с творческата личност на проф. Еле­на Савова са статиите на проф. Емилия Пернишка, проф. Боряна Велчева, доц. Лена Симеонова, доц. Петър Парижков, доц. Трендафил Кръстанов.

Всяка от статиите в тази книга вплита в едно три важни аспекта - профе­сионалния поглед към проблема, новината - всички материали са написани специално за сборника и личната обвързаност - колегиална и емоционална с юбилярката. Но последният аспект естествено взема превес в последната -пета част от книгата - „Живот за другите". Тук са включени спомени и оцен­ки на колеги, съратници и последователи, както и летопис на по-важните да­ти от живота и научната дейност на проф. Елена Савова. Сред тях се откро­яват статиите на ст.н.с. Мария Аргирова, на поета Петър Караангов, проф. Клементина Иванова, проф. Ангел Веков, ст.н.с. Радка Андрианова, д-р Константина Недкова и др.

Тази година проф. Елена Савова навърши 85 години! Нейната жизне­ност, всеотдайност и последователност, трудоспособност и организираност са все същите. Под перото й продължават да излизат книги и статии, споме­ни и биобиблиографии. И не може да бъде и другояче, защото тя е следовни­ца и на акад. Михаил Арнаудов, който винаги бързал към работния си каби­нет. Веднъж (когато бил на 98 години!) той гостувал на семейство Савови. Домакините настоявали да остане още заедно с тях, но той се извинил с ду­мите: „Мили мои, хубаво е с Вас, но аз имам да напиша още 30 книги!"

Дано проф. Елена Савова стигне и задмине дълголетието на своя учител! На многая лета!

Доц. д-р Донка Александрова -

Председател на Клуб „Жени в науката"