Родени в миналото… Живеете и днес… Да ви пренесем в бъдещето



Дата11.01.2018
Размер191.03 Kb.

Родени в миналото…
Живеете и днес…
Да ви пренесем в БЪДЕЩЕТО

Специално благодарим на всички които помогнаха за осъществяването на проекта „Живот като едно семейство”, спечелен към Читалище „Нов живот” гр. Момчилград. Благодарим на прекрасните партньори, които се появиха в течение: директорите и учителите от Професионалната гимназия по туризъм и хранително-вкусова промишленост „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Момчилград и екипа на ОУ „Н.Й. Въпцаров”, с. Звездел. Заедно с тях успяхме да запалим интерес у младите хора за проучване на корените на рода, в цялото му етническо многообразие. Благодарни сме и на бизнесмените, които ни подкрепиха, на децата и родителите, които участваха активно в различните етапи и дейности. Последно, ще благодарим на вас, читатели, вие осмисляте нашите усилия. Приятно четене!


От авторите

Народ без корени се обезличава. През последните десетилетия от края на миналия век и началото на ХХІ век България преживя редица катаклизми. Те оказаха най-вече отражение върху духовния живот на българина. Опитът за изтръгване на дълбокия корен на миналото, съхранено в традициите и обичаите на народа донякъде ограби народната ни традиционна култура.

Проектът „Живот като едно семейство” е опит да се издирят, съхранят и предадат на идващите поколения традициите, обредите и обичаите просъществували през вековете. Целта ни бе да се създаде интерес към празничната традиция и към проучване и съхранение на създадените обичаи на различните етноси в Родопите. Тези етноси живели съвместно векове наред в разбирателство и толерантност и съвсем естествено си оказвали взаимно влияние в бит, култура и занаяти.

Кои са свещените празници при християни, мюсюлмани и роми - етностите живеещи на територията на Източните Родопи? Кои са някои от традиционните готварски рецепти в този район? Кои са игрите, които са се играли във времето, преди да има телевизори и компютри? Отговорите на тези въпроси ще намерите в тази книга.



Родопски ястия
Въвеждаме ви в света на Родопската кухня с традиционни рецепти, издирвани с помощта на Професионалната гимназия по туризъм и хранително-вкусова промишленост „Св. Св. „Кирил и Методий”

гр. Момчилград. Някои от популярните ястия на Източните Родопи от край време са...



Сармите от лозови листа
Необходими продукти за 10 порции по 300 гр.:

-Пресни лозови листа.....500 гр.

-Лозов лист (туршия)......600 гр.

-Олио....150 гр.

-Краве масло...100 гр.

-Лук.....400 гр.

-Моркови.....130 гр.

-Ориз.....470 гр.

-Брашно.....30 гр.

-Яйца.....2 бр.

-Кисело мляко...300 гр

-Джоджен.....50 гр.

-Сол.....15 гр.

Начин на приготвяне:

Пресните лозови листа, почистени и измити, се попарват в кипяща вода. Лукът с морковите, нарязани на дребно се задушават в мазнината, докато омекнат. Прибавя се оризът и се запържва докато набъбне. Сместа се сваля от котлона.

Плънката се поставя от вътрешната страна (гладката страна ще бъде отвън) на лозовите листа. Свиват се сърмите, като плънката се поставя до дръжката на листото, след което се навиват оформени на руло. Сърмите се нареждат в тенджера, притискат се с чиния и се заливат с гореща вода и стопеното масло. Варят се при тихо кипене.

Към ястието се прибавя варена застройка от разбитите яйца, киселото мляко и брашното.


Баница с булгур и праз
Продукти:

-Точени кори.....1 пакет

-Булгур.....500 гр.

-Праз.....2 връзки

-Сирене.....500 гр.

-Масло.....1 пакет

-Яйца.....3 броя

-Кисело мляко...500гр.
Приготовление:

Булгурът се сварява и се оставя да се охлади. Празът се изчиства и се нарязва на ситно. Добавя се към булгура. Сиренето се настъргва в сместа и се прибавят 2 яйца. В на-маслена тавичка се нареждат ред кори, плънка, масло, докато се наредят корите. Баницата се залива със смес от кисело мляко, едно яйце и разтопено масло. Пече се в предварително загрята фурна- 30 минути при 200  С




Зелник
Продукти:

-Точени кори.....1 пакет

-Спанак.....1 кг.

-Сирене.....400 гр.

-Яйца.....5 броя

-Кисело мляко.....500 гр.

-Краве масло.....125 гр.

Приготовление:

Корите се нареждат по две, като между тях се подрежда пълнежна смес, съставена от сирене, задушения спанак и 3 яйца, разбити с киселото мляко. Периодично се поръсва разтопеното масло, да не изсъхнат корите при печене. Оформената баница се нарязва на квадратни парчета и се залива със смес от 2 яйца и кисело мляко. Изпича се във фурна при температура 180 – 200   С. Готовата баница се сервира топла.

Пататник
Необходими продукти:

-Точени кори.....1 брой

-Картофи.....1.5 кг.

-Сирене.....200 гр.

-Масло.....1 пакет

-Яйца.....4 бр.

-Подправки.....джоджен,

червен пипер, по вкус
Приготовление:

Всички продукти се приготвят като полуфабрикат. Картофите, почистени, се настъргват на сурово. Смесват се с настърганото сирене, яйца и масло. Плънката се разпределя на четири части, между наредените кори в кръгла или квадратна тава. Последно най-отгоре се залива пататника с яйце и топеното масло. Пече се около 30-35 минути при 200-250 С. Сервира се топъл или студен като топло или студено пред-ястие.




Къпана баница
Необходими продукти:

-Брашно.....1 кг.

-Сирене.....500 гр.

-Извара.....500 гр.

-Масло.....250 гр.

-Яйца.....10 броя

Технология на приготвяне:

Приготвяне на тестото за корите... Замесваме меко тесто от яйцата и брашното. Оформят се топчета колкото длан на ръка. Разточват се топките да се оформят тънки кори. На котлона се слага тенджера с вода, в която поставяме малко сол. Корите се поставят във врящата вода и веднага се поставят в съд със студена вода. Така обработените кори последователно се нареждат в тава за печене, предварително намазана с масло. Между всяка кора се поставя плънка от натрошеното сирене, смесено с изварата и разтопеното масло.

След като са подредени всички кори, готовата баница се пече на слаб огън върху котлона, като тавата се върти, за да стане равномерно печенето. Като баницата се зачерви отдолу, обръщаме баницата върху дъска и печем от другата страна до готовност. Нарязваме баницата на квадратни парчета и сервираме.



Бороне
Продукти:

-Кисело мляко.....120 гр.

-Спанак.....1 кг.

-Масло.....160 гр

-Олио.....150 гр..

-Червен пипер.....1 кафена лъжичка

-Сол.....1 чаена лъжичка

-Чесън.....3 глави

Начин на приготвяне:

Спанакът се измива, нарязва се на ситно и се задушава в олиото и част от маслото, до изпаряване на водата. След което се маха от котлона и се изсипва в чиния. Изчаква се да изстине и се залива с киселото мляко. Маслото се запържва в тиган, заедно с чесъна и се добавя червеният пипер, след което се маха от котлона и с лъжица се заливат спанакът и киселото мляко.

Кашник
Продукти:

-Брашно.....500гр.

-Кисело мляко.....1/2 кофичка

-Яйца.....5 броя

-Масло.....1/2 пакет

-Пресен лък.....2 стръка

-Джоджен, сух.....1 пакет

-Сода.....1 чаена лъжица

-Настъргано сирене.....200 гр.

-Сол.....щипка

Начин на приготвяне:

Брашното се пресява със сито. Добавят се яйцата и солта. Постепенно се сипва разтопеното масло. Добавят се и сиренето и лукът. Содата се разтваря в киселото мляко и се добавя към сместа. Всичко това се разбърква, докато се получи гладка каша. Изсипва се в тавичка намазана с масло(средна големина) и се пече в силно загрята фурна (включена на долен реотан в началото; след като кашникът се напука отгоре леко, се включва и горният реотан). Пече се около 40 минути. Може да се провери с вилица дали е изпечен. Ако вилицата излиза чиста, кашникът е готов.

Сиропирани охлювчета
Необходими продукти:

-Брашно.....500 гр.

-Прясно мляко....100 мл.

-Захар.....800 гр.

-Яйца.....3 броя

-Масло....1 малък пакет

-Мая.....1 кубче

-Орехови ядки.....200 гр.

-Галета.....1 пакет

-Канела.....1 пакет

Приготвяне:

-От брашното, яйцата, млякото, маята, солта, захарта, и маслото се замесва тесто с мая. Отделно се приготвя ореховата плънка от смлени орехи, галета и канела по вкус. Тестото се разточва на дебелина 1 см., поставя се плънката и се навива на руло. Нарязва се на парчета с широчина 2.5 см, които се нареждат в намазана тава с разреза на горе. Оставят се да втасат при 30-35 С. Намазват се с яйца и се пекат при 200 С.

Изстиналите охлюви се сиропират със захарен сироп (1:1), приготвен от вода и захар (топъл). Консумират се на следващия ден.



Баклава с готови кори
Необходими продукти:

-Готови кори.....1 пакет

-Краве масло.....1 малък пакет

-Орехови ядки......1 кг.

-Галета.....3 големи лъжици

-Канела.....по вкус

-Захар.....650 – 700 гр.

Приготвяне:

Готовите кори се нареждат в намазана с мазнина тава, като върху тях се ръсят топло стопено масло, ореховите ядки смесени с галетата (и канелата по желание). Най-отгоре се поставят целите листове. Баклавата се нарязва на ромбоиди или квадратчета. Отгоре се залива с останалото, врящо масло и се пече при 180 С- 200 С около 1 час. След като изстине се залива с топлия захарен сироп, приготвен от 1:1 захар и вода. Консумира се на следващия ден.

Народни лечителски рецепти
Против херпес:

Нагрява се дървена лъжица, с която е готвено дълго време и се държи върху херпеса, докато изстине.


Против ечемик:

Вземат се 3 ечемични зърна. Сутрин рано, преди изгрев слънце, с тях се обикаля окото. След това се отива на кръстопът и се хвърля по 1 зърно на всеки път от кръстопътя.


Против брадавици:

Като завали дъжд и потече вода се събира пяната. Намазват се брадавиците с пяната и след време окапват.


Родопски игри от миналото...
Днешните деца могат да седят пред компютъра с часове или да гледат сериали по телевизията, но едно време не е било така. Децата са били навън по цял ден и тук ви представяме някои от игрите които са играли децата в Източните Родопи...

Чилик
Необходими материали:

-Чилик- 20 см-подострен от двете страни

-Сопа (пръчка)- 1.5 м

-Направена лопичка (дупка в земята)
Правила на играта:

Участват 5 или повече деца. Чиликът се слага напречно на лопичката и с пръчката се повдига със замах да полети над децата които предварително са строени в колонка. Който хване чилика, започва пръв играта.

Този играч подпира чилика на кантар върху лопичката, удря със сопата пръчката на върха и като изхвръкне във въздуха, играчът се стреми да я удари още веднъж и да изхвръкне далеч от лопичката. Другите играчи се опитват на 3 скока да стигнат от лопичката до чилика и ако не успеят, първият играч мери с крачки и ги брои. Същият играч продължава докато някой от състезателите не превземе с 3 скока ударения чилик. Този, който го превземе е „бняга”. Играят. Печели първо място този който е е отдалечил чилика на достатъчно място и пръв наброява 1000 крачки.

Гугал
Необходими материали:

-Гугал- пръчка дълга 20 см с диаметър 5 см и подострена от една страна

-Сопа/пръчка-1.5 м, трябва да има една за всеки играч
Правила на играта:

Участват 5 или повече деца. Един от участниците събира сопите на всички. Слага ги върху двете си ръце и ги премята над главата. Върви назад и първата сопа, която настъпи, собственикът и става гогаджия. Гогаджията очертава кръг, с диаметър 30 см и в центъра поставя гогото. На 4 м разстояние прави ограничителна черта и всички деца застават зад чертата и един по един се мерят в гогото като хвърлят пръчката си. Стремят да го уцелят и то да хвръкне на далеко. Ако играчът хвърли сопата, умери гогото и то падне в кръгчето, той моментално става гогаджия.

В случай, че всички играчи зад линията не уцелят гогото, трябва да стигнат до хвърлените сопи и да ги вземат, без да ги докосне гогаджията. Ако в процес на настъпване вътре от линията играчът бива „биннат” (докоснат) без да е стъпил с крак върху сопата, той става гогаджия.

В случай, че играч е успял да стъпи върху сопата и понечи да я грабне и да се върне зад линията със сопата в ръка, гогаджията го „бинне”, а в същото време никой не е ударил гогото, той става гогаджия. Ако някой е ударил гогото и гогаджията не успее да го изправи преди да пипне играчът, същият гогаджия продължава. Ако играч понечи да вземе сопата и не успее да избяга зад линията или само със пръст докосне сопата и не успее да избяга, оставя си я отново на земята и гогаджията го забележе и го бинне, същият играч заема мястото на гогаджията. Играта започва отново и всеки участник си заема място на стартовата линия и се редуват да уцелят гогото.



Бабка
Необходими материали:

-Камъни, тесни и високи за бабка и ударни камъни


Указание:

Играе се на отбори. Първи отбор нарежда три камъка един след друг. Втори отбор прави същото по средата и чертае линия на еднакво разстояние от бабките (наредените камъни) на двата отбора.

Първи отбор застава на линията и се цели с камъка ‘бияч’ в бабката като се стреми да уцели бабката. Ако играчът пропусне, започва играч от втори отбор. Ако и той пропусне играта се прехвърля на първи отбор. Играе се докато се повалят и трите бабки. Който отбор ги повали първи, е победител. Всяка нова игра, камъните могат да се поставят малко по далече от линията, за допълнително предизвикателство.

Бечка (или Беш беш)
Необходими материали:


  • 5 кръгли камъчета

Указания:

Играе се с двама играчи, като всеки играе за собствена победа. Всеки от тях използва една ръка в процес на играта. Едното камъче се подхвърля нагоре а останалите 4 се пускат на земята. Играчът трябва да улови подхвърленото камъче докато пусне останалите на земята.

След това подхвърля камъчето и останалите 4 ги събира 1 по 1. Сега вече може да участва и втората ръка.

След като ги събере, отново подхвърля камъчето и ги изсипва на земята. Този път ги събира 2 по 2. Отново подхвърля камъчето и ги оставя на земята. Събира ги 1 +3. Подхвърля камъчето, оставя другите на земята и събира 4те на веднъж. След като ги остави на земята пак, прави яйце с палеца и показалеца. Опитва се да вкарва 1 по 1 четирите камъка в яйцето. След това отново подхвърля камъчето и оставя четирите на земята. Прави мост с 1 ръка и прекарва камъните под моста подхвърляйки камъчето.

Накрая събира всичките камъчета в двете ръце, подхвърля ги нагоре всичките, прави корито с двете ръце (с дланите надолу) и се опитва да хване камъчета. Колкото камъчета успее да хване, толкова точки печели. Победител е този който успее пръв да направи 50 точки.

Единият играч започва играта. Ако в процеса на играта подхвърляното камъче падне на земята, играта започва противникът. Играе, докато и той сгреши. Започва играта първия играч оттам докъдето е стигнал. Децата репетират последователност като играят тази игра.

Свине
Необходими материали:


  • 7 сопи

  • Парцалено свине

Правила:


Играят 7 или 9 участници. Всеки си прави лопичка (дупка в земята) и си забива сопата там. Един играч е свинар. Със сопата движи свинето и се опитва да удари играчите в краката. За да не ги удари свинето играчите се вдигат във въздуха като се опират на сопите. Докато свинарят се цели в един играч другите, напускат лопичките и удрят свинето като се стремят да го запратят надалеч от играчите. Свинарят няма право да пренася свинето с ръце, за да го вкара в играта, а го бута само със сопата. Свинар става този, когото свинето е ударило в краката, преди да е успял да се вдигне във въздуха. Така децата се учат на пъргавина, тъй като тези, които я нямат - най често стават свинари докато участниците не решат да прекратят играта.

Стой тук
Играе се с много деца. Условията на играта са следните...може да се играе и друга игра, но стой тук да тече паралелно. Участниците трябва винаги да държат средния си пръст кръстосан върху показалеца на едната ръка. Когато някой от участниците каже на друг „Стой тук”, трябва вторият да покаже кръстосаните пръсти. Ако вторият е забравил и не може да му покаже, застава в позата в която е бил, докато играчът, който е казал „Стой тук”, не каже „Свободно”. Може и половин час да не се даде свободно! Така децата се учат да внимават и да са винаги на щрек.

Живо зелено
Тази игра се играе между приятели през пролетта когато са пораснали младите треви. Играе се с дни и по всяко време. Подобна е на „Стой тук”. Когато срещнеш приятелка и тя ти каже „Живо зелено” трябва да покажеш тревичка от джоба си. Ако случайно е паднала тревичката без да я усетиш, отпадаш от играта. Може да не отпаднеш от играта само в случай че играчът ти поиска да покажеш цвят от себе си който ти назове. Ако не покажеш желания цвят отпадаш от играта. Печели играта този, който остане последен. Съхранил е живата зелена тревичка. После я хвърля в реката за здраве и берекет.


Някои от празниците които се отбелязват в Източните Родопи..

Започваме нашето изследване с есе написано от Мелиха Халил Халил, ученичка в ОУ „Н.Й. Вапцаров” с.Звездел (което се намира между Момчилград и Крумовград)


Нашите обичаи

В България има хора от различни етноси – българи, турци, роми, евреи, и други. Всички сме с различни обичаи. Живеем във взаимно разбирателство, като едно семейство. Честваме и християнски, и мюсюлмански празници заедно, защото се уважаваме. Аз съм мюсюлманка, но изучавам обичаите на всички и ще разкажа за два от тях – български и турски.

Има много български обичаи. Един от тях е Коледа-25 Декември. Християните тогава празнуват Рождество Христово. Дни преди Коледа, вярващите постят. Това се прави за пречистване на организма. Друг важен християнски празник е Великден. Тогава се празнува Възкресение Христово. За празника се боядисват яйца в четвъртък, и този ден се нарича Велики четвъртък. Яйцата се боядисват в различни цветове, но едно от тях трябва да бъде в червено. Всички членове на семейството се събират в неделя и си чукат яйцата за здраве. Освен яйца, на трапезата трябва да има козунак.

Един от мюсюлманските празници е Рамазан Байрям. Трийсет дни преди празника се пости. Но, различното при постенето на мюсюлманите е, че те гладуват от сутрин до вечер. Вярват, че по такъв начин, им се пречиства душата от грехове. На самия празник, децата събират бонбони, пържат се мекици и се раздават. Отива се на гости и младите целуват ръка на по-възрастните. След това, всички заедно на софрата. На нея, непременно трябва да има лозови сарми и баклава.

Друг мюсюлмански празник е Курбан Байрям. Тогава всяко семейство прави курбан като коли коч. Месото се готви в казани. Всички хора се събират в джамията и празнуват празника.

Като разгледахме празниците, видяхме, че между тях има и общи неща. Общото е, че ние всички сме вярващи и ще продължим да живеем всички в мир и в разбирателство – като в едно семейство.



1 Март- празник на мартеницата

Този празник се празнува из цяла България. Сутрин рано, преди изгрев, стопанката събужда цялото семейство за да не ги свари слънцето заспали, да не им напикае очите, да не им загоряват и да не им се спи през цялата година. Членовете на семейството усукват мартеници от бял и червен вълнен конец. Връзват ги на портата, в кошарата, в обора, на новородено теле или конче за да има здраве и берекет.

След това се помитат къщата и двора. Запалва се огън и се прогонват злите сили-гущерите и змиите. Момчетата прескачат огъня а девойките пеят...

Бягайте змии и гущери

Бягайте вдън гора

Баба Марта иде
Младите майки, родили през тази година вземат усукани мартеници и отиват при стар клен или орех с въздушни корени, провират се три пъти и връзват конец от дрехите си около корена, за да им се заздрави кръстът след раждането и да успеят благополучно да си приберат ожънатото.

Чакат да дойде пролетта с цялата си красота. Всеки ден, когато излизат да работят на полето и тръгват, след като са закусили. Има поверие, че ако чуят гласа на кукувицата за първи път в годината, в момент който са сити, ще бъдат сити през цялата година.


Великден

Общо е прието че това е празник свързан с християнската вяра. В източните Родопи има поверие, че на Великден, преди да започнат боядисването на яйцата, жена която иска да стане „жидия” (магьосница), слага първото яйце под мишницата и така го носи непрекъснато, без да го счупи, докато се излюпи от него пиленце. Излюпеното пиленце помага на жидията да се превръща в най различни образи на животни. Благодарение на тази способност тя тръгва из селото да превзема за себе си млякото, вълната и родения едър и дребен добитък. За да ги вземе, тя откъсва косми от животните и ги вие на кълбо, което неотлъчно носи със себе си. Ако някой от стопаните я изненада, тя се превръща в нещо, благодарение на пиленцето. Ако е в кошара, например, се превръща в агне или овца и така се спасява.

Ако жидията изгуби кълбото и то бъде намерено от друг човек, разбира се, че в селото има жидия. За да разберат, коя е жидията, нагряват кълбото в огъня и жената жидия идва непрекъснато да иска нещо, захар, сол, мляко, и т.н. По това се разбира, че кълбото е нейно. Ако искат да развалят магията, хвърлят кълбото в огъня да изгори, а останките изхвърлят в реката.



Юлкер-17-24 Май
През тази седмица не се стрижат овцете, хората не се подстригват и не се бръснат. Има поверие. че юлкерът трае през тази седмица само 1 час. Ще се познае ако е през деня по поведението на природата. Слънцето грее много силно, вятър не духа, нито едно листо не трепва, птичките не хвърчат и всякакви насекоми застиват. Природата сякаш е мъртва.
Гергьовден-Хъдърлез- 6 Май
Този е традиционен празник, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Християните го посвещават в памет на великомъченик Свети Георги Победоносец. Той е бил воин-змееборец и конник, и затова е покровител на войската както и на овчарите и стадата.

Приготовленията за празника започват в зори, когато всички моми, момци и деца излизат на полето, за да наберат цветя. С част от набраните цветя се вият гергьовденски венци, с друга част се правят момински китки, а трета част се използват за цветната вода (вода с пуснати цветя). С тази вода се правят обредни хлябове и краваи, украсяват се вратите и прозорците. Дрянови клончета се връзват около кръста срещу болест. Българите наричат този обичай „напяване на китки и пръстени”.

Рано сутрин се препоръчва всички да се измият с утринната роса, да не ги хваща слънцето и да не са мързеливи. Предишни поколения вярват, че и така могат да се изчистят луничките по лицето. След обяд се избират място и старо дърво, на което се прави много здрава люлка (може и няколко да се направят). Събират се всички от селото. Момчетата, които харесват някоя девойка могат да я люлеят. Една по-възрастна жена започва да нарежда: да се роди едро (зърно) жито, да има много зеленчуци, да са живи и здрави всички на село и т.н. Вечер всеки се прибира вкъщи на печено агне.

Сред мюсюлманското население в България този ден се нарича Хъдърлез. Той е свързан с легендата за двамата братя Хъдър и Илияз, които живеят в двата края на света и се срещат на богата трапеца само на този ден в годината. Сутрин се става преди изгрев слънце и се отива на една поляна. Там се въргалят младите в росната трева, за да са свежи като тревата. Откъсват се дрянови клонки и се слагат на вратата, на гърба и кръста за здраве. Пали се огън пред къщата за да не идват змии. Не се работи, приготвят се най-различни ястия.

На този ден, хората от нашия район отиват на връх „Дамбалъ”. Там има висока скала, от която извира вода. Хората вярват, че тази вода лекува болести, но само на преди изгрев слънце на Гергьовден. Затова хора от цялата страна и дори околните държави идват и си оставят дрехите на болните, както символично се освобождават от болестите, които ги мъчат.

Ромското население също празнува Гергьовден. В ромските приказки се разказва за един цар, който решил да изтреби ромите, като пуснал сред тях изгладнелия си триглав змей. Помолили се ромите на Господ да спре змея. Господ се смилил над хората и им изпратил Свети Георги да убие змея. Ето защо и до ден днешен и най-бедният ром спестява пари да купи агънце и семейството му да го принесе жертва-в чест на Св.Георги- Спасителят. На 6 Май в 6 часа сутринта се колят курбаните с музика. Курбанът се коли на едно дете от семейството. Всички се обличат с нови дрехи. Целият род се събират на едно място и всеки носи част от агнето. По-младите ходят при по-възрастните. Празникът продължава понякога три дни и три нощи, като музиката спира да свири само от нула до четири часа сутринта!




Голям празник е всеки път когато двама влюбени хора осъществяват мечтите си да се оженят и направят запомняща се сватбата...
Традиционните сватби в Родопите
Сватбите са едно от най-очакваните събития. Като наближи сватбения ден, цялото село е в една сладка тревога, както по всички други празници. Оправят се дворовете, купуват и се шият нови дрехи. Най-много подготовка има в дома на младоженците. Обикновено в нашия район, момиче се дава в съседните села и градове.

Преди половин век младоженците са се срещали за първи път едва в деня на сватбата. Познат човек посредничел за свързването на двамата млади. С двете семейства се говорело поотделно. Ако дадат съгласието си, двете семейства се събирали и уговаряли условията, подготовката и провеждането на сватбата. Страната на момичето изисквали „Baba HakkI” от страна на момчето, като изказвали и своите предпочитания към подаръците.

Като се определял сватбения ден, започвала се подготовката. Приготвяли се булченската рокля и чеизите на булката. Ако в дните преди сватбата е имало „Kurban Bayram” момъкът дарявал коч и други подаръци на момичето. А страната на момичето правела подаръци на момчето. Обикновено сватбите се правели в неделя. В петък и събота, вечерта преди сватбата се правела кана (kIna gecesi). Този обичай важи и сега. Участват приятелките на момичето, роднините и жените от цялото село. Девойките пеят песни и момата се прощава с рода си. При къносването на булката, кана си слагат и тези които са в къщата. В същото време в дома на младоженеца се веселят приятелите му.

В неделя сутринта тъпаните обикаляли селото на младоженеца и отправяли покана за посещение в дома (селото) на булката. Сватбеното шествие се провеждало хем пеша, хем с коне. Най-хубавият и най-украсен кон бил за булката. Като се приготвело всичко, цялото население тръгвало към селото на младоженката. Сватбеното шествие пристигало към обяд. Домакините се нареждали според възрастта си, и поздравявали с поклон гостите: „Добре дошли”. Жените се събирали около булката да пеят и танцуват. През това време свекървата и близките поднасят подаръци на младоженката. После жените приготвяли булката за отпътуване към новия си дом а мъжете изкарвали чеиза и. Малки деца сядали върху чеиза и искали паричен откуп от свекъра на булката. През същото време майката на младоженката разпилява захар и бонбони върху младоженците, а сватбарите се спускат да ги вземат, защото се вярва, че който от тях ги опита няма да има зъбобол.

Привечер пристигали в къщата на младоженеца. При пристигането в дома на съпруга си, докато още е качена на коня, булката поемала в ръце едно малко дете. С това тя показвала че ще бъде любяща майка. В неделя вечерта се приготвяла „Булченска трапеза”. Пристигали най-близките съседи и роднини и всеки един от тях носил някакво ястие. Булката имала правото да опита първа от храната.

В понеделник сутринта, булката ставала и целувала ръцете на най-възрастните в дома. Те и поднасяли подаръци. След това се изнасял чеизът на булката и жените от селото идвали да видят как го е приготвила тя. Роднините се опознавали чрез специални събирания и така е започвал новият живот на младоженците.\

Тази книжка е издадена 2007 г. от читалище „Нов живот”, гр. Момчилград

По проект „Живот като едно семейство”,

Осъществен със съдействието на „Българо-Американското дружество”

По програма на „Корпус на мира” в България.


Създадена от – Анета Узунова и нейната група от деца, екипа на Професионална гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Момчилград и ОУ „Н.Й. Въпцаров”, с. Звездел.
Редактор – Стайко Кафов
Снимки и дизайн – Васи Тонева





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница