Родопско лято

Беше началото на август, когато заминахме на екскурзионно в Родопите. Всички бяхме безкрайно развълнувани, защото за първи път отивахме в тази планина. Първият ден премина в пътуване и настаняване в първата ни спирка- село Стойките. Бяхме доста изморени и си легнахме рано, защото на следващия ден ни предстоеше да чуем надсвирване с гайди в село Гела.

Изгревът бе невероятен-очертаваше се прекрасен ден. Магията и мистерията на обвитата в мъгла борова гора около пътя бяха впечетляващи. Песента на гайдите се чуваше отдалеч. Когато стигнахме на поляната, където беше надсвирването, не успях да повярвам на очите си-толкова много хора. Явно това надсвирване бе станало сбора на селото и стотици хора от цялата страна бяха гости. Но въпреки това песента на гайдите летеше навсякъде, а съзнанието ти летеше редом с нея. Тя се извисяваше над всичко и всички, след това се гмуркаше из тълпата и накрая се изгубваше в гората. След като изслушахме няколко невероятни изпълнения, решихме да отидем да се поразходим някъде.

Потеглихме за връх Снежанка. Той се намира над Пампорово и е начална точка на всички ски писти в курорта. На върха си има телевизионна кула. Пътят до горе върви по ски пистите, по които миналата зима бяхме карали ски. Те изглеждаха толкова различно-все едно не беше същото място. Местността, към която бяхме тръгнали се нарича „Орфееви скали”. Според легендата тя се казва така, защото там Орфей е получавал вдъхновение за музиката си. Не знам дали тази легенда е вярна или не, но ако на това място не можеш да получиш вдъхновение, може би няма да получиш никъде другаде. След като си вървял през непрогледна борова гора, пред теб се появява една скала и като се покатериш отгоре й виждаш красотата на Родопа планина. Една малка равнина, заобградена със заоблени била, покрити с безкрайна покривка от борове. Прекараните два часа там ми се сториха като минути, даже секунди, в рая.

След няколко дни скитане в планината, след минаването през село Мугла и опитването на най-вкусния някога правен пататник, нашата група се отправи към последнта ни спирка в Родопите-Триградското ждрело. Две отвесни скали, гледащи застрашително една срещу друга, обгръщат целия пейзаж. След няколко дни на прекрасно слънчево време Родопите решиха да ни покажат от какво тесто са замесени-в продължение на два дни на почти непрекъснат дъжд, ама не какъв да е дъжд, ами родопски, имаш чувстовото, че едно средно голямо море ти се е изсипало върху главата.

Основни забележителности в Триградското ждрело са Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Харамийската пещера. Посещението на първите две е нормална разходка из красиви пещери. Но посещението на Харамийската пещера е малко по-различно. След изкачването на един отвесен очастък по скалата, влизаш в първата камера на пещерата. Там, след като се изплашиш от двете фигури на първобитни хора и се снимаш с тях, изчакваш останалата група и потегляте към втората камера. Това, че минаваш през супертесни проходи и целият ставаш в кал, въобще не те вълнува, защото втората камера на пещерата е още по-интересна. След като те обезопасят и се спуснеш през един много тесен отвор, се оказва, че ти се носиш във въздуха и си на 40 метра височина от земята. Трябва ти малко време да се свестиш от адреналина, за да разбереш, че се намираш във втората камера, която е със скромните размери-100 м. дължина, 50м. ширина и 40 м. височина. Всички се изчакахме и поехме на доста екстремна разходка из ждрелото.

Дойде и последният ден от нашето екскурзионно, но ни остана едно място, което искахме да посетим-връх Полежан, който се намира над село Добринище в Пирин. Потеглихме много рано от Триград към Добринище. Когато пристигнахме, лифтът, тъкмо отваряше. Той щеше да ни заведе до хижа Безбог, която е отправна точка за много туристически маршрути в Пирин.

От хижата ни очакваха 2 часа и половина вървене нагоре по сипеи и камънаци. Ние направихме прехода за час и половина. Връх Полежан е на 2850 м. надморска височина. Забележителното на този връх е, че от него виждаш почти всички върхове на планината. Да лежиш на камъните под парещото слънце, когато подухва лек вятър, е истинска почивка. А гледката към връх Дженгала и Попското езеро бе просто приказна. Обратният маршрут бе много приятен и лек, защото беше по надолнище. Точно до хижата има едно езеро с приятно хладна вода, в която нямаше как да не си топнем пушещите крака. Екскурзионното завърши със слизане с лифта, при което се насладихме на невероятната гледка от Пирин към Рила и Родопите.

Точно след една седмица планината ме извика отново, този път в Рила. Там успях да видя циркуса „Седемте рилски езера” и едно забележително събитие – Паневритмията. Местността около езерата е райска градина-поточета с кристално чиста вода, милиони цветя, и седемте перли в короната-езерата. Ако ви се отдаде възможност, посетете това място.

В рамките на две седмици успях да посетя три от планините на нашата родина. Всяка от тях е уникална, различна и безкрайно красива по свой начин. Магията и мистерията на полегатите хълмове на Родопите, покрити с борова гора, са неописуеми. Студената красота на голите скалисти върхове и кристално чистите езерца на Пирин се запечатват дълбоко в теб. А Рила е една неочаквано перфектна комбинация на тези две крайности.