Rodopy’s trip родопите са известни като планината на Орфей. Многократно възпята в стиховете на редица велики български поети, и не чак толкова велики Със своята мистичност и загадъчност, богато културно и историческо наследство, природни

Родопите са известни като планината на Орфей. Многократно възпята в стиховете на редица велики български поети, и не чак толкова велики ;0). Със своята мистичност и загадъчност, богато културно и историческо наследство, природни феномени, гъсти и вечнозелени гори, скрили в себе си китни и красиви селца запазили възрожденския дух на българите. С тери си характеристики планината е туристическа дестинация за многообразен туризъм.

Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км. южно от  Асеновград и разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха.

Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена "укрепеното селище Петрич". През Средновековието    Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието:

"В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град."

В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град - преименуван от Станимака в Асеновград. Голямото строителство от това време се подкрепя и от археологическите проучвания - разкрити са основите на крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и 3 водохранилища. Но най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни е църквата "Св. Богородица Петричка" /ХІІІ в./. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи /ХІV в./, запазени отчасти в наоса, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.

При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско иго тя загубва стратегическото си значение на гранична крепост.

Манастирът е основан през 1083г. от Византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-12-ти век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от 11 век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на 14-ти век, Патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук, обаче, не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира.

Въпреки че Бачковския манастир оцелява след първоначалното нашествие на Турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и бива ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15-ти век, като трапезарията е реконструирана през 1601г., а запазената и до днес църква Света Богородица е завършена през 1604г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605г., са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богодорица, за която се смята, че е чудотворна. Дълга опашка от богомолци, дошли тук, за да се помолят на чудотворната икона на Богородица, обикновено се вие далеч пред входа на църквата. Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма – Св. Архангели (от 13-14в.), който се намира в северния двор до главната църква и Св. Никола, строен в периода 1834-1837г. Църквата Св. Никола, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841г., дело на ръката на известния майстор Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети от различни периоди.

Чудните мостове

Чудните мостове са уникален скален феномен, намиращ се в средните Родопи на р. Айдарско дере. Разположен е на 40,3 ха и отстои на 80 км южно от град Пловдив и на 35 км северозападно от град Чепеларе. Някогашната многоводна река е създавала дълбока карстова пещера, таванът на която се е срутил. Водата е отнясяла падналите отломки и така са се образували два невероятни естествени мраморни моста. Горният е с дебелина на свода около 20 м, ширина 15 м и дължина 96 м. Той се извисява над пропаст дълбока 43 м и широка 45 м. На 150 м по- надолу е вторият мост, който е като тунел, дълъг 60 м. Отворът му е сравнително широк в началото и постепенно се стеснява. След моста водата на реката изчезва в дълбините на земята и излиза 1,5 км по- надолу. По скалите на естествените скални мостове расте известното безсмъртниче- родопската роза. Феноменалните мостове са обявени за защитена територия през 1949 г. Непосредствено до тях се намира туристическата хижа “Чудните мостове”, където човек може да отдъхне, наслаждавайки се на великолепната гледка. Недалеч от там, по пътя нагоре се намира и хижа “Скалните мостове”.

За популяризиране на астрономическите знания, в звездната зала на Планетариума се представят повече от 70 програми (сеанси). Сред тях са: програми-приказки за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични за широката аудитория. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Цикъл от специални програми - музикални и поетични- допълват многообразието от звездни спектакли.

Националната астрономическа обсерватория - Рожен е най-голямата астрономическа обсерватория в България. Намира се в Родопите, близо до Чепеларе, и се стопанисва от Института по астрономия на Българската академия на науките. Тя разполага с най-големия телескоп на Балканите с диаметър 2 метра.

Историческият музей в гр. Смолян е най-старият и най-големият в Средните Родопи. Основан е през 1935 г. с цел издирване, изучаване, съхранение и популяризиране на уникалното по своята художествена стойност и историческа значимост наследство на населението, обитаващо централната част на Родопския масив. Музеят се помещава в специално построена сграда, от която се открива панорамна гледка не само към стария и нов Смолян, но и към възпятите в родопските песни върхове Перелик, Карлък и Соколица. На близо 2000 кв. м. площ на четири нива са разположени експозиционните зали за оригинално и атрактивно аранжираната постоянна изложба "Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни" и просторни фоайета за временни изложби. През годините музеят е събрал богати и разнообразни колекции от музейни предмети, значителна част от които представляват уникати. Сбирките от археологически находки от епохата на средния палеолит и енеолита, експонатите, илюстриращи продължителното присъствие на траките от късно-бронзовата епоха до късната античност, материалите, свързани със славянското население на планината респектират със своето разнообразие и художествена стойност. Особено интересни са полихромен култов съд от Ягодинска пещера от епохата на енеолита; тракийски бронзов шлем от ІV-ІІІ в. пр. н. е.; късноантична лампа-сърна от с. Хвойна и др. В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината, от сръчността на родопските майстори, от любовта, с която вдъхват живот на изкусно изработените накити, облекло, тъкани, предмети за бита, мед и желязо, и др.

Ако искате да се докоснете до духа на изминали времена, да поживеете няколко дни далеч от градската суета и суматоха, да се събуждате сутрин от звъна на хлопатари или от кукуригането на петли, приветстващи изгрева на слънцето, то идете в Широка Лъка, Момчиловци, Стойките, Гела, Могилица, Буката, Езерово или някое от другите китни родопски селца, сгушени в пазвата на планината.

Родопчани ще ви посрещнат от сърце, ще ви настанят в красива селска къща - съчетала родопската атмосфера с удобствата на съвременността, ще ви нагостят с вкусни родопски ястия, ще ви попеят и посвирят, а и вас ще научат на родопска гайда да свирите и родопски хора да играете.

Избирайки почивка на село вие ще се докоснете до традициите и ежедневието на месните хора. Ще можете сами да издоите от кравата чаша, ухаещо на билки мляко, да косите дъхаво сено или да вземете първите си уроци тъкане на халища.

В Широка лъка ви очаква една много приятна изненада. Изведнъж от 21 век вие се озовавате в 18-19. Селото е архитектурно-етнографски резерват - единствен по рода си в България. То е символ на родопската култура и дух, събрало и съхранило в себе си уникалния усет на родопчанина за красота, изящество и хармония. Можете ли да си представите, че църквата в селото "Успение Богородично" е построена само за 38 дни през 1834год., а трите моста над реката са запазени още от римско време! Ако се озовете в Широка лъка в първите дни на месец март ще станете свидетели на необичаен народен карнавал - кукерски празник, наречен "Широколъшки песяци".

Идвайки в Родопите вие никога след това няма да забравите родопчани - тяхното гостоприемство и чудесните ястия, които те ще приготвят специално за вас. Несравним с нищо е вкуса на родопското чеверме, на патетника, на смилянския фасул, на клина(родопската баница), на качамака и сърмите. Приготвянето на някои от тях е истински ритуал, в който можете да се включите, ако желаете. Чевермето например е атракция, която не трябва в никакъв случай да пропуснете. Удоволствието да бъдеш до жарта на горската поляна и да гледаш как чевермето се върти на шиш, е нещо, което дълго се помни.

Южно от Девин, на 1, 2 км от село Триград, по поречието на река Триградска в Родопите, се намира впечатляващото Триградско ждрело. Средната му надморска височина е 1450 метра, общата му дължина е 7 км, а същинската част 2- 3 км От двете страни на реката се издигат отвесни скали образуващи пролома. Отвесните зъбери достигат височина до 250 м. В района са правени много археологически разкопки, от чиито находки се съди, че тук някога е имало пещерни жилища и тракийски некрополи. Една от забележителностите на Триградското ждрело е пропастната пещера “Дяволското гърло”. Тук водата се спуска в пещера и образува 42-метров водопад. След около 500 м надолу по реката, водата отново се появява във вид на карстов извор. Пещерата е благоустроена и отворена за посещения. Друга забележителност е “Харамийската” пещера. Тя е в източната страна на отвесните скали. На 8 км се намира и „Ягодинската“ пещера, която е и най- дългата в Родопите. Влизането в тези две пещери е разрешено само с водачи и специална екипировка. Природните забележителности на Триградското ждрело са обявени за защитена територия. В местността “Чаирите”, има шест наклонени свлачищни езера, а в скалите на Триградското ждрело се наблюдават над 10 вида редки птици.

Предполага се, че градът е основан от владетеля Деспот Слав, от когото носи и името си. В околностите на града са намeрeни руини, датиращи от 4–5 век пр.н. е. Най-значителната забележителност в община „Доспат” е едноименният язовир. Макар и създаден от човека, водният басейн се превърнал в неизменна част от родопския пейзаж.

Невероятното съчетание от кристалните сини води на язовира и вековните гори от смърч и бял бор, издигащи се по гордите планински върхове, създава отлични условия за отдих и туризъм сред природата. Водният басейн е богат на риба. Множество запалени риболовци от цяла България се събират тук през почивните дни и дълго след това разказват на приятелите си за рекордните си постижения в този спорт.

Батак

Центъра на града е изграден музеен комплекс, който разкрива историята на града от най-дълбока древност до наши дни. Комплексът включва исторически, етнографски музей и историческата църква “Св. Неделя”, последната крепост на батачани по време на Априлското въстание.

Николай Хайтов