Рождество през чужди очи – 1 исая – човекът, който виждаше война и говореше за мир

Когато говорим за Рождество ние обикновено се обръщаме към историите за Захарий и Елисавета, Мария и Йосиф, мъдреците следващи витлеемската звезда или овчарите пред яслата. Днес обаче за празника иска да говори един неочакван кандидат – пророк Исая. Кой е той?

Името Исая означава “Господ спасява.” Всичко, което знаем за произхода му е, че баща му се  е казвал Амос (1:1) и че по всяка вероятност е бил важна личност. Исая е говорел най-вече в царския двор и  е много вероятно да е имал някаква връзка с царското семейство (и вероятно с родословието на цар Давид). Той пророкува много дълго време – през управлението на 4 царе със странни за нас имена– Озия, Йоатам, Ахаз и Езекия (1:1). Грубо този период може да се определи като 740-690 пр. Хр. – това са цели 50 години.

Исторически това е период на политически сътресения в цялата област, която днес наричаме близък изток. Причината е завоевателната политика на Асирия, която се превръща в световна империя. Началото започва през 745 пр. Хр. когато на трона й се качва Тиглат-Пиласар и продължава при неговите наследници Салманасар, Саргон и Сенахириб. През 732 е превзет Дамаск, столицата на Сирия. През 721 пада Самария – столицата на северното еврейско царство, а населението му е преселено в други области. Това е краят на държавата Израел. Остава единтсвено южното царство наречено Юдея. Неговите царе правят всичко възможно, за да се справят с кризата – подкупи към Асирия, договор с Египет и накрая военна спогодба с Вавилон. Всичко е неуспешно. През 586 г. Юда пада, Ерусалим е превзет, храмът построен от Соломон е разрушен, а населението му е поробено и преселено. Това е краят на независимата еврейска държава за почти 500 г.

Това е времето, в което пророкува Исая. Неговото послание не гали ушите. Най-кратко можем да го обобщим така: „Колкото и мъдро да ви се струва, че постъпвате решенията ви ще се провалят защото започвате от погрешно място. Никога няма да успеете докато живеете в грях пред своя Бог, докато външната ви политика е основана на насилие, а вътрешната на експлоатация на собствените ви хора.”

Чуйте думите на самият пророк:

Исая 1:1 и сл. Чуйте, небеса, и дай ухо, земльо. Защото Господ е говорил, като е казал: Деца отхраних и възпитах; но те се разбунтуваха против Мене. Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; но Израел не знае, народът Ми не разсъждава. Уви, грешни народе, народ, натоварен с беззаконие, роде на злодеи, деца, които постъпвате разтленно!…Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Вече всяка глава е болна и всяко сърце – изнемощяло; от стъпалото на крака дори до главата няма в някое тяло здраво място, а струпеи и синини, и гноясали рани, които не са почистени, нито превързани, нито омекчени с масло. Страната ви е пуста, градовете ви – изгорени с огън; земята ви – чужденци я пояждат пред очите ви, и тя е пуста като разорена от чужденци. И сионовата дъщеря е оставена като обсаден град…. не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание….дотегна Ми да ги търпя. И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, не искам да слушам; ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отстранете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло. Научете се да правите добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.

Исая казва тези неща в царския двор. Можем да си представим реакцията. Той е бил обвиняван като национален предател, лъжец, лъжепророк и бунтар. До нас е достигнала една неканонична книга наречена “Мъченичеството на Исая”, която продължава историята описана в библията и казва, че в края на краищата той е бил насилствено убит – прерязан на две с трион докато се е криел във вътрешността на едно дърво от своите преследвачи. Не знаем дали това е вярно, но животът на Исая със сигурност не е бил лесен.

Някой ще каже: Защо говорим за това? Ние не идваме в църква, за да получим урок по история още по-малко в навечерието на Рождество  – един от най-светлите празници.

Не бързайте. Исая не е забил погледа си в настоящето. Очите му гледат към бъдещето. И там той вижда нещо, което е толкова значимо за нас колкото е било и за него. Но какво вижда? Ако трябва да го изразим с една дума – вижда Надежда. Тази надежда не е сързана с промяна на политическата система или на икономическите условия, а е вкоренена в една личност.

Повечето от нас вероятно знаят, че това са думи за Христос казани цели 700 години преди Той да се роди.

Обърнете внимание на имената, с които е наречен. Те показват ясно, че това не може да е обикновен човек. Никой не заслужава да бъде наречен  Бог могъщ или Отец на вечността освен самият Бог.

Исая говори за нашият празник, за Рождество. Бог става човек. Безсмъртният става смъртен. Вечният влиза във времето. Всемогъщият става безпомощно бебе. Преди 2 седмици ние говорихме подробно за това и сега аз няма да го повтарям.

Но днес аз искам да направим нещо друго – искам да се опитаме да погледнем през очите на Исая и да видим Рождество по начина, по който го вижда той. За да разберем по-ясно думите му ние ще започнем да четем същия текст няколко стиха по-напред.

Исая 8:21-22 Те ще минат през тази земя зле притискани и изгладнели; и когато огладнеят, ще негодуват, злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре. После ще се взрат в земята и, ето – скръб и тъмнина, мрак на измъчване и широко разпростряла се черна нощ.

Ние сме хора, които вървим през земята си зле притискани и изгладнели. Притискани от бедност и ниски доходи, изгваднели понякога за добра дума и за някой, който да ни обича, а понякога съвсем буквално за храна.

Ние злословим царя си и Бога си. България все повече се превръща в страна на циници – хора, които не вярват на никого и на нищо, включително, че нещата ще станат по-добри. Ние избираме управници просто защото са дошли изборите и трябва да изберем някой, но още преди да сме пуснали бюлетината в ума ни се върти мисълта: И тези ще са същите – ще крадат и ще мислят само за себе си. Ако отворите вестници или интернет може да видите как наричаме тези, които сме избрали – с прякори като тиквата, физкултурника, хамстера или крадливия дядо. Ние злословим нашите политици.

Но ние злословим и Бога си. На последното преброяване процентът на българите, които се обявиха за невярващи е най-голям в цялата история на България.

Няколко години по-рано, през 2008 се проведе едно мащабно изследване за ценностите в Европа. То обхващаше и религията и резултатите за България са много интересни защото включват въпроси, които нашето местно преброяване не задава.

1. Като убедени атеисти се определят само 4%, но само 35% се определят като монотеисти (т.е. вярват, че има само един личен Бог). 42% вярват в нещо неопределено – някаква „сила” или „дух”.

2. Над 73% казват, че изповядват една определена религия. Но само 14% вярват, че има само една вярна религия. Над 44% смятат обратното – няма една вярна религия.

3. 24% никога не участват в богослужения. 46% участват само на големи празници. 9% само веднъж месечно. Само 4% участват всяка седмица. И то не на църква – говорим за всички религии в България.

4. Доминиращата религия в България е източното православие и изследването й обръща специално внимание. Ето какви са резултатите: 15% от българите определящи се като православни не вярват в Бога, а още 8% нямат мнение дали има Бог или не. 50% не вярват в живот след смъртта и още 23% не знаят. 49% не вярват в рая; 22% не знаят. И около 40% не са сигурни, че въобще можем да говорим за грях.

Ние сме народ, който не вярва нито в политиците нито в Бога. Не вярваме и в собственото си бъдеще. Исая все едно е писал за нас: После ще се взрат в земята и, ето – скръб и тъмнина, мрак на измъчване и широко разпростряла се черна нощ.

Но след това от началото на 9 глава настроението изведнъж се променя: Исая 9:1 и сл. Но на измъчената земя няма да има мрак…. Народът, който ходеше в тъмнина, видя голяма светлина; на онези, които седяха в земята на мрачна сянка, им изгря светлина.

В света, в който живеем има твърде много мрак. Има хора поробени от дългове. Вижте какво става в съседна Гърция. Последните изчисления показват, че разпределен на човек от населението дългът й възлиза на 30 000 евро на всеки. Дълг, който трябва да се плаща под една или друг форма.

Има хора, които дават всичко от себе си и не могат да си платят сметките. Има хора угнетявани от работодателите си или от собствената си страна, оставени да мизерстват с малки пенсии, след като са работили без прекъсване в продължение на 30, 40 или повече години. Има болни, които не могат да получат нито здравеопазване нито лекарства.

И знаете ли, нашата страна все пак е едно от по-добрите места.

Днес, в началото на 21 век повече от 3 милиарда (близо ½ от човечеството) живеят с по-малко от 2 долара на ден. Статистиката за 2006 г. показва, че на всеки 15 секунди умира дете защото няма достъп до чиста вода. Някои от тези болести са сред най-лесните за профилактика и лечение.

Преди няколко години телевизията CNN прави филм за последиците от глада върху бедните. Докато интервюира един човек репортерът осъзнава, че той е живял в полугладно състояние през целия си живот и решава да направи един опит: “Аз ще живея като теб в продължение на 30 дена.” На 21 ден се отказва. Репортерът е толкова замаян, че почти припада; толкова летаргичен, че умът му е напълно изключен. Тялото му започва да линее докато накрая казва “Край[1].” Но милиони хора нямат възможност да кажат край.

В нашия свят, в 21 век, има страни, в които хората умират от глад. Защо? Не защото нямат ресурси, а защото са угнетявани и крадени. От кого? В повечето случаи от тези нации, които наричат себе си християнски. Но идващото дете-цар носи милост, надежда и светлина за тях. В евангелията четем как Христос се движи из Галилея хранейки гладните, изцелявайки болните, приемайки отхвърлените, вдигайки падналите и възстановявайки пречупените. Защото Ти си строшил тежкия им хомот, тоягата за плещите им и бича на угнетителя им. Това е обещанието на Рождество.

Нашият свят е свят на войни. Всяка вечер с тревога слушаме по новините за тях. Има войни от омраза – в Африка и близкия изток. Има войни от алчност – заради пари и петрол. И отново в много от случаите се оказва, че богатите държави са давали заеми на бедните, за да купят оръжия, с които да се избиват и след това изискват тези заеми да им бъдат изплатени до последната стотинка като с това още повече увеличават тяхното бедствие. Изразите, които използваме за това са “нормално функционираща икономика” и “естествени пазарни механизми”, но това не връща мъртвите нито облекчава страданието на жертвите. Но детето-цар отново се намесва: Защото всеки ботуш на обутия воин в шума и облеклата, валяни в кръв, ще бъдат за изгаряне и гориво за огън[2].

Исая вижда бъдеще, в което Христос слага край на войните и установява един свят, който коренно се различава от нашия. Чуйте как го описва той на друго място в своята книга:

Исая 11:1 И ще израсне стъбло от Есеевия пън и израстък от корените му ще носи плод;

Това звучи странно. Какво означава Есеевият корен? Това не е някакъв специален сорт растение – това е име на човек, бащата на Давид, а от Давид се ражда Исус Христос.

Тук Исая отново говори за раждането на Христос. Но какво ще направи той?

Исая 11:2-5 Духът Господен ще почива върху него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и сила, Дух на знание и страх от Господа; и той ще се наслаждава в страха от Господа, така че няма да съди, според каквото гледа с очите си, нито ще решава, според каквото чува с ушите си; а с правда ще съди сиромасите и с правота ще решава в полза за смирените на страната; ще порази страната с жезъла на устата си и с диханието на устните си ще умъртви нечестиви Правдата ще бъде пояс на кръста му и верността – пояс на хълбоците му.

Той ще дойде като цар и като управник на цялата земя. Но какво ще бъде управлението Му?

Има християни, които мислят, че колкото по-буквално разбират библията толкова по-голямо уважение показват към нея. Понякога това наистина е така, но понякога може да ни попречи да разберем какво всъщност казва тя. Тук Исая не говори за животни, не говори за лъвове, мечки и агнета. Той говори за хора. Пророкът вижда един свят, в който враговете ще живеят мирно заедно, омразата ще изчезне и слабите няма да бъдат тъпкани и експлоатирани. Как ще стане това? Чрез есеевият корен, казва той, чрез детето цар, което се ражда на Рождество.

Тук някой ще каже: Зная, че нещата, за които говориш ще се изпълнят в небето. Не говоря за небето. Нито пък Исая иска да ни каже, че царството на Исус ще бъде в небето. Тогава сигурно говориш за времето, когато Исус ще се върне отново? И за това не говоря.

Когато Исус започва Своето служение на 30 години Той застана в синагогата в Назарет, отвори книгата на пророк Исая и прочете един текст от

Исая 61:1-2 Духът на Господа Йехова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните; да проглася годината на благоволението Господне и деня на отплатата от нашия Бог; да утеша всички наскърбени;

Кротките, съкрушените, пленниците, вързаните, наскърбените – това са точно хората, които според Исая са свързани с Рождество.

Когато Исус прочита това Той навива свитъка, обръща се към хората и казва: Тези думи са казани за Мен и днес те се изпълниха във вашите уши.

Когато учениците Му Го помолиха да ги научи да се моят Той им каза да се молят така: „Да дойде Твоето царство както на небето така и на земята.”

Когато се възнасяше се обърна към тях и им каза: „Даде ми се всяка власт както на небето така и на земята.”

Когато апостолите тръгнаха да разнасят вестта за Него те говореха за Него, а не за цезаря като за истинският цар. Чуйте обвинението повдигнато срещу тях в Солун:

Накрая когато Павел пише своята велика 15 глава от посланието към Коринтяните той казва:

„Христос трябва да царува докато положи всички врагове под нозете Си.”

Когато Исая говори всички тези неща той няма в предвид небето или второто идване на Христос. Той има в предвид точно това, което казва – той има в предвид Рождество. Божието царство е дошло защото се е родил царят. То е посадено като най-малкото от всички семена, но накрая ще стане по-голямо от всички дървета. То е поставено в света като малко късче мая, но накрая ще го закваси целия. Да, то не е дошло в своята пълнота, ние лесно можем да видим това ако погледнем през прозореца или прочетем вестника, но Бог вече е призовал земните управници да дадат отчет за това, което правят и е започнал един процес за обновяване на целия свят.

Това може да бъде изразено само с една дума – Надежда. И днес аз искам да те попитам: Имаш ли тази надежда? Или си забил нос в земята? Можеш ли да се събудиш сутринта и да започваш денят с ясното съзнание, че царят на целия свят е дошъл и че Той е на твоя страна? Ако не ти все още не разбираш нищо за Рождество.

И аз ви моля – прочетете си отново рождествената история. Четете за Захарий и Елисавета, за ангела, който се явява на Мария, за мъдреците следващи звездата и за овчарите пред яслите. Това не е една красива и сантиментална история, която сме измислили, за да можем да празнуваме и да намерим малко радост в един иначе твърде мрачен свят. Рождество е надеждата – не някаква абстрактна надежда, а Надеждата в плът и кръв влизаща в нашия свят, за да го преобрази целия, така че той никога повече да не бъде същия. Ако никога не си гледал на Рождество по този начин може би е време да погледнеш.

Исая завършва своето пророчество за Рождество по много интересен начин.

Исая 9:7 Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и правда, отсега и довека.

Исус е поставил началото на Своето царство в миналото, когато е дошъл за първи път. Ние ще видим това царство дошло в пълнота, когато Той се върне втори път. Но между тези две неща Исая казва, че Управлението Му и мирът Му непрестанно ще се увеличават. Как ще стане това? Нека да предложа един начин: – чрез нас. Аз не казвам, че ние ще осъществим това царство на земята. Но аз вярвам, че във нас и чрез нас хората трябва да виждат на какво прилича Божието царство. Това е една от основните задачи на църквата.

Ако отворим на Матей 5 – Проповедта на планината – ще видим кои са хората на това царство – жадуващите за правдата, миротворците, кротките, милостивите, чистите по сърце. Това не са просто качества, които трябва да изработим, за да можем да получим нещо от Бога. Исус описва характеристиките на хората на Неговото царство. Жадуващите за правда ще се изправят срещу всяка несправедливост в света – без значение дали става дума за робството в миналото или за корупцията в настоящето. Миротвроците ще търсят примирение в един свят разкъсван от противоречия – не само на войните, но и на разрушените приятелства, на съседи, които не си говорят или на семейства, които просто съжителствуват, но между които топлотата и разбирателството отдавна са изчезнали. Кротките ще предложат алтернатива на живота, в който трябва да бъдеш агресивен и да мачкаш другите, за да успееш. Милостивите ще се огледат и ще видят тези, които повечето хора, а често и държавата, не забелязва – просещите, гладните, изоставените деца, болните, които нямат пари и достъп до лечение, самотните, старите и слабите[3].

Това са неща, които характеризират идващото Божие царство.

Това са неща, от които нашата страна се нуждае – не само да се молим сутрин, но и да участваме в тяхното реализиране.

Това са неща, от които църквата се нуждае – ако иска да бъде наистина църква, а не клуб по интереси.

Това е начинът да бъдем верни на Рождество.

Много християни не обичат да четат пророците. Те им се струват твърде сложни и неразбираеми. Но книгата Исая не е книга за неща случили се в миналото. Тя е книга за Исус и надеждата, която Той носи. Научете се да Го виждате в нея. Научете се да гледате през очите на пророка. И след това тя никога вече няма да бъде същата. Няма да бъдем същите и ние.