Рокфелер и ротшилд се съюзяват

• 
  Първа групировка - останките от основната капиталова група на „лихварите” и „златарите”, тоест кланът Ротшилд, който днес стои зад идеята да повторят фокуса от началото на ХХ век и на базата на контролираната от тях ,,Финансова резервна система” на САЩ да създадат „Централна банка на всички централни банки”, използвай-ки за това и Международния валутен фонд (а вероятно и Китай). Идеята не беше глупава, но елиминирането на Строс Кан я провали, защото като съставна част тя предвиждаше забрана за всички централни банки, в това число и на Федералната резервна система. Групата на Майер Ротшилд е основният създател на лихвения и неолиберален капитализъм, наричан още „финансов интернацио-нал” [bg.wikipedia.org/wiki/Ротшилд];
  

• 
  Втора групировка - така наречените „промишленици” на Джон Рокфелер (първият американски милиардер, живял до 97 години). Той и неговите наследници търсят финансов успех от десетилетия и се налагат на международните пазари, преди всичко в петролния бизнес (през 1870 г. е основана компанията ,,Standart Oil”) [bg.wiki-pedia.org/wiki/Джон_Рокфелер];
  

• 
  Трета групировка - „новите капитали” на страните от БРИКС, преди всичко от Китай, Русия, Бразилия, Иран, Индия, ЮАР, които се ориентират към създаване, на няколко алтернативни валутни зони на силни валути, независими от долара;
  

• 
  Четвърта групировка - тя се очертавава през последните няколко години и е „вътрешна групировка в САЩ”, която, заедно с адми-нистрацията на Белия дом, иска да възстанови икономиката на тази страна като си върне ресурса на Федералния резерв, контролиран досега от Ротшилд, и го използва за развитието на американската икономика и американски национални институти. Предполага се че зад тази групировка стоят и силовите централи, начело с Пентагона и ЦРУ;
  

• 
  Пета групировка - тя също играе важна роля и е представлявана от „Ватикана и неговите пари”.
  

Тогава през 1930 г. световния финансов елит успя, в резултат на което беше подчинена значителна част от световната икономика и САЩ станаха световен лидер.  Днес обаче той е изправен пред вероятността да не успее. Вероятно бюрокрацията на щатите около президента Барак Обама, нанесе точен удар по плановете на финансовия елит да създаде „обща централна банка”. Буквално ден след ареста на Строс Кан от всички документи на Г-8 и Г-20 изчезнаха даже намеците за:

„Централна банка на всички централни банки”.

Световният финансов ционистки елит се оказа в сложно положение. След делото срещу Строс Кан всички чиновници на Федералния резерв на САЩ се разбраха в Белият дом. Под краката на финансовия елит беше избит крайъгълния камък. Стана ясно, че като единно цяло този елит не може да съществува и започна поетапното му разпадане на няколко гру-пировки. Днес ситуацията е аналогична, както в началото на ХХ век. Финансовата система повече няма ресурси да стимулира икономическото развитие на света, лихвите са близки до нулата. Това означава, че и ресурсите за съхранението на системата са недостатъчни.

Динамиката на движението на финансовите капитали е огромна и в нея съществуват множество неизвестни, което налага използването на определени итерации. Това разделение на ,,световния финансов капитал” обяснява в голяма степен ,,неочакваното” съюзяване на групировките на банкерите Ротшилд и Рокфелер срещу новите капитали на Русия и Китай и срещу „вътрешната групировка” в САЩ.

Така или иначе, групировката на „лихварите” понесе сериозен удар, като от нея беше отнет контрола над Федералния резерв (тоест емисион-ния глобален център). Нанесен бе удар и по офшорните зони с идеята да се въведе ,,данъка на Тобин”, тоест оборотен данък върху финансовите спеку-лации.

Трябва ли обаче да се счита, че тази групировка е елиминирана?

Тя продължава да контролира Федералния резерв, Световната банка, националните банки и други международни финансови организации. Съдейки по всичко, тя се опитва да получи реванш срещу Барак Обама (носител на Нобелова награда за мир от 2009 г.) и да го елиминира, даже и чрез аналогия със злощастната съдба на Джон Кенеди. „Лихварите” нямат време и трябва да бързат, още повече че изместиха базата си от Лондон в Пекин и Хонг Конг. Ако не успеят в опита си за контрол над фи-нансовия свят, те ще продължават да затъват, като вече са им отнети и повечето основни ресурси.

През последните години, главния инструмент на кланът Ротшилд стана Хонгконгско-шанхайската банка (известна като HSBC). В САЩ започна атака срещу HSBC. Тя се изрази в съобщението, че липсата на контрол над бизнеса на банката доведе до това през банката в течение на много години да се извършват операции за ,,изпиране на пари” на мексиканските наркокартели, както и на съмнителни клиенти от Близкия Изток.

Мексиканските клиенти са само претекст. Ясно е, че HSBC ще бъде елиминиране според всички правила на играта. Това е финансова война. Поводите ще бъдат много, защото банката беше създадена по времето на опиумните войни в Китай и парите от наркотрафика винаги заемаха в нейния оборот сериозно място. Ясно е, че американската Федерална резер-вна система ще притисне другите банки, за да ги принуди да заемат съот-ветното място в рамките на глобалното противостоене.

На 30 май 2012 г. се появи информация за споразумението, според което компанията RIT Capital Partners, принадлежаща на клана Ротшилд, закупи 37 % от акциите на компанията Rockefeller Financial Services, управляваща семейния бизнес на клана Рокфелер, както и на някои други богати семейства в САЩ.

Разпространената от световните медии информация се съпрово-ждаше от коментари, чиято същност се свеждаше до констатации, че двата крупни клана на глобалните олигарси след десетилетие „война” сключват стратегически съюз, или обратното – че двата клана се съюзяват заради кризата и техните съвпадащи интереси са застрашени до такава степен, че трябва да обединяват своите сили и ресурси.

Ще припомним, че създадената от Джон Рокфелер – старши през 1870 г. (преди България да се освободи от Османско робство) компанията Standard Oil в края на XIX век монополизира добива, преработката и про-дажбата на нефт и нефтопродуктите в САЩ. От друга страна, ,,Rockefeller Financial Services” е формирана през 1882 г., когато Джон Рокфелер осно-вава една от първите компании в света за управление на частния капитал.

Ротшилд, европейската еврейска династия на банкерите, е основана през XVIII век и през XIX век притежава най-голямото богатство в съвре-менната световна история.

Кланът Ротшилд финансира много крупни събития, предимно войни и революции. След края на Нюрнбергския трибунал в Германия маршал Йосиф Сталин заяви пред целия свят, че истинските органи-затори на Втората  световна войната, финансирали идването на Адолф Хитлер на власт – „Ротшилд и Ко”, избягаха от отговорност.

Любопитно е, че още през 2005 г. инвестиционната банка Goldman Sachs на групата Ротшилд предвиди икономическия ръст на Китай от 10 % годишно и започна да пренася своята база към Китай и Хонконг.

От друга страна, главната инвестиционна банка Merill Linch на Рокфелер не се насочи към Китай. Базата й остана в САЩ и в началото на кризата стигна до фалит.

Какво принуди двата най-крупни клана на глобалната управляваща плутокрация да се обединят? Дали това е продиктувано от безизходността на кризата, е трудно да се каже. Но, все пак, обединяването е индикатор за дълбочината на общите проблеми, които досега бяха пазени в ,,пълна световна тишина”.

Преди да започнем анализа на днешната ситуация, свързана с двата финансови клана Рокфелер и Ротшилд, ще извършим кратък исторически преглед. Истинският възел на противоречията между двата глобални клана бяха двете Световни войни през ХХ век разпалени от Рокфелер с цел да се ,,пожънат” плодовете на войните.

Като условие за влизането на САЩ в Първата световна война, когато стана ясно, че Франция, Британия и Германия не се справят с Русия, Рокфелер поставя ултиматум за допускането на своята нефтена империя Standard Oil до разработката на принадлежащото на Ротшилд нефтено бо-гатство в Близкия Изток.

От 1927 г. Standard Oil притежава 25 % от акциите на IPC (иракска нефтена компания), създадена още през 1912 г. под названието TPC (Турска нефтена компания). Част от акциите (50 %) тогава останаха собственост на правителството на Османската империя, по 25 % получават Shell на Ротшилд и Deutsche Bank, попаднала в техните обятия малко по-късно.

Влизането на САЩ във войната е наложено на американското прави-телство с най-различни инструменти. Германия също е зависима от клана Рокфелер. През периода 1914 – 1916 г. те отпускат крупни кредити не само на Кайзера, но и на неговите османски съюзници.

Решаващият повод за излизането на САЩ от неутралитета и влиза-нето във войната е потопяването от немска подводница на „пътническия кораб Луизитания”, чиято постановка напомня японската атака през деке-мври 1941 г. срещу военноморската база на САЩ в Пърл Харбър. Не е тайна, че и двете събития имат един и същи характер.

През Втората световна война икономиката попада в още по-голяма зависимост от политиката. Когато през май 1940 г. немците атакуват Франция, френско-британската групировка е бързо разгромена и французите подписват примирие (предавайки на немците френската гордост Париж). Англичаните от своя страна се оказват притиснати към Ламанша в района на белгийския град Дюнкерк.

Заедно със „странната война” през есента и зимата на 1939 – 1940 г., една от главните тайни на Втората световна война е въпросът защо немците, вместо да доубият противника и веднага да прекосят Ламанша, спират и не правят повече крачка напред, докато англичаните не си пребазират личния състав на армията обратно на Острова.

Тя се състои във факта, че Адолф Хитлер почти изцяло зависи от Рокфелер във военната част на икономиката (преди всичко, при доста-вките на нефт, нефтопродуктите и бензина). Така например през времето на цялата война до град Хамбург работи нефтопреработващият комбинат на Standard Oil. Проектът ,,Фау-1” и ,,Фау-2” е също с пари от ,,великите финансисти” [45].

Хората, които докарват Хитлер на власт, се намират в САЩ - същи-те Алън и Джон Фостър Дълес (братовчеди на Рокфелер). И всичките се ръководят от ,,триглавото американско-британско-немско чудовище” - банката на Шрьодер. Даже и американския президент Франклин Рузвелт, докаран на власт от Ротшилд, реално е креатура на Рокфелер.

Хитлер точно изпълнява инструкциите на Рокфелер:

• 
  да не пипа англичаните в Дюнкерк;
  
• 
  да не пресича Ламанша и да остави Британия на спокойствие, като спре подготовката на операцията ,,Морски лъв” (нахлуване на британските острови) и да се насочи за подготовка към плана ,,Барбароса” (нападението срещу СССР на 22.06.1944 г.).
  

• 
  да предаде на американците нефтената перла на Великобритания Саудитска Арабия;
  
• 
  да изведе всички британски капитали от САЩ;
  
• 
  след войната да разпусне Британската империя и да даде независимост на колониите, започвайки от Индия през 1947 г.
  

Ако Рокфелер са преди всичко нефтена династия, за Ротшилд главното са банките, златото и другите ценни метали. Това са техните главни сфери на влияние и контрол.

Заради това Ротшилд започват да подкопават долара, за да го заме-нят със златото. Главното средство е цената на златото. От средата на 40-те години всеки ден не прекъснато, два пъти дневно на лондонската борса за ценни метали се реализират така наречените фиксинги, в които участват пет банки:

• 
  Главната банка на Ротшилд NM Rothschild & Sons;
  
• 
  Френския клон Societe Generale;
  
• 
  Немската Deutsche Bank;
  
• 
  Китайският филиал на Ротшилд, глобалната банка HSBC (създадена още през XIX век чрез търговията с наркотици);
  
• 
  Световният лидер в сферата на оборота със злато и ценни метали Scotia Moccatta подразделение на Scotia bank Global Banking.
  

Но, какво можеше да направи третостепенният холивудски актьор Роналд Рейгън, когато шефът на Федералния резерв Пол Уолкър, представител на Ротшилд, му съобщи, че във Форт Нокс няма нито един грам американско държавно злато, т.е. има само частно и чуждестранно. Нали трябва по някакъв начин да се финансира Студената война срещу СССР. И Рейгън започва да надува „балони” финансиран от Ротшилд.

САЩ щяха да фалират много по-бързо, ако нямаха огромен късмет с появата на Горбачов и разпадането на СССР, което беше цел именно на Ротшилд.

Парадоксално, но Рокфелер нямаха интерес от разпадането на СССР. Нещо повече. Докато СССР беше противовес на Ротшилд, Рокфелер еднакво подкрепяше, както нацистите, така и съветското индустриализи-ране.

След като победи своите „исторически спътници” Йосиф Сталин от 1945 г. се превърна в най-голямата самостоятелна фигура в глобален мащаб (Гиндев Е. Геополитическа история на България. София, 2012). Ситуацията обаче радикално се промени след неговата смърт. Достигналият до властта в резултат на „дворцови преврати” Никита Хрушчов (1953-1958 г.) се присъедини към Ротшилд. При Леонид Брежнев силна позиция получи Андропов, който въппреки че не успя да реализира разрушетелния проект на Ротшилд „създаде” Михаил Горбачов, който реализира проекта ,,Перестройка” в действие.

Всъщност, именно тогава, а не сега, се роди новият съюз между Ротшилд и Рокфелер. Заедно те се включиха в разгрома на СССР, като консенсусът по този въпрос и проекта ,,Перестройка” беше постигнат през лятото и есента на 1989 г.

Обединяването на двата клана на 30 май 2012 г. (продължение от 1989 г.) вероятно е свързано с убеждението, че заради ,,атаката на новите глобални капитали”, съдбата им е застрашена или най-малкото ще загубят досегашното си влияние в света.

Световната клептокрация е готова да отиде до край, иначе ще загуби всичко. Разбира се, едва ли някой е в състояние да влезе в ,,кулисите на този нов стратегически съюз” или в ,,главите на великите кукловоди” и да разбере какви цели преследват.

Въпреки това е възможно да се направи опит за анализ на случващото се и предстоящото на основата на историческите данни, теку-щата световна ситуация, войната на клановете Ротшилд и Рокфелер и така нататък. Много от така представените размисли е възможно да се основа-ват на предположения, но след време вероятно ще се окаже, че са били близки до истината.

Отношенията между двата клана, въпреки че са конкурентни, остават все още партньорски в стратегически смисъл. Кланът Ротшилд контро-лират Федералната резервна система на САЩ, а на Рокфелер принадлежи голяма част от реалния сектор на икономиката на САЩ.

След излизането на САЩ от ,,златния стандарт” или по-точно от златното покритие на долара (тогава Р. България е просперираща страна, с валутен курс 1 лв. = 0,75 $) и през следващите десет години преимуществото преминава на страната на Рокфелер. Това се подпомага от двете последователни нефтени кризи през 1973 г. и през 80-те години, които бяха реализирани според сценариите на Рокфелер. В резултат на това цените на нефта подскочиха няколко пъти, което осигури колосални печалби на „Стандард ойл” (т.е., на Рокфелер). Същевременно финансите на Ротшилд са в подчинено положение, а системата на безинфлационната парична маса тепърва се отработва и използва.

След това Ротшилд решава да вземе реванш. Финансовата система на САЩ, подкопана не по-малко от съветската, от безкрайната надпревара във въоръжаването и особено от програмата ,,Звездни войни” на актьора Роналд Рейгън, се нуждае от нови подходи при финансирането на нарас-тващите дефицити. Кланът Ротшилд успя да реши този проблем отлично.           През 90-те години банковата сфера започна да излиза на преден план и финансовите услуги, които все пак не бяха производителни, заемаха все по-голям дял от брутния продукт на САЩ. Колосалният ,,балон” с дълговете и дефицитите, беше пуснат. Започна ерата на ,,глобалната икономика”, която за Ротшилд се оказа колосално преимущество, поради възможността за контролиране на огромната световна банкова мрежа. Плаващите валутни курсове, възможностите за неограничени спекулации с финансовите инструменти, пускането на многобройните програми за банкови деривати, всичко това доведе до гигантски възможности за ръст на печалбите на империята на Ротшилд и постепенно изместване на баланса на силите в тази посока.

Наложената ,,виртуална икономика” само за няколко години показа, че за разлика от реалния бизнес, в който нормата на рентабил-ността е ограничена от конкуренцията, от една страна, и от потенциала на населението – от друга, във финансовата сфера същата е ограничена само от възможностите на спекулации и манипулиране на реалните активи.

В резултат на рязкото изостряне на конкуренцията между двата глобални клана Рокфелер фактически загубиха част от банковия бизнес в полза на Ротшилд, а наред с това и контрола върху случващото се в света.

Именно по това време английската банка на Ротшилд - лидер в търговията със злато в Лондон, неочаквано излезе от бизнеса, за да не бъде свързана с откриването на колосалната волфрамова измама, в световния златен пазар.

Според последни оценки 80 % от златото, което притежава света, не съществува. Голяма част от него е фалшиво, друга част е така нареченото ,,книжно” злато, тоест манипулации на централните банки на златния пазар, заинтересовани от поддържането на държавните облигации, на долара и запазването на лихвите на актуалните, почти нулеви, равнища.

След това настъпи нещо страшно за целия свят! Трагедията с ,,Кулите близнаци” в Ню Йорк на 11.09.2001 г.

Относно тези събития си позволявам да изкажа съмнения (от хуманни съображения) върху твърденията на проф. Краси Иванджийски в ,,Кой кой е” в голямата война. Вестник ,,Строго секретно”, бр. 219, август 2013.

В резултат на колосалното жертвоприношение от 11.09.2011 г. кла-нът Рокфелер успя да получи няколко години отсрочка. Именно през този период започна изтеглянето на капиталите на Ротшилд от САЩ. Те в момента както и преди, контролират големите банки, но реалните активи в тези банки започват да се заместват от фиктивните кредити на Федералния резерв на САЩ.

Към 2008 г. вече всичко е подготвено за фалита на долара и на САЩ. Но, агонията беше удължена. Това позволи на Рокфелер да започне контраатака и да накара Ротшилд да се замисли доколко му е гарантирана победата.

Много вероятно е, че от средата на ХХ век Ротшилд се считаха за сигурни победители в надпреварата за световното господство. Това се засили и след унищожението на СССР, в което те взимаха активно участие заедно с върхушката от Лондон и Тел Авив. Тяхната главна банка „Голдман Сакс” надуваше ,,финансови балони” един след друг. Ротшилд контролира и по-голяма част от руския бюджет. Тук трябва да се спомене за частните капитали на много руски олигарси (Березовски – умрял твърде загадъчно в Англия, Роман Абрамович и др., присъединили се бързо към Ротшилд.

В основата на успеха на китайската икономика, вероятно е все по-самостоятелната геополитическа политика на Китай с подкрепата на Русия и другите страни от съюза БРИКС. Китай заяви, че е готов за незабавна емисия на конвертируем юан във всякакви световни мащаби.Това означа-ва, че именно Китай, а не Ротшилд, е готов във всеки момент да органи-зира банкрут на САЩ и долара. Същевременно, поне засега, Китай прави всичко възможно да не допусне разпадане на Еврозоната, което пък е цел на Ротшилд.

В отговор Ротшилд направиха отчаян опит за организиране победата на своите хора в Пекин. Но, този път загубиха окончателно. В момента собствените капитали на Ротшилд в Китай се намират под заплаха, поради което неговата финансова империя беше принудена да възприеме отново САЩ като единствена възможна база, гарантираща запазването на позициите им в глобалната игра. Казаното дотук е мотивацията за съюз между двата финансови клана.

САЩ са абсолютно необходими на клана Рокфелер, защото извън щатите те са извън играта за петрола. Не е ясно и дали ще успеят да доведат ,,играта за ликвидиране на монархиите” в Персийския залив до успешен край. На фона на този ,,исторически театър” им е необходим съюз, поне временно с Ротшилд. В тази игра Израел става ненужен, което е опасност въобще за неговото съществуване като държава. Това обяснява и стремежът на Тел Авив на всяка цена да въвлече САЩ в нова голяма война този път срещу Иран или пък в Сирия.

Така или иначе, налице са нови важни елементи на така наречената голяма ,,шахматна финансова дъска”. Безусловно обединяването на клано-вете Ротшилд и Рокфелер е признак за техния страх, че губят своето влияние върху световната геополитика, икономика и финанси. В момента те изясняват реалните параметри на своите възможности. Такива съюзи се правят само, когато става дума въобще за ,,място под слънцето” и съюз срещу общия за системата враг. В момента основният финансов враг за тях е Китай, следван от Иран, а след това и от Русия.

Досега в световната история двете ,,финансови империи” никога доброволно не са излизали иззад колисите, без да имат крайна нужда. Преди 10 години хората по света въобще не бяха чували за Ротшилд или Рокфелер, да не говорим за дълбоко укритите структури, контролирани и направлявани от тях. Сега вече никой не смее да ги отрича. Според някои експерти общото богатство на клана Ротшилд надминава 3,2 трилиона долара, а според други - 100 трилиона долара. Никой не знае колко точно са богатствата им. Всъщност, не заради това са трупали и крали столетия, за да го съобщават публично.

Кланът Рокфелер има 1 трилион по-малко, но колко точно никой не знае, защото реалната власт е ,,тайната власт”.

Най-важна финансово-икономическа сила сега обаче е Китай!

Ротшилд успяха да елиминират човека, от когото явно се страхуваха - популярният политик и член на Политбюро Бо Силай.

След отстраняването на Бо Силай, кланът Ротшилд вероятно реши, че новият генерален секретар на ЦК на КПК Си Цзинпин ще играе тяхната игра. Но, Си официално заяви, че ако се държи като Горбачов, ще завърши като Горбачов. Да, Си Цзинпин се очертава да бъде последовател на учението на Конфуций! Затова Китай е най-силен в света!

В началото на статията се спомена и за капиталовата група на малката държава Ватикана (тя си има и армия). Преди една година, точно в навечерието на обявеното примирие между Ротшилд и Рокфелер, се появи компроматът срещу Бенедикт XVI, който беше принуден да подаде оста-вка. Това във Ватикана не се е случвало от векове.

Кланът Рокфелер е тясно свързан с Ватикана. Отстраняването на Бенедикт XVI на пръв поглед е още един показател за отслабване на неговите позиции. Една от линиите на борбата за папското място е контро-ла на банката на Ватикана - IOR. Нейните активи, според някои оценки са над 2 трилиона долара, а според други – много повече. Това е сериозен принос в битката за финансовото бъдеще на света. Любопитно е, че сега банката се ръководи от представител на Малтийския орден. Тази структура осъществява връзката между Ватикана и западните спецслужби MI-6, ЦРУ, а напоследък и Моссад.

Що се отнася до групата на ,,младите капитали” на държавите от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР, те са трън в очите на собствениците на „старите пари”, създавани в течение на поколения. Според различни оценки „новите пари” са от 20 до 34 трилиона долара. За „старите вълци” обаче ,,новите пари” са с „нелегален произход”. Тяхната конфискация, започна със събитията около банките в Кипър и се пренесе в атаката срещу офшорните зони. Това, ще забави краха на глобалния фина-нсов елит с 10-15 години.

Това обяснява загадъчното на пръв поглед съюзяване на Ротшилд и Рокфелер. Техният тръст е символична акция за спасяването на хипер-буржоазната аристократична върхушка на света. Възможно е ,,старите вълци” да се опитат да разкъсат младите. Те още не са разбрали в каква финансова игра са въвлечени. Става дума за сблъсък на непреодолими противоречия, които според Карл Маркс могат да бъдат решени само по пътя на войната.