Роля и значение на бизнес комуникациите



страница4/4
Дата22.07.2016
Размер0.62 Mb.
1   2   3   4
Убеждаващата комуникация е вид манипулация, изграждаща нови схващания, особено при ситуации на ускорени социални промени, когато много хора и/или групи не намират стабилна опорна точка за укрепване на убежденията си, а също и когато се изграждат отношения към непознати досега обекти. Ефек-тът е “промяна на мирогледа или мнението, като промяната в схващанията понякога води и до промяна в поведението.”*
Манипулация може да бъде осъществена на няколко равнища – индивидуално, групово, национално и др.
Пропагандата е насочена комуникация към ценностния модел на обществото, която е основана изцяло на манипулацията на хората. Нейната цел е “организиране на големи маси от хора за определени действия, тоталното им присъединяване към ценно-сти чрез разпространяване най – вече на определена идеоло-гия.”**
Основни манипулативни техники

Сред основните манипулативни техники са пропаганда, агитация, провокации, и пр. Тези манипулативни техники са насочени преди всичко “да разграничат човека от ми-сълта, да не му позволят да погледне критично върху зао-бикалящата го реалност и процесите, които стават в нея и на тази основа да формира отношението си към тях.”*. Ма-нипулативната техника се избира в зависимост от целите, които си е поставил манипулаторът. Пропагандата се раз-личава от агитацията “основно на принципа на психологи-ческите методи на оказване на комуникативно въздейст-вие.”**. Докато агитацията е по – скоро психология на убеждаване и привличане на съмишленици, то пропаганда-та почива на принципа на директното позоваване срещу личността на подложените на въздействие публики.
В своята книга “Манипулирайте, но правилно” Йозеф Кир-шнер убедително излага тезата си за манипулацията като основен елемент на човешкото общуване. Според него чо-век е манипулиран от момента на раждането му, но въпре-ки това всеки човек се опитва да манипулира другите еже-дневно, като им въздейства в свой интерес. Киршнер опре-деля осем основни закона на манипулацията, но с уговор-ката, че “тази книга няма претенции за научност”.
Като първи закон на въздействието върху хората той из-вежда необходимостта от запознаване с противниците в “манипулативната игра”. Според него противниците са те-зи, “които ежедневно се опитват да се наложат върху нас” – това са другият пол; всички, които пречат на нашия напре-дък и признаване; авторитетите и всички, които се позова-ват на авторитети; обществото, в което живеем; медиите и семейството.
Вторият закон на манипулацията според Йозеф Киршнер е “решаващата стъпка от изчакване към действие”, т. е. “да поемем инициативата и да привлечем вниманието към себе си”. Той посочва и няколко успешни метода за привличане на чуждото внимание – човек да прави обратното на това, което се очаква от него; целенасочено ласкателство; целена-сочена провокация; по – добра осведоменост и др.
Като трети закон Киршнер определя следното: “Опаковка и съдържание не са едно и също нещо – опаковката е по – важна от съдържанието”. Опаковката е обещанието за ре-шението на някакъв проблем или задоволяване на опреде-лена потребност, а “опитът показва, че в повечето случаи е без значение дали обещанието ще се спази” - важното е от-говорността за фактическото решение на проблема да се прехвърли върху противника”. Но все пак успешното при-лагане на този закон зависи от това доколко “манипула-торът” е в състояние да даде на другия чувството, че той самият е извлякъл някаква изгода за себе си.
Според четвъртия закон на манипулацията достоверност-та на едно твърдение (дори то всъщност да не отговаря на истината) нараства колкото по – последователно и убеди-телно бъде повтаряно. “Колкото броят на повторенията на твърдението е по - голям” – пише Киршнер – “нараства и готовността у възприемащия да се вслуша в посланието. Този ефект нараства, ако се умножава и броят на последо-вателните повторения.”.
При петия закон на манипулацията е важно предопреде-лянето реакциите на противника на емоционално равнище. В своите действия повечето хора се ръководят по – скоро от емоционалните си нагласи като моментни чувства на гняв, радост или “емоционално оцветени ценностни пред-стави като честност, мъжественост, чест, смелост, които могат да бъдат актуализирани чрез манипулативни импул-си.”. Поради това този, който умее да се възползва от таки-ва предпоставки в “манипулативната игра”, е в състояние до голяма степен да предопределя реакциите на противни-ка. Респективно този, който умее да се дистанцира от свои-те чувства, създава предпоставка за това те да не бъдат из-ползвани в негов ущърб. Киршнер дава и няколко съвета как да човек да контролира по – добре зависимостта си от чувствата, за да попречи на другите да я използват, както и няколко указания как емоционалната зависимост на дру-гите да бъде превърната в предимство на “манипулатора”.
Шестият закон на въздействието върху хората почива върху страха като “решаващ фактор на всяко възпитание, все едно на кое равнище на човешкото съвместно съжител-ство се осъществява.”. Според Киршнер страховите пред-стави, определящи в най – висока степен поведението на хората са: страхът да не изгубим придобитото, страхът от неизвестността и страхът от действителността. Това са и трите “изходни точки на всяка манипулативна игра”, тъй като чрез страха може да се повлияе върху решенията на хората.
При седмия закон на манипулацията е важно правилното преценяване на противника, за да може да бъде повлиян процесът на вземането на решения. Но за да бъде успешна манипулацията на това равнище, трябва да се познават че-тирите компонента, от които зависи процесът на вземане на решения – това са общата нагласа на противника, зна-нията му за предмета на решението, личностите, които пряко или косвено въздействат на решението и състояние-то на противника в момента на вземане на решение.
Като осми закон на манипулацията Йозеф Киршнер опре-деля съзнателното и целенасоченото използване на езика. Именно езикът според Киршнер е най – важния инстру-мент на манипулацията, а неговото съзнателно и целенасо-чено прилагане е предпоставка за всяко успешно влияние върху хората. Това означава от една страна човек да казва необходимото в подходящия момент и да изслушва, когато е необходимо, а от друга – да не казва на всяка цена това, което мисли или усеща, а това, което с най – голяма вероят-ност ще помогне за осъществяване на целите му.

Конфликти и управление на кофликтитев организацията

Значението на понятието конфликт е етимологически свързано с латинската дума “conflictus”, което означава сблъсък.

Конфликтът е следствие и отражение на противоположните или несъвместимите интереси. Винаги когато реализирането на единия интерес изключва възможността за осъществяването на другия интерес, се получава пресечна точка, която се изразява в противоборство или противопоставяне на тези два интереса.Конфликти могат да възникнат вследствие на различия в потребностите, оценките, целите и действията или на влияния, които са външни за индивида.

Един от основните елементи в съвременната теория за управление на организацията е екипният модел на работа на служителите.


Възприемането на този модел е предпоставка за:
-изграждане на ефективни механизми за своевременен обмен на текуща информация;
- улесняване на процеса на вземане на решения;
- скъсяване сроковете за изпълнение на задачите;
- подобряване на качеството на извършваната работа;
- повишаване на конкурентоспособността на организацията като цяло.
Все повече организации преминават към хоризонтална структура за разпределяне на правомощия и отговорности между персонала.

Тъй като голяма част от времето и енергията си мениджъра изразходва за разрешаването на конфликти, то правилното управление , предотвратяване и решаване на проблемите би могло да доведе до положителни промени в организацията.


Най-често конфликтите в дадена организация възникват въз основа на следните предпоставки:

Липса на ясно установена йерархия в организацията.
Най-често в новосъздадени организации йерархията между служителите първоначално не е изрично определена. Това понякога провокира конфликтни ситуации, в които служителят се старае да се „наложи“ над останалите.

Различие в целите на служителите/организационните звена.
Въпреки че работят по общ проект, отделните звена в организацията може да се конфронтират помежду си, тъй като се стремят към постигането на различни цели, произтичащи от същността на тяхната работа.

Различно отношение към времето като фактор.
Понякога е възможно възникване на конфликт между различни направления в организацията поради различното влияние на фактора време за работата на отделните направления.

Най-добрия метод за изход от конфликта е решаването на проблема, породил конфликта. Всяка от засегнатите страни ще трябва да разкрие своето мнение и гледна точка, за да се разберат причините за конфликта. След като проблема бъде формулиран, двете страни ще предложат по някакво решение, което да бъде приемливо за всяка от тях. Взаимното влияние ще се увеличи ако се създаде атмосфера на доверие. Ако гнева и неудовлетвореността при това общуване останат на заден план и разговора протече в атмосфера на симпатия, разбиране и положително отношение един към друг, няма начин проблема да не бъде решен.



Комуникации и етикет

Важно условие прри бизнес отношенията е деловото общуване .То представлява взаимодействие между двама или повече души, които имат служебни взаимоотношения .Комуникацията е на индивидуално ниво.

Деловото обшуване е ползотворно ,когато се спазват следните принципи:

-пълнота


-краткост

-уважение

-коректност

-яснота


-нонкретност

-учтивост

Успешното делово общуване изисква :да се изслушва и познава добре партньорът;добра памет и интуиция; подходящи облекла, маниери; място за провеждане на разговора, стил на общуване.

Терминът “етикет”( etiquette- фр.) означава сбор от правила за поведение и обноски.Спазването на бизнес етикета е важно за изграждане на позитивен имидж на фирмата и нейните служители като надежни партньори,заслужаващи внимание и доверие. Придържането към изискванията на деловия етикет улеснява комуникацията с околните и създава благоприятна околна среда.

Вече е нормално да виждаме в различни бизнес ситуации,но и в офисите по-фриволно и неглиже облекло на служители. Ако в работата си не сме пред очите на партньорите и клиентите, не е фатално да сме с дънки и пуловер, с къса пола и прозрачна блуза. Но когато сме на бизнес преговори, когато посрещаме официално клиенти, когато сме поканени на делови обяд , не можем да правим грешки в избора на обличане. В тези случаи представяме не само себе си , но и компанията или институцията , в която работим.

В поканите по повод различни събития , организаторите посочват задължително заедно е телефона за обратна връзка и няколко цифри или букви, които определят съответния дрескод.

Класическите правила в бизнес етикета по отношение на облеклото се променят във времето, но се познават задължително от фирмения протокол и от мениджърите на компанията, които посещават официални и др. събития в рамките на служебните задължения. ”Разчитането” на най- известните обозначения за видовете облекло обикновенно се отнася за White Tie, Tuxedo, Formal, Semiformal,

Casual и др.



Съвсем накратко добрите правила на бизнес етикета включват десетки области, в които съвременният бизнесмен трябва да владее основните понятия и да познава ключовите ситуации. Бизнес етикетът обхваща темите за начина на обличане б бизнеса като задължителен дрескод при различни събития; познаване на протоколо за официални церемонии и водене на бизнес делегации; междукултурните различия в бизнес комуникациите; начин на запознанство, представяне, общуване по различни поводи; делово пътуване с бизнес делегация;правила за поведение по време на приеми; домакинство на официална вечеря, хранене и наздравици; избиране и поднасяне на подаръци и цветя ; посланието на цветовете в комуникациите ; начини за поднасяне на извинения и поведение в конфликтни ситуации.
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница