Ролята на емотивни изразни средства при конструирането на джендър идентичността анализ на английска и българска реч



страница1/3
Дата26.08.2016
Размер0.65 Mb.
  1   2   3


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ

КАТЕДРА „АНГЛИЦИСТИКА И АМЕРИКАНИСТИКА”


РОЛЯТА НА ЕМОТИВНИ ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА ПРИ КОНСТРУИРАНЕТО НА ДЖЕНДЪР ИДЕНТИЧНОСТТА

АНАЛИЗ НА АНГЛИЙСКА И БЪЛГАРСКА РЕЧ
ИРЕНА ЛЮБЧОВА ДИМОВА

Автореферат на дисертация за присъждане

на образователна и научна степен „доктор”
Научна специалност: 05. 04. 11 Общо и сравнително езикознание

(Социолингвистика — английски език)


Научен ръководител: проф. д-р Мария Георгиева

София


2014

Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на разширен катедрен съвет към катедра „Англицистика и американистика” при Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски” на 20. 06. 2014г.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 13. 10. 2014г. от 13:30 часа в заседателна зала № 2 на СУ „Св. Климент Охридски”.


Съдържание


  1. Увод ....................................................................................................................... 4

  2. Структура на дисертацията ................................................................................. 8

  3. Преглед на глава втора (Теоретични основи на изследването) ....................... 9

  4. Преглед на глава трета (Анализ на емпиричния материал и обсъждане на резултатите) ........................................................................................................ 22

  5. Справка за приносите ........................................................................................ 45

Библиография, цитирана в автореферата .............................................................. 46

Статии по темата на дисертацията ......................................................................... 54



1. Увод

Връзката между език и джендър (англ. gender, понятие, което в настоящото изследване се разглежда като синоним на ‘социален пол’) привлича отдавна интереса на изследователите. Нейното изучаване преминава през различни етапи, които се отличават с различни подходи и методи на анализ. Характерно за по-ранните подходи е разглеждането на мъжете и жените като хомогенни групи с цел установяване на съществуващи езикови различия (Лабов 1966; Тръдгил 1988; Лейкоф 1975; Танен 1990). В повечето случаи джендър идентичността се схваща като фиксирана, постоянна характеристика на индивида, а женската и мъжката реч като относително непроменлива в различни ситуации. Тези подходи биват критикувани за това, че поляризират мъжете и жените, разглеждат техните начини на изразяване като вродени и непроменливи и пренебрегват варирането на езика в конкретни ситуации (Крофърд 1995; Камерън 2007).

Използвайки тази критика като отправна точка, по-новите подходи се концентрират изцяло върху начините, по които езикът се променя в конкретни ситуации, и разглеждат изграждането на социалния пол под влиянието на различни контекстуални фактори (Екърт 2011; Баколц 2011). Постепенно се оформя ясен фокус върху конструирането на джендър идентичността в конкретни групи, обединени от общи цели, интереси и комуникативни практики (англ. communities of practice).

Както ранните, така и по-новите контекстуално ориентирани изследвания разглеждат широк набор от езикови явления, като покриват всички езикови равнища: произношение (Лабов 1966; Тръдгил 1988; Екърт 2011), морфология и/ или синтаксис (Лейкоф 1975; Никълс 1978; Мур и Подесва 2009), лексика (Лейкоф 1975), дискурсивни модели (Фишман 1983; Коутс 1989; Холмс и Шнур 2006). Изследваните лингвистични явления се свързват с различни функции на езика, както и с различни социални и междуличностни комуникативни цели. Сравнително малко, обаче, са социолингвистичните изследвания на връзката между език и джендър, които взимат под внимание афективната функция на езиковите елементи (Танен 1990; Холмс 1995; Галазински 2004; Екърт 2010). Освен това, в повечето случаи емоциите представляват средство за обясняване на дадено езиково поведение, а не главен изследователски обект. Ето защо настоящият дисертационен труд цели да допълни и обогати съществуващите социолингвистични изследвания в областта на езика и социалния пол, като се фокусира именно върху слабо засегнатата връзка между емотивни изразни средства и джендър идентичност. Под ‘емотивни изразни средства’ се има предвид лингвистични (и нелингвистични) средства за изразяване на емоции, т.е. на субективни, ментални състояния на индивида, тясно свързани с определени негови действия, преживявания и възприятия (Андрейчин и кол. 2012: 1071). Важно е да се отбележи също така, че в дисертацията понятията ‘емоция’ и ‘афект’ се използват като синонимни, взаимно заменяеми термини, като същото се отнася и за ‘емотивни’/ ‘афективни’ изразни средства, с което се заема позиция, особено характерна за някои лингвистични антрополози (Бесниер 1994, 1995; Уилс 2009).



Главната цел на това изследване е да установи дали употребата на афективни изразни средства може да индексира или маркира категорията джендър в процеса на междуличностна комуникация и така да служи като ефективно средство за изграждане на мъжка или женска идентичност в различни комуникативни ситуации. На преден план излиза следният изследователски въпрос:

  • Каква роля играят емотивните изразни средства при конструирането на джендър идентичността в процеса на реалното, действителното ежедневно общуване?

Три работни хипотези ръководят разглеждането на този изследователски въпрос:

  • Х1: Емотивните изразни средства могат да изпълняват важна роля при конструирането на джендър идентичността в процеса на междуличностно общуване.

  • Х2: Връзката между емотивните изразни средства и социалната категория джендър е изграждаща, а не отразяваща, т.е. емотивните изразни средства са механизми, употребата на които довежда до конструирането на социалния пол в конкретни ситуации, а не просто елементи, които отразяват пола като една непроменлива, статична същност на индивида, която съществува преди своето изразяване в речта.

  • Х3: Стереотипни, културно-идеологически модели служат като регулаторни, контролни механизми при конструирането на джендър идентичността чрез емотивни изразни средства.

Тези хипотези са базирани на резултатите от три изследвания, проведени съответно през 2009г. (Димова 2010а), 2010г. (Димова 2010б) и 2011г. (Димова 2012). Може да се каже, че Х2 и Х3 са съдържателно разлагане и конкретизиране на Х1: Х2 се фокусира върху установяването на ‘вида’ роля, която емотивният език играе при конструирането на джендъра, а Х3 набляга на това, какво обикновено регулира и оказва влияние върху тази роля.

Емпиричният материал, който се използва в настоящото изследване с цел тестване на трите хипотези, представлява коментари, публикувани на стените на две певчески състезания в социалната мрежа Фейсбук: Гласът на България 2011 и X Фактор Великобритания 2011. Материалът беше събран през есента и ранната зима на 2011г. чрез етнографско наблюдение на двете стени. Общият обем на анализирания корпус е 70 000 словоформи (35 000 словоформи на английски език и 35 000 словоформи на български език).

Теоретичната рамка, която е възприета в дисертационния труд при анализирането на събрания корпус от английски и български коментари, е тази на социалния конструктивизъм (Камерън 1997; Холмс и Стуб 2003; Холмс и Шнур 2006; Екърт 2011). За разлика от есенциалистките подходи, като например теорията за дефицитността (Лейкоф 1975), теорията за доминирането (Фишман 1983), теорията за различието (Танен 1990), които обикновено разглеждат джендър идентичността като вътрешноприсъща и непроменлива характеристика на индивида, която във всички комуникативни ситуации запазва една и съща форма, социалният конструктивизъм подхожда към социалния пол като към динамична, контекстуализирана същност. В рамките на този теоретичен модел социалният пол се тълкува като явление, което се създава в процеса на междуличностна комуникация до голяма степен чрез езиковото поведение на говорещите лица. В този смисъл, езиковите модели се разглеждат като средство, чрез което индивидите сигнализират и изкарват на преден план своята джендър идентичност, а не като елементи, които отразяват някаква неизменна, статична джендър идентичност. По този начин се подчертава активната роля на говорещите лица в процеса на конструиране на социалния пол. Ето защо в настоящото изследване джендър идентичността се схваща като социален конструкт, който се изгражда в процеса на междуличностно взаимодействие. Възприетият социално конструктивистки подход, обаче, не е радикален, т.е. не се твърди, че социалната категория джендър не съществува преди момента на нейното създаване в процеса на социална комуникация. Освен като на явление, което се създава в конкретни ситуации, на социалния пол се гледа и като на елемент, който предхожда конкретната ситуация—този елемент е натрупаният социален опит на индивида, свързан с начините, по които социалният пол може да се конструира в хода на комуникативното взаимодействие в съзвучие с културно-идеологическите стереотипни модели за мъжественост и женственост.

Поставянето на акцент върху начина, по който джендър идентичността се конструира в конкретни ситуации, е главната причина, поради която анализираният материал в дисертацията се разглежда от етнографска перспектива (Кислинг 1997, 2005; Холмс и Шнур 2006; Екърт 2011). Този теоретичен модел се оказва изключително подходящ за анализирането на контекстуализираното конструиране на идентичности. По време на анализа на емпиричния материал етнографската перспектива е комбинирана с позиция, характерна за третата вълна на вариационната социолингвистика (Екърт 2011; Баколц 2011; Мур и Подесва 2009; Джанг 2010). Добавянето на тази перспектива прави възможно изследването на начина, по който езикът варира в конкретни ситуации и индексира, посочва социалната категория джендър. Сливането на двата теоретични подхода (етнография и трета вълна на вариационната социолингвистика) е възможно, тъй като и двата модела поставят акцент върху важността на контекста при провеждането на изследвания и анализирането на езикови явления. Също като привържениците на етнографския метод, изследователите, които възприемат модела на третата вълна на вариационната социолингвистика, наблягат на изследването на езика в конкретни ситуации. Това, което привлича интереса им, е начинът, по който индивидите използват езикови (и неезикови) средства, за да конструират определена идентичност в конкретна ситуация.

Сливането на два теоретични подхода е главната причина, поради която при анализа на корпуса от английски и български коментари се следва смесена методология. Етнографията обикновено използва качествени методи на анализ, а вариационната социолингвистика количествени. Ето защо в настоящото изследване се смесват качествени с количествени методи и се третират като два допълващи се начина за анализ на езиков (и неезиков) материал. С това дисертационният труд се присъединява към нарастващия брой социолингвистични изследвания в областта на езика и джендъра, които подчертават предимствата на прилагането на смесени методологии при анализа на емпиричен материал пред следването на една единствена методологическа парадигма (Милс и Малъни 2011: 92). Докато качественият метод позволява анализирането на събрания материал чрез категории, извлечени от самия материал и характерни за него, т.е. по начин, който взима предвид спецификите на изследвания емпиричен корпус, количественият метод довежда до намаляване на ефекта от субективната намеса на изследователя в данните. По този начин се постига по-голяма обективност и достоверност при анализа на събраните английски и български коментари, което от своя страна довежда до повишаване на валидността на направените изводи.



2. Структура на дисертацията

Настоящият дисертационен труд се състои от четири глави:



  • Глава първа е уводна. Тя аргументира избора на изследователски обект и изяснява необходимостта от неговото анализиране, въвежда основния изследователски въпрос и работните хипотези, накратко описва корпуса, който се използва за тестването на предложените хипотези, както и възприетата теоретична рамка и методология.

  • Глава втора полага теоретичните основи на изследването, като прави преглед на главните модели, които се използват за анализирането на релацията между език и джендър. Прегледът на съществуващата литература по изследвания въпрос не цели постигане на изчерпателност, а изясняване на теоретичната позиция, заета в дисертационния труд. В края на главата се обръща внимание на смесената методология, която се следва при анализа на емпиричния материал.

  • Глава трета е посветена на описанието и анализа на събраните английски и български коментари. Първата част описва начина, по който е събран емпиричният материал, очертава стъпките, които са следвани при неговия анализ, и разкрива характерните му особености. Втората част на тази глава представя и обсъжда резултатите от направения анализ на корпуса от коментари. Самото обсъждане започва с детайлна интерпретация на данните, преминава през тестване на трите хипотези, предложени в началото на изследването, на фона на получените чрез анализа резултати и приключва с изводи и обобщения по отношение на теорията и методологията, които би следвало да се възприемат при изследването на връзката между език и джендър.

  • Глава четвърта е обобщителна. Тя представя в синтезиран вид основните изводи, направени в дисертационния труд, след което изяснява научните приноси на изследването и очертава нови пътища, които би било интересно да се проследят в бъдещи трудове.

Предложената дисертация се състои от 201 страници научен текст и 19 страници библиография.

3. Преглед на глава втора (Теоретични основи на изследването)

Глава втора се състои от 10 раздела. В първата част на главата се дискутират основните модели, прилагани при изследването на връзката между език и джендър. Във втората част се изяснява общата теоретична рамка, в която се помества настоящото изследване, както и следваният конкретен теоретичен и методологически подход.

Първи раздел на глава втора е посветен на ранните трудове в областта на езика и социалния пол. Обръща се внимание на изследванията, направени от вариационните социолингвисти, и по-конкретно изследванията на социалните диалекти от 60те и 70те (Лабов 1966; Тръдгил 1972, 1988; Ромейн 1987). Набляга се на факта, че във фокуса на изследователския им интерес попада главно социалната класа, като социалният пол заема второстепенно място. Коментира се също така тяхната склонност да приравняват категорията джендър с биологичния пол (което създава впечатлението, че биологията определя формата на речта), както и да я разглеждат като явление, което предхожда езиковото си изразяване и винаги и навсякъде се проявява по един и същи начин. Накратко се представят основните открития на вариационните изследвания, като например твърдението, че в рамките на различните социални класи жените обикновено употребяват повече стандартни, престижни езикови форми, а мъжете проявяват предпочитание към форми, които се отклоняват от стандарта.

В първи раздел се представя и позицията на ранната феминистка лингвистика, като се поставя акцент върху труда на Робин Лейкоф (1975). Взима се под внимание нейното твърдение, че жените обикновено смекчават заемането на категорични позиции в речта си чрез употребата на определени езикови механизми, като например афективни прилагателни, опашати въпроси, учтиви форми и др., и така представят себе си като слаби и безвластни. Дискутира се склонността на Лейкоф да описва женското изразяване и общуване като неефективно и непълноценно в сравнение с мъжкото, което се явява като установена норма. Подчертава се фактът, че тази склонност е главната причина, поради която подходът на Лейкоф често бива наричан ‘теория на дефицитността’ (Литоселити 2006: 28).

Следващият раздел на глава втора е посветен на теорията за доминирането, свързвана обикновено с имената на автори като Дейл Спендър (1980) и Памела Фишман (1983). Обсъжда се склонността на изследванията, следващи този теоретичен модел, да разглеждат езиковите разлики между двата пола като директен резултат от това, че обикновено мъжете доминират над жените в процеса на междуличностна комуникация, което е отражение на съществуващия патриархален ред. Подчертава се също така и техният фокус върху изследването на комуникативни практики като прекъсвания, многословност, въвеждане, поддържане и контролиране на теми за разговор, употреба на въпроси за привличане вниманието на събеседника и др.

Трети раздел прави преглед на теорията за различието. Взима се под внимание склонността на привържениците на този модел да търсят причините за различията между речта на мъжете и жените в начините, по които се социализират двата пола, и във факта, че в детска възраст момичетата и момчетата предпочитат да прекарват повече време в групи с връстници от същия пол, в които се учат да използват и интерпретират езика по определени начини. Тези начини се запазват и прехвърлят в зряла възраст, когато често довеждат до неразбирателства между двата пола, дори когато говорещите подхождат към комуникативния акт с най-добри намерения. Основните характеристики на теорията за различието са илюстрирани чрез изследванията на Даниел Малц и Рут Боркър (2011) и Дебора Танен (1990, 1994). Особено внимание се обръща на твърдението, което прави Танен, че съществуват ясно изразени мъжки и женски комуникативни стилове, първият от които е пропит от директност, съревнование, стремеж към конкуренция и постигане на автономност, а вторият от учтивост, индиректност, желание за сътрудничество и поддържане на добри междуличностни връзки.



Четвърти раздел на глава втора сравнява изложените до този момент в дисертацията теоретични модели (ранната вариационна социолингвистика, теорията за дефицитността, теорията за доминирането, теорията за различието) и открива няколко основни прилики. И четирите перспективи:

  • разглеждат мъжете и жените като хомогенни групи, без да взимат предвид съществуването на различия вътре в групите;

  • възприемат есенциалистки подход и разглеждат джендър идентичността като фиксирана, вътрешноприсъща и неизменна характеристика на индивида, която предхожда своето езиково изразяване и възприема една и съща форма в различни ситуации. Социалният пол е ‘съществително’, характерна черта на индивида, нещо, което мъжете и жените ‘са’ (Крофърд 1995: 8);

  • подчертават съществуването на отразяваща връзка между езика и социалния пол. Езиковото поведение на индивида отразява джендър идентичността като статична, постоянна същност и възприема фиксирана, неизменна форма. В този смисъл, мъжете и жените говорят по определен начин, именно защото са мъже и жени. Всичко това изтласква на заден план активността на говорещите, към които се подхожда като към директни продукти на социалния им пол, а не като към лица, които могат да употребят определени езикови модели в определени ситуации и така да вземат решение по отношение на образа, който искат да изградят.

В пети раздел се въвежда теоретичният модел на социалния конструктивизъм, който става популярен през 90те (Камерън 1997; Коутс 1997, 2011; Холмс и Шнур 2006; Екърт 2011). Извеждат се на преден план три основни негови характеристики, които го отличават от предходните теоретични модели. Привържениците на социалния конструктивизъм:

  • подхождат към жените и мъжете не като към групи, които са хомогенни, а като към такива, които се характеризират с вътрешни различия; с други думи, наблягат на факта, че съществуват различни групи мъже и жени, които не би трябвало да се поставят под общ знаменател;

  • следват неесенциалистки подход и третират джендър идентичността не като статична, неизменна характеристика на индивида, а като динамична, контекстуализирана същност. В този ред на мисли, джендър идентичността е конструкт, който се създава в конкретни ситуации в хода на комуникацията между говорещите лица. Социалният пол е ‘глагол’, нещо, което индивидите ‘създават’ в конкретни ситуации (Крофърд 1995: 12);

  • разглеждат връзката между езика и социалния пол като изграждаща: употребата на езикови средства в конкретни ситуации индексира или посочва определени социални значения (обикновено комуникативни позиции, които се свързват с мъжете и жените в дадена общност) и така довежда до конструирането на категорията джендър (Окс 1992). Това твърдение поставя акцент върху активността на индивидите: те се явяват като лица, които са способни да изграждат и проектират определени идентичности в конкретни ситуации чрез употребата на езикови модели. Важно е да се отбележи, обаче, че изследователите, които възприемат модела на социалния конструктивизъм, обикновено не третират говорещите лица като напълно свободни да изграждат всевъзможни джендър идентичности. Следвайки Джудит Бътлър, те подчертават, че съществува „строга регулаторна рамка”, ограничаваща идентичностите, които мъжете и жените могат да изградят (цит. по Милс и Малъни 2011: 43). Тази рамка представлява културно- идеологически, стереотипни модели за женственост и мъжественост, съдържащи предписания за това, какво поведение би следвало да демонстрират двата пола. С цел избягване на отрицателна оценка, индивидите конструират своята джендър идентичност в съзвучие с гореспоменатата регулаторна рамка.

Типичният за социалния конструктивизъм подход е илюстриран чрез три емблематични изследвания: Дебора Камерън (1997), Пенелъпи Екърт (2011), Джанет Холмс и Мария Стуб (2003). И в трите изследвания ясно проличават фокусът върху определени групи жени/ мъже или отделни жени/ мъже, третирането на джендър идентичността като социален конструкт, който се изгражда в хода на междуличностното взаимодействие, както и установяването на изграждаща връзка между езика и социалния пол. Поставя се под въпрос съществуването на директна, непосредствена връзка между езиковото поведение на говорещите лица и тяхната джендър идентичност. Индивидите не разполагат само с един комуникативен стил, който да им е наложен от принадлежността им към даден пол; те разполагат с репертоар от комуникативни стилове, които прилагат в зависимост от контекста на общуване. В определени ситуации могат да използват дори и стил, който традиционно се асоциира с противоположния пол.

В шести раздел на глава втора се прави преглед на изследванията, фокусиращи се върху изучаването на връзката между език и джендър в компютърно опосредстваната комуникация. Подчертава се, че изграждането на социална идентичност онлайн е изследвано предимно по отношение на категорията джендър (Херинг, Джонсън и ДиБенедито 1992; Херинг 1994, 1996, 2003; Родино 1997; Данет 1998; Васелески 2006) и че теоретичните рамки, които се възприемат в тези трудове, могат да бъдат обобщени в две противоположни до голяма степен групи:



  • есенциалистка перспектива, която гледа на социалния пол като на статична, предварително зададена характеристика на индивида, която определя неговото езиковото поведение (Херинг, Джонсън и ДиБенедито 1992; Херинг 1994, 1996, 2003);

  • социално конструктивистка перспектива, която разглежда социалния пол като динамичен конструкт, който се създава в конкретни ситуации чрез употребата на определени езикови средства (Родино 1997; Данет 1998).

Тези два подхода са онагледени чрез обсъждане трудовете на Сюзън Херинг (1994, 1996, 2003), основополагащи по отношение на изследването на връзката между език и джендър онлайн, и този на Мишел Родино (1997). В първия случай се изкарва на преден план твърдението, че социалният пол оформя езиковите модели на индивида и довежда до системни различия между начините, по които мъжете и жените контактуват онлайн. Във втория случай се набляга на идеята, че джендър идентичността е нещо, върху което се работи и което се постига в хода на социалното взаимодействие.

Седми раздел е посветен на българските трудове, които разглеждат връзката между език и джендър. Изказва се мнението, че в сравнение с изследванията в областта на езика и социалния пол, проведени в англоезични страни, българските трудове са сравнително малко. Подчертава се, че въпреки тази липса, съществуващите изследвания подхождат към изучаването на връзката между език и джендър от различни перспективи, които (също както изследванията в англоезичните общности) могат да бъдат обобщени в две основни групи:



  • перспектива, която подхожда към джендър идентичността като към предварително зададен социален параметър, който влияе върху формата на речта (Виденов 1998: 124-29, 2007, 2013; Алексова 1993, 2000; Воденичаров 2003, 2007);

  • перспектива, която третира социалния пол като контекстуализирана същност, която се създава в конкретни ситуации до голяма степен чрез езиковото поведение на индивида (Миткова 2013).

След това в изложението са представени изследвания, които илюстрират двата подхода. Първата от гореспоменатите две перспективи намира отражение в трудовете на българските вариационни социолингвисти, които си поставят за цел да установят начините, по които определени лингвистични форми се съотнасят спрямо определени социално-демографски фактори, като например възраст, пол, местоживеене, образование, професия и т.н. Най-напред се разглеждат трудовете на Михаил Виденов (1998: 124-29, 2007, 2013), който се фокусира върху идентифицирането на социолингвистически маркери, характерни за мъжката и женската реч. В неговия анализ ‘социолингвистически маркер’ се явява като езикова форма, която съществува на фона на определена норма и е пряк резултат от влиянието на определени социално-демографски фактори (Виденов 1998: 81), което извежда на преден план идеята, че социално-демографските фактори (в частност джендър идентичността) предхождат езиковото си изразяване и определят езиковото поведение на индивида. Веднага след това е отделено внимание на изследванията на Красимира Алексова (1993, 2000), която изучава процесите на речева акомодация, протичащи в рамките на столичното семейство. Акцентът, който се поставя в нейните трудове, върху начина, по който социално-демографски фактори влияят върху езика, разкрива подход към джендър идентичността като към повече или по-малко постоянна, предварително зададена характеристика на индивида.

След представянето на трудовете на българския вариационизъм се набляга на факта, че перспективата, която схваща джендър идентичността като предварително зададен социален параметър, може да бъде открита и в български трудове, които следват други социолингвистични модели. Това твърдение се подкрепя, като се прави преглед на трудовете на Петър Воденичаров (2003, 2007), който смесва елементи на теорията за вежливостта и критическия дискурсивен анализ, за да изследва речта на възрастни мъже и жени от района на Гоце Делчев и Благоевград.

В края на седми раздел се онагледява перспективата, която разглежда джендър идентичността като динамична, контекстуализирана същност. С тази цел се дискутира труда на Адриана Миткова (2013), която изследва връзката между език и социален пол в социално конструктивистка рамка, изкарвайки на преден план идеята, че джендър идентичността не е предварително фиксирана същност, а се създава в хода на комуникативното взаимодействие чрез езиковото поведение на индивида. В това социално конструктивистко изследване Миткова се фокусира върху езиковото поведение на жени в испанския социокултурен контекст и изследва основните предпочитани начини, по които се активира женска идентичност.

Осми раздел на глава втора очертава и изяснява общата теоретична рамка на настоящото изследване. Подчертава се, че заетата теоретична позиция е тази на социалния конструктивизъм. Направеният избор се мотивира чрез твърдението, че като модел, който набляга на динамичната същност на джендър идентичността, социалният конструктивизъм побира в своя обхват различните езикови практики на жените и мъжете, които съществуват в реалното общуване. Изказва се мнението, че социално конструктивистката перспектива отговаря до голяма степен на емпиричните данни, предоставени от изследванията в областта на езика и социалния пол до този момент, които определят вариативността като основна характеристика на мъжката и женската реч.

Във втората част на осми раздел се споменава, че в дисертацията джендър идентичността се разглежда като динамична, контекстуално обусловена същност, а не като статична, неизменна характеристика на индивида, която винаги и навсякъде се проявява по един и същи начин. Обаче, ясно се набляга на факта, че третирането на социалния пол като контекстуално обусловено явление в настоящото изследване не се абсолютизира, т.е. не се твърди, че категорията джендър не съществува преди момента на нейното създаване в конкретна комуникативна ситуация. Джендърът съществува преди своето конструиране в определен контекст под формата на идеологически, културно обусловени модели, съдържащи предписания за езиковото поведение, което се очаква от двата пола. С това се подчертава фактът, че в дисертационния труд на джендъра се гледа както като на нещо, което се създава в конкретна ситуация, така и като на нещо, което предхожда конкретната ситуация—твърдение, което ясно показва, че заетата социално конструктивистка позиция не е радикална.

По-нататък в изложението се посочва, че третирането на джендър идентичността като конструкт, който се създава в конкретни ситуации чрез езикови средства, е главната причина, поради която изследователският фокус е насочен към прагматичната употреба на емотивния език. Акцентът се поставя върху това, какво може да се постигне чрез употребата на емотивен език, а не върху това, какво означава той или за какво се отнася. Подчертава се, че с това настоящото изследване се отдалечава от традиционното изследване на емотивния език, което се концентрира върху неговата семантика (Вежбицка 1999; Кьовачеш 2000; Хасада 2002; Енфилд и Вежбицка 2002; Амека 2002), и се доближава до подхода, възприет от някои лингвистични антрополози, които разглеждат прагматичната употреба на емотивните изразни средства и по-специално, какво може да се постигне чрез тяхната употреба (Бесниер 1994, 1995; Уилс 2009). В заключение се казва, че подходът към изследването на емотивния език, който се следва в дисертационния труд, е социолингвистичен: взима се под внимание употребата на стратегии за изразяване на емоции и начинът, по който това довежда до индексиране на категорията джендър в определени ситуации.

Девети раздел на глава втора очертава основните характеристики на конкретния теоретичен подход, който се следва в дисертационния труд при анализа на емпиричните данни, т.е. разясняват се главните характеристики на етнографския модел (Кислинг 1997, 2005; Холмс и Шнур 2006; Екърт 2011; Остерман 2011) и на третата вълна на вариационната социолингвистика (Екърт 2011; Баколц 2011; Мур и Подесва 2009; Джанг 2010).

Първата част на девети раздел се фокусира върху етнографската перспектива, като особено внимание се отделя на склонността на изследванията в областта на езика и джендъра, които следват този теоретичен подход, да разглеждат ‘контекста’ като синоним на ‘група от хора, обединени от общи интереси, цели и комуникативни практики’ (англ. communities of practice). Въвеждат се основните характеристики на подобен тип групи, а именно 1) обща ангажираност в 2) общо начинание чрез 3) общ репертоар от комуникативни ресурси (Мейърхоф 2006: 189). Набляга се на това, че първият критерий (обща ангажираност) предполага редовен междуличностен контакт между членовете на групата, вторият (общо начинание) преследването на обща цел, а третият (общ репертоар от комуникативни ресурси) следването на определени комуникативни практики (езикови и неезикови), които спомагат постигането на общата цел. Веднага след това се представя схващането на Пенелъпи Екърт и Сали МакКонъл-Жине (2011), според което джендър идентичността се изгражда чрез социални практики в определени групи, обединени от общи цели, интереси и комуникативни езикови (и неезикови) ресурси. Взима се предвид и тяхното предложение (2011: 578-579), че съществуват три основни начина, по които социалният пол се конструира в гореспоменатите групи. Джендър идентичността се изгражда чрез:



  • участието на мъжете и жените в различни групи;

  • различния начин, по който мъжете и жените участват в една и съща група;

  • събирането на определени групи под шапката на по-големи групи.

Втората част на девети раздел цели да изясни основните черти на подхода, характерен за третата вълна на вариационната социолингвистика. За тази цел първо се прави кратко описание на характерните особености на първата (Лабов 1966; Тръдгил 1988) и втората (Милрой 1980; Милрой и Милрой 1992) вълни на вариационната социолингвистика. Проследява се и се поставя акцент върху тяхната склонност да:

  • разглеждат връзката между варирането на езика и социалните категории като отразяваща: езиковото поведение отразява повече или по-малко статичните социални идентичности;

  • смятат, че индивидите говорят по определен начин заради позицията, която заемат в социалната структура, или заради социалните мрежи, към които принадлежат, т.е., че индивидите пасивно възпроизвеждат социалната си позиция в обществото и имат фиксирана идентичност и езиков репертоар;

  • третират варирането на езика като директен маркер на социални категории.

На този фон по-нататък в изложението се представят характерните особености на третата вълна на вариационната социолингвистика, които се явяват до голяма степен противоположни на тези на първата и втората. Взима се предвид тенденцията, която демонстрират изследванията, следващи третата вълна, към:

  • подчертаване съществуването на изграждаща връзка между езиковите модели и социалните категории: варирането на езика в определени ситуации довежда до изграждането на определени идентичности;

  • защитаване идеята за активността на индивидите, които се разглеждат като способни да избират езикови модели, така че да проектират дадени образи;

  • установяване съществуването на връзка на индиректна индексикалност между езиковото вариране и социалните категории, при която посредническа роля играят определени интерактивни позиции на говорещите лица.

С цел илюстриране на тези три основни характеристики на подхода на третата вълна се прави преглед на труда на Мери Баколц (2011). Веднага след това се дискутира и твърдението на изследователите от третата вълна, че езиковите форми имат общи, потенциални значения, които се конкретизират, когато те се смесят с други езикови форми в определени стилове (Екърт и Подесва 2011: 9). С това се извежда на преден план тяхната склонност да се фокусират върху стила при изследването на езиковото вариране и да смятат, че именно той е свързан с изграждането на определени идентичности.

Следващата част на девети раздел цели да изясни начина, по който привържениците на третата вълна гледат на стила. Набляга се на факта, че в рамките на вариационната социолингвистика стилът се схваща по три основни начина, общото между които е третирането на стила като променяща се употреба на езикови форми в зависимост от ситуацията:



  • стилът е свързан с количеството внимание, което говорещите отделят на речта си (Лабов 1966);

  • стилът се определя от влиянието, което събеседниците на даден говорещ оказват върху него (Бел 1984, 2001);

  • стилът зависи от редица фактори, не само такива, които са независими и външни по отношение на говорещите лица (като например формалност на комуникативната ситуация, събеседници и др.), но и такива, които се определят от тях (като например тяхното желание да представят себе си, връзките си със събеседниците си и/ или комуникативната ситуация, в която се намират, по определен начин) (Купланд 2001; Шилинг-Естес 2004). В рамките на този модел все по-голям акцент се поставя върху начина, по който индивидите използват стила, за да конструират определени идентичности и междуличностни, социални връзки. Това схващане за стила се илюстрира чрез преглед на труда на Натали Шилинг-Естес (2004).

След прегледа на трите основни схващания за стила се изказва мнението, че гледището на изследователите от третата вълна се доближава до третия от гореспоменатите модели. Тяхната перспектива третира индивидите като лица, които са способни да конструират себе си, събеседниците си, както и ситуацията, в която се намират, по определен начин. В рамките на този модел стилът е свързан с комбинирането от страна на говорещите лица на езикови форми и създаването на разпознаваеми езикови модели, приписвани обикновено на определена социална група. Този процес в повечето случаи се подкрепя от различни неезикови практики. По-нататък в изложението се демонстрира прилагането на модела за стила, характерен за привържениците на третата вълна на вариационната социолингвистика, чрез обсъждане трудовете на Чинг Джанг (2010) и Мур и Подесва (2009).

В края на девети раздел се подчертава, че в настоящото изследване се следва моделът за стила на вариационните социолингвисти от третата вълна. Възприема се твърдението, че езиковите форми нямат фиксирани социални значения, а потенциални такива, които придобиват конкретност при комбинирането на въпросните форми в определени стилове в конкретни комуникативни ситуации. Изказва се също така и мнението, че обикновено именно такива стилови комбинации от форми индексират определени комуникативни позиции на индивида, което от своя страна посочва определени социални категории. Във връзка с това се подчертава, че в дисертационния труд езиковите форми се смятат за индиректни маркери на социални категории, като се възприема модела на Илинор Окс (1992) за анализ на начина, по който протича индексирането на категорията джендър. Според този модел връзката между езика и джендъра е предимно индиректна: различни лингвистични средства (фонологични, морфологични, граматични, лексикални и дискурсивни) директно маркират определени комуникативни позиции на индивида, асоциирани обикновено с мъжете или жените в рамките на дадена общност, и така индиректно индексират категорията джендър. Въвежда се и определение за ‘позиция’ (англ. stance) като социално разпознаваема гледна точка или отношение и се прави разграничение между позиции на индивида, които разкриват колко сигурен е той по отношение на изказването си, и такива, които разкриват информация за вида и интензивността на изразената от него емоция към определен събеседник, референт или във връзка с определено изказване (Окс 2005: 79).

Последният, десети раздел на глава втора е посветен на методологическия подход, който се следва в настоящото изследване при анализа на емпиричния материал. Прави се преглед на основните методи на анализ, използвани от изследователите в областта на езика и социалния пол. Набляга се на факта, че преди 1990те повечето изследвания на връзката между език и джендър следват количествени методи на анализ. Както вариационните социолингвисти (Лабов 1966; Тръдгил 1988), така и изследователите, фокусиращи се върху различни комуникативни практики като например прекъсвания, въвеждане и контролиране на теми (Фишман 1983), проявяват склонност към количествена обработка на данните си. Подчертава се, че тези изследвания биват критикувани, за това, че използвайки количествения метод, правят твърде общи заключения по отношение на мъжете/ жените и по-конкретно тяхната реч. Ето защо след 1990те се наблюдава отлив от употребата на количествени методи и се преминава към следване на качествени анализи (процес, който съпътства възприемането на социалния конструктивизъм от много изследователи). Новите контекстуализирани, качествени изследвания (Камерън 1997; Коутс 1997; Джонсън и Финлей 1997) създават детайлни анализи на езиковото поведение на определени мъже/ жени в определени ситуации, но се оказва трудно да се правят каквито и да било обобщения за езика и джендъра, както и да се извличат модели, надхвърлящи определени ситуации. Както отбелязва Джоан Суан (2011: 564), подобни модели със сигурност съществуват, защото въпреки че езикът и социалният пол са контекстно обусловени, те неминуемо надхвърлят дадения контекст—иначе комуникацията между индивидите и изграждането на джендър идентичността нямаше да бъдат възможни. В резултат на това, сред по-новите изследвания на езика и джендъра се наблюдава тенденция към избягване употребата само на качествени методи и все по-често възприемане на смесени методологии, които сливат качествени с количествени анализи (Мейърхоф 1999, 2003; Кислинг 2003; Холмс и Стуб 2003; Екърт 2011).

В края на десети раздел се подчертава, че дисертационният труд следва гореспоменатата наскоро установена тенденция в изследванията на връзката между езика и социалния пол към прилагане на смесени методологии на анализ, като комбинира количествени и качествени методи и ги разглежда като два взаимно допълващи се начина за анализ на събрания емпиричен материал. Обръща се внимание на факта, че в настоящото изследване приложеният качествен анализ служи за:



  • очертаване на аналитичните категории (стратегии за изразяване на емоции), характерни за изследвания корпус;

  • кодиране на емотивните стратегии в корпуса;

  • формиране на хипотези по отношение на начина, по който се конструира джендър идентичността в анализирания материал от български и английски коментари.

Споменава се също така, че количественият анализ на данните служи за:

  • проверка на валидността на твърденията, направени на базата на качествения анализ. В повечето случаи тази проверка включва тестване на това, дали установените по качествен път различия между начините, по които мъжете и жените информанти изразяват емоции, са ‘истински’ различия, т.е. дали са статистически значими като се вземе предвид обема на корпуса, или са резултат от някакво случайно стечение на обстоятелствата.


  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница