Роман Варшевски, Гжегож Рибински Вилкакора срещу рака



страница1/10
Дата06.05.2017
Размер0.75 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Роман Варшевски, Гжегож Рибински

Вилкакора

срещу рака


Медицински консултанти:

Д-р Дариуш Перковски

Д-р Марек Прусаковски

© Роман Варшевски, Гжегож Рибински, автори

© Даниела Сорочинска, превод

© Андийски Медицински Център България ООД
Roman Warszewski, Grzegorz Rybiński

Vilcacora leczy raka, 1999 r.

Bóg nam zesłał vilcacorę, 1999 r.
Автори

Роман Варшевски, Гжегож Рибински

Превод

Даниела Сорочинска
Редактор

Тодор Михайлов
Коректор

Соня Петрова
Компютърен дизайн

Стефан Димитров
Цветни снимки

Роман Варшевски

Гжегож Рибински
Проект на корицата

Дариуш Шмид
Снимка на корицата

Ренцо Учели
ISBN 954-91120-1-2

Съдържание
Отзив......................................................................................5

*** ........................................................................................7

Краката ми омекнаха...” ..9

Най-добрият лекар е организмът” 13

Свят, възвърнат за света 17

В царството на растенията 23

Тайните на пирите и мачикенгите 29

Да успеем преди потопа 36

Диета при злокачествени заболявания 39

Значение на витамините 45

Когато умира шаман... 49

Не можах да повярвам на очите си 55

Гений сред растенията 59

Да излекувам папата, да изцеря Елцин 67

Бог ни е изпратил вилкакора” откъси 71



*** ... 73

Керос – хора, които не умират 75

Перуанската виагра 87

Да живееш или да умреш....................................................90

Растението, което подобрява настроението 95

Анкета 96

Приложение.........................................................................99

Снимки...............................................................................100
ОТЗИВ

Д-р Илияна Янева – Балабанска, к.м.н.,

главен експерт в отдел “Етномедицина” – НЦОЗ
Книгата на Роман Варшевски и Гжегож Рибински – “Вилкакора срещу рака” е посветена на тема, чиято значимост е обществена и научна – традиции, съвременни фармакологични и клинични проучвания, възможности за приложението при онкоболни на лечебни растения от Андите и Амазония, използвани от наследниците на

древните инки.

Екип от лекари и авторите на книгата участват в състава на полска експедиция, посетила районите на Амазонка. Те си служат с изследователски инструментариум, адекватен на описваното явление – лични наблюдения; интервю – с местни лекари, прилагащи билколечение с андийски растения и с хора, “излекувани по чудо от рак”, “изтръгнати от обятията на смърта”; цитиране – на резултати от клиничните прегледи на лекари, авторитети в областта на андийската фитотерапия, на резултати от лабораторни изследвания и други.

Книгата е интересна с това, че съчетава описание на бита и традициите на съвременните племена, населяващи Перу – мачикенги, пири, ашанинки, керос..., с познанията им за лечебните растения – вилкакора, манаюпа, пасучака, асмачилка. Вплетени са митове, като отражение на “свещения опит” и резултати от съвременни научни изследвания – легендата на ашанинките за откриване на вилкакора и установения й фитохимичен състав.

Ключова фигура в романа представлява отец Едмунд Шелига – почти вековен полски мисионер. Живеещ от седемдесет години в Перу, той е успял да спечели доверието на перуанските индианци, които са го посветили в “тайните” на андийските и амазонските лечебни растения. Самият той има голяма заслуга за научното изследване на андийските билки – още през 60-те години на миналия век ги изпраща за фитохимично и фармакологично охарактеризиране в известни европейски лаборатории.

Въпреки че в книгата са описани различни андийски лечебни растения, главно място заема вилкакора (Uncaria tomentosa Wild D.C.) – “свещената лиана на индианците”.

Освен фармакогностичния анализ на вилкакора са презентирани фармакологичните й ефекти и показанията за прилагането й в клиничната практика.

Вилкакора е представена като “панацеята на перуанските индианци”, но, може би, най-значимото й качество е, че тя “намалява риска от метастази”, “елиминира страничните ефекти на химио- и лъчетерапията”, “в някои случаи води до обратно развитие на туморите” – извадки от цитирани в книгата мнения на лекари онколози, базирани на резултати от лабораторни изследвания и клинични прегледи на пациенти. Описана е подробно и диетата, която трябва да се спазва, при лечение с андийски билки.

Вилкакора срещу рака” е научно-популярно четиво, интересно както за обикновения читател, така и за специалиста.



***


  1. Не вярвам – казах.

Седяхме в ниски, удобни кресла в кабинета на посланика Войчех Томашевски. Над масата се носеше топлият аромат на прясно приготвено кафе, а през открехнатия прозорец до нас достигаше заглушената от щорите глъчка на една от най-красивите алеи в Лима – Авенида Салавери, но въпреки това аз не чувах този шум. В ушите ми звучеше това, което преди малко каза посланикът.

  1. Не вярвам – повторих аз, като че ли с още по-голяма сигурност от преди малко.

  2. Отначало аз също не вярвах – посланикът се замисли. – Но фактите са еднозначни. Отец Едмунд Шелига, полски мисионер, живеещ от дълги години в Перу, тук в Лима, успешно лекува СПИН! А с рака, дори в най-лошите случаи, се справя по-добре от много известни онколози на света!

Поднесоха ни по още едно кафе и пълен поднос с вкусни бисквити.

  1. Ако е така, както казвате, защо още никой не знае за това? Защо този човек не е обявен за народен герой, светец, а той самият не е известен в цял свят?

За момент настана тишина. Посланикът се усмихна, побутна чинията с перуански сладкиши, които – всяка страна с обичая си – неочаквано се оказаха ... леко солени.

  1. И аз съм си задавал същите въпроси. Но след годините, които съм прекарал в Перу, вече разбирам. Познавам отец Шелига и знам как работи. Той не търси известност. Предпочита да остане далеч от шумотевицата на съвремието, отколкото в светлината на прожекторите, смятайки, че по този начин може да бъде по-полезен на болните. Освен това, моля не забравяйте, че е монах. А Перу е държава, която наистина се намира встрани от света, от която докъдето и да било – е много, и то много далеч. Едновременно с това Перу е необикновена страна, потенциално много богата, в която може да се случи всичко или поне почти всичко. Отец Шелига и неговото дело са най-добрият пример за това. Той лекува смъртоносни болести. Лекува ефикасно. Кой знае, въпреки че няма лекарска диплома, дали не е един от най-добрите лекари на света...

КРАКАТА МИ ОМЕКНАХА...”

Август 1998 г. В Перу съм за пети път. Заедно с група изследователи долетях от Полша в Лима, за да водя експедиция до тайнственото плато Маркауаси. Там се намират гигантски каменни скулптури, неизследвани до този момент, които биха могли да бъдат доказателство за съществуването на напълно неизвестна цивилизация. Както обикновено при започване на такова начинание, когато експедицията се отправя към безлюдни и трудно достъпни места, за всичко трябва да бъде уведомявано полското посолство в съответната страна. Това е за всеки случай. Например, ако неочаквано се наложи помощ или интервенция на местните власти. Именно поради тази причина изпратих предизвестие за нашето пристигане на посланика Войчех Томашевски.

- Щом пристигнете в Перу, свържете се с мен – чух в слушалката. – Това е номерът на мобилния ми телефон...


Тъкмо затова съм тук. Посланикът ни чакаше и само след няколко минути разговор стана ясно, че срещата ни не е само от учтивост. Нашият домакин се оказа направо безценна съкровищница на познания на тема Перу.

След кратка разходка в градината и посещение в библиотеката влязохме в просторен кабинет, където обясних какви планове имаме за близките четири седмици.



  1. Маркауаси и разплитането на загадката – дали каменните колоси от платото са скулптури или са само творения на ерозията – това, разбира се, е приоритет – казах. – Но след това със сигурност ще имаме още няколко дни на разположение в Лима. Господин посланик, с кого, според Вас, би трябвало да се срещнем?

  2. Относно резултатите от вашите наблюдения и изследвания би било добре да се консултирате с професор Кшищоф Маковски, археолог от Папския католически университет, със сигурност си струва да поговорите и с професор Мария Розтворовска, историк от Перуанския научен институт – препоръча той. – Те са полски учени, които от години работят и живеят в Перу. Що се отнася до Маркауаси, то със сигурност ще имат какво да Ви разкажат.

След кратко замисляне посланикът добави:

  1. Има още един човек, с когото трябва непременно да се срещнете – отец Едмунд Шелига.

  2. С кого?

  3. Едмунд Шелига. Той е францисканец, полски монах – мисионер, който от 69 години живее и работи в Перу...

  4. От шейсет и колко?

  5. От шейсет и девет. Отец Шелига сега е на 89 години. По време на своя необикновен и колоритен живот е пребивавал дълго сред индианците от горна Амазония и от тях се е научил на удивителни методи на лечение. Той познава всички тайни на амазонската медицина на индианците. Благодарение на това знание в продължение на няколко десетилетия, той успява да излекува повече от тридесет хиляди души от различни заболявания. Искате ли да Ви свържа с него?

  6. Непременно!

  7. Това би било възможно при условие, че отец Шелига не се е отправил някъде навътре в джунглата, защото точно сега, през август, е най-подходящото време за това...

Ето по този начин разбрах за съществуването на отец Едмунд Шелига.

Няколко седмици по-късно, вече след завръщането ни в Лима от платото Маркауаси, се срещнах за пръв път с отеца.

Ден преди това, информирайки ме за уговорената среща, посланик Томашевски добави:



  1. Господине, ще имате сензационен материал за своите читатели. Шелига е човек – легенда. Той е наистина невероятен. Истински християнски мъдрец...

НАЙ-ДОБРИЯТ ЛЕКАР Е ОРГАНИЗМЪТ”





  1. Отче, как стоят нещата с рака? – попитах нетърпеливо, почти от прага.

Кабинетът беше неголям, аскетичен. Бюро, рафт с книги, две кресла, малка лекарска кушетка и.... нищо повече. Може би само това, че навсякъде имаше много зеленина.



  1. Добре дошли! - отецът енергично стана от стола. – Каква изненада! Колко ми е приятно! В Лима не всеки ден се случва да говоря на полски!

Беше слаб. Но това не бе старческа слабост. На око би могло да му се даде около шейсет, не повече. Острите черти на лицето му, увенчани с гъсти вежди, образуваха хармонична цялост. Но, без съмнение, в това лице най-важни бяха очите. Светли, топли и бързи, с постоянно жарещи, проницателни пламъчета. “Това са очи на мъдрец” – мина ми през ума. Ако не беше бялата якичка, никога не бих отгатнал, че пред мен стои монах.
Честно казано, малко се страхувах от тази среща. Страхувах се, че ще ме вземат за натрапник, че ще наруша програмата за деня или че просто ще преча. След всичко, което вече бях чул за отеца, не крия, че се опасявах да не се разочаровам от проповеднически тон... В един момент дори ми мина през ума, че вероятно би било по-добре да не конфронтирам тази легенда с действителността, че би било по-добре да напусна Перу, без да се срещнем, оставайки с надеждата, че някой като него съществува, работи и дарява с помощ болните...
Сега изведнъж разбрах, че не легендата надвишава действителността, а точно обратното. Добре стана, че съм тук.

  1. Как стоят нещата с рака? – върна се към моя въпрос. – Хм, смятам, че все по-добре. Знаем за него все повече, познаваме все повече растения, които побеждават тази болест. Ракът е необикновено сложен проблем. Известно е, че за него няма едно единствено ефикасно лекарство. Така ще бъде дотогава, докато науката не даде отговор защо се образува. Все пак няма съмнение, че резултатите от нашето билколечение са все по-добри.


Скъпи преподобни отче!
Благодаря Ви много за оказаната ми помощ и за надеждата, която ми дадохте. Благодаря Ви също за смесите, които са много горчиви и не много вкусни, но които, въпреки това пия, както ми препоръчахте – по три пъти на ден. Изпълнявам всичко, защото се чувствам все по-добре. Подобрение почувствах още след първия месец. След две седмици ще си правя контролни изследвания и много ми е интересно какво ще покажат. Оптимистка съм, защото забелязвам, че подутината на черния дроб намалява, което със сигурност означава, че туморът изчезва. Дано да е така! Преподобни отче, много се надявам да е така! Още веднъж много благодаря! Сърдечно Ви поздравявам и Ви желая всички Божии благоволения...

Спомних си такъв случай.

Веднъж, преди да започне дъждовният период, прекарах няколко дни в амазонската джунгла в близост до Икитос. За един ден трябваше да премина брода на малката рекичка Рио Негро, а след това, мокър до кости, да се провирам през гъсталаците. Вечерта ме застигна обилен, много студен порой. Нощта прекарах на хамак, под открито небе, покрит само с мрежа против москити. До сутринта започнаха да ме побиват все по-често силни тръпки. “Простудих се” – помислих си на разсъмване и по време на закуската, приготвена на огнището, реших непременно да взема и някакъв антибиотик от подръчната ми аптечка.


  1. Не прави това – каза моят индиански водач Фернандо. – Боли те гърло ли? – безпогрешно отгатна той. – Почакай, сега ще ти донеса нещо!

Изчезна за няколко минути в гъсталаците. Чу се чупене на клони, а след това, като че ли енергично стъргане на кора с острие на мачете. След малко Фернандо беше вече при мен. Носеше в дланта си стрит ръждив прах, който след това размеси в преварената вода. Каза ми веднага да изпия това “нещо”.
Микстурата беше горчива и намирисваше на чесън.

  1. Какво беше това? – попитах, като продължавах да се мръщя.

  2. Това е прах от кората на дървото анури – чух. – Горски антибиотик. Болката в гърлото трябва да мине до вечерта. Ако ли не – утре ще ти приготвя отново отвара. Но със сигурност няма да се разболееш. За това мога да си заложа главата...




  1. Именно – подхвана отец Шелига, когато свърших разказа си. – анури всъщност не е антибиотик. Но това е добър пример. Вашият водач е използвал удачно сравнение. Познавам това растение. Индианците от района, по който обикалям, го наричат анакира. Има противовъзпалителни и антибактериални свойства и наистина действа като антибиотик. Но, най-важното е, че не изтощава организма...

  2. В действителност най-добрият лекар е самият организъм – продължаваше отец Шелига – Нашата задача е единствено да му помогнем да се самоизлекува. Организмът трябва оптимално да се активизира, да се подготви за самоотбрана. Ако успеем да задвижим вътрешните си отбранителни механизми, много бързо те ще се окажат по-ефикасни от усилията на съвременната медицина.


СВЯТ, ВЪЗВЪРНАТ ЗА СВЕТА

Когато чул, че трябва да замине за Перу, за Южна Америка, се хванал за главата. “Чак толкова далече?”. Отворил веднага атласа на Тшаски, Еверт, Михалски, година на издаване 1924.


Всъщност, винаги си е мислил за Африка, защото е по-близо до дома, по-близо до Европа. А сега изведнъж – Южна Америка. Макар че, от друга страна, за него не би трябвало да бъде такава изненада. Полските салезиани вече традиционно служели в Латинска Америка, а тяхното мисионерство в Африка едва прохождало.
След десетина секунди намерил политическата карта на Южна Америка. Перу се отличавало на нея като голямо лазурно петно, пресечено от няколко големи реки. Прочел имената “Укаяли, Урубамба, Мараном, Амазонка” и веднага във въображението му се появила кълбяща се, дива тропическа джунгла, позната му до този момент само от илюстрациите. “Значи скоро ще стигна чак до там и ще видя със собствените си очи джунглата” – мислел. “Как ли ще ме приеме тя? Как ли ще ме приемат индианците? Какво ли ще трябва да направя, за да спечеля доверието им?”
Тези последни размишления той запомнил много ясно. Оттогава те непрекъснато го придружавали. Станали му като девиз, който осветявал неговото пребиваване в Южна Америка. Като за мисионер този подход не бил много ортодоксален. Защото за него проповядването на вярата никога не представлявало цел сама по себе си. От самото начало приемал своята мисия като посланичество на цивилизацията. Тя трябвало да доближи индианците от девствените джунгли към света, към съвремието. Доближаване, което да не наранява.


  1. Перу не е само джунгла. Перу е преди всичко планини. То е всъщност Южна Америка в миниатюра – ще каже 69 години по-късно мисионерът, седейки на окичената с цветя тераса във вилата в представителния лимски квартал Мирафлорес. – Тази миниатюра е огромна – наброява милион и половина квадратни километра и е пет пъти по-голяма от Полша! Тук има всичко: пустини, заснежени върхове, покрити със селва долини, до които още не е достигал бял човек. “Ако искаш да опознаеш този континент, ела в Перу” – така би трябвало да звучи логото на туристическите фирми.

  2. Сега вече знам със сигурност – пристигайки в тази страна имах голям късмет...

Но в самото начало, когато се сбогувал с родния си град Тихи и с любимия Краков, не бил сигурен в това. Обаче се водел от мисълта, че щастието трябва да се заслужи. Не може само да чакаш какво ще ти поднесе съдбата. Затова, докато броял дните до отпътуването зад океана, започнал да учи индианското наречие кечуа, звучащо като чуруликане на птица и ромолене на планински поток – езикът на древните инки.




  1. Това е едно от решенията, което по-късно като мисионер в Южна Америка, многократно съм благославял. Защото сегашно Перу някога е било сърцето на държавата на инките и ако не разбираш този език няма как да се придвижваш по вътрешността на планините му. Тук се намира Куско – достойната столица на Таватинсуи – “Империята на четирите града” с монументални каменни палати, светилища и отбранителни укрепления, могъщи като славната крепост Саксауаман. Недалеч оттук се е намирала и известната Света Долина, а малко по на север, над средна Урубамба се извисяват руините на Мачу Пикчу – прекрасно запазени останки от тайнствен град, в който някога най-вероятно са живеели мъдреците на инките, магьосниците и така наречените “амаутакуна” – лекарите.

Амаута на кечуански език означава мъдрец или медик. Амаутакуна е множествено число на тази дума. Това е много стара дума и като че ли една от най-красивите.


Ето един пример как историята и традицията описват заедно един голям кръг. Днес думата амаута е между другото електронния пощенски адрес на нашия институт, който вече тридесет години осъществява контакт със забравената медицина на инките, а също и с парамедицинските знания на индианците, живеещи по източните покрайнини на империята на инките. По този начин вчера и днес са се събрали в една точка. Прастарото изкуство на лечение се е възродило и след векове на затишие е намерило отново своето място...
Знаел, че мисията му ще продължи дълго, но не допускал, че чак толкова.

  1. Такова нещо не би измислил дори автор като Томас Ман. Отначало ставаше въпрос да прекарам там около три години, а ако се приспособя добре и намеря общ език с местните – може би пет, със сигурност не повече. Но не съм очаквал да прекарам тук чак седем дълги декади – 69 сухи и 69 дъждовни сезона! Ако тогава знаех, май не бих се решил на одисеята до Новия Свят, бих намерил някакъв претекст да не отплавам...

  2. Отче, в такъв случай никога нямаше да узнаете какво бихте загубили. И ние също нямаше да разберем какво сме щели да загубим.

Сигурно е била нужна голяма смелост, за да се приеме такова предизвикателство. Била е нужна безпределна вяра в Провидението, за да осъществи мисията си в “тази далечна страна”. Нека припомним, че преди седемдесет години Южна Америка не е била континента, който познаваме днес от канал “Discovery” или “National Geographic Channel”. Когато отец Едмунд Шелига пристигнал в Перу, много части от границите на този континент все още не били означени на картата. Изобщо не е имало пътища, защото е нямало коли, а вътрешността на страната представлявала едно голямо бяло петно, малко по-малко от съществуващото по времето на пътешественика Александър фон Хумболт, чиито записки от Южна Америка младият монах поглъщал, докато приготвял малкия си скромен куфар преди голямото пътуване зад още по-голямата “Голяма Вода”.


Тогава Латинска Америка все още не била свързвана с Макондо, а Габриел Гарсия Маркес бил почти на десет години и с ококорени очи се вслушвал в невероятните разкази на баба си. Латинска Америка била истинска “tera incognita”, без бича на живака, тровещ притоците на Амазонка, без златотърсачите, без прословутата трансамазонска автострада, свързваща двата противоположни края на континента. Била известна единствено с безрезултатното търсене на следа, водеща до легендарния, загубен в джунглата град Ел Дорадо и с появяващите се от време на време по страниците на пресата известия за странни чудовища, обитаващи вечно зелените бездни на безкрайната селва. Латинска Америка била съвсем друг континент, за който не се знаело почти нищо.

Когато днес отец Шелига гледа претъпканите улици на Лима, по които в забрава летят табуни бесни, японски коли, понякога тъгува за отминалите пионерски времена. Вече никога няма да се върнат.


Още преди да предприеме пътуването, той сънувал многократно Южна Америка. В съня му постепенно тя придобивала все по-ясни очертания. Отначало била мъглява и нереална, малко приказна, след това ставала все по-ясна, като че ли излязла от хрониките на Америго Веспучи. Постепенно ставала все по-реална, близка, почти осезателна. В много от сънищата му се появявал беловлас монах, разхождащ се сред тропическите дървета, воден от як, набит индианец по тези райски места.


  1. Днес зная, че този монах – това бях аз – казва с усмивка отец Шелига, – а индианецът – някой от воините от племената пири или мачикенги, може Хуан Себастиян, а може Хуан Киспе. Кой точно, не бих могъл да кажа, защото не помня лицето. Насън нещата рядко се виждат ясно. Но това беше един от тях, сигурен съм.

От самото начало имал чувството, че макар и мисията му да е да проповядва, сам също ще има шанса да научи много, да преоткрие за себе си този непознат свят, ако бъде достатъчно издръжлив и има малко късмет. Свят, който непременно трябва да се възвърне за света.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница