Роман Варшевски, Гжегож Рибински Вилкакора срещу рака
Изтегляне 0.75 Mb.
|
***Когато долетяха в Перу все още бяха настроени доста скептично. Когато се връщаха оттам, нямаше нужда да бъдат убеждавани, защото не ставаше въпрос за вяра. Те просто вече ЗНАЕХА. Пристигайки в Южна Америка това, което бяха чели и знаеха от втора ръка, им се струваше невероятно или поне силно преувеличено. Но след няколкоседмично пребиваване в амазонската джунгла и сред андийските била, качвайки се отново в огромния джет, който щеше да ги пренесе на другата страна на Атлантика, можеха да добавят още открития. Вилкакора – чудодейната лиана от амазонската джунгла – лекува рака. За което нямаха вече никакви съмнения. Но не само вилкакора. Защото вилкакора е само върхът на айсберга. Освен нея съществуват много и съвсем не по-малко важни лечебни растения, ефикасно приложими при най-страшните болести, в това число СПИН и рак. Колкото се може по-бързо трябва да ги открием за света, за болните, за пациентите. За тези, които – често вече лишени от надеждата – продължават да чакат. Пет седмици вървяха през перуанските дебри, без да обръщат внимание на препятствията, разликата в температурата и умората. Не бяха туристи, нито търсачи на приключения, каквито най-често пристигат в тази страна. Бяха четирима лекари, които се отнасяха сериозно към своята професия и призвание. И именно затова предприеха пътуването до другия край на света. Начело, разбира се, беше отец Шелига и сензацията, която предизвика появяването му в Полша. Те все пак не вярваха безрезервно на думите му, макар че бяха чели поне по няколко пъти книгата “Вилкакора лекува рака”. Едновременно с това си даваха сметка за потенциалното значение на това, което произлиза от нейните редове.
Постепенно техният скептицизъм се превръщаше от учтив интерес в ентусиазъм. Посетиха лаборатории, където от кората на амазонски дървета се произвеждат екстракти, които след това се капсуловат. Слушаха лекции на най-известни авторитети в областта на андийската фитотерапия и с някои от тях се сприятелиха. Взеха участие в многобройни семинари. Убедиха се, че това, което от перспективата на Европа изглеждаше като чист фолклор, в действителност бе напълно развит клон на науката. Цяла промишленост. Бъдеще. Действителността надминаваше и най-смелите им очаквания. За всеки от тях това пътуване стана преломен момент. Всеки, по един неповторим, индивидуален начин, се промени до известна степен. Макар, че екзотиката на далечно Перу ги омагьоса, не това беше най-важното. Най-голямо значение имаше опита, с който се обогатиха по време на тези пет седмици. Чувството, че непременно трябва да го споделят с другите.
От досието на доктор Фелипе Мирез: 55 годишен. Абсолвент на Медицинския факултет на университета Каетано Ередия в Лима. Дълги години работил в Онкологичната болница, Болницата за социално осигуряване в Лима и в Института по андийска фитотерапия. Автор на голям брой научни разработки в областта на хирургията и онкологията, участник в международни конгреси и симпозиуми, пионер на южноамериканската холистична медицина и по-точно на такъв подход към пациента, при който се взема предвид човека в неговата цялост, а не само отделните му органи. Д-р Марек Прусаковски: По време на едно от нашите посещения доктор Мирез ни разказа за индианците от племето керос, които са смятани за най-близките потомци на древните инки – хора, запазили в най-чист вид старите, предколумбийски традиции. Това племе живее по високите части на планините, на изток от Куско. За да се достигне до тях трябва да се измине петдневен маршрут – отначало с автобус по околностите на Паукартанто, след това на гърба на магаре или муле, а още по-нататък – пеша. Непрекъснато нагоре по планината, без никакви пътеки, трябва да се върви поне три дни. Минава се безлюдна “пуна”, достига се до границите на вечния сняг, за да слезе след това малко по-надолу в долината. Това е труден и изнурителен поход. Но когато се постигне целта, става ясно, че си е струвало усилието. Както казва доктор Мирез: “Тогава навлизаме в съвсем друг свят, срещаме се със съвсем други хора…” Д-р Фелипе Мирез: Керос живеят в абсолютна хармония със заобикалящата ги природа. За никъде не бързат, защото няма закъде. Нищо не искат, защото всичко, което им е необходимо, го имат. Те са наистина щастливи. Благодарение на това, че живеят така далече от цивилизацията и че техните села са разположени на повече от пет хиляди метра над морското равнище – което означава, че който и външен да отиде при тях трябва веднага да тръгне обратно поради ниското количество кислород – продължават да живеят така, както преди векове. Запазват традицията на инките в най-чиста форма – сякаш в капсула от време. Винаги, когато идвам при тях, имам угризения на съвестта. Прекрасно зная, че съм натрапник в този свят отпреди векове. Зная, че колкото и да се старая, в определен смисъл нарушавам тяхната действителност, която, след моето отпътуване, трябва отново да възстановяват. Д-р Яцек Кажински: Нали точно керос са известни като най-дълголетното племе от Южна Америка? Д-р Фелипе Мирез: Наистина, това са те. Керос живеят по 120, 130 години! Това при тях е нормално! Техният свят, макар отново да прозвучи като приказка, практически не познава смъртта! През последните няколко десетки години, откогато ги посещавам, там са умрели само двама души! Умрели? Не, това не е правилната дума. Отплували, заминали… Бях свидетел на една такава смърт. Този, който се разделяше с живота, сядаше и чакаше. Напяваше тиха песен и, с нея на уста, бавно… отплуваше. Заминаваше, капка по капка изтичаше от него живота, а той продължаваше да пее, пее, пее… И заедно с последната дума от песента, отмираща заедно с него, се пренасяше на другата страна. Това беше необикновено красиво и впечатляващо. Да! Начинът по който си отиват керос е… КРАСИВ! Тяхната смърт няма нищо общо с бруталността, с която я свързваме обикновено. Благодарение на индианците керос разбрах, а преди всичко почувствах, че… СМЪРТ всъщност просто НЯМА! Д-р Алина Ревако: Какво наистина е смъртта? Какво е живота? Странно е, че трябваше да дойда чак дотук, в Перу, за да започна отново да се замислям върху това и отново да започна да си задавам тези въпроси. Д-р Фелипе Мирез: Смърт всъщност няма! Има само промяна на състоянието на енергията – на тази енергия, която е животът. Индианците знаят това, знаят го от хилядолетия. Затова не се противопоставят на смъртта, а запяват песен, за да я посрещнат. Нали не може да се противопоставим на нещо, което… в действителност не съществува! Д-р Марек Прусаковски: Щом няма смърт, трябва ли да позволяваме на пациентите си да умират? Д-р Фелипе Мирез: Не, разбира се, че не! Става въпрос за нещо съвсем различно. Плавното преминаване от живота към смъртта, което наблюдавах при индианците керос – промяната на една форма на материята в друга – показва, че във вселената всичко е свързано с безкрайно много невидими нишки, които правят космоса едно огромно цяло. От това, за нас, лекарите, могат да произлязат необикновено важни изводи… Д-р Яцек Белчевски: Какви? Д-р Фелипе Мирез: Първо, невидимите връзки не бива да бъдат разкъсвани или разтегляни. Колкото по-деликатно, колкото по-хармонично се отнасяме с тях, толкова по-устойчиви и по-трудни за разкъсване стават те. Д-р Марек Прусаковски: Толкова по-дълго една форма на енергия може да съществува непроменена. Или – толкова по-дълго може да продължи животът… Д-р Фелипе Мирез: Именно! Д-р Алина Ревако: А какво спомага за това? Д-р Фелипе Мирез: Има два необикновено важни и удивително допълващи се фактора. Първият е честото използване на такива лечебни растения, които имат определено профилактично действие /защото именно тогава не се боледува/. Вторият фактор е правилната диета… Извадки от статия за индианците керос: Индианците керос са майстори в използването на лечебни растения. От столетия отглеждат манаюпа, асмачилка и пасучака. Ежедневно използват също вилкакора, мака, кути-кути, пинко-пинко, пахарробо. Наричат ги “народът на вилкакора”, защото, също като индианците от джунглата, издигат в култ това растение. Керос по принцип не боледуват. Те не използват андийските билки с лечебна цел, а преди всичко като профилактика. Растенията, които не могат да отглеждат поради суровия климат, купуват от другите индианци. Още през седемдесетте години тяхното дълголетие събужда интереса на учените. През 1972 г. е организирана първата експедиция, чиято главна задача била изясняването на феномена на тяхното необикновено добро здраве. Водач бил перуанският антрополог Хосе Сантис. Втората експедиция при индианците керос била организирана след три години. Този път тя била концентрирана върху начина на хранене. Оказало се, че тези индианци по принцип не ядат месо, а ако го правят, то само във варен вид с добавка на много билки и зеленчуци. Изключителни предпочитания имат към картофите, които се отглеждат добре на тези височини и в камениста почва. Керос отглеждат 22 вида картофи и са много… недоволни от това. “В миналото имахме над 30 вида – казват. – Въпреки че толкова много се стараем, ние също не можем докрай да се противопоставим на хода на времето и, това, което е най-доброто загива – също и при нас”. Пътни записки: Следващата изненада беше още по-голяма. Постоянната лимска мъгла и неочакваната точност на латиносите беше нищо в сравнение с впечатлението, което ни направи първият ден на лекциите. Появата на Виктор Инкастеги – известен онколог, означаваше, че нашето пътуване ще има по-сериозен облик, отколкото предполагах. Струваше ми се, че в най-добрия случай ще посетим нещо като “подземен” медицински свят, че някой ще пробва да ни убеждава в нещо, в което вярват малко хора. В същото време д-р Инкастеги – една от най-известните фигури в перуанските медицински среди – още в първото си изречение подчерта, че от шест години лекува с вилкакора – отвара от свещената лиана на инките – и постига много добри резултати. Д-р Марек Прусаковски: За мен най-съществен беше фактът, че чух тези думи от устата не на мисионер, а на лекар, при което по никакъв начин не бих искал да омаловажа авторитета на отец Шелига, пази Боже! Но, моля да ме резберете! – като лекар държах изключително много по отношение на Вилкакора да чуя мнението на професионалист, и то най-добре на ОНКОЛОГ. Именно така и стана! От доклада на д-р Виктор Инкастеги: “Uncaria tomentosa” – вилкакора –започнах лично да прилагам клинично преди шест години. Отначало я препоръчвах във вид на отвара на онкологично болни пациенти, лекувани в болницата, които се намираха в четвърти стадий на заболяването. Според конвенционалните критерии тези пациенти можеха да преживеят седем, най-много осем седмици. За моя огромна радост, а също, без да има нужда да добавям, за радост на самите болни и техните семейства, и тримата пациенти преживяха и... до днес се чувстват добре! Моите шефове дълго разсъждаваха по какво чудо тези трима пациенти се излекуваха. Въпреки първоначалното нежелание на борда на директорите на болницата, в края на краищата официално ми позволиха да прилагам паралелно фитотерапията. С помощта на амазонските и андийските лечебни растения през последните пет години излекувах в болницата около 600 пациента; поне още толкова минаха през моята частна практика. Имам вече първите ученици – също лекари. Работят заедно с мен в онкологичното отделение. Д-р Яцек Белчевски: Какво е мястото на фитотерапията спрямо конвенционалната медицина? Дали едната изключва другата? Д-р Виктор Инкастеги: Това е много сериозен проблем, който трябва веднага да изясним. Фитотерапията в никакъв случай не е скарана с конвенционалната медицина. Това, което правя, показва много ясно, че тези два подхода могат успешно да се обединяват. След като се оперират туморите, особено когато става въпрос за първични тумори, за да се намали риска от метастази, може да се дава отвара от растения като вилкакора, тахуари или пало бланко. Фитотерапията може да се комбинира също с химиотерапия и радиотерапия, понеже, въпреки техните несъмнени лечебни ефекти, растителните препарати значително намаляват, дори елиминират, негативните странични ефекти, както на едната, така и на другата. Лечението с растения не бива да се прилага по време на радиотерапия и химиотерапия. Опитът от моята практика показва, че е по-добре да се направи тридневна пауза преди и след тези процедури. Д-р Марек Прусаковски: Това беше следващото откритие! Фактът, че няма “или – или”, че не фитотерапията или конвенционалната медицина, а че единият метод по никакъв начин не изключва другия, че двата могат взаимно да се допълват. Д-р Яцек Балчевски: Най-голямо впечатление ми направи срещата с офицера от перуанската армия Алберто Белмонто. Строен, елегантен мъж, делово и точно говореше за своята болест, а това, че дълги години е носил мундир и е бил допускан до най-секретните тайни, отнасящи се до охраната на границата на Перу с Колумбия, без съмнение придаваше допълнителна достоверност на думите му. До скоро Белмонто бил пенсиониран по повод на напреднал рак на дебелото черво с метастази в черния дроб и други органи. Започнал онкологично лечение в известни клиники в САЩ, където било направено радикално отстраняване на част от червото и била включена химиотерапия. Скоро след това били открити метастази в черния дроб. Положението на новите ракови огнища позволявало резекция на част от черния дроб, след което отново последвала химиотерапия. Въпреки старанията на лекарите състоянието на пациента се влошавало, а химиотерапията предизвиквала силни странични ефекти. След няколко месеца организмът му започнал да губи сили и спирал да се бори с болестта. Умирал. Вече нямал шанс. Отчаян, Белмонто се върнал у дома в Икитос, където по една случайност срещнал доктор Инкастеги, който му казал, че според него, не всичко е загубено, че съществуват вилкакора, тахуари и още няколко други изпробвани препарати, че непременно трябва да опита. В сърцето на болния се появила искрица надежда, която се разраствала с течение на времето, което отминавало, а въпреки прогнозите краят не настъпвал. След половин година можело вече да се каже, че лечението било успешно. Най-напред размерите на метастазите започнали да намаляват, а след това изчезнали. Алберто Белмонто бил отново здрав, след всички операции, химиотерапии и билколечение възвърнал отново силите си. Скоро след това се завърнал на служба в армията. Д-р Марек Прусаковски: Нямаше никакво съмнение, че не става въпрос за сляпо налучкване или за щастлива случайност. Защото това не беше отделен случай... Записки на репортера: Хосе Андрес Родригез Диаз, 35 г. – рак на панкреаса, трети стадий. След четиримесечна терапия с пало бланко и вилкакора бил изписан от болницата, жив е и до днес. Лекуван в болницата в Икитос от д-р Инкастеги. Алдона Алба Орейон Делгадо, 50 г. – рак на гърдата, трети стадий. След шестмесечна терапия метастазите започнали да регресират, след една година изчезнали напълно. Помогнала вилкакора, прилагана едновременно с други билки. Живее и до днес в Летиция, на границата на Перу с Бразилия. Лекувана в Икитос от д-р Едвин Лопез. Хулия Морон Ечанове, 46 г. – левкемия на костния мозък. След като започнала да приема вилкакора със сангре де драго, болестта започнала бързо да отстъпва. Въпреки, че първоначално лекарите й давали около четири-пет месеца живот, тя е жива и до днес, дори скоро е родила дете. Също е пациентка на д-р Едвин Лопез от Икитос. Арналдо де ла Круз Гонзалез, 62 г. – рак на простата. След хирургично отстраняване на тумора и четиримесечно приемане на вилкакора, сангре де драго и ачиоте, възстановил здравето си. Това било преди шест години. Днес, без риск от грешка, може да се каже, че пациентът е излекуван. Алберто Мараньон де Карабайа, 70 г. – рак на белите дробове и рак на гръкляна. Състоянието на пациента било вече такова, че се налагало включване на кислород. В продължение на четири месеца приемал вилкакора и сангре де драго. За прочистване – канчалагуа и флор де арена, които в джгунглата заместват манаюпата. Сега, след четири години, пациентът се чувства добре. Това са само някои от пациентите на д-р Инкастеги и неговите сътрудници, които изразиха съгласие да бъдат публикувани имената им. От дискусията след лекцията на д-р Виктор Инкастеги: Д-р Алина Ревако: Изключение ли е болницата в Икитос? Прилага ли се фитотерапията и в други перуански болници? Д-р Виктор Инкастеги: В определен смисъл на думата Икитос е изключение, защото градът е обграден от селвата и тясната му връзка с джунглата го прави изключително чувсвителен към всичко, което става в нея. В джунглата няма лекар, няма аптека. Тук гората е аптеката. Д-р Яцек Кажински: Това все пак не е достатъчно, за да бъде въведена фитотерапията в държавните болници и да се пречупи нежеланието на част от лекарите да се обърнат към природните източници на здраве. Д-р Виктор Инкастеги: На друго място, може би, това не би стигнало, но тук в Икитос ситуацията е различна. Тук, поради причините, които вече изброих, народната медицина има много силни позиции. Затова, днес в моята болница на пълен работен ден работят няколко курандерос. Най-общо казано това са фитотерапевти, недипломирани, но затова пък с огромни познания и лечебна практика в областта на фитотерапията. ПЕРУАНСКАТА ВИАГРА От бележника на репортера: Все пак повод за нашето посещение в планините не бяха природните красоти, а чудодейната перуанска мака. Мака е грудка, която по външен вид наподобява ряпа, но е по-малка. Наричана е перуанския жен-шен, а напоследък – перуанската виагра. Някога мака била разпространена в Андите повече от картофите. Сега, благодарение на необикновени си хранителни и ревитализиращи качества, започва своя ренесанс. Както твърдят индианците, когато конквистадорите стигнали до Андите, забелязали, че конете им заслабват и нямат желание за размножаване. Положително настроените все още индианци препоръчали на конквистадорите да прибавят към пашата мака. Препоръката се оказала ефикасна. Скоро конете не само започнали да наддават на тегло, но и да се чифтосват. Днес лабораторните изследвания потвърждават откритите преди векове свойства на мака. Освен подчертаното действие на увеличаване на мускулната маса, мака повишава физическата издръжливост, защитните сили, половата потентност и плодовитостта. От разговора с д-р Лида Обрегон – автор на обширна монография на тема “Мака”: Д-р Лида Обрегон: Според мен, мака ще направи в света не по-малка кариера от вилкакора, чучуаси и пасучака. Мака просто е трудно да се определи еднозначно. Прилага се успешно при лечение на анемии, безплодие, импотентност, намалено либидо, остеомалация, ревматизъм, артрит, нарушения в растежа, туберкулоза, СПИН и остеопороза. Д-р Яцек Белчевски: Кое е главното, което определя спецификата на мака? Д-р Лида Обрегон: Това, че някои съединения, влизащи в състава й, се превръщат в черния дроб в хормони. Д-р Яцек Кажински: Това ли е причината за всестранното й действие? Д-р Лида Обрегон: Не само. Определящ е забележителния състав на мака – белтъчини, въглехидрати, витамин А, В1, В6, С и Е, натрий, калий, магнезий, калций, фосфор, желязо, хром, цинк, бор, йод, алуминий, силиций, бисмут, а също и алкалоиди, гликозиди, стероиди, сапонини, танини, простагландини, натурални естрогени, тритерпени. Д-р Марек Прусаковски: Мака е завоювала вече цял свят, стигнала е от САЩ до Германия, Италия, Швеция, а напоследък, благодарение на Andean Medicine Centre Ltd., също и до Великобритания, Полша, Чехия, България, Литва, Русия, Португалия, Австралия и др. Д-р Яцек Кажински: Д-р Марта Вилар от МЗ в Лима ни разказа за случаи на “излекувани като по чудо хора” благодарение на мака, описани в рапортите на медицинските институции. В Перу мака се препоръчва на младежите за развиване на мускулатурата, а на възрастните – за възстановяване на виталните сили. Мака е основно помощно средство в програмата за борба с остеопорозата. Наличието на прекурсори на полови хормони не само възпира развитието на тази болест, но и спомага за възстановяването на костната тъкан. Д-р Яцек Белчевски: Мака дава добър ефект при възстановяване на изтощените от СПИН болни. Това става все по-разпространена практика в американските клиники. Мака предпазва болните от бързо отслабване и загуба на мускулна маса. Спомага за възстановяване на здравето. Д-р Марек Прусаковски: В държавите, в които не съществува проблема с пренаселеността мака прави все по-голяма кариера като средство за борба с безплодието. На жените, които са загубили всякаква надежда за потомство, мака е помогнала да забременеят и да родят здрави деца, понякога само след няколкоседмична терапия. ДА ЖИВЕЕШ ИЛИ ДА УМРЕШ От лекцията на д-р Фелипе Мирез: Вилкакора въздейства върху новообразуванията, за което няма съмнение. Съществуват все пак растения, които от тази гледна точка не й отстъпват. Сангре де драго или драконова кръв е също ефикасно, и то често в такива случаи, при които вилкакора не е достатъчна. Препаратът “Сангре де драго” е най-ефикасен при лечението на ниско диференцирани злокачествени тумори. Благодарение на драконовата кръв успях да помогна на много пациенти, чието състояние не даваше големи надежди. Д-р Яцек Кажински: От съществено значение е както правилната диета, така и прочистването на организма... Д-р Фелипе Мирез: Встъпителната прочистваща терапия увеличава шанса за успех на противотуморната. Много резултатно прочистват организма: манаюпа, херкампури, флор де арена. Лично аз препоръчвам на някои пациенти вместо херкампури – канчалагуа, която е със сходно действие. Прочистващата терапия трябва да се прилага преди всичко с профилактична цел. Този, който я повтаря два пъти в годината, намалява възможността от развитие на новообразувания с 80% ! Именно в това е най-големият шанс на онкологията – в профилактиката. Тя обаче изисква голямо усърдие и търпение и не е много привлекателна. Съвременният човек не обича да взема предварително мерки. Той предпочита да се разболее и едва тогава да се лекува... Д-р Алина Ревако: Може ли едновремено с растителните противотуморни препарати да се използват и прочистващи организма растения? Д-р Фелипе Мирез: Когато пациентът е в тежко състояние и времето ни притиска – това е възможно. В този случай през първата половина на деня се дават прочистващи растения, а през втората – противотуморни. По този повод бих искал да изясня още един необикновено важен въпрос. От моята клинична практика съм стигнал до убеждението, че едновременното прилагане на вилкакора със сангре де драго увеличава общия терапевтичен ефект. Това явление се нарича адитивен синергизъм, което, казано накратко означава, че едновременното действие на всички препарати заедно усилва действието на всеки препарат поотделно. От лекцията на доктор Фелипе Мирез: Не бива да се подценява нито един елемент от противотуморната терапия. Болният трябва да я прилага стриктно, без прекъсвания. При възможност трябва да се проведе и прочистващата, и същинската противотуморна терапия. В рамките на втората трябва да се приемат едновременно двете растения – вилкакора и сангре де драго, а не само едното от тях. През цялото време трябва да се спазва диета, богата на плодове и зеленчуци и с ограничена консумация на тлъсти меса. Още веднъж подчертавам, че стриктното спазване на диетата, без преувеличение, е половин успех! Много съществена е също профилактиката, в рамките на която могат да се приемат до една трета по-ниски дозировки вилкакора. Ако постъпваме така за кратко време ще подобрим общото си здравословно състояние. Защото действието на вилкакора не е само противотуморно, то е всестранно – вилкакора въздейства много добре върху кожата, костната система, храносмилателния тракт и отделителната система. Освен това намалява страничните ефекти от химио- и радиотерапията. Прилагането й преди и след онкологичното лечение води до цялостно елиминиране или значително намаляване на такива нежелани симптоми като повръщане, левкопения, еритропения, опадане на косата и дразнене на лигавиците. Д-р Марек Прусаковски: Според доктор Мирез фитотерапията не бива да изключва прилагането на конвенционалната медицина, първичните тумори винаги трябва да се отстраняват оперативно, а след това, с цел избягване на рецидив на болестта, може да се прилагат растителни препарати като вилкакора и сангре де драго. Според него съчетаването на фитотерапията и конвенционалната медицина дава най-добри резултати. Никога не бихме постигнали такива, ако си служим само с методите на конвенционалната медицина или само с фитотерапията. Д-р Алина Ревако: Доктор Мирез счита, че когато лекарят препоръча химио- или радиотерапия, пациентът не бива да ги отказва, а като приема андийските и амазонските лечебни билки, главно вилкакора, може да очаква намаляване на страничните ефекти от тях. Д-р Яцек Белчевски: По поръчка на чуждестранни фирми, д-р Мирез е вземал участие в най-сериозните клинични изследвания на действието на вилкакора при пациенти. Резултатите са направо шокиращи. Първо – защото клиничните изследвания са обхващали 1300 пациента, за разлика от други изследвания, при които групите са наброявали максимум няколко десетки пациента. Второ – защото са били наблюдавани само болни в четвърти стадий на заболяването, т.е. в най-напреднал стадий на новообразуванията. Трето - защото заключенията били повече от интригуващи. Петгодишна преживяемост, което в онкологията се смята за показател за цялостно излекуване, е документирана при около 40% от случаите на болни от рак на шийката на матката, рак на стомаха, рак на гърдата, рак на простатата, рак на яйчниците и левкемия. В Полша преживяемостта на пациенти в четвърти стадий на заболяването е едва част от процента. Д-р Теодоро Керути: Парадоксалното е, че най-много знаем за лечението на туморите, а по-малко можем да кажем за язвената болест и ревматичните промени. Доста опит натрупахме в областта на лечението на захарен диабет. Д-р Марек Прусаковски: Диабетът се смята за нелечимо заболяване... Д-р Теодоро Керути: Благодарение на изследванията, проведени в IMET, а също и на повсеместните клинични експерименти, захарна болест вече можем да лекуваме много ефикасно. Започнахме от това, че при зайците, при които изкуствено предизвиквахме това заболяване, с помощта на пасучака и кути-кути контролирахме нивото на кръвната захар. С течение на времето, прилагайки тези две растения, се научихме да довеждаме дневната крива на захарта при плъхове до почти идеални стойности. Днес лекарите могат да правят същото и при хората. Благодарение на кути-кути и пасучака много пациенти забравиха какво е инсулин. Бележки от статия: Пасучака не само понижава нивото на кръвната захар, но води и до регенерация на увредения панкреас. От начало трябва да се използва едновременно с инсулина, но, контролирайки нивото на захарта в кръвта – след два-три месеца – доста прецизно може да се определи момента, когато панкреаса ще поеме дейността. Пасучака може да се използва в широк аспект – от леки и начални форми на диабет до тежки състояния. Дори и в началните стадии под нейно въздействие могат да се възвърнат към живот Лангерхансовите острови на панкреаса. За хипогликемичното действие отговарят съдържащите се в нея флавоноиди, сапонини, танини, гликозиди, етерични масла и каротеноиди. Растението, което подобрява настроението Записки на репортера: Манаюпа на езика кечуа е наименованието на растението “Desmodium ascendens” от семейство “Fabaceae”. Манаюпа е малко, около петдесетсантиметрово растение с кръгли листа. Лечебно се използват преди всичко изсушените листа, но във вид на запарка може да се използват и стъблото, и клончетата. Благодарение на съдържащите се в нея сапонини, терпени и хинолон показва също и антихистаминно, противовъзпалително, разхлабващо, диуретично, прочистващо и разширяващо бронхите действие. Инките са смятали, че освен това манаюпа отлично подобрява настроението. Индианците от Монтания и до днес препоръчват това растение при труднозарастващи рани и венерически заболявания. Тя се препоръчва и като встъпителна прочистваща антитуморна терапия. Това са потвърдили изследвания, проведени в Лабораториите Merck в Ню Джърси, в Лабораторията по експериментална медицина в Монпелие и в университета Шарлъттаун в Канада. Въпроси от анкетата с лекарите, специализирали андийска и амазонска фитотерапия: Въпрос: Какви медицински изводи може да направите от това посещение? Д-р Яцек Белчевски: Те са много. Първо – убедихме се със собствените си очи, че вилкакора и много други необикновено ценни растения, действат много ефикасно. Важно е, че това са натурални средства, които лекувайки, не увреждат организма и не предизвикват никакви странични ефекти! Второ – запознахме се със световни разработки, доказващи, че загадките на андийските и амазонските препарати са предмет на интерес от страна на сериозни институции, дори държави. Начело тук са САЩ, Германия, Италия, Швейцария, Австрия и Русия. Трето – убедихме се, че знанието за лечебните растения е раздел, който понастоящем се развива необикновено динамично. Не си струва загубата на енергия, за да се противопоставяме на това. По-добре парите и времето да се посветят за догонване на това развитие. В същото време полза имат всички – главно пациентите. Д-р Яцек Кажински: Открихме цял нов свят, започвайки от порязването на дървото сангре де драго с мачете в околностите на Икитос и завършвайки в стерилните, високо компютризирани суперсъвременни Лаборатории Индукимика в Лима, където се произвеждат стандартизираните капсули и екстракти, предназначени между другото и за Андийски Медицински Център – Лондон. Въпрос: Кое беше най-голяма изненада за Вас през тези пет седмици? Д-р Марек Прусаковски: Това, че макар да заминах за Перу като скептик, се върнах оттам напълно убеден, че лечебните растения от Андите и Амазонка не са чудо. Те наистина съществуват! Техните терапевтични свойства са несъмнен научен факт. Все по-големи групи лекари от цял свят забелязват ползата от прилагането им и ги въвеждат в своята ежедневна практика. Това е много обнадеждаващо, защото прилагането на лечебните растения не изключва едновременното използване и на конвенционалните методи на лечение, дори напротив. Растителните препарати могат да се използват като ценно допълнение, обогатяващо другите типове терапии, като по този начин ефектът от тях се увеличава многократно. Д-р Яцек Кажински: Оказва се, че във все по-малка степен фитотерапията остава област на аматьори и дилетанти, а във все по-голяма - на учени, мениджъри и лекари. Д-р Яцек Белчевски: За мен най-голямата изненада беше, че вилкакора не представлява някакво изключение, а част от една по-голяма, огромна цялост. Защото освен нея, съществува цяла армия от растителни помощници. От Южна Америка се върнахме с чувство на наистина добре изпълнен дълг. Анкетните формуляри, които получихме от Лондон, неочаквано се оказаха доста тънки. Д-р Марек Прусаковски: Затова е и този разказ. Все пак, важни са не описанията, а фактите. Това, което не подлежи на съмнение, което не може да се оспори. Д-р Яцек Кажински: Рискувахме здравето и репутацията си. Аз съм повече от сигурен, че си струваше. Който не вярва – ще се убеди скоро. Д-р Алина Ревако: Следващата книга ще напишат нашите пациенти. ПРИЛОЖЕНИЕДоктор Мануел Фернандез Ибарген, професор от Университета Сан Маркос в Лима, Перу и привърженик на фитотерапията е един от първите, които пледират за приобщаването и към съвременната система на здравеопазване. Той изпълнява ръководни функции в много перуански клиники и активно съдейства за конструктивния диалог между медиците и “курандерос” - народните лечители. Доктор Фернандез представлява Перу в много международни организации, а също така участва във всички по-важни научни конференции и конгреси, посветени на фитотерапията. Дълги години е изпълнявал функциите на зам.директор в Народния Институт по Природна Медицина в Лима. Той е президент и един от основателите на Центъра за Изследвания на Традиционната Медицина. Освен многото си обществени ангажименти той има и частна лекарска практика, в която особено място заемат лечебните растения от Андите и Амазония. Професор Мануел Фернандес Ибарген е консултант на Андийски Медицински Център - Лондон, който е генерален дистрибутор за Европа на прословутата Вилкакора и широка гама от андийски и амазонски растителни препарати. Лекциите на професор Фернандес, изнасяни на семинари и конференции на тема андийска фитотерапия - и в частност Вилкакора - предизвикват огромен интерес в научните и обществените среди. Каталог: image image -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло image -> 1 среща: 2 среща: 3 image -> Дата Място Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|