Роман Варшевски, Гжегож Рибински Вилкакора срещу рака



страница2/10
Дата06.05.2017
Размер0.75 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10








В ЦАРСТВОТО НА РАСТЕНИЯТА




  1. Стараех се да науча моите индианци да изграждат своята биография разумно и съзнателно. Учех ги какво трябва да правят, за да не се разваля бързо храната им, разказвах им за света на белите хора, убеждавах ги в необходимостта от планиране на обмислена и пестелива икономика, в необходимостта от обучаване, например как да строят къщите си и т.н. И действително, с течение на времето те преставаха да изглеждат като ходещи стомаси, прахосващи храната. Преставаха да живеят за момента, ден за ден.

Аз също научих немалко от тях. Преди всичко опознавах природата.



Кой не знае, че именно перуанските индианци са намерили лек за маларията. Това беше една от моите първи молби: моля ви, покажете ми как изглежда хининовото дърво! Как приготвяте лекарство от кората?
Тук е мястото да отбележа, че досега индианците само веднъж са разкрили най-строго пазените си тайни, каквито са техните методи на лечение. Една от тези тайни те издали на покосените от малария конквистадори в Амазония. Антидот на тази неизлечима болест се оказала кората от неизвестно до тогава за испанците дърво, посочено от инките. Сто години по-късно Линей нарекъл спасителното дърво хининово в чест на жената на вицекраля на Перу - графиня Хинхон, която била първата европейка, излекувана от малария. Скоро йезуитите започнали да експлоатират в Амазония чудотворната кора, а в прахообразен вид, наречен хинин, я изпращали по света. Правителството на Перу забранило под заплаха от смъртно наказание изнасянето на семена и разсад от хининовото дърво. Едва след почти два века немският ботаник Хаскарл, по поръчка на холандците, изнесъл нелегално разсад от хинин от Перу в Ява. Затова главният производител на хининова кора понастоящем е Ява, а хининът и до днес успешно конкурира произвежданите синтетични лекарства против малария. Това между другото.
Каталогизирал съм всички сведения, получени от индианците. Включително и записките за приготвяне на лечебни препарати и тяхното приложение. Разбира се, можех да идентифицирам дърветата и растенията, само ако вече бяха известни на науката. Villca, например, е дърво, от което се получават приспивателни и прочистващи средства – Piptadenia macrocarpa; kuka или coca – това е храста Erythroxylon – неговите листа съдържат много витамини и микроелементи, а дъвкани едновременно с калциеви съединения имат успокояващо действие, потискащо чувството на глад и болка.
И така, постепенно се научих да различавам стотиците дървета, храсти и растения. След няколко години можех безпогрешно да реша, че това е canagua или Chenopodium pillidicaula, онова – ayary или Chenopodiaceae, а и двете са диворастящи растителни видове от семейството на сладките треви.
От записките на отец Шелига:

Най-много обичам моментите, когато вечер, след дългия ден прекаран в джунглата, чувствайки пулсиращата умора по цялото си тяло, мога да разпъна хамака и да се потопя в сладкото благосъстояние на медитацията.

Тишината на джунглата е различна от тишината на сиерата. В планините след залез слънце просто нищо не се чува – толкова е тихо, че ако човек се постарае и съсредоточи, може да чуе шума на кръвта, течаща във вените му и шумоленето на собствените му мисли. Глухо е. Затова пък тук, сред непрекъснато пулсиращия живот, който дори за момент не престава да кипи, се чувстваме като погълнати във вътрешността на огромно създание, в което непрекъснато нещо се променя, преобразува, пресипва и прелива. Не, тук всъщност тишина никога няма. Чува се музиката на цикадите, съскането на санкудос, шумоленето на пълзящите гадинки, вибрациите на безброй мухи, воя на тапирите, лая на капибарите... най-прекрасните звуци на света, най-красивата партитура. А аз съм Йона в пастта на кита.


  1. Моят интерес към получаването на лечебни препарати от природата бе провокиран от следната случка:

Един ден, а това беше през първата година на моята мисия, чухме по обяд зов откъм планините. От върха на невисока скала, ей там, в далечината, на една седловина видяхме група хора. Слизаха бавно по стръмна пътечка, водеща към нашето селище. Излязохме насреща. Бяха пастири. Носеха на хамак едно момче, изпаднало в безсъзнание, беше на около 15-16 години. Посиняло лице, пяна по стиснатите устни. И стана нещо неочаквано. Без да кажат нито дума индианците тръгнаха към гората. Останах сам с пастирите. Разбрах, че сутринта една змия ухапала момчето и затова сега е парализирано. След няколко минути индианците се върнаха. Всеки носеше едно и също растение. Първата доза от отварата вляха в устата му още на пътечката. Следващата порция му дадоха в селището. Вечерта младежът отвори очи. “Ще живееш” – казаха му. Поиха го с тази отвара цяла нощ. На сутринта той успя да раздвижи ръцете и краката си. На обяд, след като всички се нахранихме, той стана и сам със собтвени сили тръгна с пастирите по обратния път.

Тогава поръчах да ми изпратят от Лима Corpus hipocraticum – забележителната творба на бащата на медицината, Хипократ, описваща около триста лека, в това число над двеста растителни. Исках да разбера как преди 14 века са лекували с растителни отвари, запарки, разтвори, мазила и други смеси. Защото фитотерапията е стара като света.


От бележника на репортера:

Люлка на фитотерапията, единствена и дълги векове незаменима медицинска практика, е бил Египет. Откритият през 19-ти век Папирус Еберес съдържа почти 900 рецепти, препоръчвани от египетските жреци при най-различни заболявания и страдания. Познанието за лечебните растения е било пренесено оттам във Вавилон и Асирия, както пише в документите отпреди три хиляди години, а след това – в Гърция и Рим. Едва там фитотерапията излиза извън пределите на светилищата, освобождава се от предразсъдъците и суеверните ритуали. Първите светски лекари се появяват в Атина. Те са били естественици и философи. Борбата за научния - в смисъл свободния от магия - характер на лечение е започнал известният математик Питагор. Така постепенно са отмирали митовете, магиите и заклинанията при лекуването.
Скъпи отче!

Мисля си, че наистина е благословен мигът, в който Вие сте решили да се заемете с тези растения! Щом Ви видях в института, си помислих, че те трябва да ми подействат! Днес със сигурност знам, че е така! Направо казано, с всеки изминат ден се чувствам все по-добре! Почти не усещам притискане и болка в червата. Като започнах да пия първата микстура отначало имах световъртеж и не се чувствах добре, но издържах, не се усъмних. Помнех, че ми казахте, че това може да се случи. След това, втория месец, беше значително по-добре. Спрях да отслабвам и се почувствах по-силен. Възвърна се желанието ми за живот и вярата, че болестта може да бъде победена. Ще продължа терапията до окончателното ми излекуване.

Отче, желая Ви преди всичко здраве, за да можете все така да помагате на хора като мен. Сигурен съм, че както свети Франциск, който говорел с животните, някога и Вие, отче, който така добре разбирате растенията и техните изтънчени души, също ще бъдете признат за светец, към когото вярващите ще отправят молитви за своето здраве и здравето на своите близки.
От бележника на репортера:

Крачка в посока на съвременната медицина са били изследванията на Парацелз, който в първата половина на XVI век търсел методи на извличане на такива съединения от лечебните растения, които да въздействат на човешкия организъм. Парацелз смятал, че в основата на лечението лежат средствата, получени посредством химическата преработка на изолираните по време на анализ активни субстанции, с каквито се характеризират растенията. Без съмнение, за пропагандирането на неговите открития не малко значение е имало откриването на книгопечатането. Оттогава фитотерапията започнала да остава в сянката на медицината, базираща се на синтеза на органичните вещества и препаратите, получавани в лабораторни условия.




  1. Непознатите за мен растения, кора от дървета и техните сокове, лиани, корени, цветове, листа, семена и плодове, изпращах от джунглата в Салезианския манастир в Лима, откъдето братята - монаси предаваха пробите на аналитиците в лабораториите на университета “Сан Маркос”. Така изследвахме дословно всяка тревичка. Щом откриех някакво растение, неизвестно все още на науката - например chillci веднага го изпращах в Лима. Анализът на естествените химични съставки прилагах след това към своята документация. Обогатяваха я бележки от всякакво естество, записки от наблюдения, асоциации, констатации. Едновременно с това дълги години изучавах академичните учебници от различни медицински клонове. Продължавам и до днес да задълбочавам това знание, като поръчвам в манастира актуални научни периодични издания.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница