Роман Варшевски, Гжегож Рибински Вилкакора срещу рака



страница3/10
Дата06.05.2017
Размер0.75 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10



ТАЙНИТЕ НА ПИРИТЕ И МАЧИКЕНГИТЕ





  1. На най-много неща ме научиха пирите от горна Урубамба и мачикенгите от средна Укаяла. Но преди всичко пирите, с които, без да се притеснявам да използвам това определение, ме свързва дълбоко доверие и лично приятелство. Посещавам ги толкова често, колкото мога да си позволя и доколкото позволява времето. Поне два пъти в годината. За съжаление с мачикенгите се виждам по-рядко, защото живеят по-навътре в джунглата...

  2. Да започнем, може би, от най-общите канони, които са Ви издали индианците...

  3. Първо – ако лечебното растение е дърво, то най-много лечебни субстанции се отлагат в кората. Ако растението е храст, лечебните съставки се складират преди всичко в корена. Второ – най-универсалната лечебна форма е отварата. Обикновено трябва да се пие три пъти на ден на порции от около четвърт литър... От тези два общи принципа произлиза трети – индианските лекарства представляват преди всичко отвари от кора или корен на растението. А ако не знаем кое точно растение за кое заболяване да приложим, трябва да вземем билковата противоотрова срещу ухапване от змия. Противоотровните субстанции са нещо като панацея и имат много широк спектър на действие.

  4. За кои противоракови растения са Ви разказвали местните магьосници?

  5. Преди всичко за кралицата на всички лечебни растения в Амазония – вилкакора. Нейното латинско наименование е Uncaria tomentosa. Това е свещената лиана на инките, чието използване някога е било приоритет само за хората от управляващата каста и техните роднини. По моя поръчка още през 60-те години в университета в Неапол бе направен детайлен химичен анализ, от който произлизаше, че това растение има уникален състав от алкалоиди и гликозиди, спиращи развитието на много видове ракови заболявания. Отварата от вилкакора, приемана три пъти дневно в порции по 250 мг, се оказва необичайно ефикасно средство срещу рака, дори в напреднали стадии. Това чудесно растение разкрива пред медицината съвсем нови перспективи!

Извадки от реферата на д-р Агире Чанг, директор на поликлиниката Санта Беатрис в Лима, изнесен на II международен семинар по международна традиционна и алтернативна медицина в Лима:



Химичен състав на вилкакора

Химическите анализи, потвърдени от наблюденията (…), потвърждават широкоспектърното и необикновено благотворното действие върху човешкия организъм на растението с индианско наименование вилкакора. Клиничните изследвания показват, че това растение много добре изпълнява ролята на антиоксидант, има противораково действие, а в случай на туморно образувание предпазва от метастази и предизвиква техния регрес. (…) Високата концентрация на гликозиди, характерни за растението, допринася за противовъзпалителните и антивирусните свойства, подпомага образуването на белите кръвни телца, стимулира имунната система и подсилва фагоцитозата. Това води до увеличаване на отбранителните сили на организма и до значително подобряване на общото състояние на здравето дори при най-сериозни заболявания.


  1. Отче, с кои от индианците сте се сближили най-много?

  2. С пирите. Те са много интелигентно племе. И, макар че в миналото не е било така, сега са много миролюбиво настроени. Пирите са приели някои от елементите на цивилизацията на белите и едновременно с това са запазили най-ценните си традиции. Сърдечни взаимоотношения с пирите ме свързват още отпреди войната, така че, може да се каже - от незапомнени времена. Бяхме близки – май още откогато изпълнявах функцията директор на Салезианската колегия в Куско. Оттам беше сравнително близо до тях; минавах през техните покрити с гъсти гори планини по няколко пъти в годината и прекарвах сред тях цели месеци. За да ги спечеля, дори се научих да танцувам някои от танците им. Вземах участие и в различни съревнования. Дълго се упражнявах в стрелбата с “тръба”, дори веднъж успях да спечеля състезание, в което участваха индианци от три съседни села. Туземците помнят тази случка и до днес. Всичко това много ни сближаваше.

От записките на репортера:



Понастоящем племето пири наброява около шестнадесет хиляди души. Те живеят по двата бряга на горното течение на река Урубамба и в миналото са били много преследвани от златотърсачите и каучукосъбирачите. За разлика от другите местни жители на Перуанската Монтана, тези индианци се привързват много към земята и я обработват с желание. Те са едни от малкото обитатели на джунглата по горното течение на река Амазонка, които се занимават и с грънчарство. Обичат да татуират телата си, а по време на племенни празници боядисват лицата си в червено. За тази цел те използват оцветител, получаван от растението waipiri и доскоро използван като основно средство на обменната търговия със съседните племена. Други ценни неща, представляващи за тях обменна монета, са лечебните билки и растения, в чието прилагане и разпознаване са безспорно ненадминати майстори.
От записките на отец Шелига:

Днес видях нещо необикновено. Вървях през гората. Не по пътечка, а през гъсталак, но доста лесен за преминаване. Бях сам, оглеждах се на всички страни, за да не загубя ориентация и да запомня обратния път. Въпреки това напредвах бързо. В един момент, на десетина метра пред мен видях един индианец. Той вървеше в същата посока, както и аз. Започнах да се приближавам към него. Вече исках да го поздравя, когато... онемях.

Индианецът забеляза нещо, спря се и като че ли замръзна. Въпреки разстоянието, което ни делеше, от неговата пълна с преклонение поза, разбрах, че това, което вижда, предизвиква неговото огромно възхищение и уважение. Отдръпна се и падна на колене... пред цъфтящо растение. Започна да се кланя! Това продължи няколко минути, след което се изправи и започна да изпълнява около растението въздушен, мек танц. След този акт на обожание продължи по пътя си.

Растението беше прекрасно, цветът му напомняше огромна разперена пеперуда. Виждах го за първи път. Нямах представа как се казва. Никога повече не го видях. Дори не посмях да питам за него индианците, защото си давах сметка, че по случайност бях видял нещо, което никога не би трябвало да видя...


  1. Мачикенгите по принцип не боледуваха и това ме караше да се замисля. – казва отец Шелига. – Единствено децата им страдаха от болести, предизвикани от паразити или евентуално от липса на витамини. Възрастните не се оплакваха от нищо и със сигурност от нищо сериозно.

  2. А туморите? Разпространен ли са сред индианците?

  3. Не! И това беше голяма изненада за мен. Новообразуванията по принцип бяха непознати за тях. А когато се появяваха, което ставаше изключително рядко, индианците, за мое още по-голямо учудване, успяваха да се самоизлекуват. Умееха да предизвикат регресия на болестта! Справяха се толкова ефикасно, колкото и съвременната медицина, служеща си със скалпел и химиотерапия.

  4. А по какъв начин лекуват рака?

  5. Доста просто! От мачикенгите разбрах, че против туморите помагат същите растения, които представляват ефикасно лекарство против ухапване от отровна змия... Необикновените свойства на тези растения, както вече споменах, бяха потвърдени и от химическите анализи.

От записките на репортера:



С мачикенгите се срещнах през 1988 година на средна Укаяла. Те са едно от последните племена, открити в началото на ХХ век в перуанската Монтана. Тези индианци са кръвно свързани с племето шипибо, а също така и с известните с изключителната си войнственост и жестокост кампами. Сега с около четиринадесет хиляди души и живеят в неголеми, кръвносвързани общности. Разпръснати из недостъпната джунгла, обикновено около някоя река, те се занимават с лов, риболов и много примитивно земеделие. Селата им се състоят от обикновени тръстикови колиби, с форма на кръг или правоъгълник. Мачикенгите, само допреди петдесет години обвинявани в ритуален канибализъм и мумифициране на главите на убитите по време на битки и свади врагове, днес са неуморни събирачи на горски треви и майстори в плетенето на рогозки и кошници. Силно развити са техните шамански традиции, които са им спечелили сред съседните племена славата на забележителни лечители и магьосници, умеещи да предизвикват дори дъжд.
***

От началото на 1988 година, както пише главният редактор на списание “Неизвестен свят” Марек Римушко, в горите на Северна Бразилия се развилнели огромни пожари, които никой не бил в състояние да овладее. Към края на март на границата с Венецуела огънят обхванал район, равен на територията на Белгия!

На 30 март 1988 година в резервата Яномами пристигнали вождовете на племената каяпо и ксаванте, за да извършат “дъждовен ритуал”. Индианците се пренесли в изменено състояние на съзнанието и започнали молитви, песни и танци. Най-напред извикали духа на Ксапори, за да разреди дима, от който се разболявали децата им, след това се обърнали към Барун – духа на огъня и към Фарамини – духа на дъжда.


  1. И знаете ли какво се случило? – казва Марек Римушко. – На следващия ден, преди обяд, започнал страшен порой. Дъждът валял четири часа без прекъсване. Валяло като из ведро. Такъв порой не помнели дори най-възрастните индианци. Няколкоседмичният пожар угаснал за един ден.

  2. Не е за вярване!

  3. И въпреки това! Ето какво могат индианците! Това не беше никаква случайност! Днес знаем, че по време на екстатичните танци индианците произвеждат вибрации с дължина на вълната много близка до тази на така наречените вълни на Шуман. Вълните на Шуман отговарят за образуването на атмосферните фронтове и непосредствено въздействат върху валежите...

Това стана “амазонска” сензация в областта на метеорологията. Върху тази тема след това бе изписана огромна литература. Защо сега подобна сензация да не се случи и в областта на неконвенционалната медицина – в областта на лечението на СПИН и рак?

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница