Роман Варшевски, Гжегож Рибински Вилкакора срещу рака
Изтегляне 0.75 Mb.
|
ДА УСПЕЕМ ПРЕДИ ПОТОПА
По повод съхраняването на природните богатства на Перу отец Шелига е канен многократно в парламентарната комисия, заседаваща по въпросите за опазване на растителните видове. Депутатите изслушвали с внимание предложенията на отец Шелига и впоследствие приели решение за предприемане на законодателни инициативи. Ако това действително се реализира, Перу ще стане първата държава в света, която ще се заеме със своето природно наследство, чрез законодателни решения. ДИЕТА ПРИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Една от основните форми за подпомагане предпазването на организма от размножаване на неоплазмени клетки е съответната диета. Да започнем от мазнините. Трябва да се използват преди всичко мазнини от растителен произход, например зехтин, а не от животински. Разпадът на мазнините от животински произход образува акролеинова киселина, която спомага за образуването на туморни клетки. Приеманите белтъчини, които са съставени от аминокиселини, също трябва да произхождат от растения или риби, в никакъв случай от животинско месо. Липсата на белтъчини – да запомним това – има унищожително въздействие върху имунната система. Диетата при туморни заболявания трябва да бъде богата на витамините В1, В2, В6, С. Препоръчителни са и витамините А, Е и К. Болните от рак хора се подсилват също чрез храна, богата на неорганични вещества или минерали. Към основната диета трябва да включим преди всичко стимулиращите имунната система зеленчуци от семейство кръстоцветни: карфиол, зеле, брюкселско зеле и броколи. От зеленчуците с антиоксидантно действие трябва да консумираме спанак, кълнове, домати, моркови, аспержи, пипер. Диетата трябва да бъде богата и на бобови растения - фасул, грах, а също така и на ряпа, репички, червено цвекло, алабаш. От плодовете трябва да консумираме най-много цитрусови, но също така ябълки и ягоди. От житните продукти – пълнозърнести хлебни изделия. Да не забравяме и ядките. Едно от основните ястия трябва да бъдат пшеничните и овесените каши, булгура и макароните. Консумацията на млечни и животински продукти би трябвало да се ограничи, с изключение на нискомаслените кисели млека и яйцата. От месата в неголеми количества може да се консумират птичи меса и варено, немазно телешко. В замяна на това трябва да ядем много риба, преди всичко морска. По отношение на това какво трябва да избягваме, то това са захарните изделия, кафето и продуктите с високо съдържание на натрий - чипс, попкорн и всички солени изделия. Без съмнение трябва да се откажем от алкохола и цигарите. От диетата трябва да изключим: свинско, мазно говеждо и мазно овнешко месо, дори и да са във варен вид; не може изобщо да става въпрос за хамбургери, хот-дог, бекон, шкембе-чорба и кремвирши. Забранени са също свин- ската мас и други мазнини с животински произход. Не бива да се ядат много яйца, особено твърдо сварени, не бива да се ядат също пържени храни: пържени картофи, риба, понички и всички консервирани, мариновани и пушени продукти. Може би, тук е мястото да се спомене ролята на минералите, които, независимо от това, че представляват само 4% от масата на тялото, изпълняват съществена роля в организма. Те участват в изграждането на тъканите, влизат в състава на някои ензими, като регулират процеса на обмяна на веществата, отговарят за поддържането на нормалното кръвно налягане, за алкално-киселинното равновесие, регулират водния баланс и контролират храносмилателните процеси. Нека опитаме да направим преглед на някои от основните макроелементи, незаменими за нормалното функциониране на организма: Желязо – необходимо е за изграждане на червените кръвни клетки, за синтеза на някои ензими, а също и за транспортиране на кислорода в организма. Дефицитът му води до анемия. За щастие, организмът ни натрупва запаси от желязо в черния дроб, бъбреците, далака и костния мозък. Дневната нужда от желязо е 15 милиграма. Добър източник на желязо са: жълтък от яйце, черен и бял дроб, месо, бъбреци, кървавица. Също и черен хляб, булгур, овесени ядки, фасул, грах, зеленчуци и плодове – това са ценните източници на желязото. Калий и натрий – тези елементи отговарят за водната среда на организма – натрият задържа водата, а калият стимулира нейното отделяне. Освен това те въздействат върху алкално-киселинното равновесие и поддържат нормалното осмотично налягане. Калият се съдържа повсеместно в повечето хранителни продукти, а натрият – преди всичко в местните продукти и, разбира се, в кухненската сол. Дневната нужда от натрий е около 10-15 грама, а при голямо усилие - 20 грама. Калций – отговаря за съсирването на кръвта и за нормалната дейност на нервната и мускулната система, в т.ч. и за сърдечната дейност. Недостигът на калций води до размекване на костите, кариес на зъбите и рахит. Източници на този елемент са: мляко, сирене, кашкавал, яйца, риба /най-добре е да се консумира с костите/. Дневно човешкият организъм се нуждае от около 1 грам калций, което се равнява на Ѕ литър мляко, или Ѕ яйце, или 50 грама сирене. Магнезий – влиза в състава на зъбното вещество и мускулите. Въздейства върху обмяната на въглехидратите и върху дейността на мускулната и нервната системи. Той е антагонист на калция. Главен източник на магнезий в храната са бобовите растения, грубо смлените пшенични продукти, зелените зеленчуци, дреболиите и какаото. Фосфор – намира се в костите и зъбите. В по-малки количества го има в мускулите и мозъка. Негов източник са: рибите, месото, млечните продукти, житните и бобовите растения и ядките. Недостигът на фосфор води до костни нарушения, неврологични смущения, заболявания на венците и чупливост на зъбите. Хром – съдържа се в телешкия черен дроб, растителните масла, пшеничните зародиши, пилешкото месо. Предпазва от ниско кръвно налягане. Той е фактор, противодействащ на диабета и атеросклерозата. Дефицитът му в организма нарушава процесите на метаболизма на глюкозата. От главните микроелементи ще изброим: Йод – Необходим е за правилното функциониране на щитовидната жлеза, която регулира обмяната на веществата. Въздейства също и на нервната система. Недостигът му предизвиква т.нар. гуша и понижена функция на щитовидната жлеза. Йод се съдържа във водата, въздуха, преди всичко в морските райони и в почвата, следователно също и в растенията, отглеждани в богата на йод почва. Съдържа се също в морските риби и други морски обитатели, а също и в каменната сол. Затова си струва да заместим снежнобялата сол с не толкова атрактивната сива морска сол, която за сметка на това е по-здравословна. Кобалт – той е нужен за образуването на витамин В12. Намира се навсякъде в природата, затова рядко се срещат случаи на дефицит. Най-много кобалт се съдържа в черния дроб и бъбреците. Манган – влиза в състава на едни ензими, а други активизира. Съдържа се в житните семена, ядките, листните зеленчуци и чая. Мед – тя е необходима за образуване на червените кръвни клетки. Взема участие и в образуването на костите. Съдържа се в много хранителни продукти, а преди всичко в зеленчуците и плодовете. Селен – влиза в състава на ензима, съдържащ се в еритроцитите. Предпазва от хемолиза на кръвта, заедно с витамин Е стабилизира клетъчната мембрана, а също така управлява обмяната на сярата в организма. Предпазва черния дроб от затлъстяване. Съдържа се в каменната сол, ядките, царевицата, зеления грах. Флуор – влиза в състава на костното вещество и зъбния емайл. Неговият дефицит води до кариес. Прекомерното му съдържание предизвиква оцветяване на зъбите и увреждане на емайла. Източници на флуор са чаят, морските риби и зелето. Той се съдържа също в повечето пасти за зъби. В районите, в които питейната вода се флуоризира, пастите за зъби със съдържание на флуор трябва да се използват внимателно. Цинк – влиза в състава на 59 ензима. Незаменим при синтеза на белтъка и нуклеиновите киселини. Негов източник са месата, рибите, а също така зеленчуците и житните зърна. Това са най-важните елементи. Те се усвояват по време на храносмилането, като се пренасят от храносмилателния тракт в кръвта и чрез нея се разнасят до всички тъкани и органи. Известно е, че минералното равновесие е решаващо за функционирането на организма, следователно и за нашето здраве. Все пак самото набавяне на минерали е трудно за едностранно формулиране, защото не зависи само от храненето. Едва всестранните аналитични изследвания са в състояние да покажат какво количество от отделните елементи организмът сам е успял да складира, а оттам и какви са запасите, колко време ще стигнат и с какво темпо ще се излъчат. Така че, нека да ядем повече спанак, домати, салати, фасул, грах, мюсли, ядки и плодове, преди всичко цитрусови. Да не страним и от чесъна, лука и морковите. Да сведем до минимум подслаждането и соленето на храните. Да избягваме кафето, чая, алкохола и цигарите. Пушачите трябва да знаят, че всяка цигара унищожава от 50 до 100 мг витамин С, затова трябва да приемат витамин С сутрин и вечер. Каталог: image image -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло image -> 1 среща: 2 среща: 3 image -> Дата Място Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|