Ротари интернешънъл д-2482 –българия ротари клуб пловдив- пълдин



страница1/3
Дата27.08.2017
Размер371.81 Kb.
#28870
  1   2   3




РОТАРИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ


Д-2482 –БЪЛГАРИЯ

РОТАРИ КЛУБ

ПЛОВДИВ- ПЪЛДИН

56904



СПИСЪК НА БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ

И НАРОДНИ БУДИТЕЛИ

1. Любен Каравелов (1834-1879)

Обществено-политически и книжовен деец, създател и ръководител на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Издава свой революционен вестник („Свобода"). През есента на 1869 г. създава в Букурещ Българския революционен централен комитет (БРЦК), по-късно изготвя и първите му програмни документи, в които застъпва идеята за освобождение на България чрез революционни средства. Защитава изграждането на демократично общество. Издава в. „Независимост", сп. „Знание".Автор и преводач на десетки стихотворения, статии, фейлетони, разкази, повести (“Маминото детенце”, “Българи от старо време) Един от най-талантливите български писатели и вестникари.


2. Иван Вазов (1850-1921)

Класически български писател, поет и драматург. Патриарх на българската литература. Творчество му отразява на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Учи в родния си град Сопот, в Калофер и в Пловдив. В Браила живее за кратко време с хъшовете. Насочва се към патриотично-граждански теми. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър на просвещението. Но основното му призвание - писателството - дава облика на живота му. Създава първия български роман "Под игото" (1894), разкази, повести, комедии, пътеписи, поеми... Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца и др.



3. Захари Стоянов (1850-1889)

Български революционер, политик и писател и публицист. Участник в Старозагорското и водач през Априлското въстание. Автор на мемоарната книга “Записки по българските въстания“. Захарий Стоянов ръководи организацията на Съединението. След Освобождението е народен представител и председател на НС (1888-1889).Публицистиката на Захари Стоянов се отличава с полемична острота и борбен, настъпателен дух. Основната творческа дейност на Захари Стоянов е свързана с мемоарно-биографичните произведения. Като мемоарист, биограф и белетрист той се движи в тематичната територия на близкото революционно минало.



4. Алеко Константинов (1863-1897)

Български писател, публицист, пътеписец, общественик и основател на организираното туристическо движение в България. Завършва право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Автор е на “Бай Ганьо”, фейлетони, очерци и разкази.



5. Захарий Зограф (1810-1853)

Възрожденски художник и иконописец, представител на Самоковската школа. Учи в Самоков, а след това живее и работи в Пловдив. През 1844 г. е в Рилския манастир, а по-късно – в Троянския и Преображенския манастир (1847-1849).

Майсторството е увековечено в стенописите на църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Пловдив и в църквата „Св. Николай“ в Бачковския манастир, както и в Рилския, Троянския и Преоброженския манастири.. Автор е на портрета на Неофит Рилски (1838), както и на десет автопортрета. През 1852 г. изографисва старинен храм в Света гора. Умира през 1853 г. в Самоков.
6. Паисий Хилендарски (1722–1773)

Народен будител, един от основателите на българската национална идея. Около 1745 г. Паисий отива в Хилендарския манастир, където приема монашество. Около 1760 г. Паисий Хилендарски започва да работи върху историческото си съчинение „История славянобългарска"(1762 ) - първото произведение на новата българска литература и историография. С идеите си за просвета, духовна самостоятелност и политическо освобождение Паисий поставя основите на духовната пробуда и националната еманципация на българите. Известни са около 60 ръкописни преписа и преправки на Паисиевата история.


7. Георги Раковски (1821 - 1867)

Идеолог, стратег и организатор на българското националноосвободително движение, публицист, писател, историограф и етнограф. участва най-активно в борбите за църковна и политическа свобода на българите. Организира Първа българска легия (1862). Обосновава тактиката и идеологията на четническото движение в „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". Културно-историческите му възгледи се изявяват в неговата публицистика. Отдава целия си живот на делото: издава вестници(”Дунавски лебед”), пише поемата „Горски пътник" (1857), „Няколко речи о Асеню първому…" и др. търси съюзници сред съседите и в Европа. Наречен е " бащата на революцията ".



8. Васил Левски (1837-1873)

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война, довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта. През 1858 става монах под името Игнатий. Участва в I българска легия (1862). Учител (1864-67) във Войнягово, Карловско, и Еникьой, Добруджа; знаменосец (1867) в четата на П. Хитов. През есента на 1867 и пролетта на 1868 е в Белград във II българска легия. С помощта на "Българско общество" предприема 2 обиколки из България - 1 дек. 1868 - февр. 1869 и май-авг. 1869. Основава първите революционни комитети. През 1870-72 изгражда Вътрешната революционна организация с ръководен център Привременно правителство в Ловеч. Получава специално "упълномощие", напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност. Осъден на смърт и обесен.


9. Христо Ботев (1848-1876)

Поет революционер, деец на българското националноосвободително движение. Роден е. в семейството на учителя Б. Петков. Учи в родния си град, по-късно, с помощта на Найден Геров през 1863 г. продължава образованието си в Одеса. В Русия прави първите си поетични опити, а през 1865 г. напуска гимназията и се свързва с руските революционни среди. Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а през 1867 - в родния Калофер. Емигрант е във Влашко, където се сближава със Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Васил Левски, Стефан Стамболов, Любен Каравелов и др. Преподава последователно в българското училище в Александрия и в Измаил. След 1871 г. се отдава на журналистическата дейност. Ботев е преводач и автор на безсмъртни поетични слова. Издава в. „Дума на българските емигранти", в. „Будилник", в. „Знаме", в. „Нова България"; сътрудничи в „Свобода", „Независимост", „Тъпан" и др. Участва в дейността на Българския революционен централен комитет (БРЦК), в т. ч. и като негов ръководител. Водач на чета от 200 души, с която на 17 май 1876 г. слиза от кораба „Радецки" близо до с. Козлодуй. След тежки боеве загива в подножието на вр. Камарата, Врачанско.


10. Св. Цар Борис I Михаил (852 - 2 май 907)

Хан (852-864) и княз (864-889), син на хан Пресиян. След идването си на престола Борис I водил миролюбива политика със съседните държави. През 862 влязъл в съюз с Людовик Немски, насочен против Великоморавия, и изразил желание да приеме християнството от Римокатолическата църква. Това срещнало острата реакция на Византия. Тя успяла да привлече на своя страна Великоморавия, Хърватско и Сърбия и организирала коалиция против България. В избухналата през 863 война българските войски били разгромени и Борис I бил принуден да поиска мир. Византия се съгласила, при условие че той приеме християнството от Цариград. Поставен в безизходно положение, през 864 българският владетел и неговият двор се покръстили в Плиска. Борис I приел християнското име Михаил и титлата княз. Налагането на християнството като държавна религия в България срещнало съпротивата на част от болярството, което се вдигнало на бунт. Борис I го потушил с голяма жестокост. От друга страна, през 886 Борис I приел в България учениците на братята Кирил и Методий, прогонени от немското духовенство от Великоморавия, и им създал благоприятни условия за разпространяване на славянската азбука и култура в българските земи. По този начин българският владетел не само поставил сериозна преграда пред византийското църковно (а заедно с това и политическо) влияние, но създал и благоприятни условия за утвърждаване на славянската култура в българските земи. През 889 Борис I се оттеглил от активна дейност и отишъл в манастир.


11. Цар Симеон Велики (864/865 - 927)

Симеон I Велики е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в югоизточна Европа.

По време на царуването на Цар Симеон Велики България достигнала своето най-голямо политическо, военно и културно могъщество: тя опирала на 3 морета - Черно, Бяло и Адриатическо; С. I имал титла и положение, равностойни на византийския василевс. Той бил вторият владетел след Карл Велики, който придобил титла, равнозначна на тази на византийския император; българската църква си извоювала автокефалност; България се превърнала в духовен център на славянския свят; втората българска столица - Велики Преслав, станала един от основните културни центрове на Югоизточна Европа и град, който по великолепие съперничел на Цариград. Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречено Златен век на българската култура.
12. Петко Р. Славейков (1827-1895)

Ярък и самобитен български книжовник – фолклорист и преводач, просвещенец. Работи като учител в Търново, включва се в църковната борба, заради което е изгонен от града. Учителства в Бяла и Пиперково, Русенско, в Севлиево, Ловеч, Плевен, Враца и Трявна Преподава по взаимоучителния метод. в Търново, Трявна, Ески Джумая и Варна. Славейков е журналист, книгоиздател, редактор на в. "Гайда" в. "Македония" ,сп. "Читалище","Пчелица", "Ружица", сътрудничи на всички тогавашни цариградски издания. По време на Априлското въстание е арестуван. Взема активно участие в Руско-турската война като разузнавач. Председател е на Второто ОНС и Министър на просветата, Министър на вътрешните работи (1880 г.), учителства в Пловдивската гимназия Оставя историко-патриотични поеми, статии, басни, фейлетони, епиграми, любовна лирика, спомени. Полага основите на нашата детска литература и обогатява българския фолклор и филология.


13. Д-р Петър Берон (ок. 1795-1871)

Български учен енциклопедист, просветител, реформатор на учебното дело в България. Учи в Букурещ; посещава лекции по философия в Хайделберг. Завършва медицина в Мюнхен с докторска дисертация. Владее 9 езика, пише на 6. Издава на френски, немски и английски език 24 научни съчинения, събрани в 32 тома. Създава първата натурофилософска система, изложена в седемтомното му съчинение „Панепистимия" („Всенаука") (1861-1867). Съставя първия български светски учебник - „Буквар с различни поучения"(1824), популярен под името „Рибен буквар".Застъпва се за въвеждане на взаимното обучение и на звучния метод при усвояване на четенето. Разработва въпроси от областта на метеорологията, физиката, химията, астрономията, математиката.


14. Васил Априлов (1789-1847)

Изтъкнат обществен и просветен деец. Един от инициаторите за създаването на Габровското взаимно училище - първото новобългарско светско училище (1835). Привърженик на руското културно влияние сред българите, участва в превръщането на Одеса в един от центровете за подготовка на българската интелигенция. Автор на „Българските книжици или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?" (1841), „Денница на новоболгарското образование" (1841) и „Дополнение к книге: „Денница…" (1842), „Болгарские грамоты" (1845) и „Мисли за сегашното българско учение" (1847) и др.


15. Константин Величков (1855-1907)

Книжовник, драматург, писател, поет, преводач и литературен критик. Завършва Цариградския лицей. Учител по български и френски език, история и география в Пазарджик, председател на читалище "Възраждане" в града. Участва активно в подготовката на Априлското въстание (1876). След Освобождението следва живопис във Флоренция; преподавател по френски език в българските гимназии в Солун, и Цариград. Министър на просвещението (1894-1897), Действителен чл. на БКД. В Пловдив развива усилена литературна дейност: пише драми, повести и разкази, статии, стихове и др. С Иван Вазов съставят двутомна "Българска христоматия" (1884), която за пръв път запознава читателите с редица от шедьоврите на европейските литератури; голяма част от преводите е дело на Величков. Заедно с Вазов редактира на сп. "Наука"; съосновавател на едно от първите чисто литературни издания в България - сп. "Зора" (1885). . Освен "Божествена комедия" от Данте Алигиери Величков превежда Софокъл, Теокрит, Хораций, Фр. Петрарка, Т. Тасо, У. Шекспир, Молиер, X. Хайне, А. С. Пушкин, Н. А. Некрасов и др.


16. Софроний Врачански (1739-1813)

Бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. В продължение на 30 години е духовник, учител и книжовник в гр. Котел. Негов е първият препис (1765) на Паисиевата история. Съставя два ръкописни нравоучителни сборника (наречени видински); отпечатва преводно-компилативния сборник „Кириакодромион, сиреч Неделник" (1806) - първата печатна книга на новобългарски език; създава първата светска художествена творба в нашата литература - автобиографията „Житие и страдания грешнаго Софрония", отпечатана за първи път от Георги Раковски във в. „Дунавски лебед" през 1861 г.



17. Райна Княгиня (1856-1917)

Българска националреволюционерка, учителка. Родена в Панагюрище. Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора при А. Тошева. През 1874 става учителка в Панагюрище. Една от основателките на женското дружество "Китка" в родния си град. По време на Априлското въстание 1876 носи на кон извезаното от нея и тържествено осветено от поп Груьо знаме на шествието в Панагюрище (поради което е наречена "Княгиня"). При потушаване на въстанието е арестувана и изпратена в Пловдивския затвор. Освободена след намесата на европейски консули в Пловдив. През август 1876 заминава да учи в Русия през Цариград с паспорт под чуждо име. Завръща се в България през 1879 и става директор на девическия пансион в Търново. През 1882 е назначена за акушерка в Панагюрище, а по-късно - в София. Написала книгата "Райна княгиня(Автобиография)", издадена през 1935 (посм.).



18. Георги Бенковски ( 1843-1876)

Гаврил Груев Хлътев е името на легендарния копривщенец, завоювал своето място в националната ни история като един от ръководителите на Априлското въстание. През 1866 г. е влиятелен абаджия, търгува в Мала Азия, пътува из различни райони на Османската империя. Към средата на 70-те години на ХІХ в. Се озовава в Букурещ, където се включва в дейността на революционната организация. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.) и е включен в групата на Стоян Заимов, която трябва да подпали Цариград, за да привлече вниманието на великите сили към българския въпрос. В Цариград получава паспорта на поляка Антон Бенковски и с тази фамилия остава в историята. Бенковски е участник в работата на Гюргевския комитет и е определен като един от апостолите на ІV революционен окръг. По време на подготовката на Априлското въстание показва блестящи качества на организатор – изгражда революционни комитети, тайна поща, набавя оръжие, а в дните на борбата създава хвърковатата чета, с която води сражения с редовни османски войски.


19. Св. Първоучители Кирил и Методий (ок. 827-869 / ок. 815-885)

Св. Кирил е славянски просветител, създател на славянската азбука, основоположник на славянската и българската литература. Главни източници за живота и делото му са Италианската легенда и Пространното житие на Кирил. Константин-Кирил Философ учи в Магнаурската школа в Цариград, има отлични познания по философия и граматика. През 851 пътува при сарацините в Арабия с дипломатическа и проповедническа мисия в защита на християнството. В края на 860 заедно с брат му Методий е изпратен от византийския император с църковна и дипломатическа мисия при хазарите. Константин-Кирил Философ създава глаголицата . На духовен събор във Венеция Константин-Кирил Философ защитава правото на всеки народ на писменост и богослужение на своя език. Поканени от папата, братята пристигат в Рим (края на 867), където папа Адриан II утвърждава славянските богослужебни книги и литургия и ръкополага славяни за свещеници и дякони. В началото на 869 Константин-Кирил Философ се разболява, приема монашеството и името Кирил. Константин-Кирил Философ превежда църковни книги, с което поставя началото на българската и славянската писменост. Делото на славянските първоучители достига най-голям разцвет в България, продължено е от техните ученици Климент Охридски, Наум Охридски и Ангеларий.


20. Св. Климент Охридски (840-916)

Един от най-известните и талантливи ученици на Кирил и Методий. Участва активно във Великоморавската им мисия. През 867-869 г. е заедно с тях в Рим, където е ръкоположен за свещеник. След смъртта на Методий е прогонен от Великоморавия и намира убежище в България. Съществуват известия, според които именно той създава кирилицата в България. Княз Борис І го изпраща в областта Кутмичевица (югозападна Македония) за учител. Престоява там около 30 години и подготвя хиляди ученици. Климент Охридски се проявява като писател още във Великоморавия. Смята се за автор на двете пространни жития на Кирил и Методий, написал е много похвални слова (около 75). Открити са негови стихотворни творби, написани в акростих.


21. Неофит Рилски (1793-1881)

Виден възрожденски деец, духовник, книжовник, пръв новобългарски учител. Възпитаник на Рилския манастир, а след това продължил образованието си в гръцки училища в Мелник и във Велес. След 1828 г е секретар на самоковския владика Игнатий Рилски. Учи в Казанлък, а през 1834 г. е в Букурещ, където се запознава с Бел-Ланкастерската сисема и я прилага в новото Габровско училище, открито на 2 януари 1835 г. Учителства в Копривщица, а после – в Стара Загора и на о-в Халки. От 1860 до 1864 г. е игумен на Рилския манастир. Автор е на редица педагогически съчинения: "Болгарска граматика" (1835), "Таблици взаимоучителни" (1835), "Краснописание" (1837), "Христоматия славянского язика" (1852), "Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език" (1875) и др. В историята на българското образование влиза не само с въвеждането на взаимоучителната система, но и като радетел за обучение на говорим български език.


22. Христо Г. Данов (1828-1911)

Пловдивски учител, книжовник и издател. Помощник-учител в Пловдив (1849). Основава първото неделно училище в Стрелча (1850). От 1854 г. е Учител в школото на Найден Геров (1854). Основава класно училище и читалище в родния си град Клисура. През 1857 г. с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“, прерастнала в книжарница и издателство „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие” (1862). Като съдружник се включва и Йоаким Груев. Основават се клонове в Русе, Велес, София и Лом. От 1878 г. започва да издава първия общобългарски вестник „Марица“.Приет е за дописен член на Българското книжовно дружество (1881) година. През 1882 г. става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. Кмет е на гр. Пловдив от 1 февруари 1897 до 2 юли 1899 г, като отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер.



23. Добри Чинтулов (1822-1886)

Народен учител и поет, създател на революционна и патриотична лирика. Учи в гръцкото училище, защото тогава не само в Сливен, а по-късно и в Букурещ при учителите братя Христиди, гърчеещи се българи. Завършва в Одеса като стипендиант уездното (околийското) училище, което тогава се състояло от четири класа - по две години за всеки клас. След това завършва и семинарията и през 1850 г. се връща в България. Учителствува в Сливен и в Ямбол като главен учител (1850-1861) и отново в Сливен - непрекъснато до 1871 г., когато е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. След завръщането си от Цариград Чинтулов отново учителствува, а по-късно сам напуска, поради проблеми със зрението. След Освобождението, до края на живота си получава пенсия.


24. Найден Геров (1823-1900)

Български книжовник, езиковед, учител и общественик. Автор е на „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“ (1895–1904). Учи в в гръцко училище в Пловдив и при Неофит Рилски, по чието настояване заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей (1845). Приема руско поданичество, завръща се в Копривщица, където преподава в откритото от него двукласно училище„Свети Кирил и Свети Методий“ (1846–1850). Взема активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853–1856 г. подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело. Вицеконсул на Русия в Пловдив(1857) . По време на Априлското въстание от 1876 г. развива дейност в защита на българския народ.


25. Йоаким Груев (1828-1912)

Български просветител, учител, педагог и преводач. Учи в родния си град Копривщица при Неофит Рилски. В продължение на 20 години преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище, което по негово време е най-прочутото училище в България. Негови ученици са Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН. След Съединението е помощник-комисар в Южна България. Автор на голям брой учебници по различни предмети. През 1858 г. предлага да се празнува 24 май - Кирил и Методий - като празник на българските ученици. Превежда и е отпечатва два учебника по физика - на А. Гано и на Д. Шуберт.



26. Даскал Ботьо Петков (1815-1869)

Възрожденски просветен и обществен деец, преводач, баща на Хр. Ботев. Роден в Карлово. Образованието си получил при Р. Попович, в гръцкото училище в Пловдив и в Духовната семинария в Одеса. След завръщането си в България е учител в Калофер и Карлово. Сътрудничи и на редица издания по езикови и църковни въпроси. Занимава се и с преводаческа дейност от руски и гръцки език.


27. Бачо Киро Петров (1835-1876)

Възрожденски учител, книжовник и революционер историк, чителищен деец и фолклорист. Участва в българското национално революционното движение. Председател е на революционния комитет в Горни турчета. По време на Априлското въстание Бачо Киро става един от организаторите и подвойвода на четата на Поп Харитон и Христо Караминков. Участва в сраженията при Дряновския манастир но след десетдневна обсада четата, в която участва, е разбита.Бачо Киро е изправен пред съд в Търново, където е обесен. Автор е на драмата “Сиромах Танчо”, както и на пътеписни бележки


28. Васил Друмев (1840-1901)

Разностранен деец на Българското възраждане. Писател, общественик, духовник. Председател на Българското книжовно дружество (1898). Учи във Шумен при Сава Доброплодни и Сава Филаретов, а по-късно продължава във Одеската духовна семинария. Участва в Първата българска легия, след което се връща в Украйна и продължава духовното си образование в Киев. Там е положен за йеродякон, последователно заема висши духовни длъжности. През 1884 г. е ръкоположен за търновски митрополит под името Климент Търновски. На два пъти (1879 – 1880 г. и 1886 г.) е министър-председател на България. Автор е на повестта „Нещастна фамилия”, на драмата „Иванко, убиецът на Асеня І” и други. Родоначалник на съвременната българска белетристика.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница