Ротари интернешънъл д-2482 –българия ротари клуб пловдив- пълдин



страница3/3
Дата27.08.2017
Размер371.81 Kb.
#28870
1   2   3

58. Цар Теодор-Светослав (13в.-1322)

Теодор Светослав е син на цар Георги Тертер I от първия му брак и вероятно е роден някъде в началото на 70-те години на XIII в. Към 1279 г. Теодор Светослав и неговата майка са изпратени като заложници в Никея, а към 1281 г. е обявен годежът му с дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. През 1285 г. търновският патриарх Йоаникий III успява да договори освобождаването на Теодор Светослав. След завръщането му в Търново синът на Георги Тертер е обявен официално за престолонаследник и "съцар". Към края на 80-те години Теодор Светослав е изпратен като заложник в Златната орда. През 1300 г. успява да избяга заедно с Чака, когото поставя на българския престол. Възползвайки се от междуособиците, обхванали Златната орда, и похода на татарския хан Токту срещу Търново, Теодор Светослав организира преврат срещу Чака и сам застава на българския престол. В знак на благодарност хан Токту отстъпва на българите областта Бесарабия и по този начин България възстановява своята власт на север от р. Дунав. След като стабилизира вътрешнополитическото си положение Теодор Светослав предприема военни действия срещу Византия, прераснали в четиригодишна война. Към българската територия отново са присъединени градовете между Месемврия и Агатопол.


59. Св. Иван Рилски (876-ок.946)

Един от първите български християнски отшелници и канонизирани светци след покръстването на България. Основоположник на общежитийната уредба на българското монашество и на първата организирана монашеска обител – Рилския манастир. Оставя така нареченото „Духовно завещание”, в което дава напътствия на учениците си относно уредбата на манастирите. Както народните предания, така и десетте пространни или кратки жития, писани от Х до ХІХ век, рисуват подвига и делото на рилския пустинник изцяло и единствено като подвиг и дело на духа. Не случайно се приема, че Свети Иван Рилски е достоен да се нареди като „още един божи избраник към ликовете на Светите Седмочисленици”, а житиеписци го равняват с братята Кирил и Методий. Ако тяхното дело материализира вярата „черно на бяло” чрез писаното слово, образът на Иван Рилски олицетворява усилието тя да се превърне в човешка същност. Поставяйки го редом с големите просветители, в тежки за България времена потомците му обединяват религията с езика – двете основни звена на народното и държавно единство.


60. Константин Преславски (9в.-10в.)

Старобългарски писател, проповедник, преводач и поет, първият преславски епископ (от 894 г.). Виден представител на Преславската книжовна школа. Най-значителното му произведение е „Учително евангелие” със стихотворен предговор, известен като „Азбучна молитва”, на „Историкии” – първият летописен труд на славянски език, който съдържа сведения за владетели и събития от „сътворението на света” до 894 г. и други. Константин Преславски е един от строителите на българския книжовен език, полага основите на българската проповедническа традиция и е един от основоположниците на българската църковна поезия.


61. Патриарх Евтимий Търновски (ок.1325-ок.1403)

Последният патриарх на Втората българска държава, писател, преводач, създател на нов единен правопис, възприет в България, Русия, Сърбия, Молдова, Влашко. Полага основите на Търновската книжовна школа. Чрез книжовната си реформа се стреми да създаде единен правопис на базата на Кирило-методиевата традиция, а ревизира старите преводи. Автор е на жития, похвални слова, послания и други. Използва особен приповдигнат стил, който става отличителен белег на авторите от Търновската книжовна школа. Нейните възпитаници след падането на България под турска власт, развиват литературна дейност с международна значимост. Провъзгласен е за светец от Българската православна църква.


62. Константин Костенечки (1380?-след 1431)

Български писател. Учи в Бачковския манастир при Андроник - ученик на Евтимий Търновски. Към 1410 се установява в Сърбия при деспот Стефан Лазаревич. Съчинение – „Разяснено изложение за буквите” - най-обширният граматичен труд в старобългарската книжнина, предлага реформиране на сръбския правопис в духа на Евтимиевата правописна школа, Житие на Стефан Лазаревич, "Пътуване до Палестина" (компилативно-преводно) - първият пътепис в старобългарската литература.



63. Григорий Цамблак (ок. 1360-1420)

Книжовник и висш духовник. Роден в Търново (дн. Велико Търново). Родът му произхождал от знатната фамилия Цамблаковци. Първоначално учил при патриарх Евтимий Търновски, а след това продължил образованието си в Атон и в Цариград. Известно време бил на служба в Цариградската патриаршия. Като пратеник на патриарха изпълнявал редица църковни мисии в Молдова, Сърбия и др. В края на 1406 Г.Ц. се отправил за Москва при чичо си Киприан, който обаче по време на неговото пътуване починал. Намесвайки се в острия конфликт между Московското и Литовското княжество, застанал на страната на литовския княз и с негова помощ бил избран (1414) за киевски митрополит. Като книжовник се занимавал със съставяне на поучителни и похвални слова. По-важни от тях са: "Слово за възнесение Господне", "Похвално слово за Евтимий Търновски", "Похвално слово за Киприан" и др. Допринесъл твърде много за разпространението на българската култура в Молдова, Сърбия, Литва и Русия.


64. Анастасия Димитрова (1815-1894)

Първата жена учителка в България през епохата на Възраждането. Родена в Плевен. Получила образованието си в Карлово при известните български просветни възрожденски дейци Р. Попович и Б. Петков. През 1840 открива първото българско светско девическо училище в родния си град. След кратко прекъсване през 1842 отново продължава учителската си дейност, която упражнява в продължение на няколко десетилетия. През 1894 посещава Ерусалим и приема монашество под името Ана. Скоро след това умира в същия град


65. Стефан Богориди (1775/1780-1859)

Българин по произход, внук по бащина линия на Софроний Врачански, висш чиновник в Османската империя. Роден в Котел. След като завършил гръцкия лицей "Св. Сава" в Букурещ, станал учител в Цариград. От 1812 до 1819 бил окръжен управител в Галац, а през 1821 - каймакам на Влашко. През 1822 заемал същата длъжност и в Молдова. От 1823 до 1825 бил драгоман на османската флота. След това изпаднал в немилост и в продължение на пет години бил заточен в Мала Азия. През 1829, след подписването на Одринския мир, султан Махмуд II (1808-1839) го привлякъл за свой съветник, дал му титлата княз, а след това го назначил и за управител на о. Самос. През управлението на султан Абдул Меджид (1839-1861) Б. бил член на Танзиматския съвет и имперски съветник. В качеството си на висш османски сановник Б. подпомагал много българи от родния си град и др. краища на страната. Той издействал разрешение от султана за изграждане на българска черква в Цариград (наречена "Св. Стефан"), която след това играла важна роля в църковно-националната борба на българския народ.


66. Стефан Стамболов (1854- 1895)

Революционер, политически и държавен деец, поет, журналист и преводач. Роден в Търново (дн. Велико Търново). Първоначално учи в родния си град, а след това - в Одеската духовна семинария. Поради връзки с руски революционери бива изгонен от семинарията. Прехвърля се в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. През есента на 1874. е определен от БРЦК за заместник на В. Левски и като апостол се прехвърля отново в България, обикаля старите революционни комитети и успява да активизира дейността на някои от тях. Развива извънредно активна дейност за подготовката на Старозагорското въстание 1875. През януари 1876 преминава р. Дунав и се отдава на организационна дейност в определения му окръг. По време на войната 1877 - 1878 , която посреща с огромна радост, става секретар на военния пратеник на Славянския комитет в България княз Наришкин, включва се активно в събирането на храни и продоволствия за руската войска, полага грижи и за Българското опълчение. След учредяването на Либералната партия влиза в нейните редове. Посреща с радост извършеното в Пловдив Съединение на Източна Румелия с Княжество България 1885 и участва като доброволец за неговата защита по време на Сръбско-българската война 1885. До лятото на 1886 се придържа плътно до поведението на своя партиен шеф П. Каравелов. Полага големи грижи за развитието на занаятите и индустрията, сключва и първите търговски договори с някои от западноевропейските държави (въпреки формалните пречки от т. нар. режим на капитулациите), съдейства за активизиране на културния живот и пр. В областта на външната политика провежда открита антируска линия. Спрямо вътрешната политическа опозиция проявява нетърпимост и преследва сурово своите противници. Въпреки големите му заслуги за довеждането на княз Фердинанд I на българския престол, в началото на 90-те г. на XIX в. отношенията между тях започват да се влошават, за да достигнат до пълен разрив през май 1894. В началото на юли 1895 е нападнат на една от централните столични улици и съсечен. Почива след няколко дни от получените тежки рани.

Освен като революционер, политически и държавен деец С. се изявява и като поет. Автор е на сравнително неголям брой стихотворения, част от които издава още през 1875 заедно с Хр. Ботев в стихосбирката "Песни и стихотворения".
67. Сава Доброплодни (1820-1894)

Български книжовник, педагог, театрален деец, почетен член на БКД (1884). Основава (1856) в Шумен първото класно девическо училище в България. Съставя и издава учебни помагала. Побългарената му комедия "Михал" (1853), поставена от него в Шумен на 15 авг. 1856, е едно от първите театрални представления в България. Пиеси, преводи, автобиография.



68. Райно Попович (1773?- 1858)

Райно Събев Стоянов е български възрожденски учител и книжовник един от реформаторите на българското училище. През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1826 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Учителства още в Котел, Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков и др. През 50-те години на 19. век осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура. Превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник “Христоития или благонравие”, която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор.


69. Панайот Хитов (1830-1918)

Прочут хайдутин и войвода от гр. Сливен. Участник националноосвободителното движение от 1858 г. ръководител на чета през 1864 г. в Сърбия. През 1866 г. е помощник на Г. С. Раковски в революционната му дейност и участва в създаването на „Върховно народно българско тайно гражданско началство“. През 1867 г. кръстосва с четата, чийто знаменосец е Васил Левски из Стара планина. През 1868 г. участва в Втората българска легия. Член на БРЦК. Търси разумен компромис между четническите идеи на Г. С. Раковски и тактиката на В. Левски, като през 1873 г. изработва план за освобождение на България, който остава неприложен.

Включва се активно в подготовката на Сръбско-турската война (1876). Участва като доброволец в щаба на ген. Гурко по време на Освободителната война. Охранява с четата си Хаинбоазкия проход, участва в боевете при Шипка и Шейново.

След Освобождението е избран за депутат в Народното събрание и околийски управител на Русе. Автор е на „Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари и нови войводи“. Умира през 1918 г.


70. Александър Богориди (Алеко паша), княз (1822-1910)

Най-малкият син на един от най-влиятелните българи в Османската империя - княз Стефан Богориди, брат на Никола Богориди, правнук на Софроний Врачански.

Александър Богориди израства и е възпитан в гръцка среда. Учи във гръцката Патриаршеска школа в Цариград, в Яш (Румъния), Люневил (Франция). Получава висше образование по държавно право в Германия.

Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя - член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 - 1877).

След Руско-турската война (1877–1878) и последвалия я Берлински договор с протекцията на руския император Александър II и съгласието на Великите сили, Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия на 13 март 1879. Той е свързан с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов.

След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г., Александър Богориди е един от кандидатите за българския престол. Умира в Париж през 1910 г.


71. Евлоги Георгиев (1819-1897)

Роден в Карлово. Учил в родния си град и в Пловдив. За кратко време бил учител в Карлово. През 1839 г. се установил в Букурещ, където започнал търговска дейност. Заедно с брат си Христо натрупали богатство като изнасяли ориз, памук, жито, кожи и др. От Англия внасяли прежди, платове, захар, подправки, кафе. Братя Георгиеви били най-богатите български търговци и банкери от ХІХ век. Дарявали големи суми пари за издръжка на ученици в чужбина, за дружества, читалища, болници, училища в България и Румъния. След Освобождението Евлоги Георгиев дарил мястото и средствата за построяване на висше училище в България – днешния Софийски университет.






Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница