Рубрика "Тестове" полуавтоматична въздушна пушка "Кросман"



Дата11.01.2018
Размер57.7 Kb.

  1. Рубрика “Тестове”

- полуавтоматична въздушна пушка “Кросман”
2. МИНИГЪН

През Ноември 1862год. Американецът Гатлинг патентова многоцевна стреляща система, предназначена за достигане на висок темп на стрелба при отсъствие на автоматика за презареждане. Системата представлява въртящ се блок със 6 цеви в калибър 0,6 дюйма, имаща общ корпус. Въртенето на блока със цевите се осъществява чрез мускулната сила на стрелеца с помоща на специална ръчка, оста на която минава паралелно на цевите към центъра на блока. В процеса на вътрене всяка цев преминава през всичките етапи на зареждане и изстрел: - отваряне на затвора, извличане на изстреляната гилза, вкарване на нов патрона, заключване на затвора и изстрел. Като при това отделните цеви се намират в различни фази на процеса. Първият образец на многоцевна система Гатлинг показал скорострелност от порядка на 200 изстрела в минута – което било много висок темп на стрелба за времето си. През 1866 година Гатлинг модифицира своята система и американската армия я взема за изпитания. Първоначално картечниците били окомплектовани с бункерен магазин, в които патроните се подават отгоре. А цялата система се монтира на артилерийски лафет. Пълнители Бродвел започнали да се използват през 1872 година, които представлявали свързани в един корпус 20 вертикални пълнитела с по 20 патрона всеки. При изразходването на единия пълнител стрелеца завърта корпуса на 1/20 оборота и подава към приемника патрони от поредния пълен пълнител. През 1878 година петцевна картечница Гатлинг вече осигурява темп на стрелба до 1000 изстрела в минута с патрони .45-70, мощен винтовочен патрон в калибър 11.43мм. Различни системи Гатлинг се използват в кавалерията и флота на САЩ до началото на 20век, когато са били снети от въоръжение. Разбира се всичко ново е добре забравено старо. С настъпването на ерата на реактивната авиация темпа на стрелба на тогаващните авиациони оръжия станал недостатъчен за поразавяне на бързолетящите цели, попадащи на прицел за секунди. Темпа на стрелба на обикновена голямокалибрена картечница или авиационо оръдие поради съображението за температурния режим и ресурса на оръжието не може да превишава 1500-1800 изстрела в минута. В 1946 година американската компания General Electric получава контракт за разработка на авиооръдие с повишена скорострелност под кодовото название "проект Вулкан". При първите експерименти инженерите на General Electric поставили електромотор на старите картечници Гатлинг с ръчнно задвижване, които взели от музеите и веднага достигнали 4000 изстрела в минута. Образец Т171 в калибър 20мм бил стандартизиран в САЩ през 1956 год под обозначението М61 "Вулкан". М61 има външно задвижване на блок с 6 цеви от бордовата хидро- или електросистема на самолета, регулиращ се темп на стрелба до 6000 изстрела в минута и станала основното стрелково въоръжение на реактивната авиация на САЩ. Освен това на нейната база били създадени зенитно артилерийски комплекси М161, М163 за сухопътните и "Вулкан-Фаланкс" за базиране на кораби.С включването на САЩ в редица войни в Индо-Китай, се изяснило че обикновените картечници първоначално използвани за въоръжение на въртолетите и леката авиация, имат недостатъчна плътност на огъня, затова на основата на М61 бил разработен неин умален варинат под названието М134 "Минигън" в калибър 7.62мм НАТО. Картечницата има електрическо задвижване и регулируем темп на стрелба - 2000 или 4000 изстрелов в минута. М134 масово се поставя както на въртолети UH-1 "Ирокез", АН-1 "Кобра", така и на самолети. След приемането на въоръжение в САЩ на новите системи оръжия с патрони в калибър 5.56мм фирма GE разработила умалена и опростена модификация на М134 за този патрон, обозначена като ХМ-214. Но тази картечница не е постъпила на въоръжение в американската армия. Тя осигурявала темп на стрелба до 10.000 изстрелов в минута.

В Съветския Съюз (СССР) също са разработвани подобни многоцевни системи, но те имат доста различия от американските. Основното пушечно въоръжениена ВВС на СССР (и РФ) се явява двуцевната пушка ГШ-23 в калибър 23мм. Тя многократно превъзхожда американската М61 по маса и ефективност на снаряда, и е два пъти по лека при това със скорострелност до 3400 изстрела в минута. На нейна база е създадена много по мощната 30мм двуцевна система ГШ-30, намираща се на въоруженив при въртолетите Ми-24П и самолетите Су-25. По системата на Гатлинга с въртящ се блок от цеви в СССР са разработени картечниците ГшГ в калибър 7.62мм и ЯкБ-12.7 в калибър 12.7мм. И двета картечници имат по 4 ствола. Съществуват и системи с по 6 цеви в калибър 23мм (ГШ-6-23, с темп на стрелба до 10.000 изтрела в минута, монтирани на Су-24 и МиГ-31 и 30мм ГШ-6-30, монтирана на МиГ-27, както и тяхна модификация - в морските артилерийски комплекси АК-230, АК-630.


Основото предимство на многоцевните системи е техния висок сумарен темп на стрелба при сравнително неголям темп за една цев, което позволява да се повиши ресурса на оръжието като цяло.


Недостатъци им са необходимост от външно задвижване, трябва да се отбележи че има системи които изполват енергията на газовете от изстрела, сложна конструкция, повишено разсейване на снарядите поради въртенето на цевите Освен това тези системи имат значителна маса и огромена енергия на отката.
Като се има всичко това предвид, подобни системи дори и в малки калибри 5.56 - 7.62мм се изключва приложението им в пехотата а още повече като ръчно оръжие.
В 1987 година на екрана излиза американския филм Хишник с А.Шварценегер в главната роля. В един от епизодите в началото на филма група американски командоси стрелят по извънземния хищник със всички оръжия, включително и с шестцевна картечница, захранваща се с патрони от пълнител който се носи на гърба като раница. Подобни картечници виждаме и в други филми, включително и в Терминатор 2.

Както обикновено, мнозина приеха показаното в киното за изстина, но на практика нито М134, нито ХМ214 никога не са изполвани като ръчно пехотно оръжие по следните причини:

1. необходимост от външно електрозахранване – електромотора на М134 има мощност до 4 конски сили и консумира до 400 ампера при напрежение 27 волта, за което е необходима внушителна батерия, която стрелеца трябва да носи със себе си.

2. висок темп на стрелба – носимият боекомплект от 2000 патрона в калибър 5.56мм НАТО тежи 24.6 кг и то само патроните, без отчитане на масата на пълнителя и устройството за подаване на патроните към картечницата, а при това тези патрони ще стигнат само за една минута стрелба, даже и по малко.

3. прекалено голям откат - до 110 кг за ХМ214 при максимален темп на стрелба

4. значително разсейване на куршумите при стрелба от ръка поради вибрациите и въртенето на блока с цевите.

От това следва че изполването на минигън като ръчно оръжие физически е възможно само при водене на огън с по малък темп на стрелба, не повече от 1500 изстрела в минута. Но вече при такъв темп те по всички показатели изостават спрямо обикновените картечници, например немската МГ-3 при темп на стрелба от 1200 изстрела в минута и калибър 7.62мм НАТО тежи само 11.5 кг, не се нуждае от акумулатори, много лесна е за обслужване и е много надеждна. За филма “Хищникът” е бил създаден специален олекотен вариант на ХМ-214, стрелящ само с халостни патрони. Електрозахранването му се подава чрез електрически кабел, скрит в екипировката на актьора, а самия актьор е бил принуден да облече маска и бронежилетка, за да не бъде ранен от излитащите с голяма скорост отстреляни гилзи.
3. Рубрика “”Оръжеен магазин”

- Представяне на луксозната италианска ловна пушка Цезар Гуарини

- най-късата щурмова пушка на фирмата HK, модел C, kal.5,56x45

- тактическо облекло



4. СК “Динамик Армс” и ТОПГЪН направиха екперимент за стрелба по панички на 20м в закрито стрелбище и динамична стрелба с еднозарядна ловна пушка






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница